Това действително е така, ако подхождаме към процеса нелинейно. Но във вашето измерение-време събитията все още продължават да се случват в линейна последователност. Във вселенски мащаби всичко вече е станало и ние вече виждаме резултатите. Но какво виждате вие?
Хайде да направим някаква равносметка, защото вашите логически умове са свикнали да виждат директната връзка на събитията и непрекъсната логическа нишка.
Все още е необходимо време, за да може мнозина от вас да се откъснат от логическите умозаключения и да заменят думите “аз виждам с очи” с “аз чувствам със сърцето си”.
Вашето състояние през последния месец преди знаменателното за всички събитие може да се сравни с люлка. Вие се люлеехте от високото надолу, вашите впечатления и настроения също се променяха бързо. Именно затова ние ви предупреждавахме за смяна на настроенията и самочувствието. Така и се случваше.
Но помнете, че някои смелчаци от вас така силно залюляваха люлката в горната точка, че извършваха пълно превъртане около горния лост на люлката. Точно това се случи. Мнозина от вас успяха да се издигнат толкова нависоко, че тяхната „люлка“ се издигна нагоре и премина границата на горната точка на незавръщане. И това е най-важното!
И какво следва по-нататък? После люлката продължава да се люлее по инерция, но вече в друго качество. Както хората на люлката, които веднъж успяха да превъзмогнат себе си и страховете си и рискуваха да направят пълен оборот около лоста и да не паднат, така и вие изминахте своя път в небесата и преодоляхте вашите страхове. Но мозъкът ви е устроен така, че дори тези, които почувстваха издигането, се питат: не може да бъде, случи ли се това? Във вас продължава да работи инерцията на движението на махалото.
И това е естествено. Нищо не се случва веднага във вашия линеен свят. Болшинството от вас продължава да остава във физически тела, чието едномоментно преустройство е достатъчно сложно.
След преминаването през точката на нeзавръщане цялото човечество се раздели на три групи.
Една част от вас, по-малко от 1%, все пак успя да преодолее инерцията на движението на махалото и да премине в по-високото измерение. Вие не познавате такива? Те бяха незабелязани сред вас, те резонираха на други вълни и затова тяхното “заминаване” премина незабелязано за вас. За повечето от вас. Това са тези първопроходци, за които ние вече говорихме.
Втората и третата група останаха във физическо въплъщение във видимия физически свят, но тези групи започват постепенно да се диференцират по качества и по направления на движението. Т.е. на лоста сега с различна амплитуда се люлеят “люлките“ на трето и четвърто измерение. И разликата между тези две групи с всеки изминал ден става все по-очевидна.
И така, какво става с вас, ако вие сте в групата на 4-то измерение. Вашето състояние е радостно и вие чувствате новите вибрации на новия свят. Във вас се събуди отдавна забравената жажда за творение, иска ви се да започнете да творите нещо, засега във физическия свят, вие сте пълни с проекти и планове, идеи и фантазии, в главата ви са картините на творението.
Вас престават да ви вълнуват проблемите на стария триизмерен свят. Не ви е интересна борбата за власт и ресурси, която тече там. Вие осъзнахте, че няма борба за преживяване, и всичко, което ви е необходимо, постъпва при вас в нужното количество и в нужните срокове. Вашите намерения започнаха да се реализират много бързо, у някои мълниеносно.
Вие започнахте да експериментирате с времето, обръщайки внимание, че по вашето желание-намерение то започва да се разтегля и да се ускорява. Изчезна страхът пред бъдещето. Вие започнахте да чувствате, че не вие зависите от света, а светът зависи от вас!
Физически усещания: прилив на сили и бодрост, намаляване на времето, което по-рано отделяхте за сън, преустройство на системите за хранене (съкращаване на количеството на употребяваната физически храна, изменение на вкусовите предпочитания, преминаване към по-лека храна).
Изменя се виждането на външната картина на света. Вие забравяте много събития от вашия минал живот, изтривате ги от вашите програми. Не се страхувайте – това е нормално. Вие започвате да възприемате света не толкова с очи, а като че ли целия наведнъж на чувствено ниво. Към мнозина идват знания за бъдещето, например вие точно знаете, какво ще се случи в следващата минута или каква ще е реакцията на човека пред вас. Някои започват да осъзнават своите вероятностни линии, които са сътворили. Тоест те практически знаят вектора на бъдещото движение или какво ще се случи с тях в близките години.
Вие започвате да общувате с обкръжаващата ви природа енергийно, в някои моменти разбирате какво искат да ви кажат растенията и камъните и можете да общувате с тях. По-рано това по-добре ви се удаваше с животните, които са по-близо до вас по вълново излъчване. Все по-малко ви се иска да говорите с думи, защото усвоявате предаването на информация и общуване в безсловесна форма.
Все повече се изменят вашите сънища: приключват да работят старите кармични програми, в сънищата вие понякога преживявате минали животи за закрепване на резултатите от минали уроци, сънищата все повече започват да приличат на реалност и вие започвате да се учите да ги управлявате.
Става ви трудно да общувате с хората от 3-то измерение. Техните проблеми престават да ви вълнуват и постепенно се отстранявате от общуване с тях, били те близки приятели или роднини. Няма за какво да си говорите, имате малко допирни точки. Започвате да заемате по отношение на тях позиция на страничен наблюдател. Това е естествено, защото вие имате различни нива на вибрации и колкото повече време минава, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ТЕ ЩЕ СЕ РАЗДАЛЕЧАВАТ. Скоро вие ще се отнасяте към тях като към малки деца, които си играят с техните смешни, а понякога и жестоки играчки, но вас това няма да ви засяга или вълнува.
И като обща равносметка – вие започнахте да се чувствате ПО-ЦЯЛОСТНИ, защото фрагментите на вашите въплъщения напълно са напуснали световете на ниските вибрации и са се възсъединили с вас.
Тези от вас, в които през тези дни се усилиха някои негативни програми: внезапно появяващо се чувство на тъга, страх, униние, депресия – вие се намирате в преходно състояние, когато остатъците от човешките програми се изтриват (преходни състояния от 3-то в 4-то и от 4-то в 5-то ниво на осъзнаване).
И тук трябва да ви предупредим: може би ви се е струвало, че с повишаване на вибрациите и нивата на възприятие симптомите на преходните групи трябва да отслабват, но за мнозина от вас, които сега преминават от групата на 4-то измерение в групата с вибрации на 5-то измерение в действителност полюсовите състояния се усилват. Извършва се окончателно разделяне с човешките пристрастия и предпочитания и вашето его се бори “не на живот, а на смърт”. Затова трябва да сте твърди в своя избор.
Ние разбираме, че имаше много предсказания и за вас е трудно да се ориентирате в този информационен поток. Но за съжаление болшинството от вас не е готово за приемане на знания отвътре и продължава да вярва в информация, постъпваща отвън. Макар че всичко е свързано и единно.
Но работата е там, че ВСЕКИ от приемащите информация ЧАСТИЧНО Я ИЗКРИВЯВА, Т.Е. ПРОКАРВА Я ПРЕЗ СВОЯ ФИЛТЪР НА ВЪЗПРИЕМАНЕ.
Именно затова ние винаги сме настоявали: СЛУШАЙТЕ СЪРЦЕТО СИ. Слушайте Себе си. Всички предавания по канали се извършват именно за това, за да повярвате във възможността за такъв път за извличане на знания, а не за да приемете напълно програмите, които описват другите.
Да слушаш себе си означава да не се привързваш и да не фиксираш твърдо в своето творение твърди програми, описани от други. Иначе вие няма да се научите на самостоятелно сътворяване. Представете си, че са ви поставили задача да сътворите свят, съвършено различаващ се от този, който вие знаете. Как ще можете да направите това, ако през цялото време се ориентирате по програмите, които описват другите?
Ние разбираме, че е трудно да се усвои всичко наведнъж. Първата крачка е да повярваш в себе си като творец и да твориш реалност заедно с други, по написани от някого шаблони. След това вие се учите на самостоятелно сътворяване и тук няма ограничения за вашата фантазия.
Имената на тези, които разговарят с вас – това е вашият личностен филтър. Това са имената на тези, на които имате доверие или в които вярвате. Информацията е единна и постъпва от единен източник – ИНФОРМАЦИОННАТА БАНКА НА ВСЕЛЕНАТА, ОТ ВАШИЯ РАЗДЕЛ НА БИБЛИОТЕКАТА, който вие наричате Акашови Хроники.
Чуйте себе си. Повярвайте, че това е възможно. Слушайки канали отвън, вие няма да можете да се съедините с Източника, защото се разделяте, отделяте се от другите, защото се опитвате да прехвърлите вашия избор върху други.
Сега мнозина от вас са почувствали отлив на енергия. Именно тези, чиито очаквания не се оправдаха. Този ефект на махалото работи във вас и във все още оставащата дуалност.
Но си задайте въпроса: какво именно сте очаквали? И ще разберете, ЧЕ ВСЪЩНОСТ
ВАШИТЕ ЛИЧНИ ОЧАКВАНИЯ СА СЕ СБЪДНАЛИ. Вие вярвахте ли, че ще настъпи край на света? Ние можем да ви кажем, че всъщност в това практически никой от вас не вярваше, въпреки информацията от масмедиите. Защото вътре във всеки от вас живее знанието за това, че светът няма край. Той е непрекъснат и вечен.
Вие очаквахте начало на нова епоха? Тя настъпи. Тя настъпи във вашите сърца и във вашето съзнание. Само че мнозина още не могат да повярват и в това. Твърде силна е инерцията.
Ние ви призоваваме да се успокоите и да се опитате да се вслушате в себе си. Какво става с вас? Какви чувства ви владеят? Какво става в света около вас?
Най-главният резултат: мнозина от вас преминаха отвъд точката на незавръщането. И сега промените са необратими. Всеки от вас може със своето намерение да призове в живота си помощ и молба за ускоряване на неговия път. Но това не е лесно. Вашите тела, телата на болшинството от вас още не са готови за новите вибрации.
Но и това, че мнозина от тези, които преди 21 декември не бяха се включили в потока на осъзнаването, все пак чуха зова на Вселената, това е чудо за всички. Дори границата 21 декември не е последна. Тези, които още не са изразили намерение да се включат в потоците на прехода, все още могат да направят това. Вашата Любов и вашето намерение ще ви позволят да препрограмирате събитията до границата на прехода.
Ако си спомняте, болшинството канали предаваха информация за това, как да работите с вашето светлинно тяло, как да медитирате. Не се предаваше информация от типа: сутрин измийте вашето физическо тяло, защото вечерта ви предстои да се разделите с него. Ние се опитваме да ви разсмеем, защото мнозина от вас толкова сериозно вярват във всички игри, които сами си измислят.
И от това, че играта се нарича „възнесение“, нищо не се променя. Тя не е престанала да е игра. Но ние приветстваме това! Вашата планета е великолепна игрална площадка, където са възможни всички сценарии за игри. Вие имате такова понятие: обучение чрез игра. Именно това се случва с вас, ако не се задълбочавате и не забравяте за това, че играта не е самоцел. Вие се обучавате на правилата и възможностите за творение. Както художника го обучават да рисува: отначало проба на боите и техните комбинации, след това се появяват контурите на рисунките и после бъдещите картини се изпълват с живот, светлина и сенки.
Сега при вас ще действа законът за критическата сила, или както при вас е прието да се казва: преминаване на количеството в качество. Това означава, че се извършва натрупване на критическа сила на инерцията за формиране на вероятностни времеви линии. Тоест когато в достатъчно количество хора се извърши изменение на осъзнаването на финия план, действието на закона ще се прояви на физическия план. Това е друг закон – законът за съответствието (външно и вътрешно, на формата и на съдържанието).
Като преставате да се вслушвате в себе си, вие губите Вярата. Всичко се извършва според великия Божествен План, чиито творци и съ-творци сте вие. Всичко е уместно и всичко е резултат от движението към Абсолюта. Но вие продължавате да оценявате и да сравнявате и това забавя вашето движение. Ние говорим това без осъждане, но с желанието да ви помогнем пак да получите вектора на движението.
Почувствайте се пълноправни творци на целия си живот. Творете с Радост и Любов! Всичко негативно остана назад – приемете това! Пред вас е новият свят и той е толкова прекрасен, колкото успеете да повярвате в това!
Превод: Лусесита/ Галактическа федерация

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.
Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. Кратко, просто, чисто.
Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог Си строи единствено храм в сърцето на човека. Забележете, отново просто казано – никакви църкви, Бог Си строи храм в сърцето на човека.
Смешно е, казва поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: волю-неволю, Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.
Казва Поп Богомил: - О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата е Божия благодат – казва поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил поп Богомил и затова са горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога правят нещо? Не, освен карма.
Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.
Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.
Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.
Любовта е насъщният хляб, казва поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – той яде сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб” е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб” е светилището отвътре – казва поп Богомил. Това е истинският хляб, светилището отвътре. Там, от съкровеното, от там тече хляба и чистата енергия.
Що е църквата? – Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! Забележете докъде е стигнал – да паднеш в пропаст е много по-добре, отколкото в църква. От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнаш, особено ако си привързан.
Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина, всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, но те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.
Когато си в църквата, казва поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.
Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Дадено им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.
Църквата е убиец на истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал, и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Забележете, колко просто казано: По-голяма глупост от тази, да възкръснат костите на глупака, няма. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.
Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста и това е любовта.
Монасите в манастира що са? – казва поп Богомил - Те са скрити лисици. Много от тях са избягали, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.
Истинската църква, това е малката стаичка на душата на всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.
Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение, и ако в основата му е неизменност към Бога, той вече е в закона, висшият закон на Бога.
Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на Земята.
Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

ПОП БОГОМИЛ

Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:
Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.
Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.
Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.
Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.
Поп Богомил изнасял истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва поп Богомил.
Човекът е произлязъл от историята на Бога.
Официалната църква е изродено християнство.
Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях, още преди сътворението. На Земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, никога не е знак на истинска вяра.
Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.
Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.
Турците наричали гроба на поп Богомил „голямо светилище”. Забележете – голямо светилище; не кой да е – турците!
По пътя на църквата, казва поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва поп Богомил, потъват до дъното. Не донякъде, а до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време в бъдеще ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.
Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.
Елеазар Хараш

