Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание [т.е. преминаване от ум, към Дух, което означава: освобождаване от материалното съзнание и преминаване към Духовното съзнание].
Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към Свръхсъзнанието [т.е. докато премине от ума към Духа]. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното Свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек, в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:
☆ Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове."При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между фи-зическото и астралното тяло.
☆ Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека.
☆ Трета степен. Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека.
☆ И с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие. То е от човека. При тази фаза под влияние на пробудената мисъл човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза.
☆ Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката Душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е най-важна и затова е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди, човек трябва да ликвидира с всичката си мина-ла карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всички неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.
☆ Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение. При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертва-та, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което
☆ идва седмата степен - Възкресението, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога. При възкресението долните тела - физическо, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в унисон.
Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живеем в техния живот.

Извънземният уфолог проф. Стамен Стаменов направи невероятни разкрития. Роденият през 1956 г. в Етрополе е бил свидетел на поредица от странни случки, които отварят  съзнанието му към свръхестествените явления и феномени.
През 1986 г. след запознанството си с първите екстрасенси и писателя Петър Делян, той захвърля дипломите си от военновъздушното училище в Долна Митрополия и от ВМИ и създава клуб, който се занимава със съществуването на извънземен разум и свръхестествени явления.
 След развода му през 2006 г. личният му астролог го съветва да замине за Ню Йорк, където продължават необикновените събития. Негова съседка му дава идея да покаже таланта си в кастинг на „Америка търси таланти“, където спечелва публиката и се класира за финал. Специалното си изпълнение посвещава на тогавашния президент Дж. У. Буш, който същия ден празнува своя 60-годишен юбилей. Стамен не само спечелва конкурса – малко след това той получава благодарствено писмо от Буш заради посвещението.
 Животът го среща и с арменеца Едуард, който му напомня как в едно от предишните си прераждания са се борили заедно като гладиатори в римската империя и дори му показва маската, която е носил на арената.



Разказва за т.нар. космически фашисти и за връзките на световния елит с извънземните. Според думите му, галактическата федерация на светлината закриля живота на нашата планетата и бди над земляните. Те поддържат енергийната ос на планетата, магнитното поле, пазят ни от астероиди. Стамен разказва, че е минал през гладиаторските школи на Капуа и Рим, а в Древна Гърция намира любовта, с която се среща по-късно и в други прераждания.

 Той е благодарен на холивудските филми, защото докато ги гледа, осъзнава къде е бил и какво е правил в предишните си животи – такъв е случаят и с филма Троя – той му напомня за срещата с голяма му любов, Дария от Батак, която осмисля живота му.

Досега уфолозите смятаха, че любопитството на извънземните към Странджа и Родопите билo, защото били специални места. Сега обаче стана ясно, че и столицата ни е представлявала интерес за чуждоземните цивилизации. Под София имало подземни тунели, чиято дължина е 15 км. Те били създадени от древни извънземни цивилизации и до ден днешен се използвали от враждебни на човечеството космически цивилизации. Те разполагали със специална апаратура и генератори, с които облъчвали столицата, а висшата им цел била унищожаването на живота на планетата. Причината е, че земята им е необходима, но не и хората. Това обясни уфологът Стамен Стаменов.


 Според него извънземните се интересували от богатствата на планетата, затова голяма част от българското злато било вече изнесено. За мистериозния военен обект Царичина специалистът твърди, че бил грешка. Изкопаният ров край селото бил просто една съвсем обикновена дупка. Въпреки това за т.нар. експеримент "Царичина", който започна в края на 1990 г. и продължи година и половина, са похарчени 130 хил. лв. "Аз дадох на военните картината, която ми даде екстрасенсът Димитър Кекеменов.Тя не беше за копане край Царичина. Това, което трябваше да се обработи, е обработено. Информацията за Царичина е чиста. Службите на Израел потвърдиха, че контактьорското писмо е древно. Това е психо експеримент с човечеството. Твърде вероятно е комбиниран – от извънземна интервенция, т.е. от зомбиране от извънземни спрямо човечеството и по земна линия. Много човешко здраве отиде в Царичина. Не е изключение извънземните да са си правили шега", каза още Стамен Стаменов.


Не се боя да говоря така. Планетата Земя е най-жестоко наранена, превърната е в клоака. От кого? От човешкия елит. Плюя на него! Имам още малко време да си изплатя дълговете спрямо Майка Гея и си заминавам!
Веднага казвам кой съм: имах редкия шанс, благодарение на българските екстрасенси, да бъда вкаран в правия път, пое ме космическата йерархия - аз съм техен ученик. Имам два факултета - военен и граждански. Но с дипломите, които имам, дори не бих се избърсал.
Чувствам се пълнокръвен гражданин на планетата, изпълнявам мисията на светлите сили, доколкото мога. Ако се каже: Влез в огъня!, влизам в името на каузата - спасение на планетата и човечеството, вкарване на човешката цивилизация в галактическата конфедерация. Затова живея, това е кредото ми! Това е мисията на бялото човечество, на Петата раса, която деградира и се изврати.
По данни на уфолога д-р Стивън Гриър извънземните са над 50 вида. Те са между нас и е много трудно дори да ги различим, защото имат технологии, които ги адаптират към нашия вид, особено рептилиите. Част от тях са изключително враждебно настроени към човечеството и точно с тях през 50-те американците подписаха договор и продадоха интересите на човечеството - буквално сринаха устоите на цивилизацията за остарели ръждясали извънземни технологии. Оттогава тече непрекъснат жесток процес за превземането на планетата и унищожаването на тая раса.
Помагат ни само високоразвитите същества от Андромеда, Сириус, които са сформирали основите на галактическата федерация. Но тъй като глобалният елит е рептилианско-грейски, вероятно ще ни последва участта на Атлантида. Само ще припомня: когато атлантите констатират, че марсианците, които от съжаление са приели на собствена територия и са им дали да се развиват, в определен момент им превземат управлението и започва жестоко унищожаване.

Марсианците правят жесток експеримент - възбуждат планетарното светлинно поле с кристални генератори. И тогава отварят дупката, която днес наричаме аномалията Бермудски триъгълник. Тогава коренната раса на атлантите измолват от галактическата духовна йерархия да ги отърве от интервентите. И духовната йерархия насочва два астероида, които думкат на земята. Атлантида загива, но спасяват част от расата.
В момента сме точно на тоя точка - плачем само за два астероида. Приехме грейовете, зад които стояха рептилиите, от съжаление, че видът им изчезва. И те ни съсипват. И галактическата федерация ни казва: Чудим се от кого да ви спасяваме! Оказва се, че трябва да ви спасяваме от вас самите! Вие сте си най-големият враг.

Смята се, че душите близнаци са се получили от една душа, която е имала и женски, и мъжки аспекти. След разделянето са се получили две отделни души, всяка от които е цялостна и завършена – точно както клетката се дели и образува две отделни, напълно самостоятелни клетки, или както всяко парче от една холограма съдържа оригиналния образ. Всяка душа носи всичко необходимо, за да функционира. Двете души обаче са поляризирани, тоест едната съдържа в по-голяма степен мъжкия аспект от първоначалната енергийна сфера, а другата – женския. В същото време всяка остава завинаги част от другата. Най-добрата илюстрация на тази идея е древният символ на ин и ян, който показва, че в бялото има точка черно, както и в черното – точка бяло.

http://twinflame-sacredkeys.blogspot.bg/2016/08/blog-post_16.html

Намира се в средата на гръдния кош в областта на сърцето. Чувствителност, любов, сърдечност. Сърдечна чакра, на нивото на сърцето. НАЙ-ВАЖНАТА ЧАКРА! Анахата е център на Любовта, на любовта към Бог, към света, към хората. Чашата на сърцето - хранилище на всички натрупвания на човека в неговата серия от превъплъщения.

Тази чакра, независимо от факта, че е едва 4-та по ред, извършва най-важната роля: тя е хранилище на Пламъка на Любовта. Ако по-подробно се разгледа, всъщност, пламъкът е триаспектен. Той гори в Чашата на сърцето, образувайки триъгълник: Анахата - в ляво, където е сърцето, Атма - на същото ниво, само че вдясно, и централната чакра, слънчевия сплит. Тройственият пламък гори, а неговите венчелистчетата са следните: 1) Небесносиньо , Божествената сила, Божествена Воля, Божествена Мощ. 2) Златисто, Божествена Мъдрост. 3) Розово, Божествената Любов.

Тази чакра - е обител на духовния Учител на човека, неговото Висше Аз, или съзнанието на Христос.

Доминиращото чувство е усещането, орган на чувствата - кожа, орган на действието - ръце, тази чакра контролира ума и емоциите.
В тази чакра, любовта превръща радостта на живота в радост на отдаването, насладата от споделянето с другите на самоизразяването. Този център придава на човешкия живот своеобразна чувственост и морално-етична окраска.
Символ - звезда с два триъгълника.

Елемент на чакрата- ВЪЗДУХ

Цвят на чакрата- Честота на трептене на енергийната среда на чакрата съответства на зеления цвят. Но той зависи изцяло от правилното функциониране на всички чакри на човека.

Мантра за чакрата: КАМ КХАМ ГАМ ГХАМ НГАМ ЧХАМ ЧХХАМ ДЖАМ ДЖХАМ ИНЬЯМ ТАМ ТХАМ

Органи на тялото - сърце, бял дроб. Сърдечен сплит, самото сърце.

Действие върху области на тялото:

Горна част на гърба, сърце, бели дробове, кръвообръщение, ръце, кожа, очи.

Физически характеристики: Оказва влияние върху дейността на тимусната жлеза и цялата имунна система. Свързана е с дейността на сърцето, белите дробове и кръвообращението. Оказва влияние върху усвояването на хранителните вещества, детски болести. Осигурява енергия на близко разположените органи на сърдечно-съдовата система, гръдния кош и ръцете.

Енергия, лежаща в основата на силата

Управлява самооценката, любовта, радостта, самоуважението, сигурността, ангажираността, отношението и грижата за другите. Дава усещането за любов към всички и всичко в живота, позитивната саможертва, сила на волята, която определя живота ни.

Блокирането на енергията в тази чакра води до егоизъм, трудности в общуването. Всяко разстройство на чакрата се отразява върху сърцето или белите дробове. Обикновено, тази чакра е блокирана в различна степен при повечето хора.

Сърдечната чакра балансира енергията на всички чакри, тъй като е разположена почти в центъра между долните и горните чакри, тя е от най-важните центрове за поддържане на живота. Тя свързва горната и долната част, ляво и дясно, вътрешно и външно. Не случайно, енергийните удари, отнасящи се към категорията "проклятие", са именно тук, ако те не са насочени към унищожаване на конкретни други функции. Сърцето и другите жизнено важни органи се управляват пряко от тук.

Въздействието върху тази чакра подобрява способността за отдаване и възприемане на любовта. Повишаването на енергията в тази област на тялото може да облекчи болката от емоционален срив.

Активирането на сърдечната чакра отзад намалява стреса в тази област на гърба и хармонизира отношението към света.

Обичайни състояния, блокиращи чакрата

Разочарования в любовта – мен не ме обичат, аз не заслужавам любов. Чувство за вина пред любимия човек. Не ми отговарят с взаимност. Прикривана и потискана любов. Всички ми пречат да живея, както аз искам. Светът е жесток, тук цари правото на големия и силния. Не ме интересува нищо, аз правя така, както искам. Аз живея само като се нагаждам, защото така трябва и по-добро не чакам. Отразява проблемите с любовта.

Симптоми за хиперактивност:

Гняв, ревност, другите хора са виновни за всичко, стиснатост и скъперничество, прекалена самоувереност.

Симптоми за недостатъчна активност:

Необходимост от постоянно потвърждение на собствената ценност, неувереност, неспособност за проява на воля, собственическо отношение, съмнения в себе си, усещане, че не ви обичат.

Когато човек се нуждае от любов отвън, а тя не идва, може да възникнат проблеми в чакрата под формата на сърдечни проблеми, например, сърцебиене.

Използване на цветове (дрехи, бижута, помещение, изглед, медитация и т.н.):

Липса на активност - зелено.
Хиперактивност - розов или светло червен цвят, с лек зелен оттенък.

В своята Беседа против богомилите Презвитер Козма пояснява: Църквите (те) считат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в тях - за многодумие... Еретиците хулят йереите и всички църковни санове, наричат православните духовници “слепи фарисеи”. Богомилите обвиняват църковните служители, че не спазват спасителното Христово учение и се отклоняват от новозаветните повели.


Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре... -  цитира думите им Презвитер Козма. Те изобличават духовенството и Църквата като цяло, че натрупва различни богатства и се превръща във велика блудница, а църковниците потъват в плътски наслади, разкош, високомерие...
Богомилите призовават монасите и свещениците да изоставят порочния си и недостоен живот, да спазват принципите на евангелската бедност и кротост на Христовите ученици. В своите проповеди те включват текстове и цитати от Новия Завет, с които осъждат грешните слуги на Сатаната.
Използвут аргументи от Свещеното Писание, с които оборват своите противници, които живеят плътски, а не духовно, разобличават ги, като посочват разликата между думите и делата им. Укоряват божиите служители с думите: Ако сте свети, както казвате, защо не живеете както ви е заповядано и както пише апостол Павел на Тимотея: епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолик, не златолюбец, добър уредник на своя дом; така и дяконите трябва да бъдат честни, не двуезични, да не пият много вино и да са много известни с добро; трябва по-напред да се проверяват дали са такива, и ако са непорочни, тогава да служат. А ние не виждаме да сте такива...


Много исторически свидетелства и примери ни позволяват да установим, че тези, които в тази епоха стоят начело на Църквата, съвсем не са последователи на Христос. Самата институция няма нищо общо с апостолската Църква от първите столетия. Едва ли е нужно да се пояснява, че инквизиторите, преследващи брутално своите цели, не са никакви християни. Никой човек от средните векове не е можел да се чувства в безопасност, ако не споделял общоприетите възгледи, наложени от църковниците.



Може да определим Средновековието като времето на кладите. В този период над девет милиона души в цяла Европа са подложени системно на изтезания и смърт. Архивите на Инквизицията съдържат потресаващи признания на еретици, изтръгнати чрез ужасяващи мъчения. Много от документите са неоспоримо доказателство за невежеството, жестокостта и фанатизма на инквизиторите. Описани са безброй трагедии, документирани са зверски убийства дори на деца.



От Синодика на цар Борил научаваме, че богомилите искат да се вземат от църквите и манастирите всички имоти, които са им подарени от благоверните царе и богобоязливите християни. Както се вижда, богомилите се явяват и противници на съвременния им обществен ред.


Тези възгледи на богомилите не ни учудват, понеже напълно хармонират с техните религиозни и етични принципи. Тъй като смятат, че материята изобщо е дело на злото начало, те ненавиждат богатството и материалните блага, както и самите богати.


Богомилите твърдят убедено, че духовенството не е необходимо като посредник межу вярващия и Бога, че свещениците не са лица, притежаващи Божията благодат, а обикновени хора, някои от които много порочни и грешни, незаслужаващи почитта, която изискват от вярващите към себе си като Божии служители.


В проповедите си ги изобличават, като посочват разликата между думите и делата им. Вместо вярата, получена от втора ръка, те извеждат на преден план личното познание, религиозния и мистичен опит, който придобива всеки отделен човек и който наричат гносис - от гръцката ума за познание.


За тях гносисът е по-важен от всички вероизповедания и догми. Уверяват също, че няма полза от обредите, които извършват изпълнените с грях духовници и призовават вярващите да не плащат църковен десятък. Наричат църквата Ирод, тъй като тя, подобно на този жесток цар, се опитва да унищожи роденото у тях слово на истината.


Френските катари казват, че материалната църква не е добра и в нея не може да се произнася молитва. Марсел Дандо пише: Богомилите учат никое от техните деца да не ходи на църква. Противно на църковната практика, която превръща храма в единственото място за духовен живот, те се молят навсякъде. За тях църквата е малката стаичка на душата на всеки човек. Богомилското учение напълно отрича храма като дом на Бога и освобождава средновековния човек от страхопочитанието пред Божиите представители на Земята.




Освен църковните храмове и извършваните в тях богослужения, богомилите не признават и различните тайнства, обреди и символи, влизащи в понятието църковен култ.

Почитането на иконите определят като идолопоклонство, а за кръста твърдят, че е най-омразен на Бога, тъй като на него е разпънат Иисус Христос.

Презвитер Козма пише: Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст: как да му се покланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу. - Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това да бъде мило на царя?  Същото нещо е и с кръста спрямо Бога...

И по-нататък: Какво говорят за светото причастие? - Причастието не се извършва по Божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Хритос, когато е действал, не е извършвал литургия, затова ние не я почитаме (казват те)...

Като отричат, че изобщо съществуват светци, тъй като свят е само Бог, те не признават и преклонението пред техните мощи, които за тях са само обикновени кости на мъртъвци. Евтимий Загавин пише, че когато Василий Врач бил запитан по какъв начин останките на светците вършат чудеса, той отговаря: Понеже в тях са се заселили дяволи, които са останали в гробовете, вършат чудеса, за да измамят неопитните и да ги склонят да почитат нечестивците като светци.


Те отрицават причастието чрез приемане на хляб и вино и казват, че действителното причестяване на християните трябва да се схваща символично, в смисъл на възприемане на евангелското учение и думите на Христос. Козма пояснява, че наричат тяло четирите Евангелия, а кръв - апостолските деяния.



Богомилите наричат Иоан Кръстител водоносец, защото кръщава с безполезна вода. В едно анонимно съчинение от ХIII век срещу катарската ерес се пояснява: За Иоан Кръстител еретиците казват, че бил изпратен от дявола, за да попречи на проповедта на Христос. Така вярват и българите. Друг автор свидетелства още нещо: Нашето кръщение наричат “Иоаново”, тъй като то се извършва чрез вода, а своето наричат “Христово”, и то било извършвано, както те си мислят, чрез Светия Дух.



Рьоне Нели подробно обяснява значението на Консоламента (от латински - получаване на утеха) - духовното кръщение и най-важната церемония на катарите: Консоламентът има за цел да свърже душата с Духа, да даде на вярващия опрощение за миналите му прегрешения и да му възвърне истинската свобода - “не свободна воля”, а способността да разпознава Злото и вътрешната сила да му противостои. Едва тогава той постига онази степен в своето развитие, когато не е възможно сам, по своя воля, да извърши и най-малко зло.
След като е получил духовното си кръщение, съвършеният християнин трябва да живее като образцов праведник. Да не извършва убийство - нито на война, нито в случай на неизбежна самоотбрана. Да не допуска и “разврат” - с тази дума катарите определяли всяко действие на плътта. Забранено му било и да се заклева.





Цариградският монах Евтимий от Акмония пояснява в съчинението си от 1034 г., че според малоазийските богомили, възкресение от мъртвите няма да има.
Те проповядват, че ще възкръснат само душите, а не тленната плът. А Евтимий Загавин разкрива схващането на богомилите, че съвършените веднага ще влязат в Царството Божие.
Те не умират, но се променят като насън, като събличат тази глинена и телесна обвивка и се обличат в нетленната и божествена дреха на Христос. П
олучили неговата плът и неговия образ, и съпроводени от ангели и апостоли, те отиват в царството на Отца, а тялото, което са свалили от себе си, се разпада на прах и пепел, за да не възкръсне никога.



Като отхвърлят всички молитви и песнопения в чест на Христос и Богородица, богомилите признават единствено молитвата Отче наш, понеже е дадена от самия Господ. Според тях, не апостолите установяват службите и тайнствата в Църквата, а Иоан Златоуст и другите църковни отци, затова не приемат нищо, което не е включено в Евангелията и апостолските послания. Поясняват, че целият блясък и сложната претрупаност на църковните ритуали нямат нищо общо с
Христовото учение, взето в неговия чист духовен смисъл. Напълно отричат цялата църковна йерархия и външните прояви на религията, изтъкват, че те противоречат на първоначалните християнски принципи.



Църковният календар, изпълнен с празници и чествания на светци и мъченици, няма задължителна стойност за богомилите. Неделята те приемат за ден, подобен на другите, затова работят и постят, противно на църковните канони. Разясняват на вярващите да не се кланят на иконите, които смятат за идоли. Обръщат се към тях с думите: Никой не е видял Бога, защото Той е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да Му се кланят (Иоан 1:18;4:24).


Богомилите постят три пъти в годината по 40 дни, освен това остават на хляб и вода всеки вторник, четвъртък и петък от седмицата. Според Презвитер Козма, те постят и в неделя. На Запад кандидатите за вярващи, според изискванията, се подлагат на пост понеделник, сряда и петък до деветия час от деня.





Предани на Христовото Слово, богомилите обвиняват служителите на Църквата, че нямат за цел да разкрият същинското християнство, а се стремят да заблуждават хората и да ги държат в подчинение и зависимост. Основен постулат в тяхното учение е спазването на закона на любовта и жертвата. Чрез безкористно служене на Бога и хората те се стремят към благочестив и самопожертвувателен живот. Според богомилите, всички хора са братя и деца на небесния Отец. Вярата им във всепобеждаващата сила на доброто им помага да устоят на преследванията и изтезанията.



Големият противник на богомилите Евтимий Загавин в своето съчинение изтъква чистотата и строгостта на богомилските нрави: Те наставляват просто обучаваните, като ги увещават да вярват в Отца и Сина, и Светия Дух, и да знаят, че Христос е приел човешка плът и дал на апостолите Свещеното Писание. Те ги съветват да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, за понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си.


Изобщо ги поучават на всичко добро. Всеки, който влиза в богомилската общност, не може да върши човекоубийство нито в случай на война, нито в случай на самозащита. Той е получил целувката на мира.


Те се обявяват против убийството не само на хора, но и на животни и считат насилието за смъртен грях. Никога не носят със себе си оръжие и са готови по-скоро да умрат, отколкото да отнемат нечий живот.


