Цефей (Cepheus), Касиопея (Cassipeia), Андромеда (Andromeda), Кит (Cetus) и Персей (Perseus)

April 18, 2017, 12:48 am

≫ Next: Егрегор означава мисъл-форма, създадена от няколко човека(може и от един,но мисълта му трябва да е доста концентрирана:))която влияе на потока на събитията и го променя

$

0

0

Карта на съзвездието Цефей (Cepheus)

ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и се вижда по всяко време на нощта над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер, Лебед, Дракон и Малката мечка.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Цефей могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват и характерната геометрична фигура на това съзвездие: неправилен четириъгълник, над горната страна на който се намира триъгълник. Невъзможно е да се види в тази фигура митическият етиопски цар Цефей такъв, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.
Най-интересният обект в съзвездието Цефей, който добре се наблюдава с просто око, е променливата звезда δ. Тя е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дълго-периодични цефеиди (наречени са така от името на δ от Цефей). Периодът на изменението на блясъка на δ-Цефей е строго постоянен и е равен на 5,366306 денонощия! При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6m, след което блясъкът й постепенно спада до 4,3m. Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строго периодични пулсации, при които звездата се свива и раздува. Когато звездата е свита, температурата на повърхността й е най-висока и тя има най-голяма яркост. Когато звездата е раздута, температурата на повърхността й е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.
Забележителна е звездата μ от Цефей — тя е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, остава впечатлението като че ли някаква капка кръв има на небето. Тази звезда е един червен гигант. Диаметърът й е 1500 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звезда се изменя неправилно с течение на времето, с амплитуда 0,6m. Неправилните изменения на блясъка й са резултат от наслагването на три периода — от 90, 750 и 4675 денонощия. Разкриването на тези периоди позволи звездата μ от Цефей да се приеме за представител на полуправилните променливи звезди.
В съзвездието Цефей, близо до звездата η, е радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 16 до 24 август.
Образ на Цефей (Cepheus)
Карта на съзвездието Касиопея (Cassiopeia)

КАСИОПЕЯ е околополюсно съзвездие и по всяко време на нощта се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава от септември до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Жираф, Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.
По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. Въпреки това в ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях — най-ярките — образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Касиопея, която наподобява обърната и разтегната буква M или W. Тази фигура ясно се очертава върху фона на Млечния път и привлича погледа. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти и атласи съзвездието Касиопея е рисувано като седнала на трон млада етиопска царица.
През 1572 г. в съзвездието Касиопея избухнала свръхнова звезда, която продължително време е наблюдавал Тихо Брахе. Според неговото описание блясъкът й е бил сравним с блясъка на планетата Венера (най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната!) и когато през гъсти облаци никакви други звезди не се виждали, тази звезда могла да се вижда. Сега от мястото на тази свръхнова звезда се улавят радиосигнали.
Особен интерес представлява звездата γ от Касиопея, блясъкът на която се изменя твърде неправилно с течение на времето, а понякога настъпват и резки увеличения. Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След това блясъкът й започнал да намалява, но не плавно, а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6m до 3m.
Още по-интересна е звездата ρ от Касиопея, която също може добре да се наблюдава с просто око. Обикновено тя е звезда от 4m и дълго време се наблюдава с постоянен блясък. Понякога обаче съвсем неочаквано блясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава, а намалява. Звездата става от 6,2m и не може да се наблюдава с просто око.
В съзвездието Касиопея, близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Касиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до 15 август с максимум между 25 и 28 юли. Метеорите от този поток имат значителна геоцентрична скорост — около 60 км/сек.
Образ на Касиопея (Cassipeia)
Карта на съзвездието Андромеда (Andromeda)

АНДРОМЕДА принадлежи към големите съзвездия. Най-добре се вижда от септември до януари. Заобиколено е от съзвездията Персей, Риби, Триъгълник, Пегас, Гущер и Касиопея.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Андромеда с просто око могат да се видят около 100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките звезди са само три (от 2m). Те са разположени по една съвсем леко извита дъга (приблизително права линия) и образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Андромеда, с която то привлича погледа. Ако към тях прибавим и слабите звездички, безредно разпръснати в областта на съзвездието, с малко по-голямо усилие на въображението можем да си представим Андромеда, както се рисува в старинните звездни карти и атласи — млада, красива девойка с протегнати встрани ръце, сякаш очаква да получи някаква помощ или нещо много ценно за нея.
Най-интересният обект в съзвездието Андромеда, на който то дължи своята популярност, е най-близката до нас спирална галактика. Това е единствената звездна система (галактика), която се вижда с просто око[1].
Галактиката в съзвездието Андромеда се вижда с просто око като слабо елиптично петно, от 4,3m, с най-голям ъглов диаметър 15 минути. Разбира се, това, което се вижда с просто око, е само централната и най-ярка част от галактиката. От снимките й се получава, че ъгловите й размери са 270 на 240 дъгови минути.
Разстоянието до тази съседна на нашата галактика звездна система е около два милиона светлинни години. Галактиката в Андромеда има спирална структура, както и нашата Галактика, а също така и добре очертано ядро. Тя е образувана от стотици милиарди звезди и по размери е по-голяма от нашата Галактика.
Образ на Андромеда (Andromeda)
Карта на съзвездието Кит (Cetus)

 


КИТ е съзвездие, което заема обширна област от небесната сфера от двете страни на небесния екватор, но само малка част от него е в Северната небесна полусфера. Най-добре се вижда от октомври до януари. Заобиколено е от съзвездията Бик, Пещ, Скулптор, Водолей, Овен и Риби.
В ясна и безлунна нощ от съзвездието Кит могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само девет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те именно образуват характерната геометрична фигура на съзвездието: дълга върволица от звезди, която на изток завършва с продълговат многоъгълник, а на запад — с голям триъгълник. В средната й част ясно се вижда начупена линия от по-ярки звезди. В старинните звездни карти и атласи това съзвездие се рисува като огромен кит със страшна уста и дебела, извита опашка.
Най-забележителният обект в съзвездието Кит, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата ο (омикрон) Кит, която се нарича още Мира. Това латинско име означава „дивна“ или „удивителна“. С какво е заслужила тази звезда това име? — Историята е дълга. Тя започва още от края на XVI в., когато Фабрициус видял в съзвездието Кит звезда от 3m, която преди него никой не е забелязал и не с била нанесена в звездните карти и атласи. Едва след около половин век вследствие на старателни наблюдения върху звездата станало ясно, че тя променя блясъка си в много големи граници и с дълъг период. Звездата Мира от Кит е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дългопериодични променливи. Нейният блясък се изменя обикновено от 3,4m до 9,3m. Има случаи, когато е звезда от 2m, а също и от 10,1m. Когато Мира от Кит има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в това съзвездие и силно привлича погледа в сравнение с околните слаби звезди. Но след известно време тя става невидима не само за просто око, но даже и за обикновена далекогледна тръба. Не е постоянен и периодът на измененията на блясъка на Мира от Кит. Неговата средна стойност е 331,62 денонощия. Звездата Мира от Кит е червен гигант с много ниска температура на повърхността (около 2000°).
В съзвездието Кит през последните години привлече вниманието на специалистите жълтеникавата звезда от 3,5 звездна величина, която е означена с буквата τ. Тау от Кит е забележителна с това, че наподобява нашето Слънце, но е малко по-малка от него и с малко по-ниска температура на повърхността. Изхождайки от редица съображения, преди всичко от бавното околоосно въртене на тази звезда, специалистите считат, че има голяма вероятност около τ от Кит да обикалят планети, някои от които да са населени с разумни същества. Затова в продължение на няколко месеца американски специалисти-радиоастрономи насочваха радиотелескопите към тази интересна звезда с надеждата да уловят сигнали от разумни същества с високо развита цивилизация. Досега такива сигнали не са уловени.
Образ на Кит (Cetus)


Митологията е свързала съзвездията Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей с удивителна легенда, която е вълнувала хората от всички времена.
Далече, в най-южния край на Земята, се намирала цветущата страна Етиопия[2], която управлявал цар Цефей със съпругата си царица Касиопея.
Една единствена дъщеря имали цар Цефей и царица Касиопея, която се казвала Андромеда. Под грижите на родителите си тя израсла и станала красива девойка, по-красива от всички етиопки. Възгордяла се от красотата на дъщеря си, царица Касиопея навсякъде се хвалила, че Андромеда е по-красива и от морските нимфи — нереидите, които предели със златни хурки в морските глъбини.
Оскърбени и огорчени от царица Касиопея, нереидите, облени в сълзи, излели мъката си пред владетеля на моретата и морските глъбини бог Посейдон. Свъсил вежди Посейдон и разгневен изпратил на Етиопия невиждано бедствие. Всеки ден, щом Хелиос политал със златната си колесница по небесните простори, от бурното море излизало страхотното чудовище Кит. От огромната му уста и страшни очи изригвали огнени пламъци, а от ушите му — черни облаци, от които настъпвал зловещ мрак.
Всеки ден излизал от морето чудовищният Кит и се развихрял по бреговете на Етиопия. Където минел, всичко изгаряло и се превръщало в пепел от буйните пламъци, които бълвал на всички страни. Над цветущата Етиопия надвиснала опасността да се превърне в една опожарена, мъртва пустиня. Секнали песните на птиците, нямало вече стада из полята, страх и ужас обхванал всички етиопци. Навсякъде се чували само плач и ридания. Никой не можел да спаси страната от страхотното бедствие, което я сполетяло.
Отчаян, цар Цефей запитал оракула как може да се спаси страната от сполетялото я бедствие. Оракулът му отговорил:
— Китът ще престане да опожарява страната ти само ако му дадеш да изяде твоята единствена дъщеря Андромеда. Такава е волята на боговете!
Задавен от сълзи, цар Цефей казал на Касиопея каква е волята на боговете. Разплакала се и тя и от сълзи нищо не могла да каже.
Дълго плакали цар Цефей и царица Касиопея, но като гледали как всеки ден пламъците от устата на Кита изгаряли страната и я превръщали в пустиня, решили да изпълнят волята на боговете. Рано една сутрин, още преди розовопръстата Еос да разтвори вратите, за да излезе Хелиос със златната си колесница, Цефей и Касиопея отвели дъщеря си Андромеда на скалистия морски бряг. Оковали я във вериги, привързали я здраво за една стръмна скала и я оставили разплакана там. Само лъчите на Хелиос милвали прекрасното лице на Андромеда.
Изведнъж страхотно забучало морето. Огромни вълни с трясък се разбивали в крайбрежните скали… От дълбочините му излязъл чудовищният Кит. Широко разтворил страшната си уста, яростно бълвал огнени пламъци. Дългата му опашка, покрита с дебели черни люспи, се мятала по бурните вълни.
Видял Китът Андромеда на скалата, разтворил още по-широко страшната си уста, от която се показвали остри като мечове зъби, а от очите му излитали кървави светкавици, и с ярост се насочил към нея. Изпищяла Андромеда. Още миг и чудовището ще я разкъса… Но от висините, носен на крилатите си сандали, Персей видял чудовището да се приближава до скалата и чул писъците на превързаната към нея девойка. Като стрела полетял Персей към ужасното чудовище и го промушил с меча си, но то още повече се разярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигали до краката на нещастната Андромеда. Нямало време да продължава борбата Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал главата си да не я гледа, насочил погледа й към чудовището. В миг Китът се превърнал в огромен скалист остров сред бурното море. Сложил Персей главата на Медуза отново в торбата, разковал Андромеда и я запитал коя е тя и защо е оставена окована на скалата.
Обляна в сълзи от преживяния ужас, Андромеда разказала на Персей злочестата си участ. Той я завел в двореца на баща й. Сълзи от радост избликнали в очите на цар Цефей и на царица Касиопея, когато видели жива своята прекрасна Андромеда. Възхитени от невиждания подвиг на Персей, те му дали за съпруга дъщеря си Андромеда, която той спасил.
В двореца на цар Цефей направили невиждано сватбено тържество. Факлите на Ерос и Хименей осветявали огромните зали със златиста светлина. Навсякъде се носил опияняващ мирис на цветя и зеленина, а нежните звуци от дивните песни на лири и китари се носели далеч от двореца. Прегърнал прекрасната като богиня Андромеда, Персей разказал на гостите за своите подвизи. Ликували Цефей и Касиопея от щастието, което им дали боговете, като им изпратили такъв прославен герой, който спасил дъщеря им и избавил Етиопия от сполетялото я бедствие. Цар Цефей дал на Персей приказен дворец и половината от Етиопия.
Не останал дълго време Персей в царството на Цефей. С жена си Андромеда той отишъл на остров Сериф, за да види майка си Даная. Там я намерил в страшна беда. За да се спаси от задирянето на Полидект, тя се принудила да се скрие в храма на Зевс и не могла да излиза от него. Гняв и омраза избухнали в сърцето на Персей. Отишъл той при Полидект тъкмо когато пирувал с приятели. Щом го видял, Полидект силно се изненадал, защото бил сигурен, че Персей няма да се върне жив от страната на горгоните. Но когато Персей му казал, че е убил Медуза и носи главата й в торбата си, Полидект избухнал в смях:
— За дете ли ме мислиш, та ми разправяш такива лъжи? — казал му Полидект.
Тогава Персей бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като си извърнал главата, казал на Полидект:
— Щом не вярваш на думите ми, виж с очите си!
Погледнал Полидект Медуза и в миг се превърнал на камък. В камъни се превърнали и приятелите му, с които пирувал.
Персей предал остров Сериф на Диктис, брата на Полидект, който някога извадил с мрежата си от морето сандъка, в който били затворени той и майка му. След това Персей с Андромеда и майка си отишъл в Аргос при дядо си Акризий. Дядо му си спомнил предсказанието на оракула, че ще умре от ръката на своя внук, и затова избягал от Аргос, далеч на север. Персей останал да управлява родния си Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите и меча на Хермес. На Атина Палада той подарил главата на Медуза.
Доволен бил народът на Аргос от управлението на Персей и често устройвал игри и тържества. На такива игри веднъж се стекли герои от всички краища на Гърция. Дошъл и престарелият вече Акризий и с радост гледал състезанията по време на игрите. В тях взел участие и Персей. Той хвърлил един тежък диск, който полетял високо, високо…, до облаците и паднал със страшна сила върху главата на Акризий. Така се изпълнило предсказанието на оракула.
Боговете превърнали в звезди героите на тази дивна легенда и ги отнесли на небето, гдето те блестят като съзвездия Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей.
Образ на Персей (Perseus) и Андромеда (Andromeda)
Бележки
[1] Тук изключваме видимите добре с просто око от южните страни два Магеланови облака, които са спътници на нашата галактика. ↑
[2] Според представата на древните гърци Етиопия се намирала в най-южния край на Земята. По-късно гърците и римляните наричали с името Етиопия онази част от Африка, която е на юг от Египет. ↑

---

Егрегор означава мисъл-форма, създадена от няколко човека(може и от един,но мисълта му трябва да е доста концентрирана:))която влияе на потока на събитията и го променя

April 18, 2017, 10:30 pm

≫ Next: Съзвездие Риби (Pisces)

≪ Previous: Цефей (Cepheus), Касиопея (Cassipeia), Андромеда (Andromeda), Кит (Cetus) и Персей (Perseus)

$

0

0

Егрегор означава мисъл-форма, създадена от няколко човека(може и от един,но мисълта му трябва да е доста концентрирана:))която влияе на потока на събитията и го променя.Колкото повече хора мислят за дадено нещо,толкова по-силен е егрегора.Мога да ти дам пример със феновете на концерт.Те създават егрегор емоция и неистовото си желание за купон .Митингите, партита и т.н. струпване на тълпи също могат да създадат егрегори.От друга страна например парите и секса са с едни от най-силните егрегори на света:/демек потребнистите-любов,удиоволатвие и др потребности/ Хората които мислят на тях са просто струпани на планетата.Тоест всички са в кюпа . Осемте стъпки за създаването на егрегор: Процесът на създаване и унищожаването накрая на един егрегор се състои от осем стъпки: (1) Формулиране на задачата,която той ще изпълнява; (2) Решаване относно външния му вид; (3) Наименуването му; (4) Изработване на магическия му знак; (5)Извайване на негово изображение,в което да пребивава,когато не е активен; (6) Изпълнение на ритуал за вдъхване на живот в него за предварително определен период от време; (7) Изпълнение на ритуал за унищожаването му,когато настъпи моментът; (8)Унищожаване на физическото изображение. Първата стъпка при създаването на егрегор е формулирането на целта на неговото съществуване.С други думи,трябва да имате някаква задача или функция,която егрегорът да изпълни.Това би могло да бъде всичко – от защитата на дадена стая или място до,оказване на помощ на даден кон да тича по-бързо в определено съзтезание. Следващата стъпка,която трябва да направите,е относително лесна.Просто определета външния вид,който искате да има вашия егрегор. След като вече сте наясно с целта и външния вид на егрегора,който се опитвате да създадете,следващата стъпка е да предложите име за него.Конкретното име,което предложите,в действителност е без значение,стига да не е име,което означава нещо противоположно на предназначението на егрегора. След като сте решили относно името на своето творение,сте готови да изработите неговия магически знак.Засега трябва да го начертаете просто върху лист хартия,но по време на ритуалното раждане на вашия егрегор от вас ще се иска да добавите този магически знак към физическото изображение на съществото. Последната стъпка от създаването на егрегора,преди да се изпълни ритуалът на неговото раждане,даден по-долу,е да създадете физическо изображение на съществото.За да го направите,ще имате нужда от невтвърдяваща се глина за моделиране.Можете да я купите от почти всяка книжарница за художествини материали или универсален магазин.Както скоро ще се уверите,много е важно да използвате глина,която не се втвърдява сама.Ако предварително сте решили вашият егрегор да бъде с определен цвят,в такъв случай използвайте глина с този цвят.Ако не сте обърнали голямо внимание на цвета или не можете да намерите глина с избрания от вас цвят,тогава използвайте кафява,жълтеникава или сива глина. След като се снабдите с глината,отделете известно време за медитация върху образа на егрегора,който сте създали в ума си.Скицирайте го,ако това ще ви помогне.Когато чувствате,че сте сигурни за външния му вид,използвайте глината,за да се опитате да изваете негов модел.Той трябва да е 8 или 9 фута висок и 3 или 4 фута широк,тъй като с фигурка с подобни размери се работи най-лесно.Докато ваете,се концентрирайте върху атрибутите и функцията на съществото,на което създавате изображение,защото тази стъпка от процеса е много по-магическа,отколкото изглежда на пръв поглед.

