Този материал има за цел да обобщи, избистри и обнови достъпната информация по темата за Матрицата и нейните различни агенти, особено за един клас от агенти наричан „Органични Портали” („organic portals” – ОР). Ще перифразирам от публикуваните източници описани в бележките и ще включа лични наблюдения от приятели както и от себе си.
Този материал първо дефинира Органичните Портали (ОП) и хората с душа (не-ОП). След това се прави сравнение между тях базирано на физическа, психологическа и метафизична структура. Второ, материала проучва еволюционния произход и цел на двата типа хора. Трето тази статия описва функцията на „ОП-овете” в днешното модерно общество и в частност тяхната роля като пасивни същества подсилващи и подкрепящи Матрицата. И най-накрая статията контрастира ползата от интуицията срещу интелектуалния анализ, когато трябва да се определи дали някое същество е ОП. Разнообразявайки дискусията ще има допълнителни сравнения между тези и други агенти на Матрицата, в частност бездушевни роботоидни хуманоиди.

Дефиниция на Човек с Душа и Органичен Портал

Органичните Портали обхващат приблизително половината от човешката популация; другата половина се състои главно от хора с души. Тук ние определяме „душа” като ядрото на индивидуализираното съзнание, което остава цяло между две успешни инкарнации.
Поради генетично смесване Органичните Портали съществуват измежду всички познати раси днес, но въпреки това не са представени в еднакво количество в същите тези раси. Докато хората с душа имат божествена искра на съзнание, която им дава възможност за индивидуално собствено усещане, ОП-овете нямат тази божествена искра и са слабо съзнателни в сравнение. Те принадлежат на животинско-подобна групова душа, която съществува, еволюира и се инкарнира колективно, вместо индивидуално. Докато всеки човек с душа има относително уникална енергия оформена от личностното съзнание, опит и есенция, енергията която вдъхва живот на един ОП е същата, която дава живот на друг такъв.

Физическо сравнение

Физически двете раси са на практика неразличими. Статистически има минимални физиологически и може би генетични разлики. Физиологически ОП-овете са обикновено по-атрактивни и с по-добри пропорции. Поради това, че те съществуват основно на емоционално ниво, естественият подбор е осигурил сексуалността, физиката и привлекателността да играят голяма роля в тяхната физическа еволюция. Също за разлика от хората с душа, телата на ОП-овете се зачеват и развиват независимо от духовния натиск или кармично бреме, така че те са толкова привлекателни колкото вероятността им позволява в рамките на ограничението от природни и генетични параметри.
Поради това, че душата и гените са свързани, композицията на кармата и душата повлиява на физиологията на хората с душа. Не само гените и околната среда. Поради метафизически причини те рядко достигат максималния потенциал на атрактивност предназначен за тях от гените, освен ако качествата на душата им не го заслужава. Освен това хората с душа се женят и възпроизвеждат по причини, които са различни от простото физическо привличане, така че ниския приоритет на физическата атрактивност рефлектира в техните деца. Може да има генетични маркери в Х-хромозомите, които ги различават, или дори различия в телесната химия и хормони, но те не са известни на този етап.
Трябва да бъде посочено, че разликите във външния вид между ОП-ове и не- ОП-ове е толкова тънка, че не може да бъде използвана като достоверен критерий за различаване на двата вида като самостоятелен признак.

Психологическо сравнение

Психологически ОП-овете са много по-просто устроени и следователно по-ефикасни и изпълнителни от не-ОП-овете. Това е така, защото те имат по-малко психологически компоненти. Докато ОП-овете имат два компонента, хората с душа имат три. За Одухотворените хора първият компонент е Божествената Искра позната като дух, Висш АЗ, есенция, или истинското АЗ. Вторият компонент е неврален продукт на околната среда познат като Его, личност или механичният аспект, който се състои от множество събирателни същности – по-низши „аз”. Третият компонент е тялото или Соматичното съзнание, събирателната същност на физически клетки и органи на определен човек.
ОП-овете имат само тяло-съзнание и личност, но нямат Божествена есенция или Висш АЗ. Поради това че тялото и личността не познават морал отвъд социалните условия или самосъхранение, на ОП-овете им липсва истинско съпричастие или съчувствие. Всяко проявление на такова е имитирано. Поради тяхната психологическа простота, те са същества, които са предвидими и лесно манипулеруеми.
ОП-овете са линейни системи, докато хората с душа са нелинейни системи и следователно могат да бъдат непредвидимо сложни. Тази сложност е един вид предимство, защото хаосът от тази сложност позволява истинска креативност, но същевременно носи и вреда, защото е жертвана ефективността на машината. ОП-овете са инертни, но ефективни машини, с огромни изчислителни способности да постигнат своите цели, докато хората с душа са сложни същества способни да създават, а също и да трансформират енергии от по-висши измерения.



Метафизично сравнение

Докато има само леки разлики между физическите тела на тези два типа хора, съществува значителна разлика в техните метафизични тела. Както посочихме на ОП-овете им липсва Божествена искра. Есенцията, личността и съзнанието на тялото са общи термини, които формират система от чакри, или центрове обхващащи метафизичното тяло на съзнателните същества. За да се разбере по-добре метафизичната разлика е необходимо обяснение на различните центрове на чакрите.
Разликата между центровете и чакрите е, че при вторите се включва енергия организирана в локализирани вихри в етерното тяло, докато центровете са просто центрове на гравитация на различни функционални системи. Има пряко съответствие между центрове и чакри, така че за практични цели те могат да бъдат считани за еквивалентни.
Центровете имат независими съзнания и изпълняват специализирани функции включващи събиране, трансформация и разпръскване на различни типове информация и етерни енергии. Те функционират като енергийни портове и информационни центрове за връзка.
В напълно одухотвореният човек има три висши центъра и три нисши центъра. Нисши или висши се отнася до типа енергия и дейност, с които са асоциирани. Нисшите центрове се занимават с енергии от нисшите измерения и информация от непосредственото трето измерение или нисша среда. Висшите центрове се свързват с висши аспекти на определено съзнание и извеждат енергията от по-висши измерения.
Отвъд обсега на тази статия е обяснението на поддивизиите на нисшите центрове, освен да се каже, че са разделени на често-конфликтни секции докато висшите са цялостни.


Описание на центровете
Нисшите центрове се състоят от моторен център (основна чакра), нисък емоционален център (сексуална чакра) и нисък интелектуален център (гърлена чакра). Висшите центрове се състоят от сексуален център (чакра на слънчевия сплит), висш емоционален център (сърдечна чакра) и висш интелектуален център (коронна чакра).
Сексуалният център е основния енергиен портал, от който другите центрове извличат тяхната енергия. Самостоятелно сексуалната енергия е просто груба съзидателна енергия, на която физическия сексуален акт е едно приложение. Другите центрове трансформират тази енергия и създават различни степени на енергия и ефекти от нейното оползотворяване. Сексуалният център обикновено взима своята енергия директно от Създателя – седмо измерение.
Моторният център има общо със съзнанието на тялото и инстинктивните движения. Сексуалната енергия използвана от този център се асоциира с физическия сексуален акт измежду други неща. Моторния център е седалището на соматичното, генетичното или тяло-съзнанието.
Нисшият емоционален център има общо с основните емоции, тези които са способни да преживеят животните. Този център е отговорен за животинската страна на хората.
Нисшият интелектуален център не е представен в повечето диви животни, обаче е доста развит в повечето хора и им дава способността да говорят, четат, пишат и да мислят абстрактно. Този център е седалище на егото и личността, механичен продукт на средата кодиран в невралната структура на нервната система. Притежава малко съзнание в себе си и е по-скоро като компютър или програма на изкуствен интелект.
Висшият емоционален център позволява на човека с душа да чувства, че нещо не е наред и способността да усеща съпричастие, радост и ентусиазъм. Той е във връзка с емоционалната страна на истинската същност на човека – Висшият Аз и източникът на интуиция при хората.
Най-накрая висшият интелектуален център е свързан с ядрото на съзнанието на Висшият Аз. Този център позволява на определен човек да знае абсолютната истина и е източник на информация от висшите измерения.
Докато хората с душа притежават всичките три центъра, Органичните Портали нямат висш интелектуален и висш емоционален център. Както всички животни единственият висш център, който те имат, е сексуалният център, който взаимодейства с тяхната групова душа. Много важно е да се разбере, че липсата на двата висши центъра описва всички разлики между тях и хората с душа.
Въпреки че хората с душа притежават всички шест центъра, двата висши центъра са латентни или недостъпни. Това не означава че Висшият Аз е спящ, а че комуникационната връзка е слаба или неработеща. Повечето хора с душа действат много подобно на Органичните Портали поради тази причина.
Още повече Органичните Портали могат да емулират висшите центрове като крадат такава висша енергия от хората с душа. Разликата между ОП-овете и не-ОП-овете понякога може трудно да бъде установена по тази причина.
Съзнателността се появява, когато центровете се наблюдават и усещат един друг. Всеки център е механичен компонент на нашето метафизично тяло и му е дадена ограничена съзнателност. Но когато ги съберем заедно чрез наблюдение и усещане един спрямо друг, може да се появи съзнание по-голямо от сумата на отделните части. Знае се от физиката или от хаос-теорията, че когато сложността на една система съставена от съединени части отиде отвъд определена точка, тя става хаотична. Чрез хаоса истинското съзнание се проявява в тази реалност. Идеята тук е, че повечето от нас са ограничени чрез идентификацията си със собственото его и тяло и същевременно пропускат да наблюдават и усещат двата висши центъра и по този начин не преживяват висшето си съзнание в тази реалност. Ключът към усещането на висше съзнание е да бъдем самоусещащи се, отколкото да се изгубим в това, което виждаме и долавяме. Да помним себе си във всеки възможен момент.
Нашият Висш Аз съществува, но без връзка между нашите нисши центрове и висши центрове, неговите усилия да комуникира остават нечути. Въпреки всичко висшите центрове все пак съществуват за хората с душа и макар и пасивни в по-голямата си част, те осигуряват вдъхновение, креативност и оригиналност. Колкото по-развита е комуникацията с висшите центрове толкова по-съзидателни ентусиазирани, интуитивни и гностични ставаме.

