Карта на съзвездието Скорпион (Scorpius)
СКОРПИОН е зодиакално съзвездие, разположено на юг от небесния екватор, в най-широката и най-красивата част на Млечния път. От нашата страна, невисоко над хоризонта се вижда само малка част от съзвездието Скорпион през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп, Жертвеник, Везни, Змиеносец, Змия и Щит.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион е Антарес (от 1m), която привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което е наречена с името Антарес (от Арес — Марс).
Най-ярките звезди в съзвездието Скорпион образуват върху фона на Млечния път две фигури, съединени с редица от няколко звезди. Едната фигура, която не се вижда от нашата страна, наподобява продълговат многоъгълник, а другата, видима от нашата страна, наподобява дамско ветрило, в дръжката на което блести звездата Антарес.
Съзвездието Скорпион е едно от малкото съзвездия, конфигурацията от звездите на което образува фигура, оправдаваща името му. Съвсем малко усилие на въображението се изисква, за да се види в тази конфигурация огромен Скорпион с дълги и страшни щипци.
В съзвездието Скорпион има много променливи звезди от различни типове, но от нашата страна те не могат да се наблюдават. Не се виждат от нашата страна и двата разсеяни звездни купа в съзвездието Скорпион, които се означават с M6 и M7. Тези два купа са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 св. г. и се намира на 1300 св. г. от нас. Поради това голямо разстояние този разсеян звезден куп е по-малко ефектен от M7. Звездният куп M7 по общия си блясък отстъпва само на Плеядите. Диаметърът му е 17 св. г. и е на разстояние от нас 915 св. г. Поради голямата разлика в разстоянията до двата звездни купа, въпреки че те съдържат почти еднакъв брой звезди, общата им яркост е различна. M6 е от 4,6m, а M7 — от 3,5m.
Интересна е звездата ζ от Скорпион, която е от 3,7m. Тя поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчването й е 400 000 пъти по-голяма от мощността на излъчването на нашето Слънце! От нашата страна ζ от Скорпион не се вижда.
Образ на Скорпион (Scorpius)
Карта на съзвездието Еридан (Eridanus)

 
ЕРИДАН заема обширна област от южната небесна полусфера. Само малка част от него може да се вижда от нашата страна през нощите от ноември до февруари. Заобиколено е от съзвездията Заек, Орион, Длето, Часовник, Южна хидра, Феникс, Пещ, Кит и Бик.
В огромната площ, която заема съзвездието Еридан от небесната сфера, в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 100 звезди, но изобщо те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.
По-ярките звезди от съзвездието Еридан, съединени с линии, образуват една „върволица“, която започва малко на запад и над звездата Ригел от Орион, продължава с криволичене на запад и достига съзвездието Кит. На границата на това съзвездие тя прави голям завой на юг и продължава на изток до съзвездието Длето. Тук тя отново прави един остър завой на югозапад и с резки зигзаговидни чупки продължава далеч на юг, гдето завършва с ярката звезда Ахернар (от 0,5m). Тази криволичеща върволица от звезди напълно съответствува на името на река Еридан[1], дадено на съзвездието.
Образ на Еридан (Eridanus)


Митологията свързва съзвездията Скорпион и Еридан с трагичната участ на Фаетон.
Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него.
По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:
— Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен!
Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф.
Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела:
— О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!
Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син.
— Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!
Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори.
Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва:
— Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш!
Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си.
Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.
Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.
Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос?
Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс:
— О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят?
Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата…
Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори…
Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар.
Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос.


Скорпионът има и друга „заслуга“, за да блести като съзвездие на небето. Той ужилил по петата легендарния ловец Орион. От отровата му Орион умрял на остров Хиос.
Бележки
[1] Според една легенда, тази митическа река е пренесената на небето река Стикс, която текла в подземното царство. В нейните свещени води са давали клетва боговете.
Според други легенди това е или р. Нил, или р. По. ↑

Слънчева вода може да си направи всеки човек. Тя е изключително полезна  за хората на всички възрасти, /вкл. бебета/, по всяко време и на всяко място .

 Характеризира се с висок заряд на положителна енергия , която има свойството да се приема и да действа благотворно от цялото човешко същество- както на физическо, така и на емоционално ниво. Слънчевата вода се приема в процесите на енергийно лечение като структурирана /с висока, чиста и здрава кристална решетка/.Употребата на слънчева вода е установена и се ползва от хилядолетия  от хората по всички части на земята /вкл. и старите българи/, но тук прилагам моите открития и наблюдения за резултатите и качествата й.

- действа освежаващо и незабавно внася положителна енергия и ведро настроение

- помага за общото укрепване и равновесие на тялото

- подобрява растежа, изграждането на нови тъкани и клетки

- незабавно внася светлина в аурата и въздейства за изчистване на блясъка и цветовете й

При редовна употреба се използва за закаляване, при проблеми с кръвоносната система и сърцето, за повишаване на имунитета,за подобряване на дейността на нервната система. Помага за преодоляване на стрес и напрежение от всякакъв характер, депресия и други видове  физически, психически или емоционални отклонения.

Въздейства благотворно още: за спокоен и добър сън, за правилната функция на ендокринната система,за подобряване на метаболизма .

При лични практики,насочени към духовна еволюция се използва вътрешно и външно за засилване на връзката с Висшият Аз, или Високо енергийни Същества. За внасяне на Златна Светлина и енергия, което ускорява процеса на възход и еволюция.

КАК да си направите и да използвате Слънчевата вода

Въпреки че може да използвате и да направите водата през цялата година, най-подходящи за това са топлите и светли месеци. Необходимо е водата да взаимодейства със слънцето за най-малко 2-3 часа. Описаното приложение се ползва за къпане и миене. Напълнете няколко бутилки л /2 или повече на брой, в зависимост от нуждите ви/, с вместимост на всяка до 2л, с обикновена вода и ги оставете на директен излаз на слънце. Не се страхувайте да ползвате пластмасови бутилки, стига те да са полу-прозрачни, и да ги подменяте периодично. Ако не разполагате с двор, тераса или друго открито пространство, може да ги оставите пред прозореца. Важно е слънчевите топли лъчи да падат и да покриват  бутилките. Подходящи часови зони са - през зимата и есента- от 13 до 16, през лятото и пролетта- от 12 до 18ч.