Съзвездие Риби (Pisces)

April 19, 2017, 1:48 am

≫ Next: Съзвездието Триъгълник (Triangulum)

≪ Previous: Егрегор означава мисъл-форма, създадена от няколко човека(може и от един,но мисълта му трябва да е доста концентрирана:))която влияе на потока на събитията и го променя

$

0

0

Карта на съзвездието Риби (Pisces)




РИБИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда от началото на октомври до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Овен, Кит, Водолей, Пегас и Андромеда.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са изобщо много слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Съединени с линии, те образуват тъпоъгълен триъгълник. Много трудно е дори с усилие на въображението в тази геометрична фигура да се види картината на съзвездието Риби такава, каквато е рисувана в старинните звездни карти и атласи. Това съзвездие се рисува като две риби, далеч една от друга, но свързани с дълга и широка лента.
В съзвездието Риби няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересен обект е само най-ярката звезда от съзвездието, която е физически двойна звезда, но да се видят отделните й компоненти е възможно само с по-мощен телескоп.
Образ на Риби (Pisces)


Една легенда, достигнала до нас от дълбока древност, разказва, че когато Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката влизало в съзвездието Риби, започвали да валят силни пролетни дъждове. Тогава на небето се появявали две риби. Но легендата не обяснява защо те са свързани с дълга и широка лента.
Древните гърци са вплели Рибите в митологични разкази, които и днес пленяват със своята поетичност.
Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започвали да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестели като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочините на морето излизали заловени за ръце една след друга нереидите — петдесетте дъщери на морския бог — прорицателя Нерей. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, заслушвали се зверовете… Една от тях — прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, синът на Симетида, висок, строен и красив като бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от божествената й красота, забравил накъде е тръгнал й се насочил към нея…
Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръката и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх…
Не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той веднъж на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се приближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшния му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и затичал към тях. Разтърсила се Земята от неговото огромно тяло, развълнувало се морето… Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в Риби, те плуват в глъбините му, свързани с дългата и широка лента на любовта им…
Не по-малко трагичен е и другият разказ. Цар Приам имал брат Тифон, който с красотата си очаровал крилатата богиня на зората Еос и тя го откраднала. Боговете му дали безсмъртие, но не му дали вечна младост. Напразно мечтаел той за вечна младост. Дните и годините минавали и безмилостно оставяли следите си по лицето му.
Един ден Тифон видял в далечината Афродита — богинята на любовта, да върви със своя син Ерос, който, изпънал златния си лък, бил готов всеки миг да пусне любовна стрела в сърцето на бог или смъртен. Облечена в златоткана дреха, с венец от благоуханни цветя на главата вървяла Афродита, хванала за ръката своя син. Където стъпела прекрасната богиня, израствали чудни цветя и въздухът ухаел на свежест и младост. Очарован от красотата й, Тифон хукнал след богинята. Узнала намеренията му, тя побягнала със сина си… Още малко и Тифон щял да я настигне. За да се спаси от преследването му, Афродита и Ерос се хвърлили в река Ефрат и се превърнали на Риби. Боговете поставили на небето всред съзвездията двете риби, свързани с дълга и широка лента — олицетворение на великата майчина любов.

Съзвездието Триъгълник (Triangulum)

April 20, 2017, 5:30 am

≫ Next: Съзвездието Колар (Auriga)

≪ Previous: Съзвездие Риби (Pisces)

$

0

0

Карта на съзвездието Триъгълник (Triangulum)
ТРИЪГЪЛНИК принадлежи към най-малките съзвездия. Най-добре се вижда от октомври до март. Заобиколено е от съзвездията Персей, Овен, Риби и Андромеда.
В съзвездието Триъгълник могат да се видят с просто око около 15 звезди, но само три от тях са по-ярки от трета и четвърта звездна величина. Те така са разположени, че образуват правоъгълен триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Във върха на правия ъгъл се наблюдава звезда от трета звездна величина.
В съзвездието Триъгълник се вижда една от най-близките и най-добре изучени галактики, която се означава с M33. Тя е втората по яркост галактика след галактиката в съзвездието Андромеда, но е на границата на видимостта с просто око (общата й яркост е 6,2m). Само в тъмни и изключително ясни нощи тя би могла да се види като слабо, размито петно. В зрителното поле на телескоп тя се вижда много добре и оставя дълбоки и трайни впечатления преди всичко със своята интересна структура. Галактиката в Триъгълник е приблизително три пъти по-малка по размери от галактиката в Андромеда.
Съзвездието Триъгълник не е свързано с никакъв мит или легенда. Името му е дадено заради триъгълника, който образуват трите най-ярки звезди в него. Древните гърци са виждали в този триъгълник пренесена от боговете на небето делтата на р. Нил.

Съзвездието Колар (Auriga)

April 21, 2017, 3:22 am

≫ Next: ТЕРОРИЗМЪТ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

≪ Previous: Съзвездието Триъгълник (Triangulum)

$

0

0

Карта на съзвездието Колар (Auriga)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОЛАР е почти изцяло в Млечния път, но ярките му звезди добре го очертават и то привлича погледа със своята красота. Най-добре се вижда през нощите от октомври до април. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Рис, Бик, Персей и Жираф.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Колар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Колар и една от най-ярките звезди на небесната сфера е звездата Капела от нулева звездна величина. Тя привлича погледа със своя блясък и ярко жълт видим цвят. По-рано се е считало, че Капела е звезда, напълно еднаква с нашето Слънце. Изучаването й обаче разкри, че само по цвят и температура тя наподобява Слънцето. В действителност тя е двойна звезда, но двете й компоненти са толкова близко разположени, че е невъзможно да се наблюдават поотделно и с най-големите съвременни телескопи. Само въз основа на изучаването на спектъра на Капела стана възможно да се установи, че тя е спектрално двойна звезда.
Една от най-интересните звезди, и то не само в съзвездието Колар, е звездата ε от Колар. Тя е затъмнително-променлива звезда с период 27 години (най-дългия период на изменението на блясъка на променливите звезди от този тип). От изучаването на тази затъмнително-променлива звезда се разкри, че единият компонент е видимата звезда, от четвърта звездна величина, която е един гигант, с диаметър 1190 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето, а температурата на повърхността й е 6300° (само с 300° по-висока от температурата на повърхността на Слънцето). Другият компонент е звезда-свръхгигант, и то най-големият свръхгигант от всички известни сега. Диаметърът й е 2700 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. За сравнение ще отбележим, че ако в центъра на тази звезда-свръхгигант поставим нашето Слънце, то в нея би се поместила Слънчевата система до планетата Сатурн включително. Въпреки тези удивително големи размери тази звезда не само че не се вижда с просто око, но не е възможно да се наблюдава даже с големи съвременни телескопи. Причината за това е, че е много близо до видимия компонент и, от друга страна, че температурата на повърхността й е само 1350°, почти изстинала звезда, която излъчва главно невидими инфрачервени лъчи.
Най-ярките звезди от съзвездието Колар заедно със звездата β от съзвездието Бик образуват голям петоъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Удивително е, че древните са виждали в тези петоъгълник коленичил човек, който държи в дясната си ръка стреме и юзда, а в лявата — две козлета. На лявото му рамо, гдето блести звездата Капела (в превод името й значи коза) стои коза. Такава е картината на съзвездието Колар в старинните звездни карти и атласи.
Образ на Колар (Auriga)

 


Древните гърци са свързали съзвездието Колар с един от най-старите митове още от онези далечни времена, когато атиняните вярвали, че са произлезли от змия.
Земята родила Кекроп — човек, който вместо крака имал дълга змийска опашка (получовек-полузмия). Той основал в Атика град, който боговете от Олимп по негово предложение посветили на богиня Атина Палада и бил наречен Атина.
В Атина Кекроп построил прочутия Акропол и първото светилище на покровителката на града — богиня Атина Палада, и на нейния баща Зевс. Дъщерите на Кекроп станали първите жрици на богиня Атина.
Кекроп научил атиняните да правят лъкове и стрели, да ловят риба и да си правят къщи. Той основал държавата им и бил първият цар на Атика. Оттогава атиняните започнали да се наричат кекропиди — потомци на Кекроп.
След смъртта на Кекроп негов приемник станал Ерихтоний, роден от Земята и син на Хефест — бога на огъня, бога-ковач, с когото никой не могъл да се сравнява в коваческото изкуство.
Веднага след раждането му богиня Атина взела под свое покровителство Ерихтоний и го отнесла в своето атинско светилище. Там тя го оставила в една кошница, която затворила добре с капак и поставила две змии да го пазят денонощно. На своите жрици, дъщерите на Кекроп, тя също наредила да пазят кошницата, но строго им забранила да я отварят. Те не трябвало да видят тайнствено роденото от Земята дете.
Дълго време Кекроповите дъщери не смеели да нарушат поръката на богиня Атина. Но един ден богиня Атина отишла да донесе хълм, за да го постави до Акропола. Както носела хълма, един гарван я срещнал и й казал, че нейните жрици, дъщерите на Кекроп, отворили кошницата и видели детето в нея. Избухнала в ярост богиня Атина, захвърлила хълма, дошла в светилището си и жестоко наказала жриците си, като отнела разума им. Обезумели те избягали от светилището, хвърлили се от стръмните скали на Акропола и загинали трагично. С пазенето на Ерихтоний се заела самата богиня Атина. Под нейните грижи той израснал строен и умен, станал цар на Атика и дълги години управлявал атиняните.
Ерихтоний научил на много неща атиняните, много неща им дал, но едно те най-много ценели и обичали. Той изобретил колесницата, пръв впрегнал в нея коне и пръв се понесъл с нея като вихър из цяла Атика. С колесницата той посещавал и най-далечните краища на своята държава.
Ерихтоний поставил началото на най-старите празненства в чест на богиня Атина — Панатинеите. Нямало в Атика друг по-голям празник от Панатинеите, които се празнували с пищна тържественост всяка година по няколко дни през месец Хекатомбайон (края на юли и началото на август по сегашния календар). Празненствата започвали през нощта с факелно шествие, а през деня се провеждали състезанията между поети, певци и музиканти. Но най-много били участниците в надбягванията, борбата, хвърлянето на диск, копие и въведените за първи път от Ерихтоний надбягвания с колесници, в които с възторг участвували младежи и възрастни.
Заради неговото дивно изобретение — колесницата, родоначалникът на всички колари Ерихтоний бил отнесен от боговете на небето, гдето блести като съзвездие КОЛАР.
Митологията не разказва защо Коларят държи в лявата си ръка две козлета. Що се отнася до Козата, стъпила на лявото му рамо, това е Козата Амелтея, която откърмила Зевс с божественото си мляко в планините на остров Крит. Когато Зевс станал властелин над Небето и Земята, той не забравил козата Амелтея. Той я превърнал в ярка звезда и я оставил да блести на небето в съзвездието Колар.

ТЕРОРИЗМЪТ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

April 21, 2017, 5:57 am

≫ Next: Съзвездието Бик (Taurus)

≪ Previous: Съзвездието Колар (Auriga)

$

0

0

Ислямът и тероризмът – това е инструмент на Божия Гняв.
Апостол Павел казва: Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога.
Ислямът казва: Който е изоставил Аллах, той се е самопогубил. Аллах е контролиращият всяко нещо – Той се разпорежда за всяко нещо и за всяка подробност. И казва Ислямът: Срещу културата на злото, ние обявяваме Свещена война.
И сега, да видим какво казва Бог в Исайя: И гневът Ми ще бъде гибел срещу тях.
Йеремия (Библията): ... Които Аз ще поразя в гнева Си и в яростта Си, и всички техни злини... И още, пак в Исайя, Бог казва: Повиках още силните Си, за да извършат гнева Ми.
И така, продължавам. Какво казва Христос: Да не мислите, че дойдох да туря мир на Земята? Не. Не дойдох да туря мир, но нож.
Йов казва: Ще пият от яростта на Всевишния.
И отново Исайя: Правя мир, творя и Зло.
И казва: Аз Господ съм, Който прави всичко това.
И отново в Исайя: Няма мир за нечестивите – говори Господ...

За гнева има около 154 стиха в Библията, които показват Неговия Гняв.
Само да обясня. Неговият Гняв произлиза от Съвършенство – тъй като Той не търпи застоя, и Той изпраща този Гняв на всякакви нива: земетресения, наводнения, тероризъм – и всичко това са изчисления на Ангелите на Съдбата: те действат навсякъде.
И така: една част от Древната Сила на Бога се е превърнала в Зло и в тъмнина – така е пожелал Бог в миналото. Защо? За да заличава всичко, което не е Божествено, което не е Бог. И още нещо: има граници, които Ислямът не трябва да прекрачва. Там, където Бог не е позволил да се убива (има случаи), а терористът иска – тогава се случва другото: Духовете, които ръководят всичко (има много случаи такива), натискат копчето и бомбата избухва в него. Преди време трима терористи искаха да убият определени хора – и тримата умряха поради уж „погрешно“ натискане на копчетата. То няма „погрешно“. Както ще видим, случайностите са предопределени.
Тероризмът, макар че е Божият Гняв и Божия Воля, също ще бъде наказан от Божията Воля – това друг път ще го обяснявам.
Но тука ще кажа нещо: има терористи, които много прераждания ще бъдат осакатявани; има терористи, които няма да бъдат пипнати с пръст – те са изпълнявали Божията Воля, искали са съвместно с Него, без своя намеса. А другите са посегнали от омраза към другите, тъй като не са обикнали враговете си, не са обикнали хората – те ще носят своята участ.
Ислямът казва: Всички арабски държави, които се поддават на корупция, са врагове на Исляма и на чистата вяра. В нашата вяра – казва Ислямът – няма лицемерие. Това означава, че тероризмът ще стане много по-опасен и от атомната бомба. Защо? Защото той е част от Божия Гняв в действие, макар и малка част.
Ще обясня. Бог движи всяка сила – и Бог я сковава. Той може да скове всяка буря. Той връзва; Той развързва. Без Бога, всяка сила става слаба или пасивна. Поначало силата на атома не се намира в атома и не принадлежи на атома – това е сила на Бога. Кабала казва: Бог управлява всеки атом. Атомът няма собствена сила. Но когато Бог е вътре в атома – Окултизмът казва – това е вече армия от сили. Който си мисли, че „случайно“ е бил близо до бомбата или до катастрофата, нека да знае, че случайностите са предопределени.
Накратко ще обясня, преди да продължа. Ангелите на Съдбата закарват хората близко до катастрофата и до бомбата. Тези, които трябва да умрат, са близко – може и да са по-далече, но то е изчислено; други са по-далече, а трети са съвсем далече. Тези, в които се е явило зрънцето на развитието, те са далече – пак трябва да са там: пак трябва да видят, пак трябва да обещаят нещо, пак трябва да преосмислят, но те са по-далече. Случаят с онази англичанка, която иска да се качи в самолета, но кученцето избягва и тя се отказва, и после самолетът катастрофира. Хората казват: „Тя си обича много кученцето...“. Но Ангелите на Съдбата действат по многобройни начини, внушават – най-различни и странни начини: те са там, за да изпълняват Божията Воля.
Бог е Абсолютно Справедлив и точно затова е много строг и много тотален. Бог е, Който сломява гордата сила на всяка държава. Той е Поразителят – а не бедният и слаб тероризъм. Всичко е План на Бога и всичко е в Неговите Ръце.
Тези, които се борят срещу тероризма, увеличават неговата сила, която ще ги провали в бъдеще. Те посяват бъдещи войни и бъдещо посяване в Мрака на самия Бог – Бог ще ги въведе в Мрака, защото те не знаят срещу Кого се борят. Тука Божият Гняв действа строго по Закона на Истината, Правдата и Кармата, защото Той познава миналото на всяка душа. Ти може да я наричаш „чиста“, „чисто дете“ – Бог знае вътре какво става и какъв път е избрала тази душа. Той иска тези души да се поучат и да се върнат към Него, а те Му обявяват война. Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението, казано по друг начин: скритата Божия Сила. И това е жестът на Бога, това е лечението. Бог допуска едно зло да порази друго зло. Всички земни хора и народи са омаловажили Бог и биват наказани. Тероризмът е само едно малко „милване“ и припомняне, тъй като Бог може да направи много жестоки земетресения и наводнения. Той даже не се нуждае от тероризма: всичко е в ръцете Му... защото това е Негова Милост. Той може да помете държавата цялостно, а не както действа бедният Ислям. Например едно могъщо земетресение, което е много над мярката, много над 10, може да порази всичко... И тогава хората щяха да се молят за тероризъм. Тази обсебеност от физическото оцеляване е много голяма дупка. То прави хората уязвими и пропаднали, защото те стават привързани. Ако не беше тероризмът, Бог щеше да покаже много по-строго лице: много по-опустошително, в сравнение с което тероризмът прилича на малко слънце – и ако тероризмът не излекува безумието на държавите и света (които вървят по пътя на Черната Атлантида бавно и сигурно, тъй като прогресът не означава развитие), тогава ще се яви Той – а тероризмът, в сравнение с Него, е като малко цвете. Горко на тези, които казват, че разбират това, и си мислят, че могат да живеят, както си искат и своеволно. Защото извън Неговата Воля е смъртта. Погрешният, неосъзнат живот е път срещу Бога – това са поразени съзнания, отровени: те са носители на бъдещото израждане, от което Бог иска да ги предпази, от бъдещия застой. Но и терористите – както казах – също ги чакат тежки прераждания, голяма част от тях. Засега Ислямът е съдбата срещу глупостта на света, но Бог и на него ще покаже, че това не е Пътят. Пътят е даден от Учителя, той е конкретно: Любов, Мъдрост и Истина – това е Пътят, който надраства всички тези неща. Светът, и без тероризма, пътешества към смъртта и към застоя – това си е старият път. Чрез тероризма, Бог е Рушител. Защо? Защото иска обновление и възстановяване. Само Бог може да „заключи“ тероризма, но засега Той го е „отключил“. Древният тероризъм е започнал още в Атлантида, от един съюз на пратуранците и марсианците – това се е случило във втората подраса. Без тероризма, това безогледно и алчно зло щеше да се шири безкрайно.
Тука само за малко ще вмъкна: една от причините за падението в Атлантида е, че много духове, изостанали, са започнали да се оплакват от изобилието, станали са недоволни от изобилието. По-късно се явява египетска поговорка, която казва, че изобилието е проклятие за неподготвения човек – и винаги така е било. Изобилието е проклятие за неподготвения човек.
Властта е много тежък и внедрен паразит от миналото, който се е опълчил срещу самия Бог – но Бог всякога поразява. Така са изчезвали земните цивилизации, болните цивилизации; докато истинските цивилизации само са се завръщали в Него – те никога не са изчезвали, те се връщат в Него. Докато има алчна човешка политика, тероризмът ще работи. В сравнение с голямата алчност, тероризмът е малкото зло. И сам Йоан казва: Всичко е от Него, всичко е чрез Него – и без Него нищо не е направено. Бог може и без тероризма да атакува лъжата и застоя: достатъчни са – както казах – тежките земетресения, тежките наводнения; но Той знае какво да избере и какво да прави.