Въпреки безбройните опасности те винаги казват истината и отказват клетвата. Техните врагове използват един коварен начин за бързото им откриване. Стефан дьо Бурбон описва как католическите войници по време на кръстоносните походи срещу катарите и албигойците принуждават заподозрените да убият кокошка или някое друго животно - и при отказ узнават кои са привърженици на еретиците. Инквизицията също използва това средство, за да установи кои от задържаните са богомили.


В земния живот те виждат важен фактор за усъвършенстването на човешката личност. Немският историк Дьолингер доказва тезата, че богомилите приемат учението за прераждането като закон на човешката еволюция.



В основата на богомилската гносеология стои законът за причината и следствието, известен като Карма.

В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели пише следното: Душите трябвало да се освобождават постепенно в течение на последователните прераждания, при които придобивали опит спрямо нещастието.
Следователно всеки човек, който един ден реши да се приобщи към катарството..., не е далече от спасението. Другите, обикновените вярващи или невярващи, тънещи все още в невежество и в зло и не разполагащи със свободата, ще трябва да изчакат, докато времето и изпитанията ги преобразят - тъй да се каже - противно на волята им.



Представителите на Църквата през Средновековието, а и някои съвременни автори, посочват изненадващото спокойствие, с което богомилите и техните западни последователи посрещат страданията и смъртта. В това те виждат израз на богомилското презрение към живота и желание за отказ от него.


Но истината е друга - един от богомилските принципи е, че животът не може да се прекъсва насилствено и преждевременно, той трябва да се изживее докрай. Богомилите учат, че животът е задължение, което трябва да се изпълни достойно. За тях всеки човек трябва да завърши земните си дни в телесната обвивка, ...за да заслужи мястото си в света на съвършенството, както пише в апокрифа Видение Исаево.



Богомилите приемат идеята, че душата е обхваната от материалното си съществуване и не желае да напусне телесната си форма или земната си плътска обвивка. На тях принадлежи схващането, че животът се повтаря многократно.

Те смятат, че съвършенството се постига постепенно, стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията. То се създава от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии. В богомилското учение се казва, че никой не може да бъде спасен..., ако не премине през една продължителна еволюция чрез повторение на живота, установява Д. Роше.

Последователните повтаряния на живота, известни като прераждане, позволяват чрез връзките на кръвта да се преобразува човечеството с помощта на чистата любов. Доктрината за повторението на живота (реинкарнация) говори за отношението на богомилите към семейството. Рьоне Нели уточнява: Семейният живот, според тях, е необходим, за да могат несъвършените души да се превъплътят отново, за да се очистят.



Представата на богомилите за развитие на човека по пътя на прераждането изразява още веднъж един основен жизнен принцип. В книгата си Ръкописите на катарите Рьоне Нели подчертава: Катарите имали не само задължение да спасят своите души, но трябвало да се противопоставят на всяка опасност да изпаднат в служба на “княза на мрака” в борбата му против “княза на доброто”, т.е. да не би да престанат да се борят чрез отказ от живота. Ето защо те пазели безкрайно живота, като забранявали абсолютно самоубийството под каквато и да било форма. И за тях нямало смекчаващи вината обстоятелства... Те никога не са одобрявали самоубийството.


Според богомилите, най-недостойно е човек да се страхува от смъртта и страданието. Страхът показва безсилие, а те са смели и решителни хора, които се противопоставят на злото с добро. Със самопожертвувателния си живот, твърдост и кураж показват, че са по-силни от смъртта. Това е израз на непоколебимата им верност към идеите и въпрос на висша добродетел, която разкрива едно от най-високите етични качества на богомилите - именно спокойствието да посрещат мъчения и смърт в името на своя идеал. Както пише Николай Райнов, богомилите умеят да умират за мисъл.


Надмогнали земното, изкупили човешката си греховност чрез подвижнически живот, изпълнен с лишения и страдания, съвършените богомили се превръщат в светлината на света. Те твърдят, че душата е еманация от Бога. След като се пречисти чрез многобройните превъплъщения в различни тела на Земята, тя става достойна да се възвърне и слее със своя Божествен първоизточник. За малоазийските богомили, наричани фундагиагити, Евтимий от Акмония споменава следното: Казват, че само две неща от видимия свят са съзидание на Бога - слънцето и човешката душа.



Есхатологията, т.е. вярването, че предстои второто идване на Христос, съпроводено със съд и наказание на грешниците, не споделят всички богомили. Монахът-писател отбелязва: Злочестивците учат, че не чакат възкресение на мъртвите, нито Второ пришествие, нито Божий съд. Твърдят, че цялото управление над земните твари, както адът, така и раят, се намира под властта на управителя на този свят - дявола.

Той праща приятелите си в рая, а неприятелите си в ада и няма нищо общо с Бога: Бог властвал над небесните предели, управителят на света - над земните. Според тях, разделението на Вселената ще продължава вечно.

Пред съда на Инквизицията в гр. Памие еретиците бугри казват: Няма друг ад вън от видимия свят... Тази земя е ад. Дори правото тук е безправно. В един средновековен текст се пояснява: Съвършените бугри не вярват, че има блажен рай, нито мъчителен ад. За тях няма друг ад, освен ада на Земята.

Проведох няколко експеримента, изпращайки енергия към Луната. В хода на тези експерименти се изясни, че Земята е обгърната от електрическо поле. Това поле разрушаваше слабите вихрови обекти, но етерните вихрови обекти с голяма енергия преминаваха през електрическото поле на Земята и излизаха в междупланетното пространство. И тук ми хрумна, че ако мога да създам резонансна система между Земята и Луната, то предавателят може да е с много малка мощност, но от тази система да се извлича много голяма енергия.
Пресмятайки каква енергия мога да извлека, аз се удивих. От сметките излизаше, че извлечената от тази система енергия би стигнала за пълното разрушаване на един голям град. Тогава за първи път разбрах, че моята система може да бъде опасна за човечеството. Но въпреки това много ми се искаше да опитам. Тайно от всички...



Този ръкопис ми беше даден от един познат, който бил в САЩ и от една разпродажба в Ню-Йорк си купил стара пожарникарска каска. Вътре в каската, явно в качеството на подплата, лежала стара тетрадка. Тетрадката била с тънки обгорели корици и от нея дъхало на плесен. Пожълтелите й листи били изписани с оцветено от времето мастило. На някои места мастилото толкова силно се е оцветило, че буквите едва се разгадавали на пожълтялата хартия. На места големи участъци от текста били абсолютно повредени от вода и представлявали светли мастилени петна. Освен това краищата на всички листи били обгорели и някои думи изчезнали безвъзвратно.

От превода веднага разбрах, че ръкописът принадлежи на известния изобретател Никола Тесла, който е живял и работил в САЩ. Много труд ми костваше да обработя преведения текст – който е работил с компютърен преводач, той ще ме разбере. Много проблеми идваха от изгубените думи и изречения. Така и не разбрах и много дребни, но може би много важни детайли от ръкописа.

Надявам се, че този ръкопис ще разкрие пред вас някои загадки от историята и мирозданието:

Вие грешите, мистър Айнщайн, етерът съществува!


Айнщайн
Сега мнозина говорят за теорията на Айнщайн. Този млад човек доказва, че няма никакъв етер и мнозина се съгласяват с него. Но според мен, това е грешка. Противниците на етера, в качеството на доказателство се позовават на експериментите на Майкелсон-Морли, които се опитвали да наблюдават движението на Земята относно неподвижния етер. Техните експерименти са завършили с неуспех, но това още не значи, че няма етер. Аз в своите работи винаги съм се опирал на съществуването на механичния етер и затова постигнах определени успехи.

[По-често от другите Тесла е критикувал твърденията на Айнщайн относно изкривяването на пространството, т.к. е смятал, че това нарушава принципа на действието и противодействието. „Ако в резултат на огромни гравитационни полета се образува закръгленост на пространството, то поради противодействието то би трябвало да се изправи”. Но липсата на елементарна логика не смущава привържениците на теорията на ОТО.( Ред.)]

Какво представлява етерът и защо е толкова трудно да се наблюдава? Дълго мислих върху този въпрос и ето до какъв извод стигнах: Известно е, че колкото веществото е по-плътно, толкова е по-висока скоростта на разпространяването на вълни в него. Сравнявайки скоростта на звука във въздух със скоростта на светлината, стигнах до извода, че плътността на етера е няколко пъти по-голяма от плътността на въздуха. Но етерът е елекронеутрален и затова много слабо взаимодейства с нашия материален свят, при това плътността на веществата, на материалния свят, е нищожна в сравнение с плътността на етера. Не етерът е безплътен, а нашият материален свят е безплътен за етера.

Независимо от слабото взаимодействие ние все пак усещаме присъствието на етера. Пример за такова взаимодействие се проявява при гравитацията, както и при рязко ускоряване или спиране. Мисля, че звездите, планетите и целият ни свят са възникнали от етера, когато по някакви причини част от него е станала по-малко плътна. Това може да се сравни с образуването на мехури въздух във вода, макар че сравнението е много приблизително. Свивайки нашия свят от всички страни етерът се опитва да се върне в първоначалното си състояние, а вътрешният електрически заряд във веществото препятства това. С течение на времето, изгубвайки вътрешния си заряд, светът ни ще бъде свит от етера и ще се превърне в етер. От етера е излязъл и в етер ще се превърне.

Всяко материално тяло, било то Слънцето или най-малката частица, представлява област на понижено налягане в етера. Затова етерът не може да остане неподвижен около материалните тела. Изхождайки от това може да се обясни защо експериментът на Майкелсон-Морли е нямал резултат.




Джон Кийли е човекът, въвел думата "етер"в науката Кийли е причината Айнщайн да посвещава част от живота си да докаже, че етерът не съществува Кийли е причината Тесла да повярва в своите изобретения, и до края на дните си да твърди, че етерът съществува Кийли е причината за възникването на квантовата физика като начин да се избегне доказването на етера
Джон Кийли е човекът, въвел думата "етер"в науката
Кийли е причината Айнщайн да посвещава част от живота си да докаже, че етерът не съществува
Кийли е причината Тесла да повярва в своите изобретения, и до края на дните си да твърди, че етерът съществува
Кийли е причината за възникването на квантовата физика като начин да се избегне доказването на етера



За да разберем това ще пренесем експеримента им във водна среда. Опитайте се да забележите движението на водата относно лодка. Няма да видите никакво движение, тъй като скоростта на движение на лодката ще е равна на скоростта на движение на водата. Ако във въображението си замените лодката със Земята, а водовъртежа – с етерен смерч, въртящ се около Слънцето, ще разберете защо експеримента на Майкелсон-Морли е бил неуспешен.






Кийли твърди, че във Вселената има една единствена материя - една единствена субстанция - и това е етерът. Според него не съществува друг вид материя. Всичко зависи от това в каква вихрова динамика се поддържа етерът: ако вихровата му динамика е проста, то тази динамичност представлява един лек атом, ако вихровата динамика на етера е сложна, то тази динамичност представлява един по-тежък атом. Следователно всички видове материя във виждането на Кийли са просто различна вихрова динамика на една и съща материя - етер.
В изследванията си винаги се придържам към принципа, че всички явления в природата, в която и среда да се случват, винаги се проявяват еднакво. Вълни има във водата, във въздуха…, а радиовълните и светлината са вълни в етера. Твърдението на Айнщайн, че етерът не съществува, е погрешно. Трудно е да си представим, че радиовълните съществуват, а етерът – физическата среда, която ги пренася – не. Айнщайн се опитва да обясни движението на светлината в отсъствие на етер с квантовата хипотеза на Планк. Интересно, а как Айнщайн ще може да обясни кълбовидната мълния без съществуването на етера? Айнщайн казва, че няма етер, а самият той фактически доказва съществуването му.

Да вземем поне скоростта на светлината. Айнщайн заявява, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на движение на източника на светлина. И това е вярно. Но това правило може да съществува, само когато източникът на светлина е в определена физическа среда (етер), която със свойствата си ограничава скоростта на светлината. Веществото на етера ограничава скоростта на светлината така, както веществото на въздуха ограничава скоростта на звука. Ако нямаше етер, то скоростта на светлината силно би зависила от скоростта на движението на нейния източник.

Когато разбрах какво представлява етера, започнах да правя аналогии между явленията във вода, въздух и етер. И тогава се случи нещо, което много помогна на изследванията ми. Веднъж се загледах как един моряк пушеше лулата си. Той изпускаше от устата си дим на малки колелца. Преди да се разрушат, колелцата тютюнев дим прелитаха доста значително разстояние. После за изследвах това явление във вода. Взех метална кутия и от едната й страна изрязах малък отвор, а от другата страна опънах тънка кожа. Налях в кутията малко мастило и я пуснах в басейн с вода. Когато рязко почуквах с пръсти по кожата, от кутията излитаха мастилени колелца, които пресичаха целия басейн и достигайки стената му се разрушаваха, предизвиквайки значителни трептения на водата покрай стената на басейна. При това водата в басейна оставаше абсолютно спокойна. Препотъчвам ви статията на Р.Вуд в списание Nature 1901г.( Ред.)



– Ами че това е предаване на енергия… – възкликнах аз.

Това беше като озарение – изведнъж разбрах какво представлява кълбовидната мълния и как се предава енергия без проводници на далечно разстояние.

Опирайки се на тези изследвания създадох генератор, който генерира етерни вихрови колелца, които нарекох етерни вихрови обекти. Това беше победа. Аз бях в еуфория. Струваше ми се, че мога всичко. Направих множество обещания без да съм изследвал до край това явление и жестоко заплатих за това. Престанаха да ми дават пари за изследванията ми и най-страшното – престанаха да ми вярват. Еуфорията се превърна в дълбока депресия и тогава се реших на своя безумен експеримент.

Тайната на моето изобретение ще умре заедно с мен



Никола Тесла


След неуспехите си станах по сдържан в обещанията си…; работейки с етерните вихрови обекти разбрах, че те се държат не точно така, както мислех преди. Изясни се, че при преминаването на вихрови обекти в близост до метални предмети, те губеха енергията си и се разрушаваха, понякога със взрив. Дълбоките слоеве на атмосферата поглъщаха енергията им също толкова силно, колкото и метала. Затова можех да предавам енергия само на малки разстояния.

Тогава насочих вниманието си към Луната. Ако изпратя етерните вихрови обекти към Луната, то те, отразявайки се в нейното електрическо поле, ще се върнат обратно на Земята на значително разстояние от предавателя. Тъй като ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение, то енергия ще може да бъде предавана на много голямо разстояние, даже от другата страна на Земята.

Проведох няколко експеримента, изпращайки енергия към Луната. В хода на тези експерименти се изясни, че Земята е обгърната от електрическо поле. Това поле разрушаваше слабите вихрови обекти, но етерните вихрови обекти с голяма енергия преминаваха през електрическото поле на Земята и излизаха в междупланетното пространство. И тук ми хрумна, че ако мога да създам резонансна система между Земята и Луната, то предавателят може да е с много малка мощност, но от тази система да се извлича много голяма енергия.

Пресмятайки каква енергия мога да извлека, аз се удивих. От сметките излизаше, че извлечената от тази система енергия би стигнала за пълното разрушаване на един голям град. Тогава за първи път разбрах, че моята система може да бъде опасна за човечеството. Но въпреки това много ми се искаше да опитам. Тайно от всички започнах щателна подготовка за безумния си експеримент.

Преди всичко трябваше да избера мястото на експеримента. За целта най-много подхождаше Арктика. Там нямаше хора и на никого не бих навредил. Но сметките показаха, че при сегашното положение на Луната етерния вихров обект може да удари по Сибир, а там може би живеят хора. Отидох в библиотеката и започнах да изучавам информацията за Сибир. Тя беше малко, но все пак разбрах, че в Сибир почти няма население.

[Както смята Oliver Nichelson през 1908-ма година общественото внимание било привлечено от експедицията на Пери към Северния полюс и трудно бих могъл да измисля най-удачното време за демонстриране на системата си за предаване на енергия. Северният полюс лежи на линия, съединяваща Shoreham, Long Island и Тунгуската област. Този път минава близо до Alert на Ellesmere Остров, където Пери прекарал зимата. Необитаваната област между Alert и Северния полюс би могла да бъде използвана като цел за изпитателния пуск на безпроводниковата предавателна система. Oliver смята, че Тесла просто е сбъркал, приемайки погрешни координати. J

От друга страна има запазени архивни документи от първа половина на 1908-ма., които регистрират множество посещения на Тесла в библиотеката на конгреса на САЩ със запитване и уточнения за карти на Източен Сибир(Ред.)]

Трябваше да запазя експеримента си в дълбока тайна, иначе последствията за мен и за цялото човечество биха могли да се окажат много неприятни. Винаги ме мъчи един и същи въпрос – откритията ми ще бъдат ли за благото на хората? Нали отдавна е ясно, че всички изобретения са използвани от хората за изтребване на себеподобните си. За запазване на тайната ми много помогна това, че голяма част от оборудването в лабораторията ми беше демонтирано. Обаче можах да запазя това, което ми беше нужно за експеримента. От това оборудване успях насаме да сглобя нов предавател и да го включа към излъчвателя. Експеримент с такова количество енергия би могъл да е много опасен. Ако сгреша в изчисленията си, тогава енергията на етерния вихров обект ще удари в обратната посока. Затова аз се намирах не в лабораторията си, а на две мили от нея. Работата на установката ми се управляваше от часовников механизъм.

Принципът на експеримента беше много прост. За да се разбере по-добре този принцип, трябваше първо да е ясно какво представлява етерния вихров обект и кълбовидната мълния. По принцип те са едно и също нещо. Разликата е само в това, че кълбовидната мълния е етерен вихров обект, който може да се види. Видимостта на кълбовидната мълния се осигурява от големият електричен заряд. Това може да се сравни с боядисаните с мастило водни колелца от експеримента ми в басейна. Преминавайки през електростатично поле, етерния вихров обект улавя неговите заредени частици, които и предизвикват светенето на кълбовидната мълния.

За да създам резонансна система Земя-Луна трябваше да създам голяма концентрация на заредени частици между Земята и Луната. За целта използвах свойството на етерните вихрови обекти да захващат и пренасят заредени частици. Етерните вихрови обекти се излъчваха към Луната от генератор. Те, преминавайки през електрическото поле на Земята, улавяха неговите заредени частици. Тъй като електрическото поле на Луната има същата полярност както електрическото поле на Земята, то етерните вихрови обекти се отразяваха от него и отново идваха към Земята, но вече под друг ъгъл. Връщайки се към Земята, етерните вихрови обекти отново се отразяваха от електрическото поле на Земята обратно към Луната и така нататък. По този начин се получаваше зареждането със заредени частици на резонансната система Земя-Луна-електрическо поле на Земята. При достигане на необходимата концентрация на заредени частици в резонансната система, тя се самовъзбуждаше на своята резонансна честота. Енергията, усилена милион пъти от резонансните свойства на системата, в електрическото поле на Земята се превръщаше в етерен вихров обект с колосална мощност. Но това бяха само мои предположения, а как ще бъде в действителност, аз не знаех.

Много добре си спомням деня на експеримента. Изчисленото време приближаваше. Минутите се нижеха много бавно и ми се струваха години. Струваше ми се, че ще полудея от това очакване. Накрая настъпи уречения час и… нищо не се случи! Минаха още 5 минути, но не се случваше нищо необичайно. През ума ми минаваха различни мисли: може би часовниковият механизъм не е сработил или системата не е сработила, а може би нищо и не трябва да се случи.

Аз бях на ръба на обезумяването. И изведнъж…стори ми се, че за един миг светлината изгасна, а в цялото ми тяло се появи странно усещане – все едно ми бяха заболи хиляди иглички. Скоро всичко свърши, но остана неприятния метален вкус в устата ми. Всички мускули се отпуснаха, в главата ми бучеше. Чувствах се абсолютно разбит. Когато се върнах в лабораторията си, намерих я практически цяла, само във въздуха силно миришеше на изгоряло… Отново ме обхвана мъчително очакване, нали не знаех какви трябва да са резултатите от експеримента ми. И едва после, прочитайки във вестниците за необичайните явления, разбрах какво страшно оръжие съм създал. Разбира се, очаквах силен взрив, но това дори не беше взрив – беше катастрофа!

След този експеримент твърдо реших, че тайната на изобретението ми ще умре заедно с мен. Естествено разбирах, че някой друг също лесно може да повтори този безумен експеримент, но за целта трябваше да се признае съществуването на етера, а нашия научен свят все повече се отдалечаваше от тази истина. Дори съм благодарен на Айнщайн и на другите за това, че със своите погрешни теории отдалечаваха човечеството от опасния път, по който вървя аз. И може би това е основната им заслуга. Може би след 100 години, когато у хората разумът надделее над животинските инстинкти, изобретението ми ще е полезно на хората.

Летателен апарат


Патентования "летателен апарат"на Тесла
Работейки с генератора си, забелязах едно странно явление. При включването му явно усещах ветрец, духащ в посока към генератора. Първо помислих, че това е свързано с електростатиката. После реших да го проверя. Сгъвайки заедно няколко вестника, ги запалих е веднага ги изгасих. От вестниците се разнесе гъст дим. С тези димящи вестници обиколих целия генератор. От всяка точка на лабораторията димът се отправяше към генератора и, издигайки се над него, отиваше нагоре като в комин. Когато генераторът беше изключен, това не се наблюдаваше.

Обмисляйки явлението стигнах до извода, че моят генератор, въздействайки върху етера, намалява силата на тежестта! За да се уверя в това построих голяма везна. Едното рамо на везната беше разположено над генератора. За да изключа електромагнитното влияние на генератора, везната беше направена от добре изсушено дърво. Уравновесих прецизно везната и с голямо вълнение включих генератора. Рамото на везната, разположено над генератора, бързо се качи нагоре. Машинално изключих генератора. Везната тръгна надолу и започна да се колебае, докато не се уравновеси.