При тази голяма задача, Ангелите са се потопили във вселенска медитация, за да създадат условия за създаването на човека – като се има предвид, че след дълга еволюция човекът трябва да стане Богочовек. Това означава, че човекът е трябвало да има всичко на разположение, за да може да се развива в своя дълъг еволюционен път. Ангелите са познавали Светлината на етера. Те са знаели, че когато една дума е изпълнена със съдържание и с принцип, това означава, че тя е изпълнена с фина субстанция, която излиза от чисто Божествения етер. Те са знаели също, че етерът съдържа сили, които диференцират субстанцията. Но разделената субстанция може да се организира (съмнението да се превърне във Вяра, омразата – в Любов и т.н.). Това не е лесна задача, защото само По­светените могат да обичат както трябва и да мразят както трябва. Те могат и да се карат както трябва: аз съм слушал каране на Посветени – приличаше на Слънцето. Така, както Слънцето пръска лъчите си, такова беше и карането. Но само Посветените имат тези методи и тези начини.
Една дума, проникната с Любов, работи безотказно, защото Любовта е Висшият етер, Висшата вътрешна духовност. Според Кабала такава дума има голямо космическо въздействие. Това е така, защото Любовта е най-мощният окултен двигател на всички видове сили.
От кабалистична гледна точка, думите са универсален метод за творчество и чрез тях е създаден светът. Според Окултната наука, думите организират звуковете и силите на Вселената. Тези думи, за които говорим, са същото Слово, което прониква през всички пространства. Това Слово, което прониква във вътрешността на нещата, в Библията е наречено Началото на Живота – казано е „В началото бе Словото“. Това означава, че Словото е Животът, който се движи и действа във всички светове и съзнания.
Адам и Ева са допуснали лъжа в Словото, а Учителят казва, че лъжата е атрофия в Космоса, лъжата е духовно гниене. Това е свързано с грехопадението. Всичко това значава, че лъжата е внесла разрушителния елемент в човешкия живот. Лъжата, т.е. разрушението, е свързано с изостаналите и паднали ангели – това не е истинският образ и подобие. Падналите ангели се изразяват чрез тъмнината дори и когато не искат, защото те са обвързани с нея. Затова често хората мислят по един начин, а постъпват по друг – защото все още са обвързани. Напредналите същества се изразяват чрез езика на Светлината.
Светлината и тъмнината са две различни субстанции с различен живот. Да говориш по законите на Любовта и на Светлината означава всичко около тебе да затрептява и да се преобразява. Това е постепенен процес. Това се отнася най-вече до думите принцип, пълни със смисъл и съдържание. Така говорят Учителят, Христос, Великите Учители. Учениците се учим постепенно.
В думите, които са принципи, има изключителни способности, но засега все пак те са скрити поради голямата отговорност, която носят. Защо са скрити? Защото произношението на една специална дума принцип е свързано с една голяма верига от Висши йерархии във Вселената. Те са пряко свързани с принципа на тази дума.
Словото може да се превръща в много неща – например в песен, която да е вдъхновителна или разрушителна. Истинската музика е тази, която помага в окултното развитие. Има определени песни, чрез които ученикът може да навлиза във все по-дълбоки области и сфери на Вселената. Песента може да се окаже дълбок вътрешен Път, а също и помагач. Такива извисяващи песни са израз на най-напредналите Същества от Вселената. Има песни, които могат специално да тласкат волята в Космическо развитие, други – да тласкат сърцето в много възходящи степени, трети – ума, четвърти – да развиват търпението, а други – да пречат на начина на мислене. За нас дори и разрушителните стилове вършат работа като метод, защото те помагат да се трансформира една голяма енергия. Има дори песни, които, ако един човек не е организиран, до една, две или максимум три години косата му може да побелее, защото те вкарват човека в една джунгла и изведнъж се явяват особени тонове и звуци, които карат човека да настръхне.
Грехопадението на Адам и Ева е процес на отделяне на Слънчевите сили – отделили са се, защото са много интензивни, а тази интензивност щеше да обърка още повече падналите в земна еволюция.
Учителят казва: „Слънцето застана на едно почетно разстояние. Интензивното Слънце се отдели от Земята – и тя стана годна и благоприятна за развитието на човека“.
Окултната наука казва, че Луната също се е съоб­разила и в така наречения Лунен период се е откъснала от Земята. Това е станало в Лемурийския цикъл, малко преди Атлантида. По време на Лунния цикъл много душ не са пожелали нито Луната, нито Земята и са се преселили на близките планети, където условията са били малко по-добри – Сатурн, Юпитер, Венера и т.н. По-късно, когато условията на Земята са станали по-благоприятни, тези душ са започнали своето слизане. Оттам в астрологията е дошла идеята за така наречените планетни типове (Венерин тип, Юпитеров тип и т.н.). Марсов тип означава къде е мигрирал той в миналото време, по времето на големия Лемурийски период. Тогава той е избягал на Марс – а по-силните душ са останали на Земята да се развиват в пътя на своята еволюция.
Индианците например са изключително издръжливи на тежки условия и сега. Много от съвременните хора не биха издържали в джунглите – и особено има едни области в Амазония, които са изключително опасни. Там съществата се ядат едно друго до такава степен, че не може да се разбере откъде може да дойде опасността. Наистина, има много водачи на редица индиански племена, които по своето благородство са стигнали едно високо развитие – което означава, че в следващ етап те вече могат да сменят своята раса, а след време могат да се върнат отново да  помагат на друго ниво и да я изтеглят по пътя на еволюцията.
Само при тежките земни условия може да се възстанови образът и подобието на Бога – и затова са допуснати тези условия. Останалите на Земята в грубите условия са така наречените Адам и Ева, т.е. Адамовото човечество.


ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТА
(втора идея за размишление)
Животът разговаря с ученика на окултен и мистичен език.
Когато животът проговори на ученика с лошите условия, ученикът отговаря с езика на три неща: благодарността, вярата и смирението. Това е мярка за ученика как действа той при тежките условия.
Когато животът проговори на ученика с благоприятните условия, ученикът отговаря с усилена вът­решна работа върху себе си.
По този начин ученикът навлиза в живота на Духа и се научава на неговия мистичен език.
Учителят казва: „Бог обича грешните повече от праведните, а простите – повече от учените, защото те имат нужда от Него“.
Според Учителя, ако някой човек се мисли за много добър и за много учен, Бог казва: „Турете този човек далече от Мене – той не се нуждае от подкрепа“.
Друга мярка от Учителя: една погрешна постъпка, и цялата ти философия свършва. Защо? Защото постъпката е дете на мислите и чувствата на човека, тя е краен продукт и разкрива скритите мисли и чувства.
Важно окултно правило: Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети.
Учителят казва: „Злото е отличен учител. То ще ви научи да разбирате езика на Бога. Нещастието върви по петите на всеки, който не разбира езика на живота, т.е. езика на Бога“.
Когато голямо изпитание дойде в живота на ученика, в изпитанието Бог залязва отвън, за да изгрее отвътре. То се явява като мярка за истинската благодат. Страданието може да бъде залез, но само за спящата душа.
Учителят казва: „Ако Аз ви кажа, че Бог Ми говори, не Ми вярвайте. Идеалът на миналото беше: Господ ми говори. Новият идеал е: Бог живее в мен и аз живея в Бога. Не вярвайте на хора, на които Бог говори, но на хора, в които Бог живеее и Се проявява“.
Учителят казва още: „Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, то тогава и есенните окапали листа се молят. Есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Само съзнателното движение е работа“. Значи, за да разберем езика на живота, трябва да бъдем съзнателни, будни.
Лекция, държана на 16 юни 1995 г. – Варна


МИСТИКА И ВЕЧНОСТ
(първа идея за размишление)
Мистичната дума Бог на окултен език се тълкува като най-голямо богатство в интимната област на Природата. Любовта в своята най-чиста интимност дава на Душата дълбок мистичен поглед към живота. Чрез Любовта ученикът се докосва до интимния свят на Бога, но това е само начало на една Вечна наука. Вечността може да се обхване само от трите Лица на Бога – Любовта, Мъдростта и Истината. Вечността е вътре в нас чрез тези три Лица.
Първото Лице е Любовта. Ученикът претърпява промени в пътя на своята любов. Тези промени са винаги положителни. Силата на ученика изхожда от познанието на Вечността, на Любовта.
Христос показа и разкри велик закон на човечеството: Без Любовта, Вечността се обезсмисля.
Вечността означава да живееш постоянно в Бога. Когато ученикът работи с Любов и търпение, съзнателно върху себе си, от Вечността излиза мистичен лъч, който прониква в него и му носи освобождение от времето. Така ученикът възвръща реалния си поглед за духовното и невидимите неща.

Фрагмент от послание на Еклаар – космическо същество от етерната сфера на Марс
В моята понастоящем етерна родина – Марс, се придава голямо значение на духовното и музикално възпитание и развитие, тъй като те образуват баланса към нашето, ориентирано предимно към науката минало. В това отношение имаме общо с вашия свят както и в много други отношения. Ние също правехме атомни опити, които накрая доведоха до нагорещяване на атмосферата и до стопяването на полярните шапки. И така водните маси наводниха нашата планета. Въз основа на това построихме невероятна система от канали. Използвахме природо- и животоопасни технологии. Опитахме да надхитрим природата и Космоса. Ние опитахме да променим по нашите разбирания насилствено климатичните условия, което имаше като последствие превръщането на огромни пространства в пустини. Не само времето беше полудяло, но се стигна и до измирането на много растения и животни.
Моите предци разрушиха основите си за живот въз основа на безчувствен, основан на власт технично изграден начин на живот. Това почти разруши изцяло нашата планета. Някои от нас, заедно със същества от други планети, които ни предложиха помощ, се бяха заели за промяна до последния момент и затова те преминаха в етерното съзнание. Ние принадлежим към тези, които останаха по-нататък, за да помогнем на нашите братя и сестри.
Когато нашият материален свят на повърхността на планетата ни не беше повече обитаем, изградихме нашето жилищно място под повърхността и създадохме гигантски системи от тунели. На мнозина това служеше за преживяване, но под какви ужасни условия само. Без дневна светлина, без гледка към цветни пейзажи. Но така по този начин много от нас се осъзнаха.
Но имаше и Марсианци, които напуснаха Марс, идвайки на Земята по време на вашата Атлантидска Епоха. За съжаление бяха предимно онези, които разполагаха с необходимата власт и с необходимите технически средства, за да достигнат Земята. В едно предишно послание вече ти казах, че те допринесоха за края на вашата Атлантида.
[…] Ние принадлежим към Марсианците, които научиха своя урок чрез трагичното си минало. Горещо ви призоваваме, жители на планетата Земя, да преобразувате вашия свят в планета на Любовта!
Из книгата на Бригите Йост „Аквария – Богинята се завръща“

Днес ще въведем нова идея или понятие – съществуването на многочислени „самите себе си” в едно и също време. Ако погледнете реалността от перспективата на своята Свръхдуша (Висшия Аспект), бихте видели всичките си „животи”, протичащи едновременно. Бихте видели, че сте ги създали и проявявате слаб интерес за ставащото с тях, защото сте ги създали ЦЯЛОСТНИ, т.е. съдържащи всичко, което им е нужно за приключване на жизнения им „план”, който сте им определили. Това прилича малко на дъбово дърво и земята под него обсипана с жълъди.
Когато „животът” е създаден, той съдържа „код” и много прилича на компютърни програми и подпрограми, които „разгръщат” живота напълно. Този код се съдържа в ДНК и в различни части на клетките и тъканите, от които е съставено тялото. Съдържа се също и в мозъчните клетки. Мозъкът „не мисли” и не управлява. Това е просто превключваща станция, която координира сигналите или информационния обмен между многото и различни части на тялото и интерпретира сигналите постъпващи от входните сензорни механизми.
Всеки „живот” е фактическа проекция на Свръхдушата в конкретно място/време и обкръжаваща среда. Тази проекция е свързана със Свръхдушата чрез „сребърната нишка”, непосредствената връзка на физическото тяло със Свръхдушата, функционираща като комуникационна линия между Свръхдушата и тялото или „живота”.
Свръхдушата съществува извън линейното време и по този начин, от нейна гледна точка, всички проекции се развиват едновременно. Тя е свободна да прекрати „живота” и тогава сребърната нишка просто се прекъсва, може да създаде друг „живот”, тогава сребърната нишка се свързва с развиващ се зародиш. Времето е векторна величина, свързана с материалната реалност. Тъй като Свръхдушата съществува в нематериалната реалност, е извън линейното време.
Времето е начин да се определи местоположението. Например, ако кажете, че сте се родили в Батон-Руж, трябва да кажете КОГА сте се родили, за да определите точно събитието. Може да го разберете, като си представите улица, по която преминава парад. Този парад се е състоял в определено време. Ако сте били на този парад, биейки барабан, можете да определите своето местонахождение по следния начин: „Преминавам по главната улица точно в 11.11 часа, вторник, 6 юли 1999 година”. По този начин не само заемате място във времето, но същото може да направи всяко едно събитие, което трябва да се случи по същото време, съгласно плана на Свръхдушата за Себе си. Времето не само препятства нещата да се случват едновременно, но и осигурява необходимия компонент за преместване на нещата и тяхното развитие.
Завръщайки се към Свръхдушата от безвремието (в което съществува Тя), всички проекции са едновременно. Но вътре във времето всяка душа се възприема като отделена по време. Говорите за „минали животи”, понякога за „бъдещи животи”, но всичките са изражение на опита свързан с линейното време. Можете да „помните” и други „животи”, получавайки достъп до информацията в Свръхдушата. Тя е хранилище на всички лични спомени, от всички „животи” създадени от нея. Когато това е определена цел, една от вашите подпрограми умира и вие си „спомняте” нещо от другите „животи”, като помощ при разгръщането на вашата „подпрограма” от „живота”, който живеете в момента.