Функцията на центровете при Органичните Портали

Поради това че ОП-овете нямат истински висши центрове, те са неспособни на състрадание, висши емоции и висше познание. Както споменах преди, животните имат само моторен център, нисш емоционален и сексуален център. Липсва им интелектуалния център. Без образователното и енергийно присъствие на одухотворени хора, Органичните Портали едва ли ще са по-различни от животните.
В тяхното естествено състояние, на ОП-овете им липсва нисшият интелектуален център, точно както и при животните. Само чрез „кражба” на енергия от хора с душа техният нисш интелектуален център може да бъде формиран и само чрез тренировки с помощта на образование, медии, култура и среда, този център може да стане изтънчен. Веднъж придобили нисш интелектуален център, ОП-овете могат да наваксат за липсата на висши центрове чрез умела емулация, практически чрез кражба и взимане на образци от човек с душа.
Видът на откраднатата енергия зависи от метода на придобивка. Чрез физическа близост ОП-ът може да изгълта физическа енергия от моторния център на човек с душа, което се проявява като умора или изтощение. Чрез сплашване, изблик на гняв или съблазняване, нисшият емоционален център се пробива. Чрез лъжи или фантазии и моленето за внимание, енергията на нисшия интелектуален център на човек с душа се пресушава. Чрез оргазъм на човек с душа по време на сексуален акт, Органичният Портал може да вземе голямо количество от всички енергии на човека.
Така висшите центрове започват да не функционират оптимално, защото имат недостиг на енергия. Това е репер, че взаимодействие с ОП временно ще намали човешката креативност, индивидуалност и оригиналност. Когато нисшите центрове са пресушени интелектуалното представяне започва да страда също. Това ментално окалване прави човека по-малко способен да хване логическите измами, които ОП-овете използват в техните аргументи и позволява възприятията на човека да бъдат по-лесно изкривени от тях.
Основните енергии, които ОП-овете търсят, идват от висшият емоционален център на одухотворените хора. Понякога висшите центрове се източват непряко, когато енергията, която естествено запазена за тези центрове, вместо това се канализира към трите нисши центъра, за да навакса за източеното им състояние. По-директно ОП-овете ще изиграят сложна мелодрама и ще се представят за жертва молещи и виещи за съжаление, за да откраднат енергия от висшия емоционален център на тези, които правят грешката да съчувстват на нещо, което няма истински чувства. С тази енергия ОП-овете могат да емулират своите цели по-точно, давайки вид и изглеждайки, че все едно имат душа.

Симулация и Манипулация на Одухотворен човек

Органичните Портали са човешки хамелеони. Когато са активирани за манипулация, те се настройват на базата на духовния профил и поведение на тяхната цел. Тяхната настройка попада в две категории: интелектуална калкулация и духовна емулация.
Интелектуалната калкулация се извършва чрез интелектуалния център. При ОП-овете този изкуствен интелектуален център е отговорен за формирането на поведенческия подход към жертвата. Това включва какво да каже и какъв език на тялото да използва.
Повечето ОП-ове са хора само за фон, които изглеждат независими личности, но понякога те биват „активирани”. Когато са активирани, те използват емулационните и изчислителни способности на максимум, за да получат това, което искат, или са назначени да вземат. Ако те търсят да спечелят доверие, те знаят точните неща, които трябва да кажат. Когато изграждат хармония, те могат да опишат тяхната лична история, филмови и музикални предпочитания, хобита, работни длъжности или места където преди са живели. Много от тези детайли могат да съвпаднат с тяхната цел до степен да се заформи „приятелство”, но не дотам, че да се включи алармата за тези странни съвпадения. От друга страна ако целта им е да тормозят или саботират, те знаят кои бутони да натиснат и кои логически и емоционални трикове работят най-добре срещу емоционалните и интелектуални слабости на одухотворения човек.
Независимо от тяхната цел, ефективния интелектуален център на ОП-овете позволява специфичен подход към жертвата. Поради това, че са способни на поведение подобно на кошерно съзнание, веднъж един ОП да прочете профила на даден човек, той може незабавно да бъде споделен с другите. Това обяснява някои странни синхроничности. Те също взаимодействат с хиперизмерната йерархия на негативните същества и по този начин стават придатъци не само на двуизмерната групова душа, но също и на самата Матрица. Кошерното им поведение е главно поради тяхното взаимодействие с Матрицата. Без нея, тяхната групова душа може също да окаже подобно кошерно поведение, само че то ще бъде много по-малко забележимо – нещо като феномена на 100-те маймуни.
Емулацията на душата е техният втори авоар. Докато интелектуалната калкулация се занимава със светското поведение, емулацията на душата включва илюзията на душевна дълбочина. Като взима образци от енергията на висшите центрове на човек с душа, ОП-ът може да калибрира неговите интелектуални изчисления в допълнение към проектирането на тази енергия обратно към целта, правейки целта да възприема отразяването на неговия собствен духовен образ. Наивната жертва ще припише духовните качества на ОП-a, които са всъщност неговите собствени.
Способността да бъде като огледало е най-големия авоар на ОП-a. Той е също и тяхната най-голяма слабост защото ги изобличава. Тези, които са наблюдателни и разбират феномена на Органичните Портали, ще разпознаят тяхната огледална техника като прекалено свръхестествена, прекалено синхронична, прекалено странна и прекалено хубава за да е истина. Човек с душа може да има много общо с друг такъв, но всеки трябва да се запита до колко степента на това което имат общо е възможна, при положение че и двамата имат свободна воля.
Високи нива на използване на техниката „огледало” се наблюдава само в случаите че ОП-ът е активиран. Пасивните ОП-ове, които стоят за фон използват „огледалото” много по-рядко, но пък равномерно по синхронен маниер.