Вие може да внесете  допълнителен цвят към слънчевата вода, като  използвате цветни бутилки. Ако сложите водата в зелена бутилка, част от информацията и енергията й ще добие зелен оттенък, което действа оздравително. Когато знаете какви са подходящите цветове за вас, семейството и за децата ви-използвайте ги. Дори да нямате конкретни цели- забавлявайте се с разноцветната вода. Всеки нов и по-различен цвят от направената в безцветен /прозрачен/  материал вода, ще ви обогати.


Не се придържайте към строги правила, а си внесете нотка забавление и радост!

Прилагането става лесно- за децата - може да прелеете водата в голям леген или корито, или само да допълните към общата вода за къпане. Ако търсите закалителни процедури е добре съда за къпане да бъде на открито, когато температурата и времето позволява и слънцето не е така горещо. Тогава детето се закалява както от водата, така и от въздуха. Процедурата отнема около 15 мин, като следите за температурата на водата- Слънчевата вода може да разреждате с обикновена, като това няма да повлияе съществено на структурата й.

За вас, за възрастни и болни хора - използвайте през лятото, докато е сравнително топла, и най-много до следващия ден. През нощта енергията на водата се „разтопява” в пространството , и за следващия ден ще е много по-слабо заредена. Можете:

- да се обливате след хигиенно къпане или напълно да го замените с такова със слънчева вода

- да измивате лицето и очите по няколко пъти дневно- при лечение и профилактика

- да прибавите  билки, ароматни треви или листа, защото слънчевата вода ги приема и умножава благотворното им влияние.

Това са общи указания и методи, които може да обогатите с лично творчество и интуиция.

А за специфични указания като вътрешно прилагане или за допълнение от подходящи цветове и билки е нужно да ми поискате и да ви снема лична информация.

Желая ви да повишите, запазете и умножете слънчевото си и ведро настроение и здраве:

Силвия Събева

Карта на съзвездието Лъв (Leo)
ЛЪВ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на март и април. Заобиколено е от съзвездията Девица, Чаша, Секстант, Рак и Малък лъв.
В съзвездието Лъв с просто око могат да се видят до 70 звезди, но, общо взето, те са слаби звезди. Най-ярките са Регул (от първа зв. вел.) и Денебола (от втора зв. вел.).
С малко по-голямо въображение разпръснатите слаби звездички над звездата Регул могат да се оприличат на буйна лъвска грива. Тялото на лъва и особено десният му крак са добре очертани от наредени звездички. Звездата Денебола блести в края на дългата и извита като обръч опашка на лъва.
Регул е интересна звезда. Тя е приблизително три пъти по-голяма от нашето Слънце, а температурата на повърхността й е 14 000°. На три ъглови минути от нея се намира звезда от 7,6m (невидима с просто око), която има жълт цвят и почти не се различава от нашето Слънце. Счита се, че тази звезда е спътник на звездата Регул, защото двете имат едно и също собствено движение в пространството. Но орбитално движение на този спътник около Регул все още не е открито.
В съзвездието Лъв близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток ЛЕОНИДИ, който се наблюдава от 10 до 18 ноември, с максимум на 12 ноември.
Метеорните тела от потока Леониди се движат по затворена орбита около Слънцето. Но те не са равномерно разпределени по тази орбита, а в една част от нея образуват един „плътен облак“. Когато нашата Земя преминава през тази част от орбитата на потока Леониди, тогава се наблюдава „обилен звезден дъжд“. Такъв е наблюдаван през 1833 г., 1866 г. и 1933 г. Последният „звезден дъжд“ на леонидите бе наблюдаван през 1966 г. Той бе невиждано „проливен дъжд“ (броят на падащите звезди достигна 140 000 в час!).
Звездните дъждове от Леонидите се повтарят през приблизително 33 години. Следващият „звезден дъжд“ от тях се очаква през 1999 г.
В съзвездието Лъв има интересни двойни звезди и галактики, но те са достъпни за наблюдение само с по-мощни телескопи.
Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е дадено още от древните египтяни. Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда, а просто с повтарящите се сезонни явления.
В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала просто в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По това време през нощите се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Тя се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея. Това всяка година се повтаряло и затова древните египтяни нарекли областта със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името ЛЪВ. Така на звездното небе се появил Лъвът — царят на животните.
Според преданията под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВ била наречена Регул (от лат. REX — цар).
Образ на Лъв (Leo)