Няма такова нещо като „реинкарнация”. Има само „инкарнация”. Свръхдушата се проектира в пространство/времевото местоположение и навлича на този свой „край”, своята проекция в „тялото”. Това прилича на натопен в сладкиш пръст. Пръстът е част от вас. Сладкишът е обкръжаващата среда – място/времето, в което сте натопили пръста си. Краят на пръста усеща сладкиша. Чрез него получавате впечатление, топъл или студен, мек, влажен, сух или твърд е сладкишът. Същото е и с вас. Вие сте сензорния край, „пръстът” на вашата Свръхдуша, пъхнат в „сладкиша” на вашата сегашна пространствено/временна среда. Вие взаимодействате със средата, която включва и присъствието на пръсти от други Свръхдуши, които взаимодействат със същата среда, но от собствената си перспектива.
Опитът от реалността е НАПЪЛНО СУБЕКТИВЕН. Не съществува „обективна” реалност, която може да бъде приета от всички, защото всяка гледна точка си има своята перспектива и вижда нещата под малко по-различен ъгъл. Така Създателят получава възможност да се разгледа от всички възможни ъгли едновременно.
Ние използваме термина „Свръхдуша” днес, а в предишни съобщения използвахме термина „Душа”, защото той ви е по-познат. Всяко от тези послания се базира на предишните, във вид на спирала и е основа за следващите. Това е способа, по който Вселената се разгръща. „Душата” е бисерче на сребърната нишка, между Свръхдушата и „тялото” на живота. Прилича на местен наблюдател и е свързана само с един „живот”, които й помага да осъществи целите на своето съществуване. Когато Свръхдушата прибере сребърната нишка, душата е привлечена обратно в Свръхдушата и се слива с нея. Целият неин опит по сребърната нишка тече в тялото, затова душата не може да прави нищо друго, освен да помага за изпълнението на целите.
Сега, когато всички, освен един „живот” са завършени, Свръхдушата „отсява” жизнения опит и се готви да направи квантов скок в друга реалност. Дори Свръхдушите получават „висше образование” и се изкачват по еволюционната стълбица обратно към Източника. В реалността, Източникът е всичко съществуващо, но от субективната перспектива на всяка индивидуализирана част на Абсолюта, има своя представа, разположена покрай еволюционния поток, който излиза от Източника (Абсолюта) и се връща назад непрекъснато, като безкрайна река или поток от съзнание, който няма нито начало нито край.
Но понякога, през много дълги периоди от време, както знаете, Източникът прави „мигания” или „преглъщане”. Наближавате към едно такова събитие. Свръхдушите са индивидуализирани части на Източника и всички са в пряка връзка с Него. Можете да ги оприличите на „пръстите” Му, както в сладкиша по-горе. Те са междинна степен между „Всичко, Което Е” и индивидуалните „животи”. (Както вече казахме, има само ЕДИН ЖИВОТ, който се преживява чрез множество негови изрази. Затова слагаме кавички около думата „живот”. Всички са относителни и субективни. Само Абсолютът (Източникът) е обективен и абсолютен. Това има важно значение, когато по-късно обсъждаме холограмата.)
Източникът се кани скоро да „мига” и след това ще „вижда” съвсем различно Творение. Това не е предвидено в нито една от космологиите, които имате в наличност, и затова даваме сега тази информация – за да ви помогнем да разберете, какво се случва и неговия мащаб. Фактически във всички космологии сте направили предположение, че животът е цикличен със симетрична или логаритмична форма. Предполагате, че са нужни много милиарди години, за да се достигне до определено еволюционно състояние и още толкова години, за да бъде завършено пътешествието „завръщане”.
В моделите на епохите имате два вида: с еднаква дължина (като епохите на Рибата и Водолея) и логаритмични зависимости в продължителността им (такива като югите – много дълга „златна”, по-кратка „сребърна”, още по-кратка „бронзова”, докато стигнете до най-кратката – сегашната, Кали-юга, най-трудната от всички). Тези системи предполагат, че след най-кратката юга следва отново „златна”, което е близко до случващото се сега.
Но сега има съществена разлика. В съобщението, което беше предадено чрез J. J. Hurtak преди няколко години, беше направено ударение върху „промяна на пространственото съзнание”, следващо след Нулевата Точка (той го нарече Гравитационна Нулева Зона). Това е много точно. Творението се кани да бъде напълно обновено. Всички огнища на съзнание „ще мигнат изведнъж” в продължение на неизмерим „момент”. (Времето също ще спре, понеже няма да има никаква материална реалност в този момент, а времето е функция на материята, представлява времевата част на пространство/времето.) След „мигането” „играчите” в драмата Творение, ще се намерят стоящи на други „петна” от „сцената”. Това прилича на вашето затваряне и после отваряне на очите, след което откривате, че това, което сте гледали, се е променило радикално.
А това означава, че всички предсказания са недействителни. Всички човешки пророци са виждали перспективата през съществуващата реалност. Няма никой, който да е бил във физическо тяло и да предскаже точно, какво ще се случи или, какво ще преживее всеки след „мигането”. Всяка Свръхдуша ще бъде засегната по начини, които дори Свръхдушите не могат да очакват. Единствената им задача е да се подготвят за събитието, завършвайки всичките си „животи”, прибирайки всички души обратно, с изключение на една, с която да засеят новото Творение.
Много по-малко играчи ще има на „сцената”, когато започне да се разгръща новата драма. Тези, които четат това съобщение, ще сте сред тези, които трябва да преживеете това, но ще бъдете много променени спрямо сегашната си форма и личност. Подготвени сте от Свръхдушата си, намирате се под наблюдението на душата си за това събитие. Ние правим всичко възможно, да ви подготвим така, че да не бъдете прекалено зашеметени от величието на събитието, от новите усещания и пробуденост, които вече започват да навлизат в съзнанието ви.
Мнозина от вас са дошли да изразят уважението си на големите същества, които са били на световната арена – Христос, Буда и други. Сега такива ще станете вие. А засега имате друга работа пред себе си, за да обуете новите „обувки”, трябва да свалите тези, които носите в момента.
Сега е време за събиране на урожая от души. Всеки, който е в тяло, има душа. Сега е времето за „голямата равносметка” за всички преживени „животи”. В зависимост от „крайния резултат” всяка Свръхдуша ще си направи свои собствени изводи, какво иска да създава по-нататък. Няма никакво проклятие, никакво „осъждане” на гневен Бог. (Фактически думата „Бог” трябва да се пише с малка буква, а „гняв” е проекция на човешките качества върху Абсолюта, което е напълно неуместно. Имало е същества, които са се появили като „богове” и са взаимодействали с човечеството на Земята, но това е друга история за друго време.) Но ето какво е интересно за вас: вие сте тези единствени „животи”, които ще бъдат запазени, за да се засее новото Творение. Пред вас предстоят големи приключения и вече сте започнали преобразуването в това същество, което ще бъдете след „мигането”. Всичко е под контрол. Всичко е готово. Достатъчно сте страдали, приятели. Скоро ще сте на големия празник, заедно с всички подкрепящи ви Странници. Ще преживеете много радост, когато започнете да създавате нещо напълно ново.
Наслаждавайте се на тези оставащи дни. Нека не ви вълнуват паническите изказвания на разни същества, тези, които имат друга представа за предстоящите събития. Те няма да са във вашата реалност след „мигането”. Всеки има своето място в Творението. Вие си имате вашето, те своето. Ние помагаме при такива случаи, за да се уверим, че всеки заема собственото си „правилно място”. Повече Земята няма да приема гости с такива твърдения и такова разделение. Тя ще бъде в състояние да се занимава със задачата си „да търси хармония в разнообразието”, но това вече ще бъде според първоначалния план – разнообразие от форми и култури, всички резониращи с новата вибрационна честота, която ще е характерна за Новата Земя, Тера. Тези любители на споровете, ще имат свой собствен свят, в който ще могат да продължат сраженията си един с друг. Повече няма да могат да ви пречат и най-после ще са свободни от вашите напомняния, че не са прави. Всеки се завръща в дома си, в тази вибрационна полоса, която е най-близка до неговата природа.
Вие – понеже дочетохте до края това Послание – сте предназначени за Тера. Ако не беше така, бихте го зарязали още в началото. Това послание носи код и само тогава ще се отнесете внимателно към него, когато притежавате ответния код в себе си. Вие сте малочислени по сравнение с общото число на хората по Земята, по-малко от 1/10 от 1%. Но вие сте семена за новата градина, новото раждане на Земята и великолепното време на Тера.
Щастлив път! Ще говорим отново с вас.
www.operationterra.com
http://forum.lightray.ru/ftopic6-3801-0-t-a.html

Изтичането на Седемте дена от Сътворението съвпада с Лемурийския период. Грехопадението е станало в астралния свят. Когато човешката душа е избягала на други планети, тя е нямала още физическо и етерно тяло. После, в Лемурийския и Атлантския период, човечеството постепенно слиза на Земята. Така слизат много душ. (Индианската раса може да издържа на най-тежки земни условия.)
Учителят казва: „Тежките условия са благоприятни условия. Лекият живот – това е тежкият живот. Тежките условия изработват характер, а лекият живот носи тежки условия“.
Важно за ученика: има тежки условия, при които умът не може да издържи – затова на власт идва Духът.
Бог Се е отделил от хората, за да могат те да получат своята независимост. Тя е качество на Духа. Когато станеш независим в истинския смисъл, смъртта става невъзможна. Ако си зависим от смъртта, това означава, че Духът още не е дошъл.
Независимост означава непривързаност. Когато си привързан, смъртта на близък човек те прониква, става като твоя – и ти можеш да изостанеш в развитието си, защото си зависим. А зависимият не може да мисли Божествено. Слънцето се отделя от Земята и затова то може да мисли Божествено.
Истинското отделяне е, когато си зависим от Бога, т.е. от Великата Разумност. Независимост означава придобиване на Безгранично Обожание, което е истинско отношение към живота.
Окултната наука казва, че в миналото Луната и Земята са били тясно свързани. Тогава лунният елемент, който е бил смъртоносен, е бил проникнал силно в човека. Това означава, че когато Луната е силна в човешкия живот, и смъртта е силна. Тя тегли човека към удоволствията и смъртта. Този лунен елемент е космическа духовна субстанция. Този елемент тегли човека към фалшивата свобода и независимост.
Учителят свързва Луната с въображението, което нарича черна камера. Когато в ученика господства разумната воля, въображението е ценен инструмент. Когато Луната е силна, човек не може да обича ближния. Любовта към ближния е закон, който те съграж­да. Любовта на Луната е ефимерна, непостоянна: един път се пълни, друг път се празни.
Любовта към ближния е специфично духовно отношение към Бога. Чрез Любовта към ближния се изработват способи и възможности за проникване в Тайните на Вселената. Затова този закон е на второ място в Библията. При Любовта към ближния имаш възможност да познаеш себе си. Това познание е вечен процес. Любовта към Бога дава Единение с Бога.
Разделянето на полове, на Адам и Ева, става в края на Лемурия.
Окултната наука казва, че в етерните тела на Адам и Ева са били вложени разумни сили. Физическото тяло на мъжа се оживотворява от женското етерно тяло – и обратно, физическото женско тяло се оживотворява от етерното тяло на мъжа. По този начин са се предавали жизнените сили от Адам към Ева и от Ева към Адам.
Познай себе си означава да се създадеш. Това значи Духът да те направи господар на ума. Само Духът може да те направи господар на Змията (ума).


ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДЕ ДОБРОТО?
(втора идея за размишление)
Учителят отговаря: „От най-лошите хора в света. Това е въпрос на преображение“. (Но не всички зли ще се променят.) Духовният импулс, даден от Христос, определи бъдещото развитие на човечеството. Христос постигна Своята цел – на Голгота Той успя да проникне и да се въплъти в човешките Души. Така Той успя да направи с тях космическа връзка. Това беше Неговата цел.
Христос проникна във вътрешното битие на Душата. Това е решаващо за бъдещето на човечеството. Така Христос превърна злото в добро. Той внесе Новото – нова кръв в старите жили на човечеството. Това означава, че Голгота има космически обсег на действие. Тя никога не е била обикновено събитие. На Голгота Христос пося семето на една нова Вселена. Щом е посято, тази Вселена ще се роди.
На кръста Христос показа велик метод: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“. Да простиш означава да станеш отново Божествен. Ако не простиш, оставаш в нисшите полета.
Лекция, държана на 23 юни 1995 г. – Варна


ДЯВОЛЪТ
(първа идея за размишление)
В Древността Архангелът се срещна с Истината и стана Звяр. Той не можа да устои на вибрациите на Истината – и стана мрак. В Древния свят този Архангел беше голяма фигура, с големи Божествени дарования, но реши да ги употреби за себе си, за въздигане на свое господство. Той има много силна и необорима логика, която същевременно е една отчаяна логика. Това интелигентно същество не е с рога и копита, а същество с голяма сила и хитрост. Чрез тази хитрост може да обръща всяко положение в своя полза. Според Окултната наука, хитростта е част от неговата магия. Чрез тази фина хитрост Дяволът е способен да издигне дори пророци от своето име – за което Библията ни предупреждава. Друг важен момент: Дяволът цени много раздвояването, т.е. колебливата вяра, защото тя му отваря път.
В Райската градина Дяволът отстрани човечеството от Бога. Това означава, че той също разполага с голяма окултна сила и власт. Тази голяма сила и власт са нищожни, когато се изправят пред Лицето на Истината. И най-дълбокият Мрак, и най-ослепителната Светлина принадлежат само и единствено на Бога.
Според Кабала тази ослепителна Светлина на Бога е свързана с Дървото на Живота, т.е. с Науката за Живота. По принцип, за тази Наука само се загатва, защото това е Тайна – и който я знае, тихо я скрива. За това има дълбока причина. Ако ученикът обеднее и външно, и вътрешно, той трябва да запази своята лъчезарност, своята Светлина. Когато е беден и нещастен, ученикът трябва да бъде сияещ. Как става това? Много просто: когато виждаш с Неговите Очи. Неговото Око е чисто – това означава, че Дяволът е мъртъв, т.е. без съществуване, при Божествения начин на виждане на нещата.