Влечение към земното срещу езотеричните среди
Органичните Портали са способни да действат или мислят в измерението на Матрицата. Това измерение се състои от земни идеи, които са лишени от истинските метафизични истини, истини които разкриват реалността в по-голяма степен, отколкото обикновения светоглед, който е програмиран в масите чрез образованието, културата и медиите.Тези неподходящи идеи, които принуждават хората да се подчинят на Матрицата се наричат А-влияния. Те са фактор, който има малка или никаква връзка с духовната еволюция на определен човек и служат за отвличане на вниманието. Понякога обаче са необходими.
Натискът да се размножава, венчае, да гледа телевизия, да се абонира за популярни списания, да гласува, да се ангажира в политическа активност, да запомня спортни статистики, да разказва реплики от филми, да обяснява странните феномени с ортодоксални обяснения и желанието да се преследват пари и власт – са примери за А-влияния.
Сглобяване на пъзела на истината, наблюдаване на нечия среда за дефекти и синхроничности, медитиране над проблеми, за да се решат, развиване на личността, следене за сигнали от Висшия Аз, анализ и учене от грешките на другите и развиване на независимо мислене и креативност, са примери за Б-влияния.
Органичните Портали са господари в измерението на А-влиянията. Те могат да мислят, говорят и действат в това измерение перфектно. Но те са неспособни да мислят или функционират в измерението на Б-влиянията. Те могат да се преструват, да оперират в тях с думи, но никога с действия. Често те дори не искат да говорят, или да признаят подобни неща.
Тяхното обикновено отказване да признаят странните феномени идва от два факта. Първият е, че им липсват висшите центрове и следователно те дори не могат да възприемат нищо друго освен това, което принадлежи на измерението на А-влиянията. Нисшите центрове са повече от удобни вътре в Матрицата, докато висшите центрове ни подтикват да се издигнем отвъд този обсег. Вторият факт е, че те са направлявани от хиперизмерната йерархия на негативните същества, които притежават студен изчислителен интелект. Когато калкулират риск срещу награда, за ОП-а е винаги изгодно да отрече двусмислено възможността за нещо извън Матрицата. Бидейки двусмислен ОП-а може да прикрие дадените му напътствия под мантията на невежество, типично за заспал човек с душа. Не признавайки нищо което е извън обикновеното, ОП-ът не подкрепя идеите на събуждащия се, одухотворен с душа. Обикновено се поставят прегради, за да се промени разговора към нещо по-земно! Оп-овете могат да разговарят изкусно, докато не се появи езотерична тема. Тогава ОП-ът или замлъква, или закрива очи, намръщва се, или веднага сменя темата – всякакъв пасивен начин да избегне дискусията. Цялата тяхна изкусност в този момент се разпада и се открива тяхната истинска същност. Те не могат да спорят логично за нематрични идеи, защото това е отвъд тяхното разбиране. Те могат да се преструват чрез използване на заучени фрази или да използват огледалото, но тези техни опити са лишени от дълбочина и никога не са подкрепени от съответни действия.
Разликата между спящ човек с душа и ОП в този случай, е че при човека с душа, думите и действията не спират рязко на границата между А и Б-влиянията. Въпреки че са скептични, те имат потенциала да преминат през тази граница и да растат, докато на ОП-овете им е отнета тази възможност. Те нямат това твърдо неизменно невежество, което ОП-овете показват. Органичните Портали не се интересуват от идеи, а от енергия и себеудовлетворение. Когато са притиснати в ъгъла, те могат да проведат разговор, в който да симулират лошо интерес към идеите на Б-влиянията, или да имитират научаването на урок, но техните действия никога не отразяват техните повърхностни думи и много скоро те се държат така сякаш разговорът не се е състоял. Макар и рядко, човекът с душа ще претърпи вътрешна промяна след научаването на урок и това видимо ще се отрази на неговото поведение.
Оп-овете имат пълната мобилност да прилагат огледалото за земните аспекти на техните цели, но те са неспособни да го правят в детайли, когато става въпрос за Б-влияния. Например ОП-ът може да има подобни хобита и лични изживявания, предпочитания за определени видове забавления, политически сдружения и да предпочита идентични спортове или дейности на открито. Но когато се стигне до духовен прогрес, преследване на истината и търсене на личната съдба, ОП-ът не може да следва и обикновено е програмиран да разубеждава своите жертви да вървят по подобни пътища. Поради това че те могат да имитират само първия тип от споделени интереси, те ги коментират нашироко, за да ги подчертаят и да прикрият тяхната неспособност, или че не им е позволено да следват втория тип интереси. Така набелязаната жертва, която иска да се събуди духовно, може често да попадне в капан от някой, който споделя същите интереси на А-влияния, като през цялото време човека бива възпиран да придобива Б-влияния. Още веднъж – разликата между ОП и заспал човек с душа, е че втория не поставя тухлени стени всеки път когато се стигне до идеи, които стигат извън Матрицата. Понякога ще помислят над една или две не-матрични идеи и те ще се загнездят в техния ум. Невъзможността на ОП-ът да премине тази линия трябва да бие камбаната за някой, който наблюдава такова постоянно поведение при други хора.
Поведението на Роботоидните Агенти не следва очертанията между А и Б влиянията обаче. Техните ограничения просто следват периметъра на тяхното програмиране или изобретателността на техните контрольори. Това което ги характеризира, е че когато се включат в дискусия, която има тема излизаща извън Матрицата – от духовни теми до извънземни отвличания, от алтернативно здраве до алтернативна наука и от философия до метафизика – те пропагандират фалшиви Б-влияния или дезинформация. Роботоидните типове са по-обиграни от ОП-овете, когато дискутират езотерични неща и както споменахме по-рано – изпълняват по-специализирани функции като активни агенти вместо пасивните ОП-ове, чиято сила се състои в броя им.
За да обобщим нещата, когато става въпрос за езотерични теми, ОП-овете обикновено осмиват, отвличат вниманието и потискат, докато Роботоидните Агенти изригват с дезинформация и извършват саботаж. Респективно тези техни действия следват от техните пасивни и активни същности.

Произход на Органичните Портали и Роботоидните Агенти

Роботоидните хора, познати още като Реанимирани Хора (върнати към живот), са произведени или създадени от съществуващи човешки тела, като се изменя техния не-физически компонент, за да се изпълни определена мисия или дневен ред. Независимо от това дали е с душа или е Органичен Портал всеки може да бъде кандидат за такъв процес който включва смърт, след това съживяване наново с нова душа, препрограмирана душа или с дистанционен кибернетичен интерфейс. Като цяло ОП-овете са по-лесни за тази цел, защото им липсва Висш Аз и нямат никаква защита като висша намеса. Сред другите фактори хората с душа са по-лесно податливи на подобна манипулация, ако имат негативна душевна честота, ако са на прага на смъртта и без това или ако са разрушили тяхната връзка тяло-душа чрез обширна употреба на дрога (лекарства).
Понеже ОП-овете са контролируеми, няма голяма нужда да се реанимират, освен ако няма специални обстоятелства, които абсолютно го изискват. Например когато определена личност трябва да направи нещо което само Роботоиден Агент може да направи. Подобно приложение може да включва прикрити военни операции, които съдържат езотерични, хиперизмерни или окултни фактори.
ОП-овете не могат да разберат тези неща. Ще се предадат на първичния страх и следователно ще бъдат неефективни. Но чрез реанимация те могат да извършат тези действия, както са предвидени.
Историята на Органичните Портали предхожда тази на хората с душа със стотици хиляди години. Те са най-ранните хора – естествено еволюционна прогресия от нашите прародители – примати. Както при повечето животни, тяхната еволюция е колективна и бавна вместо да е индивидуална. ОП-овете нямат креативност и ако бъдат оставени сами, не биха могли да създадат културно общество.
Периодично, физическата еволюция на човешкия род, който се състоял само от Органични Портали по това време, била генетично модифицирана от извънземни/хиперизмерни същества, за да се увеличат техните умения за работа като роби. Въпреки това след първоначалните модификации, духовната структура на човешкия род останала същата като на групова душа.
В последствие била представена душа от по-висше измерение в човешките тела. Това било постигнато чрез съглашение между душевна група от висше измерение, която искала физическо съществуване и хиперизмерни извънземни, които генетично подготвили човешките тела за тяхната инкарнация.
Бидейки от божествен произход новите хора съдържали искра на индивидуализирана висша съзнателност. Те били доведени до Земята, която била вече заселена с ОП-ове и през времето се смесили с тях до такава степен, че днес ОП-овете и хората с душа могат да бъдат намерени дори в едно и също семейство.