Съзвездието Бик (Taurus)

April 22, 2017, 2:56 am

≫ Next: БОЖИЯТ ГНЯВ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

≪ Previous: ТЕРОРИЗМЪТ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

$

0

0

Карта на съзвездието Бик (Taurus)
БИК е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на ноември и декември. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Орион, Колар и Персей.
Областта на съзвездието Бик е богата със звезди. В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 130 звезди. Добре се виждат с просто око и двата разсеяни звездни купа Плеядите и Хиадите.
За това съзвездие се изисква съвсем малко усилие на въображението, за да се види в него разярен Бик. В кървясалото му дясно око е яркочервената звезда от първа величина Алдебаран. Главата и особено ноздрите на Бика са очертани от звездния куп Хиади, а по-слаби звездички очертават дългите му извити рога, в краищата на които блестят ярки звезди (β от 2m и ζ от 3m). На гърба на Бика е разсеяният звезден куп Плеяди.
Плеядите (Квачката, както го нарича нашият народ) е най-известният и най-ефектният разсеян звезден куп. С просто око се виждат 6–7 звезди, но броят на звездите в него, по-ярки от 17m, е около 500. В пространството те заемат област с диаметър 50 светлинни години. Разстоянието до този красив звезден куп е около 500 светлинни години.
За Плеядите, както и за другите разсеяни звездни купове, е характерно това, че всички звезди от купа се движат в пространството успоредно и с почти еднакви скорости.
Хиадите е разсеян звезден куп, в най-гъстата част на който е звездата Алдебаран — най-ярката звезда в съзвездието Бик. В пространството Алдебаран е далеч от този куп и няма нищо общо с него. Тя само видимо се проектира в неговата най-гъста част. Най-ярките звезди от Хиадите са 39, но общият брой на звездите в този звезден куп е около 200. Поради ефект от перспективата скоростите им са насочени към една точка от небесната сфера (наречена радиант), която е близо до звездата Бетелгейзе (α от Орион). Интересно е да се отбележи, че собствените скорости на звездите от Хиадите са значителни и поради това този куп често се нарича Движещ се звезден куп. В пространството звездите от него заемат област с диаметър 16 светлинни години, а разстоянието до купа е 130 светлинни години. Преди около 800 000 години Хиадите са минали най-близо до Слънцето (на разстояние от него само 65 св. г.), а след 65 милиона години те толкова много ще се отдалечат от него, че този красив сега разсеян звезден куп ще се вижда като слабо мъгляво петно.
Звездата Алдебаран принадлежи към червените гиганти. Нейният диаметър е 30 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Разстоянието до нея е 70 светлинни години.
В съзвездието Бик близо до звездата ζ се намира един от най-мощните радиоизточници. Това е известната Ракообразна мъглявина. Макар и да не се вижда с просто око, а само със съвременен телескоп, поради нейните особености заслужава да бъде обърнато вниманието на читателя върху нея.
Ракообразната мъглявина се е образувала съвсем „наскоро“, в 1054 г., вследствие на избухването на свръхнова звезда[1]. Избухването е било толкова силно, че даже сега газовете на Ракообразната мъглявина се разлитат във всички посоки със скорост 1000 км/сек.
Интересна е и звездата λ от Бик, която е затъмнително-променлива. Яркостта й се изменя (3,5m-4m) с постоянен период, равен на 3,95 денонощия. Тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око.
Образ на Бик (Taurus)




Древните гърци със своето богато въображение и поетична фантазия са свързали БИКА с интересни митове.
Бог Посейдон изпратил на цар Минос (син на Европа), владетеля на остров Крит, един млад, бял като сняг Бик, за да му го принесе в жертва. Досвидяло на Минос да принесе в жертва такъв невиждано красив Бик, пуснал го на свобода и принесъл в жертва един от своите бикове. От тази постъпка на Минос Посейдон толкова много се ядосал, че вселил бяс в изпратения от него Бик. Побеснелият Бик започнал да върлува из целия остров Крит и да унищожава всичко, каквото срещне. Бедствията, които причинявал, ставали все по-големи и над остров Крит надвиснала опасността да бъде напълно опустошен.
По поръчение на Евристей Херкулес дошъл на остров Крит, хванал побеснелия Бик и го укротил. След това го яхнал, преплувал морето[2] с него и пристигнал в Пелопонес. Като агне повел Херкулес укротения Бик и го завел в Микена. Видял го Евристей, възхитил се от величествения Бик, но не посмял да го остави в стадото си, а го пуснал на свобода.
Почувствувал се свободен, Посейдоновият Бик отново се разбеснял. Като вихър се понесъл той из целия Пелопонес и полетял далеч на север. Стигнал чак в Атика, в Маратонското поле и започнал да върлува в цялата област. Опустошавал посевите и унищожавал всичко, каквото срещнел, с дългите си остри и извити рога. Невиждано бедствие сполетяло Атика и нейните околности. От него я избавил безстрашният герой Тезей. Дошъл той в Атика и веднага отишъл в просторното Маратонско поле. Съзрял го Бикът и с ярост се нахвърлил върху него. Но Тезей хванал рогата му с мощните си ръце и така извил главата му, че чудовището се строполило безпомощно на земята в краката му. Тезей го овързал с тежки железни синджири и го повел за Атика. Щом пристигнал там, принесъл Посейдоновия Бик в жертва на бог Аполон.
За Бика друг мит разказва: Владетелят на финикийския град Сидон цар Агенор имал трима синове (Фойникс, Киликс и Кадъм) и само една единствена дъщеря. Тя се казвала Европа и била най-красивата девойка на Земята, която могла да се сравнява само с безсмъртните богини.
Радостна и безгрижна, по цял ден Европа играела с другарките си по зелените ливади в околностите на гр. Сидон. Една нощ тя сънувала сън, който много я разтревожил. Насън тя видяла как материкът Азия и частта от него, която отделя морето, се превърнали в жени — едната по-стара, а другата — по-млада. Двете жени започнали да се борят за нея. Всяка от тях искала да вземе Европа. По-старата жена, Азия, била победена от по-младата… Стреснала се Европа от необикновения сън и се събудила. Тя не могла да разбере какво означава този сън. Разтревожена, започнала да се моли на боговете да я закрилят от нещастията, ако такива й предвещава сънят.
Минали няколко дни. Нищо лошо не се случило на Европа. Успокоила се тя и отново започнала да играе с другарките си. Една сутрин Европа отишла с тях на най-хубавата ливада, гдето растяла сочна зелена трева и пасели стадата на нейния баща. Безгрижна тичала тя по ливадата, късала цветя, правила венчета от тях и ги слагала на главата си, а смехът й огласял цялата околност. Сякаш и птичките станали по-весели и по-нежно пеели, а златистите лъчи на Хелиос а обливали и я правели още по-красива.
От висините на светлия Олимп всемогъщият Зевс съзрял Европа сред зелената ливада и очарован от божествената й красота, веднага решил да я открадне. Но как да извърши това така, че да не изплаши Европа и другарките й? Не се затруднил много Зевс. Превърнал се в снежнобял БИК и неусетно се вмъкнал в стадото на Агенор.
Безгрижно тичали по ливадата младите момичета. Но когато Европа се отделила от тях, за да откъсне един кичест божур, БИКЪТ дошъл при нея и така нежно я гледал с големите си очи, сякаш искал да й заговори. Започнала Европа да го милва, да глади белоснежната му кожа и да се възхищава от дългите му и извити като полумесец рога. Още по-нежно започнал да се умилква бикът и легнал в краката на Европа. Хванала тя рогата му и радостно седнала на широкия му гръб. Тихо и кротко станал Бикът, стъпил на краката си, а Европа се заливала от смях. И изведнъж… бикът като вихър се понесъл към морето. Разплакала се Европа, развикали се другарките й, но бикът вече се хвърлил в морето и като риба се понесъл по безбрежните сини води. От страх Европа здраво се държала за рогата му. Морските вълни затихвали пред Бика и той все по-бързо я носил на запад. Из глъбините на морето излезли прекрасните нереиди и с нежни песни заплавали с него. Самият бог Посейдон, придружен от всички морски божества, се носил с колесницата си по морските вълни и с тризъбеца си ги укротявал, за да бъде гладък пътят на неговия велик брат — гръмовержецът Зевс. Утихнали бурните ветрове и само слаб ветрец развявал златистите коси на Европа, а наоколо — безкрайно море и синьо небе. Никакъв бряг не се виждал, никакво островче не се съзирало в безкрайните морски простори… Но ето в далечината започнали да се очертават бреговете на остров Крит. Към него се насочил Бикът и скоро доплавал. Излязъл от морето, скочил на брега и оставил скъпия си товар. Докато Европа прибирала разпилените си коси, Бикът изчезнал и пред нея застанал Зевс с цялата си величественост.
Европа станала съпруга на Зевс. Тя му родила трима синове — Минос, Радамант и Сарпедон, славата на които се носела далеч по света. Съзвездието БИК напомня за постъпката на Зевс и за прекрасната девойка Европа, която той откраднал от Азия и пренесъл на остров Крит. Но Европа била не само прелестна. Тя имала благ характер, обичала хората, помагала им и те толкова много я обикнали, че нарекли на нейно име целия материк Европа.
Разсеяният звезден куп Хиадите е привлякъл погледа на хората още в незапомнени времена. За това говорят митовете, с които е свързан този куп. Според един от тях Кронос, бащата на Зевс, се страхувал, че неговите деца ще му отнемат властта над Небето и Земята, както той я отнел от своя баща. Затова заповядал на жена си Рея да му донася веднага детето, щом го роди. Но когато тя, изпълнявайки нареждането, му поднасяла детето, Кронос го глътвал на една хапка. Вече пет от децата си погълнал той (Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон). Но като богове те били безсмъртни и не умирали, а оставали в стомаха му. Мъчно било на Рея, че не може да си отгледа поне едно дете. Затова последното си дете, Зевс, тя родила на остров Крит, в една дълбока пещера. Вместо да поднесе малкия Зевс на Кронос, тя му поднесла продълговат камък, увит в пелени като бебе. Без да забележи измамата, Кронос погълнал камъка. За да не предизвика съмнения у Кронос, Рея се разплакала и излязла навън. В миг тя дошла на остров Крит и наредила на нимфите да гледат малкия Зевс. Под техните грижи той бързо растял, хранел се с мляко от козата Амалтея и с мед, който пчелите донасяли от далечната планина Дикта. Спокойна, Рея се върнала при Кронос.
Израснал Зевс, придобил божествена мощ и започнал борба със своя баща. С помощта на сторъките великани той го победил и станал властелин над Небето и Земята.
Не забравил Зевс Нимфите, които го отгледали. За да им се отблагодари, той ги превърнал в звезди и ги отнесъл на небето. Така сред съзвездията заблестели Хиадите.
Не само тази е заслугата на Нимфите, за да блестят на Небето като Хиадите. Те отгледали и един от синовете на Зевс — бога на виното и веселието Дионис.
Царят на Тива — Кадъм, имал дъщеря Семела, която се славела с неземната си красота. Видял я Зевс от висините на Олимп и в миг се явил пред нея. Опиянен от нейната нежност и прелест, той й казал, че ще изпълни всяко нейно желание. Думите си потвърдил с нерушима клетва, каквато дават само боговете в свещените води на подземната река Стикс. Семела станала негова съпруга. Узнала за това великата богиня Хера и Силна омраза се разярила в сърцето й към Семела и решила да унищожи съперницата си.
Хера полетяла с колесницата си от Олимп и дошла при Семела. Като се престорила на спокойна, тя с нищо не издала омразата си към Семела и я посъветвала: „Зевс ти се закле, че ще изпълни всяко твое желание. Помоли го да се яви пред теб с величието си на гръмовержец и господар на Олимп. Ако той наистина те обича, ще изпълни желанието ти и няма да откаже.“
Без да подозира злия умисъл на Хера, Семела помолила Зевс да се яви пред нея с цялото си величие на гръмовержец. Той изпълнил желанието й. Явил се пред нея, както поискала… Ослепителни мълнии блестели в ръцете му, гръмотевици разтърсили двореца на Кадъм. От светкавиците буйни пламъци обхванали всички наоколо. Паднала Семела, обхваната от огъня. Едва сега преди смъртта си, тя разбрала, че съветът на Хера я погубил. Умираща, тя родила преждевременно Дионис — слабо, хилаво дете, което пламъците веднага обхванали. Но Зевс не допуснал да изгори синът му. В миг го обградил с бръшлян и го спасил от огъня. Взел Зевс сина си и понеже не бил доносен, зашил го в бедрото си. Там той заякнал и се родил втори път. По нареждане на Зевс Хермес отнесъл новородения Дионис в гр. Орхомен и го предал на Семелината сестра Ино и съпруга й цар Атамант, за да го отгледат и възпитат.
Когато Хера научила, че синът на омразната й Семела е жив и че за него се грижат Ино и Атамант, тя много се разгневила. Как са посмели те да го приемат?! И решила тя да ги накаже жестоко. Отнела разума на Атамант и той, обезумял, убил сина си Леарх и подгонил с копието си Ино и втория си син Меликерт. Вече ги наближил до самия морски бряг. За да се спасят от копието му, те се хвърлили в морето. През това време, докато Атамант гонил Ино и сина си, бързоходният пратеник на боговете Хермес взел Дионис и го спасил от безумния Атамант. Отнесъл го в Нисейската долина и го предал на нимфите да го отгледат. Под техните грижи Дионис бързо израсъл и веселил хората. Те го почитали като могъщ бог на виното, радостта и плодородието. В негова чест устройвали тържества, които продължавали по няколко дни, по време на гроздобер или когато начевали новото вино.
Зевс обичал своя вечно млад, весел и безгрижен син Дионис. Той възнаградил нимфите, които го отгледали и възпитали, като ги превърнал в звезди и ги оставил на небето, за да блестят като Хиадите през нощите.
Съзвездието Бик, а следователно и Хиадите, след периода на невидимост отново започва да се вижда през есенните нощи. Но след летните горещини времето се захлажда и започват есенните дъждове. Древногръцка легенда свързва това природно явление с Хиадите.
Хиадите били дъщери на Атлас. Те имали брат Хиант, който загинал по време на лов за лъвове. Сестрите му неутешимо плачели денонощно. Боговете се смилили над тях, превърнали ги в звезди и ги оставили на Небето. Там вкупом те блестят под името Хиади, която дума на български език означава „Вали дъжд“. И когато на нощния небосвод се появяват Хиадите, сълзите им за техния брат Хиант се изливат на Земята като дъжд.


ПЛЕЯДИТЕ са сестри на Хиадите. Те са седемте дъщери на Атлас — Електра, която родила от Зевс Дардан и Етион, Мая, родила от Зевс Хермес, Тайгета, Алциона (най-ярката звезда в звездния куп Плеядите), Меропа, Келена и Астеропа.
По неизвестни причини плеядите били преследвани от ловеца-гигант Орион. За да се спасят от него, те се помолили на боговете, които ги превърнали в гълъби, после в звезди и след това ги оставили на небето.
Според друг вариант на мита Зевс възложил на плеядите да му носят амброзия на Олимп. За сестрите пътят до Олимп бил много тежък и при всяко отиване там една от тях загивала. Но Зевс не допускал да се намали броят на сестрите. При всяко завръщане той заменял загиналата сестра от плеядите с нова. Така броят на звездите в Плеядите остава неизменен.
Звездният куп Плеядите е привлякъл погледа и на нашия народ, които го нарича Квачката. Най-ярката звезда в купа е квачката, а останалите по-слаби звезди около нея — пиленцата, които са шест. Те непрекъснато трептят, сякаш кълват просени зрънца.
Що се отнася до Хиадите, в този звезден куп нашият народ е обърнал внимание на наредените като обръч звезди около звездата Алдебаран, която нарекъл Гайдаря, а звездите, които образуват обръча около нея — Хорото.
Бележки
[1] В Ракообразната мъглявина има пулсар, който се наблюдава като звезда. Пулсарите са неутронни звезди, които възникват след избухването на свръхновите звезди. ↑
[2] Затова задната част на Бика (потопената във водата) на звездните карти е в област от съвсем слаби звездички, докато главата му (над водата) е в област от ярки звезди. ↑

БОЖИЯТ ГНЯВ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

April 22, 2017, 2:57 am

≫ Next: ВЕЛИКАТА ЕРЕС Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

≪ Previous: Съзвездието Бик (Taurus)

$

0

0

Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието. Не съществува в света такава армия или държава, която да има шанс срещу Божия Гняв. Ако Бог е на страната на една малка държава, две големи държави, ако се опълчат срещу нея, нямат никакъв шанс. Такива неща се случиха в Афганистан преди години: нито руските армии, нито американските успяха. Бог беше на страната на тези идейни хора, а това е старо място: Афганистан е старо, Атлантско място – място на войни, където вòините знаят какво правят.
Окултният закон гласи: Ти страдаш, за да се преобразиш – а не да оглупяваш все повече и все повече. Божият Гняв изхожда от Неговото Съвършенство, а не от слабост.
Ще обясня. Бог има Гняв само към застоя и към невежеството. Бог се гневи, когато иска да пречисти затъващите съзнания. Този Гняв е съвършен и благороден, за разлика от земните хора, от дяволите, от демоните – техният гняв не е съвършен. Този Гняв е Съвършена Сила и действащ Промисъл. Този Гняв е силата, която е над всяка власт. Държавите, политиката и църквите са голямо падение и отделяне от Истината. Истината е убиец на всяко зло и на всяко падение. Както казах: тя винаги атакува застоя. Бог е дал живот – но тези, които не са избрали Истината и развитието, сам Бог им отнема живота. Забележете! Сам Бог става Зло, за да спаси живота и да го върне в другите прераждания.
И така: Бог допуска Гнева, защото Неговият Гняв е Любов и защото желае развитието. Божият Гняв е велик Очистител и Водител – за тези, които го разбират. Божият Гняв е – Ислямът го нарича – Коригиращият и Управляващият, Управляващият света. Всичко е в Бога – и вън от Него не могат никога да се взимат важни решения. А погрешните решения Той ги допуска, за да се изстрадат те и да дадат своя плод. Плодът е, след време, разумността.
И така: Божият Гняв е насочен срещу всички, които са умрели за своето развитие – това е всичко нечисто, което е изгубило своя Път. Застоят е посегателство на Бога и на развитието: нещо, което сам Бог не допуска. Спасението от тероризма е Живот в Бога – няма друг път... Живот в Бога. В тероризма има проповед на Божия Гняв, но не всеки може да го разбере. Бог не е само Любов – Той е и строг Закон. Когато Божият Гняв те разрушава, Той иска нещо в тебе да се възроди – и това е Пътят към Бога. Божият Гняв крепи света и Вселената: без тази скрита Любов, те щяха да бъдат погребани. Взривната енергия е силата на Божия Гняв, Бог я ръководи – и нито един терорист не знае точно как ще избухне бомбата, какво ще се случи и къде ще се развият нещата: той няма никаква представа. Божият Гняв показва, че човечеството е болно. Който осъжда Божия Гняв, той си прави тежка присъда. Бог е сурова Справедливост. Божият Гняв иска да те освободи от прекалено дългата верига погрешни прераждания. Бог е Единственият Извършител – Ислямът не може да извърши нищо. Той е само малкият, външен инструмент на страшната и велика Божия Сила. Ако Божият Гняв се обърне срещу тероризма, той ще прилича на слама срещу огън. Близо до взрива са всички предопределени хора.
Божият Гняв ще излекува света. Засега Божият Гняв ще остане неразбран. Този Гняв унищожава, защото пречиства. Бог е Разрушителят – а не тероризмът. Защо? Защото Бог е Обновител. Материалните загуби за Него нищо не струват в сравнение с изкривеното развитие и падението в словото и изкривените понятия.

---

ВЕЛИКАТА ЕРЕС Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

April 22, 2017, 10:56 pm

≫ Next: Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)

≪ Previous: БОЖИЯТ ГНЯВ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

$

0

0

Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.
Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.
Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа. Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив, но когато Бог го поставял в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.
Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.
Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората. Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща. Защото те Го познават от много прераждания. Те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.
Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.
Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено... На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.
Великата Богомилска Ерес, която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.
Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“. Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.


ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)

Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души... Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.
Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско сърце е мощно сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.
Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.
Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.
Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото сърце? Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.

Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.

Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога в религия и Църква – забележете! – то е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.
На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.

Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)

April 22, 2017, 11:24 pm

≫ Next: Проектът „Син лъч”

≪ Previous: ВЕЛИКАТА ЕРЕС Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

$

0

0

Карта на съзвездието Орион (Orion)
ОРИОН е едно от най-красивите съзвездия на цялото звездно небе. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от декември до март. То привлича погледа с ярките си звезди и с огромната видима площ, която заема. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Единорог, Еридан и Бик.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Орион могат да се видят с просто око около 120 звезди. Най-ярките от тях са червената Бетелгейзе и бялата Ригел (и двете от нулева звездна величина). Те заедно с още две звезди от 2m образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Орион — голям, удължен, неправилен четириъгълник. В средата му са наредени малко наклонено три звезди от втора звездна величина, които образуват „пояса“ на Орион.
Освен споменатите звезди в съзвездието Орион има още десет звезди, по-ярки от четвърта звездна величина. Но необходимо е богато въображение, за да се види в конфигурацията на звездите легендарният ловец Орион, високо вдигнал с дясната си ръка огромен боздуган и с преметната лъвска кожа на лявата ръка. В дясното рамо на Орион е звездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак е звездата Ригел[1]. Звездата θ блести в неговия изкривен меч, а звездата χ — в боздугана му. Десетината слаби звездички, „безразборно разхвърляни“, напомнят за лъвската кожа, която Орион е преметнал през протегнатата си лява ръка.
Най-силно впечатление в съзвездието Орион прави звездата Бетелгейзе със своя червен цвят. Тя е свръхгигант. Диаметърът й е 450 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Ако в центъра й поставим Слънцето, то в нея биха се поместили орбитите на планетите до Марс включително! Разстоянието до тази звезда-свръхгигант е 650 светлинни години.
Бетелгейзе е една от най-интересните и лесно достъпни за наблюдение с просто око полуправилни променливи звезди. В измененията на блясъка й се разкриват два периода, които се наслагат: единият има продължителност 180 дни, а другият — 2070 дни. Разкрита е и друга особеност в измененията на блясъка на Бетелгейзе — свивания и раздувания на звездата, т.е. намаляване и увеличаване на нейния диаметър. Това се доказва въз основа на непосредствени измервания на диаметъра на Бетелгейзе със звезден интерферометър. Следователно звездата Бетелгейзе е полуправилна променлива цефеида, измененията на блясъка на която се дължат на неправилни пулсации. Когато звездата е свита, диаметърът й е най-малък, температурата й е най-висока и яркостта — най-голяма. Обратно, когато звездата е най-раздута, диаметърът й е най-голям, температурата на повърхността й е най-ниска, а яркостта — най-малка.
Звездата Ригел е гигант, който излъчва 23 000 пъти по-интензивно от нашето Слънце.
В съзвездието Орион около звездите θ и ι (гдето е мечът на Орион) в ясни и безлунни нощи се вижда с просто око размито светло петно. Това е забележителната дифузна светла мъглявина в съзвездието Орион, която е особено интересен обект за астрономите. Разбира се, с просто око се вижда нищожно малка част от тази дифузна мъглявина. Но тя е единствената дифузна мъглявина, която може да се вижда с просто око. За разлика от галактиките, които са звездни системи, подобни на нашата звездна система — Галактиката, дифузната мъглявина в Орион е образувана от газ в твърде разредено състояние (главно водород). За да се добие представа за невъобразимо малката й плътност, ще посочим, че газът от нея в 100 кубически километра тежи само един милиграм!
Средният диаметър на дифузната мъглявина в Орион е 16 светлинни години, а разстоянието и от нас е 1150 светлинни години. Тя се намира в нашата Галактика.
В съзвездието Орион близо до звездата Бетелгейзе се намира радиантът на метеорния поток Ориониди, който се наблюдава от 16 до 23 октомври. Максимумът на този поток е на 21 октомври, когато за един час могат да се наблюдават около 10 метеора — ориониди.
Образ на Орион (Orion)
Карта на съзвездието Голямото куче (Canis Major)

 
Съзвездието ГОЛЯМОТО КУЧЕ се вижда най-добре от януари до март. В него е звездата Сириус — най-ярката звезда върху цялата небесна сфера. Заобиколено е от съзвездията Кормило, Гълъб, Заек и Единорог.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямото куче могат да се видят с просто око около 80 звезди, от които по-ярки от четвърта звездна величина са само 10. Петте, най-ярките от тях (заедно със Сириус), образуват характерната геометрична фигура на това съзвездие — удължен ромбоид, около най-източния връх на който има редица от няколко звездички. Не се изисква голямо усилие на въображението, за да се види в тази фигура бягащо куче с дълга извита опашка, в устата на което блести звездата Сириус.
Съзвездието Голямото куче дължи своята известност преди всичко на Сириус, която е най-ярката от всички звезди и е от минус 1,4m. Тя е една от най-близките до нас звезди — на 9 светлинни години.
Изучавайки собственото движение на Сириус, Бесел направил заключение, че тази звезда има невидим спътник. Действително такъв бе открит. Оказа се, че той е звездичка от 8,6m. Този спътник на Сириус се оказа първата открита звезда бяло джудже. Масата му е приблизително равна на масата на Слънцето, но диаметърът му е само три пъти по-голям от диаметъра на Земята. Следователно неговата средна плътност е невъобразимо голяма. Кибритена кутия, напълнена с вещество от него, би тежала един тон!
Интересен обект за наблюдение с просто око в съзвездието Голямото куче е затъмнително променливата звезда UW. Блясъкът й се изменя от 4,5m до 4,8m с период 4,4 денонощия.
Образ на Голямото куче (Canis Major)
Карта на съзвездието Малкото куче (Canis Minor)

 
Съзвездието МАЛКОТО КУЧЕ най-добре се вижда от декември до май. То привлича погледа с червеникавата звезда Процион от първа звездна величина. Разположено е симетрично на съзвездието Орион спрямо Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Рак, Хидра, Единорог и Близнаци.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малкото куче могат да се видят с просто око около 20 звезди, но само две от тях са по-ярки — Процион и Гомейза (от трета зв. вел.). Съзвездието Малкото куче няма характерна геометрична фигура. В него няма и обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересно е да отбележим, че Процион е втората звезда, на която въз основа на предположението на Бесел е открит невидим спътник. Той е също бяло джудже, десет пъти по-малък от спътника на Сириус, и е много по-плътен от него. Наблюдението му е трудно даже за астрономите-специалисти, които разполагат с големи телескопи.
Образ на Малкото куче (Canis Minor)
Карта на съзвездието Заек (Lepus)


Съзвездието ЗАЕК принадлежи към малките съзвездия. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от януари до март. Заобиколено е от съзвездията Голямото куче, Гълъб, Еридан и Орион.
В съзвездието Заек могат да се видят с просто око до 40 звезди. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях, най-ярките, образуват добре очертан трапец — характерната геометрична фигура на съзвездието Заек. Едва ли тази фигура може да се оприличи на бягащ заек, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.
В съзвездието Заек няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око.
Въображението на древните гърци е увековечило на небето със съзвездията Орион, Голямото куче, Малкото куче и Заек една ловна сцена.




Образ на Заек (Lepus)
 



За легендарния ловец Орион митологията разказва. Той бил строен, красив и пъргав. С двете си кучета Голямото куче и Малкото куче ходел на лов из горите и планините за диви зверове. Голямото куче подгонило един заек и той се сгушил в краката на Орион.
Въоръжен с огромен боздуган и остър меч, Орион по неизвестни причини преследвал плеядите, но срещу него се нахвърлил разярен бик. Вдигнал високо с дясната си ръка тежкия боздуган Орион, без да се страхува, и зачакал приближаването му, за да го удари по главата.
Бродил Орион из планините и гъстите гори, ловувал диви зверове и най-после пристигнал на остров Хиос. Там един скорпион го ужилил и той умрял. Но Ескулап, научил за преждевременната му смърт, отишъл на остров Хиос да го възкреси, както възкресявал и други умрели. Разтревожил се владетелят на подземното царство Хадес, че Ескулап му отнема сенките, и се оплакал на своя брат гръмовержеца Зевс. С мълнии и светкавици Зевс убил Ескулап.
Зевс превърнал в звезди Орион, Скорпион и Ескулап и ги оставил на небето да блестят като съзвездия. Той поставил редом със Скорпион Ескулап на едната страна на небето, а Орион на противоположната страна, за да не се опита Ескулап да възкреси Орион. Затова, когато Скорпион и Ескулап се виждат над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. А когато Орион се вижда над хоризонта, Скорпион и Ескулап са под хоризонта и не се виждат.
Според друг мит жестока участ сполетяла Орион. В един горещ летен ден той отишъл в гъстите гори на Китерон. Сякаш жар сипели лъчите на Хелиос и даже в гората горещината била непоносима. Орион потърсил ручей, за да се разхлади. След дълго лутане стигнал във вечнозелената и цветуща долина Гаргафия в Беотия, посветена на богинята на лова Артемида. Бистър като сълза ручей течал през долината, обрасла с буйна зелена трева и цветя, а кипарисите, чинарите и брезите със зелените си листа хвърляли гъсти сенки. Приятна прохлада и аромат от дивните цветя разнасял тихият ветрец из цялата долина.
Освежен, Орион тръгнал по ручея и унесен от прохладата, стигнал до една чудна пещера, цялата обвита в зеленина. Само през малка пролука в зеленината се виждало в нея прозрачно като кристал езеро. В тази пещера богиня Артемида търсила прохлада след всяко ловуване в Китеронските планини. Никой смъртен не знаел тази нейна пещера и никой смъртен не можел да се приближи до нея и да види богинята, когато се разхлаждала в бистрите като сълза води на езерото.
Неусетно Орион дошъл до входа на пещерата тъкмо когато прелестната богиня Артемида оставила лъка си и стрелите и влязла в нея. Спътничките й, прекрасните нимфи, събули сандалите й, съблекли я, привързали косата й и започнали да я обливат с кристалната вода. В този миг на входа се показал Орион. Изпищели нимфите и оградили богинята, за да не я видят очите на смъртен. Зачервена от яд и гняв, богиня Артемида превърнала Орион в красив елен с огромни клонести рога и дълги тънки крака, но запазила човешкия му разум. Хукнал из гората страхливият елен. Той съзнавал постигналото го голямо нещастие. От очите му капели едри сълзи, но не можел да говори и да изкаже страданията си.
Тичал из гората еленът, но двете негови любими кучета Голямото куче и Малкото куче го подушили и подгонили. Искал Орион да се спре и да им каже, че е техният господар, но не можел да говори. Още по-едри сълзи потекли от очите на елена и по-силно започнал той да тича из гористите планини. Но и кучетата като стрели летели след него. Настигнали го. С ярост се нахвърлили върху елена и го разкъсали. Така Орион трагично загинал от собствените си кучета, загдето единствен от смъртните, макар и неволно, зърнал дивната красота на прелестната богиня Артемида.
След смъртта на прочутия ловец Орион боговете го поставили на небето като съзвездие заедно с любимите му Голямо куче и Малко куче.


Сред нашия народ най-известна е една част от съзвездието Орион, която той нарича Ралица[2]. В разположението на звездите δ, ε и ζ които образуват „пояса“ на Орион, и звездите σ, θ и χ които образуват десния крак на Орион, въображението на народа е виждало ралото, а в звездата Сириус — орача, остена на който образуват звездите η, τ и β от Орион. Звездата Процион от Малкото куче е кучето на орача, а воловете му са звездите α и γ от Орион.


В древен Египет звездата Сириус е била на особена почит. По появяването й, след периода й на невидимост, сутрин и лъчите на изгряващото Слънце, жреците предсказвали разливането на р. Нил, което било от жизнено значение за древните египтяни. По звездата Сириус жреците определили приблизително продължителността на тропическата година, която е в основата на древноегипетския слънчев календар. Уточняван през хилядолетията, този календар се използува сега от цивилизованите народи в целия свят.


Римляните са наричали звездата Сириус Канинула (Кучешка звезда — от думата канис, която значи куче). За тях появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце показало, че настъпват непоносимите летни горещини. Настъпвало времето на пожари и различни епидемии. Богатите през време на горещините отивали във вилите си, а народът понасял тежко последиците от горещините. За римляните летните горещини били „кучешко време“ — каникула (ваканция).


За звездата Сириус сред нашия народ се разказва следната легенда. В ранна есен керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка бяла звезда (Сириус). Взели я за Зорницата[3], впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът нарича Сириус Лъжикерван.
Бележки
[1] Арабското име Бетелгейзе означава „Рамо на гиганта“, а Ригел — „Крак на гиганта“. ↑
[2] Появяването на съзвездието Орион след полунощ в ранна есен е напомняло на народа за есенната оран и сеитба. Затова в тази част на съзвездието той виждал рало, орач с остен, колата с воловете и кучето. ↑
[3] Зорницата е планетата Венера. Изгряването й означава, че скоро ще изгрее и Слънцето. ↑

Проектът „Син лъч”

April 23, 2017, 8:03 am

≫ Next: Космическият Огън ще изгони Царя на Мрака

≪ Previous: Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)

$

0

0

Материалът е разработен на базата на изследване,

публикувано от Серж Монаст и Кен Адачи

 

      Серж Монаст (1945-1994), заедно с друг колега журналист, които разследват проекта „Син лъч”, умират от сърдечен удар в рамките на няколко седмици, при положение, че никой от двамата няма история на сърдечни заболявания. По време на смъртта си Серж пребивава в Канада. Другият канадски журналист е на посещение в Ирландия. Малко преди смъртта му, канадското правителство отнема дъщерята на Серж по скалъпени обвинения, за да го принуди да се откаже от разследването на проекта „Син лъч”. Дъщеря му никога не е върната.

      „Сърдечните атаки” са най-често срещаните причини за смърт на всички свързани с проекта.

     Ето и  думите на Кен Адачи, който изследва откритията на Серж Монаст и прави публикация на 17 февруари 2009 г. „Аз едва сега започвам да осъзнавам цялостния принос на Серж към човечеството и невероятния кураж, който той проявява, за да извади на светло тези разкрития, които са му давани тайно от политици, военни и разузнавачи, които не са си загубили духовността и чувството за хуманност”. Част от материала, представен на канадската свободна преса в Квебек за плановете на НАСА/Илюминати за новата ера на Глобализма и Новия Световен Ред може да намерите тук:

http://educate-yourself.org/cn/sergemonast1994transcript.shtml



      А ето и за същността на самия проект.

      „Син лъч” има четири различни етапа, за да бъде внедрена Религията на новото време, чиято глава е самият Антихрист. Трябва да имаме предвид, че тази религия е фундаментът на новото световно правителство, без която е невъзможен диктатът на Новия Световен Ред. Повтарям – без всеобща вяра в религията на новото време, Новият Световен Ред е невъзможен! Затова и проектът „Син лъч” е така жизнено важен и така добре прикриван до този момент.

      Първият етап включва преразглеждане на археологическото познание и предизвикване на изкуствени земетресения в определени точки на земната повърхност и „провокиране” на нови открития, които в края на краищата ще обяснят пред всички хора „грешката” във всички фундаментални земни религиозни доктрини. Фалшифицирането на информацията ще послужи да бъдат накарани всички нации да повярват, че техните религиозни доктрини са криво разбрани и погрешно интерпретирани. Психологическата подготовка на съзнанието в световен мащаб за приемането на подобна идея се подкрепя от творенията на филмовата индустрия.

      Вторият етап включва гигантско пространствено „шоу” с триизмерни оптически създадени холограми със звук, лазерна прожекция на множество холограмни изображения в различни части на света, съобразени с местните религиозни вярвания. Новият „божествен” глас ще говори на различни езици. Всичко това трябва да бъде прието като божествено знамение, а всъщност е технологична компютърна симулация.

      Вторият етап има два аспекта. Пространственото „шоу” ще бъде показано като динамично холограмно изображение, проектиращо картини, съобразно местните вярвания, като потвърждение на предсказанията на пророците. Проекцията ще се осъществява от сателити върху аерозолен екран, създаден на 60 мили над Земята. Целта е да се покаже на света новият Мисия, с което да започне незабавното налагане на новата световна религия. Дори най-подготвените могат да бъдат подведени.

      Освен това проектът е усъвършенствал устройство, наричано съгласно уфологичното му наименование "tractor beams", това е антигравитационен лъч, който да отвлича хора и да ги транспортира в пространството до „кораба майка” – нещо, което срещаме като основен способ при отвличанията от НЛО. Изображенията на Исус, Мохамед, Буда, Кришна и т. н. ще се появяват едно след друго и хилядолетните мистерии ще бъдат „обяснени” и разяснени на всички говорими земни езици. Мощни компютри ще координират и представят небесното шоу по предварително програмирани симулации. Всички съществуващи религии трябва да бъдат заличени, за да направят място за вярата в един господ, който всъщност е Антихриста и който ще се появи пред очите на всички.

      Естествено е тази широкомащабна фалшификация да доведе до социална и религиозна бъркотия. Всичко това ще протече на фона на предварително програмиран и реализиран в световен мащаб политически и икономически хаос. Очакваната съпротива на налагането на новата религия, която е приблизително изчислена и разпалването на религиозни войни ще доведе до загуба на човешки животи в мащаби, които историята не познава.

      ОН отсега планират да използва „Ода на радостта” на Бетовен като химн за въвеждане в новата ера на новата световна религия. Цялата манипулация ще бъде комбинирана с електромагнитна радиация и хипноза в невиждани мащаби. Още през 1974 г. е установено (G. F. Shapits), че изречената от хипнотизатора дума може да бъде трансформирана в електромагнитна вълна, която да достигне до човешкия мозък и да му въздейства на подсъзнателно ниво, без използването на никакви уреди за транспортиране и приемане на излъчването!!! Това е в основата на масовата хипноза и препрограмиране на съзнанието на човечеството, процес, който вече е започнал и наближава финалния етап с реализацията на проекта „Син лъч”. Това е и крайната цел – отнемането на свободната воля на всеки индивид.

      Целенасоченото търсене на съвременни методи за контролиране на човешкото съзнание не е чуждо нито на хитлеристка Германия, нито на Съветския съюз и САЩ по време на ерата на противопоставянето. Натрупаното познание в тайните лаборатории, обединено с възможностите на съвременната информатика и електроника е в основата на изграждането на проекти за директен контрол на съзнанието на масите от властимащите. Сега най-съвременните средства за въздействие и контрол на човешкото съзнание, използващи радиационни импулси със свръхниска честота са на въоръжение в ЦРУ и ФБР. Всички тези нови технологии, които могат да бъдат от полза за решаване на човешки проблеми се пазят в пълна тайна и се използват само за целите на контрола и отстраняване на неудобните.

      Правителствените агенции и корпорациите, които работят с тях за създаване базата на Новия Световен ред използват всичко, което води до постигане на крайната цел – пълен социален контрол. Ако ти използваш властта за създаване на масова хипноза и истерия и караш масите да се страхуват, последните са благосклонни да ти позволят да използваш драконови мерки и закони, да ги разоръжиш за тяхно добро, да съхраняваш пълна информация за всеки индивид, нарушавайки конституционните му права и личната му неприкосновеност. Освен това така е по-лесно да се приеме идеята за упадъка на демократичните форми на управление и търсенето на алтернатива. Алтернативата е отдавна планирана и програмирана – нарича се Нов Световен Ред New World Order.

      Старата максима „Разделяй и владей” е използвана докрай и целта е постигната – всеки е изплашен за своята лична сигурност и никой никому няма доверие. Това също е част от играта за контрол на съзнанието. Идва обаче нова ера. Още през 70-години на миналия век е публикувано мнението на психолога James V. McConnell „Дошъл е денят, когато може да бъде наложено манипулиране чрез храни и лекарствена хипноза и налагането на поощрения и наказания, така че да се постигне абсолютен контрол върху индивида”.

      Днес, когато телепатичната комуникация на подсъзнателно ниво, усилена от електронните средства, може да предава внушения заложени в базата данни на мощни компютри на всички говорими езици и диалекти до всеки земен индивид, създавайки у него илюзията, че Бог говори директно на душата му, може да заличи индивидуалността на всеки един от нас, както и свободната му воля.

      Това правило и тези идеи са заложени в идеологията на ОН, където никой не притежава собствената си индивидуалност. И всеки, който прави опит да съхрани собствената си индивидуалност, е считан за „антисоциален” – етикет, който настройва към негативизъм, осъждане и отхвърляне на подобни индивиди! Те ще бъдат превъзпитавани в специални лагери, които по същество не се различават много от концентрационните лагери на фашизма.