Това приличаше на фокус. Натоварвах везната с баласт и променяйки мощността и режима на работа на генератора, постигах равновесие. След тези опити намислих да построя летателен апарат, който би могъл да лети не само във въздуха, но и в космоса.

Принципът на работа на този апарат се състои в следното: От поставен в летателния апарат генератор се изхвърля етер по посока на полета й. Тъй като етерът продължава да натиска с всички сили, то летателния апарат ще започне да се движи. Намирайки се в такъв апарат вие няма да усещате ускорението, тъй като етерът няма да спира движението ви.

За съжаление ми се наложи да се откажа от построяването на такъв апарат по две причини: първо нямах пари за тайното провеждане на тази работа. Но най-главното е, че в Европа започна голяма война, а аз не искам изобретенията ми да убиват! Кога ще се спрат тези безумци?

[Съществуват всички основания да се предполага, че такъв летателен апарат е бил създаден. През 1915г Тесла е патентовал свой ”Метод за преместване във въздуха”. Но даже и най-невнимателния изследовател намира разминаване между текста на патента и заявленията на самия Тесла пред пресата, където той говори за летателен апарат без винт, крила и другите обичайни атрибути на аеронавтиката. (Ред)]

Послеслов 1

Прочитайки този ръкопис, започнах да гледам на заобикалящия ме свят по друг начин. Сега, разполагайки с нови данни, аз все повече се убеждавам, че Тесла в голяма степен е бил прав! В правотата на идеите на Тесла ме убеждават някои явления, които съвременната наука не може да обясни.

Например на какъв принцип летят НЛО. Вярвам, вече никой не се съществуването им. Обърнете внимание на полета им. НЛО могат мигновено да се ускоряват, да променят височината и посоката на полета. Всяко живо същество, намиращо се в НЛО, съгласно законите на механиката би било размазано от пренатоварването. Обаче това не става. Или друг пример: При прелитане на НЛО на ниска височина автомобилните двигатели спират, а светлината на фаровете гасне. Теорията на Тесла за етера добре обяснява тези явления.

За съжаление онова място в ръкописа, където е описан генераторът на етерни вихрови обекти, е много пострадало от вода. Обаче от тези откъслечни данни аз все пак разбрах как работи този генератор, но за пълната картина не достигат някои детайли и затова са нужни експерименти. Ползата от такива експерименти ще е огромна. Построявайки летателния апарат на Тесла, ние ще имаме възможност свободно да летим във Вселената и не в далечното бъдеще, а още утре да посетим планетите от Слънчевата система и да достигнем най-близките до нас звезди.

Послеслов 2

Направих анализ на онези места от ръкописа, които останаха неразгадани. За целта използвах други публикации и изказвания на Тесла, както и съвременните представи на физиката. Аз не съм физик и затова ми е трудно да се оправя във всички хитроумни хрумвания на тази наука. Просто ще дам своето тълкуване на фразите на Тесла.

В ръкописа има информация за биологичното въздействие на металните пръстени върху живата природа. На едно място в ръкописа е описан метода на въздействие на метален проводник на променлив ток. След такова въздействие металният проводник, огънат на пръстен, убива микроби и защитава хората за в бъдеще. Успях да го изпробвам върху себе си и в резултат на това не боледувах от ОРЗ (остри респираторни заболявания) през последните две зими след експеримента, макар че преди те се бяха превърнали в проблем за мен. (Този абзац е изпуснат в руския интернет, а е възстановен от текста на задграничен сайт. Ред.)

В неизвестния ръкопис на Тесла има такава фраза: ---Светлината се движи праволинейно, а етера кръгово, поради което възникват скокове.--- Явно с тази фраза Тесла се опитва да обясни защо светлината се движи на скокове. В съвременната физика това явление се нарича квантов скок. По-нататък в ръкописа се обяснява това явление, но е малко размито. Затова от отделните запазени думи и изречения ще дам своята възстановка на обяснението на това явление. За да разберем по-добре защо светлината се движи на скокове, да си представим лодка, кръжаща в огромен водовъртеж. Да поставим в тази лодка генератор на вълни. Тъй като скоростта на движението на външните и вътрешните стени на водовъртежа е различна, то вълните от генератора, пресичайки тези области, ще се движат със скокове. Същото се случва и със светлината, когато тя пресича етерния смерч.

В ръкописа има много интересно описание на принципа на получаване на енергия от етера. Но то също е доста пострадало от вода, затова ще дам своята възстановка на текста въз основа на отделни думи и фрази от неизвестния ръкопис, както и на други публикации на Никола Тесла. Ето защо не мога да гарантирам точно съвпадение на възстановения текст с оригинала.

Получаването на енергия от етера се основава на това, че между етера и веществото на материалния свят съществува огромно диференциално налягане. Етерът, опитвайки се да се върне в първоначалното си състояние, свива материалния свят от всички страни, а електрическите сили на веществото на материалния свят пречат на това свиване. Това може да се сравни с мехурчета въздух във водата. За да разберем как можем да получим енергия от етера, да си представим огромен мехур с въздух, който плава във вода. Този въздушен мехур е много стабилен, тъй като от всички страни се натиска от водата. Как обаче да извлечем енергия от този въздушен мехур? За целта трябва да нарушим стабилността му. Това можем да направим с воден смерч или ако в стената на този въздушен мехур се удари водно вихрово колелце. Ако с помощта на етерен вихров обект направим същото в етера, то ще получим огромно изхвърляне на енергия.

В качеството на доказателство на това предположение ще дам пример: Когато кълбовидната мълния се докосва до някакъв предмет, става огромно отделяне на енергия, понякога и взрив. Според мен този принцип за получаване на енергия от етера Тесла е използвал в експеримента си с електромобила в заводите Буфало през 1931г.

Генератор на етерни вихрови обекти (Както е бил)




Не е важно, че веществото на етера е получено в опитите на много изследователи, не е важно, че е измерен неговия спектър, оказал се водородоподобен. (Да споменем паметта на Д.И.Менделеев, който поставя елемента етер в началото на своята периодична таблица), както не е важно и това, че с теорията на етера се разрешават всички основни противоречия, породени от съвременната наука. Целта ни е друга. Дайте за малко да отхвърлим скептицизма и да се опитаме да възстановим по съществуващите в ръкописа данни генератор на етерни вихрови обекти.

Поставете се на мястото на Никола Тесла. Как Вие, именно Вие, бихте направили подобно устройство? Първото, което ни хрумва, е на пръв поглед нелепата мисъл за апарата на Тет във формата на цилиндър с мембрана на края, при удар по която се отделя вихрово колелце от другия й край, само че от веществото етер. А защо пък нелепа? Сравнението с мехура от въздух във вода нищо ли не ви напомня? Та това е математическия модел на осцилатор със съсредоточени параметри в раздела от физиката, наречен акустика. (Отношението на Тесла към акустиката, струва ми се, вече ни е втръснало).

А физическият модел? Правилно. Както и мехура въздух, резонаторът на Хелмхолц се явява осцилатор със съсредоточени параметри. А това вече е сериозно. Резонаторът на Хелмхолц се състои от съд (V), снабден с гърло (L),тесен отвор, чрез който съдът се свързва с околната среда. Поради тесния размер на гърлото, скоростта на движение на средата в него е голяма в сравнение със скоростта на средата в самия съд. Средата в гърлото се явява трептяща маса, а обема на средата в съда играе ролята на пружиниращ елемент. Разбира се, това разделение е справедливо само с приближение, тъй като известна част от средата в кухината притежава инерционно съпротивление. Обаче при достатъчно голяма стойност на съотношението между площта на отвора към площта на сечението на кухината, точността на такова приближение е напълно задоволителна. Основната част от кинетичната енергия на трептенията се оказва съсредоточена в гърлото на резонатора, където трептящата скорост на частиците има най-голяма стойност. При това дължината на вълната на резонансната честота не зависи от средата, запълваща резонатора на Хелмхолц, а само от неговите геометрични параметри.



Резонатора на Хелмхолц
Как се образува вихрово колелце в апарата на Тет? При удара по мембраната на границата на отвора, в центъра средата се движи по-бързо, с което увлича по-инерционната област по краищата в постъпателно-въртеливо движение. Лесно можем да сменим мембраната с резонатор на Хелмхолц, получавайки същия ефект. Опитайте сами да вземете гумена круша (спринцовка) и като напълните хартиения цилиндър с цигарен дим, да получите вихрово колелце.

А средата? За среда в дадения случай ще ви служи вакуума, създаден в резонатора и в лулата, съединена с него. Например използва се принципа на обърнатата водоструйна помпа. На нас ни остава да измислим начин да възбудим резонатора и да подберем материала. Но за това по-нататък.

Когато прочетох ръкописа за първи път, този модел моментално се запечата в съзнанието ми. Но ние не сме свикнали да се доверяваме на вътрешния си глас, затова аз се подведох под общата стадна мисъл и разглеждах модела, описан от Тесла в статиите за рентгеновите лъчи. Там се използва вакуумна лула с отворен край, при това самият вакуум се създава сякаш автоматично: тъй като размера на изходния отвор е малък, а напрежението на краищата на лулата е голямо, то налягането вътре в тръбичката се оказва по-голямо, отколкото налягането на околната среда. И даже тази вакуумна лула може да се даде на господа академиците на официалната наука да попушат с нея. (Извинете за каламбура). Работата е там, че тя представлява модификация на лулата на Кулидж и от всичко е най-подходяща за получаване на каналови лъчи. В официалната наука за източник на такъв род излъчвания се смятат положителните йони на газ, намиращ се между катода и анода. Да, ей сега! Тесла с един прост експеримент опровергава това, нали неговата лула, забележете, е с вакуум. Той смята за източник на даденото излъчване потока от силно заредени частици и го доказва.

А после, както често се случва, аз случайно намирам фотокопие, което ме връща на първия вариант като единствено верен. Ето я «Death Ray», «Electrostatic Repulsion» или просто – «Вихровото Оръжие на Тесла».





Вихровото Оръжие на Тесла
Какво веднага прави впечатление на рисунката? Всичко, за което се говореше по-горе, присъства в нея. Херметично затворен контейнер(6) – резонатора на Хелмхолц. Формулите за изчисленията могат да се вземат от всеки учебник по акустика. Параметрите на средата на механичния етер като реален (т.е. вискозен и сгъстяем) газ под налягане – вижте В.А. Ацюковски «Обща етеродинамика». Наистина нейния вискозитет е неголям и в частност не влияе на забавянето на планетите, но при големи скорости тя играе доста забележима роля. Налягането на етера е огромно, повече от 2 х 10 на 29-та степен атм. (2 х 10 на 32-ра степен Н/кв. м), плътност - 8,85 х 10 на -12-та степен кг/куб. м (във вакуум).

В началния етап на формирането на тороидния вихър, получен от апарата на Тет, се наблюдава неговото свиване вследствие влиянието на налягането на околната среда. Явно дюзата (1) позволява да се въздейства на този процес. Но някои неща все още остават неясни. Защо да се подава сгъстен сух въздух? Е, не е заради това да предпазва устройството от корозия, не е ли така? По-логично е да се предположи, че дехидратацията на въздуха се прави с цел да се увеличи неговата електрическа якост.

За да се разбере как да се възбуди резонатора на необходимата честота, е нужно да се разгледат някои категории на Тесла, такива като «свободни вибрации» и «радиантно електричество», и разбира се, техните свойства. Според мен никой не е направил това по-добре от уважаваният от мен д-р т.н. Питър А. Линдеман в книгата си „Тайните на студеното електричество”. Затова смятам, че е нецелесъобразно да обяснявам работата на безиндукционния трансформатор на Тесла при захранване на първичната му намотка с реактивен ток. Още повече, че по този въпрос има толкова много полярни мнения за същността на това, което става, че свят ми се завива. Мен ме интересува само удобното практическо изчисление, изпълнението на което лесно се позволява от механичния модел на етера, изложен в работите на В.А.Ацюковский. А за описанието на работата на трансформатора привличам модела на „хидравличния таран”. Също препоръчвам да обърнете внимание на работите на Станислав Авраменко, в частта му за предаване на електрическа енергия без метални проводници и разбира се, неговия прибор, създаващ електроплазма – „коагулатор на кръвта”. Този прибор нагледно демонстрира разделянето на „радиантното електричество” чрез разликата в проводимостта на йонизирания промеждутък на въздушния кондензатор и на металната подплата, в този случай с конична форма. От тук следва само едно: На резонансната честота от края на вторичната сегментирана бобина на Трансформатора на Тесла избухват бели пламъкоподобни разряди от чисто напрежение без ток (радиантно електричество). Използването на медни сфери над Трансформаторите принуждавало потоците значително да поглъщат белия пламък. Но възникна проблем. Медните сфери, по които бие високоволтовия поток ставаха проводими и се разреждаха с тримери, проправящи път към „електрическата земя”. Проблемът възникна заради проводимостта, вследствие свиване по целия обем на сферичното медно кълбо в такт с ударите на радиантните потоци (разряд с бял пламък).

Също така интересно е, че намотаването на сегментираната вторична намотка на Трансформатора на Тесла се прави от материал с високо електрическо съпротивление, а от практиката на изготвянето на бобини за контурите РЛС е известно, че най-добрият материал е - инвар/ковар. Надявам се, че по-нататъшните обяснения са излишни както по отношение на възбуждането на резонатора, така и по отношение на материала за неговото изготвяне.

Остава само един малък детайл. За да направим нашата кълбовидна мълния(fireballs) видима, трябва да разположим двойка източници на йонизиращо излъчване на пътя на изследването й; например ултравиолетови лампи.

На сегашния етап в света има ли нещо подобно? Например съобщение от Швейцария: „Швейцарските изследователи за първи път създадоха първия в света ръчен електрорезонансен генератор по принципа на Н.Тесла. Генераторът разрушава метални и други предмети по техните електрорезонансни честоти, при което на разрушаване подлежат само предмети, влизащи в резонанс с трептенията на генератора, а другите не се разрушават”.

На забавен кадър: менгеме със закрепено в него яйце след облъчването с генератора от разстояние 10 метра в продължение на 0,5 секунди. Не се наемам да твърдя, че технологията е точно същата. По-скоро е използван отворен Т-образен кондензатор в качеството на електронна леща заедно с трансформатора на Тесла.

Сравнително неотдавна се появи статията „Охраната на АЕС в САЩ се въоръжава с бластери”, където е показано компактно лъчево оръжие. Новият тип оръжие получило наименование Active Denial Technology (ADT). За поразяване на противника се използва насочено не йонизиращо електромагнитно излъчване с честота 95 гигахерца. Въздействието му води до рязко повишаване температурата на кожата в точката на прилагане на лъча до стойности, надвишаващи болковия праг.

Но най-интересното е, че това е само част от снимката! Първоначално тя беше представена цялата, но после беше сменена с тази. На първоначалната снимка беше показан излъчвателя -- едно към едно резонаторът на Хелмхолц.

Karl Hans Welz от Австрия внедрява и произвежда така наречените генератори на оргон въз основа на теорията на Вилхелм Райх. Самият Райх е казвал, че етерът и оргонът всъщност са едно и също нещо. Смятал е, че теорията на Айнщайн показва, че средата за предаване на електромагнитни вълни не може да бъде статична и се намира в постоянно движение и по никакъв начин не отрича наличието или отсъствието на самата среда. На рисунката е показана вътрешната част на неговите генератори, което, без съмнение се явяват генератори на Хелмхолц.

Без съмнение по-късно Тесла значително е усъвършенствал своята разработка, предлагайки за правителството на Великобритания разработена система за отбрана от авионападение. Например, той е говорел за възможността за функциониране на подобно устройство без създаване на висок вакуум, но в дадения случай се разглежда по-ранна конструкция, отнасяща се към 1908година.

Въз основа на заявленията на Тесла скоростта на разпространение на подобни вихрови обекти в етера достига 48 пъти скоростта на звука във въздух, което лесно може да се провери, използвайки данните на В.А. Ацюковский за етерната среда. Отдалечеността на действието преди разрушаването на вихровия обект в етера – на 250км от повърхността на Земята (зависи от приложената мощност), което позволява излъчвателя да бъде използван против всякакви незаземени метални цели, било то самолет, спътник или астероид. Тъй като морските плавателни съдове посредством водния електролит са свързани със земята, прилагането на този тип оръжие против тях е нискоефективно, с изключение на предизвикването на взрив на резервоарите с гориво.

Заключение.

Вероятно вие сте очаквали да видите тонове математически формули и мъдри пресмятания, както във всеки учебник по теоретична физика. Там е работата, че се оказва, че за практическото изчисляване са достатъчни знанията от елементарната математика. В съвременната физика същността на процеса е изчезнала и на нейно място е дошла тя, великата измамница, готова да обясни всяка, дори и най-идиотската фантазия – математиката. Водораздел в науката е станало отношението към механичния етер като среда за предаване на електромагнитни вълни. А какво е казал Херман Хелмхолц за приложимостта на математиката във физичните явления? Там сме и сега. Още си спомням как преподавателката ми по математически анализ във висшето училище често се шегуваше: „Дори маймуната може да се научи да решава диференциални уравнения!”* Така че може би не си струва да се оприличаваме на маймуни?


https://www.multivselena.com/zagaduchen-rukopis-na-nikola-tesla/

Италианският инквизитор Райнер Сакони, известен като историк на катарската ерес, написва през 1250 г. съчинение, съдържащо изложение на катарските вярвания. Той дава интересни сведения с голяма документална стойност:

На първо място, те вярват, че има две начала, открай време, именно началото на доброто и началото на злото... Проповядват, че този свят никога не ще има край, че бъдещият съд вече е станал и повече не ще става, че подземният и вечният огън, или вечното наказание, е само в този свят и никъде другаде.


Сакони пише за себе си, че е заемал 17 години ръководно място в катарското общество като ересиарх, но се отрича от ереста и влиза в Доминиканския монашески орден. Преследва с особено ожесточение катарите, а от 1254 до 1259 г. стои начело на Инквизицията в Ломбардия, тъй като тази част от Италия е най-силно повлияна от тяхното учение. С усърдието си успява да спечели уважението на папа Урбан IV.


Презвитер Козма свидетелства, че богомилите отричат сътворяването на видимия свят от Бога: Казват, че всичко е по волята на дявола. Небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, църкви, кръстове и всичко Божие отдават на дявола. Изобщо всичко, което се намира на земята - одушевено и неодушевено - наричат дяволско... Наричат дявола “творец на човека и на всички Божи твари”. Поради голямото си невежество едни го наричат “паднал ангел”, а други - “неправеден уредник”... Мислят, че той е заповядал на хората да се женят, да ядат месо и пият вино...



За богомилите във Византия, Евтимий от Акмония пише през ХI век: Дръзват да кажат..., че цялото творение на Бога - небето, земята и морето, и всичко, което се намира в тях - принадлежи на дявола, че техен творец е дяволът, а не Бог... И допълва: Казват, че имало осем небеса: седем от тях сътворил Бог и пребивавал в тях; осмото, казват, се намира под всички останали, то е видимото от нас небе, сътворил го е властителят на този свят, именно дяволът, и си почивал на него.



Един век по-късно Евтимий Загавин в обширно съчинение се опитва да обори редица ереси. Той посвещава на богомилството специален дял и ни дава допълнителни сведения за техните вярвания. Богомилите учат, че дяволът или Сатаната е първороден син на Бога и по-голям брат на Христос. Той седял, обяснява Загавин, от дясната страна на самия Бог в създадения от Него свръхземен свят. Сатанаил обаче се разбунтувал срещу своя Отец и бил отхвърлен от небето заедно с присъединилите се към него ангели.

Въпреки това, Сатана запазва творческата си мощ, която има поради божествения си произход. Чрез нея той създава земния свят по подобие на сътворения от Бога свят. Сътворява и човека, но опитите да го оживи са безрезултатни. Затова дяволът помолва Бог да му вдъхне душа - и тогава той оживява.


До наши дни достига катарската книга За двете начала на Иоан де Лугио от Италия, който е викарий или “най-голям” син на катарския епископ на Дезанцино. Към 1250 г. той написва обемист трактат, изграден върху практически и полемични проблеми. Според него, във вселената доминират две вечни, но съвсем не равностойни начала - на Доброто (Бог) и на Злото (Сатана).


В това съчинение се казва, че човешките души са творения на Добрия Бог и би трябвало да се завърнат отново при Него, тъй като цялото Битие Му принадлежи. Злото начало има реално въздействие върху съществата. Добрият Бог, макар и ограничен от Злото начало, е по-силен от всичките му прояви. От тази книга става ясно, че покварат е била осъществена в други светове, в други небеса, преди да се реализира тук.


Земята е адът, където душите трябва да изтърпят последствията от падението си, защото времето и материалният свят са царството на последствията. Иоан де Лугио и учениците му са единствените от катарите, които приемат цялата Библия. За разлика от другите абсолютни дуалисти, той не смята, че Злото е сътворило материята. То само е покварило четирите материални елемента. Според него, Злото начало е непознаваемо - то не съвпада с проявите си: То е неуморно зло и е пълно със смъртоносна отрова.


В един латински ръкопис от ХIII век се казва: Еретиците, чиято заблуда иде от общината Другуция (т.е. Драговичия), твърдят, проповядват и приемат, че има двама Богове без начало и без край - единият напълно добър, а другият напълно зъл. Те твърдят, че всеки един от тях е създал ангелите: добрият - добрите (ангелите), а злият - злите (демоните). Казват също, че добрият Бог е всемогъщ в своята небесна родина, а пък злият господства в цялата тази земна машина. Проповядват, че има две природи, едната добра - на безтелесните същества, а другата зла - на животните, на телесните и на земните (същества), която е създадена от злия Бог. И казват, че Луцифер е син на Бога на мрака.