Сравнение между Органични Портали и Роботоидни Агенти

Има и други видове агенти на Матрицата, които използват метода на огледалото и те могат да бъдат разкрити по същия начин. Агентите, които трябва да спечелят доверие преди да извършат саботажни действия или някакъв вид разузнаване, могат да използват трика с огледалото. Алтернативният вариант е, когато се опитват да откраднат енергия, да сплашват, когато целите им се оказват неотстъпчиви. В този случай агентите използват бърза смяна на личността или методите си. Необикновената природа на тези 180-градусови промени могат да бъдат потресаващи.
Роботоидните Агенти са склонни да правят грешки и могат да тълкуват погрешно техните цели, защото не могат да събират образци от духовна енергия толкова точно или да извършват изчисления толкова бързо, колкото могат Органичните Портали. В случая с Роботоидните Агенти има по-голяма вероятност да направят номера с огледалото непълно и не така плавно, защото не знаят как да избегнат прага на подозрение на целта. Тъй като същата хиперизмерно насочвана изкуствено интелигентна мрежа, която направлява Органичните Портали, контролира и Роботоидните Агенти, те са способни на невероятни синхроничности и използване на огледалото. Но за разлика от ОП-овете, тяхната техника на използване на огледалото се базира главно на сведения събрани чрез наблюдение и технологии за четене на мисли и по този начин са по-малко ефективни.
Двата вида имат предимства и недостатъци. Докато ОП-овете прилагат ефективно „огледалото”, те имат по-голяма свободна воля, отколкото Роботоидните Агенти, поради сравнително по-голямото им ниво на съзнание. Това ги прави по-недостъпни за мобилизация или да бъдат накарани да работят по поръчка. Също така те имат нужда от енергия за поддържане на живота. Когато хиперизмерна група от негативни същества назначи ОП да открадне енергия от определена цел за тяхна консумация, ОП-ът взима част от тази енергия за себе си и за второизмерното душевно блато. ОП-овете и Роботоидните Агенти са аналогични на коне и мотоциклети или пък на пешки и топове в играта шах.
Роботоидните Агенти са на практика безсъзнателни и под пълно подчинение на външни механизми на контрол. Това означава, че те не са толкова ограничени тъй като се явяват кибернетични продължения на по-висши негативни същества с душа. Въпреки това те са податливи на дефекти когато срещнат трудности извън параметрите на програмиране.
Органичните Портали са основно пасивни агенти, докато Роботоидните типове са активни агенти. Силата на ОП-овете се състои в тяхната бройка – приблизително 3 милиарда. Тяхната основна функция е да държат хората с душа прекалено объркани в живота, за да се развиват духовно, да насочват общественото мнение като функционират като „наети клакьори”, да подтискат и осмиват тези, чийто мнение или мислене е противно на „реалността” на Матрицата, както и да функционират като портали за сили от по-нисши или висши измерения да взаимодействат с хора с душа от 3-то измерение. Оттук и тяхното име – Органични Портали. Те са като плевели в полето заграждайки и отслабвайки добрия посев.
Роботоидните Агенти са активни агенти и тяхната сила се състои в пълната им податливост на негативен външен контрол. Те са използвани често да се вклинят към определена цел за саботаж, отвличане на внимание или разузнаване. Това което често ги издава е тяхната нетърпеливост, твърдост, праволинейност, синхронична поява или изчезване, прекалено любопитство на определени теми (до степен на престорено глупави) изискващи прекалено да им се отделя време. Липсва им гъвкавост за настройка при разговори, които излизат извън определени параметри. Също имат безмислостни мераци да пропагандират и защитават източници на дезинформация. Повечето не споделят всички тези признаци наведнъж, но всички ги споделят в една или друга степен. Колкото по-наивна е жертвата толкова по-лесно агента може да включи в употреба тези характеристики без да бъде заподозрян.
Също така Роботоидните Агенти са по-стабилни във време на планетарен хаос, отколкото са Органичните Портали, защото ОП-овете не функционират добре когато тяхна земна реалност се разпада. Те са склонни да преминат в отричане, да се изключат или да станат неконтролируеми. Роботоидните Агенти обаче реагират, както са дистанционно контролирани да реагират.

По-широка перспектива

Във великата схема на нещата, Органичните Портали изпълняват полезна функция. Те са мостове между измерения, в частност между второ и трето. Хората с душа притежават висши центрове и са способни да произвеждат по-висши енергии. Когато същество от по-нисше измерение е изложено на такива висши енергии неговата еволюция се ускорява. Второизмерните групови души еволюират по-бързо в третоизмерни индивидуализирани души, ако има вливане на енергии от по-висши измерения. Органичните Портали изпълняват функцията на „енергийни скаути” във второто измерение, които съществуват в трето измерение смучейки енергията на хората с душа. Тази енергия се канализира в тяхната групова второизмерна душа ускорявайки колективната си еволюция. В момента Матрицата взима голям дял от тази реколта. Съотношението 50/50 между ОП-ове и хора с душа на Земята е оптимално за максималния енергиен трансфер между измеренията.
За разлика от животните, които еволюират в своето собствено второ измерение, ОП-овете са просто скаути в трето измерение. Това означава, че животните имат възможността да се развият до 3-то измерение дори за един живот, докато ОП-овете не могат. Органичните Портали са просто хранителна тръба – продължения на тяхната групова душа и съществуват главно да събират енергия за тази групова душа. Животните – в частност тези, които са домашни любимци – могат да придобият значителен опит и духовна есенция от своите собственици, която да индивидуализират и да се отделят от тяхната групова душа. След това те могат да се инкарнират в трето измерение като хора с душа обаче доста зле развити първоначално. Поради неперсоналната им природа, засега на ОП-овете им е невъзможно да се индивидуализират в рамките на един живот. Не и докато груповата душа не еволюира от второ до трето измерение като цяло и така индивидуализираните души да се инкарнират от нея.
Има разлики между ОП-овете и по-нисше еволюиралите хора с душа, които за пръв път се инкарнират, преминали преди това и завършили второ измерение. Последните имат души съдържащи божествена искра на индивидуалност с голям потенциал за пълно духовно развитие като зрели одухотворени хора. Въпреки всичко ще им отнеме много животи, за да узреят до същото ниво. ОП-овете също имат този потенциал, но не на индивидуално ниво и не в рамките на този цикъл на човешката еволюция. Животното може да премине успешно от второ до трето измерение независимо от неговата групова душа, докато както споменахме – ОП-овете не могат.
Душите, които са нови за трето измерение, избират катастрофални пътища в началото на тази реалност и така техните животи са първични, независимо от това къде те живеят – дали в града, покрайнините или в джунглата. Ще бъде уместно да се каже, че те живеят един първично емоционален живот, защото техните нисши центрове доминират над новосформираните интелектуални и още в зародиш висши центрове. Те дори могат да имат остатъци от тяхната предишна животинска есенция, която може да рефлектира в тяхната личност. Поради тяхната уязвима същност и още ненаучени много триизмерни уроци – външни сили лесно им влияят.
ОП-овете, които имат природа като на портали са дори още по-добри агенти на Матрицата. Тя ги назначава като хранителни тръби и пасивни потисници, които да строяват хората с душа пред доячната машина и да служат като отворени врати, през които Матрицата може директно да взаимодейства с тях. Да бъде доячна машина е основната функция на Матрицата. Това е начина по който по-висши негативни сили, които са откъснати от възможността да имат директен достъп до творческа енергия поради атрофирали висши центрове, могат да продължат своето съществуване.
Чрез агентите на Матрицата хората с душа са държани на място като енергиен ресурс както метафорично е показано във филма „Матрицата”, само дето действително тази енергия е от висш астрален вид, а не електрически. Това е мястото на хората в космоса, до голяма степен както кравите, които осигуряват млечни продукти и месо.
Някои могат да не се съгласят и да кажат, че кравите не заслужават да бъдат във ферми, но истината е че те са доени и колени, защото повечето не планират съпротива или бягство. Или пък имат способност да го направят. По същия начин хората не заслужават да бъдат поробвани и да бъдат използвани за ресурси, но ние сме в това положение, защото повечето хора не планират съпротива или бягство. Но само защото повечето не могат, не означава, че определени същества които са решителни не могат да избягат. Така докато ОП-овете, хората и Матрицата изпълняват еволюционни и метафизични функции, индивидуалните хора с душа имат избора дали да участват в този план или да се опитат да минат извън неговия обсег. Избора между това да си роб и да бъдеш суверенно същество. Някои се наслаждават да бъдат роби на комфорта, но други виждат илюзията и се опитва да се събудят и да се свържат отново с техните висши центрове. Тази работа е трудна, защото животът на Земята е проектиран да противостои на събуждането и избягването по всякакъв начин.

Ролята на Органичните Портали в обществото

Органичните Портали формират гръбнака на инфраструктурния социален контрол. Те са тези, които крепят обществото да върви с главна грижа за земното. От люлка до гроб хората с душа са подложени на натиск да се придържат към статуквото и да не задават опасни въпроси. Тези които се опитват да се събудят са подложени на прицел от Матрицата, за да бъдат приспани отново, за да не срещнат съпротива от тези около тях, които съзнателно са били поставени там за тази цел.
От механика до професора, от продавача до актьора от продавача на пица до президента, ОП-овете могат да бъдат срещнати на всяко ниво на обществото. Като цяло независмо дали те работят в бизнеса, науката, правителството, или религията, те окупират главните менажерски позиции. Това е така поради липсата им на съпричастност, сръчността им при измамите и кошерната им природа, която им позволява да достигнат до върха на всяка позната институция или корпорация.
Те са фаворизирани за развитие от други ОП-ове, които вече са се установили на високи длъжности. От такива позиции те имат възможност да прилагат матрични тактики за контрол по много ефективни начини. В училищата например те са инструмент за налагане на потискащи образователни климати, влияят на решенията на училищните бордове да приемат безплодно учебно управление и програми за индоктриниране и занимаващи се с лоши четива. В университетите те отхвърлят всяко изследване, което се противопоставя на това, което вече е било възприето. В правителствата правят това, което им е наредено от висшестоящи и манипулират изборното население, половината от които са Органични Портали, за да ги преизберат. Хората с душа също могат да правят всичко това, но имат свободна воля и потенциала да еволюират динамично, докато ОП-овете извършват същите рутинни действия статично и никога не се променят на основно ниво.
Отличителния белег на Органичния Портал е неговата абсолютна отдаденост на общоприетото. Независимо дали е общоприета наука или преобладаваща насока в модата ОП-овете са потопени в реалността на земното, като риба във вода. И се борят и игнорират всичко, което лежи извън него. Тъжно е, че много хора с душа са програмирани също да защитават Матрицата. Както казахме разликата е, че те имат потенциала да се събудят в този си живот, докато ОП-овете не могат.
Трябва да се подчертае, че те съществуват в широк спектър на обществото от най-нисшите мошеници до най-великите академици! Тяхната умела употреба на интелектуалния център им дава гъвкавост при заемането на позиции в матрично-контролираната социална система. Техният чар и прикрита безскрупулност им помагат да се инфилтрират и да покварят горните нива на всяка организация управлявана от наивни хора с душа, такива чиято доброта, съпричастност или сдържаност ги прави такива, че да подценят намеренията и възможностите на новодошлите. Това е главната причина поради която институции, които са започнали с благородни намерения впоследствие са покварени!
Социалната система формираща трето-измереното проявление на Матрицата е проектирано да подкрепя ОП-овете и всеки който действа линейно и наказва и потиска тези, които изразяват истинска креативност, оригиналност и индивидуалност. Разбира се Органичните Портали са просто механични приложители на Матрицата – пионки в Играта. В края на краищата те са част от система направена от негативни създания с душа, тези, които имат необходимата изобретателност да я направят и командват. Тези които на практика управляват шоуто в този свят и са с душа, само че с много негативна честота. ОП-овете са прости черноработници на Матрицата.