      Проектът „Син лъч” на НАСА  е базата на реализацията на Новия ред чрез абсолютен контрол на населението на цялата планета. Ако се прегледа основно наличната информация по проекта, ще видим, че операцията по контрол на съзнанието включва излъчвател, който използва същата честота като човешката нервна система и че този излъчвател е вече изработен от Loral Electro-Optical System в Пасадена, Калифорния. Същият производител, който е и главен контрактор за отбраната на САЩ, вече е работил върху проекти за разработване на оръжия с насочена енергия за ВВС, под контрола на генерал-лейтенат Leonard Perez. Устройството използва микровълни [microwaves], пулсиращи с изключително ниска честота (ELF) и използвани за психически и физически тормоз на противника. Колко от нас са били жертва на подобни експерименти в ролята на опитни зайчета, без да имат реална представа откъде се е взело внезапното им главоболие, е въпрос с повишена трудност.

      Оръжия от подобен тип са използвани още през 70-те години против демонстранти срещу американските ракети, разположени във военновъздушната база в Гринхам. Този тип оръжия могат да предизвикат изключване сетивата на индивида, до степен да е невъзможно да чуваш собствените си мисли!

      Информация за същността на подобни оръжия може да се намери в публикации на американското министерство на отбраната:

The Electromagnetic Spectrum and Low Intensity Conflict,' by Captain Paul E. Tyler,

Low Intensity Conflict and Modern Technology Edict,' by Lt. Col David G. Dean, USAF

      Има създадени и устройства за директно въздействие върху конкретен индивид, излъчващи насочено сигнали в звуковия диапазон, без това да достига до слуха на околните. Технологията не е сложна и може да бъде имплантирана в устройство, подобно на полицейски радар за контрол на скоростта.

      Неотдавна излезе официално съобщение за въоръжаването на специалните части на американската армия с устройства, при които командите при управление на силите няма да се подават с глас, а подаването и възприемането им ще става телепатично. И така се стига до най-новите технологии, използвани в проекта „Син лъч”, когато „бог” ще говори директно в съзнанието ти!?

      Тези, които искат да се запознаят по-подробно с възможностите за дистанционно, без наличието на звукова среда предаване на изображения и мисли, да прочетат за разработките и експериментите на:

Nobel Prize nominee Dr. Robert O. Becker 'The Body Electric,'

Allen Frie

Dr. Sidney Gottlieb

Dr. Joseph C. Sharp

      А ето и заключението на експертите: „Подобно устройство може да се използва при провеждането на тайни операции, чиято цел е да докараш някого до лудост, проектирайки непознати гласове в съзнанието му, или предавайки директни инструкции на предварително програмиран убиец”.

      Някои от масовите убийства в кинотеатри, молове и училища в САЩ през последно време, в които липсва всякакъв мотив и няма самосъзнание за случилото се у извършителите след това (за тези, които не се застрелват, след като изпълнят програмата) покриват на 100% сценария на експеримент за невидим външен контрол на съзнанието на извършителя. Подобни случаи разгарят масови страхове и са повод  за едно огромно множество да предаде личните си свободи за обещанието за по-голяма сигурност, следвано от закони, които в по-голямата си част са  п р о т и в о к о н с т и т у ц и о н н и.

      Според Allen Frie експерименти, целящи предизвикването на сърдечен удар от дистанция вече са отдавна извън лабораториите. Технически е възможно производството на устройства, предизвикващи сърдечна атака от дистанция, чрез облъчване, което прониква през гръдния кош на жертвата.

      Подобни тактики и използването на споменатите устройства са вече част и от политическия живот в битката за власт между послушните, верни на замисъла за тотален контрол на човечеството, чрез контрол на всеки индивид и тези, които са опозиция. Към настоящия момент опозицията губи по всички фронтове. Официално първите данни за подобно въздействие са от предизборната битка през 1988 г. между кандидата на демократите Michael Dukakis и George Bush.

      Ето ви редове от статия, публикувана още през декември 1980 г. в U. S. Army Journal, наречена „Новото бойно поле – съзнанието”, с авторLt. Col John B. Alexander: „Няколко примера ще демонстрират ериите, в които е направен прогрес: прехвърлянето на енергия от един организъм към друг, възможността да се лекува или да бъде предизвикано заболяване от дистанция, в това число неизлечимо заболяване и смърт без видима причина; телепатично внушение и промяна на поведението, което може да бъде наложено от дистанция до 1000 км е вече факт.

      Използването на телепатична хипноза има също огромен потенциал. Това ще позволи имплантирането на агенти, без те да осъзнават заложената в тях програма и не е нужно дори и телефонно обаждане, за да бъдат активирани. Усъвършенстването на метода ще позволи директно прехвърляне на мисли от едно съзнание до друго или група от предварително подбрани индивидуални съзнания. И най-важното, програмирането на индивидите ще бъде незабележимо за тях самите, защото последните ще възприемат внушените мисли като собствени!”

      Но всичко това е само подготвителна фаза за заключителната част на проекта „Син лъч” и налагането на световен тотален контрол на съзнанието.

      Представете си сега новият „месия”, който може да говори от пространството на всички на родния им език и в същото време да дава инструкции директно на определени политици и религиозни фанатици в съзнанието им, инструкции, които няма да бъдат чути от никого друг и в същото време ще създават илюзията у единици, че са божии избраници, със специална мисия!?

      Програмата по предварителната подготовка на съзнанието на всеки един индивид за крайната фаза е отдавна в действие. Управлението на информацията през сателитите, както и управлението на сигнала за множество телевизионни канали и накритието на всеки дом като информационна клетка, както и съвременните телефони, превръщайки всеки индивид в информационна клетка, която без знанието на индивида може да бъде програмирана е  факт!

      Третият етап на проекта на НАСА „Син лъч” е наречен „двустранна електронна телепатична комуникация”. В споменатата статия на Lt. Col John B. Alexander още пише: „Възможно е в комплексното информационно поле, поддържано от сателити, да бъдат кодирани мисли-внушения. Пълният контрол на съзнанието в планетарен мащаб е вече възможно! Съпротива на отделни индивиди е възможна, само ако те поставят под въпрос липсата на мотивация, водеща до подобни внушения (които те приемат като свои мисли), особено ако те са в противоречие с техните собствени идеологически, религиозни и морални схващания.”

      Не случайно в съвременното общество телевизията, рекламите, образованието и най-различни способи за социален натиск са използвани, за да манипулират личностните убеждения. И това е важно да става тайно, защото ако хората не знаят за подобна манипулация, или смятат, че тя е технологично невъзможна и това са празни приказки, ще бъдат много лесно възприемчиви за манипулация. Тези, които не вярват в подобна практическа възможност, няма да бъдат подготвени да противостоят.

      Четвъртият етап на проекта „Син лъч” е универсална манифестация на „свръхестествени” феномени с помощта на електронни средства. Това ще става в три различни направления.

      Първо, на човечеството ще бъде внушено, че предстои нашествие на извънземни във всички главни градове на планетата, с което да се провокира готовността на всички нации, притежаващи ядрено оръжие, да го използват за ответен удар. Това е план, с който координирано от ОН ще бъдат разоръжени ядрените сили, нанасяйки удар по фиктивен противник от Космоса.

      Второ, да се провокира в християните вярването, че има божествена намеса, която цели освобождаването на човечеството от жестоките и безмилостни демони. Целта е да бъде елиминирана всяка възможна значителна опозиция за налагането на Нов Световен Ред само с един удар, на практика само за часове след започване на небесното „шоу” пред очите на цялото земно население.

      Трето, ще бъдат използвани електронните средства за проявата на „свръхестествени” сили. Използваните електронни вълни по времето на налагане на новия ред, ще позволят на „свръхестествените сили” да пътуват през оптическите кабели, коаксиалните и телефонните кабели с цел да достигнат едновременно до всеки индивид чрез основната налична електроника, ползвана от всеки от нас. Съответните чипове, изпълняващи ролята на рецептори и излъчватели за директно въздействие върху индивида ще са вече разположени навсякъде. (Колко от вас знаят как функционира електрониката, която използвате и колко от вас могат да проверят реалните функции на всеки един заложен в нея елемент – почти никой, освен създателите). „Сатанични духове” ще бъдат прожектирани по цялата планета, с цел да се създаде масова хистерия и лудост, водеща до вълни на насилие, убийства и самоубийства и пълен психичен хаос. След края на така наречената „Нощ на хилядите звезди” цялото население на планетата ще бъде „готово”  за новия Месия, койтода възстанови реда и мирана всяка цена, включително и с цената на предаването на личната свобода от всеки един оцелял индивид.

      На базата на множество получена от разследващите журналисти информация, най-вероятно е това да започне, след като първо бъде предизвикан световен икономически срив, не пълно разрушаване на икономическата система, а предизвикване на ситуация, която ще позволи въвеждането на междинна валута (спомнете си за подготвеното „амеро”), преди да бъдат въведени електронните пари, които да заменят всички книжни банкноти и пластични карти. Междинната валута ще бъде използвана, за да бъдат декларирани при обмена всички спестени и безотчетни (не описани в електронен вид пари), защото най-очакваната съпротива ще бъде от икономически независими групи и хора. Когато си икономически фалирал, е почти невъзможно да водиш организирана въоръжена съпротива. След това книжните пари ще престанат да съществуват. Това е един от сигурните предвестници, че моментът наближава.

      Но за да бъде въведена новата система за електронни пари, всеки, който иска да бъде част от обществото и да разполага с парични натрупвания, трябва да приеме системата за електронен трансфер на пари и да има достъп до нея. Всеки трябва да бъде 100% зависим от системата. Идва времето и на индивидуалния чип. Засега експерименталните модели за контрол на всеки индивид са в личните мобилни телефони, които повечето от нас носят винаги в себе си. Тези, които се опитват да окажат съпротива, ще бъдат преследвани, затваряни или избивани.

      В името на Новия Световен Ред вече се променят законите на множество страни, за да бъде всеки индивид зависим от системата, ако иска да оцелее физически. Сменят се закони относно хора с религиозни вярвания, както и с „психични отклонения”, за да може да бъде лесно идентифициран и „обезвреден” всеки индивид, който е потенциално опасен за Новия Световен Ред. Тези, които са „дефектни”, ще бъдат изпращани в специални лагери eradication camps, където органите им ще бъдат иззети и продавани на тези, които плащат най-много. Останалите живи ще бъдат използвани като роби или за медицински експерименти.

      Крайната цел е световна диктатура, която ще контролира всеки жител на планетата  безмилостно и без изключения. Технологичните нововъведения на 40-те и 50-те години бяха използвани за улесняване живота на хората. Съвременните технологии, които вече са част от всеки дом, са технологии за пълен контрол на индивида. Тези технологии са създадени, за да следят и контролират всеки, навсякъде, до пълното му заробване чрез промиване на съзнанието му, за да приеме Новия Световен Ред и Антихриста като спасение. Тези, които не се подчинят, ще завършат в кремакториумите, които вече са построени във всеки щат и всеки главен град на планетата.

the crematoria that have been built in every state and every major city on earth,

      Добре дошли пред прага на Новия Световен Ред! Дали ще го прекрачите като зомбирани биороботи,или ще го отхвърлите като мислещи личности е въпрос на личен избор.

      Предупредени сте!

Космическият Огън ще изгони Царя на Мрака

April 23, 2017, 10:24 am

≫ Next: Съзвездието Близнаци (Gemini)

≪ Previous: Проектът „Син лъч”

$

0

0

„Ти отрови въздуха, замърси водата, изтощи Земята, но не си докосвал огъня. Огънят ще те гори, както Светлината побеждава Мрака. Няма да се умори великият пламък и няма да дръзнеш да излезеш от своето убежище. Ще призова от Пространството нови огньове и те ще изсушат делата ти. Като безплодни пукнатини, като изгнили кости ще бъдеш унищожен и изгонен, ще отстъпиш. Огнената стена ще се премести и няма да намериш в нея следите си. Ще предпазя пламъка чрез далечните светове. Не можеш да го отровиш, замърсиш или изтощиш. Ще събера пламенен род, смутените от теб води няма да залеят горенето им.Царю на мрака, бой се от Огъня!”
Неизбежното огнено пречистване
Земното разложение е достигнало небивали мащаби. Процесите от края на Кали Юга трябва да бъдат изживени и боклукът, вдигнат от вихрите им, трябва да бъде преработен. Армагедон е като почистване на смет. Но на Господаря на Земята му е скъп боклукът и той се надява да го умножи. Има стопани, които обичат да чистят дома си, и такова натрупване често завършва с пожар. В Пураните е казано, че в края на Кали Юга хората ще обезумеят. Казано е, че ако безумието премине границите, огненото пречистване ще бъде единственият изход. Човек е станал роб на тъмните сили, затова мечът на пречистването е неизбежен. Ямите от тъмнина изискват силна дезинфекция, само огънят ще унищожи вредните изпарения. Изгарянето на старите натрупвания става с огнено пречистване. И за да се смени расата, огънят се приближава като струя на пречистването. В космическото строителство пространственият огън се приближава към земната твърдина. Огненото напрежение се приближва тогава, когато планетата се нуждае от окончателно пречистване. В пространството се появяват енергии за трансмутация на всички натрупвания и задръствания, които задушават планетата. Почистването на пространството и човечеството ще дадат ново предопределение. Изчистването на пространството се разпростира върху всички начинания. Единствено ускореното почистване на пространството, съзнанието и Ученията ще дадат възможност за спасение на планетата. Изчистването на основите трябва да се утвърди, защото без него е невъзможно да се прояви Новият свят. Само пречистването може да даде необходимото за разцвета.
Идват новите енергии
Времето на трансмутацията ще донесе на Света висшите енергии. Те трябва да влязат в живота преди назначените срокове. Настъпването на огнените срокове наближава. Ако човечеството пожелае, на нашата планета й предстои осъзнаване на висшите енергии. В това условие се състои главното утвърждаване на тази възможност, защото всяка възможност може да бъде отхвърлена с безумието на волята. Човек се утвърждава като приемник на пространствените огньове, но той опровергава всички висши закони, затова когато се окаже такова несъответствие, пространствените огньове не могат да се приближат и да започнат съзидателната си дейност. Ще дойде време, и то вече е близо, когато хората няма да знаят как да приемат огнените възможности. В объркването си ще забравят, че им е отредено огнено приобщаване. Те ще се усъвършенстват в противодействието, вместо да бъдат изпълнени със силата на огъня. Ще избухнат признаците на различни неусвоени енергии и хората ще се мятат в лъжливи посоки. Когато въздействието на силите се увеличи, човечеството ще прояви панически страх и външното им лъчение ще го доведе до най-пагубни последствия. Такова ще бъде въздействието на огъня, неразбрано и неприето. Как да си обясним липсата на равновесие, студа и горещината, незапомнени досега? Трябва да кажем за огнените вълни. Ще напомним за огнената опасност. Много страшни са приближаващите огнени вълни, ако не знаем за тях и не ги приемем с огъня на сърцата си. Когато огнените вълни накарат хората да търсят спасение в кулите на духа, тогава хората с отвращение ще съжаляват за всяко празно съществуване. Трябва да мислим за приближаването на необикновени времена. Нито жестокост, нито престъпление, нито предателство, нито лъжа могат да спасят от огнените вълни. Не толкова срамът, колкото страданието ще принудят хората да търсят спасение.
Да разберем и да приемем Космическия Огън
Наближава Великата епоха на Огъня. Безумно е да се предполага, че огнената стихия е някъде извън нас. Не. Огънят бушува около нас. Той може да ни бъде приятел или враг. Не можем да избегнем светлата стихия и е разумно да се подготвяме за среща с нея. Огън и Светлина: целият прогрес на човечеството се е устремил към тази вездесъща, всепроникваща стихия. Предизвикана, тя или ще бъде осъзната и законно приложена, или ще опърли неразумната несъзнателност.
Ние не можем да избягаме от века на огъня. И затова по-добре е да оценим и да овладеем това съкровище. Трябва да овладеем огнената стихия. Да привлечем нейната благотворна сила. Причината за страха от Огъня, не е ли в това, че за земните очи е достъпна разрушителната му сила, а огненото съзидание не се вмества в плътно състояние? Ние сме длъжни да разберем Агни не като разрушител, а като съзидател! Тези два образа на Агни ще бъдат верен пробен камък за нашата природа. Който не се изплаши от огнената стихия, той ще премине с Космическия Огън. Човешката енергия трябва да влиза в общуване с Космическия Огън. Условията на битието поставят духа в зависимост от обединението с Космическия Огън и неговите потоци. Просветлението може да дойде само чрез съзнателно отношение към космическите енергии. В близко бъдеще чрез съзнанието хората ще приучават тялото си към възприемане на висшите енергии. По този начин хората могат постоянно да се противопоставят на огнените епидемии. Човечеството трябва да се устреми към космическите огньове, тогава ще се приближи епохата на космическите енергии. От това познание зависи приближаването на еволюцията. Утрото на човечеството ще настъпи тогава, когато проявата на разбирането за Огъня навлезе в живота.
Народът знае за Огъня
Народната мъдрост отрежда значително място на Огъня. Бог посещава народа в Огън. Същата огнена стихия е била избирана като Висш Съд. Унищожаването на Злото се извършва с Огън. Появата на нещастие се съпровожда с изгаряне. Така в цялата народна мисъл може да се видят огнени пътища. Народът пали кандила и носи светилници, предназначени за служене. Тържествената Огнена стихия е в народното разбиране. Нека да черпим не от суеверието, а от народното сърце. Древните съюзи са се сключвали с прескачане на огън. При клетва държали ръка над огъня. За освещаване преминавали през огън. Подобно свидетелство чрез огън е преминало през всички векове. Необходимо е да се приеме това като основа за огнената стихия на пречистването. Да се научим да мислим с Огъня и да го приемем в съзнанието си. Да получим и да приемем Огъня като път на Йерархията, като път на любовта и състраданието. Да имаме мъжеството да погледнем Огъня, да го признаем за единствена своя храна. Докато Фините енергии не са осъзнати, те няма да бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че енергия, която не е приета в съзнанието, може да бъде разрушителна. Като необуздана стихия неосъзнатата енергия може да залее всичко заобикалящо ни. Осъзнаването е почти овладяване и във всеки случай вече е съизмерване. Често се произнасят правилни понятия, но без да се осъзнават. Пламенният поглед много вярно напомня за огнената енергия в погледа. Казва се топло ръкостискане, защото напомня за същата енергия, изпълваща всички емоции. Но хората не приписват силата на погледа на Огъня и мислят за блясъка в очите или за мускулите на ръката. Така се забравят дадените някога определения. Много правилни понятия са забравени и извратени. Нима огненият поглед не кара хората да се обърнат и даже да трепнат? Всеки трепет вече е близък до Огъня.
Да станеш огнен
При наблюдение върху огнените знаци може да се забележи класифициране на хората. Едни вечно се стремят и не могат да съществуват без тези възвишени движения - бъдете сигурни, че те принадлежат към стихията на огъня. Даже когато се заблуждават, те не могат да стоят бездейни. Вгледайте се в тях и винаги ще намерите пламенна сила. Но сред земната неподвижност, сред водните полюшвания и тласъците на въздуха не търсете творящия Огън. Ние не искаме особено да превъзнасяме огнените хора, но сме длъжни да кажем, че те движат света. Време е да се изучава огнената природа на човека. Само помислете, че всеки от нас носи в себе си Огъня, единен и неизменен за цялата Вселена. Никой не иска да си представи, че вселенското съкровище е в него. Огънят на сърцето само с магнита си свързва всички световни творения. Трябва да се помисли за това преимущество. Трябва да се приложи това съкровище в целия начин на живот. Само една е Светлината на Огъня в целия свят. Ние можем да разберем появата на Огъня на най-далечни разстояния. В това няма нищо свръхестествено или тайнствено. Необходимо е при приближаване на огнените енергии хората да не се срамуват да признаят в себе си огненото начало. Това ще бъде отглеждането на Агни. Не мислете, че пламенността идва сама, тя трябва да се възпитава през много животи. Пламенността се натрупва постепенно и принадлежи към вечните ценности. Всяко докосване до Огъня се постига с напрежение. Затова всяко устремено действие има в основата си Огън. Животът трябва да се изпълни с горене. Човешкото общество трябва да поддържа Огъня във всичко заобикалящо ни. Огънят на Друидите напомня за поддържането на Огъня на живота. Даже древните са разбирали символа на неугасващия Огън. В нищо не бива да се гаси Огънят, даже и в най-малкото не бива да избягваме напрежението. Спокойният живот, както го разбират еснафите, не е нищо друго, освен угасване на огъня. Те са изобретили даже цели системи за гасене на огъня от ранни години. Пламенността може да се увеличи по пряк или косвен начин. Косвеният начин ще се състои в ритъма на проявените движения, пеене, нареждане, но по-прост и естествен ще бъде Огънят на сърцето. Всички косвени начини могат да се отразяват на организма. Равновесието трябва да бъде поддържано по естествен път. Пламенността е полезна, когато не се изстисква с мускули, а се храни от сърцето. Никакъв физически огън не може да се сравни с Огъня на сърцето. Дошло е време отново да се обърнем към извора, иначе не може да се премине границата, пред която вече стои човечеството. Отдавна е казано: „Този, който може да лети, има огнено сърце."За укрепване на енергията е нужен огнен порив. Никакво разсъждение не дава онзи Огън, който се разпалва от искрата на любовта. Любовта преди всичко привлича Огъня на пространството. Който е казал обичайте се един друг, той е бил истински Йога. Както любовта, така и възторгът разпалва огньове. Да съберем всички огнесъздатели - нека не забравяме нищо от Светлината - Любов, Мъжество, Самоотверженост, Преданост - всички най-добри качества! Те са свързани с Огъня. Така върху принципа на Огъня се възражда светът. Огън на центровете, огън на духа, огън на сърцето, огън на подвига, огън на достижението, огън на Йерархията, огън на Служенето - това са принципите на новия свят.