Средновековният писател Екберт Шонаугиензис отбелязва следното за учението на катарите и албигойците във Франция и Германия: Еретиците учат, че има двама създатели - единият добър, а другият лош, именно Бог и някакво ужасно начало на мрака и злото, за което не зная дали можем да намерим по-подходящо име от “дявол”.


Казват, че имало два свята, от вечността противни един на друг, единият добър и другият лош, и че от тях е създадена цялата вселена. Твърдят, че душите на хората, животворният дух на всички одушевени същества и силата, която оживява дърветата, тревите и всички семена, водели началото си от Бога и съставлявали част от добрия свят, и дори мислят, че всички те поотделно били части от Бога. Учат, че плътта на всички същества, които живеят на земята, както на хората, така и на всички живи твари, произхождала от онова ужасно начало на мрака, именно дявола, и съставлявала част от лошия свят...


Райнер Сакони включва в съчинението си специално изложение за учението на катарите от църквата на Конкорецо, която обединява еретиците от Северна Италия, предимно от Ломбардия. Той пише: Те мислят правилно, че има само едно начало, но мнозина от тях грешат относно Троицата и единството. Също изповядват, че Бог е създал от нищо ангелите и четирите елемента, но грешат във вярването си, че дяволът по милост Божия е създал всичко видимо или този свят. Също така те вярват, че дяволът е създал тялото на първия човек и в него вложил един ангел, който в кратко време съгрешил.


Като обяснява “заблудите” на катарите, Сакони установява: Назарий, техен епископ и най-старши ръководител, пред мен и пред мнозина други е казвал..., че е научил тази заблуда от епископа и по-големия син на Българската църква, още преди около 60 години.

Италианският писател Бонакурзус, който също като Сакони е еретик в Ломбардия, но после се отказва от катаризма и преминава към католицизма, в своето съчинение срещу катарите пояснява: Те казват, че всичко, което е сътворено във въздуха, в морето и на земята, е сътворено от дявола - хора, одушевени и неодушевени тела. Той продължава по-нататък с думите на катарите, че дяволът създал Адам от пръст, а впоследствие той бил одушевен с ангелска душа.


Френските катари дават следната формулировка: Вярно е, че ние обявяваме съществуването на два принципа, но даваме името Бог само на един от тях; що се отнася до другия, ние го наричаме материя, или с един друг термин, по-познат и употребим - “дявол”.


Богомилите застъпват възгледа, че добрият Бог не може да създаде порочен и несъвършен свят. Настоящият свят и всички земни власти са от дявола. Той е отговорен за порядъка, който съществува на земята, и е причината за всички беди, нещастия, страдания и несправедливости, които измъчват живите същества и човека.
Светогледът на богомилите най-ясно се вижда в тяхната космогония, т.е. в представите им за създаването на Вселената и човека.



В учението им е застъпена окултната истина, че съществуват седем небеса или полета на живота, и имат задълбочени познания от първото, физическото или материалното поле, до седмото, което е на Висшия, Абсолютен и Вечен Дух. Те имат ясни представи за ангелските йерархии, които управляват световете, и добре познават макрокосмоса и природата, която наричат великата книга на живота.



По своя път богомилите достигат до вечните истини за Вселената, обществото, личността и Бога. Те са уверени, че разкриват най-дълбоките тайни на битието. Смятат, че единствено те успяват да разбулят тайните за произхода на небесния и земния свят, за появата на човека, неговата същност и бъдещето на света.


Шарл Молиние казва за френските катари: Те са събрали цялото съвременно знание. С учението си богомилските апостоли защитават и разпространяват древната мъдрост и новородената истина.
Богомилите издигат духовното начало над материалното и са убедени, че доброто начало ще победи злото, Божията справедливост ще надделее и човечеството ще отрече всички дяволски творения, всички власти и разпоредби, които го потискат и погубват.


Те вярват, че Сатаната ще бъде прогонен от Земята, както е бил изгонен от небето. Както Бог е съществувал преди дявола, така Той ще остане вечен и след като дяволът престане да действа - това вярване показва, че учението на Богомил всъщност започва с монотеизъм и свършва с монотеизъм. Доброто съществува от безкрая, от вечността и ще продължава да съществува във вечността.


От безкрая съществуват две сили, те са независими в своите два свята - земния и материалния, света на мрака, и небесния или духовния, света на светлината - и ще останат такива във вечността. Вярата в крайното тържество на доброто се таи дълбоко в съзнанието на богомилските последователи. Тя е извор на оптимизъм, който ободрява духа и сгрява сърцето... на средновековното общество - обобщава в книгата си Бугрите Борислав Примов.

Ригден: Човек чувства, че не е просто двукрако същество, че в него се крие нещо много повече, че неговия вътрешен свят е друг и се отличава от този, който го заобикаля. В него се намира Душата – частица от вън – от духовния свят. Тя има само един вектор на движение, едно желание. Душата всъщност се стреми да се изтръгне от този свят. Тя се стреми към Бога, в своя свят. Но в условията на материалния свят този стремеж, това дълбочинно чувство, извиращо от нейните недра се сблъсква с човешкото съзнание. А неговото съзнание вече тълкува тези мощни дълбочинни импулси по друг начин, изхождайки от знанията и опита, натрупани в този живот. И тъкмо тук важна роля играе доминиращия мироглед на човека, неговите Знания за света и самия себе си. Ако в него доминира материалистичния мироглед, неговото съзнание свито и отсъстват духовните Знания, то в съзнанието се случват множество подмени. Тоест Личността използва тази сила не за духовното си развитие, а за реализация на своите материални желания. Силата на единното духовно чувство просто бива раздробявана на множество желания от Животинското начало. В резултат на това, вместо човек да се стреми към Вечността, той започва панически да се страхува от нея и да приема този триизмерен свят за единствена реалност на своето битие. Той изразходва своята жизнена сила, за да постигне в този материален свят удовлетворение на собственото Его, придобиване на власт над себеподобните, натрупване на земни богатства. Но след смъртта на тялото човек загубва всичко това, оставяйки в своята послесмъртна съдба само едно гъсто кълбо негативна енергия, което още дълго време ще му носи мъки и безпокойства. А ако в човека доминира духовния мироглед, и той не просто притежава Знанията за света и себе си, но и целенасочено ги използва в правилната посока работейки над себе си, то той се променя качествено. Той се придвижва по духовния вектор на своя живот, благодарение на дълбочинните чувства, извиращи от неговата Душа. За духовно зрелия човек смъртта на физическото тяло се явява освобождение. Това е само преход в качествено различно състояние, състоянието на истинската свобода във Вечността.
Анастасия: Знаете ли, много от читателите акцентират своето внимание на това, че при цялото това разнообразие на литература, всъщност е много трудно да се намери каквато и да било конкретна информация за Душата. Още повече в съвременното потребителско общество даже самия термин „Душа“ все по често се подменя с диаметрално противоположни понятия на Душата, като: „разум“, „психика“, човешко „аз“, „самосъзнание“. В най-добрия случай читателите намират обща философия добре премесена с теории от етнологията, религията, мистиката, психологията или пък социологията.
Още от дълбока древност се е считало, че духовно богатата Душа се явява най-ценното достояние на истинския Човек. По идея, в човешкото общество, движещо се в духовна посока трябва да се отделя първостепенно внимание на изследването на духовното. Та нали познаването на Душата способства за познаването на коя да е друга истина, в това число и научна. Съществува огромен спектър от идеалистични и материалистични мнения за Душата, догматични твърдения, в това число и от спекулативна природа. Но всичко това са търсения на множество хора в различни времена, започвайки от мъдреците, пророците, светците и завършвайки с учените, педагозите, естествоизпитателите и обикновените хора. И всичко спорове са се водили заради липсата на Знания. Кое е интересното в случая, хората и до ден-днешен разбират, че ако притежаваха систематичните знания за човека и на първо място за Душата, то щяха да имат възможност да се ръководят от нейните потребности и да държат под контрол стремежите на ума. Познавайки по-добре самите себе си, те щяха по-добре да разбират всички съставни на своя живот: интуицията, мислите, чувствата, емоциите, тайните желания, мотивите на поведението, последиците от своите действия и т.н. А в този случай, ако тези Знания станат не само достъпни, но и разбираеми за по-голямата част от хората, тогава би се разкрила реалната възможност в света да се построи и утвърди едно общество основано на добротата и съгласието, общество, за което хората мечтаят от хилядолетия.
Има читатели, които по природа са надарени с умението да чувстват проявите на невидимия свят малко повече, от колкото обикновените хора. При това, те като правило скриват тези способности от околните. В голямата си част това са достатъчно умни хора, които вече са се „реализирали в живота“ според човешките разбирания: отгледали са деца, достигнали са определено положение в обществото, станали са утвърдени специалисти в своите области, имат научни степени. Но те не са открили главния смисъл на своя живот сред всички тези достижения, това, което винаги са чувствали чисто интуитивно вътре в себе си. И това ги тревожи. Те се опитват да намерят отговор на този техен важен въпрос, да разберат себе си, своята Душа, а следователно и да определят основната посока на развитие в своя живот. На тях не им достигат Знания за разбирането на своята същност, как да живеят в този живот, и как да се подготвят за живота след смъртта. Някои от тях докосвайки се с проявите на невидимия свят и получавайки безценен личен опит, кардинално променят своя мироглед. Най-главния въпрос, който задават тези хора е: „как да спася своята Душа?“ Аз смятам, че те и даже бъдещите поколения, които някога ще се докоснат до тези Знания, ще бъдат много благодарни ако вие отговорите на този главен, жизненоважен за всеки човек въпрос.
Ригден: Как да спасят своята душа? Всъщност, няма нищо сложно в това, ако действително се стремиш към това във всеки ден от своя живот, знаеш и разбираш своята Душа, а от там и смисъла на своето съществуване. За това безусловно са нужни Знания, както за самия себе си, своята природа, така и за най-важното действие в живота – работата над себе си. Човек съдържа в себе си зрънца от най-различни възходи на своята Същност, но само едно от тях се явява истинно. Защо търсейки смисъла на своето идване в този свят, човек е толкова обезпокоен до самия миг, когато го напуска тайната на житието? Защото дори и да е тук, временен, той има силите да промени своята природа. Смисъла на пребиваването на човек в този свят е – в духовния растеж, стремежа към изхода от състоянието на занижено материалистично съзнание в посока духовно извисяване, преображение, достигане до своето предназначение и разцвета на всичко най-добро, което се таи в него. Когато човек надява крилата на саморазвитието, те го извисяват към висотите на познаването на Истината, преобразявайки качествено неговата природа. Ще се наложи да разкажа за вътрешната човешка структура малко по-подробно. Тези Знания почти са изгубени в реката на времето, но техни отзвуци могат да бъдат намерени на бреговете на съвременния свят.
И така, какво представлява душата? Както вече говорих, Душата се явява истинската антиматерия, частичка дошла от вън – от духовия свят, света на Бога. Единствено човешкото същество притежава в себе си Душа. Тя представлява негов основен потенциал, портал, пряка връзка на всеки човек с духовния свят. Нея я няма нито в растенията, нито в животните, нито в коя да е друга материя, в това число и разумна. Душата се внедрява във формиращата се енергийна човешка конструкция на осмия ден след рождението на физическото тяло (новороденото). Ако се ориентираме по строежа на физическото тяло, нейното месторазположение, това е областта на слънчевия сплит, т.е. фактическия център на човека. Но тя не пребивава нито в слънчевия сплит, нито в сърцето, нито в кои да е други органи или системи на човешкото тяло, в това число нито мозъка нито ума, нито съзнанието, нито мисленето, нито разума, нито умствените способности. Всичко изброено не представлява нито продукт, нито свойство на душата, защото се отнася към материалния свят. Хирургическото отстраняване, присаждане на едни или други органи на физическо тяло (например сърцето), или преливането на кръв нямат никакво отношение към душата. Акцентирайки внимание върху това, че тя се намира в енергийната конструкция на човека, а не във физическите части на тази структура. Душата в човека е една. Тя е единна и неделима. Няма разлика между тази на мъжа и тази на жената. Душата няма пол. Душите на всички хора са еднакви по своята природа. И в този смисъл може да се каже, че хората един с друг са много близки и родствени. Душата не е материя, тя не се износва, не старее, не боледува. Тя е съвършена по отношение на материалния свят, но не достатъчно индивидуално съвършена по отношение на света на Бога. Вследствие на многократните прераждания в материалния свят, Душата се натоварва и напряга от информационните обвивки около себе си.
Какво представлява човешкото същество? Човешкото същество в своя живот представлява многоизмерен пространствен обект, изграден около Душата, притежаващ собствена разумна Личност. Видимата за окото обичайна форма и устройство на физическото тяло, заедно с неговите физикохимични процеси и система на управление (в това число и материалния мозък) – това е само част от общата конструкция на човека, която се отнася към трето измерение. Т.е. човек се състои от Душа заедно с нейните информационни обвивки, Личността и структури, състоящи се от различни полета намиращи се в други измерения (в това число физическото тяло разположено в трето измерение).