Ролята на Органичните Портали в семействата и връзките

Тяхното присъствие в нашия живот не е ограничено до неперсонални източници на авторитет. Те могат да бъдат доста персонални и да заемат места дори в нашите собствени семейства. Когато са пласирани близко до нас, тяхната основна функция е да ни държат прекалено подтиснати или разстроени, за да забележим или да преследваме Б-влиянията. Те не съзнават тяхната роля на агенти, защото тяхното ниво на индивидуално съзнание е доста слабо. Те просто правят това, което е в природата им да правят и това, което са манипулирани да направят от Матрицата. Това устройва по най-добрия начин Матрицата да има достъп до нашия живот чрез тези, които са ни най-близки. С тези, които прекарваме най-много време. И ако сме свързани с тези хора чрез финансови, юридически или емоционални ангажименти ние сме вързани на каишка за Матрицата, която държи другия край.
Тези персонални агенти са най-големият източник на източване на енергия, на който можем да се натресем. Ако прекараме прекалено много време (години) с Органичен Портал, като съпруга или любовница, респективно съпруг/любовник – енергията на човека може да бъде източена до степен без шанс за възстановяване. Това включва смъртта на един или повече центрове. Такава жертва е пресушена и става празна черупка, напрактика неразличима от ОП-а. Органичният Портал и Матрицата не могат да бъдат обвинени в такива случаи, само човека с душа си е виновен, че е бил прекалено глупав, неосведомен, или наивен за да разбере, или затова, че се е отдал на изкушения и желания на нисшите центрове.
Разбира се човекът няма избор в случай, че Органичният Портал се падне родител. Трудно е и дори невъзможно за Висшия Аз да предопредели присъствието на ОП в живота му, защото самите портали нямат Висш Аз, с който да се преговаря. Тази работа е оставена на Матрицата. Така че що се отнася до нечий житейски път ОП-овете са фактора неизвестност, който може да ни забави. Независимо от това уроците ще бъдат научени по лесния или по трудния начин. Пренебрегнатото присъствие на ОП в нечий живот, гарантира че това ще бъде по трудния начин.
Така че е важно да се знае за агентите на Матрицата, техните методи, характеристики и как да се неутрализират техните влияния. Без такова познание, хората с душа правят грешното предположение, че всички други са като тях, което ги поставя в значително неблагоприятно положение като подценяват потенциалните агенти позиционирани в техните животи или неразбирайки техните мотиви.

Лаура: Живели ли сме ние някога като хора на Сатурн, Юпитер, Йо или Европа/бел.ред.: има се предвид спътникът Европа, който е четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкият от четирите галилееви луни/?
Висшият Аз: Да, разбира се, но не под физическа 3D форма, имайте предвид. Въпреки че условията на газовия гигант са по-„приятелски“ към органичния живот.
Нашият любим дом е бил Сатурн за много хилядолетия,
именно там е родена по-голямата част от нашия вид, или по-скоро зачената, скъпа моя. Човешката форма е създадена от нашите праотци, които са обитавали Сатурн. Нашите създатели са осъзнавали, че има добър шанс за населяване на твърди планети с по-плътни форми на живот.
Много други видове са взели участие в този проект, тъй като той се е разглеждал като необходимост да се слезе в по-висока плътност за много видове, които да се учат и да разширяват съзнанието си там.
Юпитер и Сатурн са все още обитавана главно от нетелесни същества.
Те са се адаптирали към тази среда и тя не представлява никаква заплаха за тях в сегашния им вид. Има няколко органични форми на живот и същества на тези планети, но те не живеят на повърхността. Ядрото на тези планети е направено от много твърди и силни вещества, както и от по-плътни газове. Има мехурчета или сфери, където животът процъфтява буквално. Те са лесно достъпни през тунелите и проходите на полюсите – като право на достъп направо в сърцето на планетите.
Има много органични същества, живеещи в мехурчета с живот, тъй като те имат атмосфера и изкуствено регулируема гравитация. Има много растения, както и езера и вода. Корабите, прекосяващи тези атмосфери, не са много, като по-голямата част използват проходите в полярните региони, за да получат достъп до тези градове.
По отношение на Йо и Европа:
Йо в момента не се използва. Европа е наистина най-използваната база в слънчевата система, тъй като тя се използва от много видове, като временна база.
Има няколко добронамерени водни видове на Европа, въпреки че те ползват космически кораби, за да се движат из тази луна. Има и няколко подземни бази там, които се използват за тактически операции. Това не е романтична или приятелска среда, а е по-скоро работна луна, почти като собствената Луна на Земята.
Много скоро, земните хора ще трябва да разберат, че животът процъфтява в пространството: много видове, много хора, много измерения, много форми на живот, органични или не, и всички те са в различни измерения.
Преминаването през пространството и времето, пространствените коридори, проходи и тунели скоро ще стане общодостъпно – това ще бъде нова технология, която хората ще приемат и разбират. Много от вас ще искат да посетят Сатурн, който всъщност е люлката на човечеството. Вие ще вземете участие в много галактически мисии, ще узнаете истинската си история и ще видите света такъв, какъвто е наистина.
Канал: Многоизмерен Океан
Източник: multidimensionalocean.wordpress.com
Превод: А. Димитрова