Митологията на гърците е свързала съзвездието Лъв с чудовищния Немейски лъв и с един от подвизите на митическия герой Херкулес.
Като победил титаните, Зевс ги затворил в мрачния Тартар. Пред огромната му врата наредил да стоят непрекъснато хекатонхейрите (сторъките) и зорко да бдят, за да не избягат страшните чудовища. Титаните завинаги загубили властта си над света. Но борбата на Зевс да завземе властта над Небето и Земята не свършила с победата над титаните. Предстояла му още една, последна, но най-тежка борба със стоглавото чудовище Тифон, което всявало ужас и причинявало всички злини на Земята.
Когато Гея (Земята) разбрала колко жестоко е постъпил Зевс с нейните деца (титаните), тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила страхотното чудовище Тифон със сто огромни драконови глави, които бълвали непрекъснато буйни огнени пламъци на всички страни. Щом Тифон излязъл из земните недра, цялата Земя затреперала от огромното му тяло. Оглушителен рев на разярени бикове и лъвове, кучешки лай и страхотно змийско съскане се разнасяли далеч по Земята, а пламъците от драконовите глави опожарявали всичко наоколо. Ужас обхващал животните и хората и даже боговете от това разярено чудовище. Земята горяла и всичко се топяло от адската горещина, която бълвали главите на Тифон. Само Зевс не се уплашил. Той смело застанал пред чудовището и го обсипал с мълнии и гръмотевици. Земята и небето се слели в един непрекъснат огън, сякаш въздухът започнал да гори. От мълниите на Зевс всичко се превърнало в пепел. На пепел станали и стоте драконови глави на Тифон и той се проснал като огромна планина, от която изригвали огнени езици, които разтапяли всичко наоколо. Самата Земя била застрашена да се разтопи напълно. Но Зевс, без да губи време, сграбчил огромното огнено тяло на Тифон и го захвърлил в дълбочините на мрачния Тартар, който го бил създал. Там останал завинаги Тифон. Но и от Тартара той често всявал ужас сред хората и боговете, като създавал страхотни урагани, които помитали всичко, където преминели. Пламъците на Тифон пробивали планините и като огнени реки потичали по склоновете им и ги опожарявали. Но най-страшното дошло, когато Тифон се оженил за Ехидна. От брака им се родили ужасяващи чудовища — двуглавото куче Орфо, триглавото куче Цербер със змийска опашка, Лернейската хидра, Немейският лъв и др. Някои от тези чудовища излезли на Земята, гдето причинявали страхотни бедствия, ужас и страдания на хората.
Тифон и Ехидна изпратили своята рожба — огромния лъв в планините, недалеч от гр. Немея (отгдето и името му Немейски лъв). Със страшен рев той върлувал в околностите на Немея и опустошавал всичко. Ужас обхващал хора и животни, когато чували неговия рев. Хората не смеели да излизат от къщите си. Настанал глад и мор по хора и добитък. В Немея се чували само плач и стенания. Никои не можел да избави хората от непоносимото бедствие, за което се говорело из цяла Гърция.
Чул Евристей за това бедствие и възложил на Херкулес да изпълни незабавно първото му поръчение: да убие Немейския лъв и да му го донесе в Микена.
Херкулес тръгнал веднага за гр. Немея. Когато пристигнал там, докъдето стигал погледът му, виждал само опожарена Земя и никаква жива душа. Нямало дори кого да попита къде е леговището на страшния лъв. Без да губи време, Херкулес се отправил към планините. Цял ден бродил из тях, но никъде не могъл да открие чудовищния лъв. Започнало да се мръква. От далечината Херкулес чул страшния рев на лъва, който, разбудил се, се протягал и чакал да се стъмни, за да продължи опустошенията си от предишната нощ…
С няколко гигантски скока Херкулес се намерил до леговището на лъва. То представлявало огромна пещера с два изхода. Пред единия от тях Херкулес натрупал огромни скали, така че лъвът можел да излезе само през другия изход. Там се скрил Херкулес и опънал лъка си. Не минало много и огромният лъв с рев излязъл от пещерата. Стрелите на Херкулес го обсипали като мълнии. Но нито една от тях не го наранила. Стрелите отскачали от кожата му, която била по-твърда от желязо. Херкулес не знаел, че Немейският лъв е неуязвим от оръжие. Като видял, че стрелите отскачат от кожата му, Херкулес оставил лъка и се нахвърлил върху разярения звяр. Само с един удар по главата с тежкия боздуган го зашеметил и омаломощил. Хванал го с мощните си ръце за гушата и толкова силно го стиснал, че за миг го удушил. Метнал го Херкулес на гърба си и отишъл в гр. Немея. Там принесъл жертва на гръмовержеца Зевс — неговия баща. За спомен от първия си подвиг Херкулес положил началото на Немейските игри, през време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир.
Херкулес отнесъл лъва в Микена. Когато Евристей видял чудовището, се уплашил не толкова от него (то било мъртво!), колкото от силата и мощта на Херкулес. Затова му заповядал вече да не влиза в Микена, а да му показва доказателствата за изпълнението на поръченията му далеч извън градските стени.
Съзвездието Лъв напомня за подвига на Херкулес, с който той избавил хората от невиждано бедствие.

Прочутият медиум и мистик Едгар Кейси, който е посветил голяма част от живота си върху изследване на магическите сили на природата, е твърдял, че кристалите и камъните имат специални сили, които действат върху хората.

Според Кейси най-големият кристален генератор се намира на дъното на Атлантическия океан. Той излъчва мощна електромагнитна енергия.

Кейси твърдял, че древните цивилизации и най-вече населението на Атлантида са използвали кристалите за фокусиране на светлината на лазер върху пирамиди, обелиски и каменни монументи. Всеки монумент или постройка с кристална решетка се е използвала от древните за усилване на енергията за осветяване.

Кристалите са се използвали от древните за контролиране на дъжда и вятъра, за хипнотизиране и контролиране на определена част от населението.

Кристали
Древните жреци са умеели да използват силата на камъните и кристалите. С помощта на камъни и кристали те създавали епидемии и болести, внедрявали в психиката на определени хора страхове и пороци, успявали да ги подчинят на волята си с помощта на кристали и камъни.

Според Кейси с помощта на камъни и кристали древните са можели да забавят развитието на ембрион в утробата на майката и да се правят генетични експерименти.

Едгар Кейси е смятал, че атлантите и лемурийците са използвали комбинация от ултразвук и кристали. Така те можели да материализират силата на мисълта и да повдигат по този начин огромни каменни блокове за строителство на пирамиди и други древни сгради.

Кристалите и камъните могат да кодират информация във високочестотния сектор и с помощта на вибрациите си да превръщат обикновен човек в много умен.

С помощта на кристалите и камъните са се лекували много опасни болести, като за лечението на всяка болест камъните и кристалите са се обработвали по специален начин.

Кристалите и камъните имат магическа сила и древните са знаели как да я използват. С помощта на камъните и кристалите, според Едгар Кейси, е можело да се направи много силна магия, и с тяхна помощ тя можела да се неутрализира.