Какво представлява разумната Личност? В новата конструкция, в новото тяло се формира и новата Личност – това е този, който извършва избора между Духовното и Животинското начало, който анализира, който прави изводите, натрупва личен багаж от чувствено емоционални доминанти. Ако в течение на своя живот, човек се развие духовно толкова, че се случи сливане на неговата Личност с Душата, то тогава се образува качествено ново, зряло Същество, различно от човешкото, което отива в духовния свят. Точно това се нарича „освобождаване на Душата от плена на материалния свят“, „излизане в Нирвана“, „достигане до състояние на святост“ и т.н. Ако в течение на човешкия живот такова сливане не се е случило, то след смъртта на физическото тяло и разрушаването на енергийната конструкция, тази разумна Личност отива заедно с Душата към ново прераждане (реинкарнация), превръща се, да кажем условно за по-добро разбиране на същността, в субличност. Когато умира физическото тяло, човешкото същество продължава своето съществуване. В преходно състояние то има кълбовиден вид със спирални структури. Тъкмо в това образование е заключена и Душата, заедно с нейните информационни обвивки – субличностите от предишните въплъщения, в това число и Личността от предишния живот.
Какво представлява Душата?
Човешката Душа в преходно състояние, след смъртта на физическото тяло, кадрите рисуват напускащата материалния свят Душа.
Информационните обвивки разположени около Душата представляват чувствено – емоционални сгъстявания, по-точно разумна информационна структура, която асоциативно може да бъде сравнена със своеобразна мъглявина. Простичко казано, това са бившите личности от миналите въплъщения. Такива субличности около душата може да има много в зависимост от това колко реинкарнации е имал човека.
Анастасия: Оказва се, че субличността, това е личност, както и ти самия, която е била активна в миналите въплъщения на Душата.
Ригден: Да. С други думи, това е бивша Личност от предишен живот с целия багаж от чувствено емоционални доминанти (положителни или отрицателни) които тя е натрупала по времето на своя живот в резултат на нейния жизнен избор.
Личността, като правило няма пряка връзка със субличностите, затова и човек не помни своите минали животи, и съответно опита и придобитите знания от тези субличности. Но в редки случаи при определени обстоятелства, е възможно да има слабо усещане „дежа вю“, или кратковременни спонтанни проявления на активност от последната (предшестваща текущото въплъщение) субличност. Това е свойствено особено за човека в неговата ранна детска възраст.
Има случаи документирани в трудовете по психиатрия, когато деца, при които не се наблюдават никакви отклонения, при здрави родители се проявяват кратки не естествени поведения сродни с разстройство на личността. Ще приведа един от многото примери. Момиченце на четири години започва да сънува един и същ сън: на фона на ярка светлина момче, което я зовепри себе, но не я допуска до светлината. Тя започнала да се оплаква на своите родители от този гнетящ сън, а вечерта да проявява не предсказуемо, не свойствено за нея агресивно поведение и необичайна сила. Четири годишното момиче в гнева си преобръща столове, маси, тежки мебели, не разпознавайки своята майка, изпадала в истерия винейки своите родителите: „ти не си моята майка“, „ти все едно ще умреш“ и т.н. Тоест думите и поведението на момичето са били не естествени за нея, но характерни за субличността преживяла реинкарнация и намираща се в състояние на „ад“, изпитваща мъки и животинска болка. А на следващия ден детето отново е с нормално поведение, както обикновено. Тъкмо това е типичен случай за кратковременна проява на негативизъм на предишните субличности. Най-доброто, което може да се направи в този случай, това е активно да се развива интелекта на детето, да се разширява неговия кръгозор опознавайки света и да се изчака кога ще настъпи първичният тласък и се формира новата Личност.
Първичният тласък се случва, като правило между петата и седмата година от живота на човека. Работата е в това, че в ранното детство преди първичния тласък, могат да се случват такива кратковременни активации на предишната Личност (субличнст). Последната, докато се формира новата Личност, се опитва да пробие в съзнанието и да вземе властта над човека. Но много по-често се случват други прояви на субличностите. Това е, когато децата във възрастта между три и пет години (в периода, когато новата Личност още не е формирана) започват да разсъждават от позицията на възрастен и опитен човек. В редки случаи това могат да бъдат детайлни подробности от техния предишен живот на възрастен, който няма от къде да знаят в тази възраст. А най-често се случва, детето неочаквано да се изкаже мъдро по някакъв повод, очевидно изразявайки мисли на зрял човек, което поражда страх у родителите. Родителите всъщност не трябва да се боят от подобни прояви, а да разбират тяхната природа. Когато Личността на детето се сформира, те ще отшумят.
И така, всяка субличност съхранява индивидуалността от своето минало съзнание във вид на желания и стремежи, които са доминирали в нейния активен живот. Личността, както вече споменах няма пряка връзка със субличностите, т.е. човек съзнателно не помни своите отминали животи. А на подсъзнателно ниво тази връзка на Личността със субличностите се съхранява. Понякога последните могат косвено да влияят на Личността и да я „подтикват“ към определени действия, да я склоняват да взима едни или други решения, но това се случва на несъзнателно ниво. Освен това, субличностите, образно казано, са като „мъгливи светофилтри“, през които е изключително трудно да се осъществи непосредствена връзка между Душата и новата Личност, така да се каже, между източника на светлина и този, които се нуждаят от нея.
Анастасия: „Мъгливи светофилтри“? Интересно сравнение.
Ригден: Ще се наложи да разкажа за това малко по-подробно. Но трябва да се разбере, че всички тези процеси произтичат на ниво енергии, ето защо за по-добро възприемане ще направя няколко образни сравнения. И така, субличностите намиращи се около Душата, може да си ги представим… във вида на „разумни“ мъглявини. От една страна, те са близко разположени до Душата и изпитват влиянието на тази много силна антиматериална структура, така да се каже близостта с „диханието на Вечността“, „присъствието на частицата от света на Бога“. А от друга страна, изпитват силното влияние и въздействие на плътните материални структури на Животинското начало. Т.е. субличностите се намират в притиснато състояние между двете мощни сили на духовния и материалния свят. Те постоянно изпитват този мощен натиск от двете си страни. Така че, всяка субличност се превръща в своеобразен „светофилтър“ по пътя на осъществяването на връзката между сегашната Личност и Душата. Степента на „затъмнение“ на този „светофилтър-субличност“ зависи от натрупаните по време на бившия и живот доминиращи жизнени избори, предпочитания, чувствено – емоционални приоритети. Например ако човек в миналия живот е бил добър, направил е много за своето духовно развитие, но не достатъчно, за да се освободи окончателно от материалния свят, тогава в съответната негова субличност ще има повече покой и по-малко вибрации. Значи, през този „светофилтър“ ще преминава повече енергия, импулси от Душата. А ако човек е изразходил своя минал живот главно за преследването на материалистични ценности, то този „светофилтър-субличност“ ще бъде по-плътен заради повишените вибрации, т.е. пропусквателната способност, да го кажем така, на „светлината“ извираща от Душата ще бъде по лоша. Това асоциативно може да се сравни със стъкло оцапано със сажди, през което се изкривява или по-трудно пробива светлината. С други думи, колкото повече по време на своя живот в човека е доминирала Животинската страна, преобладавали са материалистичните ценности, толкова по-трудно ще му бъде после, защото ще бъде носител на тези високи изкривявания. Ако такива субличностти с плътни, тъмни „светофилтри“ има много, то и на живеещата по това време Личност ще и бъде много трудно да се бори със своето Животинско начало, да свие от пътя на материалистичните доминанти, да почувства своята Душа.
Анастасия: Получава се така, че такъв човек един вид е много по-омотан в материята и му е трудно да промени вектора на своя живот в посока на духовното си развитие?
Ригден: Да. Но на всеки човек, дори и на такъв, никога не е трудно да преобърне ситуация, защото Личността притежава жизнена сила и правото на избор… Иначе го чака това, което изпитват неговите субличности. Между другото, именно опита на субличностите косвено се отразява в подсъзнанието на човека и предизвиква страха от смъртта. Това как се чувстват субличностите в новата Личност – изразявайки се с езика на религията е самия „ад“ за тях. След смъртта на тялото Личността, която се превръща в субличност, придобива своя опит и разбиране, какво в действителност представлява истинския материален свят, какво представлява Душата и каква е нейната важност в човешкото същество. Но в конструкцията на новото тяло субличността вече се намира в отчаяното положение на скован разум, който разбира всичко, изпитва силна чувствено – емоционална болка, но нищо не може да направи, в това число и да предаде своя опит на новата Личност. Това е все едно, че са те затворили в тялото, но то не служи на твоето съзнание, не се подчинява и не прави онова, което му заповядваш. Тоест изобщо не ти служи, а живее самопроизволно. И ти осъзнаваш всичко това, но нищо не можеш да направиш, само усещаш неимоверно силен натиск, същите тези грешки на новата Личност, и осъзнаваш своето безсилие да промениш посоката на вектора на изразходване жизнената енергия. От където и всъщност възникват страховете, например страха от затворено пространство. Корените на основните причини за проявата на такова изкривено пространствено възприятие, пораждащо дълбоко чувство на страх и паника в човека, е тъкмо това свързано с частта на неговата конструкция, в която се намират субличностите.
Защо например хората биват привличани от призива за „вечен живот в тялото“, използвани в много секти и религии? Психолозите обикновено свързват това с тайното желание в човека, което възниква в отговор на ирационалния страх от смъртта (танатофобия). Тази фобия има свои определени поведенчески прояви, целта, на които е или да се избегне предмета на фобията, или да се намали страха от нея с помощта на някакви действия (съблюдаване на религиозни правила, ритуали, повишен интерес към информация свързана с „вечния живот в тяло“ и други). Тоест човек се скрие зад всичко това от неразрешимия за него вътрешен конфликт, породен от ирационалния страх, който обикновено е съпроводен с мрачни предчувствия. От къде възникват тези предчувствия и този страх? От подсъзнанието, и това е свързано с чувствено – емоционалното състояние на субличностите, които имат отлично практическо разбиране за това, какво представлява смъртта и прераждането. Образно казано, поради страха от недостижимостта на Вечността, от неизбежната и окончателна смърт в човека, присъства това желание да „живее вечно в тялото“. Това е само едно от желанията на Животинското начало и неговата подмяна (на подсъзнателно равнище) на стремежите на Душата.
Анастасия: А ако човек приживе се развие духовно до такова ниво, че да може, като духовна зряла Личност да напусне кръга на преражданията, то тогава какво се случва със субличностите?
Ригден: Те просто биват анихилирани. Защото това е просто информационна структура.
Анастасия: Независимо от това какви са били в своя живот тези субличности, лоши или добри Личности?
Ригден: Образно казано, „добри“ (според твоето разбиране) субличности няма, щом Личността е станала субличност. Личността може осъзнато духовно да се развие и, съединявайки се с Душата да се освободи за един живот! Всъщност на практика всичко е много просто, ако човек се опитва в настоящия живот да се развива в духовно направление, но не се е старал достатъчно, то условията в следващия живот за новата Личност ще бъдат по-добри. Това ще разшири възможностите за нейното духовно развитите, но и ще усили съпротивата на Животинското начало. И отново всичко (продължението или прекратяването на мъките на субличностите, съдбата на Душата и самата Личност) ще зависи вече от индивидуалния избор на новата Личност.
Анастасия: Значи, субличността това е просто информационна структура?
Ригден: Да. Коя да е материя – това е просто една информационна вълна, в това число и самия човек. Именно от заложената информация зависи какво стои пред теб, например, планета или бактерия, стол или човек. Но в човека присъства Душа, която го отличава от коя да е материя.
Анастасия: А Душата може ли да бъде наречена информационна частица?
Ригден: Не. Душата не се отнася към материалния свят, тя произхожда от съвършено друг свят – света на Вечността… А пък човека в плана на цялата тази многоизмерна структура на материалния свят (в това число и неговото Животинско начало), както вече казах е просто една информационна вълна. Душата – ето кое в човека е истинското, негова главна съставляваща, върху, която е съсредоточена цялата структура. Всичко останало се явява допълнителна информация за развитие, която след съзряването на духовната Личност и сливането и с Душата (духовното освобождение) се дедиферинцира, тоест прекратява своето съществувание, като организирана структура.
Анастасия: На кратко, в разбирането на хората тази информационна вълна не се унищожава, а в същност просто – преминава в друго качество, та нали информацията (информационните блокчета, от които се състои всичко) не се унищожава като такава.
Ригден: Съвършено вярно.
Анастасия: Вие някога разказвахте, че достатъчно силен медиум действително може да призове умрял човек на разговор, защото човек не умира в информационен план.
Ригден: Да. Личността на човека продължава да съществува просто в друга форма – във формата на субличност. Ако медиумът е достатъчно силен и може да пренесе част от своята жизнена енергия (прана) върху субличноста на умрелия човек, да я напълни с тази енергия, то дадената субличност действително ще бъде способна временно да общува с медиума. За самата субличност праната на живия човек – това условно казано е „манна небесна“ в „пъкъла на ада“, възможността за не голям период от време да се прояви. По този начин, както се казва сред народа, медиумът „призовава душата“ на умрелия човек за общуване. В същност той установява информационна връзка със субличноста. И това се случва само тогава, когато човека отново се е преродил и дадената субличност се намира в материалния свят в новата жива конструкция на тялото заедно с новата Личност. При това целия този контакт се осъществява незабелязано за новата Личност. А ако човекът е отишъл в Нирвана, тогава нито един медиум не е в състояние „да го издърпа“ за контакт, точно както човека, който все още се намира в стадий на прераждане (до новото си въплъщение на материалния свят). Защо? Защото точно такъв „контакт“ на медиумите – това е един от похватите на Животинския разум, негова проява и връзка с материалния свят. А Духовния свят за Животинският разум е недостъпен.
Анастасия: Ама че работа! Та това означава, че при истинския медиум се получава загуба (утечка) на прана, и всичко това само за да подхрани тази субличност. Това си е абсолютно неравностоен обмен: разход на ценната енергия предназначена за духовното развитие на човека за някаква несъществена информация от субличността. Излиза, че това „подхранване“ на субличността, фактически е поредния капан на Животинския разум. Сега вече разбирам защо традиционните религии са против действията на медиумите, и от къде са се появили всичките тези легенди за гладните и ненаситни духове, които живите хора са се опитвали да „подхранят“ в рамките на човешко разбиране.
Ригден: Да, това е една от уловките на Животинския разум. Добре е все пак, че при сегашната не просветеност на хората по тези въпроси, истинските медиуми не са чак толкова много и в повечето случаи действат техни подражатели, забавлявайки наивната публика със своите чисто психологически трикове.
Анастасия: До наши дни се е съхранило поверието, че за мъртвите не трябва да си спомняме с лошо, а даже и да си спомняме, трябва да е само хубавото. А ако в съня пристига умрял човек, то тогава се счита, че „неговата душа не се е успокоила“. До колко тези поверия отговарят на действителността?
Ригден: Аз бих уточнил, за мъртвите, ако си спомняме за тях, то трябва да е от позицията на Духовното начало, от позицията на духовната любов съзидателна за живите, а не с печал към миналото. Също така трябва да се разбират и процесите, които произтичат във всичките тези случаи. Първо, във всички случаи става дума не за Душата на човека като такъв. За нея, по време на човешкия живот, като правило не са знаели нито неговите роднини, нито даже и самия той. Всъщност става дума за човешката Личност, която близките добре са познавали, и която след смъртта се превръща в субличност. Самата Душа, когато отива към ново прераждане, не се връща назад към мястото на своето бивше „заточение“. А ето че субличността, като разумна информационна структура от материалния свят, бидейки „затворена“ в новото тяло, може да се ползва от енергиите на това тяло (основно докато все още не е съзряла новата Личност). Придобивайки кратковременна сила, тя е способна чрез своите проекции да посещава тези места и тези хора, към които е била привързана в течение на своя живот. Субличността може също така да се прояви, когато живите си спомнят за нея (за умрелия човек), подхранвайки я със силата на свето внимание. По какъв начин всичко това се отразява върху живия човек? В случая, не мога да разкажа всички подробности, защото е известно, че „знанията преумножават скръбта“. Но за общото разбиране същността на тези процеси, ще кажа следното. Работата е в това, че когато човек започне да си спомня за мъртвия произтича следното. Влагайки в това своето внимание, не локализирания страх, астеничните емоции, (печал, униние, потиснато настроение), възникващи вследствие на припомнянето на мъртвия, на езика на физиката, даряват субличността с допълнителен „заряд“ (даряват я със сила). А субличността по този начин се активира. Тоест процеса на припомняне на мъртвия е подобен на мигновено пренасяне на заряд (сила) от една елементарна частица на друга, без ограниченията на времето и пространство. Субличността остава в новото тяло, но нейната проекция след подаването на този заряд мигновено се проявява, или по-точно влиза в контакт с Личността на човека, който си спомня за нея. Последният на подсъзнателно равнище започва да чувства връзката със субличнотта на умрелия, такъв е обмена на информация. В същност, самият той подхранва този контакт със своята жизнена енергия. Нищо добро от това не може да се очаква, защото тази подсъзнателна информационна обмяна със субличността само усилва в човека проявите на Животинското начало.
От подобен информационен контакт, съответния човек започва да проявява чувства на тъга, скръб, зацикля в своите мисли „само ако беше жив, това не би се случило с мен” или пък, „това нямаше да се случи, ако тя беше жива”, „той не би допуснал да постъпват така с мен” и така нататък. Реално в този случай Животинското начало просто маскира потребителските желания в човека (например желанието за реализация на неговата значимост) под прикритието на загубената Любов, пораждайки в него тъга към миналото, страх от предстояща смърт и т.н.
От това страда, както самия припомнящ, проявявайки в себе си мисли от Животинското начало, така и субличността, за която той си припомня. За субличостта даденият контакт от една страна е съприкосновение с живителната сила. Но от друга страна, такъв живителен заряд и дава ясното осъзнаване за ступорното състояние и реалната безизходица, в която се намира. И това само добавя още по-големи мъки за бившата Личност (превърнала се в субличност). При това подобна провокация от страна на Животинското начало допълнително утежнява състоянието не само на тази субличност, но и Личността на човека, в чиято енергийната конструкция се намира.
За по-доброто разбиране, какво в действителност означава за субличността подобен контакт с живия човек, ще дам образен пример. Представи си човек, вървящ посред нагорещената пустиня. Той вече е обречен. Намиращ се на прага на смъртта. Мъчат го болка и нетърпима жажда. И изведнаж на неговите устни от небето пада капчица вода. Тя не утолява неговата жажда, но му дава, от една страна лъжлива надежда за живот, припомняйки му за миналия живот, а от друга страна, ясно осъзнаване, че смъртта му е неизбежна. И това осъзнаване още повече усилва мъката и страданията на обречения.
Анастасия: Да, наистина, въобще не осъзнаваме какво творим. Оказва се, че със своите припомняния, всъщност носим нови страдания на своите починали близки и после самите ние страдаме от това. А ако се вгледаме в историята? Как ли само страдат историческите, публични Личности, по-скоро техните субличности, които живите хора си спомнят в продължение на векове, понякога и хилядолетия! Излиза, че такива масови припомняния още повече утежнява техните страдания.
Ригден: Ако хората, пребивавайки под доминацията на Животинско начало, си спомнят тези личности, при това влагайки своята емоционална сила, то разбира се, това съществено утежнява тяхното положение, както и на тези, които си спомнят. Но, както са прекарали живота си тук, каквото са заслужили, това и ще получат там.
Анастасия: Да, отчитайки, че нашата история се пише не за доминиращото Духовно начало у народите по света, а за доминацията на Животинското начало в човечеството: кой над кого бил властвал и с кого е водил войни… Добре, кажете моля ви, как може да си обясним следните явления? Чела съм в работите по етнология за поверия и случаи, свързани със сибирските шамани. Силните шамани молели своите роднини да ги препогребат след смъртта им, три пъти, на всеки сто години. Хората си предавали тази информация от поколение на поколение. Ако това не се случвало, по каквито и да е причини, шаманът започвал незримо да се „явява“ на живите хора от своето потомство, и да ги заплашва с бедствия. И ако тези хора не обръщали внимание на това, тогава в съответната област започвали да се случват различни нещастия: епидемии, измиране на животни, стихийни бедствия и др. И това се отнасяло, както за „добрите шамани”, така и за „лошите”. За „добрите“ шамани се говорело, че ако хората се отнасяли с почит към тях, то те на свой ред ги защитавали от бедствията и каквито и да е други лични несгоди.
Ригден: Тук е нужно да се разделят понятията. В този свят действат сили, както от Животинският разум на материалният свят, така и сили от Духовният свят. Проявленията свързани със силите на Природата в по голямата си част се отнасят към действията на Животинският разум. Що се касае до субличността на човека, (която по време на своя живот като Личност, развивайки у себе си свръхспособности, е достигнала определено равнище на влияние над себеподобните), то тя би могла да провокира единствено изблик на Животинското начало в хората, като им въздейства на ниво подсъзнание посредством информационния обмен. Коя да е субличност съхранява своето Его, самоидентификацията си. Тя има опит, знания, навици да влияе на материалния свят, но не притежава жизнена сила. От тука следва, че не починалият шаман твори бедствията сред хората, а вярата на самите хора в това поверие. И всичко това се случва за сметка силите на тези хора. При това, не бива да се забравя и за моментите на активация на силата, знаците, с които е работил шаманът по време на своя живот, духовете на една или друга местност, които също са подчинени на единния Животински разум. Но това вече е отделна тема, не за този разговор.
Анастасия: Получава се, че субличностите съхраняват памет за всичко?
Ригден: Да. Това са разумни структури. Тях най-много ги плаши и мъчи последващата реинкарнация, която от една страна продължава техните мъки, а от друга, ги приближава към окончателната им смърт. Ето защо настоящата Личност трябва да направи всичко възможно и невъзможно, за да се съедини с Душата си. Задача на Животинското начало в живота на Личността е да я отклони от Духовното начало, по какъвто и да е начин, било то в мислите, желанията, постъпките, делата – не е важно, само и само човек да предпочете материалното, земното, смъртното. И за него всички средства са добри, в това число и съответните прояви на субличностите. В Животинското начало няма Добро! То е смъртно. Ето защо неговите намерения, както и на коя да е друга разумна материя, са да получи власт над друга материя и да използва нейната жизнена сила за своите цели. Животинското начало прави всичко възможно, за да промени направлението на жизнения вектор на Личността, да я отвлече от Духовното начало. То не се спира пред нищо и използва целия „арсенал“. И на първо място, агресията, атаката. Това е търсенето на слабо място у човека, където може да бъде мислено „ухапан“, емоционално „ударен“ или просто да го съблазни с поредната „сладка“ илюзия. То постоянно натрапва на човека нови шаблони или активизира старите. Животинското начало – това е диктатура на мъртвеца!
Анастасия: Попаднахте направо в целта с това определение – диктатура на мъртвеца. Както е казано, за всеки мъртвец земята е гроб. Всичко, което човек желае в този материален свят, действително е временно и смъртно…
Ригден: Животинското начало е много разнообразно в хитроумните си уловки. Ако човек не съумява да въдвори ред в себе си, то неговия живот става много труден и още по-труден след края му. И работата тук даже не е във външните условия, а в избора човешки. Живота отлита много бързо. И най-страшното при човека не е смъртта на неговото тяло. Най-страшното е, когато той е изживял живота си в илюзорното забвение на този свят и не е успял да разбере нищо, тогава неговата Личност в духовно отношение не е успяла да се развие. Тогава за него настъпва абсолютната неизбежност: тука си се мъчил в продължение на цял един живот, а там ще страдаш с векове, при това, без да имаш възможността да промениш каквото и да било, защото вече няма да разполагаш с основния инструмент – тялото, за разлика от новата Личност. За субличността това положение е равносилно на гладен човек гледащ огромното изобилие от храна стоейки зад витрината, без да може да я достигне. Тъкмо тогава започват да се сипят въпросите от егоизма на самата субличност от рода на: „За какво?! Та нали бях толкова праведен?“ Тъкмо за това, защото избра мимолетната наслада, материалистичните ценности вместо Вечността. За това, защото в мислите си тайно си желаел власт над другите, угаждал си на своето Животинско начало, постъпвал си в разрез със Съвестта си. За това, защото си пропилявал всеки свой ден, както в делата, така и в мислите за своя егоцентризъм. И такива „за това“ във всичките дни на твоя кратък живот са много, където и да се обърнеш…
Анастасия: Да, това е печално… А по-голямата част от хората дори не си представят как може да се живее по друг начин, освен в грижа за материалното. Макар и хората сами по себе си да не са лоши, измъчвайки се от едни и същи уловки на Животинското начало, но тези страдания се преписват на шаблонните „причини“ и „отговори“, навързани на обществото: „всички живеят така“, „живеем в такова време“, „съдбата ми е такава“, „от съдбата не ще избягаш“. Тоест държат се пасивно по отношение на преобразуването на самите тях и тяхната съдба. А други, тъкмо обратното, – активно, но в грешната посока. Аз съм срещала хора, които по природа притежават, може да се каже с вродени лидерски качества. Те практически от своето детство усещат силата в тях, благодарение на която могат да оказват влияние на хората и да предвиждат едни или други събития. Между другото, как може да се обясни тази вродена сила в човека? Може би това е свързано с неговото предишно прераждане?
Ригден: Разбира се, случаите биват най-различни. Но ако става въпрос за вродена дарба в човека, това означава, че в предишното въплъщение на дадената Душа Личността се е развила Духовно, достигнала е определени резултати в работата над себе си и в разбирането на този свят. Тоест, имало е сериозен скок в духовното и развитие, но това се е оказало не достатъчно, за да напусне системата на Ариман, да се изтръгне от кръга на прераждания. И в следващия живот, новата Личност с такава Душа има някои предимства в сравнение с другите хора. Човек се ражда с огромен енергиен потенциал, който при правилното му използване, способства за бързия духовен Личностен растеж, даващ му реални шансове да се слее с Душата и да излезе от кръга на прераждания.
Анастасия: Очевидно, такъв подарък – това е огромна отговорност?
Ригден: Да, на първо място за самия човек. Този, който се е родил с голям духовен потенциал трябва също така да разбира, че ще се сблъска и със същата силата, но обратна по посока в лицето на Животинското начало, което ще направи всичко възможно, за да използва тази сила за свои нужди. Ако в обществото липсват Знания, тълкуващи тези моменти, ако в него, като капани са разпръснати множество шаблонни начини на мислене основани на материалистичните ценности, то тези надарени хора, следвайки приоритетите на обществото, започват да изразходват своята уникална сила за реализация програмите на Животинското начало.
Те забелязват, че някои, дори и на пръв поглед сложни въпроси при тях се решават с лекота. Разбират, че притежават влияние над хората, на тях им е лесно да бъдат лидери в кой да е колектив. Но без съответните Знания за самите себе си, като правило, започват да използват тази дарба, било то за користни цели реализирайки програмите на своето Животинско начало, или като цяло за системата, която съществува в рамките на Животинския разум. По този начин те биват увлечени от материята, често правейки своя избор в нейна полза изграждайки живота си в нейна посока. Точно по този начин Животинския разум ги мами. Активизира се Животинското начало у човека, духовните потребности тънко се подменят с материалистичните и жизнената енергия се изразходва в полза на Животинския разум. Много рядко такива надарени хора, преодолявайки силното противодействие на своето Животинското начало, стават, например духовни лидери (има се предвид не тези, които притежават религиозна власт над хората, а тези, които истински вървят по духовния път, реално помагат на другите в духовното им развитие, в освобождаването на съзнанието им от материалистичния плен). А в повечето случай те използват тази дарба, за да си изградят кариера, да придобият власт, да натрупат материални ценности и т.н.
Точно тези хора стават лидери в обществото: някои стават обществени дейци, бизнесмени, престъпни авторитети и т.н. Понякога те просто удивяват околните, а те не разбират как и защо се случва така в живота, когато според тях „интелектуално слабия“ човек, не притежаващ висше образование, успява да построи цяла финансова „империя“, притежаваща огромно влияние.
А всъщност, този човек просто притежава голям вътрешен потенциал и естествено съзнание насочено в посоката на материалистични приоритети заради постоянната доминация в него на Животинското начало. Ако такъв човек разшири кръгозора си и избере духовните приоритети в своя живот, тоест кардинално промени своето движение от знака минус към знака плюс, то би могъл да постигне много в духовно си развитие. Съзнателно преобразявайки се в по-добра духовна посока, той притежава повече от добър шанс още в този живот да достигне духовното си освобождение, да излезе от кръга на реинкарнации. Макар, че подобен шанс има всеки жив човек. Решаваща роля тук играе тъкмо личния избор, неговата целеустременост, работата над себе си и неговата безупречност в следването на духовните цели. Подчертавам, такива промени са свързани изключително с преобразуването на вътрешния свят в човека. Ако човек се опитва да промени своите външни условия, без да се променя от вътре, нищо няма да се случи.
Анастасия: Сигурно тези хора, както и болшинството, оставайки насаме със себе си чувстват натиска на материята с разни битови проблеми. Те, разбират, че достиженията в тяхното жизнено поприще – това не истинското, не е този желан резултат, който „иска Душата им“, че всичко това е тривиално и повърхностно… А случва ли се така, тези надарени хора да бъдат напълно поробени от Животинското си начало?
Ригден: Случва се. Но в такива случаи от тези хора се пръкват истински егоистични, агресивни мутанти, по друг начин подобни същества не е възможно да се назоват… Но всичко това доказва, че субличностите практически не влияят на избора на новата Личност и вектора на развитие в живота и. Да го кажем така, даже ако субличността в своя живот е успяла да достигне значителни духовни висини и не и е стигнала само една крачка до Нирвана (окончателния изход от кръга на преражданията), то това въобще не означава, че следващата Личност ще направи тази стъпка. В живота като правило нещата се случват тъкмо на обратно. Защото такива Личности (с духовно развита предишна субличност) още от ранно детство са изложени на сериозно внимание от страна на Животинския разум. В резултат на това, тези хора, вместо да продължат своето развитие в духовно направление и да достигнат окончателното съединение с Душата, духовното освобождение, (изхода в Нирвана), разпиляват този дар, това ценно „наследство“ от тяхната предшестваща Личност за илюзиите на Животинското начало. Накрая вместо очакваната крачка напред в духовно отношение, човек извършва падение назад, усложнявайки ситуацията, както за своята Личност, така и за Душата. Естествено отново попада в кръга на реинкарнациите, само че вече в много по-лоши условия. И реалността е, че на тази Личност ще и се наложи да преживее смъртта, да стане субличност, а после още дълго да се мъчи и страда в новите тела заради своята „груба грешка“.
Анастасия: Тоест тази сила не бива използвана за достигане на Вечността, а за власт над себеподобните в този „смъртен миг“, който минава много бързо.
Ригден: Да, Глупаво е, намирайки се на крачка от Вечността, да се отдава предпочитание на смъртната материя. Тялото все едно ще загине, но с какво ще останеш ти?! Тъкмо страха на разумната материална структура пред неизбежното унищожение се явява основната причина поради, която в човека възниква вътрешно, идващо от Животинското начало противоборство с Бога и неговия свят. Подобно противоборство се появява там, където се сблъскват или пресичат духовния и материалния свят. Това явление в някои религии се нарича битката на архангелите с падналите ангели. Но всъщност, всичко това са само асоциации. Това не означава, че някой, някъде си, води небесна война за човешката Душа. Всичко това се случва тук и сега във всеки човек, и бойното поле, това е – неговото съзнание, неговите мисли, емоции и желания. Техния превес към духовната или материалната страна означава победа или поражение на Личността в ежеминутното сражение за Душата, и на края – за правото да се слее с нея и премине във Вечността. Страшно е да се изгуби сражението, но фаталното е да се загуби войната.
Защо човек се бои от Бога, ту го обича, ту Го ненавижда? Защото всеки, благодарение множеството реинкарнации на неговата Душа, подсъзнателно знае, че има духовен свят, има Бог, има духовни същества, които служат на Бога. Последните пребивавайки сред хората в легендите са наричани „ангели“. Само, че те не изглеждат така както си ги представят хората в асоциативните религиозни категории. Това са Същества от друго измерение, различно от триизмерния свят. Онази реалност не е възможно да бъде описана с думи. Всеки подобен опит за описване на другия свят ще бъде възприеман от човешкия ум на чисто асоциативно ниво свързано с триизмерния свят, а това означава да я изкриви. А, ако подобни опити на предаване на тази информация се осъществяват и през призмата на ум доминиран от Животинското начало, то ти сама вече не еднократно си се сблъсквала с това, виждала си в какво се превръщат тези „легенди“ и с какви подробности биват украсявани. Да вземем например легендата за „Божия съд“. Всичко е толкова просто: всеки път след смъртта на материалното тяло, човек (по точно Личността и Душата със субличностите) има „среща“ с представител на духовния свят и носи, така да се каже, Отговорност за изживяния
живот, след който се определя по-нататъшната съдба на този човек. Тъкмо от тук и идват всички легенди за божия Съд, послесмъртната човешка съдба и т.н. Но, как всичко това се изопачава и доукрасява от религиите на различните вярвания?!
Цялото това неразбиране се случва затова, защото в своя живот Личността няма достъп до паметта и опита на субличностите и човека не знае цялата истина за себе си. Ако живота на човека (Личността) не започваше всеки път отначало, както се казва от белия лист и с блокирана памет за предишните животи, то тогава нямаше да има и условия за Избор. Ако хората съзнателно помнеха всички прераждания на своята Душа и невероятните мъки, които ежеминутно изпитват техните субличности, то, гарантирам, че всички хора отдавна да са станали ангели. Но за съжаление паметта за предишните животи се блокира. Всеки път човек е длъжен отново да се гмурне в този свят заради самостоятелното, осъзнато духовно съзряване на своята Личност.
Но, какво е хубавото на този „чист лист“, чистото съзнание на новата Личност? На първо място с това, че в него отново се формират приоритетите, определящи доминиращия Избор по време на живота на Личността, без самата тя да е зависима от предишните „заслуги“ на субличностите. Тоест, ако човек кардинално промени вектора на своя живот в посока Духовното начало, настрои своето мислене към духовното русло, дисциплинира своето съзнание, тогава той (Личността) ще придобие реален шанс за своето спасение и спасението на своята Душа още приживе. При това той ще започне качествено да се променя в по-добра посока и да живее с мисълта за духовния свят. Е, ако човек (Личността) и в този живот избере да се ангажира с материалистичния начин на мислене, в него неизменно ще доминират мислите на Животинското начало, тогава тази Личност има само един път – да стане субличност. Защото силата предназначена за освобождаването на Душата, човек разпилява за безкрайните желания на материалния свят.
Разбираш ли, в какво е съществената разлика между живота на човек с доминиращи материалистични интереси и този с доминиращи духовни интереси? Когато доминира материалното в съзнанието, тогава човек живее с материалния свят и много рядко се замисля за Душата. Той даже може да опита да се упражнява в различни духовни практики. Последните от него, като правило се разглеждат, като някакво увлечение, хоби или средство помагащо да се развият „свръх способности“ за усилване на влиянието над хората и т.н. При това човек не се ангажира особено с работата върху самия себе си и укротяването на Животинско си начало. А вече, когато доминира духовното, Личността в своето ново качество живее с духовния свят, със своята Любов към Бога, намирайки се в нея постоянно. В такова състояние човек гледа с хумор на всички проявления на Животинското начало, знае тяхната природа, предвижда по-нататъшните негови атаки и действия. И тогава те вече не утежняват положението на Личността, защото той вече не им се поддава и живее в своите мисли и чувства с духовния свят. А с материалния свят само се докосва, защото продължава съществуването в своето тяло, творейки добри дела.
Анастасия: Да, действително, който е в Любовта, той е и в Бога, и Бог е в него, защото Бог е Любов.
Ригден: Истинно светия човек живее именно с това.
Анастасия: Знанията за субличностите са наистина ценни, но в човека те могат да породят и страх от това, че в своя живот той няма да може да се развие до състоянието на пълно духовно освобождение (себе си и Душата) и да стане смъртна субличност.
Ригден: Е, на първо място, такъв страх бива пораждан само от егоизма, тоест от Животинското начало. На второ място, ти самата беше свидетел, как човек получил, така да се каже, Знанията от нулата, както и всички в групата, но толкова дълбоко повярвал в тези Истинни зрънца и пожелал да се съедини с Духовния свят, че му бяха необходими само две години отговорна работа над себе си, за да бъде приет от Духовния свят. При това изключвайки всички неблагоприятни житейски обстоятелства, които го съпровождаха, в сравнение с останалите от групата. Така че, само да имаш желание! И на трето място, когато Любовта към Бога доминира в живота на човека, в него изчезва всеки страх по пътя за достигане на поставената цел. Ще ти дам един пример, за по-добро разбиране същността на духовните дела.
Представи си, че човек е на война, защитава своята Родина. Той толкова силно я обича, че е готов да се сражава за нея с всички сили, смело да върви към победата правейки всичко възможно и невъзможно в името на една цел – освобождението на своята Родина! Заради тази Любов към Родината той е готов да умре. На него му е все едно какво ще се случи с неговото тяло. Главното е – чувството, което изпитва, което го води в боя и му помага да се сражава победоносно. И това чувство на Любовта не го напуска дори тогава, когато пада в плен на врага и знае, че там му е отредено да загине в мъки. Защото той е преизпълнен с чувството на истинска Любов, заради която е живял, и заради която ще умре. Така, че всичко зависи от човека! Ако той е преизпълнен с истинска Любов към Бога, с която живее във всеки един ден, то в него няма място на съмнения. Той има само една цел – победа в името на свободата на неговата Душа.