http://psihobg.com/?p=3224

Интервю на Орацио Валенти – EdicolaWeb.net По време на една почивка в Краснодар, в Южна Русия, докато посещавах за втори път една група приятели уфолози, ми заговориха за един селянин, който живеел на 50 км. от града и който бил направил едно предполагаемо пътуване с извънземен космически кораб. Техния разказ беше съмнителен, но тъй като бях чувал неща които съвпадаха, хукнах веднага да го търся. Беше хладен летен следобед и беше много приятно да прекося села и ниви, недалеч от Черно Море, със селскостопански дворове и празнични пътища с деца и домашни любимци, така както си спомнях от моето детство в Паданската равнина. Като пристигнахме в дома на Иван съжалявахме да видим, че бяха седнали да обядват но нямаше време да покажем нашето колебание защото Иван се приближи до нас като стар приятел, казвайки на жена си да приготви масата за всички. До като се представях си дадох сметка, че може би нямаше нужда. Имах пред себе си фигурата на един силен и изключително добър мъж, който гледаше отвъд… и в очите му откривах онези кротост и съзнание, които аз самият познавах. До като опитвахме вкусните продукти, Иван се опитваше да ми обясни колко страда, че не му вярва никой, най-вече властите на които е предал своето съобщение. И така ми разказа какво му се е случило.   „Беше полунощ и след като гледах ТВ реших да ида първо до банята и после да се излегна. Излезнах защото банята е навън, преминавайки двора забелязах че кучето е раздразнено и иска да се освободи за да излезе на улицата. Беше хладно, наметнах якето и излезнах пред вратника, на улицата. Инстинктивно повдигнах глава към небето като че нещо ме накара да го направя и забелязах в ляво на високо една грамадна плаваща форма, ярка като луната, на около 50 м. височина от земята. През това време, по пътя, в дясно, видях забързан към мен човек, който ми заприлича на един мой приятел, но когато се приближи видях, че е с костюм и няма коса. Осъзнах, че това не е обикновен човек, но останах спокоен. Той нежно пое лявата ми ръка и заедно се издигнахме до онази светлина, която продължаваше да променя формата си. Още не мога да си обясня как се издигнахме, нито как сме влезли в обекта като нямаше врата. Вътре имаше шест човека и този, който ме придружаваше каза на другите: “Той не се страхува“. Порази ме много това, което си говореха на непознат език, който обаче разбирах вътрешно. После всички започнаха да си говорят произнасяйки отделни букви, може би всяка буква отговаряше на различна дума. Говореха много бързо и в детайли, приличаше на езика на птиците. Бяха хуманоиди, много красиви, високи и сини, без коса. В един момент моя придружител произнесе „йа“, и всички замълчаха. След като още веднъж увери всички, че не се страхувам от нищо, произнесе друг звук, който не съм способен да повторя и осъзнах, че корабът (как иначе да го нарека?) е готов за полет. Стаята, в която се намирах беше около 9 x 5 метра и без мебели, и нямам представа от къде идваше светлината. Разглеждах наоколо до като вътрешно ми идваха всички спомени от живота ми, включително нещата, които не помнех вече. В началото не разбрах защо, но после помислих, че може би искаха да ми покажат, че знаят всичко за нас. НАЧИН НА ЖИВОТ НА ДРУГИ ПЛАНЕТИ „Когато пристигнахме се отвори една врата и излезнахме навън, нямаше стълби, приличаше на кей. Корабът имаше форма на вретено с два остри връха, дълъг 25-30 м. и беше приземен с някаква магнитна система. Разгледах наоколо и забелязах къщи, всички еднакви,имаше много хора, нито пълни нито слаби, спомням си ги като красиви хора. Имаха превозни средства, които приличаха на нашите колелета, един от тях ме накара да се кача и полетяхме. Мислех да го питам: “Твое ли е?“, и той се подсмя леко, казвайки: “Ако те интересува, при нас няма мое – твое. Не притежаваме нищо, нито сме принудени да правим нещо или да ходим някъде. Правиме всичко това, което трябва да се прави“. Летейки на ниска височина видях едно място с много и различни животни, някои приличаха на нашите, други на мамути, бяха всички спокойни и не реагираха на нашето приближаване. После видях много градове, без небостъргачи и без опашки от хора. Енергията им беше най-вече слънчева, но не само, така също и техните кораби, много лесни за ползване и безжични. Имат най-вече един Закон в съзнанията си, онзи божествения. Нямат нито началници, нито свещеници, не служат на никого. Не убиват нищо и никого, защото всичко е създадено от Бог. Всичко, от което имат нужда за ядене, не го садят или произвеждат, няма нужда защото растенията произвеждат сами, природата е тази, която дарява. Живеят и умират като нас. Притеснени са много за нашата планета и това което се говори сред нас за края на света не е вярно, не е един задължителен край, всичко зависи от това, как се държат земните хора. Те съжаляват много, че вярващите хора мислят че Бог ги наказва за греховете им и иска да унищожи Земята, всъщност всичкото зло го правим самите ние. Те ни предлагат един проект за закон за да се промени живота на Земята, за да спасим Планетата ни, която в случай че бъде унищожена ще въвлече цялата Слънчева Система и галактика. Всичко е променено днес на нашата Планета до такава степен, че ако не направим веднага нещо, ще има едно ужасно масово заболяване на мозъка. Ако това се случи няма да може вече да се спаси Планетата, защото всичко което се е натрупало по наша вина ще провокира край на човечеството, но по наше желание, не на Бог. Ако слънчевите лъчи, които преминават през атмосферата докарат на земята всички химични замърсявания, хората ще бъдат заляти от черен дъжд. Нашата и други планети се намират в един контекст от невидими живи частици, нужни на нас и на тях, защото всички части на природата са създадени заедно. Сега ние влияем на тях и те влияят на нас, и се включва една самозащита. Това е фундаменталната наука, на тези наши духовни братя и сестри, които искат да ни помогнат. Сега те твърдят, че на Земята не съществува наука, защото не можем да наречем наука това, с което човек унищожава себе си и Планетата. Наблюдават ни и ни изучават от хиляди години. Преди това са наблюдавали друга Планета населявана от създания, които са я унищожили, но не са могли да се намесят. Когато планетата избухнала, се бояли от нова катастрофа защото голямо парче паднало на нашата Планета, която след това се установило, се завъртяла на 40 градуса. От тогава ни наблюдават по-внимателно. В началото мислели, че приличаме на човеци, обаче после разбрали, че начина ни на живот не отговаря на човешкия живот. Следователно са проучили мозъка ни, който е еднакъв с техния, но има по-бавни реакции. Още не могат да разберат защо нашите лидери заповядват да бъдат избити милиони хора. Видяли са, че имаме религия, приемаме Бог, но само на думи, което е голяма измама. Имаме хубави божествени закони, заповеди, в които се казва да не се убива, но въпреки това го правим. Ако Папата и свещениците са вярващи, как са могли да благословят армиите в името на Бог, за да убиват хиляди хора? Какво тогава е нашата религия? Всичко е написано правилно, но единственото което правим е да мамим. Тогава, казват те, най-важното което имаме на Земята е една голяма заблуда “Тези, които вярват в Бог – мюсулмани, православни или католически християни или от друга религия, всички са равни. Но когато в една религия казват, че са по-добри, това не е правилно.“ Тяхната наука разбира по-добре природата на нашата планета и естеството на Бог. Ние сме тук точно за да разберем природата, че тялото ни се превръща в прах, защото идваме от земята и в нея се връщаме, но не и духът. Духът идва на земята когато се раждаме, идвайки и от други планети. Те ни молят да направим всичко възможно за да не унищожим планетата ни, но не могат да дойдат да ни го наложат, защото по този начин няма да действаме от страх от Бог. Дори и да живеем в комунизъм, социализъм, капитализъм и т.н…., не може да се заличи истината: или я искаме и я практикуваме, или не я искаме. На кораба имаше три учени химици и физици. Един от тях ми каза че си отива, няма повече какво да прави тук. Докато бях с тях, въпреки че всичко беше хубаво и ми харесваше, исках веднага да се върна на земята за да разпространя тези новини официално, но е много трудно да разбера как да го направя, да бъда в състояние да продължа тази тема. Казаха ми, че съм свободен да избера дали да го направя или не, и аз ще разкажа, ще разказвам винаги всичко. Завършвам с моята благодарност към тези наши братя защото правят всички тези неща за да спасят нас и Планетата ни“. Иван е човек, на който може да се вярва, когато казва, че е имал реален контакт. Всичко което е предал като преживян опит и предадени съвети, са сравними с тези, изразени от посетения Eugenio Siragusa, разпространени свободно. Преговаряйки: 1. Извънземните космически кораби променят продължително форма в плаващия ореол за да се адаптират към променливите магнитни и гравитационни явления на Земята. 2. Във вътрешността на космическите кораби светлината се разпространява без видим светлинен източник. 3. В напредналите цивилизации няма частна собственост. 4. Когато човек живее в хармония с Майката Природа на планетата, самата тя му дава плодовете за да се храни. 5. Понятието “край на света“ е грешно, човекът е този който иска “край на човечеството“. 6. Една от най-лошите причини за предполагаемото масово човешко “самоубийство“ е ужасната болест причинена от замърсители, която подлудява мозъчните клетки, на име «Harbar». 7. Реалността на живота и вибрациите на цялата вселена, в своето взаимодействие, което се подчинява на закона „Причина и Ефект“, предразполага със системи за самозащита срещу раковите части, във видове дължими на хуманоиди бунтовници. Това е космическия смисъл на справедливостта, която предпазва Любовта, изпълнявана от природни сили или “Zigos“, управлявана от супер напреднали същества или Сиви. 8. Казвала се е Маллона избухналата преди повече от 75 милиона години планета, която е предизвикала разместването на полярната ос на Земята. 9. Какво е политическата и религиозна философия на земята? Измама? Еудженио Сирагуза е повтарял често, че „Измамата е по-зле от предателството“. 10. Без те да ни го налагат, ние притежаваме свободна воля, която е най-голямата и единствена възможност да дадем приоритет на нашата интелигентност, ако все още сме в състояние да я използваме правилно, за да последваме “Добродетел и Знания“ и да не упорстваме да бъдем най-лошите убийци във вселената. 11. Не може да се отрече драмата на посетените: да осъзнаят истината и да не им вярва никой. И с това се обяснява как малкото истински посетени казват всички едно и също нещо, което идва от един и същ източник, въпреки че не се познават.