Съзвездието Близнаци (Gemini)

April 24, 2017, 8:19 am

≫ Next: ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

≪ Previous: Космическият Огън ще изгони Царя на Мрака

$

0

0

Карта на съзвездието Близнаци (Gemini)
БЛИЗНАЦИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда през нощите от декември до май. Заобиколено е от съзвездията Рак, Малкото куче, Воловар и Рис. Част от съзвездието Близнаци е в Млечния път.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Близнаци могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от трета звездна величина. Съзвездието Близнаци привлича погледа с двете ярки звезди, видими близко една до друга — Полукс (1m) и Кастор (2m). Останалите по-ярки звезди образуват две редици, като от всяка се отделят малки разклонения от слаби звездички. Но в геометричната фигура на съзвездието Близнаци не може да се види картината, която се рисува в старинните звездни карти и атласи — прегърнати двама братя-близнаци. Звездата Полукс е в гушата на единия, а Кастор — в устата на другия.
Интересни обекти, които могат добре да се наблюдават с просто око, са:
Звездата ζ от Близнаци, която е променлива звезда-цефеида. Блясъкът й се изменя от 3,9m до 4,3m с период, близък до 10 денонощия. Периодът й не е строго постоянен, а е подложен на известни изменения. За любителите-астрономи тази звезда е твърде удобен и интересен обект за изследване.
Звездата η от Близнаци привлича вниманието на астрономите специалисти със своите интересни особености. Тя е спектрално двойна, а в същото време и затъмнително-променлива звезда с период 2984 денонощия. Наред с всичко това тази звезда е и полуправилна променлива. Блясъкът й се изменя в границите от 3,1m до 3,9m с период 233 дни. За любителите-астрономи тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око и те могат да внесат уточняване в нейните особености въз основа на продължителни системни наблюдения.
В съзвездието Близнаци близо до звездата Кастор е радиантът на метеорния поток Геминиди, който се наблюдава от 5 до 15 декември. Максимумът му е на 11–13 декември, когато за един час могат да се наблюдават около 60 метеора.
Образ на Близнаци (Gemini)
 

Митологията е вплела двамата братя-близнаци в удивителен разказ, който и сега затрогва със силната братска любов, описана в него.
Спартанският цар Тиндарей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело в цяла Гърция. С дивната си хубост тя омаяла и великия гръмовержец Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала великата богиня Хера, неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта. През един прозорец влязъл в покоите на Леда.
От Зевс Леда родила две деца — син Полидевк (римляните го наричали Полукс) и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От цар Тиндарей Леда също родила две деца — син Кастор и дъщеря Клитемнестра. На своя син Полукс Зевс дал безсмъртие, но брат му Кастор останал смъртен.
Расли двамата братя и скоро станали прочути герои. Те взели участие и в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида. Кастор укротявал и най-буйните коне и никой не можел да се сравнява с него в учението да управлява конете, впрегнати в колесница. С Полукс пък никой не можел да се сравнява в бой с юмруци. Навсякъде двамата братя-близнаци били винаги заедно и никога не се разделяли.
Полукс и Кастор имали двама братовчеди Идас и Линкей. С тях те извършили много подвизи, но веднъж се скарали и Идас пронизал с копието си Кастор. Полукс веднага се нахвърлил върху Идас, за да отмъсти за смъртта на брата си. Започнал бой на живот и смърт. Но двамата били еднакво силни и затова се намесил Зевс — бащата на Полукс. Зевс хвърлил ослепителна светкавица между Идас и Полукс, от която Идас изгорял и се превърнал в пепел. Полукс като безсмъртен останал невредим от светкавицата.
Върнал се Полукс при умрелия си брат, навел се над него и горчиво плакал ден и нощ. Мъката му, че брат му Кастор като обикновен смъртен трябва да отиде в мрачното царство на Хадес, се изливала в потоци сълзи. От ден на ден все по-големи ставали скръбта и мъката на Полукс. Отчаян, той помолил баща си Зевс, да го лиши от безсмъртието, за да може да умре и той заедно с брат си. Трогнал се великият Гръмовержец и предложил на сина си Полукс да си избере едно от двете — да остане вечно млад и да живее всред боговете на светлия Олимп или да живее заедно с брат си един ден в подземното царство на Хадес и един ден на Олимп при боговете.
Без да се колебае за да не се раздели от брат си, Полукс избрал неговата участ, определена от Зевс. Оттогава двамата братя останали неразделни. Един ден те прекарвали в подземното царство на Хадес всред сенките на умрелите, а втория ден отлитали във висините на Олимп в дворците на гръмовержеца Зевс и се веселели заедно с боговете на пищните им тържества.
Древните гърци почитали двамата братя-близнаци като богове, които закриляли хората от всички опасности и ги покровителствували при техните пътувания из родината или в далечни и чужди страни.
Привързаността между Полукс и Кастор станала олицетворение на братска любов. Господарят на Небето и Земята Зевс превърнал двамата братя-близнаци в звезди и ги оставил на небето всред съзвездията, за да блестят през нощите и да напомнят на хората за тяхната истинска братска любов.

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

April 24, 2017, 10:59 pm

≫ Next: Съзвездия Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)

≪ Previous: Съзвездието Близнаци (Gemini)

$

0

0

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)

Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек тя постепенно и малко по малко се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Не-отдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат в другия свят, са като призраци: нито са в другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят. Нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любещият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.


ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът... но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава решения, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и тя не ги иска. Истината е смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света, истински добрият човек живее в света, а не в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, тя ги оставя в заблуждения, тя ги отделя от себе си и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.

Съзвездия Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)

April 25, 2017, 6:52 am

≫ Next: Слънчева вода - за здраве, щастие и позитивно настроение

≪ Previous: ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ Елеазар Хараш 1 ноември 2016 г.

$

0

0

Карта на съзвездието Скорпион (Scorpius)
СКОРПИОН е зодиакално съзвездие, разположено на юг от небесния екватор, в най-широката и най-красивата част на Млечния път. От нашата страна, невисоко над хоризонта се вижда само малка част от съзвездието Скорпион през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп, Жертвеник, Везни, Змиеносец, Змия и Щит.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион е Антарес (от 1m), която привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което е наречена с името Антарес (от Арес — Марс).
Най-ярките звезди в съзвездието Скорпион образуват върху фона на Млечния път две фигури, съединени с редица от няколко звезди. Едната фигура, която не се вижда от нашата страна, наподобява продълговат многоъгълник, а другата, видима от нашата страна, наподобява дамско ветрило, в дръжката на което блести звездата Антарес.
Съзвездието Скорпион е едно от малкото съзвездия, конфигурацията от звездите на което образува фигура, оправдаваща името му. Съвсем малко усилие на въображението се изисква, за да се види в тази конфигурация огромен Скорпион с дълги и страшни щипци.
В съзвездието Скорпион има много променливи звезди от различни типове, но от нашата страна те не могат да се наблюдават. Не се виждат от нашата страна и двата разсеяни звездни купа в съзвездието Скорпион, които се означават с M6 и M7. Тези два купа са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 св. г. и се намира на 1300 св. г. от нас. Поради това голямо разстояние този разсеян звезден куп е по-малко ефектен от M7. Звездният куп M7 по общия си блясък отстъпва само на Плеядите. Диаметърът му е 17 св. г. и е на разстояние от нас 915 св. г. Поради голямата разлика в разстоянията до двата звездни купа, въпреки че те съдържат почти еднакъв брой звезди, общата им яркост е различна. M6 е от 4,6m, а M7 — от 3,5m.
Интересна е звездата ζ от Скорпион, която е от 3,7m. Тя поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчването й е 400 000 пъти по-голяма от мощността на излъчването на нашето Слънце! От нашата страна ζ от Скорпион не се вижда.
Образ на Скорпион (Scorpius)
Карта на съзвездието Еридан (Eridanus)

 
ЕРИДАН заема обширна област от южната небесна полусфера. Само малка част от него може да се вижда от нашата страна през нощите от ноември до февруари. Заобиколено е от съзвездията Заек, Орион, Длето, Часовник, Южна хидра, Феникс, Пещ, Кит и Бик.
В огромната площ, която заема съзвездието Еридан от небесната сфера, в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 100 звезди, но изобщо те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.
По-ярките звезди от съзвездието Еридан, съединени с линии, образуват една „върволица“, която започва малко на запад и над звездата Ригел от Орион, продължава с криволичене на запад и достига съзвездието Кит. На границата на това съзвездие тя прави голям завой на юг и продължава на изток до съзвездието Длето. Тук тя отново прави един остър завой на югозапад и с резки зигзаговидни чупки продължава далеч на юг, гдето завършва с ярката звезда Ахернар (от 0,5m). Тази криволичеща върволица от звезди напълно съответствува на името на река Еридан[1], дадено на съзвездието.
Образ на Еридан (Eridanus)


Митологията свързва съзвездията Скорпион и Еридан с трагичната участ на Фаетон.
Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него.
По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:
— Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен!
Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф.
Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела:
— О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!
Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син.
— Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!
Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори.
Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва:
— Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш!
Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си.
Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.
Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.
Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос?
Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс:
— О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят?
Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата…
Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори…
Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар.
Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос.


Скорпионът има и друга „заслуга“, за да блести като съзвездие на небето. Той ужилил по петата легендарния ловец Орион. От отровата му Орион умрял на остров Хиос.
Бележки
[1] Според една легенда, тази митическа река е пренесената на небето река Стикс, която текла в подземното царство. В нейните свещени води са давали клетва боговете.
Според други легенди това е или р. Нил, или р. По. ↑

---

Слънчева вода - за здраве, щастие и позитивно настроение

April 26, 2017, 1:41 am

≫ Next: Съзвездието Лъв (Leo)

≪ Previous: Съзвездия Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)

$

0

0

Слънчева вода може да си направи всеки човек. Тя е изключително полезна  за хората на всички възрасти, /вкл. бебета/, по всяко време и на всяко място .

 Характеризира се с висок заряд на положителна енергия , която има свойството да се приема и да действа благотворно от цялото човешко същество- както на физическо, така и на емоционално ниво. Слънчевата вода се приема в процесите на енергийно лечение като структурирана /с висока, чиста и здрава кристална решетка/.Употребата на слънчева вода е установена и се ползва от хилядолетия  от хората по всички части на земята /вкл. и старите българи/, но тук прилагам моите открития и наблюдения за резултатите и качествата й.

- действа освежаващо и незабавно внася положителна енергия и ведро настроение

- помага за общото укрепване и равновесие на тялото

- подобрява растежа, изграждането на нови тъкани и клетки

- незабавно внася светлина в аурата и въздейства за изчистване на блясъка и цветовете й

При редовна употреба се използва за закаляване, при проблеми с кръвоносната система и сърцето, за повишаване на имунитета,за подобряване на дейността на нервната система. Помага за преодоляване на стрес и напрежение от всякакъв характер, депресия и други видове  физически, психически или емоционални отклонения.

Въздейства благотворно още: за спокоен и добър сън, за правилната функция на ендокринната система,за подобряване на метаболизма .

При лични практики,насочени към духовна еволюция се използва вътрешно и външно за засилване на връзката с Висшият Аз, или Високо енергийни Същества. За внасяне на Златна Светлина и енергия, което ускорява процеса на възход и еволюция.

КАК да си направите и да използвате Слънчевата вода

Въпреки че може да използвате и да направите водата през цялата година, най-подходящи за това са топлите и светли месеци. Необходимо е водата да взаимодейства със слънцето за най-малко 2-3 часа. Описаното приложение се ползва за къпане и миене. Напълнете няколко бутилки л /2 или повече на брой, в зависимост от нуждите ви/, с вместимост на всяка до 2л, с обикновена вода и ги оставете на директен излаз на слънце. Не се страхувайте да ползвате пластмасови бутилки, стига те да са полу-прозрачни, и да ги подменяте периодично. Ако не разполагате с двор, тераса или друго открито пространство, може да ги оставите пред прозореца. Важно е слънчевите топли лъчи да падат и да покриват  бутилките. Подходящи часови зони са - през зимата и есента- от 13 до 16, през лятото и пролетта- от 12 до 18ч.

Вие може да внесете  допълнителен цвят към слънчевата вода, като  използвате цветни бутилки. Ако сложите водата в зелена бутилка, част от информацията и енергията й ще добие зелен оттенък, което действа оздравително. Когато знаете какви са подходящите цветове за вас, семейството и за децата ви-използвайте ги. Дори да нямате конкретни цели- забавлявайте се с разноцветната вода. Всеки нов и по-различен цвят от направената в безцветен /прозрачен/  материал вода, ще ви обогати.


Не се придържайте към строги правила, а си внесете нотка забавление и радост!

Прилагането става лесно- за децата - може да прелеете водата в голям леген или корито, или само да допълните към общата вода за къпане. Ако търсите закалителни процедури е добре съда за къпане да бъде на открито, когато температурата и времето позволява и слънцето не е така горещо. Тогава детето се закалява както от водата, така и от въздуха. Процедурата отнема около 15 мин, като следите за температурата на водата- Слънчевата вода може да разреждате с обикновена, като това няма да повлияе съществено на структурата й.

За вас, за възрастни и болни хора - използвайте през лятото, докато е сравнително топла, и най-много до следващия ден. През нощта енергията на водата се „разтопява” в пространството , и за следващия ден ще е много по-слабо заредена. Можете:

- да се обливате след хигиенно къпане или напълно да го замените с такова със слънчева вода

- да измивате лицето и очите по няколко пъти дневно- при лечение и профилактика

- да прибавите  билки, ароматни треви или листа, защото слънчевата вода ги приема и умножава благотворното им влияние.

Това са общи указания и методи, които може да обогатите с лично творчество и интуиция.

А за специфични указания като вътрешно прилагане или за допълнение от подходящи цветове и билки е нужно да ми поискате и да ви снема лична информация.

Желая ви да повишите, запазете и умножете слънчевото си и ведро настроение и здраве:

Силвия Събева

Съзвездието Лъв (Leo)

April 26, 2017, 4:33 am

≫ Next: Едгар Кейси: Силата на камъните и кристалите

≪ Previous: Слънчева вода - за здраве, щастие и позитивно настроение

$

0

0

Карта на съзвездието Лъв (Leo)
ЛЪВ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на март и април. Заобиколено е от съзвездията Девица, Чаша, Секстант, Рак и Малък лъв.
В съзвездието Лъв с просто око могат да се видят до 70 звезди, но, общо взето, те са слаби звезди. Най-ярките са Регул (от първа зв. вел.) и Денебола (от втора зв. вел.).
С малко по-голямо въображение разпръснатите слаби звездички над звездата Регул могат да се оприличат на буйна лъвска грива. Тялото на лъва и особено десният му крак са добре очертани от наредени звездички. Звездата Денебола блести в края на дългата и извита като обръч опашка на лъва.
Регул е интересна звезда. Тя е приблизително три пъти по-голяма от нашето Слънце, а температурата на повърхността й е 14 000°. На три ъглови минути от нея се намира звезда от 7,6m (невидима с просто око), която има жълт цвят и почти не се различава от нашето Слънце. Счита се, че тази звезда е спътник на звездата Регул, защото двете имат едно и също собствено движение в пространството. Но орбитално движение на този спътник около Регул все още не е открито.
В съзвездието Лъв близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток ЛЕОНИДИ, който се наблюдава от 10 до 18 ноември, с максимум на 12 ноември.
Метеорните тела от потока Леониди се движат по затворена орбита около Слънцето. Но те не са равномерно разпределени по тази орбита, а в една част от нея образуват един „плътен облак“. Когато нашата Земя преминава през тази част от орбитата на потока Леониди, тогава се наблюдава „обилен звезден дъжд“. Такъв е наблюдаван през 1833 г., 1866 г. и 1933 г. Последният „звезден дъжд“ на леонидите бе наблюдаван през 1966 г. Той бе невиждано „проливен дъжд“ (броят на падащите звезди достигна 140 000 в час!).
Звездните дъждове от Леонидите се повтарят през приблизително 33 години. Следващият „звезден дъжд“ от тях се очаква през 1999 г.
В съзвездието Лъв има интересни двойни звезди и галактики, но те са достъпни за наблюдение само с по-мощни телескопи.
Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е дадено още от древните египтяни. Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда, а просто с повтарящите се сезонни явления.
В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала просто в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По това време през нощите се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Тя се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея. Това всяка година се повтаряло и затова древните египтяни нарекли областта със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името ЛЪВ. Така на звездното небе се появил Лъвът — царят на животните.
Според преданията под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВ била наречена Регул (от лат. REX — цар).
Образ на Лъв (Leo)