Карта на съзвездието Хидра (Hydra)
СЪЗВЕЗДИЕТО ХИДРА е разположено на юг от небесния екватор. То е най-дългото от всички съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Везни, Вълк, Центавър, Пневматична машина. Компас, Кормило, Малкото куче. Рак, Секстант, Чаша, Гарван, Девица и Везни.
Най-добре съзвездието Хидра се вижда невисоко в южната страна над хоризонта през пролетните нощи. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 130 звезди, но изобщо те са слаби (повечето от тях са на границата на видимостта с просто око). Най-ярките звезди в Хидра са 14 (една от 2m, пет от 3m и осем от 4m). Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток към запад, сякаш е някоя огромна змия, главата на която е очертана от група слаби звездички.
Най-интересният обект в съзвездието Хидра, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата γ от Хидра. Тази звезда е от трета звездна величина. Близо до нея понякога се вижда, а понякога не се вижда с просто око друга звезда, която е дълго-периодична променлива и е означена с R. Звездата R от Хидра е червен гигант и по измененията на блясъка си наподобява звездата Мира от Кит. Периодът на измененията на блясъка на R от Хидра е 387 денонощия. При максимум тя е от 3,5m и добре се вижда с просто око, но при минимум става от 11m и може да се наблюдава само с телескоп.
Образ на Хидра (Hydra)


Със съзвездието Хидра е увековечен друг от подвизите на прославения митически герой Херкулес.
Рожба на Тифон и Ехидна било ужасното чудовище Хидра с дълго змийско тяло и с девет драконови глави, от които едната била безсмъртна. Излязла от мрачния Тартар, Хидра живеела в блатото край гр. Лерна (отгдето и името й Лернейска хидра). Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък и опустошавала околностите на града. За бедствията, които Лернейската хидра причинявала, се говорело из цяла Гърция, но никой не смеел и да помисли за унищожаването на това чудовище.
Евристей, научил за бедствията, които Хидрата причинявала, възложил на Херкулес да отиде незабавно в Лерна и да я убие.
Херкулес взел със себе си и братовия си син Йолай, впрегнали буйните коне в колесницата и тя като вихър се понесла към Лерна. Когато пристигнали там, Херкулес оставил Йолай с колесницата в една горичка край Лерна, а самият той тръгнал да търси Хидрата. Открил леговището й — огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес като мълнии връхлетели върху главите й. Разярена, Хидрата преплавала блатото, изправила се на дебелата си опашка, разтворила грамадните уста на главите си и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, ала той останал непоклатим като скала. С тежкия си боздуган непрестанно нанасял удари върху главите на Хидрата и ги откъсвал една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. На помощ на Хидрата се притекъл и един рак, който изплувал из блатото и забил острите си щипци в краката на Херкулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави, още по-страшни. Тогава Херкулес извикал на помощ братовия си син Йолай. Той убил чудовищния рак, запалил близката горичка и с горящите дървета обгарял шията на всяка глава, която откъсвал Херкулес. Така престанали да израстват нови глави на Хидрата. Скоро останала само безсмъртната й глава. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я и жива я хвърлил в дълбока яма, като я затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Така раните от стрелите на Херкулес с никакви средства не можели да бъдат излекувани.
Като избавил Лерна и околностите му от бедствията на чудовищната Хидра, Херкулес се завърнал в гр. Тиринт, гдето бил посрещнат с големи почести от народа.
А Хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората, че са избавени от бедствията, които им причинявала, от безстрашния герой Херкулес.