http://allatra.bg/articles/what-is-soul/?_utm_source=1-2-2

Богомилите се стремят да предпазят душите си от всичко, което произтича от материята и илюзорното зло битие, за да се освободят от неговото влияние. Съвършените се лишават от всякакви действия, изхождащи от развращаващите сили на плътта, и се стремят да постигнат такава степен на духовност, че повече да не изпитват плътски желания.


Те не виждат никаква съществена разлика между брака и сладострастието. Според тях, всички, които не живеят целомъдрено, доказват, че са жертва на желания, които само тялото може да задоволи, и не могат да имат достъп до чисто духовния живот. Те ще трябва след смъртта си отново да се превъплътят, за да преодолеят сатанинските подбуди.


В История на българската държава през средните векове Васил Златарски пише: Богомилите отричали всичко веществено, материално, а най-вече собственото си тяло като създание на злото начало и извор на грях и погибел. Измъчване и бавно унищожение на тялото - това бил техният идеал. Храната им била умерена, и то главно растителна; разрешавала се риба, но по никой начин месо и вино.


Обличали се скромно: носели черна дълга дреха, като монасите, закривайки с нея и лицето си. Признавали труда, но работели само колкото да се прехранят; всичко повече за тях е “от лукавия”; те отхвърляли и оня труд, който би могъл да достави повече удовлетворение на материалните потребности на тялото, като търговия и др.; дори и селскостопанският труд за “съвършения” богомил бил излишен и затова те се хранели с това, което сама природата давала и небесният Отец изпращал чрез ръцете на благотворители.


Брака отхвърляли изобщо, особено за “съвършените”, защото в него най-ярко и силно се проявява стремежът на тялото, на материята да се укрепи и задържи, и затова богомилите мразели децата; учели, че) в брака се подражава на Сатанаил; впрочем бракът се допущал по необходимост и лесно могъл да се разкъсва. Не по-малко строго се отнасяли и към другите радости и удоволствия на живота; по кротост и смирение те приличали на овце, били мълчаливи, бледи, много не говорели, не се смеели високо, не били любопитни и се пазели от нескромен поглед.


Богомилите се лишават от всякаква месна храна, алкохолни напитки, въздържат се и постят. Без съмнение духът на катарството е забранявал на “добрите люде” да насилват съзнанието: те са знаели, че никой не може да бъде спасен - нито само да изпита желанието да бъде избавен, ако не е подготвен чрез дълга еволюция, осъществена през много последователни прераждания, да обича благочестието или светостта. Но те не са преставали да просветляват душите на вярващите... - отбелязва Рьоне Нели.


Боян Боев прави следния извод: Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни... Под “съвършен” в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата “посветен”.




Съвършените, при своите непрестанни пътувания, носят със себе си само една торба с Новия Завет и малко храна, поради което противниците им ги наричат презрително фундаити, което означава “торбоносци”. За тях всичко материално е творение на дявола, а бракът е грях, защото чрез него Сатана увековечава и укрепва своята власт и влияние над хората.


Те не правят никаква разлика между брака и прелюбодеянието, като учат, че и двете са придружени от първородния грях. Скъсали брачните връзки, съвършените се наричат небесни жители, дори се приемат за по-чисти и праведни от женените, които определят като мамонови слуги.

За тях девството, т.е. безбрачието, е велико и възвишено. Изтъкват, че бракът е демонско законодателство и не е никакво тайнство, както се опитва да го представи Църквата. Застъпват възгледа, че чедата на плътта не са чеда Божии, и убеждават, че никой не може да спаси душата си, ако не заживее напълно духовно, освободен от оковите на плътта и страстите на тялото.


Те се позовават на думите на Христос: Чедата на този свят се женят и се омъжват; а ония, които се удостоят да получат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват (Лука, 20:34-35). Вярват единствено в духовния брак, в който няма плътска връзка, като посочват Посланието до коринтяните: Тия, които имат жени, нека бъдат като че ли нямат.


В един документ на италианските катари се казва: Никой, който е свързан с брак, не може да се спаси... Повече от всичко ние славим девството. Никой от нас не живее в плътски съюз със своята жена, но я обича като майка и сестра. Босненските патарени установяват, че може да се говори само са духовен брак: Има само един спасителен брак - между християнина и вярата; между Христос (мъжа) и вярата (жената).


В безбрачието виждат единствения път към Божието царство. За тях то е въздигнато във върховен закон, който не трябва да бъде нарушаван от тези, които се стремят да бъдат Божии избраници. Някои от богомилите дават обет да не създават деца, за да намалят поколението на страдащите души, затворени в демонска плът.
Според тях, човек трябва да бъде целомъдрен и не бива да създава поколение, дащото така множи плътта, т.е служи не на принципа на любовта, а на Царя на света... Това стриктно се спазва от съвършените, които се отказват от семейния живот. Обикновените вярващи богомили се женят и създават деца.



Наред с другите наставления, богомилите изискват от своите последователи да не притежават нищо, да се откажат от всички материални блага. Те ги убеждават, че колкото по-беден е човек, толкова по-близо стои до степента на съвършенството. Смятат бедността за добродетел и необходимо условие за всекиго, който действително желае нравствено да се усъвършенства.


Богомилите учат, че пътят към съвършенство и към отвъдземно спасение е открит за всички хора. Не съществуват никакви пречки за осъществяването на този идеал. Според тях, придобиването на земни блага не съответства на стремежа към душевно спасение. Те изтъкват думите на Христос, че по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство.



Според богомилите, всяко желание да се назове нещо мое и твое отклонява човека от духовния свят и го прави слуга на мамона. Цитират и текста на Евангелието: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и го раздай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата (Матей 19:21). За тях богат и грешник са тъждествени понятия. Богомилите се позовават на Христовите думи: Не е прилично да се трудим и да вършим земни дела, както е казал и Господ, не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с какво ще се обличате. Защото всичко това дирят езическите народи.



Те учат, че въздържаният и аскетичен живот е първата и главната стъпка към преодоляване на греховната плът и победа на духа над тялото. Според тях, има седем гряха или пороци, с които дяволът изкусява хората: измамата, разврата, скъперничеството, кражбата, богохулството, омразата и раздорът.



Поели пътя на апостолската си мисия, богомилите се стремят чрез Светото Писание да превърнат хората в предани християни, обединени в религиозни общини, по подобие на есейските и древнохристиянските. Свещеното Писание обаче те възприемат диференцирано, като изразяват различно отношение към Стария и Новия Завет. Отричат Стария Завет, или както го наричат Мойсеевия закон, тъй като, според тях, той не е извор на християнската вяра.


Васил Златарски отбелязва: Свободното си време богомилите употребявали... за спасението на душата: обхождайки страната, те проповядвали учението си, четели св. Писание и много се молели..., четели и слушали само Новия Завет..., молели се много пъти денем и нощем, и то там, дето намерят, на закрито и открито...


Четели само една молитва “Отче наш”..., допущали само своето “духовно кръщение”..., не вярвали във възкресението на мъртвите...


Не признавали църковната йерархия и изобличавали живота и нравите на представителите й; те се отнасяли враждебно и към държавата, като представител на материалната сила, физическото принуждение, създание на злото начало; те отричали войната като насилие и масово избиване на тела, които не успели своевременно да послужат по делото за въздигане на духа; избягвали клетвата и не признавали съд и наказание..., учели (хората) да не се покоряват на върховната власт, корели богатите, обявявали за грешници пред Бога хора, които служат на царя и на чиновниците му, уговаряли робите да не работят на господарите си..



ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖЕНИТЕ

Социалният морал на богомилите премахва всички прегради, които ограничават жената. Идеята за равенство между половете произтича от техния принцип за универсално братство. Иван Клинчаров пише: Трябва да се отбележи, че жената в средните векове е притежавала много повече свобода в богомилската община, отколкото в ортодоксалната и католическата...


В богомилските общини жените получават правото да проповядват и изповядват вярващите. Василий Врач обикаля Тракия, придружаван от жени, съвършени богомили. Една катарска сентенция казва: Човек е два човека - мъж и жена.
Проф. Рьоне Нели пояснява, че у катарите отношението към жената намира израз в един текст от ХIII век: Мъже, нека почитаме жените си и нека нашите тела да почитат душите им така, че жените да станат като нас, мъжете, и да няма разлика между половете.

Трябва първо да ви кажа, че обикновено не използвам понятията „добро“ и „зло“. Ако ги използвам тук, то е за по-добра илюстрация. Иначе мога да кажа, че хората просто вредят на себе си, но толкова много са свикнали да го правят, че не могат да осъзнаят как и колко много вредят на себе си.
Преди много време проведох за няколко дена един експеримент. Винаги, когато срещах човек, му казвах наум„обичам те“. Понеже хората поради ограничаващите си вярвания като им разказвам това са склонни да „чуват“, че това го казвам на глас, пак да повторя: казвам го наум.
Реакциите бяха странни и уж не такива на любов. Някои хора ме изглеждаха странно, други се отдръпваха настрани, а един господин даже се обърна след мен и се разкрещя нечленоразделно.
След това дойде разбирането. Петър Дънов казва, че когато ние обичаме някого, то вземаме от него, когато позволяваме да ни обичат, тогава даваме. Това е и разликата между обич и любов. Повечето хора обичат, за да вземат. И много умело използват оправданието на любовта, за да оправдават това, че искат да грабят с пълни шепи от живота и от другите хора.
Модното „изпращане на любов“ …си е точно мода, снобизъм и оправдание на лично потребните на егото ни изисквания. Когато изпращаме на някого любов и позитивизъм (о, ужас), то искаме любовта да премахне всички неща от света, които ни притесняват. Искаме да си осигурим един сигурен и спокоен свят за живеене.
Моля, не се заблуждавайте. Вие не искате да помогнете на страдащите и бедстващите. Който наистина иска да помогне, е там на място и превързва рани, раздава супа или просто дава ръка на хората. Ако човек наистина иска да помогне, ще обърне целия си живот само и само да иде там на място и да помогне.
Който „изпраща“ любов и позитивизъм, иска просто да осигури на самия себе си един по-изкуствен свят, който да го спаси от собствените му страхове и ограничения. Иска да си създаде, макар и изкуствено, едно убежище от самия себе си. Да избяга от живота, а така съответно избягва и реалната любов.
Медитации за спасяване на земята …. – егати арогантността. Ако Земята действа чрез замърсен въздух, наводнения, земетресения и катаклизми, това е, за да помогне на човека да осъзнае смисъла и грешките на съществуването си. Земята не се нуждае от спасяване. От спасяване се нуждае човекът, но той изпада в безумна горделивост да мисли, че е по-висш и че знае как да „помогне“ на Земята.
О да, има някои, които пращат и светлина. Те не съзнават, че могат да пращат единствено светлината, която имат в себе си. Обикновено е тъмна. Не че в тъмната светлина има нещо лошо. Лошото е, че хората се мислят за добри, когато пращат лошотията си насам-натам.
Когато пращате обич, вземате. Няма какво да се заблуждавате, че давате…Обичате, за да вземате. Чисто егоистично действие. Не казвам, че здравословния егоизъм е нещо лошо. Лошото идва, когато човек се самозаблуждава, че е добър.
И дори така да се натъпкате със светлина, че дори и от задника ви да излиза, това е типът светлина, която можете да поемете в своята същност. Не се знае доколко е тъмна или не.
Цялото зло в света се създава от „добрите“ хора, от тези, които се мислят за добри. Самата постановка някой да е добър (смята се за добричък миличкият или миличката) изключва това да е лош, т.е. човекът се заключва да не види грешките си. И сее повсеместно зло… уж в името на доброто.
Няма добри, нито лоши хора. Има хора, които живеят, а като живеят е нормално да правят и грешки. Не е лошо да направиш грешка. Трагедията, която е трагедия за самия човек, е да се самозаблуждава, че грешка няма. В някои източни езици няма понятие за вина. Има понятие за нещо, което може да бъде направено по нов начин. Когато се мислиш за добър, пречиш на себе си да правиш нещата по нов начин. Развитието спира. Смъртта на духа идва много бързо.
Петър Дънов казва…Тук е мястото да кажа, че не всеки последовател на Бялото Братство разбира Петър Дънов. Нормално е. По подобен начин само един от дванайсетте апостола е разбрал напълно Исус Христос.
Петър Дънов казва, че любовта е две неща: доброто, което хората ни правят, но също и лошото, което хората и светът ни правят. И че нищо не е по-облагородяващо от изпитанията и страданията.
Понякога си мисля, че Българската Православна Църка поради своя консерватизъм (отказа да приема новото, но така не приема и зловредното ново) е далеч по-духовна институция (или има далеч по-духовни представители) от всички, които днес са вдигнали арогантното и войноносно знаме на добрия човек. Добрият отец поне съзнава, че е грешен (в техните термини).
Не е лошо да си грешен, ако осъзнаваш и приемаш грешността си. Лошото е да се мислиш за добър. Алегорично казано, в Рая ще влязат „низшите духом“, т.е. тези, които съзнават човешката си същност, която може и да греши.
Съвременната духовност е един пълен шит….абе тъне в лайна. Да се напълниш със светлина (шит), ох колко си добър (шит), да си намериш собственото убежище от света (шит).
Искам да общувам с лоши хора. Искам да общувам с хора, които знаят, че правят и грешки, знаят и съзнават, че правят „лоши“ неща. Те са „низшите духом“, които ще спасят света. Исус общуваше с такива хора. Неговите апостоли бяха такива хора. Реалният живот не е нито добър, нито лош, а следва Вселенските закони.
Никой, който не е сгрешил, не е достоен за спасение….алегорично казано. Дошъл някакъв при един Буда и Буда го пита: – Знаеш ли да крадеш? Човекът отговаря: – Не!. Буда: – Ами иди се научи да крадеш и тогава ще ставаш за мой ученик…..
Да сгрешиш означава да осъзнаеш и признаеш грешката си. Ако си мислиш, че си добър….е, братко….или сестро….сори, чакай следващия живот.
Когато видим или сме обект на природни катаклизми, земетресения, наводнения, град и т.н. това е част от любовта, която се сипе над нас, за да помогне истинското ни духовно осъзнаване.
Истинската любов е вътре в нас. Когато я изразяваме, някои хора могат да я етикетират (арогантно) като добро или зло. Това няма значение след като изразяваме истинската си вътрешна реалност. Тя е Божественото в нас. Когато потискаме Божественото в нас, спираме любовта. А любовта е част от всяка наша клетка. Извира от нас. От нас зависи дали ще извираме чиста вода или кал.
Реално формата ни, тялото ни, е последовател на маймуните. Ние сме едни обикновени маймуни. Обикновено сме маймуни убийци. Нямам предвид убийствата за храна, а убийствата на себеподобните ни. Особено убиването на душата на себеподобните ни. Най-често убиваме душите на децата си. Опитваме се да ги възпитаме, както нас са ни възпитавали….като че ли това ни прави щастливи?!
Единствено реалността ни връща в реалността. Катаклизми, бедствия, страдания. Ако ги нямаше, щяхме да сме истински маймуни…
Съвременните „духовни“ хора (повечето) са едни обикновени консуматори.
Има интересни ключови моменти в развитието на човечеството.
Измислицата за Дядо Коледа (Дядо Мраз). Корпоративната компания Кока-Кола го измисли за свои рекламни цели. Той ни кара всяка Коледа да се скъсваме от ядене, покупки и подаръци. Ако наистина следвахме духът на Коледа, то ще прекараме тези дни в молитва и пост. Не в преяждане и снобарски подаръци…
След Втората Световна Война едни хора са решили (може би с добри намерения), че Европа ще се възстанови най-лесно от войната като се стимулира свръх-консумацията. Оттогава свръх-консумацията става държавна политика.
Светът на илюзиите Майа е всемогъщ. Дайте й свръх-консумация и всяко чувство за реалността у човека ще бъде потиснато. Има и свръх-консумация на духовност.
Съвременният уж духовен човек. Ох, простете, но повечето от нас са такива. Съвременният уж свръх-духовен човек, е обикновен свръх-консуматор на духовните продукти. Духовността вече се продава на сергия. Гарантират ви спомняне на минали животи, гарантират ви инициация (не че знаете колко вредни са инициациите), гарантират ви просветление. Ооооо, йееее.
Живеем в интересни времена…все едно вещици са ни проклели за това…
Божидар Цендов (Зимников)

През XI и XII век из френскитe земи богомилските последователи добиват известност с името катари (от гръцката дума katharos - чист), и албигойци (от името на град Алби, един от първите центрове на богомилството). Богомилите от малоазийските общини се наричат христополити, т.е. поданици и граждани на Христос, а тези от европейските - християни.