ИЗТОЧНИК: http://disclosebg.altervista.org/blog/ Невероятната среща на И. Мартинович с извънземни

Друг „велик“ ангел, който е рухнал от Небето заедно със Сатана, е Левиатан. Той е опустошителният демон на моретата и отговаря за морските злини и бедствия. В Исаия, 21 глава, се загатва за този морски стихиен змей. Този силен демон е главният съветник на Сатана по всички морски злини и бедствия. Той е демоничният господар на безбройните морски потайности и простори. (Разбира се, има и Бял Брат, който отговаря, но в момента говорим специално за историята на Черното Братство.) Както и душите на другите силни демони, които Сатана е успял да сплоти около себе си, така и душата на този демон е тъмна и наситена с мрачна и ледена страст. Той е много свиреп господар и ако някоя хищна морска сила не изпълнява неговите повеления, Левиатан изяжда нейната жизнена сила.
Говорейки въобще за магията и за Черното Братство, трябва да се знае, че всички книги по магия се различават коренно от практиката на магията. В нито една книга по магия не са написани истинските правила на Черната магия. Точно затова е изгорена Александрийската библиотека. Ако един черен адепт е отдаден да изпълнява строгите ритуали на Черната магия, ако ги знае от миналото и ако направи само една малка грешка, при тях почти никога няма компромиси – защото при това малко нарушение се явява демонът, който отговаря за тази област, а с него разбирателството не е възможно. И в Черното, и в Бялото Братство всяка грешка може да струва много скъпо. Затова учениците на Бялото Братство се подготвят много дълго: учат се на търпение, на смирение, на Любов, да стане невъзможно да се кълнат, да проклинат, да мразят, както и да отговарят на злото със зло – за да могат да го победят.
Този ангел, също както Сатана, е бил в началото много красив, но и той заедно с него е станал много уродлив. Този демон рядко се приближава до бреговете и хората, защото живее в най-големия студ на моретата – това е неговата област. Той избягва бреговете, защото има страх от силата на човешкия глас.
Според Окултната наука, има една категория демони, които се страхуват от специфичната сила на човешкия глас. Този демон е един от най-упоритите в злото и затова живее в една област на студа и на мрака, където надеждата е недостъпна.
Не всички демони са фатално предопределени. Има демони, които са изключително решителни, учени демони. Те са решили да изследват някои много дълбоки области на подземния свят. Те обикалят в невидими градове и селища и наблюдават избитите същества, изучават изпепелените светове, т.е. изучават по-вътрешните светове на смъртта. От друга страна, те изучават Тайната на могъщото Божие проклятие.
Някои демони, след като изучат тази мощна и прокълната Бездна, се отказват от този безумен път на злото. Такива като Сатана, Левиатан и др. са много твърди, не се отказват. Гордостта и безумието, освен че са слабости, са също и мощни сили, които изхвърлят съществата от Небето.
Друг силен демон, един от най-работещите в Ада и за славата на Ада, се казва Асмодей. Той е демонът на разврата и удоволствията. Неговата главна цел е да разруши семейните връзки, защото оттам общес­твото лесно се разрушава. За него най-изгодните са тези, които са се отдали на своя смъртен живот. Той има група агенти, негови помощници и големи дип­ломати. Асмодей е един от най-големите майстори на фините и демонични любовни излияния, техники и похвати – и чрез тези похвати той е изродил много от своите жертви за славата на Ада. Окултните изследвания разкриват, че неговата любовна страст е свирепа и викаща. Той вика, защото е част от Бездната – и точно в този вик той се е запечатал.
Главното, което трябва да се разбере, е, че Асмодей обединява хората чрез страст и много грижливо подготвя изменчивостта на мъжа и на жената. При измяната той ликува – това е неговото жалко тържество. Той е, който буди скритите животни в човека. Той е изучил много добре човешката природа и може да прониква в нейната вътрешност.
Ученикът трябва да знае, че докато се подда­ва на изкушенията и съблазните в живота, винаги ще яде от плодовете на доброто и злото. Окултният закон гласи: Щом се съблазняваш, ще имаш за свои спътници в живота съмнението, страха, подозрението и т.н. – все гнили плодове. Разбира се, от време на време доброто малко ще те докосва за уравновесяване. Всичко това означава, че ученикът трябва да развива постоянно своята будност, защото демоните не спят. Почти всички русалки, нимфи и т.н. са служители на Черното Братство, с малки изключения. Много е хубаво, че хората не знаят едно древно предание, което е всъщност с библейски характер, но не е включено в Библията: това са също паднали същества от Небето, които са били по-малко виновни ангели – и мощната ръка на Христос ги е изхвърлила и те са станали такива същества в една друга главна еволюция.
В демоните има несравнимо умение да скриват своите замисли и деяния под благоприличен вид. Демоните имат много дълбоки познания в много области на човешката природа и затова са успели да се вмъкнат в човека. Според Окултната наука, най-елементарните демони ядат и пият заедно с хората, без те да ги подозират даже. В една любеща Душа със силен молитвен дух, демоните не се чувстват доб­ре и затова те избягват тези Души.
ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ПАВЕЛ
ПРЕД ДАМАСК
(втора идея за размишление)
Светият Дух е символичен образ на Белите Братя – и когато един човек е посетен от Светия Дух, той е посетен от един Бял Брат. Един Бял Брат е израз на Светия Дух на Вечността. Но и едно общество от Бели Братя е също израз на Светия Дух на Вечността.
Някой път ще се спра на въпроса за Петдесетница така, както Окултната наука го разбира, а не както в църквите го разбират – защото там е станала голяма аномалия. Макар че говорят на разни езици, тези езици не им помагат, а напротив. Тук не говоря за изключенията – по принцип там нещата се разбират погрешно. Една от важните разлики е, че когато Светият Дух, или един Бял Брат, говорят в човека, тогава на съзнанието на човека се предава нещо вътрешно и чисто духовно. Така е било при Апостолите и учениците на Христос. Те са изживели това, но са били подготвени. Всички възвишени Същества изразяват Светия Дух на Вечността.
Случката с Апостол Павел пред Дамаск носи в себе си изявата на един Бял Брат и затова има Космически характер. Павел не беше видял Иисус с физически очи. Той Го видя пред Дамаск. Тук Павел изживя нещо съвършено ново в себе си – и при срещата си с Христос, при мощното излъчване на Христос срещу него, Павел се преобрази. От този момент започна да прониква и да вижда в Духовния свят. В тази мощно излъчена сфера от Светлина, той видя духовния образ на Христос. Това, което се случи пред Дамаск, беше символичен образ на Посвещението – и затова неговото вътрешно око се отвори за Невидимите светове. Така Павел прогледа за Невидимото. Това изживяване е вътрешен космически факт. С това Павел беше приет от Духа на Светлината и сам стана служител на тази мистична Светлина, за която сам Христос казва: „Аз съм Светлината на света“.
С това изживяване пред Дамаск, Павел приема поръчението на Светлината и става неин служител, служител на Словото.
Вътре в човека има една окултна сила, която може правилно да изживее Светлината – но това става, когато ученикът е готов за това изживяване. Ако Павел не беше готов, то това видение щеше да се изживее като мираж, т.е. като илюзия. Но Павел беше готов, защото за него се знае, че от много минали прераждания е жадувал за тази среща с Христос – и най-накрая тя се осъществи в неговия живот. Стана преврат, той се преобрази и стана служител на Логоса. Виждането на Павел пред Дамаск ще бъде едно виждане за много хора в бъдещето – и именно затова то се изяви, т.е. пося се като семе за бъдещето.
Изживяването на Павел на Духа е изживяване във видимата Вселена. От тук нататък започна истинският живот на Павел в отдаването на идеята и в името на човечеството. Всичко това означава, че само когато си посетен от Духа, само тогава можеш да бъдеш истинска жертва в олтара на човечеството.
Лекция, държана на 28 юли 1995 г. – Варна
ТАЙНАТА НА РИБОЛОВА НА
АПОСТОЛ ПЕТЪР И УЧЕНИЦИТЕ
(първа идея за размишление)
Главната роля се играе от Петър. Морето е символ на Духовния свят, а рибите символизират многото идеи и сили, които се възприемат от този свят, за да се приложат в живота.
Петър и учениците цял ден са ловили риба, но напразно. Накрая Христос им казва да отидат и да пуснат мрежите в дълбокото. Когато Петър и учениците пуснали мрежите, извадили голямо изобилие, мрежите били препълнени с ри­ба. Всичко това е едно Откровение на Духовния свят.
Символът на риболова означава следното: чрез изобилието, Душата на Петър е щедро надарена с Откровенията на морето, т.е. на Духовния свят. Действително е имало и външен риболов, но същественото е това, което Петър и учениците са преживели.
Първи момент: тук Петър получава първото си велико впечатление, първото си велико Откровение от Христос. Тук Христос навлиза в Душата на Своя ученик и по този начин Петър се изпълва в Душата си с предчувствие за нещо необятно и велико, което не принадлежи на този свят. Чрез впечатлението от Христос, в Душата на Петър започват да нахлуват духовни Откровения за нещо неземно и мистично – и Петър започва да мисли по нов, духовен начин. Той започва да разбира езика на Духа, т.е. започва да разбира Откровенията като чисто духовни сили, които навлизат в Душата му и я преобразяват по нейния специфичен Път към мистичната област на Битието. И така риболовът се превръща в една силна жажда за навлизането в една нова духовна област на Битието. Това е една от целите на Христос.
Друг окултен момент: риболовът и изобилието са свързани с неизмеримо богатата Душа на Христа. При това докосване до Душата на Христа, в Душата на Петър и учениците се е случило нещо важно – станало е загатване за това, че Христос носи в Себе Си Тайната на Живота. И така, риболовът дава нова насоченост: той насочва Душата на Петър към Тайната на Живота. Тази Тайна, която е Христос, беше до него – и затова в един момент Петър, осъзнавайки Тайната, която стоеше до него, падна на колене и рече: „Господи, иди Си от мене, аз съм грешен човек“. Тук е разбутан един друг пласт в Душата на Петър. В един момент Петър и учениците ги обзема страх от този риболов. Това е така, защото те осъзнават, че една Велика и Космическа Тайна на Живота и Битието беше заедно с тях в лодката. До тях стоеше Тайната на Живота, или Скритото Битие, което е израз на Вечността.
В тази връзка, тази Велика Тайна, която стоеше до тях в лодката, винаги носи един особен страх и трепет. Това е един от законите на Тайната. При учениците този страх се преодолява.
Петър и учениците покрай риболова се озоваха в едно особено състояние: те изживяха нещо специално, което е Тайната на Живота и което на окултен език се нарича Христос. Това е Велик момент в живота на всеки ученик – да бъдеш толкова близо до тази Велика Тайна на Живота. Изобилието на риболова изхожда от изобилието, което се намира в Христовото Битие – и пред това Велико Битие, Петър осъзна своята човешка слабост.
Космическата Тайна на Живота се нарича Христос. Тя е мистичното и Скрито Битие, към което се стремят всички хора и цялото човечество, и всички същества от всички светове.
Окултната наука казва, че всички Него търсят, защото тази Тайна е разрешението на всички мирови и лични проблеми.
На окултен език казано: когато риболовът е беден, тогава човек губи своята духовност.
Чрез риболова Христос задвижва вътрешните окул­тни сили на Своите ученици, за да могат и те някога да влязат в изобилния Живот на Скритото Битие.
Разбира се, когато разглеждаме библейски случки, трябва да се пазим от това да ги приемаме като обикновени случки, да се пазим от догми. На окултен език, и думите, и мислите, и случките, и притчите са нещо много дълбоко.
Учителят казва: „Любовта изключва всички догми. С догми човек се спасява само на едно място; без догми той се спасява навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място. С Любовта той се спасява навсякъде. Кое е това „едно място“? Адът“.
Това означава, че без Любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в Ада.