Зороастър или Заратущра - древния ирански /персийски/ пророк на Бог Мазда /или Ахура Мазда/ е основател на религията, известна като зороастризъм или маздоизъм.
От всичките основатели на известните днес религии, за живота на персийския пророк Заратущра - Зороастър се знае най-малко не само в Европа, но и на Изток. Никой не се съмнява, че Зороастър е съществувал, но кога?
И до ден днешен е неизвестно кога се е родил този тайствен човек с име Заратущра /така то звучи на гръцки/ основоположник на "огнената"религия, последователите на която се наричат поклонници на Огъня.
Огънят е играл главна роля в тяхните ритуали. Но зороастрийците не са се покланяли на огъня като на идол, на огъня в обичайното му разбиране. Те се покланяли пред мистичния огън, олицетворяващ Единния Елемент, от който са се създавали и се създават всички неща във Вселената. Синовете на Зороастър-Заратущра са се покланяли на Огъня като на символ на Творящото Разумно Начало.
Зороастрийците, използвайки в ритуалите си обикновения огън, са знаели /това твърди в „Тайната доктрина"Елена Блаватска/, че видимият огън е само видима обвивка - тяло на невидимия, духовния Огън /също както видимото Слънце не е истинското Слънце, а само неговата външна, най-тъмна, най-плътна обвивка-тяло/.
“Тези величествени учения - казва Елена Блаватска, които продължават да се срещат като фрагменти и представляващи една нищожна част от всичко, което е стигнало до нас от огромния сбор на религиозни трудове, до такава степен са малопонятни, че без да правят никаква разлика, хората наричат зороастризма огненопоклонничество, магизъм, дуализъм или слънцепоклонничество". /Е.П.Б.- Теософски речник стр.161/
В съвременния свят, зороастризмът е представен от малобройна група индийски перси и ирански херби, но през древните векове и ранното средновековие той е бил широко разпространен в Средна Азия, Иран, Афганистан, Азербайджан и други страни от Средния и Близкия Изток. Свешенния канок главната теоритична основа на зороастризма, се нарича „Двеста"или „Закон". А „Зенд-Авеста"са коментари, които тълкуват различните положения на „Авеста".
В днешния си вид „Авеста"има две части: първата съдържа три раздела -„Вендидад", „Висперад"и „Ясна", а втората част е съставена от кратки молитви, назовани Гах или Няйиш.
Да отворим „Теософски речник"на Елена Блаватска:
„Вендидад"е изопачена сложна дума „Видаево-датем”, което означава “противодемоничен закон". „Вендидад"е предимно окултен трактат, изпълнен със символика, която има значение, съвършенно противоположно на изразеното в мъртво-буквалния му текст. Както гласи преданието, „Вендидад"е единствения от двадесет и един НАСКА /книга/, който е избегнал аутодафето от ръцете на пияния Искандер, наречен от потомците Александър Велики - макар че този епитет се оправдава само по отношение на зверствата, жестокостта и пороците на този завоевател. Имено поради вандализма на този грък, литературата и знанието са изгубили множество безценни учения, които съдържали НАСКИТЕ, изгорени от него. Даже „Вендидад"достига до нас само във вид на фрагменти."
Кои са основните принципи в Учението на Зороастър? Вяра в единния Бог Ахура Мазда, който е... седморен в своето естество. Ахура Мазда сякаш се разделя на седем „АЗа", които се наричат Амешаспети, или различни по своите качества и сили Разуми.
Според „Двеста", светът се състои от противоположности, които съществуват от самото начало на Битието. Тези „вечни Начала” постоянно се борят и имено тази борба съставлява съдържанието на целия световен процес, където и да протича той - в недостижимите сфери на пространството или във всекидневния живот на човека.
„Авеста"учи на усъвършенстването на човека въз основа на главните завети, които са идентични с будиските: добра мисъл, добро слово, добро дело. Заратущра съветва човека да се бори с злото най-напред в самия себе си. Пророкът възпява труда - ритмичния и постоянния, от който злите сили много се страхуват.
Заратущра, както разказват легендите, е имал царско потекло. Неговите подвизи са описани в книгата за персийските царе. Той се смята за ирански /персийски/ пророк. Всичко това е вярно толкова, колкото и това, че Заратущра... никога не е бил персиец. Той е бил ариец дошъл в Персия от Индия. Оказва се, че човек с такова име не е единствен.
По отношение на датата на раждане на пророка, изследователите са се объркали напълно: те варират от IX до XI век преди н.е.
Да се обърнем отново към „Теософски речник"на Елена Блаватска - височайш авторитет по окултизъм през XIX век, и да видим там разясненията по този заплетен въпрос:
“Времето на живота на последния Зороастър /това е родово име/ е неизвестно и е възможно именно по тази причина, Ксанф от Лидия, най-ранния гръцки писател, който споменава този велик законодател и религиозен реформатор, да го отнася към периода някъде 600 години преди Троянската война /Троянската война се датира 6000 години преди н.е./. Аристотел и Евдокс го отнасят не по малко от 6000 години преди Платон. А Аристотел не е човек, който твърди нещо, без да има за това основателни причини. Бероз го смята за Вавилонски цар, живял около 2200 години преди Христос. Хауг отнася Зороастър към 1000 години преди Христос. А Бунзен твърди, че Заратустра Спитама е живял по времето на цар Вистапс - около 3000 години преди Христос и го описва като един от най-могъщите умове и един от най-великите хора на всички времена".
"Разполагайки с такива „точни"данни и изцяло забравен език зенд, нашите учени и истоковеди се осмелиха да монополизират правото за определяне на хипотетичните дати на епохата на светия пророк Зуртус. Но окултните записи твърдят, че притежават точните дати на живота на всеки от тринадесетте Зороастри, споменати в „Дибистан" /древна Персия или Иран/.
Тяхните учения, особено ученията на последния /божествения/ Зороастър са се разпространили от Бактрия до Мидия. А от там, възприети от адептите - астрономи на Халдея, под названието магизъм, те са оказали огромно влияние върху мистичните учения на Мойсеевите доктрини.
Подобно на Ману и Вяса в Индия, Заратустра е родово име на великите реформатори и законодатели. Тази Йерархия започва от божествения Заратустра във „Вендидад"и приклключва с великия, но смъртен човек, който е носел това име и сега е забравен от историята. /Както е показано в „Дибистан", съществували са много хора с името Зороастър или Заратустра./
Ако Александър не бе унищожил толкова много свещенни и скъпоценни трудове на маздеистите, истината и философията биха имали по-голяма склонност да се съгласят с историята, дарила този гръцки вандал с титлата „Велик".”
Още една страна на тайната на човека с името Зороастър се осветява от Елена Блаватска в нейната книга „Разбулената Изида":
„Ще бъде напълно естествено, ако името Зороастър смятаме не за име на отделен човек, а за общо име на един клас, който притежава характерни свойства. ... ГУРУ на санскрит означава духовен учител, а ЗУРУАСТРА на същия език означава онзи, който се покланя на слънцето. Нима не е възможно да си представим, че вследствие на естествените промени в езика и големия брой различни народности, в религията на поклонниците на слънцето думата ЗУРУАСТРА да е имала първоначална форма ГУРУАСТРА и след това придобива формата ЗУРУАСТЪР или ЗОРОАСТЪР.
Мнението на кабалистите е, че е съществувал само един Заратущра, но е имало много ГУРУАСТРИ или духовни учители, и един такъв ГУРУ е бил... настойник на Питагор..."