Тялото ви започна да се интегрира в новите енергии . Това започна преди няколко години, но през март 2016 г . процеса се ускори и обхвана целия ви живот .
Какво значи това ?
Това означава, че в близко бъдеще тялото ви ще придобие способност за много бърза регенерация . Продължителността на живота ще бъде удължена на неопределен период от време . Ще се регенерират тези органи, които по – рано „ не можеха ”, сега ще се самовъзстановяват . „ Истината ” за диетите и вредните навици ще престане да бъде очевидна, а по – скоро ще стане частен случай . Част от болестите ще останат в миналото, обаче има вероятност да се появят съвършено нови, с които ще трябва да се „ бори ” новата медицина . „ Новата медицина ” – това е вече появила се наука за целостта на организма (холистичния подход) . В следващото десетилетие тя ще доминира .
Какво ще стане ?
Преди всичко тялото ви ще бъде „ принудено ” да реагира на ускорените процеси на планетата . Но главното – е вашето вътрешно решение най – на края да се измъкнете от пелените на човешките шаблони и сами да определяте колко и как да живеете в тялото си . До неотдавна на Земята съществуваше човешки архетип, който до голяма степен зависеше от природните цикли . Сега управлението на тялото ви е здраво свързано със съзнанието . Тялото ви сега започва все повече и по – бързо да реагира на потока на мислите ви . Ако това беше станало преди сто години, то най – вероятно човечеството би се оказало с куп нови и неизлечими болести .
Ако обърнете внимание, всички болести на планетата обикновено са с една крачка пред медицината . Това не е случайно, защото болестта – това е състоянието на вашата енергия, а не естествено отклонение . Сега развитието на човешкото съзнание прекрачи отвъд пределите на животинския автоматизъм – у вас се появи лична отговорност за тялото . Природата един вид предава кормилото за управление, въпреки че го прави много бавно, така че да не се забиете в най – близкото дърво .
Преди всичко този преход позволява на хората в близко време да се научат да живеят извън планетата . Земяна пуска децата си в зрялата възраст .
Кога ще стане това?
Общия процес на преход зависи от всеки по отделно, но всички новородени вече имат съответните „ настройки ” . За това „ крайното време за прехода ” се определя от времето за което новото поколение ще порасне и от отказа от старите шаблони на миналото . Това е избор на хората, а не на някакво неопределено обстоятелство . Можете да направите този избор още сега, а може да чакате още четиредесет години или да напуснете планетата, когато пожелаете .
Като цяло пълната пренастройка на организма може да премине през няколко етапа на по 2-3 месеца . Това е свързано и с това, че тялото се опитва да го направи без сериозни удари и зависи от това до колко му се доверявате или се съпротивлявате на процеса .
Какво трябва да знаете за своя организъм ?
При вас може да се появят различни „ странни ” симптоми на болести . Може внезапно да ви заболят различни органи и части на тялото, които ще се случват за час – два или няколко дни . Когато отидете на лекар, той няма да може да ви постави диагноза . Ще ви изследват и ще ви правят погрешни диагнози . Не бързайте да приемате лекарства „ за всеки случай ” – те няма да ви помогнат .
Знайте, че това е само пренастройка на организма . Тялото ви се приспособява към новата енергия и се променя . Това не са болести – това е „ неразположение ”, което преживявате с цел да приемете новите възможности без да се налага да умирате . Заболяванията ви може да бъдат отчетливи, но могат и да преминат леко . И те ще отшумяват така внезапно, както са се появили .
Вече много хора преживяват това повече от година и прекрасно знаят, какво е . За това не приемайте състоянието си за уникално . В бизките месеци при общуването с близки и роднини, ще се убедите, че при всички ситуацията е сходна . А след това по възможност им обяснете, че няма нищо страшно – това е прекрасен процес . Разбира се, много от тях няма да ви повярват, а официалната медицина дори ще измисли някакъв „ синдром на внезапната болест ”, но винаги има личен избор как да се отнасяте към това .
Споделяйте информецията с приятели и им дайте възможност да изберат . Някои ще предпочетат обезболяващи средства и ще се сражават сами със себе си, а някои ще се доверят на организма си и ще преминат този стадий по – бързо .

Лечението
Можете да направите избора си – да се изследвате и да приемате витамини „ за укрепване на тялото ” или да се доверите на организма си . Във всеки случай, ако вярвате в лекарството, по – добре да отидете на лекар, защото вашата вяра в силата на химията все едно ще побеждава . Но ако решите известно време да се самонаблюдавате, започнете да се вслушвате в тялото си – какво ви се яде, искате ли да се поразходите, имате ли нужда от повече сън, да се изкъпете и т. н . ?
Тялото ви знае отговорите, то знае че в този момент една ябълка може да отхвърли всички симптоми, чаша мляко ще даде на организма ви всичко необходимо . Вслушайте се в себе си и ще се адаптирате лесно към новите енергии .
Най – доброто ви лечение – е да празнувате промените в тялото си, вашия контакт с него, сътрудничеството и разбирането с него .
Последно
Само с вяра в себе си няма да излекувате явна болест в тялото си, която сте създали отричайки себе си . За истинското доверие, трябват сериозни стъпки по отношение на цялостния подход към живота . Опознайте себе си всестранно, а след това правете крачка към промените, вече въз основа на разбирането и усещането на тялото си, а не въз основа на чужди думи .
Това послание касае тези случаи в които можете да видите „ странност ” в тялото си . И сега вече знаете от къде се е появила .
Превод : Росица Стоянова

Емоционалното тяло вероятно е най-трудното за изцеление от по-нисшите тела. Това е така, защото емоциите по правило са магнетични по природа, а за да се отделят магнитите един от друг, се изисква много енергия. Така че, ако имате негативни емоционални модели, те ще имат тенденцията да се запазват, освен ако не вложите значителни усилия и внимание, за да ги изцелите. Изцеляването на емоциите също така е трудно, защото човек не желае да се спира на тях или да потъва в тях. Във всички наши предходни книги сме споменавали двете стъпки към емоционалното изцеление, но заради онези от вас, които за първи път четат това, нека повторим формулата. Ето кратката версия.
Вие трябва напълно да усетите, изживеете и изразите емоциите си, докато същевременно оставате дистанцирани и ги наблюдавате от една по-висша перспектива.
Онези, които не съумяват да се дистанцират, често се предават на емоциите си и засядат в тях.
Бихме могли да ги наречем „крале/кралици на драмата“. Това са души, които вечно изразяват емоции, но никога не ги решават.
„Бедният аз! Не е ли ужасно това. Животът е несправедлив“ и т.н. са любимите рефрени на емоционално привързаните. Да се стои край подобни хора може да е доста изтощително или най-малкото – влудяващо. Хленчещият тон на гласа, сякаш всичко в живота се свежда до опити да се разреши нещо, е запазена марка на онези, които са уловени в мрежата на емоциите. Вечно имат проблеми за разрешаване. Никога не виждат ден, изпълнен с мир и спокойствие. Онези, които са заседнали в емоциите, винаги очакват да се случи нещо лошо. Умовете им постоянно са заети с някое „ами какво, ако“. Не могат да тръгнат за никъде, без преди това да свършат един милион неща, в случай че се случи нещо лошо. Ако ви се обадят по телефона, първите 15 минути ще ви разказват за всичко лошо, което им се е случило през този ден или пък започват да плачат без очевидна причина.
Няма нищо лошо в изразяването на емоциите, стига това изразяване да води до решение. Но без една по-висша перспектива никога нищо не се разрешава. Медитирането, дистанцираността и виждането на по-голямата картина са абсолютно необходими за емоционалното изцеление.
Онези обаче, които се дистанцират прекомерно и забравят да усещат своите емоции, са хората, които говорят за емоциите или мислят за емоциите, но в действително никога не ги УСЕЩАТ.
Можете да анализирате живота, да се опитвате да го проумеете, да го предсказвате и да го предчувствате, но ако не го УСЕЩАТЕ, значи в действителност не живеете. Дори мнозина, които практикуват даоистките изкуства, попадат в този капан. Те са убедили себе си, че са еволюирали отвъд емоциите. При тях всичко вече е съвършено, ясно и спокойно. Но без емоции животът става скучен и безцветен. И рано или късно техните потиснати и отречени емоции ще излязат на повърхността – може би по начини, които ще ги накарат да се почувстват неловко.
Пазете се от гурута и учители, които изглежда са превъзмогнали своите емоции. Един от нашите любими учители е Кришна. Защо? Защото той и другарите му веселяци винаги лудуват, танцуват, изпълняват музика и се забавляват. Те изразяват емоции. В Библията се разказва, че Исус често е плачел и се е смеел. Никъде не се споменава да е бил стоик, със сериозно и безизразно лице…
Из книгата на Сал Ракели „Интегриране на душата“

Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното                                                                                                                                                                                                          Според древните египтяни душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Направена е съпоставка между три звезди от съзвездието Орион и трите пирамиди в Гиза (на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура). Получава се пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, с яркостта и местоположението на звездите. С други думи, сякаш небесната карта е наложена още веднъж на Земята.                                                                                          ЗЕМНИЯТ ОРИОН                                                                                      Комплексът край Свещари  крие много тайни.
Приблизително в този регион преди около 2500 години се е намирала столица на царството на гетите. Там, според погребалните практики на древното племе, в комплекса „Сборяново” са се полагали тлените останки на владетели и големци.
За целта и са насипани 12 изкуствени могили гробници, подредени както звездите от съзвездието Орион *.
Интересно е да се напомни друг интересен факт -
подредбата на могилните некрополи в Сборяново всъщност точно наподобява очертанията на три от най-важните египетски пирамиди,
също следващи схемата на съзвездието Орион. Това са Хеопсовата пирамида, пирамидата на Менкаура и тази на Хефрен.
Досега са проучени две от високите могили в Сборяново, а само си представете какво може да има в останалите!
Тайните започват да се разнищват още през 80-те години на миналия век, когато археолози откриват в т.нар. Гинина могила гробницата на тракийския цар Дромидех. Монолитният каменен саркофаг, в която е положен той, по величие и изкусност на изработката си съперничи дори с най-ефектните образци от вътрешността на египетските пирамиди, смятат археолозите.      

Твърдението, че душите на хората са звезди, които се завръщат в небето след смъртта им, се среща и в произведението на Платон „Тимей", където философът разказва за изчезналата Атлантида. Древни сведения говорят, че атлантите са владеели Египет и земите около Средиземно море.
По време на първите фараони се почита божествената тройка Амун (Амон), Мут и синът им Хонсу. В превод името на сина (Хонсу) означава „северна светлина". На север са ориентирани и всички пирамиди. Названието „хон"се среща често при кавказките народи (наследници на северните племена - кимерийци и скити, принадлежащи към древнобългарската общност) и с него се обозначава северната част на планинските склонове. Кимерийците („кими"в превод е „мост между световете") в дълбока древност живеят край река Океан. Още по времето на Омир р. Нил, позната и като Стикс (анаграма на Скит, родственик на кимериеца), е земен аналог на небесната река, наричана Океан или Еридан (име и на съзвездие в южното полукълбо). В доелинистичната епоха Еридан е символ на Млечния път.                                   Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор).                                                                                               Съзвездието, свързано с фараоните, Орион е ориентир още от времето на атлантите. Интересното е, че Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо. То се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето". В едната посока поясът на съзвездието е към Алдебаран, а в другата - към Сириус.
                                                                                                       В Египет звездата Сириус е отъждествявана с главната богиня Изида - сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Този ден, 19 юли, е приет за първи ден от египетската година и предшествал прииждането на р. Нил. Всяка година се състояла от 12 месеца, като всеки от тях имал по 30 дни. Към тях (360 дни) се добавяли още пет дни на голяма петица - Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор. Първите четирима са от едно семейство (братя и сестри), а Хор е син на Озирис и Изида.                                                           „Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус)                          В древноегипетската митология съперник на Хор е неговият чичо Сет/Сат - убиец на баща му Озирис, с когото той се бие и го побеждава. Преди битката Сет е владетел на Горен Египет, чийто символ е бялата корона, а Хор владее Долен Египет, чийто символ е червената корона. От името Сат лесно се стига до по-късния символ на злото и тъмнината Сатан (Сатана), название, означаващо „небесната земя на Сат".                          
                                                                                                             На земята Хор се намира в Мемфиския некропол. Северната стена на Мемфис е границата между Горен и Долен Египет. Пазител на некропола е божеството Сокар - човешко тяло с глава на сокол.
Любопитно е, че звездата Сириус е позната в митологичен контакт с името Сот. А от Сот-кар (Сириус-кар - планетата Сириус и карите -праотци на траките) до Сокар остава една неголяма крачка.
При българите соколът (Хор) също е обожествяван. Не случайно ние наричаме себе си хора. В гробницата на Аспарух край с. Вознесенско (днешна Украйна) е намерен сребърен орел (сокол) със змия. За древните народи на Америка соколът е символ на силата на Горния свят. И в това няма нищо чудно, защото в основата на тези народи стои културата и светогледът на траките и кимерийците, наричани по-късно българи.
На небето Хор заема място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Той е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. В края на годината Хор се намира в средата на  Зимен шестоъгълник от звезди. Синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат с още едно име - КХАБИРУ(кабирите, известни с тракийските мистерии). Аабхиира: Подобно име също се появява в МахаБхара-та(Древна Индия), както в "Сабха-парва", така и в "Бхисма-парва". Споменава се, че провинцията е разположена на река Сарасвати(пресъхналата река , минаваща през Мохенджо-Дару и Хар-ап-ската цивилизация, "Хар-апa", значи "Земя-вода") в СИНД(ИНД). Съвременната провинция 'СИНД'първоначално се е простирала до другата страна на АРАБ-СКО МОРЕ("Ар-Ап", "земя-вода") всички жители на провинцията са били познати като АБХИРАС         Тайните на Лабиринта                  Летописите говорят, че след пристигането си в Египет оцелелите атланти построили храм и обсерватория. Те били издигнати, за да съхранят уникалните им знания за небесните тела и за да могат да продължат да наблюдават техните движения във Вселената.
Налице е известно противоречие, защото Атлантида загива още X хил. пр. н. е., а Лабиринтът е започнат около 4600 г. пр. н. е. - през епохата на Бика (Телеца). Ако вземем обаче за отправна точка 5700-5600 г. пр. н. е., когато е Потопът в Черно море, и имаме предвид, че трако-кимерийците напускат Балканския полуостров и част от тях намират в Египет и в Шумер нови благоприятни земи за заселване, всичко идва на мястото си. Още повече, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си (около V хил. пр. н. е.) идентичните 12-циклови слънчеви календари на хуни (кимерийци), шумери и българи.                                        За Лабиринта пишат древни автори като Херодот, Страбон и др. Според тях тази огромна постройка от 3000 помещения с вътрешни градини, разположени на два етажа (по 1500 на етаж), превъзхожда пирамидите. Интересното е, че таваните на помещенията са изгра­дени от единствен каменен блок и освен камъни, които достигат ог­ромни размери, в Лабиринта не е използвано дърво или други мате­риали. Като че ли строителите са искали постройката да устои на превратностите на времето. Много от стените били подвижни и изпи­сани с йероглифи. За съжаление този сложен архитектурен комплекс (с диаметър повече от 8 км) все още не е намерен и вероятно е скрит под тонове пясък. Като едно от предполагаемите негови места се смята Фаюмският оазис, където през XIX в. пр. н. е. се строи нов важен административен и религиозен център Кахун.
Лабиринт е построен и на остров Крит. Критяните (каритяните) са наследници на карите (праотци на траките). Царят на критяните Минос превзема отначало Горен, а по-късно и Долен Египет около 3100 г. пр. н. е. В поречието на Нил той построява своята столица Мемфис. Минос създава първата египетска династия на фараоните (критска династия). По това време започват и строежите на внушителни гробници с подземни камери.
По-късно, около средата на III хил. пр. н. е. критяните, кимерийците и белите евреи напускат Египет. С тяхното преселение секва и издигането на колосални строежи (пирамиди, храмове и др.) в поречието на Нил. Част от тях поемат обратно към Балканския полуостров. Движението на карите между Египет и Балканския полуостров поражда и двете названия Сакара -фараонско гробище до Мемфис и планината Сакар, където е погребана царица Бастет (от древнобългарски произход), заровен е кивотът и безценна история на Древния свят. Името Сакара произлиза от Сокар - споменатото вече божество с глава на сокол. Като спомен от карите в днешните наши земи са останали названията на Карановата могила (Сливенско, с най-стари пластове от VIII хил. пр. н. е.), Карон лимен (древното име на нос Шабла), р. Искър (Искар„звездата на кар"), гр. Карнобат и т. н.                       Според легендата главният бог при траките и техните предци Зевс (името му Зевс/Звес е явен ориентир към звездите) открадва Европа -дъщеря на цар Агенор. Първото му появяване пред нея е в образа на бик. От Европа Зевс добива няколко сина, между които и Минос. Този негов син създал велико царство на остров Крит. Самият Зевс е отгледан на остров Крит, а с името на майката Европа в древността летописците наричат главно балканските земи.
Любопитно е, че някои от архитектурните решения на (критския дворец в Кносос (възстановен след земетресението от XVI в.) напомнят на двореца в Мари (Месопотамия). Връзката едва ли е случайна. Още повече, че Мари е посещаван от търговците от остров Крит.                                                                                          Лабиринтът се казвал Лабиринтът на Минотавъра (т. е. на цар Минос от Таврическите планини - в стари времена част от Кавказ). Таврия е предишното име на Кримския полуостров и е важна част от историята на древните българи - самарците. Думата „Лабиринт"произлиза от думата „Лабрюс"/ „Лабрис", която на карийски означава „двойна брадва". Затова и двойната брадва е най-често срещаният символ в Крит - герб на цар Минос (владетел на Крит). Знакът се среща в Микена, дори и в Стоунхендж. Брадвата е сред изображенията и върху диска от Фестос и е символ на власт и могъщество във всяко древно общество. Удивително е колко много тя напомня формата на съзвездието Орион (два триъгълника, които се допират с върховете си).                                                          В античността са се стремели към средната част на Лабиринта, но са се страхували от нея. Смятали, че досегът води до повратен момент - смърт и ново раждане, или вечен живот. Хилядолетия преди новата ера Лабиринтът е бил разпространен в различни форми по целия свят.
     Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.                                                                                                                                                              Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис).         Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често сре­щан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е"и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките.                  Шести аватар на Вишну е Рама с топора или Парашурама. Той е брахман, който повече от 20 пъти унищожава мъжете кшатрии, за да отмъсти за убийството на своя баща Джамадагни, който е един от царете. Седми е Рама, знаменитият принц на Айотхя, синът на Дашаратха, героят на Рамаяна, спечелил войната на остров Ланка с царя на демоните Раван, който откраднал неговата съпруга, прекрасната Сита. Рама именно е въпъщение на съпружеска вярност, войнско мъжество и справедливо отмъщение.                                                                                                                                                      Преди хората над Египет властвали богове. Последен от тях бил Хор (Аполон), син на Озирис (Дионис). Този Хор отстранил от власт Тифон, брата на Озирис. Египтяните различават три поколения богове, като Пан е от първите, Херакъл – от вторите, а Дионис – от третите. От времето на Херодот до Пан, син на Пенелопа, са изминали 800 години; до Херакъл на Алкмена – 900, и до Дионис на Семела – 1000.