Митологията на гърците е свързала съзвездието Лъв с чудовищния Немейски лъв и с един от подвизите на митическия герой Херкулес.
Като победил титаните, Зевс ги затворил в мрачния Тартар. Пред огромната му врата наредил да стоят непрекъснато хекатонхейрите (сторъките) и зорко да бдят, за да не избягат страшните чудовища. Титаните завинаги загубили властта си над света. Но борбата на Зевс да завземе властта над Небето и Земята не свършила с победата над титаните. Предстояла му още една, последна, но най-тежка борба със стоглавото чудовище Тифон, което всявало ужас и причинявало всички злини на Земята.
Когато Гея (Земята) разбрала колко жестоко е постъпил Зевс с нейните деца (титаните), тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила страхотното чудовище Тифон със сто огромни драконови глави, които бълвали непрекъснато буйни огнени пламъци на всички страни. Щом Тифон излязъл из земните недра, цялата Земя затреперала от огромното му тяло. Оглушителен рев на разярени бикове и лъвове, кучешки лай и страхотно змийско съскане се разнасяли далеч по Земята, а пламъците от драконовите глави опожарявали всичко наоколо. Ужас обхващал животните и хората и даже боговете от това разярено чудовище. Земята горяла и всичко се топяло от адската горещина, която бълвали главите на Тифон. Само Зевс не се уплашил. Той смело застанал пред чудовището и го обсипал с мълнии и гръмотевици. Земята и небето се слели в един непрекъснат огън, сякаш въздухът започнал да гори. От мълниите на Зевс всичко се превърнало в пепел. На пепел станали и стоте драконови глави на Тифон и той се проснал като огромна планина, от която изригвали огнени езици, които разтапяли всичко наоколо. Самата Земя била застрашена да се разтопи напълно. Но Зевс, без да губи време, сграбчил огромното огнено тяло на Тифон и го захвърлил в дълбочините на мрачния Тартар, който го бил създал. Там останал завинаги Тифон. Но и от Тартара той често всявал ужас сред хората и боговете, като създавал страхотни урагани, които помитали всичко, където преминели. Пламъците на Тифон пробивали планините и като огнени реки потичали по склоновете им и ги опожарявали. Но най-страшното дошло, когато Тифон се оженил за Ехидна. От брака им се родили ужасяващи чудовища — двуглавото куче Орфо, триглавото куче Цербер със змийска опашка, Лернейската хидра, Немейският лъв и др. Някои от тези чудовища излезли на Земята, гдето причинявали страхотни бедствия, ужас и страдания на хората.
Тифон и Ехидна изпратили своята рожба — огромния лъв в планините, недалеч от гр. Немея (отгдето и името му Немейски лъв). Със страшен рев той върлувал в околностите на Немея и опустошавал всичко. Ужас обхващал хора и животни, когато чували неговия рев. Хората не смеели да излизат от къщите си. Настанал глад и мор по хора и добитък. В Немея се чували само плач и стенания. Никои не можел да избави хората от непоносимото бедствие, за което се говорело из цяла Гърция.
Чул Евристей за това бедствие и възложил на Херкулес да изпълни незабавно първото му поръчение: да убие Немейския лъв и да му го донесе в Микена.
Херкулес тръгнал веднага за гр. Немея. Когато пристигнал там, докъдето стигал погледът му, виждал само опожарена Земя и никаква жива душа. Нямало дори кого да попита къде е леговището на страшния лъв. Без да губи време, Херкулес се отправил към планините. Цял ден бродил из тях, но никъде не могъл да открие чудовищния лъв. Започнало да се мръква. От далечината Херкулес чул страшния рев на лъва, който, разбудил се, се протягал и чакал да се стъмни, за да продължи опустошенията си от предишната нощ…
С няколко гигантски скока Херкулес се намерил до леговището на лъва. То представлявало огромна пещера с два изхода. Пред единия от тях Херкулес натрупал огромни скали, така че лъвът можел да излезе само през другия изход. Там се скрил Херкулес и опънал лъка си. Не минало много и огромният лъв с рев излязъл от пещерата. Стрелите на Херкулес го обсипали като мълнии. Но нито една от тях не го наранила. Стрелите отскачали от кожата му, която била по-твърда от желязо. Херкулес не знаел, че Немейският лъв е неуязвим от оръжие. Като видял, че стрелите отскачат от кожата му, Херкулес оставил лъка и се нахвърлил върху разярения звяр. Само с един удар по главата с тежкия боздуган го зашеметил и омаломощил. Хванал го с мощните си ръце за гушата и толкова силно го стиснал, че за миг го удушил. Метнал го Херкулес на гърба си и отишъл в гр. Немея. Там принесъл жертва на гръмовержеца Зевс — неговия баща. За спомен от първия си подвиг Херкулес положил началото на Немейските игри, през време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир.
Херкулес отнесъл лъва в Микена. Когато Евристей видял чудовището, се уплашил не толкова от него (то било мъртво!), колкото от силата и мощта на Херкулес. Затова му заповядал вече да не влиза в Микена, а да му показва доказателствата за изпълнението на поръченията му далеч извън градските стени.
Съзвездието Лъв напомня за подвига на Херкулес, с който той избавил хората от невиждано бедствие.

Едгар Кейси: Силата на камъните и кристалите

April 27, 2017, 3:37 am

≫ Next: Съзвездието Хидра (Hydra)

≪ Previous: Съзвездието Лъв (Leo)

$

0

0

Прочутият медиум и мистик Едгар Кейси, който е посветил голяма част от живота си върху изследване на магическите сили на природата, е твърдял, че кристалите и камъните имат специални сили, които действат върху хората.

Според Кейси най-големият кристален генератор се намира на дъното на Атлантическия океан. Той излъчва мощна електромагнитна енергия.

Кейси твърдял, че древните цивилизации и най-вече населението на Атлантида са използвали кристалите за фокусиране на светлината на лазер върху пирамиди, обелиски и каменни монументи. Всеки монумент или постройка с кристална решетка се е използвала от древните за усилване на енергията за осветяване.

Кристалите са се използвали от древните за контролиране на дъжда и вятъра, за хипнотизиране и контролиране на определена част от населението.

Кристали
Древните жреци са умеели да използват силата на камъните и кристалите. С помощта на камъни и кристали те създавали епидемии и болести, внедрявали в психиката на определени хора страхове и пороци, успявали да ги подчинят на волята си с помощта на кристали и камъни.

Според Кейси с помощта на камъни и кристали древните са можели да забавят развитието на ембрион в утробата на майката и да се правят генетични експерименти.

Едгар Кейси е смятал, че атлантите и лемурийците са използвали комбинация от ултразвук и кристали. Така те можели да материализират силата на мисълта и да повдигат по този начин огромни каменни блокове за строителство на пирамиди и други древни сгради.

Кристалите и камъните могат да кодират информация във високочестотния сектор и с помощта на вибрациите си да превръщат обикновен човек в много умен.

С помощта на кристалите и камъните са се лекували много опасни болести, като за лечението на всяка болест камъните и кристалите са се обработвали по специален начин.

Кристалите и камъните имат магическа сила и древните са знаели как да я използват. С помощта на камъните и кристалите, според Едгар Кейси, е можело да се направи много силна магия, и с тяхна помощ тя можела да се неутрализира.

Съзвездието Хидра (Hydra)

April 27, 2017, 3:47 am

≫ Next: Зороастър или Заратущра - древния ирански /персийски/ пророк на Бог Мазда /или Ахура Мазда/ е основател на религията, известна като зороастризъм или маздоизъм.

≪ Previous: Едгар Кейси: Силата на камъните и кристалите

$

0

0

Карта на съзвездието Хидра (Hydra)
СЪЗВЕЗДИЕТО ХИДРА е разположено на юг от небесния екватор. То е най-дългото от всички съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Везни, Вълк, Центавър, Пневматична машина. Компас, Кормило, Малкото куче. Рак, Секстант, Чаша, Гарван, Девица и Везни.
Най-добре съзвездието Хидра се вижда невисоко в южната страна над хоризонта през пролетните нощи. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 130 звезди, но изобщо те са слаби (повечето от тях са на границата на видимостта с просто око). Най-ярките звезди в Хидра са 14 (една от 2m, пет от 3m и осем от 4m). Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток към запад, сякаш е някоя огромна змия, главата на която е очертана от група слаби звездички.
Най-интересният обект в съзвездието Хидра, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата γ от Хидра. Тази звезда е от трета звездна величина. Близо до нея понякога се вижда, а понякога не се вижда с просто око друга звезда, която е дълго-периодична променлива и е означена с R. Звездата R от Хидра е червен гигант и по измененията на блясъка си наподобява звездата Мира от Кит. Периодът на измененията на блясъка на R от Хидра е 387 денонощия. При максимум тя е от 3,5m и добре се вижда с просто око, но при минимум става от 11m и може да се наблюдава само с телескоп.
Образ на Хидра (Hydra)


Със съзвездието Хидра е увековечен друг от подвизите на прославения митически герой Херкулес.
Рожба на Тифон и Ехидна било ужасното чудовище Хидра с дълго змийско тяло и с девет драконови глави, от които едната била безсмъртна. Излязла от мрачния Тартар, Хидра живеела в блатото край гр. Лерна (отгдето и името й Лернейска хидра). Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък и опустошавала околностите на града. За бедствията, които Лернейската хидра причинявала, се говорело из цяла Гърция, но никой не смеел и да помисли за унищожаването на това чудовище.
Евристей, научил за бедствията, които Хидрата причинявала, възложил на Херкулес да отиде незабавно в Лерна и да я убие.
Херкулес взел със себе си и братовия си син Йолай, впрегнали буйните коне в колесницата и тя като вихър се понесла към Лерна. Когато пристигнали там, Херкулес оставил Йолай с колесницата в една горичка край Лерна, а самият той тръгнал да търси Хидрата. Открил леговището й — огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес като мълнии връхлетели върху главите й. Разярена, Хидрата преплавала блатото, изправила се на дебелата си опашка, разтворила грамадните уста на главите си и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, ала той останал непоклатим като скала. С тежкия си боздуган непрестанно нанасял удари върху главите на Хидрата и ги откъсвал една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. На помощ на Хидрата се притекъл и един рак, който изплувал из блатото и забил острите си щипци в краката на Херкулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави, още по-страшни. Тогава Херкулес извикал на помощ братовия си син Йолай. Той убил чудовищния рак, запалил близката горичка и с горящите дървета обгарял шията на всяка глава, която откъсвал Херкулес. Така престанали да израстват нови глави на Хидрата. Скоро останала само безсмъртната й глава. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я и жива я хвърлил в дълбока яма, като я затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Така раните от стрелите на Херкулес с никакви средства не можели да бъдат излекувани.
Като избавил Лерна и околностите му от бедствията на чудовищната Хидра, Херкулес се завърнал в гр. Тиринт, гдето бил посрещнат с големи почести от народа.
А Хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората, че са избавени от бедствията, които им причинявала, от безстрашния герой Херкулес.

Зороастър или Заратущра - древния ирански /персийски/ пророк на Бог Мазда /или Ахура Мазда/ е основател на религията, известна като зороастризъм или маздоизъм.

April 28, 2017, 3:12 am

≫ Next: Съзвездието Девица (Virgo)

≪ Previous: Съзвездието Хидра (Hydra)

$

0

0

Зороастър или Заратущра - древния ирански /персийски/ пророк на Бог Мазда /или Ахура Мазда/ е основател на религията, известна като зороастризъм или маздоизъм.
От всичките основатели на известните днес религии, за живота на персийския пророк Заратущра - Зороастър се знае най-малко не само в Европа, но и на Изток. Никой не се съмнява, че Зороастър е съществувал, но кога?
И до ден днешен е неизвестно кога се е родил този тайствен човек с име Заратущра /така то звучи на гръцки/ основоположник на "огнената"религия, последователите на която се наричат поклонници на Огъня.
Огънят е играл главна роля в тяхните ритуали. Но зороастрийците не са се покланяли на огъня като на идол, на огъня в обичайното му разбиране. Те се покланяли пред мистичния огън, олицетворяващ Единния Елемент, от който са се създавали и се създават всички неща във Вселената. Синовете на Зороастър-Заратущра са се покланяли на Огъня като на символ на Творящото Разумно Начало.
Зороастрийците, използвайки в ритуалите си обикновения огън, са знаели /това твърди в „Тайната доктрина"Елена Блаватска/, че видимият огън е само видима обвивка - тяло на невидимия, духовния Огън /също както видимото Слънце не е истинското Слънце, а само неговата външна, най-тъмна, най-плътна обвивка-тяло/.
“Тези величествени учения - казва Елена Блаватска, които продължават да се срещат като фрагменти и представляващи една нищожна част от всичко, което е стигнало до нас от огромния сбор на религиозни трудове, до такава степен са малопонятни, че без да правят никаква разлика, хората наричат зороастризма огненопоклонничество, магизъм, дуализъм или слънцепоклонничество". /Е.П.Б.- Теософски речник стр.161/
В съвременния свят, зороастризмът е представен от малобройна група индийски перси и ирански херби, но през древните векове и ранното средновековие той е бил широко разпространен в Средна Азия, Иран, Афганистан, Азербайджан и други страни от Средния и Близкия Изток. Свешенния канок главната теоритична основа на зороастризма, се нарича „Двеста"или „Закон". А „Зенд-Авеста"са коментари, които тълкуват различните положения на „Авеста".
В днешния си вид „Авеста"има две части: първата съдържа три раздела -„Вендидад", „Висперад"и „Ясна", а втората част е съставена от кратки молитви, назовани Гах или Няйиш.
Да отворим „Теософски речник"на Елена Блаватска:
„Вендидад"е изопачена сложна дума „Видаево-датем”, което означава “противодемоничен закон". „Вендидад"е предимно окултен трактат, изпълнен със символика, която има значение, съвършенно противоположно на изразеното в мъртво-буквалния му текст. Както гласи преданието, „Вендидад"е единствения от двадесет и един НАСКА /книга/, който е избегнал аутодафето от ръцете на пияния Искандер, наречен от потомците Александър Велики - макар че този епитет се оправдава само по отношение на зверствата, жестокостта и пороците на този завоевател. Имено поради вандализма на този грък, литературата и знанието са изгубили множество безценни учения, които съдържали НАСКИТЕ, изгорени от него. Даже „Вендидад"достига до нас само във вид на фрагменти."
Кои са основните принципи в Учението на Зороастър? Вяра в единния Бог Ахура Мазда, който е... седморен в своето естество. Ахура Мазда сякаш се разделя на седем „АЗа", които се наричат Амешаспети, или различни по своите качества и сили Разуми.
Според „Двеста", светът се състои от противоположности, които съществуват от самото начало на Битието. Тези „вечни Начала” постоянно се борят и имено тази борба съставлява съдържанието на целия световен процес, където и да протича той - в недостижимите сфери на пространството или във всекидневния живот на човека.
„Авеста"учи на усъвършенстването на човека въз основа на главните завети, които са идентични с будиските: добра мисъл, добро слово, добро дело. Заратущра съветва човека да се бори с злото най-напред в самия себе си. Пророкът възпява труда - ритмичния и постоянния, от който злите сили много се страхуват.
Заратущра, както разказват легендите, е имал царско потекло. Неговите подвизи са описани в книгата за персийските царе. Той се смята за ирански /персийски/ пророк. Всичко това е вярно толкова, колкото и това, че Заратущра... никога не е бил персиец. Той е бил ариец дошъл в Персия от Индия. Оказва се, че човек с такова име не е единствен.
По отношение на датата на раждане на пророка, изследователите са се объркали напълно: те варират от IX до XI век преди н.е.
Да се обърнем отново към „Теософски речник"на Елена Блаватска - височайш авторитет по окултизъм през XIX век, и да видим там разясненията по този заплетен въпрос:
“Времето на живота на последния Зороастър /това е родово име/ е неизвестно и е възможно именно по тази причина, Ксанф от Лидия, най-ранния гръцки писател, който споменава този велик законодател и религиозен реформатор, да го отнася към периода някъде 600 години преди Троянската война /Троянската война се датира 6000 години преди н.е./. Аристотел и Евдокс го отнасят не по малко от 6000 години преди Платон. А Аристотел не е човек, който твърди нещо, без да има за това основателни причини. Бероз го смята за Вавилонски цар, живял около 2200 години преди Христос. Хауг отнася Зороастър към 1000 години преди Христос. А Бунзен твърди, че Заратустра Спитама е живял по времето на цар Вистапс - около 3000 години преди Христос и го описва като един от най-могъщите умове и един от най-великите хора на всички времена".
"Разполагайки с такива „точни"данни и изцяло забравен език зенд, нашите учени и истоковеди се осмелиха да монополизират правото за определяне на хипотетичните дати на епохата на светия пророк Зуртус. Но окултните записи твърдят, че притежават точните дати на живота на всеки от тринадесетте Зороастри, споменати в „Дибистан" /древна Персия или Иран/.
Тяхните учения, особено ученията на последния /божествения/ Зороастър са се разпространили от Бактрия до Мидия. А от там, възприети от адептите - астрономи на Халдея, под названието магизъм, те са оказали огромно влияние върху мистичните учения на Мойсеевите доктрини.
Подобно на Ману и Вяса в Индия, Заратустра е родово име на великите реформатори и законодатели. Тази Йерархия започва от божествения Заратустра във „Вендидад"и приклключва с великия, но смъртен човек, който е носел това име и сега е забравен от историята. /Както е показано в „Дибистан", съществували са много хора с името Зороастър или Заратустра./
Ако Александър не бе унищожил толкова много свещенни и скъпоценни трудове на маздеистите, истината и философията биха имали по-голяма склонност да се съгласят с историята, дарила този гръцки вандал с титлата „Велик".”
Още една страна на тайната на човека с името Зороастър се осветява от Елена Блаватска в нейната книга „Разбулената Изида":
„Ще бъде напълно естествено, ако името Зороастър смятаме не за име на отделен човек, а за общо име на един клас, който притежава характерни свойства. ... ГУРУ на санскрит означава духовен учител, а ЗУРУАСТРА на същия език означава онзи, който се покланя на слънцето. Нима не е възможно да си представим, че вследствие на естествените промени в езика и големия брой различни народности, в религията на поклонниците на слънцето думата ЗУРУАСТРА да е имала първоначална форма ГУРУАСТРА и след това придобива формата ЗУРУАСТЪР или ЗОРОАСТЪР.
Мнението на кабалистите е, че е съществувал само един Заратущра, но е имало много ГУРУАСТРИ или духовни учители, и един такъв ГУРУ е бил... настойник на Питагор..."
/Трябва да добавим, че и човек с името Хермес също не е бил единствен: Хермес е имало и в Египет и в Гърция. Макар че е напълно възможно това да е въплъщение на една и съща висока Индивидуалност, която е желала да запази предишното си име. Много често името на Учителя се приемало от първия му ученик, а понякога и от цялата колегия на жреците./
Първоначалния Зороастър, според „Авеста" /Вендидад/, е бил роден в първата от най-добрите месности и страни". А това е тайствената Швепа Двипа или планината Меру, която ТАЙНАТА ДОКТРИНА нарича „Страна на Боговете", управлявана от Планетните Духове.
Първия Континент или Несъкрушимата Свещенна Страна, която според ТАЙНАТА ДОКТРИНА се намира някъде в района на крайния Север, е родината на истинския, Първия Зороастър, Учителя на Учителите - слънцепоклонници. Тези Наставници Гуруастра учили човечеството на Единството на Живота. В продължение на хилядолетия те учили човека да възприема света като Едно Цяло - в светлината на Единното Учение на Слънчевите Предци - Синовете на Светлината. /Те образуват единен духовен център на планетата, символизирай с понятието „Планината Меру", „Шамбала" (северна), „Страна на безсмъртните", „Страната на Боговете"и т.н./
ТАЙНАТА ДОКТРИНА казва:
„Имало е няколко Заратустра или Зертуста, само Дабистан ги наброява тринадесет, но всички те са превъплъщенията на първия. Последния Зороастър бил основател на Храма на Огъня в Азарекши и писател на трудове посветени на първата свещенна религия на Маговете, унищожена от Александър" /Македонски/.
Зороастър - Заратущра, при това е бил поет. Той излага Учението под формата на поетически образи - алегории с определени ритми.
Пророкът на Огъня, Огъня който твори Света, /както и всички Зороастри/ проповядвал единството на света и Бога, и съществуването на двете всепроникващи начала на живота. В Индия, където Зороастър известно време е преподавал тези Истини, възстава срещу брамините, които с всеки изминат век все повече извращавали древната мъдрост на Ведите. Както и Готама Будда, пророкът се борил срещу кастовото разделение на народа и се възправял срещу унижението на трудовите хора.
/На пръв поглед Учението на Заратущра сякаш е противоречело на древноиндийските, но това не е така. Той не е подценявал Истината, а само не е съгласен с трактовките на браманите, които умъртвявали древните Знания и пораждали предразсъдъци./
Всички Велики Посветени на всички времена и народи (и Зороастър в това число), са били приобщени към единната световна древна Мъдрост - Теософия, към ТАЙНАТА ДОКТРИНА. Няма нищо чудно в това, че в тайните си школи те проповядвали едно и също. Както древните индуси, така и египтяните и персийските магове (халдеите), древните гърци, римляните, друидите - всички те са вярвали в доктрината за последователността на световете, т.е. в седморността на Планетните Вериги и в седморността на небесните тела. Те са знаели за „седемте творения" - Седемте Континента и седемте видоизменения на земната повърхност.
Това вярване е било всеобщо. То присъствало в езотеризма на всяка религия - даже при древните евреи и ранните християни, разбира се и при древните перси.
Елена Петровна Блаватска, която е знаела за седморността повече от учените по това време, пише:
„... вярването в седморния строеж на нашата Верига е било едно от най-древните Учения при ранните иранци, които са го получили от първия Заратустра. (Време е да се докаже това на онези перси, които са загубили ключа към смисъла на своите Писания.) В „Авеста"Земята се разглежда като седморна и като тройна едновременно... ("Авеста"не заимства такава представа от „Риг-Веда", а просто повтаря Езотеричното Учение...)
„Земята" /нашия свят/ е троична, защото Веригата на Световете се разполага на три различни плана над нашия Земен Глобус и тя е седморна, благодарение на седемте Глобуса или сфери, които образуват Веригата." (Тайната Доктрина. Том 2)
Също и както древноиндийските Писания, Заратущра е говорил за Пришествието на Спасителя на човечеството. Той го нарича Сосиш. За идването на Сосиш, Слънцето ще възвести с 30 дневно стоене в небето. Злото ще изчезне, хората ще познаят истинската вяра, злите ще бъдат отделени от добрите, Земята ще се промени и Бог ще дари хората с дрехи, които нямат износване. (Това е намек за Шестата Раса, към края на която съвършените хора вече няма да имат нужда от физическото тяло, което боледува, остарява, умира.)
Заратущра казва, че Спасителят ще дойде на бял кон, съпроводен от армията на добрите гении, също яхнали бели коне.
Както и християнския Спасител, Сосиош ще се роди от непорочна дева. Преди това ще дойдат двама пророци, които ще възвестят идването на Спасителя юдеизмът, който се появява примерно 300 години след зороастризма, казва същото). След това ще настъпи всеобщо Взкресение - както при християнството, което възниква 500 години по-късно! Злият дух Ангра Маню и неговите ангели (дяволи) ще бъдат удавени в езеро от разтопен метал. (При християните езерото е „огнено, горящо със сяра.)
Вече знаем, че всички народи - и древни, и съвремени, поклонноци на Зороастър и Будда, китайци и японци, юдеи и християни, а след тях и мюсюлмани, очакват своя собствен Спасител. (При мюсюлманите това е Мунтазар, в Китай - Митоло, в Япония – Мироку)
Следвайки логиката на религиите - юдейската, християнската и мюсюлманската, националните Спасители трябва да унищожат всички друговерци. С други думи Спасителите трябва да воюват... помежду си. И вместо всеобщ мир и дългоочакваното Възкресение ще има световна война и тотално убийство на хората, болшинството от които дори не са чували за Мойсей, Исус или Мохамед. Всеки е съгласен, че това противоречи на здравия смисъл. Та нали хората са сътворени от един Бог, следователно и Спасителят трябва да бъде общ. Такъв извод изисква всяка неизвратена логика на мислене...
Следва малък откъс от „Вендидад", който възпява работата на земеделеца, смятана от Зороастър за най-почтенно занимание на Земята. Трудът, смята пророкът, е най-доброто заклинание срещу злите духове и най сигурната защита срещу девите (дяволите).
„Така говори земята на човека:
- О ти, човеко, който ме обработва с лявата ръка и дясната, с дясната и лявата, наистина аз ще произвеждам всякакво препитание и обилна реколта... На онзи, който не обработва тази земя, о Спитамид Заратущра, с лявата ръка и дясната, с дясната ръка и лявата, Земята казва така: - О ти, човеко, който не ме обработваш, наистина ще стоиш вечно, подпирайки чужди врати, сред тези, които просят...
Когато вършеят зърно, девите ги побива пот. Когато мелят зърното, девите губят търпение. Когато месят тестото, девите стенат. Когато пекът хляб, девите ревът от ужас."
Великият Учител, който се покланял на Слънцето - Гуруастра, станал Зуруастър - Зороастър - Заратушра учи, че хората от всяка пора на кожата си могат да предизвикват огнените лъчи. Става въпрос за Огъня, като за Единен Елемент, творящ всички форми на живота. За Огъня като Висше Познание, което ще изфини и разшири нашето съзнание, а значи и енергеточното напрежение на невидимото ни естество. А това постепенно, до такава степен ще напрегне нашето тънко тяло, че то ще може /поне частично/ да живее в духовния свят на нашите Висши Предци - в Огнения Свят.
Да приключим с думите от Агни Йога /книгата Огнен свят/:
„Всеки от нас носи в себе си единния огън, неизменен за цялата вселена. Този сърдечен огън със своя магнит обединява цялото мироздание."