В Анонимен автор - сборник от края на XIV век по църковна история на френския духовник Никола Вение, са запазени откъси от загубено съчинение на неизвестен италиански летописец, писано в края на XII век. Те съдържат сведения за връзката между богомилството и появата на катарите в Западна Европа: Както намираме написано от един стар автор, ереста на катарите е била пренесена от земите оттатък морето, а именно от България: оттам тя се е разпространила из други страни, където добила после голяма популярност - именно в земите на Лангедок, на Тулуза и на Гаскон.
Поради тази причина албигойците били наричани също “булгри” (от българи) и “котеро” (от катари). Споменатият вече автор, като говори за произхода на тази ерес и за тези, които са я пренесли, си служи със следните думи: “На първо място ереста на катарите започна да се разраства в Ломбардия. Най-напред катарите имаха за епископ някой си на име Марко, под чиято власт бяха управлявани всички ломбардци, тосканци и маркиани. Същият Марко имаше своя сан от България.

В едно друго съчинение, от XIII век, доминиканецът Етиен дьо Бурбон обяснява произхода на ереста, както и имената, с които са назовавани богомилите, именно валденци и албигойци, които се наричаха патарени или българи, като допълва: Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България.



През 1201 г. Робер, монах в Сен Мариен д’Оксер, отразява в хрониката си ереста, наричана българска, и говори за еретици, наричани българи. Той изтъква в нея: По това време ереста на българите беше вече широко разпространена. В 1205 г. Матей Парижки пише за ереста на патарените или българите; в 1207 г. Гийом дьо Нанжис нарича българи френските катари; в 1217 г. доминиканският монах Етиен дьо Бурбон уточнява: Френските катари се наричат също “българи”, тъй като тяхната главна люлка се намира в България. В своя Антикатарски сборник (1228-1229 г.) Дуран дьо Хуеска нарича катарите във Франция с латинската дума Bulgarenses (българи).


Жак Бенин Босюе (1627-1704) е един от най-ранните историци на еретичните движения във Франция. Той констатира, че еретиците на Запад са известни с много имена: Всички дошли от България; оттам те взели името, което се чувало най-често от устата на народа - българи.
Зигел посочва: Богомилското учение дошло в Чехия чрез валденството, което се развило под влияние на богомилството. Антоан Донтен установява: Латинският катаризъм води началото си от българското богомилство.


Жан Дюверноа, който добре познава катаризма, обръща внимание на следния факт: България става прародина и ковачница на основните идеи на движението..., играе важна роля в средновековната история. Нейното място трябва да бъде посочено и признато, а вниманието към нея - увеличено.
В своите изследвания за катарите в Лангедок, Ели Гриф стига до извода: Не съществува никаква трудност да се открие, че корените на всички еретични групировки от Средиземноморието са свързани с голямата богомилска ерес, която от X век се е загнездила на Балканския полуостров (особено в България), а след това в Константинопол.


Проф. Марсел Дандо, в книгата си Корените на катаризма, се спира върху двата пътя, по които се развиват богомилството и катаризмът, и изразява мнението, че вървят по успоредни линии: В моите изследвания аз не мога да не разглеждам двете системи, които образуват една обща система...
Моята система за началата на богомилството се прилага от само себе си и към катаризма. Двете линии от паралела богомилство-катаризъм се събират в една линия. Сродството между тях се потвърждава от всички съвременни учени.

Безспорно е сродството между източните и балканските богомили и възгледите на “бугрите” и окситанските албигойци, както изтъква Пиер Дюрбан, автор на книгата Актуални проблеми на катаризма. Той пише: XI и XII век видяха катаризмът да се развива по цяла Европа с едно определено съсредоточаване в областите на Средиземноморието...
Източният полюс, или богомилският, изглежда в началото най-значителен..., след това някои историци говорят предимно за западен полюс... Първоначалното българо-балканско гнездо на катаризма е изместено след 1170 г. от Тулуза и от албигойската Окситания, които стават “главният полюс”. Ели Гриф констатира: Ереста на катарите, която се появява във Франция през първата половина на XII век, се свързва с еретиците-богомили на Балканите.


Сицилия, Палермо и Ломбардия в Северна Италия стават главните богомилски огнища на Запад. Там отиват да се обучават проповедници от Франция и други страни, понеже там се намират главните еретически учители.  Италианските водачи отиват да се учат от българските богомили. Един от тях, епископът на еретиците от Конкорецо, Назарий, сам заявява, че е научил еретичното учение от епископа и по-големия брат от Българската църква.
В Италия и Франция името българин става синоним на еретик, тъй като българите са първоучители на западните еретици. Бугр съществува и като нарицателна дума в съвременния френски език. В нейния смисъл е запазено отношението на църквата към богомилите. Едното значение на думата е свързано с понятието лош, покварен човек, а другото има смисъл на добър, смел, народен човек.
Христо Маджаров пише: За властниците от цяла Европа думата “българин” е синоним на опасна ерес за техния ред, пратена за наказание на лъжехристиянския свят...


През втората половина на XII век богомилството се разпространява отвъд Ламанша. Преследванията срещу него са толкова жестоки, че някои еретици, за да се спасят, бягат на Британския остров и там пренасят своето учение.
Катаризмът прониква в Англия през 1162 година. Един тогавашен английски историк, Вилхелм от Нюбъри, дава сведения за масовото проникване на богомилството из най-широки земи на Галия, Испания, Италия и Германия, където от еретическата чума бяха заразени извънредно много хора. Някои от тях, след като било разкрито грешното им учение, проникват мирно в Англия, за да разпространяват тук своята ерес. Историкът описва как голяма част от тях са заловени, поради което не успяват да изпълнят намеренията си.


В Западна Германия, по долината на река Рейн, също през XII век, прониква учението на богомилите. В Майнц, Бон, Кьолн и други градове възникват първите центрове на богомилската дейност. Бедните на Христа, както се наричат, непоколебимо вярват, че именно те, а не богатите прелати, представляват истинската Христова църква.
С примера на собствения си скромен живот те въздействат върху широки кръгове от обществото. Хората им вярват и ги следват, за ужас на Църквата, богомилските общини бързо се увеличават. Преследванията не закъсняват, но не дават очакваните от Инквизицията резултати. В Бон и Кьолн се издигат първите клади, на които унищожават непокорните отстъпници от правата вяра.


Инквизицията изгаря многобройна група катари, начело с Арнолд, в град Кьолн през 1163 година. В своите Епистола (писма) Евервин Щайнфелдски описва, че когато през 1146 г. пламва първата клада в центъра на този град, преди да изгорят, еретиците гордо заявяват, че християнската им вяра е била създадена тайно и крита още от времето на първите християнски мъченици и е съществувала оттогава непрекъснато в Гърция и в други някои земи.
Немският католически духовник разказва в едно свое писмо за катарите от XII век, които живеят в Германия: Това е тяхната ерес. Казват, че само тяхната църква е истинска, понеже само те вървели по стъпките на Христа и оставали истински последователи на апостолския живот, тъй като не търсели земни блага и не притежавали в собственост нито жилища, нито земи, нито имущества, както не е притежавал Христос и не е позволил на своите ученици да притежават. А вие, казват те, трупате дом след дом и земя към земя и търсите материалните блага на този свят.

Така дори тези, които у вас се смятат за най-съвършени, като монасите и редовните каноници, макар и да не притежават това като частна собственост, все пак го притежават общо, фактически имат всички тези неща. За себе си казват: ние сме бедните на Христа, не сме установени на постоянно местожителство, бродим от град в град, като овце сред вълци сме подложени на преследване, както апостолите и мъчениците, макар и да водим свят и труден живот с пост и въздържание, пребиваващи ден и нощ в молитви и труд, като чрез труда търсим само необходимото за живот. Ние понасяме всичко това, понеже не сме от този свят... Ние и нашите бащи, истинските апостоли, останахме верни на Христа и ще останем до края на века.


Катарите и албигойците се противопоставят на църковната материалистичност, за което свидетелстват някои документи на самата Инквизиция, където се посочват обвиненията им по време на съдебните процеси: Папата и епископите, прелатите и духовниците, които притежават богатствата на този свят и не следват светостта на апостолите, ...са грабливи птици и мъчители. На такива Христос не смята, че заслужават да им предаде църквата..., на тях не трябва да се подчиняваме.

И по-нататък: Ние сме християни, стараем се да заслужим Божията милост с дело, думи и мисъл. Нищо скверно не вършим, нищо от учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем така, както са живели първите апостоли. Изповядваме Словото на спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени.


През 1145 г., половин век преди Албигойския кръстоносен поход, самият свети Бернар Клервоски идва в гр. Везле - Лангедок, да проповядва срещу катарите. Според историческите свидетелства, 30 на сто от всички техни проповедници произлизат от благородническите родове на тази област.


Бернар явно е възхитен от тях: Няма по-християнска проповед от тяхната, а моралът им е безупречен. Католическият светец казва в една своя проповед следното: Те не ядат хляба си бездейни, чрез труда на собствените си ръце си осигуряват съществуването.


Друг автор - Ебрард, потвържава този известен факт: Ако влезе при тях някой изпаднал в бедност, след известно време ще стане богат, защото, заети от сутрин до вечер със своите работи, те не дават почивка на ръцете си. Райнер Сакони пише следното а тях: Денем работят, а през нощта изучават светото Писание и проповядват. Народният лечител Петър Димков твърди, че в Песен на нибелунгите се казва как богомилите, които бягат от България на Запад, носели торбичка с билки и откривали болестите по очите, т.е. владеели ирисовата диагностика и лекували болните.


Григорий IX учредява Инквизицията, чието предназначение било да облекчи епископата, като се нагърби с този неблагодарен труд. След 1254 г. съдените от Инквизицията вече нямали право на адвокат. Ако обвиняемият получел присъда, имуществото му се конфискувало - във Франция до последния петак.

Когато се докажела вината на подсъдимия, той бивал предаван на светските власти с молба животът му да бъде пощаден, но ако последните пропуснели да го качат на кладата, рискували да бъдат изправени лично пред Инквизицията... Служителите й били предимно от ордените на доминиканците и францисканците. Инквизицията не успяла да проникне в Скандинавия и Англия... Като цяло Инквизицията се увенчала с успех; тя съумяла още от самото начало да изкорени напълно албигойската ерес...


Никола Филипов констатира в книгата си Богомилството следното: Като не успяло да се развие в стройна, стегната система, богомилството угаснало в края на средните векове. В началото на XIII век в Южна Франция албигойците били смазани от кръстоносния поход, организиран срещу тях от папа Инокентий III и от Инквизицията; оцелелите забегнали или се слели с валденсите, които... в някои отношения са били близки на богомилите и се смятат за предшественици на протестантите. Изобщо, богомилството е добило голямо значение на Запад; там то представя първата фаза на борбата с папството.



В писмото си до цар Петър цариградският патриарх Теофилакт дава следните указания за борбата с богомилската ерес: Змиевидната и многоглава хидра на нечестието трябва да бъде погубена и всяко възпалително средство на лъжата и незаконната сеитба да бъде превърнато в пепел.

Според него: Църквата трябва да отсече като изгнили и вредни членове всички, които не се разкаят и продължат да упорстват в злото, и да ги предаде на постоянно осъждане, да ги подложи на проклятие... Гражданските закони на християните... определят смърт за тях, подлагайки ги на смъртно наказание, особено когато се вижда, че злото все повече пълзи и надвива, погубвайки много хора. Изпълнен с религиозна нетърпимост и фанатизъм, патриархът отправя и няколко анатеми срещу богомилите.

В подробния Исторически преглед на Българската църква от самото й начало до днес Марин Дринов пояснява: Българската църква не гонеше богомилската ерес с огън и меч, а само словесно изобличаваше нейното учение и словесно увещаваше богомилите да се върнат към православната вяра.



Само цар Борил вдигна против тях гонение и се стараеше да ги изтребва със светско оръжие. Това той направи по желание на папата, под влияние на когото, както показахме, той се находи няколко пъти.

 Но щом падна Борил и на българския престол седна законният му наследник Йоан Асен, не само се прекрати гонението на богомилите в България, но те още идваха, за да търсят там спасение и от други страни, гдето по желанието на папата не ги оставяха на мира.

Сам папа Григорий IX свидетелства за това в писмото си до унгарския крал Бела IV, в което между другото четем: “...клетвопрестъпният Асен приема в земите си еретиците и позволява им да напълнят тази земя с нечестието си.” Освен това Марин Дринов подчертава: В Западна Европа богомилството има добри последствия за народите, защото от него се захвана онази страшна борба с властолюбивото римско духовенство, която най-после избави народите от духовното и телесно бреме на римския папа.

“Живот между животите”.

“Антисветове и чистилище”

ЧАСТ I



Много трудно е да разказваме за световете на пълновластното господство на тъмнината, защото когато даже по такъв начин привличаме към тях своето внимание, ние ги храним със своята енергия. Затова, доколкото сме длъжни да ви дадем знание за тях, нека по време на вашето теоретично запознаване със съществата на тези светове и с техните демонически закони от вашите сърца не произтичат нито страх, нито погнуса, нито даже най-малкото осъждане към тях и техния начин на живот – само жалост, съчувствие и правилно разбиране на еволюционната необходимост от тях.

Подобно осветено от духовна светлина отношение към всичко в живота ще ви предпази, от една страна, от опасността да станете още един неволен доставчик в Антисвета на деструктивните вибрации на вашата низша природа, а, от друга страна – ще даде възможност все по-дълбоко и по-дълбоко, свободно и безопасно да потопявате своето съзнание в изучаването на най-съкровените тайни на Битието, което е по силата само на закаленото и просветлено съзнание. Тъмнината не може нито да изплаши, нито да навреди на този, в който светлината сияе не отвън – с неискрени усмивки и сладникаво лицемерие, а дълбоко отвътре, с това предотвратявайки проникването в съзнанието на тъмнина във всякакъв неин вид.

Да ви помогне Бог и да ви вразумят

Силите Небесни по вашия Път!

Орис

= =



АНТИСВЕТОВЕ

ХОАХИ И УНГИ







“До самия край на творението Ти ще въздадеш, съгласно Своето Правосъдие, по техните дела и думи, така че на злото ще му бъде зле, а добрият ще получи благословия."



 (Уштавад Гата, хLv, 3).



"Злината ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат."



(Йеремия 2:19).



Ако в многомерното пространство на Земята има финоматериални светове на доброта и състрадание (Нирвана – свят на Единство и Любов), то, разбира се, непременно трябва да съществуват (и съществуват!) също така и светове с диаметрално противоположни качества, явяващи се огледално изображение на висшите светове, но КАТО ЧЕ ЛИ с обратен, минусов знак. Такива реални в условията на своята измерност пространства, космически сили и съзнания, които условно – от гледна точка на Божествения морал – могат да се характеризират като активни  носители на деструктивните вибрации на злото, ние опростено наричаме „Антисветове”. (По чисто външни вибрационни признаци нашият физически свят също може по-скоро да се отнесе към числото на демоническите светове или антисветовете.)

По външни усещания те се асоциират с вибрациите на кафявия и мръсно-червения цветове и изпълняват в икономиката на Вселената своята полезна функция, служейки под формата на разклонени и сурово организирани системи за преработка на деградиращата, разлагаща се астрална материя. Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като „духовен стимулатор”, по своему ускоряващ еволюцията на съзнанието.

Антисветът не е съюз от отделни личности. Това е грандиозен, отлично организиран и изключително приспособен към деструктивните условия на съществуването механизъм, непознаващ физически граници и разстояния, с лекота подчиняващ на себе си несъвършените съзнания и личности от числото на човечеството. Всяка личност е беззащитна пред силите на Антисвета едва тогава, когато изобщо не осъзнава висшите нива на вибрации в ноосферата на Земята и самата си роля в съществуването на всичко живо.

Антисветът на планетата Земя – това е цивилизация, притежаваща по-ниско ниво на развитие, отколкото висшите светове, но заставяща при все това всички останали цивилизации на Космоса да се отнасят към нея с особено внимание. Цивилизациите на Антисветовете, в противовес на „Лигата” на цивилизациите от Светлия Пръстен, са обединени вътре в своя Тъмен Пръстен в т. нар. „Черен Конус на Тъмнината”, активно борещ се за разширяване на властта на силите на Тъмнината в Космоса.

Покрай Земята Черният Конус на Тъмнината има множество материално изразени медузообразни по форма центрове, без които съществуването на „тъмните” цивилизации би било невъзможно. Тези центрове са разположени основно по периферията на космическите обекти, получили при нас названието „черни дупки” (виж книгата “Душата и Космосът”), и за съзнание, непритежаващо специфични по вибрациите си античастици, да се доближи невидимо към тях е практически невъзможно – нито физически, нито енергийно. Затова те представляват мощна сила, с която другите цивилизации в Космоса не могат да не се съобразяват.

Но даже ако това беше възможно, според космическите Закони Антисветът не може да се унищожи, тъй като всичко във Вселената се намира в движение и без едната от двете съзидаващо-разрушаващи видове сили просто не би могъл да съществува. В Космоса се извършва постоянен и своеобразен обмен на тези сили: ако на даден етап най-много деструктивни енергии са съсредоточени, да речем, в района на нашата Слънчева система и редом с нея, то това означава, че в други пространства на нашата Вселена тези нискочестотни вибрации единна Енергия са представени в значително по-малки количества, а значи – там са създадени благоприятни енергийни условия за творческо проявление на светлите, съзидателни сили.



Освен това антиките не нарушават (поне не явно) още едно от основните космически правила: те проявяват своята активност само на тези космически обекти, които не се отнасят нито към едната от техните високоразвити цивилизации, обединени в „светли” и „тъмни” космически йерархии, и вземат само това, което все още не е достигнало достатъчно ниво на еволюционно развитие и не принадлежи (все още) никому.

Антиките имат просто потресаващи способности и възможности да се приспособяват към определени галактики и други ъгълчета на Вселената, влизайки в ролята на най-мощни енергийни вампири и паразити. Те много ценят и треперят за всеки от своите членове, с изключение може би на някаква категория недоразвити видове.

Техни материални центрове има навсякъде, където това изискват обстоятелствата, както и техни енергийни представители, тъй като самите им главни структури фактически не са способни да се преместват в пространство-времето. Твърде много от принципите на организация и работа висшите цивилизации са заимствали именно от антиките.

Ще добавим също така и това, че степента на развитие на всяка цивилизация в Космоса се определя не само от нивото на наличната информация, но и от нейната способност и възможности да натрупва и използва за своите цели както „грубите”, така и „фините” енергии на обкръжаващото пространство. Колкото по-широк е този диапазон, толкова по-висок е потенциалът на дадената разумна формация.

Ноосферата на Земята – това е огромно количество светове с множество измерности на пространството. Земята – това е относително неголяма космическа Същност  с  могъщ интелект, а това, което от множество учени се смята просто за „човешка популация”, в действителност е „космическият мозък” на тази планетарна Същност. Всеки от хората е зает с решаването само на своите лични локални проблеми, без да осъзнава свръхзадачата на своето въплъщение, което се осъзнава от твърде малък брой хора.

Именно това поголовно невежество използват силите на Антисвета, които на Земята съществуват само като енергоструктури, използващи за своята жизнена дейност енергийния потенциал на определени групи хора и по-рядко – на отделни необикновени личности. Те прекрасно владеят духовната мимикрия и хипнозата и могат свободно да извикват в съзнанието на човек или на цяла група хора всякакви видения, затова да се говори за тяхната земна форма на въплъщение е много трудно.

Отчитайки достатъчно тесния и специфичен диапазон от потребяваната от тях енергия, може с достатъчна точност да се каже, че човечеството представлява интерес за тях само като потенциално активен (все още) източник на жизнено необходимия им вид енергия, затова те по никакъв начин не са заинтересувани от нашето духовно развитие и еволюция, тъй като това неизбежно ще доведе до качествено подобряване на самосъзнанието на човечеството и, следователно, до изтощаване на един от най-мощните за антиките източници на енергия.

