Подготвяй се бавно, за да бъдеш унищожен от Истината. (Ще обясня: Пътят на човека, който се пречиства, е точно такъв – чистият човек се подготвя с голямо пречистване, за да бъде унищожен от Истината; после Тя го възкресява и му дарява Себе Си. Затова много хора не обичат Истината, особено хората с его – защото трябва да бъдат унищожени: такъв е Пътят.)
Който е убил нощта, не може да види деня. (Ще обясня: не трябва да унищожаваш злото, трябва да го преодолееш. Унищожиш ли го, то ще те гони и в другите животи. Тоест: преодолявай злото, овладявай го в себе си – и то няма да има нищо общо с твоя живот. Спомням си преди време един разговор с едни големи политици в София, няма да им казвам имената. Понеже тогава четяха мои книги, преди да се уплашат там, от една книга... както и да е. Те искаха да убиват все повече комунистите. И аз му обяснявам: „Когато ги убиеш, то е както, ако убиеш един комар – после ще дойдат сто комара“. В един момент те се замислиха... Тоест: злото се размножава... В един момент се замислиха – и после останаха на свойто мнение. И аз си казах: „Какво правя въобще тука?... Довиждане!“. После те неслучайно се уплашиха от една книга... Няма значение: така се разделихме.)
Ако се надяваш на себе си, може да се окаже, че вярваш на лъжа. (Казвал съм ви: винаги първо вярвай на Бога и после – в себе си. Вярвай тотално на Бог в себе си, и Той ще те научи как правилно да вярваш в себе си. Ако първо вярваш в себе си, ще имаш много случаи, когато Бог ще те изостави и ще видиш, че си голяма илюзия.)
Жестокият човек има мръсно сърце.
За Мъдрия бедствието е като усмивка.
Мъдрият никога не влиза в паяжината на света.
Безсмъртен е този, който е устоял на Погледа на Безкрая.
Хитростта никога не може да се изплъзне от смъртта.
Който не бди над себе си, той се отделя от себе си.
Ако удавникът се е удавил, причината не е във водата.
Ако глупавият срещне разум, той се гневи.
Когато си Мъдър, мълчанието е Свобода.
Мъката трепери пред Безкрая на Мъдреца.
Това, което не разбираш, може тайно да ти помогне.
Истинският народ се отличава по това, че той няма история. (Става въпрос за истинската цивилизация. Когато след време ще ви говоря за Атлантида, ще говорим повече.) Той е без възход и без падение, той има само Древност. (Такъв е бил истинският народ на Атлантида.)
Ако нямаш Безкрая в сърцето си, ти си препятствие за самия себе си.
Който е пожелал света, прилича на мъртвец.
Мъдрецът гледа с Безкрая в себе си.
Страданието е подарено цвете, но не всеки го прегръща.
Страхът винаги се страхува от Истината.
Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро. (Ако такъв човек пита: „Ама как?“, означава, че няма интуиция.)
Ако Мъдрият ти пречи, това е скрита помощ. (Ако един Мъдрец ти пречи в живота, това е белег, това е скрита помощ – т.е. той иска да събуди нещо в тебе.)
Когато опасността дойде при един Толтек, той я поздравява.
Тайната никога не споделя Себе Си напълно.
Когато обичаш Древното, светът за тебе не съществува.(Срещал съм много хора, които казват: „И все пак ние сме в света, и все пак има демокрация, някакъв социализъм“ – и т.н, и т.н. Няма такова нещо, но някои хора го виждат.)
Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.
Тайната на Живота е скрита в непрекъснатото усърдие.
Точността е Свобода. (Спомням си, Учителя казва: „Точността е Божество“.)
Ако твоето време е правилно, то ще отстрани твоята съдба. (Тоест: ако ти си съумял да влезеш в правилността на нещата, в Истинността, тогава си в правилното време.)
Когато едно нещо е постигнато много трудно, то си остава всякога твое – то никога не се губи: това е твоят истински опит.
Който е в Истината, няма нужда от чужди съвети.
Който обича Истината, ще му бъде дадено да разбере важните неща.
Ако вярваш в Древното, врагът е преодолян.
Какво можеш да кажеш на този човек, който дарява усмивка на смъртта?
Покоят е опора, защото не допуска света в себе си.
И щастливият човек, и нещастният човек са нещастни, защото са станали част от този свят.
Злият е изтъкан от зли духове и затова той не може да действа по друг начин.
Ако слушаш света, никога няма да чуеш Пътя си.
Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи.
Трудността не може да понесе дръзновението.
Следващите мисли са на Туранската раса, Пратуранците – най-опасната раса, за която след време ще говорим. Най-опасната раса от всички цивилизации.
Не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек: той ще я обезцени. Той няма да я разбере, защото такъв човек няма дълбочина.
Ние – казват Туранците – живеем като зло за другите, защото сме тяхното изправление.
Когато една сила е спокойна, тя е твърдо уверена в себе си.
Добрият човек също твори зло около себе си, но той не разбира това. (Добрият човек също е изостанал човек. Тоест, ще обясня: добрият човек – това не е мярка и не означава, че това е истинен човек. Освен това, той може да си въобразява, че прави добрини, а Учителя казва: „Когато правите добро – питахте ли Бога? Защото ще има последствия“.)
И в дълбокия мрак има цветя.
Всяка Любов е истинска, когато произхожда от мрака, който е преодоляла.
Никога не подавай ръка на този, който не заслужава помощ. (Затова Учителя казва, че има случаи, когато човек се дави и не е спешно да му се помогне. Забележете! Затова наблизо няма плувец – има човек, който не може да плува, или има дете, или има човек, който само поглежда. Бог е изчислил ситуацията по Духовен начин. Някой казва: „Ако бях там!“. Няма такова положение – ако беше... Въпросът е: дали Бог е там? Ако Бог е там – има един случай с Учителя, Който е наблюдавал човек (тука, във Варна), който се дави. Учителя е бил на брега, по-назад, Той само е наблюдавал: видял, че човекът се дави, изпратил му една мисъл. Човекът излязъл, минал покрай Него, усмихнал се и си заминал. Учителя абсолютно нищо не казал. Просто изпратил Дух, който да му помогне – това е най-бързият начин. Защото, докато отидеш, може и да е късно. Но както и да е... Учителя ни показва как се действа, когато трябва да се действа бързо.)
Мрачният път ти е даден за твоето извисяване.
Лъжата е бащата на мъртвите хора.
Трудността учи само тези, които я преодоляват.
Всеки човек е достоен за малко или за голямо зло.
Само бедствията разкриват духовността или мъртвостта на човека.
Този, който не може да изтръгне Смисъл от Мрака, той не може да се нарече достоен човек.
Злото извън Вселената е мъртво, но във Вселената е живо и работи.
Злият човек – това е едно отработено самомъчение.
Злото винаги ще идва на помощ на човека, докато човек осъзнае себе си.
АУМ
Лекция Елеазар Хараш