След жреца на Хефест били избрали 12 царе, които да управляват заедно (египтяните, казва Херодот, не могат да живеят и ден без цар). Те се договорили да се сродяват чрез взаимни бракове, да не се премахват помежду си, да са равни и приятели. Но имало предсказание, че онзи, който възлеел с медна чаша в храма на Хефест, щял да управлява еднолично.

Лабиринтът и изкуственото езеро Мойрис

Те изградили Лабиринта над езерото Мойрис, близо до Крокодилополис. Пирамидите са неописуеми, казва Херодот, но лабиринтът превъзхожда пирамидите. Имало 12 покрити двора, 3 000 помещения на два етажа – по 1500 над и под земята. В подземните имало гробници на царете и свещените крокодили – там не допускали чужденци. Изходите и завоите през дворовете били много заплетени, стените били пълни със скулптирани фигури.
Опира до езерото Мойрис, чиято обиколка била 630 км. Било изкуствено, в средата имало две пирамиди с надводна и подводна част, на всяка от тях – каменен колос. Водата била докарана по канал от Нил. При изкопаването хвърляли пръстта в Нил, а той я разнасял – така, както крадците в Ниневия изкопали проход под земята към дворците на Сарданапал, за да отмъкнат съкровищата му, а пръстта хвърляли в Тигър (144-150). -Херодот, "История".                                                                                                                                     Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)

 Кървавата звезда Сириус, която вероятно са наблюдавали в древността                                                                                                                                                                                  Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус.                                                                Сириус днес                                                      Бялата линия е орбитата, която щеше да следва Сириус А,
ако Сириус Б не съществуваше.Синята линия показва
действителната орбита на Сириус А Жълтата линия показва действителната орбита на Сириус Б                                                                                                                                      Двойната звезда Сириус

През 1862 Алвин Кларк открива Сириус Б - компаньонката на Сириус А. Съществуването на двойник на Сириус е предсказано от Ф. Бесел, който от 1834 до 1844 наблюдава звездата и забелязва някои нередности в нейното движение. През 1920 В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже ( малки звезди с голяма плътност ( една лъжица от вещество от бяло джудже може да тежи тонове ), които горят едва едва ( Сириус Б е първото бяло джудже, отрито от хората ). Сириус Б има диаметър 1/10.000 от диаметъра на Сириус А.
Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3.000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около остта си ( 23 пъти в минута ) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.
Двете звезди се въртят една около друга, като непрекъснато обменят частици. Заради силното си магнитно поле е голямата си плътност Сириус Б отнема доста материал от Сириус А. На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.  

         http://budha2.blog.bg/drugi/2014/04/10/predi-horata-nad-egipet-vlastvali-bogove-posleden-ot-tiah-bi.1255853

Елохимите (става въпрос за Божествата), които са създали човека, са вложили в него всички необходими сили за висше развитие. След това те се оттеглят, за да могат да работят и върху своята еволюция. Всичко е вложено вътре, в Душата на човека. Когато човек казва, че нещо му липсва, това означава, че неговите желания са насочени навън. Който има външни, неразумни желания, той залязва, защото това са желания на ума – а основата на ума е вторична.
В човека е вложено търпението. Това е качеството, което разпъва злото на кръст. Нетърпението разкрива бедност в Любовта. Когато търпението е голямо, тогава в твоя живот идва Духът и те прави силен и богат. Затова търпението е духовно богатство – това е едно от най-силните качества, най-необходимите и най-важни за ученика.
Човекът, който е създаден от Ангелите, е и мъжко, и женско същество. Но човекът, в който половете се разделят, е вече физически човек. Това определя края на Лемурийската епоха и началото на новата Атлантска раса.
Ледът произлиза от водата, т.е. физическото тяло  – от Духа. Два пола – това означава двойственост на съзнанието; и точно затова разделеното съзнание си търси половинката, наречена сродна душа. Ученикът трябва да надрасне стремежа си към сродната душа. Неговият стремеж трябва да бъде насочен преди всичко към Бога. Този въпрос – стремежът към Бога, към Учителя – е по-важен, а сродната душа ще дойде именно чрез Бога, но впоследствие. Ако обичате хората повече от Бога, не можете да стигнете до Бога. Само Посветени могат да работят по обрат­ния ред. Обикновените хора трябва да обичат първо Бога (това е Първата Заповед в Библията), а после – хората, за да може Бог да ги научи на вътрешните методи и правила, да могат да различават кое е по карма, кое – по дихарма. Защото Учителят казва: „Не всичко става за поука“.
Въпросът за сродните души не се отнася за обикновените хора, той е главно за учениците. Значи: първо ще търсиш Бога, т.е. Живота, а после ще има какво да дадеш и на сродната душа, и на другите. Когато говорим, че първо ще търсим Бога, това означава, че първо трябва да придобием Истинския Живот. Образът на Бога е Животът. Да намериш Бога – това значи да дадеш Живот на всичко около себе си. Тогава и сродната душа може да дойде.
Учителят казва: „Който иска да бъде щастлив, той трябва да съдържа в себе си и мъжа, и жената“. Това сливане на тези две Души не става на Земята, а в Невидимия свят. Човекът отпреди Лемурия и Атлантида е нямал способност да се види, защото не е бил слязъл още на физическото поле. От друга страна, грехопадението е отнело Светлината на човека и поради тази причина той е трябвало да слиза надолу. При това слизане, т.е. при тази загуба на съзнание, и при тези вече оформени раси, въпросът „Има ли Бог?“ е вече нещо нормално.
Според Кабала, Бог оттегли мощната Си Светлина и остави едно място, където да се създаде светът. Това означава: Бог трябваше да Се сгъсти в Себе Си, да Се концентрира, за да направи място на една част от Светлината, която да даде живот на душите. Първичното, което е чисто и духовно, не се вижда с физически очи.
Без Идеал не може да дойде дълбокото пробуждане – а без това пробуждане не може да се постигне нищо трайно, нищо истинско. Всичко това означава, че в истинския Идеал е скрита Светлината. Тя е, която дава дълбокото пробуждане за Живота. И според Учителя, и според Кабала, само чистата Светлина е свободна от илюзията. Илюзията е смесена: в нея има и светлина, и тъмнина; докато чистата Светлина е над двете: в нея има нещо първично, което дава да се различават духовните неща.
Есейската школа, която в миналото е работила секретно, впоследствие, около един век преди Хрис­та, работи по-открито. Есеите са ученици на Бялото Братство. Те оставят една малка и важна историческа следа – макар че според Окултната наука се оказва, че Христос не е бил доволен от есеите. На тях Христос също показва чистата, или цялостната Светлина, която при тях все още липсва. И Буда, и Кришна, и Мохамед, и т.н. са само съработници, а не (както са ги смятали) Богове. И сред теософите, и дори и при Щайнер има заблуждения, които те не могат да различат. Нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат.
Къде е скрита истинската Светлина? Тази Светлина идва от Христос – и в човека тя се изявява като Първично духовно виждане.
Раждането на Христос в пещерата е един дълбок символ. Пещерата – това е самият човек и човешката Душа. Когато Христос влиза в един човек, в човешката вътрешност, Той влиза в пещера – но важното е, че Той е влязъл в човешката Душа, в човешката вътрешност, и там Си е направил Своите ясли. Яслите – това означава, че Христос е заченал в човешката Душа.
Първичният Рай се е състоял от присъствието на Бога в него, т.е. от присъствието на Неговата топлина, светлина и сила. Защото, когато говорим за Царството Божие, не говорим за топлина, светлина и сила, а говорим за Любов, Мъдрост и Истина. Царството Божие – това означава спазване на абсолютно всички разумни закони на Природата, без изключение. Царството Божие изисква Абсолютна Разумност.
Какво е например топлината? В топлината се изразява една чисто духовна Реалност – това е Духът на Бога. Топлината преди всичко е духовна. Любовта в другия свят е топлина, или Огън. Който има тази Любов, той не се нуждае от философия.
Учителят казва: „Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? Защото тук всичко се схваща моментално“.


ТАЙНАТА ВОЛЯ
(втора идея за размишление)
Христос показа на света основните закони, по които животът и нещата могат да се изменят. Например социалният въпрос е много прост за разрешение. Отговорът в Окултната наука се намира в един закон: Колкото повече има пробуден Дух в човека, толкова повече социалният въпрос е разрешен – значи, въпросът се разрешава по Дух. Тука не са необходими събрания, тук е необходима съзнателна работа върху себе си и оценяване на Пътя, който е показал Христос. Главното правило за промяната е следното: За да се измени редът и животът на ученика, той трябва да има една основна Идея в живота си, трябва да се стреми предано и свято да постигне тази Идея.
Учителят казва: „Христос е дошъл на Земята, за да ни подготви без страх да посрещнем момента, в който булото ще се вдигне и Истината ще се изяви“. Ако човек е неподготвен и повдигне булото, той ще умре. За да бъде един ученик истински ученик, той трябва да се Новороди, т.е. трябва да мине през Посвещение. В пътя към това Посвещение ученикът трябва да е подготвен. Защо? Защото той ще срещне Истината – и ако не е подготвен, ще умре, понеже Истината е смъртоносна. Законът на Новораждането означава изпълнение на Божията Воля.
Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята Воля“.
Всичко това ни говори за една друга Воля, която е скрита в недрата на Битието. Тази Воля се изрази на един външен свят чрез Своя Син. Тя стои над всяко знание – това е Тайната Воля, която е скрита в дълбочината на ослепителната Светлина.
Една важна идея за красотата на помраченото съзнание, насочена към учениците и към тяхната будност. Учителят казва: „Помраченото съзнание е един специфичен път към Божията Воля. Помрачаването често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будността на съзнанието си, докато премине през тази тъмна зона. В това положение, неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво с Него“.
Това е един от скъпоценните пътища, по които Тайната Воля се разкрива.
Лекция, държана на 30 юни 1995 г. – Варна


БЕЗКОРИСТНАТА ЛЮБОВ
(първа идея за размишление)
Могат ли днес съществата на злото да се развиват?
Учителят отговаря, че днес за съществата на злото и мрака няма условия за развитие и одухотворяване. Затова усилията на Бялото Братство са насочени главно към тези, които са приели Любовта като свой Път. Неразумните същества дават път на Звяра в себе си и така те се втвърдяват и изгубват своята съвест, т.е. своя Път. Които дават път на злото, трябва да знаят, че цялата сила на това зло ще се излее върху тях със своята пълнота.
Злото в един човек е мярка за затъване в образа на Звяра. Защо Змията е силна? Защото в нея е вложена част от Божията Сила. Именно с тази сила в миналото е била Архангел, а сега е сила на Злото. Това означава, че Злото е също Богоявление.
Злото съдържа в себе си скритото възраждане на доброто. Това се отнася за ученика. Злото е допуснато, за да може Душата на човека да затрепти за Бога и да се определи в своя Път. Злото не може да руши в областта на Любовта, защото това е сферата на Бога. Кога човек познава злото? Когато се е отрекъл от Божествените неща. Тогава, и да не иска, ще се запознае с него.
За ученика: злото е важна основа за разгръщане на неговата воля. Задачата на ученика е да придобие безкористната, непривързаната Любов. Безкористната Любов е разрушителна за мрака. Тя прави ученика неуязвим. При нея ученикът се научава да различава всички демонични вибрации във външния и вътрешния свят, колкото и прикрити да са те.