Предстоящото духовно и енергийно преображение на Земята и човечеството ще сложи край на продължителното паразитиране, тъй като на Новата Земя просто вече няма да има източници за психическа транслация на нискочестотни духовни вибрации. Ето защо всички сили на тъмнината сега се вдигат срещу всяка духовна активност на силите на светлината и даже проявяват крайна агресивност в опитите си да запазят своята власт над максимално количество човешки души.

Тук привеждаме всички сведения, които имаме за тази земна цивилизация, която милиони години живее рамо до рамо с човека и има най-пряко и непосредствено отношение към зараждането на земното човечество в Космоса като хуманоиден вид съзнание.

Оскъдността на информацията за антиките, независимо от всички наши усилия, се обяснява с действието  на един от космическите закони, а по-точно правилото, чийто смисъл се свежда до това, че всеки в Космоса, независимо от нивото на развитие на съзнанието си, е свободен да говори за себе си само това, което той смята за необходимо, и да се разкриват чужди тайни може само със съгласието на заинтересуваната страна. В противен случай всеки космически изследовател е принуден да се ограничава само с общоизвестния обем информация за интересуващия го обект.



Продължение: виж Антисветовете на нашата Слънчева система



Превод: Емилия Манолова

Източник: zefira.net

ayfaar.org

Най-близкото същество, което е до нас през вечността това е нашият Пламък Близнак и Бог, затова често той се възприема и играе ролята на ангел хранител, който бди над нас постоянно, дори и когато двамата са инкарнирани, то висшите им аспекти бдят един над друг, както и в случая на едновременна инкарнация биват съпътствани от още много светли сили, които ги подпомагат, понеже тази комбинация крие известен риск, когато и двамата са потопени в ниските сфери. По честите случаи са когато единият е в инкарнация, а другият бди от висшите сфери и винаги е в готовност да помогне и издърпа другия в необходимия случай.

Името “богомили” се среща за пръв път в документи от X век, а през XI-XIV век последователите на богомилите се наричат в страните на Европа и Мала Азия с различни имена: албигойци, катари, валденци, месалиани, патарени, бугри, кудугери, торбеши или фундаити.



Презвитер Козма посочва в своята книга за основател на богомилството Поп Богомил, който започва разпространението на учението през 20-30-те години на X век, т.е. между 927 и 950 г. в Тракия и Македония, които стават център на неговата проповедническа дейност, според редица исторически изследвания.
Една легенда, запазена сред населението на Бабуна планина, гласи, че родното място на Поп Богомил е село Богомила, където се намира и неговият гроб. Според преданието, там бил изграден параклис, който служел за молитвен дом на богомилите. Но по-достоверно изглежда твърдението на Николай Райнов, който уточнява следното за неговата смърт: На 25 януари 971 година биде изгорен на големия Преславски площад пред целия народ Богомил, а пред него посечени затворените богомили.



Съществуват исторически документи, от които се вижда, че някои от представителите на висшата църковна и държавна йерархия, както и няколко български царе и техните семейства, приемат богомилството или се отнасят благосклонно към него. Известно е, че Иван Владимир и съпругата му стават богомили, цар Самуил, синът му Гавраил и дъщеря му Косара също са такива.
При някои български владетели богомилството придобива правото на временна легалност, на полулегалност или търпимост. Това е по време на царуването на Самуил, Калоян и Иван Асен II, когато страната е пълна с еретици и схизматици, както пише папа Григорий IX.




Родено в епоха на всеобщ упадък, обществено разложение и поквара, богомилството се възражда в епохите, през които държавата ни е в критична ситуация, и тогава то е строго преследвано от светските и духовните власти: при Борил (1207-1218) и Иван Александър (1331-1371), също и по-рано, по време на византийското владичество, особено в края на XI век и в началото на XII век.

Когато България преживява епоха на подем, богомилството не само не е преследвано, но дори е покровителствано от царете. Така цар Самуил (980-1014), който въздига разрушеното Първо българско царство, е смятан за покровител на богомилите; известно е също, че Иван Асен II (1218-1241), при когото България възвръща своето могъщество, е заплашван от римския папа с кръстоносен поход, между другото и за това, че закриля и покровителства богомилите.

Исторически е установено, че богомилите помагат на цар Самуил и Иван Асен II в техния стремеж да въздигнат и укрепят българската държава. Освен това по време на византийското владичество те вземат участие за освобождението на страната. Всичко това ни кара да мислим, че богомилите не са изобщо против държавата, а са само за свобода, социална справедливост, по-добро държавно устройство и национална независимост.


Димитър Мишев отбелязва: Йоан Асен II... явно закриля богомилите и, въпреки кръстоносния поход, който папата устроил срещу държавата му за тая закрила, не само ги оставил свободни, но им дал еднакви права с православните и пълна свобода да изповядват учението си.Срещу богомилите вземали мерки само трима царе: Петър, Борил и Иван Алекандър.

Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?


“ – Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“
“Алиса в огледалния свят“, Луис Карол


 "Аз не мисля...""Значи не бива да говориш", рече Лудият Шапкар.




"От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката."




– Но аз не искам да бъда сред луди хора.
- О, нямаш избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда.
- Откъде знаеш, че съм луда?
- Трябва да си. Иначе нямаше да си тук.“




 Ако имах свой собствен свят, всичко в него щеше да е небивалица.



„Въображението е единственото оръжие във войната срещу реалността.“



„Какво е животът, ако не един сън?”.



„Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?”

Смъртта може да бъде кошмар за невежата.Дълго чакан съюзник за изтерзаната Душа.Или пък неизбежна трансформация за будното за СъЗнание....
Всичко зависи от вътрешният мироглед на Душата.

Самият процес наречен"физическа смърт",означава тотално,необратимо разрушаване на физическото тяло.
Щом този миг настъпи,индивида/Душата,излиза от физ.тяло и продължава своето същестуване чрез останалите фини тела.
До 3-ият ден,се прекъсват всички енергйни нишки които свързват физ.тяло с фините тела.Разрушава се т.нар етерно тяло,което точно копие на физическото със всичките му прилежащи органи.Ето защо,когато се дарява орган,етерното тяло,не може да се рападне напълно,и до смъртта на рецепиента,донора бива блокиран в астрала.
А  до 40-ият ден след смъртта,се разпада и самото астрално тяло.

Мисля,че 40 дни след раждането на новороденото,се уплътнява(подсилва,укрепва)неговото астрално тяло.Именно това е причината някои хора да не разрешават бебето да бъде виждано от други.Защото е много по-лесно да му бъде упражнено(макар и несъзнателно)негативно енергийно влияние.

http://psyhea.webnode.com/smrt/

В историята на България има немалко харизматични личности, чийто изпълнен с мистичност живот предизвиква интерес до ден днешен. Основната причина е, че тази мистичност се подхранва veneaminтъкмо от неразгадани истини и факти, затрупани безвъзвратно от времето.

Един от най-любопитните примери си остава битието на Боян Магесника, макар че е живял през далечния Х в. - златното столетие на страната ни.



Мнозина изследователи считат, че действителен създател на богомилството е не Поп Богомил, а най-малкият син на цар Симеон - Боян Магът, който е една от най-тайнствените личности в тази епоха.

Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основателят на учението. Поп Богомил е разпространител на учението - казва Учителя Беинса Дуно.


Проф. Васил Златарски в История на българската държава през средните векове (том I, част II) пише: След смъртта си цар Симеон оставил четирима синове, от които Михаил бил от първия му брак, а другите трима: Петър, Иван и Вениамин, който носел народното име Боян, били от втория му брак със сестрата на болярина Сурсувул...
Известие за поп Богомил намираме и то в един византийски паметник. Става дума за един препис на „Синодика в неделята на православието”, запазен в Vindobonensis hist. gr., 73 (издаден от J. Gouillard, Le synodikon de l'orthodoxie, Travaux et mémoires, 2. Paris, 1967, c. 59. В този препис, съставен през XIII в., неизвестният автор е поместил сред анатемитѣ, отправени срещу възгледите на византийския философ Йоан Итал, една анатема против поп Богомил като разпространител на манихейската ерес по време на българския цар Петър:
bo
т. е. „проклятие срещу поп Богомил, който подбуди и разпръсна по време на царуването на Петър, българския цар, тази манихейска ерес във всеки град и област*. Както се вижда, анатемата съвпада почти напълно със съответната анатема срещу Богомил в Бориловия Синодик. Анализът на текста сочи, че византийският компилатор е имал вероятно пред очи този български паметник и е възпроизвел въз основа на него посоченото известие за дейността на поп Богомил.


Кога точно е роден Боян  Мага не е изяснено точно – дали е през 908 или 910 година,  а годината на смъртта му пък е напълно неизвестна. Сигурно е само, че не  е бил дълголетник.


Макар, че е член на царското семейство, за живота на Боян Магесника премълчават и византийските, и българските хронисти. Сведенията за него са съвсем оскъдни. За него все пак пише епископ Лиутпранд.


Известният в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик50 и хронист на германския император, в съчинението си Възмездие споменава за Боян: Симеон имал двама сина, единият на име Боян, а другият на име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите, а  от първия Симеон  всъщност  имал и други синове: Михаил, който приел монашеството и Йоан, известният рилски чудотворец и покровител на България.


Известно е, че епископът посещава няколко пъти Византия и Преслав и е силно заинтересуван от личността и делата на Боян. Единствено той оставя краткото описание за него: Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование. Цитираните редове на Лиудпранд изразяват голямото му възхищение пред магическите способности на Боян Мага, но не дават подробни сведения за неговата дейност и живот.


Боян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно можел да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр.


Според летописците, макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин. Смята се, че е завършил Магнаурската школа в Константинопол. Смята се, че е учил и в тайна школа, където са преподавани, само на избрани, египетските мистерии. В Константинопол по онова време  е имало таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. Там Боян  добил  солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. Така че, заедно със заниманията в Магнаурската школа, Боян е завършил и египетска езотерична школа, където е получил и своето духовно посвещение като маг.


Този български   княз се е занимавал с магия, но не се е отрекъл от православието, нито е станал еретик. Хората от Средновековието  са намирали възможност  да примирят своите  занимания с магията и християнството. В   какво точно се е състояло магьосничеството  на княза  никъде не е изяснено. През онази епоха, изкуството на Боян се било твърде разпространено и България се е славела с множество магьосници, чийто имена и умения не са достигнали до наши дни. Вероятноте  са използвали  магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция.



Славата му на маг нараства толкова, че той става известен и на чуждите дипломатически среди във Византия. Трябва да се знае, че на санскритски, гръцки и латински език думата “маг” означава мъдрост, вътрешно величие. К. Кудрявцев дава следното определение: Магът е мъдрец, чиито сили се основават на тайни науки, недостъпни за другите, а магията е наука за пътя, водещ към вътрешното, духовното усъвършенстване.




Николай Райнов достига през многогодишните си проучвания до интересни подробности: Симеон бе умрял на 27 май 927 г. От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери. А от сестрата на Георги Сурсувул остави Петър, Иван, Вениамин-Боян, и една дъщеря, на която неизвестното за историците име е Зоя.


В Богомилски легенди той уточнява: Този монах, Боян Магесникът, единственият по сила мистичен образ в нашето минало - човекът, за когото не може сигурно да се каже кога и къде е загинал... - е написал, казват, най-хубавите и силни богомилски сказания.


А в книгата Отдавна, много отдавна пише следното за него: Страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила.
Интересни сведения за основоположника на богомилството дава Петър Димков: Боян е третият син на нашия велик цар Симеон, известен в историята ни с името Баян и с християнското си име Вениамин. Като своя баща той е учил в най-великия тогавашен университет “Магнаурската школа”.


Пръв за Боян Магесника пише Юрий Венелин. Според него магът имал склонност към наука, поезия и музика. Според него князът може да се нарече "магьосник", но само  в метафоричен   смисъл. Раковски също героизира Боян Магесника в поемата си "Горски пътник". Академинк Балан подкрепя тезата, че става дума не са магьосник, а за полям поет, чийто творби са изчезнали.


Георги Ст. Раковски също героизира Боян Магесника в своята поема "Горски пътник". Александър Теодоров-Балан също се увлякъл от тезата, че всъщност става дума не за магесник, а за голям поет, чиито творби са изчезнали. Васил Пундев обобщава безпристрастно, че поетът от "Слово за Игоревия полк"няма нищо общо с нашия Боян Магесник.



Бидейки гений по природа, Боян завършил бързо и с пълно отличие школата и имал щастието да бъде приет в тайния университет - клон на египетските мистерии...


Там се изучавало изкуството да се лекуват болните от разстояние и без всякакви лекарства... Баян, освен тези знания, притежавал и учението на йогите за силата на мисълта чрез внушението, самовнушението и хипнозата...

Баян Магът е основоположник не само на богомилството (като антифеодално учение, насочено против болярите и византийското духовенство), но и на народната медицина.


В книгата си Новият човек - творец на съдбата си Петър Димков пише: ...Това религиозно учение, което се е появило в България в X век срещу гръкофилството и крепостничеството, е било основано от Боян Мага - втори син на цар Симеон, и разпространено от неговия пръв помощник Поп Богомил - първи съветник на дядо му цар Борис I, баща на цар Симеон...


...Това духовно движение, възглавявано от великия български Маг (от ранга на апостол Йоан), е най-голямата гордост и заслуга на българския народ, защото с него той даде Реформацията на света.
Петър Димков изтъква, че като ясновидец и велик мъдрец той се ползва с голяма любов сред народа. Овладял до съвършенство бялата магия, Боян можел да се дематериализира и материализира и да приема чрез преобразяване различни тела.




Редица автори представят Боян Мага като окултист и съвършен богомил, който владее тайните на природата и притежава свръхчовешки качества. Съвременни изследвания стигат до идеята за дълбочинна езотерична връзка между бог Тангра, Орфей, Иисус Христос и Боян Мага, за да се подтикне в Х век с мощен импулс развитието на славянските народи и на Европа за цели столетия напред. Сандоке-Елена-Олга, дъщеря на цар Ръсате-Владимир и по-късно покръстителка на Русия (канонизирана за светица), и княз Боян, син на цар Симеон, чрез молитвите си към бог Тангра и към Иисус Христос “за спасение”, са получили основата на новите богомилски идеи... - се обяснява в статията Княгиня Олга и Реймският псалтир.


Княз Вениамин, обезсмъртен в народната памет под името Боян Мага, е личност, владееща свръхсетивни сили. В произведението на староруския епос Слово о полку Игореве, от XII век, той е наречен славей на старото време и внук на бог Велес, който е славянският бог на плодородието и магията. Като нарича Боян Мага Велесов внук, авторът на песента посочва изключителните му качества на чудотворец, способен да се превъплъщава от човек във вълк и орел.


В “Задонщина”, от XIV век, се казва: Да си спомним за старите времена, да отдадем прослава на мъдрия Боян, на прославения киевски гуслар. Защото мъдрият Боян, като докоснеше с бързите си пръсти живите струни, възпяваше подвизите на руските князе.


Името на мъдрия Боян е популярно не само сред българския, но и сред съседните народи като цар Симеонов син Вениамин, наречен Боян, в памет на най-стария Кубратов син Баян, или Батбаян. Името му означава който бае, който гадае, а по-късно се променя в Боян - който не се бои и който обича да се бие.


Според една легенда, царският син Боян умеел омайно да пее и свири, а освен това разбирал езиците на всички животни и птици. За Боян Мага пише Юрий Венелин в Критични изследвания за историята на българите, издадени в Москва през 1849 година: А Боян, по-малкият от тях (от другите синове на цар Симеон - Михаил, Петър и Йоан - бел. авт.), предпочете да живее като честен човек. Като приемаше колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност (в която подражаваше на покойния си баща) към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката.


Към образа на Боян Мага проявяват интерес мнозина писатели, историци и поети, които го възхваляват в своите творби. Той остава в народната памет като събрат на Орфей, като чародей и ясновидец, разбулващ природните тайни.



В Български мистерии (III част) Христо Маджаров отбелязва: Преди едно хилядолетие Белият Брат - Боян Магът, поведе борба срещу тъмните сили за възстановяване на чистото Христово учение, като запали богомилски огън, довел Европа до Реформацията и Ренесанса.

Николай Дойнов твърди в книгата си Четиримата братя, че след като подготвя и посвещава много ученици в нашите области, Боян Магът продължавна своето апостолско дело в необятните руски земи, кръщавайки в Христовата вяра. А Боян Боев пояснява: Според някои изследвания, главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а Поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството.

Същото потвърждава и Христо Маджаров: Лично Боян Магът - Посветен от най-висок ранг, заедно с няколко други основоположници на движението, подготвя и изпраща в света 4200 съвършени, разнасящи българската мъдрост.



В книгата си Завръщането на богомилите той пише следното за Боян Мага: Той е брат на мекушавия български цар Петър, който е омотан във византийските интриги и суети на своята развратна съпруга - византийката Ирена.

Завършил Магнаурската школа в Цариград, получил Посвещение за световните Мистерии и владеещ могъщи окултни сили, заради което е наричан Боян Магът, той отказва предложения от брат му трон, защото е осъзнал своята по-отговорна мисия. Изградил образцова езотерична Школа, включваща няколко видими и невидими сфери, той повежда борба срещу Княза на тъмните сили за възстановяване на първичното християнство. Учението му е универсално, за цялото човечество, защото е синтез на всички езотерични пътища, водещи към Този, Който заяви: “Аз съм Пътят...” (Иоан 14:5).

То носи светла житейска мъдрост от миналите епохи ...и разкрива скритата простота на Христовото Слово чрез един съвършено нов български богомилски синтез... Голям Учител на Бялото Братство и могъщ ясновидец, Боян Магът знае добре какво очаква него и братята богомили. Но знае също и своята мисия и как да я изпълни...

Жертвайки личния и физическия си живот, (той) блестящо изпълни своята мисия, освобождавайки християнството от тъмния гнет и подготвяйки интелектуалното развитие на новата цивилизация... Освободено от схоластичния мрак, от властта на Догмата и Йерархията, човечеството през Ренесанса преминава в нов етап на свобода и еволюция... [33]




Интерес представлява историко-литератураната студия Боян Магьосникът от Васил Пундев, написана през 1923 г., където четем: В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост; образът му през далечините на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка.
Тя ни тревожи, за да тревожим ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетичната и научна мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който е имал голямо значение за нашия духовен живот. Ние сякаш бихме искали да повярваме в една историческа илюзия, която би ни издигнала в собствените очи. А това увличане е лесно обяснимо


Историята е записала името на княза като син на Симеон (у византийските летописци срещаме името не Боян, а Вениамин) с имената на други синове на великия цар, оставили в потомството спомен на съжаление и мъка заради отпадането на силната българска държава на баща им. За другите му синове, особено за малодушния Петър, имаме повече вести в чужди и наши исторически извори. Но за княз Вениамин политическото минало мълчи, навярно за това, че в него той не е взимал активно участие, че не е имал връзки с държава, войни и погроми. А почти само в тях е записана нашата история; тя е забравила духовните движения, забравила е дори богомилството...


Но кой е бил всъщност Боян, чието име византийските летописци не споменават? Лиудпранд говори само за двама Симеонови синове - Петър и Боян... А византийските летописци говорят за четирима: Михаил от първата жена на Симеон, и Петър, Йоан и Вениамин - от втората... Неучастващ в държавните грижи, той навярно е живял само с наука и съзерцание, бил е истински син на ученолюбивия баща. Пред княз Боян са израствали в светлината на извънвременното върховните проблеми на човешката мисъл. Неговият дух е стигнал до разрешения, които са останали незаписани и забравени. Но не завинаги.


..Ако историята мълчи, имаме поне легендата за Боян, така известна във Византия, сигурно минала и в Русия (може би чрез Светославовите походи), където виждаме нейните ясни отражения в “Слово о полку Игореве” (оттам и в повестта за Куликовската битка - “Задонщина”). И щом легендата за нашия Боян е минала в Русия, така навярно ще трябва да си обясним и факта, че в “Словото” руският Боян е наречен “Велесов внук”...
Певецът Боян е наречен “Славей на старото време”, внук на бога Велес и се почита като поет с извънредна, почти свръхестествена дарба; тук във връзка с певеца се споменава и някакъв Троянов път. Дали този поет Боян, който се “носил мислено по дърветата и като сив вълк по земята, като тъмен орел под облаците”, няма нещо общо с нашия княз Боян, за когото кремонският епископ чувал, че се “превръщал внезапно от човек на вълк и на всякакъв друг звяр”? Лесно е да се допусне връзка между тези две обявени от легендата имена, дори да се приеме, че те са имена на една и съща историческа личност.





В есето си, посветено на Хилядагодишнината на Боян Магесника, д-р Найден Шейтанов пише: Десети век е за нашата родина “златен век” на държавната мощ и култура. Тогава владееше “книголюбец” цар Симеон и свещенодействаше син му Боян Магесника... Ако обаче държавното дело на царя полуелин пропадна наскоро и черковната му литература мина към владетелска чужбина, без плодоносна следа в народа ни, духовният подвиг на Боян Магесника - систематизатора на Богомилството като вяра и светоглед - направи от България нов Йерусалим за Европа...
Мистичната влага на Бояновото учение покри и родната земя с буйна растителност. Би могло да се каже, че цялото наше “просто”-народно, сетне и личното творчество е пропито с неговия магнетичен сок... Преди хиляда години Боян Магесника донесе от Сион скрижалите на българската веда и цели десет века съпътства, като бледен месец, благословената ни, ала страдна земя...



Цветан Минков отбелязва в романизирания си очерк Боян Магесника в 1930 година: Името на Боян засенчи имената на всички богомилски апостоли и проповедници... Словото му се носеше от уста на уста - като бясна стихия, която изправяше приведените гръбнаци и разведряваше отчаяните лица. Словото му неусетно преобрази живота... Проповедите и делата на Боян плениха до такава степен народа, че той почна да го обожава.
Какъв е бил в действителност българският княз Вениамин - тази загадка остава да отгатнат бъдещите изследователи и историци.