/Трябва да добавим, че и човек с името Хермес също не е бил единствен: Хермес е имало и в Египет и в Гърция. Макар че е напълно възможно това да е въплъщение на една и съща висока Индивидуалност, която е желала да запази предишното си име. Много често името на Учителя се приемало от първия му ученик, а понякога и от цялата колегия на жреците./
Първоначалния Зороастър, според „Авеста" /Вендидад/, е бил роден в първата от най-добрите месности и страни". А това е тайствената Швепа Двипа или планината Меру, която ТАЙНАТА ДОКТРИНА нарича „Страна на Боговете", управлявана от Планетните Духове.
Първия Континент или Несъкрушимата Свещенна Страна, която според ТАЙНАТА ДОКТРИНА се намира някъде в района на крайния Север, е родината на истинския, Първия Зороастър, Учителя на Учителите - слънцепоклонници. Тези Наставници Гуруастра учили човечеството на Единството на Живота. В продължение на хилядолетия те учили човека да възприема света като Едно Цяло - в светлината на Единното Учение на Слънчевите Предци - Синовете на Светлината. /Те образуват единен духовен център на планетата, символизирай с понятието „Планината Меру", „Шамбала" (северна), „Страна на безсмъртните", „Страната на Боговете"и т.н./
ТАЙНАТА ДОКТРИНА казва:
„Имало е няколко Заратустра или Зертуста, само Дабистан ги наброява тринадесет, но всички те са превъплъщенията на първия. Последния Зороастър бил основател на Храма на Огъня в Азарекши и писател на трудове посветени на първата свещенна религия на Маговете, унищожена от Александър" /Македонски/.
Зороастър - Заратущра, при това е бил поет. Той излага Учението под формата на поетически образи - алегории с определени ритми.
Пророкът на Огъня, Огъня който твори Света, /както и всички Зороастри/ проповядвал единството на света и Бога, и съществуването на двете всепроникващи начала на живота. В Индия, където Зороастър известно време е преподавал тези Истини, възстава срещу брамините, които с всеки изминат век все повече извращавали древната мъдрост на Ведите. Както и Готама Будда, пророкът се борил срещу кастовото разделение на народа и се възправял срещу унижението на трудовите хора.
/На пръв поглед Учението на Заратущра сякаш е противоречело на древноиндийските, но това не е така. Той не е подценявал Истината, а само не е съгласен с трактовките на браманите, които умъртвявали древните Знания и пораждали предразсъдъци./
Всички Велики Посветени на всички времена и народи (и Зороастър в това число), са били приобщени към единната световна древна Мъдрост - Теософия, към ТАЙНАТА ДОКТРИНА. Няма нищо чудно в това, че в тайните си школи те проповядвали едно и също. Както древните индуси, така и египтяните и персийските магове (халдеите), древните гърци, римляните, друидите - всички те са вярвали в доктрината за последователността на световете, т.е. в седморността на Планетните Вериги и в седморността на небесните тела. Те са знаели за „седемте творения" - Седемте Континента и седемте видоизменения на земната повърхност.
Това вярване е било всеобщо. То присъствало в езотеризма на всяка религия - даже при древните евреи и ранните християни, разбира се и при древните перси.
Елена Петровна Блаватска, която е знаела за седморността повече от учените по това време, пише:
„... вярването в седморния строеж на нашата Верига е било едно от най-древните Учения при ранните иранци, които са го получили от първия Заратустра. (Време е да се докаже това на онези перси, които са загубили ключа към смисъла на своите Писания.) В „Авеста"Земята се разглежда като седморна и като тройна едновременно... ("Авеста"не заимства такава представа от „Риг-Веда", а просто повтаря Езотеричното Учение...)
„Земята" /нашия свят/ е троична, защото Веригата на Световете се разполага на три различни плана над нашия Земен Глобус и тя е седморна, благодарение на седемте Глобуса или сфери, които образуват Веригата." (Тайната Доктрина. Том 2)
Също и както древноиндийските Писания, Заратущра е говорил за Пришествието на Спасителя на човечеството. Той го нарича Сосиш. За идването на Сосиш, Слънцето ще възвести с 30 дневно стоене в небето. Злото ще изчезне, хората ще познаят истинската вяра, злите ще бъдат отделени от добрите, Земята ще се промени и Бог ще дари хората с дрехи, които нямат износване. (Това е намек за Шестата Раса, към края на която съвършените хора вече няма да имат нужда от физическото тяло, което боледува, остарява, умира.)
Заратущра казва, че Спасителят ще дойде на бял кон, съпроводен от армията на добрите гении, също яхнали бели коне.
Както и християнския Спасител, Сосиош ще се роди от непорочна дева. Преди това ще дойдат двама пророци, които ще възвестят идването на Спасителя юдеизмът, който се появява примерно 300 години след зороастризма, казва същото). След това ще настъпи всеобщо Взкресение - както при християнството, което възниква 500 години по-късно! Злият дух Ангра Маню и неговите ангели (дяволи) ще бъдат удавени в езеро от разтопен метал. (При християните езерото е „огнено, горящо със сяра.)
Вече знаем, че всички народи - и древни, и съвремени, поклонноци на Зороастър и Будда, китайци и японци, юдеи и християни, а след тях и мюсюлмани, очакват своя собствен Спасител. (При мюсюлманите това е Мунтазар, в Китай - Митоло, в Япония – Мироку)
Следвайки логиката на религиите - юдейската, християнската и мюсюлманската, националните Спасители трябва да унищожат всички друговерци. С други думи Спасителите трябва да воюват... помежду си. И вместо всеобщ мир и дългоочакваното Възкресение ще има световна война и тотално убийство на хората, болшинството от които дори не са чували за Мойсей, Исус или Мохамед. Всеки е съгласен, че това противоречи на здравия смисъл. Та нали хората са сътворени от един Бог, следователно и Спасителят трябва да бъде общ. Такъв извод изисква всяка неизвратена логика на мислене...
Следва малък откъс от „Вендидад", който възпява работата на земеделеца, смятана от Зороастър за най-почтенно занимание на Земята. Трудът, смята пророкът, е най-доброто заклинание срещу злите духове и най сигурната защита срещу девите (дяволите).
„Така говори земята на човека:
- О ти, човеко, който ме обработва с лявата ръка и дясната, с дясната и лявата, наистина аз ще произвеждам всякакво препитание и обилна реколта... На онзи, който не обработва тази земя, о Спитамид Заратущра, с лявата ръка и дясната, с дясната ръка и лявата, Земята казва така: - О ти, човеко, който не ме обработваш, наистина ще стоиш вечно, подпирайки чужди врати, сред тези, които просят...
Когато вършеят зърно, девите ги побива пот. Когато мелят зърното, девите губят търпение. Когато месят тестото, девите стенат. Когато пекът хляб, девите ревът от ужас."
Великият Учител, който се покланял на Слънцето - Гуруастра, станал Зуруастър - Зороастър - Заратушра учи, че хората от всяка пора на кожата си могат да предизвикват огнените лъчи. Става въпрос за Огъня, като за Единен Елемент, творящ всички форми на живота. За Огъня като Висше Познание, което ще изфини и разшири нашето съзнание, а значи и енергеточното напрежение на невидимото ни естество. А това постепенно, до такава степен ще напрегне нашето тънко тяло, че то ще може /поне частично/ да живее в духовния свят на нашите Висши Предци - в Огнения Свят.
Да приключим с думите от Агни Йога /книгата Огнен свят/:
„Всеки от нас носи в себе си единния огън, неизменен за цялата вселена. Този сърдечен огън със своя магнит обединява цялото мироздание."