1. Вие сте тук, за да позволите да се осъществи божественото предназначение на Вселената. Да, точно толкова сте значими!

2. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите - стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент - в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие.

3. Нищо не е такова, каквото ни изглежда.

4. Привидната солидност на материята е илюзия, създадена от нашите сетива.

5. Ако умственото развитие и натрупването на знания не бъдат балансирани от съответно израстване на съзнанието, потенциалът за нещастие и беди е много голям.

6. Да не се съпротивляваш, да не съдиш и да не се привързваш са трите аспекта на истинската свобода и на просветления начин на живот.

7. Покоят е единственото нещо на този свят, което няма форма. Но пък от друга страна, то не е точно нещо и не е от този свят.

8. Най-силният катализатор за промяна в една връзка е пълното приемане на партньора, такъв какъвто е, без да изпитвате потребност да го съдите или променяте.

9. "Как"е винаги по-важно от "какво".

10. Духовното пробуждане е пробуждане от съня на мислите.

11. Най-големият враг на егото е настоящият момент, което ще рече - самият живот.

12. Хората не осъзнават, че сега е всичко, което съществува; Няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума. Миналото ви дава самоличност, а бъдещето - обещание за спасение. И двете са илюзии.

13. Не позволявайте на един луд свят, да ви каже, че успехът е нещо друго освен настоящият момент.

14. Да не се съпротивлявате на живота е да бъдете в състояние на благодат, удобство и лекота. Това състояние след това вече не зависи от неща, които са по определен начин добри или лоши. Нещата, хората или условията, които сте си мислели, че са необходими за вашето щастие, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна, и вие сте свободни да им насладите и да ги оцените - докато траят. След като зависимостта си е отишла, вече няма страх от загуба. Животът си тече с лекота.

15. Скуката, гневът, тъгата, или страхът не са "ваши", не са лични. Те са състояния на човешкия ум. Те идват и си отиват. Нищо, което идва и си отива, не сте вие.

16. Любовта не е отвън, тя е дълбоко вътре във вас. Вие никога не можете да я загубите и тя не може да си тръгне.

17. Където и да сте, бъдете там напълно. Ако намерите вашето „тук и сега"нетърпимо и то ви кара да сте нещастни, имате три възможности: премахнете себе си от ситуацията, променете я, или я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта и трябва да изберете сега. Тогава приемете последствията.

18. Повечето хора никога не са напълно присъстващи в сега, защото подсъзнателно вярват, че следващият момент трябва да е по-важен от сегашния. Но така вие пропускате целия си живот, който никога не е сега.

Екхарт Толе е немски духовен учител и автор. На 29-годишна възраст Екхарт Толе изживява, по негови думи, едно внезапно и радикално духовно пробуждане. Той описва това състояние като „Просветление", наричано освобождение от индентифицирането със собствената личност в своята първа книга „Силата на настоящето". Тази дълбока духовна промяна разрушава старата му самоличност и променя из основи хода на живота му.

Първата му книга, „Силата на настоящето"стои начело на бестселър-списъка на Ню Йорк Таймс и е преведена на над 30 езика. Чрез нея учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги „Гласът на покоя", „Нова Земя: Пробуждане за целта на вашия живот" , „Практикуване на силата на настоящето", „Единение с живота".

В своите книги Екхарт Толе употребява картини и мистични изказвания от различни духовни традиции, като например Християнския Мистицизъм или Будизма, за да опише препоръчания от него път към вътрешната свобода.

Книгите на Екхарт Толе можете да поръчате в книжарнижа Gnezdoto

Човешкото тяло се състои от девет системи: кръвоносна, храносмилателна, ендокринна, мускулна, нервна, репродуктивна, дихателна, костна и отделителна.От какво са направени те? От тъкани и органи. От какво са направени тъканите и органите? От клетки. От какво са направени клетките? От молекули. От какво са направени молекулите? От атоми. От какво са направени атомите? От субатомни частици. От какво са направени субатомните частици? От Енергия!Ние сме същества от чиста енергия-светлина в най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която се променя непрекъснато под повърхността и ние можем да я контролираме с могъщия си ум.Ако погледнем тялото си под мощен електронен микроскоп и проведем други изследвания върху себе си, ще установим, че сме съставени от клъстери от постоянно променяща се енергия във формата на електрони, протони, неутрони, фотони и т.н..Така е и с всичко друго около нас. Квантовата физика твърди, че самият акт на наблюдаване на един обект го кара да бъде там, където е и да изглежда по начина, по който изглежда.Обектът не съществува независимо от наблюдателя! Така че, наблюдавайки, насочвайки вниманието си към нещо, ние буквално създаваме това нещо.Това, което виждаме с очите си и опознаваме с телата си е физическият свят, който ще наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от определена причина. Тази причина е Умът.Тялото не може да създава. То може само да усеща и да бъде усещано... това е неговата уникална функция.Умът не може да усеща, преживява... той може само да създава и интерпретира. Той се нуждае от свят на относителността (физически свят, Тяло), за да почувства себе си.Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Ума и Тялото.Тялото не притежава силата да сътворява, въпреки че създава илюзията, че го направи. Тази илюзия е причина за много страдание и неудовлетвореност. Тялото е просто следствие и няма силата да причинява последствия или да твори.Ние
имаме възможността да се научим да виждаме Вселената по нов, различен начин, така че да можем да създаваме в живота си всичко, което наистина пожелаем.

http://budha2.blog.bg/drugi/2013/08/27/ot-kakvo-e-napraveno-choveshkoto-tialo.1143355

Окултната сила на Бога е преобразила Ангелите в демони. Падането е закон на превръщане. Те бяха преобразени, защото слушаха Словото Божие, но престанаха да го изпълняват. Една от древните истории в света е преданието за Луцифер – великият Ангел, въстанал срещу Вечната Воля. Всички паднали ангели се обединяват и се опитват да се борят срещу Бога. Така се е поставило началото на Черното Братство.
Окултната наука казва, че сега нашият свят е пристанище на Черната Ложа. В света Черната Ложа работи усилено и затова много хора се превръщат в демони благодарение на съблазън и неустойчивост – вещици, екстрасенси, призраци, недоразвити същес­тва и т.н. (Това не се отнася за изключенията.)
Призраците, понеже са изостанали същества, са обречени на това скитане хиляди години. Във вътрешността на мрака са методите, при които се раждат тези призрачни и кошмарни същества (бесове, вампири), които дебнат нищо неподозиращите смъртни хора. Армията от паднали същества – това са во`йни на Звяра, които се управляват от неговата воля. Главната ударна сила на демоните е невидима и работи главно чрез съблазни и удоволствия. Това означава, че ученикът много отрано трябва да се въоръжи за борба с тези тъмни сили. Въоръжение означава пречистване, търпение, смирение, контрол – и всичко това, постигнато с Любов и постоянство, а не с усилия и изкуствена дисциплина. Тези неща трябва първо да се изучат, второ – да се практикуват, и трето – да се придобият.
В това въоръжение най-важно място заема будността, защото тя е тази, която изпреварва ума, т.е. замислите на Звяра. Това изпреварване на ума зависи от постоянството в молитвите.
Дяволът е бил наричан на Небето Луцифер – това означава Носител на Светлина. Тази Светлина не го е задоволявала и в един особен ден той пожелал нещо повече. Понеже не е знаел какво иска, той е станал мрак.
Всеки, който не знае какво иска, ще стане мрак, т.е. демон. Това става постепенно.
Луцифер не е бил доволен от високия си произход, но започнал да се опиянява от своите Ангелски видения. Настъпило фаталното – започнал да се обожествява (това е опасно за ученика, докъдето и да е стигнал). Това довело до възгордяване и до неговото падение.
Учителят казва: „Горделивият не може да работи върху себе си, върху своята почва, защото твърда и суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си“.
Луцифер се наслаждавал на своето безсмъртие и на особената си близост до Бога, защото не всеки можел да има тази чест. Постепенно гордостта му станала толкова голяма, че той е искал да засенчи и самото Слънце. Отклонявайки се от своя небесен произход, е започнал да се опиянява от гордост и е поискал най-фаталното: да няма нещо, което да е над него, дори това да е самият Бог. Пожелал е сам да управлява своя живот – но неговият живот се превърнал в мрак. В него е събрал една армия от недоволни като него. Започнал е да воюва за своето господство и така е започнала Великата небесна война.
ОПАСНИЯТ ПЪТ
(втора идея за размишление)
Пътят на окултния ученик не води до себеобожествяване. Когато станеш „бог“, ти се отклоняваш от Единството и от Истинския Бог.
Сатана стана „бог“, т.е. сам се обожестви, но срещна Чистия Бог, Който го обезличи и го хвърли в Бездната. Така свършват развитието си много „богове“. Сатана, който е Космическото зло, е само един добър слуга. Всички, които смятат да станат Богове, трябва правилно да разберат библейския стих „Богове сте“.
Богове са само съществата на Святата Жертва. Тези Богове стават Синове Божии. Само Синовете познават Истинския Бог. Христос казва: „Как така Ме наричате „благ“?“.
В скритото си Аз ученикът трябва да се пази от самообожествяване, т.е. от опасния път – защото това е пътят, по който Ангелите са се превърнали в демони. Те са се превърнали в зверове и за себе си, и за другите.
Пътят на ученика е Пътят на Христос, Пътят на Сина – или на осиновяване от Отец.
Окултната наука казва, че Христос е Венецът на знанието и завършекът на превъплъщенията. Христос, Синът, като влезе във вътрешността на всеки човек, влиза като в пещера. В нашата вътрешност Христос живее като младенец (в най-вътрешните ясли). Когато Христос стане на възраст 33 години вътре в нас, Той ще ни дава истински упътвания и съвети. Без тях ние сме загубени в своя път. Без тези съвети много Ангели изгубиха своя Път и станаха демони на злото. Понеже Христос е заченал в човечеството, Той ще пречисти и тези, които се стремят към Него, макар и грешно.
„Змията ще бъде смазана.“ (Библията)
Казано е, че семето на жената ще смаже главата на Змията. В това е всъщност голямата надежда на човечеството. Това семе е Божествената основа на Любовта. Това е скритата основа на Битието.
Лекция, държана на 7 юли 1995 г. – Варна
МЪЧЕНИЕТО НА ЛУЦИФЕР
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Всички духове, които не разбират Същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в Ада, е Луцифер, Князът на света. Казва се за Луцифер, че е лишен от Светлината си и изпратен в Ада на вечен огън и мъчение. При тези условия Луцифер се мъчи, иска да се освободи – и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това?“.
Когато Луцифер е имал Бог до себе си, той не Го е разбрал. И когато е бил отстранен, пак не Го е разбрал. Това означава, че в него отсъства Същественото.
В тази връзка, злото и враговете са важен изпит за ученика. Ако той ги обикне, ще може да ги преобрази. Именно затова е казано: „Любете враговете си“. Защо? Защото Любовта е силата, която преобразява.
При условието на Любовта и будността, за ученика важи следният закон, даден от Учителя: И злото е за добро, и доброто е за добро. Учителят казва: „Злото не е добро за всички, защото има духове, които, подложени на мъчение от силата на Природата, се ожесточават и са готови да унищожат целия свят“.
На това основание, Учителят казва: „Когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно“. Тук не говорим за страдание, а за мъчение.
Страданието и мъчението са елементи от вътрешността на Природата. Ако Луцифер беше страдал разумно, той щеше да се облагороди. Това е свързано с умението да страдаш. Ако Луцифер можеше да издържи благородно мъчението, той щеше да си възвърне отново своето Първично могъщество.