Из книгата на Лариса Дмитриева
"ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III."

Преводач: Олга Крачева

Съзвездието Девица (Virgo)

April 28, 2017, 3:15 am

≫ Next: Образи и Рисунки на Плеядианци 15

≪ Previous: Зороастър или Заратущра - древния ирански /персийски/ пророк на Бог Мазда /или Ахура Мазда/ е основател на религията, известна като зороастризъм или маздоизъм.

$

0

0

Карта на съзвездието Девица (Virgo)
ДЕВИЦА е зодиакално съзвездие. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи. Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Девица могат да се видят с просто око 95 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в Девица е Спика (1m). Много лесно може да се намери Спика, ако мислено се продължи дъгата от звезди, които образуват „опашката“ на Голямата мечка, и се стигне до Арктур от Воловар. По-нататъшното продължение на дъгата стига до синкавобялата Спика.
Съединяването с линии на звездата Спика с по-ярките звезди от съзвездието Девица образува голям, разкривен четириъгълник. Тази геометрична фигура няма нищо общо с рисунките в старинните звездни карти и атласи — девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звездата Спика (Спика — клас).
С появяването на съзвездието Девица на небосвода след периода на невидимостта му в древния Египет започвала жътвата. Затова най-ярките звезди в това съзвездие били наречени „Девойките-жътварки“ или просто „Жътварките“.
В съзвездията Девица са интересни много обекти: променливи звезди, двойни звезди, и много галактики, но те могат да се наблюдават само с телескоп.
Образ на Девица (Virgo)


В гръцката митология съзвездието Девица олицетворява Деметра — богинята на плодородието, покровителка на земеделието, която научила хората да обработват Земята. Без нейната благотворна сила нищо не би расло на земята и тя би се превърнала в изсъхнала, напукана пустиня.
Само една дъщеря имала богиня Деметра, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я видел. Неин баща бил гръмовержецът Зевс.
Весела и безгрижна, Персефона по цял ден играела с дружките си океанидите в дивната Нисейска долина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правила чудни венчета и ги слагала на главата си. Смехът и песните на Персефона и другарките й огласяли цялата долина и даже дивите зверове се вслушвали…
Минавали дните. Расла Персефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива Земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил обещал за жена на своя брат Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее сред неплътните сенки, вечно натъкмени и с наведени глави, гдето не се чува никакъв звук и не прониква никакъв слънчев лъч…
Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил план да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса палавата Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете с такива цветове и аромат, каквито никой дотогава не познавал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, изведнъж Земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес, сграбчил Персефона и изчезнал с колесницата си в непрогледните глъбини. Всичко станало толкова бързо, че нито една от океанидите не видяла къде и как изчезнала Персефона. Чули само нейния писък, който се разнесъл надалече…, до висините на Олимп. Богиня Деметра веднага дошла в Нисейската долина, но никого не намерила там. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя баща, беловласия Океан. Потънала в дълбока скръб, облякла дълга черна мантия и ронеща сълзи, богиня Деметра търсила дъщеря си, но и следа от нея не открила. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство на сенките.
Още по-голяма скръб обзела богиня Деметра. Сълзите като порой текли от очите й. Цялата Земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете шибали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, гдето по-рано били плодородни полета, се виждала само напукана земя като пустиня. Глад обхванал Земята и навсякъде се чували само плач и стенания. Но нищо не трогвало Деметра. Тя мислила само за дъщеря си. С наведена глава вървяла тя и стигнала в гр. Елевзин. Там край стените му до едно маслиново дърво седнала на „камъка на скръбта“ до „кладенеца на девиците“. Дълго седяла там, докато дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на баща си. Но и там тя останала все така тъжна и опечалена.
Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал повсеместен мор сред хора и добитък, сред животни и птици. Никой не принасял вече жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците… Едва сега господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки род. Изпратил той при нея вестителката на боговете богиня Ирида. В миг тя долетяла в Елевзин и със свити криле смирено застанала пред потъналата в скръб Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп!“
Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й.
Не можел Хадес да не изпълни волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, но преди тя да си тръгне, прегърнал я и й дал зрънце от нар — символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече да го забрави и изостави.
Седнала в колесницата Персефона и придружена от Хермес, крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За миг пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла дъщеря си, засияла от радост, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: Две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината — при мъжа си Хадес в подземното царство.
Радостна, че дъщеря й е при нея, богиня Деметра погледнала Земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Зазеленели се горите, разцъфнали цветята по ливадите, започнали весело да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново се върнало плодородието на Земята. Като огромни бели облаци стада от крави, бикове, овце и кози пасели из зелените ливади и сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората… Но дошло време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в скръб великата богиня Деметра. Листата на дърветата започнали да пожълтяват и да капят. Студени ветрове и бури зашибали голите им клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и само гарваните зловещо грачели. Виелици и снежни бури сковавали в мраз Земята. Сякаш преставал животът, докато скърбяла богиня Деметра за дъщеря си. И когато тя отново идвала при нея, богиня Деметра радостна вливала благотворните си сили в Земята. Започвали да зеленеят дърветата и ливадите, разцъфтявали цветята и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата Земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и далеч се носели песните на жетварките… Щедро сипела над Земята своите дарове богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с богато плодородие…
И когато на небето се появявало съзвездието Девица, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от радост, че скъпата й дъщеря Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали великата богиня щедро да ги възнагради с изобилие и плодородие.

Образи и Рисунки на Плеядианци 15

April 29, 2017, 2:20 am

≫ Next: Воловар (Boötes), Девица (Virgo) и Голямото куче (Canis Major)

≪ Previous: Съзвездието Девица (Virgo)

$

0

0

---

Воловар (Boötes), Девица (Virgo) и Голямото куче (Canis Major)

April 29, 2017, 2:32 am

≫ Next: Мистификация ли е Стоунхендж?

≪ Previous: Образи и Рисунки на Плеядианци 15

$

0

0

Тези съзвездия, разположени на небесната сфера далеч едно от друго, са свързани от митологията с вълнуващ разказ.
Няма място в света, където да не е минало веселото шествие на бог Дионис. С венец от лозови пръчки на главата, той вървял отпред, а около него в лудешки танц се носели менадите, скачали пияните сатири с кози крака и опашки. В края на шествието вървял мъдрият учител на Дионис старецът Силен, който винаги бил пиян и едва се крепял на магарето си. С песни и музика шумното шествие бродело из планините, горите и посещавало най-отдалечените селища. Навсякъде хората с радост посрещали бог Дионис и неговата свита. Той ги учил да отглеждат лозата, да правят от сочните й зрели гроздове чудно вино, като нектара на боговете, да бъдат весели и щастливи. Но не навсякъде с радост посрещали Дионис и признавали неговата божествена власт и той трябвало със сила да я налага и да наказва най-жестоко онези, които не искали да го почитат като бог.
Не признавал Дионис за бог и тракийският цар Ликург. Той ненадейно нападнал развеселения бог и свитата му, когато пирували на зелена поляна сред гъста сенчеста гора. Разбягали се на всички страни меданите („беснеещи“ вакханки), като хвърляли свещените съдове на Дионис, пълни с вино. Зевс наказал Ликург, загдето оскърбил неговия син Дионис, като го ослепил и скъсил живота му.
Хората, които гостоприемно приели бог Дионис и свитата му и го почитали като бог, били богато възнаградени. Такава награда пръв в Атика получил Икар. Той радостно посрещнал бог Дионис и свитата му в своя дом и ги нагостил богато. Когато си тръгнал, Дионис му дал една лозова пръчка, научил го как да я отгледа и какво да прави с гроздето. Пръв в цяла Атика Икар започнал да отглежда лози и скоро просторните поля се зазеленели от неговите лозя, благословени от бог Дионис. От тежките им кехлибарени гроздове Икар направил вино, както го научил бог Дионис. То било толкова хубаво, че всеки, който го опитал, изпадал в екстаз, развеселявал се и забравял грижи и неволи.
Един ден, когато привечер се прибрали пастирите му, Икар им дал да пият вино. Те, като не знаели какво е напиване с вино, помислили, че господарят им ги е отровил. Хванали го и го убили. Отнесли тялото му в планината и там в една непристъпна местност го заровили.
Еригона, дъщерята на Икар, обляна в сълзи, денонощно търсила изчезналия си баща, но никъде не могла да го намери. Веднъж тя тръгнала с кучето си Майра. То я завело в планината и там тя открила убития си баща. От мъка Еригона се обесила на дървото до гроба на баща си.
Бог Дионис превърнал в звезди Икар, Еригона и кучето Майра и ги отнесъл на небето. Там те заблестели през нощите като съзвездия — Воловар, Девица и Голямото куче.

Мистификация ли е Стоунхендж?

April 30, 2017, 2:54 am

≫ Next: Съзвездието Косите на Вероника (Coma Berenices)

≪ Previous: Воловар (Boötes), Девица (Virgo) и Голямото куче (Canis Major)

$

0

0

Легендите свързват изграждането на Стоунхендж с името на магьосника Мерлин. Някои учени през Средновековието смятат, че Стоунхендж е дело на швейцарци или на немци. В началото на XIX век се утвърждава версията, че каменният комплекс е светилище на друидите. Някои виждат в него гробница на  езическа кралица.
Автори от XVIII в. отбелязват, че положението на камъните вероятно е свързано с астрономически явления. Най-известният съвременен опит за тълкуване на Стоунхендж като грандиозна обсерватория от каменния век принадлежи на Дж. Хокинг и Дж. Уайт.
 
1301480672_01
По поръчка на британското правителствопрез 1898 г. голяма част от конструкцията (около 90% от камъните), образуващи външния кръг, са донесени и поставени от инженерна компания. Тези факти съобщава National Geographic. Има снимки от процеса на изграждането на Стоунхендж:

 1301480584_02


 Ето какво е било преди строителството и след това:
 1301480635_03
А и тези хора със сигурност не са друиди, нито римски легионери, немци, атланти, гиганти (или на когото още там приписват строителството на Стоунхендж).


 1301480594_04

1301480670_05
Ето великите хора, строители на комплекса:








Стоунхендж неведнъж е преустройван в периода 1901 – 1965 г. и още тогава е ориентиран по Слънцето.
Учени от екипа Stonehenge Hidden Landscapes Project съобщават, че неотдавна дълбоко под земята са открили „втори Стоунхендж” – на по-малко от три километра от първия. Намереният паметник е на около  4000 години.


 na-karte-ukazano-raspolozhenie-rjada-kamnej-sten-d
Археолози откриват около 90 огромни изправени камъка под земята, някои от които достигат почти 4,5 м височина. Повечето от тях са съхранени благодарение на това, че са закопани, за да може след това да се издигнат вече известните на археолозите Уудхендж и Стоунхендж.
 uchenye-polagajut-chto-eto-bylo-mesto-sovershenija



„Виждаме един от най-големите каменни паметници в Европа, който е бил буквално под носа ни около 4000 години. Това наистина е невероятно”, пояснява един от водещите археолози на проекта професор Хафни.

Съзвездието Косите на Вероника (Coma Berenices)

April 30, 2017, 2:58 am

≪ Previous: Мистификация ли е Стоунхендж?

$

0

0

Косите на Вероника (Coma Berenices)
Карта на съзвездието Косите на Вероника (Coma Berenices)
Съзвездието Косите на Вероника най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Девица, Лъв и Ловджийски кучета.
В ясни и безлунни нощи в съзвездието Косите на Вероника могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.
Съзвездието Косите на Вероника няма определена геометрична фигура, която да го характеризира. При добра видимост в горния десен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалата област хаотично „разпръснати“ съвсем слаби звездички. С по-голямо усилие на въображението в тях могат да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквато е картината на това съзвездие в старинните звездни карти и атласи.
Най-интересният обект в Косите на Вероника е един разсеян звезден куп, относително най-близък до нас. Друг обект в това съзвездие е купът от около 1000 галактики, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око. Достъпни за наблюдение са само с мощни телескопи.
Косите на Вероника е едно от малкото съзвездия, името на което е свързано с историческа личност. То е отделено като съзвездие от астронома-математик Конон, приятел на Архимед, още през III в. пр.н.е., който му е дал това поетично име. Но едва през XVI в. по предложение на Тихо Брахе е било прието за отделно съзвездие.
Името на съзвездието Косите на Вероника е свързано с легенда, която вълнува с възвишените чувства на съпружеска любов и вярност, поетично разказани в нея.
Образ на Косите на Вероника (Coma Berenices)


През III в. пр.н.е. в Египет властвувал фараонът Птолемей III Евергет. Неговата съпруга се славела с божествена красота. Но това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей III и той се чувствувал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Обаче щастието им не продължило дълго. Птолемей III заминал с войските си да воюва с враговете.
Минавали дни, месеци, години…, но Птолемей не се връщал. Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита[1] и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала й да принесе за жертва своите прекрасни коси.
Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и се връща. Скоро ще бъде в двореца при нея.
Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си, веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги поставила на олтара й.
Пристигнал Птолемей III. В двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника…, но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, като видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя, че ги е поднесла в жертва на Афродита, за да му помогне да победи. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но… през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи затекли от очите му. В този тежък миг дошъл при него придворният му астроном математикът Конон и му казал:
— Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур… Виждаш ли слабите звездички? Това са Косите на Вероника[2].
Утешавайки натъжения Птолемей III, астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги виждат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.
Утешил ли се е Птолемей III Евергет от думите на придворния астроном, легендата не казва. Но ясно е, че астрономът Конон е ограничил съзвездие с името Косите на Вероника.
Бележки
[1] Афродита (римляните я наричали Венера) — богиня на любовта и красотата, покровителка на брака. ↑
[2] Поетът Калимах (един от учителите на Ератостен) съчинил поемата Косите на Вероника, която не е достигнала в оригинал до нас. Запазена е латинската преработка на поета Катах. ↑