Из книгата на Лариса Дмитриева
"ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III."

Преводач: Олга Крачева

Карта на съзвездието Девица (Virgo)
ДЕВИЦА е зодиакално съзвездие. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи. Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Девица могат да се видят с просто око 95 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в Девица е Спика (1m). Много лесно може да се намери Спика, ако мислено се продължи дъгата от звезди, които образуват „опашката“ на Голямата мечка, и се стигне до Арктур от Воловар. По-нататъшното продължение на дъгата стига до синкавобялата Спика.
Съединяването с линии на звездата Спика с по-ярките звезди от съзвездието Девица образува голям, разкривен четириъгълник. Тази геометрична фигура няма нищо общо с рисунките в старинните звездни карти и атласи — девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звездата Спика (Спика — клас).
С появяването на съзвездието Девица на небосвода след периода на невидимостта му в древния Египет започвала жътвата. Затова най-ярките звезди в това съзвездие били наречени „Девойките-жътварки“ или просто „Жътварките“.
В съзвездията Девица са интересни много обекти: променливи звезди, двойни звезди, и много галактики, но те могат да се наблюдават само с телескоп.
Образ на Девица (Virgo)


В гръцката митология съзвездието Девица олицетворява Деметра — богинята на плодородието, покровителка на земеделието, която научила хората да обработват Земята. Без нейната благотворна сила нищо не би расло на земята и тя би се превърнала в изсъхнала, напукана пустиня.
Само една дъщеря имала богиня Деметра, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я видел. Неин баща бил гръмовержецът Зевс.
Весела и безгрижна, Персефона по цял ден играела с дружките си океанидите в дивната Нисейска долина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правила чудни венчета и ги слагала на главата си. Смехът и песните на Персефона и другарките й огласяли цялата долина и даже дивите зверове се вслушвали…
Минавали дните. Расла Персефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива Земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил обещал за жена на своя брат Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее сред неплътните сенки, вечно натъкмени и с наведени глави, гдето не се чува никакъв звук и не прониква никакъв слънчев лъч…
Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил план да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса палавата Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете с такива цветове и аромат, каквито никой дотогава не познавал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, изведнъж Земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес, сграбчил Персефона и изчезнал с колесницата си в непрогледните глъбини. Всичко станало толкова бързо, че нито една от океанидите не видяла къде и как изчезнала Персефона. Чули само нейния писък, който се разнесъл надалече…, до висините на Олимп. Богиня Деметра веднага дошла в Нисейската долина, но никого не намерила там. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя баща, беловласия Океан. Потънала в дълбока скръб, облякла дълга черна мантия и ронеща сълзи, богиня Деметра търсила дъщеря си, но и следа от нея не открила. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство на сенките.
Още по-голяма скръб обзела богиня Деметра. Сълзите като порой текли от очите й. Цялата Земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете шибали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, гдето по-рано били плодородни полета, се виждала само напукана земя като пустиня. Глад обхванал Земята и навсякъде се чували само плач и стенания. Но нищо не трогвало Деметра. Тя мислила само за дъщеря си. С наведена глава вървяла тя и стигнала в гр. Елевзин. Там край стените му до едно маслиново дърво седнала на „камъка на скръбта“ до „кладенеца на девиците“. Дълго седяла там, докато дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на баща си. Но и там тя останала все така тъжна и опечалена.
Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал повсеместен мор сред хора и добитък, сред животни и птици. Никой не принасял вече жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците… Едва сега господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки род. Изпратил той при нея вестителката на боговете богиня Ирида. В миг тя долетяла в Елевзин и със свити криле смирено застанала пред потъналата в скръб Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп!“
Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й.
Не можел Хадес да не изпълни волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, но преди тя да си тръгне, прегърнал я и й дал зрънце от нар — символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече да го забрави и изостави.
Седнала в колесницата Персефона и придружена от Хермес, крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За миг пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла дъщеря си, засияла от радост, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: Две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината — при мъжа си Хадес в подземното царство.
Радостна, че дъщеря й е при нея, богиня Деметра погледнала Земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Зазеленели се горите, разцъфнали цветята по ливадите, започнали весело да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново се върнало плодородието на Земята. Като огромни бели облаци стада от крави, бикове, овце и кози пасели из зелените ливади и сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората… Но дошло време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в скръб великата богиня Деметра. Листата на дърветата започнали да пожълтяват и да капят. Студени ветрове и бури зашибали голите им клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и само гарваните зловещо грачели. Виелици и снежни бури сковавали в мраз Земята. Сякаш преставал животът, докато скърбяла богиня Деметра за дъщеря си. И когато тя отново идвала при нея, богиня Деметра радостна вливала благотворните си сили в Земята. Започвали да зеленеят дърветата и ливадите, разцъфтявали цветята и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата Земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и далеч се носели песните на жетварките… Щедро сипела над Земята своите дарове богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с богато плодородие…
И когато на небето се появявало съзвездието Девица, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от радост, че скъпата й дъщеря Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали великата богиня щедро да ги възнагради с изобилие и плодородие.

Тези съзвездия, разположени на небесната сфера далеч едно от друго, са свързани от митологията с вълнуващ разказ.
Няма място в света, където да не е минало веселото шествие на бог Дионис. С венец от лозови пръчки на главата, той вървял отпред, а около него в лудешки танц се носели менадите, скачали пияните сатири с кози крака и опашки. В края на шествието вървял мъдрият учител на Дионис старецът Силен, който винаги бил пиян и едва се крепял на магарето си. С песни и музика шумното шествие бродело из планините, горите и посещавало най-отдалечените селища. Навсякъде хората с радост посрещали бог Дионис и неговата свита. Той ги учил да отглеждат лозата, да правят от сочните й зрели гроздове чудно вино, като нектара на боговете, да бъдат весели и щастливи. Но не навсякъде с радост посрещали Дионис и признавали неговата божествена власт и той трябвало със сила да я налага и да наказва най-жестоко онези, които не искали да го почитат като бог.
Не признавал Дионис за бог и тракийският цар Ликург. Той ненадейно нападнал развеселения бог и свитата му, когато пирували на зелена поляна сред гъста сенчеста гора. Разбягали се на всички страни меданите („беснеещи“ вакханки), като хвърляли свещените съдове на Дионис, пълни с вино. Зевс наказал Ликург, загдето оскърбил неговия син Дионис, като го ослепил и скъсил живота му.
Хората, които гостоприемно приели бог Дионис и свитата му и го почитали като бог, били богато възнаградени. Такава награда пръв в Атика получил Икар. Той радостно посрещнал бог Дионис и свитата му в своя дом и ги нагостил богато. Когато си тръгнал, Дионис му дал една лозова пръчка, научил го как да я отгледа и какво да прави с гроздето. Пръв в цяла Атика Икар започнал да отглежда лози и скоро просторните поля се зазеленели от неговите лозя, благословени от бог Дионис. От тежките им кехлибарени гроздове Икар направил вино, както го научил бог Дионис. То било толкова хубаво, че всеки, който го опитал, изпадал в екстаз, развеселявал се и забравял грижи и неволи.
Един ден, когато привечер се прибрали пастирите му, Икар им дал да пият вино. Те, като не знаели какво е напиване с вино, помислили, че господарят им ги е отровил. Хванали го и го убили. Отнесли тялото му в планината и там в една непристъпна местност го заровили.
Еригона, дъщерята на Икар, обляна в сълзи, денонощно търсила изчезналия си баща, но никъде не могла да го намери. Веднъж тя тръгнала с кучето си Майра. То я завело в планината и там тя открила убития си баща. От мъка Еригона се обесила на дървото до гроба на баща си.
Бог Дионис превърнал в звезди Икар, Еригона и кучето Майра и ги отнесъл на небето. Там те заблестели през нощите като съзвездия — Воловар, Девица и Голямото куче.