В момента вие изграждате ново тяло – когато магнитното поле падне до нула, ще получите нови тела
От самото начало на 2012 г. започнаха да идват енергии, породени от усещането, че нещо става, сякаш сме в космически кораб, който е извън контрол. Темповете на пристигане на тези енергии, накратко казано, спират дъха ни. Но когато се заслушаме в мелодията, извираща дълбоко от сърцата ни, ние установяваме, че сме изключително развълнувани и така, сякаш вече сме пристигнали. Тази превъзбуда, която ни е липсвала толкова дълго време, се усеща вече във въздуха и ни кара да се чувстваме добре.
Всъщност Земята се променя и това става във всички части на изцяло новата й решетъчна система. Тектоничните плочи също се пренастройват на магнитно ниво. Така че намирането и заставането в нашите центрове става все по-трудно. При по-чувствителните хора към Земните енергии
се появяват някои симптоми като леко гадене, сутрешно неразположение, леко постоянно главоболие, което сякаш не желае да си отиде, и обриви или пъпки около областта на сърдечната чакра.
Това са временни състояния. Вие изграждате в момента ново тяло. Учените знаят, че телата ни заменят всяка отделна клетка на всеки седем години.
Това, което преживяваме сега с ускорени темпове, е клетъчна регенерация на нашите физически и светлинни тела.
Това ще бъде изключително нов и цялостен начин на това да Бъдете. Това, което се случва, ще ви накара да се чувствате малко странно за известно време, докато този процес приключи напълно, но ние не очакваме тази интензивност да се облекчи в скоро време. Твърде много има още да се извърши – регулации на стари непотребни вече вещества, както и на съвсем скорошни трансформации. Не съдете вашия процес, както и процесите, които се извършват у другите. Осъждането и духовната арогантност нямат място в тези времена. Всичко е перфектно огледало на Господ…Включително и вие. Запомнете ….
Това, на което се съпротивлявате, никога няма да ви освободи, така че позволете да бъдете понесени от потока и се слейте с този процес. Пак ви повтаряме:
това, на което се съпротивлявате, никога няма да ви освободи.
Позволете на историята ви да се разгърне. Запомнете, че това, което сте били и сте преживели, добро или лошо, ви е довело до това, което сте в момента. Дори само един бърз поглед назад ще ви припомни колко много сте се развили. Не виждате ли колко много сте еволюирали! Не забравяйте това. Ние смятаме, че вие ставате все по-способни да се справите с илюзиите на този свят, като несправедливост, нечестност, въпроси, свързани с почтеността, семейни драми и други взаимоотношения, а триизмерният свят не работи както е необходимо.
Всичко това се усеща като една безкрайна ретроградна ситуация от вас. Но пак ви казваме, това е временна ситуация. Сега ние усещаме много по-силно и ясно тези неща, защото вече сме в нов свят, където не съществуват тези илюзии.
Вашето ДНК се учи да балансира и реорганизира това противоречие на честотите.
Единственото нещо, което сега стои на пътя ви, е вашият собствен ум. Интензитетът на енергията е възможно да ви накара да пожелаете да пропълзите в някоя пещера и да го изчакате там. Но вие не правите това. Вие продължавате да стоите с всеки изминат ден непоколебимо на Земята, да вдишвате и издишвате и давате най-доброто от себе си, за да останете във вашия център, където и да се намира във всеки даден момент. Всичко около вас се променя и изменя по невероятен начин интензитета на скоростта си. Ако се опитате да се скриете, или да реагирате според старите си възгледи, нищо няма да се получи.
Трябва да останете включени.
Трябва да участвате в този грандиозен процес на разгръщане на Новата Земя, човешкото пробуждане и обединението на колективното съзнание. Ето защо вие дойдохте тук. Вие пожелахте това. Земята получава нова решетъчна система и вие се обновявате, за да синхронизирате честотите си с тази нова решетка. Това ще настъпи чрез
промяна на системата ви за ориентация, с получаването на нов сърдечен център и ново тяло.
Освен това, магнитното изместване на полюсите е напълно възможно да стане по-рано от първоначално планираното. Изместването на магнитните полюси не е никак преувеличено, както мнозина смятат. Геолозите знаят, че Земята и Слънцето са променяли магнитните си центрове много пъти. Това по никакъв начин няма да създаде големи физически промени от световен мащаб на Земята.
Нашето тяло се развива във всеки смисъл на думата, доста по-бързо в настоящия момент в сравнение с който и да е друг момент от историята. Нашата кръв съдържа желязо, а желязото е магнит. Поради този факт, каквото и да се случи на Земята и нейното магнитно поле, както и на магнитното поле на Слънцето, ние ще бъдем еднакво засегнати. НИЕ сме ЕДНО със Земята, небето и целия живот. Интересен факт е, че ние вече сме се издигнали до по-висока честота. Единственият проблем е, че нашият ум (нашата памет и нашата представа за нас самите) не е достигнала нивото на осъзнаване на този факт. Желязото в тялото ни (в кръвта ни) притежава памет и история, така че,
когато магнитното поле на Земята падне до нула, нашата памет ще се изчисти и рестартира и ще се възкачи до нови честоти.
В крайна сметка тогава нашият ум също ще се възнесе до по-висшите реалности на това, което вече е осъществено. Това е божествено синхронизиране на целия живот на Земята, към което е прикрепено цялото колективно съзнание. Някои хора ще трябва да ускорят духовното си физическо израстване, което е прекалено противоречащо на всекидневния им начин на живот. Други вероятно ще изпитат нужда да забавят процеса на тяхното развитие, да медитират по-малко, да ядат по-тежки храни и, както се казва, да лентяйстват.
Вие трябва да правите онова, от което чувствате, че имате нужда във всеки един момент, без каквото и да е притеснение какво ще помислят другите за вас. И не трябва да съдите другите за това, че живеят живота си по начин, по-различен от вашия.
Чухте ли това? Това е важно. И отново ви повтаряме,
осъждането и духовната арогантност нямат място в тези времена.
Има причини, поради които живеете по начина, по който живеете. Начинът, по който живеете живота си сега, може да бъде много по-различен, в сравнение с този от преди няколко години. А начинът, по който ще изживеете следващата седмица, може да се окаже напълно противоположен на днешния. Човечеството и всичко живо се синхронизират с цялото. Защо?… Защото ние ще преминем през триизмерната порта заедно.
Всеки трябва да бъде със същата честота като тази на другия, на същата честотна лента, на същата страница и т.н. Не ни е необходимо да знаем нищо друго. Търсенето приключи. Вие притежавате всичко, от което се нуждаете точно сега.
Но вие вече знаем това. Сега е време да повярвате. Вие ще получите необходимата мъдрост и подходящата алхимия тогава и само тогава, когато честотата ви е готова за тази следваща стъпка към процеса на възнесение.
Това е предпазна програма, която ви държи в безопасност от изгарящата светлина на Възнесението. А то се извършва стъпка по стъпка.
В миналото ние сме научили, че ако се издигнем твърде рано или ако не сме се синхронизирали с възнесението на периода, не бихме успели, защото няма да сме готови за енергията. Ние научихме това по много труден начин в Египет и Атлантида.
Всичко се нуждае от синхрон. От наша гледна точка, в момента всичко върви добре.
Накрая бихме желали да ви помолим да не приемате присърце тежките чувства на всеки, който преживява трудни изпитания. Приемането присърце само ще понижи честота на енергиите ви. Запомнете, няма нищо фиксирано и нищо, което да се лекува. Всеки е избрал пътя си. Вие се хармонизирате в колективното съзнание. Доверете се на този процес.
Запомнете, че това, което всеки преживява, е процес на включване на всички вас в една и съща страница, така че да можете да влезете в новия свят, който ви очаква, заедно.
Звездните Старейшини с Алуна Джой, Седона, Аризона, 20.04.2012 г.

Бог е поръчал командването на Своите небесни войски на Архангел Михаил. Това означава, че когато на едно същество се гласува доверие, същевременно с това му се внася сила, т.е. Бог чрез доверието му отдава Своята сила. Започнала се е една Велика небесна война. В тази война станало ясно едно: че за тъмните, за демоничните сили вече нямало място на Небето.
Според Учителя, те са паднали в Тринадесетата сфера, която е Земята.
В Библията е казано: „Изхвърлен беше великият Дракон, старовременната Змия, на Земята, заедно със своето обкръжение“. (Мога да кажа: паднало и опиянено обкръжение.)
След войната и след изхвърлянето, Луцифер вече е престанал да бъде Светлина. В това пропадане той и всички същества от неговото обкръжение са изгубили, освен Светлината, и един друг съществен елемент – съвършената Вяра. Така се е промъкнало съмнението, което е разрушение и отделяне от Веч­ния Живот.
Допреди това се е знаело, че Вечността има постоянен Глас, но този Глас вече прекъснал, защото се родило съмнението. След съмнението Луцифер престанал да съществува като Светлина и с това той вече изгубил и името си, Луцифер. Понеже вече не е могъл да бъде Носител на Светлина, станал Сатана, което на еврейски означава противник.
Цялото съвременно знание се нуждае от нова окул­тна и мистична Светлина, която посочва истинския Път към Небето и превръща хората, дяволите и демоните постепенно в Светлина, т.е. в Синове на Вечността – доколкото е възможно това за демоните.
И така, след падането на Луцифер, той станал Сатана, а съществата около него станали демони. Така се оформил Адът – и след като великият Ангел и неговите демони паднали на Земята (т.е. в Тринадесетата сфера), те си намерили ново призвание: станали съблазнители и изкусители, т.е. търсачи на жертви. В тази атмосфера на света днес живее и ученикът.
Едно пояснение за истинския Път на ученика. Истинският Път на ученика се нуждае от едно коренно пречистване, защото без пречистване обновяването е невъзможно. Окултната мярка за отношенията между брат и сестра е те да бъдат чисто духовни, чисто Божествени, без никакви човешки примеси – а не отношения между между приятел и приятелка, иначе са само подготовка към тези отношения. По време на усъвършенстването на ученика се стига до един особен момент – вече и най-напредналите невидими помагачи не могат да му помагат. Тогава самият Учител, сам Бог трябва да слезе и да се намеси, и да уточни неговия Път към истинското Съвършенство. По време на големи и критични времена в света, невидимите помагачи нямат пълна власт. Тогава сам Бог, сам Учителят, т.е. Святото Начало, трябва да слезе. Христос е дошъл на Земята със Свята цел. Същото се отнася и до Учителя. Всъщност беседите на Учителя са окултното, скритото изложение на Библията на разбран език (скрито и същевременно – изнесено).
Демоничните същества са разбили своя живот, след като са паднали на Земята, т.е. в земния начин на мислене. Това означава, че земният начин на мис­лене е разрушителен. Това падение е свързано с гордостта и самообожествяването. Сатана е искал да се извиси над звездите и да проникне до Престола на Бога, поискал е да бъде подобен на Този, на Който никой не може да бъде подобен.
Исаия казва: „Как падна ти от Небето, разби се в Земята ти“. Този стих представя земния начин на мислене.
Ученикът трябва да е наясно, че да имаш в себе си слабости, това означава да носиш скрити демони. Ето защо от ученика се изисква усилена съзнателна работа. Когато разговаряте с един човек с много слабости, вие разговаряте с много същества, които се намират в неговата вътрешност, и те често изразяват своето мнение, а не Мъдрост. Демоните са една огромна и мощна сила със своя армия и парламент, с много учени и прости демонични служители. Наблюдавано е от окултисти, че по време на война демоните маршируват с особен ход, който разкрива жаждата им за разрушение. В демоничния Ад има йерархия, има демони господари и демони слуги. Тъй като главният е Сатана, ще започна с него, а впоследствие в лек­ции­те постепенно ще изредим и другите негови министри и агенти, които изпълняват най-различни служби. Затова Учителят казва, че Черното Братство си има своите специалисти на съмнението, специалис­ти на лъжата – големи дипломати във всяка област.
Сатана е известен като Великият император на преизподнята. Бившият Княз на Светлината и сега Дух на Мрака властва над своята армия от паднали демони. Понеже тази армия е голяма, наложило се да има помагачи, на които да се довери. Най-силното му качество е не гордостта, а омразата. Той е противникът на Бога и духът на всеобщата и целокупна омраза. Именно това същество, Сатана, е въплътило в себе си нисшето зло – но не от сила, а от безволие и неразбиране. Под негово ръководство съществува голяма армия от изостанали същества, които носят в себе си силата и илюзията на бедствието и разрушението. И тъй като тази армия е много голяма и трудноуправляема, Сатана се е нуждаел от помощници и съработници. Така се е поставила идеята за йерархията на Ада и това е наложило на Сатана да сплоти около себе си много силни демони, които да са усърдни в ръководенето на делата на тъмнината. (В Невидимия свят се е създала и окултна полиция, която безпогрешно улавя всяко престъпление.) Тези йерархии на Ада са пътят към смъртта – обратното на Дървото на Живота, обратните Сефироти. Един от първите в тази демонична йерархия е Велзевул.
ВОЛЯ И МИСТИКА
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: „Човек трябва да бъде добър“. Главната задача в живота на човека не е той да бъде добър, но да изпълнява Волята Божия“. Тази Воля е много повече от доброто.
В очите на Посветения свети Доброто – но за него то не е същественото. В тези очи има един друг знак – това е знакът на Вечния Живот и на Вечната Тайна. Неговата усмивка може да мести планини. Усмивката на Посветения в случая е символ на неговата воля. Неговата воля преобразява планините, т.е. трудностите. В неговите очи Доброто се чете между другото, а същественото е в тихия флуид на волята. Тази воля, за която говорим, е вътрешният Път към Битието и Вечността. За Посветените волята е методът, т.е. волята е, която вижда най-дълбоко – защото тя е обединението на Любовта с Мъдростта. Който има за цел в живота си придобиването на тази воля, той има всъщност стремежа към това, което е над знанието. В Кабала това се нарича Хокма, или Първичната Мъдрост, което е равнозначно на Първичната Светлина. Въобще, когато ученикът има ясна и чиста цел, той се свързва със съществата отвъд знанието, отвъд времето и пространството – влиза във фазата на Мъдростта. В този смисъл, ясната и чиста цел е метод за придобиване на духовната Светлина. Всичко това означава, че там, където няма цел, животът потъмнява и изтича.
Адам нямаше ясна цел. Учителят казва: „Защо сгреши Адам? Когато Бог го постави в Рая, Той го запита: „Как искаш да живееш: като животните или като Мене?“. Адам погледна Бога, погледна на животните и каза: „Някак ми допада повече да живея като животните“. Така той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него“. Така на света се яви Ева, а Адам изгуби своята воля – и сега той трябва да се възстановява. Той умря в удоволствията, защото тук е скрита разрушителната сила на Природата.
Възстановяването на разумната воля е това, което ще превърне тъмнината в Светлина. Изкушението, което е метод за отделяне от Светлината, ще бъде благодат за разгръщане на волята на ученика и неговата разумност.
Лекция, държана на 14 юли 1995 г. – Варна
ЗАВЕСАТА НА ХРАМА
И ТАЙНАТА НА ЗМИЙСКИЯ КРЪГ
(първа идея за размишление)
Когато говоря за Змийския кръг, имам предвид символа на Змията, захапала опашката си – един скрит символ, който още не е напълно разкрит.
Завесата на храма се е скъсала, когато Христос е действал. Когато силата на Христос е действала, една свещена тревога е обхванала Посветените от Древните Мистерии. Някои от тях са паднали на колене и са се молили Бог да им разкрие голямата Тайна. Тайната е била в Христос и в изнасянето на Мистерията на Посветените. С това – със скъсването на завесата – Древните Мистерии в храмовете се прекратяват, защото новото, което носи Христос, отменя старото.
Посветените от Древните Мистерии са паднали на колене и са славословили Бога, но са задали един въпрос, който изразява свещена тревога: „Какво се е случило?“.
Когато Посветените във вътрешната астрология (т.е. във вътрешното Небе) са наблюдавали новото, те са видели, че във вътрешността на Вселената е станало нещо неопределено и неочаквано. Наистина станало нещо необикновено: от една по-вътрешна и мистична област на Вселената се е появил Христос и е насочил Своя силен взор към Земята. Древните Посветени в астрологията са били убедени, че около Земята и Слънцето е имало Зодиак и че тази сфера е била един напълно затворен кръг – това е Змията, захапала опашката си. Кръгът означава, че вътре в кръга са обречени души – той не допуска нищо в своята вътрешна област. Окултно се е знаело, че в тази вътрешна област е обикалял силен флуиден ток.
Смятало се е от древните Посветени, че всяка ду­ша, която е била в този кръг, не е могла да излиза от него. Това означава, че този кръг е бил мярка и зат­вор за обречени души. Става въпрос за Зодиака, за Змията, захапала опашката си – наречено по друг начин Великият астрал. Но това ново Богоявление, наречено на земен език Първото пришествие, изведнъж променило възгледите на древните Посветени. Това е астралният кръг (Зодиакът), наречен Подлунна област, на окултен език – Великата Змия, а на еврейски – Нахаш. Нахаш означава първоначално астрално притегляне, или карма. До известна епоха – до идването на Христос – съществата, които са били в зодиакалния кръг, не са можели да излизат от него.
Змията, захапала опашката си, е древен алхимичен символ, който означава кръгът, от който душите не могат да излизат. Този кръг е границата, която душите не могат да преминават. Така Змията се е превърнала в пазач на душите – и същевременно в пазач на една Тайна. Точно този Змийски кръг е причина за съществуването на времето, на съдбата и на всичко, което е предопределено.
Когато древните Посветени наблюдавали звездите и Зодиака, в един момент видели, че една изключителна Светлина преминава през Вселената и същевременно през Зодиака. Тя разделила главата от опашката. С това кръгът бил отворен. Тази мощна окултна Светлина преминала през знаците на Зодиака. Това е древно херметично предание, което и сега не се изнася изцяло, но все пак се дава главната идея.
Когато тази Светлина се явила, пазачите на Зодиака се разбягали от ужас. Тогава един Посветен от тези, които са могли да устоят на наблюдаваното, видял как мощна окултна Светлина разкъсала Змийс­кия кръг, разкъсала връзката, направена от главата и захапаната опашка на Змията. Това означава, че една висша и мощна Светлина влязла в кръга и отворила нов Път на еволюцията. С това тази Нова еволюция вече излязла извън обсега на Змийския кръг – и това е Пътят на ученика: Новата еволюция. Тази еволюция е съединение с Божествения свят – и от този момент нататък Душите вече можели да вървят по този открит Път извън Зодиака, извън Слънчевата система.
Всичко това е слизането на Христос в Ада на Змийс­кия кръг, за да освободи душите на хората от земната зона. Земната зона – това е кръгът на космичната Змия. Този кръг е вече отворен за ученика.

Дионис (грц. Διόνυσος; лат. Bacchus - Бакх) е тракийски бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Почитан е и в Древния Рим (Бакхус, Либер), в Тракия (Загрей) и във Фригия (Сабазий). Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим — вакханалии, в Тракия — розалии.

Дионис, един от главните богове в гръцкия пантеон, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“). Когато ревнивата Хера разбрала, че Семела (смъртна жена, по друга версия – богиня на земята) е бременна от Зевс, тя ѝ се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото ѝ дете, като накарала Семела да помоли Зевс да ѝ докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил пред молбите ѝ. Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна.

Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детeто, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни метаморфози – превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис "дважди роден". Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.

Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас - спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.

На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.



Всички извори показват, че Дионис не е гръцко божество, а анатолийско или тракийско – идва от Мала Азия в Тракия и от там преминава в Гърция. Минойски таблички с неговото име указват от друга страна критски произход.


Според древните извори култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция. Монети на тракийски царе (Аматок, Медок и др.) често изобразяват символи на Дионис – гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.

• като слънчев бог – преди всичко в Тракия, широко засвидетелстван култ. Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.

• Сабазий според древни автори е ипостас на тракийския Дионис.

• като прорицател; култ само в Тракия, свързан с Марон, Рез, Орфей и др. Сближава се по този начин с култа на Аполон. Вероятно под тракийско влияние в светилището на Аполон в Делфи започва да се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. В това прорицалище се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей. Проф. Николай Овчаров предлага хипотеза, че откритото светилище в Перперикон в Родопите е именно този храм.

• Александър Велики се обявява "Нов Дионис"в походите си към Мала Азия. Той, както и Гай Октавий, бащата на първия император на Римската империя Октавиан Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.

• официален култ в Севтополис.

• през римската епоха на територията на България са засвидетелствани многобройни култови сдружения, посветени на Дионис, наричани „бакхейони“ или „тиаси“.


До края на 5 в. пр.н.е. като дърво или колона, с маска на брадат мъж, с дълъг хитон и венец от бръшлян или лозови листа и тирс вместо жезъл.

От края на 5 в. пр.н.е. и особено от 4 в. пр.н.е. - младеж с дълги коси, високи обувки, много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа и атрибути: тирс, чаша, бръшлян, лоза, фалос.

Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство още преди римската епоха: Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки – юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан, сатири, пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчна плочка от Мелник от 214 г. - конник, наречен в надписа "бог Асдулес", със спътници под лоза. Релефът на друга плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос. По българските земи се срещат и изображения на Дионис и Херакъл на колесница.

Спътници: Пан, менади, сатири, силени.

Свещени животни: бик, козел, змия сърна, пантера, лъв, магаре.

За непознатите, Екхарт Толе може лесно да бъде сбъркан с фотограф, който снима природа и пейзажи. Неговата личност – мек глас с немски акцент, момчешка визия и любов към жилетките, не крещи точно „гуру“. Но въпреки това, Толе е един от най-известните духовни учители в света, чиито книги „Силата на настоещето“ и „Нова Земя“ са повлияли на милиони. Роден в Германия, получил образованието си в Кеймбридж, а сега базиран във Ванкувър, Канада, Толе пише и изнася лекции върху еволюцията на човешкото съзнание. Неговата работа обхваща много световни духовни учения и идеи, включително тези на будизма, Новия Завет и немския мистик Бо Ин Ра, всички те поднесени с иронични, нежни прозрения.

Ето какво споделя Толе в скорошно свое интервю за списанието Spirituality & Health за това как най-добре да се справяме с дневните, човешки предизвикателства, и да ги превръщаме във възможности.

Защо хората са толкова фокусирани върху желанието за просвещение?

Ако хората са фокусирани върху просвещение или каквато и дума да използват, за да опишат само-реализацията или пробуждането, то поне са осъзнали, че отговорът не лежи във външния свят. Те са осъзнали, че отговорът лежи вътре, а не в придобиването на повече вещи или в променянето на света. Това е един преход от нормалното състояние на съзнанието, в което всички решения и проблеми са видени като външни, към откриване, че каквото и да преживеем като наша външна реалност е отражение на нашето вътрешно състояние на съзнанието.

Вярно е, че хората, търсещи просвещение, са малцинство. При обикновеното човешко съществуване хората искат да открият идеалния партньор, да придобият повече неща, да имат сила или по-хубаво тяло. И при обикновеното съзнание гледаш на тези неща като спасение, задоволство и щастие. Започвайки да се пробуждате, осъзнавате, че истината не е там.

Казвате, че дори да търсим пробуждане все още гледаме към бъдещето?

Да. Това мислене предполага, че бъдещето е по-важно от настоящето. То игнорира сегашния момент, не го зачита и не му придава значение. Срещал съм се с хора, които са били духовни търсачи в продължение на 20 години, прочели са стотици книги, били са в ашрами в Индия, и са разочаровани, задавайки си въпроса: „Кога ще го получа? Кога ще получа просветление?“.

Самото преживяване на пробуждане може да бъде само в настоящето. Бъдещето не съществува, защото никой не го е преживял все още. Можем да преживеем само настоящия момент. Бъдещето е духовна проекция, която получавате в сегашния миг. Не говоря за практическите аспекти на бъдещето, като това да си купите билет или да планирате какво искате да правите тази година, а за психологичното бъдеще. Там може да попаднем в капан. Ако сте постоянно фокусирани върху бъдещето, пропускате реалността на живота.

Когато хората остареят, не им остава много бъдеще и те са склонни да се фокусират главно върху миналото. Но пак не са в настоящето. Животът е сега.

Как да избягваме тогава да плаваме в миналото или в бъдещето, може би дори да избягваме настоящето?

Ще забележите, че се връщате в мислите си или гледате напред, обикновено когато не се чувствате добре. Ставате разтревожени, раздразнителни, депресирани. Означава, че сте загубили настоящия момент, изгубили сте вертикалната реалност. Върнали сте се към това да бъдете създаден от ума човек, с ограничена лична история и създаден от ума „малък аз“, егото. То никога не е задоволено за дълго.

Може да проникнете в по-дълбоко познание само в настоящия момент. Независимо от обстоятелствата в живота ви. Толкова много хора казват: „О, ако имах повече свободно време, ако не се тревожех за финансите си или го нямаше това или онова, можех да посветя целия си живот на духовно пробуждане. Нямаше ли да е страхотно?“

Да, идеята за монаха, седящ в мир на върха на планината.

Нямаше да е страхотно, защото точно през предизвикателствата на ежедневието вие ставате по-мотивиран да се пробудите. Всъщност може да използвате независимо какви са обстоятелствата и вместо да работите срещу тях, да видите дали не можете да се присъедините вътрешно към настоящия момент.

Може ли да ни дадете пример за наблюдаване на настоящето?

Нека вземем например, че чакате на дълга опашка в супермаркета. Опашката не помръдва и вие ставате раздразнени и гневни. Ако съществувате в сега, може да откриете, че не е опашката тази, която ви ядосва. А вашият ум и това, което ви казва. А емоциите са реакциите на тялото ви спрямо мислите за ситуацията. Това е важно откритие, защото сега се появява елемент на избор. Виждате, че изпитването на тези емоции прави живота ви неприятен. Гневът няма цел. Той не променя ситуацията. И сега имате избор да се освободите от тези мисли и да погледнете на ситуацията по различен начин. Вие сте в същата ситуация, но напълно освободени от негативност.

Как да гледаме на глобалните предизвикателства, неща като климатичните промени, от тази гледна точка на осъзнатост? Дали това е отговор на моето его, например, да мисля, че имам отговорност към спасяването на планетата?

Личните предизвикателства понякога могат да бъдат доста големи и те често се свързват с по-големите колективни предизвикателства.

Да, истина е – ние трябва да спасим планетата. Но нека не мислим погрешно, че всички решения са някъде там. Защото повечето проблеми – насилие, замърсяване, войни, тероризъм, имат своя произход в човешкото съзнание или загуба на съзнание. Вашата основна отговорност не е да правите нещо извън вас, а за вашето съзнание.
Ако не поемете отговорност за вашето състояние на съзнанието и повярвате, че всички решения са някъде там, тогава започвате да допускате грешки като комунизма, например. Първоначалната мотивация за комунизма е била всъщност идеалистична – той е добро. Те са искали да създадат по-справедливо и честно общество и всичко звучало чудесно, но това, което подценили, била липсата на промяна в съзнанието. И веднъж получили власт, те създали отново същите демони. Накраят това, което били създали, било по-лошо от това, срещу което са се борили. Първоначално хората имат добри намерения, но те не са достатъчни, ако внасяте старото си съзнание в тях.

В някои от книгите си споменавате за дисбаланс между мъжката и женската енергия? Разкажете ни повече?

Мъжката енергия не означава задължително мъжка, както и женската не винаги отговаря на жените. Мъжката енергия резонира повече с правенето, а женската енергия – повече със съществуването. Светът е извън баланс, защото е фокусиран основно върху правенето, и има загуба в съществуването. Тогава се появяват стреса и негативността.

Едновременно и обществото и индивидът трябва да намерят вид баланс между способността да бъдеш и способността да правиш.

Още от древността хората са установили връзка между негативните емоции и здравето на човека. Съвременната статистика потвърди този факт – 60% от хроническите заболявания са благодарение на вредните мисли и преживявания.

Как негативните емоции се отразяват върху нашето здраве?

Обидите и сплетните

Ако човек често се обижда безпричинно, то в скоро време е възможно да се появят проблеми с бъбреците. Любителите на сплетните също могат да имат проблеми с този орган.

Раздразнителност, гняв, невъздържаност, грубост

Тези негативни емоции често стават причина за болести на черният дроб, жлъчката, далака. За да се предпазите от тези заболявания е необходимо да си намерите хоби и най- важното – да проявявате търпение към хората.

Отмъстителност и злопаметност

Тези негативни емоции могат да доведат до камъни в бъбреците и жлъчката. В този случаи хората податливи на такива емоции трябва да се научат да прощават и да релаксират повече.

Липсата на любов, недоверие, гордост, завист, ревност

Тези негативни емоции се отразяват върху работата на сърцето. Радвайте се на малките неща, които ви предоставя животът. Научете да вярвате в любовта и добротата на хората.

Егоизъм ,страх и безотговорност към живота

Тези емоции влияят на ендокринната система на човека. Тормозят функциите на надбъбречните жлези и могат да доведат до диабет. За това вземете живота в свои ръце и носете отговорност за всяко свое решение.

Съмненията, злите намерения, лошите мисли и постъпки

Могат да предизвикат проблеми със стомаха, да доведат до проблеми с дишането- астма, болки в шията и гърба.

Самотата

Може да предизвика болки в гърба. За да се избегнат тези здравословни проблеми е нужно да се заложи на дружелюбие и вяра в добротата на хората.

Сдържаност, стеснителност

Могат да предизвикат постоянно главоболие За да се спасите от тези неразположения се занимавайте със спорт и танци.

Извода е: за да бъдете здрави, се стремете само към положителни емоции.

инфо: occult-times.com