Легендите свързват изграждането на Стоунхендж с името на магьосника Мерлин. Някои учени през Средновековието смятат, че Стоунхендж е дело на швейцарци или на немци. В началото на XIX век се утвърждава версията, че каменният комплекс е светилище на друидите. Някои виждат в него гробница на  езическа кралица.
Автори от XVIII в. отбелязват, че положението на камъните вероятно е свързано с астрономически явления. Най-известният съвременен опит за тълкуване на Стоунхендж като грандиозна обсерватория от каменния век принадлежи на Дж. Хокинг и Дж. Уайт.
 
1301480672_01
По поръчка на британското правителствопрез 1898 г. голяма част от конструкцията (около 90% от камъните), образуващи външния кръг, са донесени и поставени от инженерна компания. Тези факти съобщава National Geographic. Има снимки от процеса на изграждането на Стоунхендж:

 1301480584_02


 Ето какво е било преди строителството и след това:
 1301480635_03
А и тези хора със сигурност не са друиди, нито римски легионери, немци, атланти, гиганти (или на когото още там приписват строителството на Стоунхендж).


 1301480594_04

1301480670_05
Ето великите хора, строители на комплекса:








Стоунхендж неведнъж е преустройван в периода 1901 – 1965 г. и още тогава е ориентиран по Слънцето.
Учени от екипа Stonehenge Hidden Landscapes Project съобщават, че неотдавна дълбоко под земята са открили „втори Стоунхендж” – на по-малко от три километра от първия. Намереният паметник е на около  4000 години.


 na-karte-ukazano-raspolozhenie-rjada-kamnej-sten-d
Археолози откриват около 90 огромни изправени камъка под земята, някои от които достигат почти 4,5 м височина. Повечето от тях са съхранени благодарение на това, че са закопани, за да може след това да се издигнат вече известните на археолозите Уудхендж и Стоунхендж.
 uchenye-polagajut-chto-eto-bylo-mesto-sovershenija



„Виждаме един от най-големите каменни паметници в Европа, който е бил буквално под носа ни около 4000 години. Това наистина е невероятно”, пояснява един от водещите археолози на проекта професор Хафни.

Косите на Вероника (Coma Berenices)
Карта на съзвездието Косите на Вероника (Coma Berenices)
Съзвездието Косите на Вероника най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Девица, Лъв и Ловджийски кучета.
В ясни и безлунни нощи в съзвездието Косите на Вероника могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.
Съзвездието Косите на Вероника няма определена геометрична фигура, която да го характеризира. При добра видимост в горния десен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалата област хаотично „разпръснати“ съвсем слаби звездички. С по-голямо усилие на въображението в тях могат да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквато е картината на това съзвездие в старинните звездни карти и атласи.
Най-интересният обект в Косите на Вероника е един разсеян звезден куп, относително най-близък до нас. Друг обект в това съзвездие е купът от около 1000 галактики, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око. Достъпни за наблюдение са само с мощни телескопи.
Косите на Вероника е едно от малкото съзвездия, името на което е свързано с историческа личност. То е отделено като съзвездие от астронома-математик Конон, приятел на Архимед, още през III в. пр.н.е., който му е дал това поетично име. Но едва през XVI в. по предложение на Тихо Брахе е било прието за отделно съзвездие.
Името на съзвездието Косите на Вероника е свързано с легенда, която вълнува с възвишените чувства на съпружеска любов и вярност, поетично разказани в нея.
Образ на Косите на Вероника (Coma Berenices)


През III в. пр.н.е. в Египет властвувал фараонът Птолемей III Евергет. Неговата съпруга се славела с божествена красота. Но това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей III и той се чувствувал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Обаче щастието им не продължило дълго. Птолемей III заминал с войските си да воюва с враговете.
Минавали дни, месеци, години…, но Птолемей не се връщал. Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита[1] и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала й да принесе за жертва своите прекрасни коси.
Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и се връща. Скоро ще бъде в двореца при нея.
Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си, веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги поставила на олтара й.
Пристигнал Птолемей III. В двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника…, но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, като видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя, че ги е поднесла в жертва на Афродита, за да му помогне да победи. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но… през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи затекли от очите му. В този тежък миг дошъл при него придворният му астроном математикът Конон и му казал:
— Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур… Виждаш ли слабите звездички? Това са Косите на Вероника[2].
Утешавайки натъжения Птолемей III, астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги виждат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.
Утешил ли се е Птолемей III Евергет от думите на придворния астроном, легендата не казва. Но ясно е, че астрономът Конон е ограничил съзвездие с името Косите на Вероника.
Бележки
[1] Афродита (римляните я наричали Венера) — богиня на любовта и красотата, покровителка на брака. ↑
[2] Поетът Калимах (един от учителите на Ератостен) съчинил поемата Косите на Вероника, която не е достигнала в оригинал до нас. Запазена е латинската преработка на поета Катах. ↑