Тази планета привлича основно два типа същества – такива с манталитет на жертва, и такива с манталитет на потисник. За да бъдете жертва, трябва да е налице потисник. За да бъдете потисник, трябва да са налице жертви. Заедно, това създава равновесие в божествения ум.
Тази планета е предназначена да бъде място, където съществата с манталитет на жертва да могат да се научат да го преодоляват. Ето защо никое същество от "по-високо ниво"няма да се намеси, тъй като на намиращите се тук е нужно да им се даде възможността да превъзмогнат манталитета си на жертва. Намесата би означавала възпрепятстване или отнемане на уроците на онези, които са с манталитет на жертва. Съществата от по-високо ниво са обективни наблюдатели, които, веднъж щом се свържете с тях, ще ви водят и инструктират как да преодолеете манталитета си на жертва, но това е всичко. Те не са тук, за да "спасят"вас или тази планета.
Всяко същество, което твърди, че е тук, за да ви "спаси", се намесва във вашето душевно израстване. Само вие можете да "спасите"себе си от манталитета на жертва. Само вие и уроците, които сте си задали, могат да ви научат относно манталитета на жертва. Само вие можете да преминете през тези уроци, които ще ви помогнат да постигнете окончателно освобождение от манталитета си на жертва. Никой не чака да ви помогне. Не се оставяйте да бъдете заблудени от което и да е същество, което ви дава подобни обещания.
Когато се научите да преодолявате манталитета си на жертва, вашият умствен модел повече няма да привлича потисници. Колкото повече упорствате в решимостта си да се придържате към манталитета си на жертва и произтичащите от него модели на поведение, толкова по-интензивни уроци ще привличате, които да ви принудят да се освободите от тези модели. Това означава, метафорично казано: по-голяма, по-жестока и по-силна тояга, докато най-накрая не "схванете".
Вие трябва да станете достатъчно наранени, подценени и, накрая, ядосани, за да застанете зад себе си и да заявите, че никога повече няма да бъдете жертва на когото и да било, където и да било! Навярно когато най-после ви се насъбере достатъчно, ще се освободите от манталитета си на жертва, като заявите: "Повече изобщо не ми пука кой какво мисли! Ще изразявам мнението си, независимо от всичко! Ще се грижа за себе си, независимо от всичко!"
Понякога хората са били мачкани толкова много, че, вместо да се освободят от манталитета си на жертва, те решават да се превърнат в потисници, когато им се предостави такава възможност. Това е причината, поради която циклите се повтарят. Хората, които са били потискани, намират други жертви, тъй като това им носи усещане за контрол. Правейки това, те се освобождават от предишните си преживявания, когато са усещали, че нямат контрол. Те се превръщат в извършители на злодеяния, за да могат и те веднъж да бъдат "победители". Това, разбира се, представлява друг вид неравновесие, или крайно залитане от ролята на жертва към ролята на потисник.
Идеята е да се намери златна среда, или равновесие, между ролята на жертва и ролята на потисник. В ума на бога, жертвата и потисникът са противоположните страни на една и съща монета. В такъв случай, за да се поддържа равновесие в божествения ум, са необходими две отделни душевни индивидуалности. Едната носи тежестта на жертвата, а другата носи тежестта на потисника. Онова, което трябва да направите, е да намерите равновесието в самите себе си, така че равновесието в ума на бога да се поддържа в една душевна индивидуалност, вместо в две.
Да, трябва да се научите да изразявате мнението си и да не позволявате на никого да ви тъпче. Да, понякога трябва да сте резки и груби в словата си, а понякога и в делата си. Но когато се налага да направите това, трябва да го направите по един обективен начин, с оглед на най-висшето благо за всички участници, така че да съумеете да накарате другия да разбере позицията ви, причинявайки му възможно най-малко болка. Човек трябва да поддържа здравословни лични граници.
Какви са вашите граници? Кой и по какъв начин ги престъпва? Кой е войнственият човек в живота ви, когото се опитвате да избегнете заради грубото му и нахакано поведение? Защо избягвате този човек? Защо не се поупражнявате да се освобождавате от манталитета си на жертва и да изразявате мнението си пред него/нея? Какво от това, че коленете ви треперят толкова силно, че ви се струва, че ще се строполите, и че гласът ви трепери, писука или едва се чува? Някъде по пътя вие трябва да спрете своя манталитет на жертва, преди той да е спрял вас. Научете се да поемате инициативата, вместо само да реагирате.
Когато позволявате на друг човек да се разпорежда с вас, вие ставате гневни, мрачни и затворени в себе си. След това изливате неправилно насочената си фрустрация и гняв върху някой невинен човек. Понякога тялото ви се разболява заради всичко онова, което потискате, или започвате да се изолирате или да не се храните. По един или друг начин, вие страдате.
Във вас, обаче, има една страна, която вярва, че заслужавате да страдате. Някаква ваша част се наслаждава на болката и само-наказанието. Това е приятно за някаква страна от вас самите, иначе нямаше да го правите. Някои хора сътворяват други хора, които да им причиняват болка – понякога физическа, понякога психическа, понякога и двете. Някои хора сами си причиняват това – една самодостатъчна, напълно функционална единица с манталитет на жертва. Някои хора са изключително добри в това.
Защо толкова много не харесвате себе си, че вярвате, че заслужавате да страдате, да сте самотни, да се чувствате виновни, да имате лошо здраве, да сте прекалено пълни или прекалено слаби? В този живот ли започна това или по-рано? Проследете тези чувства и си позволете да ги освободите. Тази физическа реалност е вашият шанс да ги преодолеете. Колкото повече пренебрегвате тази ситуация, толкова по-тежки и интензивни уроци ще привличате, за да ги избиете от себе си. Дошли сте тук, за да се научите да го правите. Престанете да хленчите, да се вайкате и да се оплаквате, тъй като у вас има страна, която се наслаждава и на това.
Болката може да донесе много забавления. Можете да тичате от лекар на лекар, опитвайки се да намерите лек за нещо, което няма никога да бъде излекувано, докато поддържате настоящия си умствен модел. "Лошият късмет"може да привлече много внимание и съчувствие от страна на околните. Ужасните обстоятелства ще принудят някого да ви обърне внимание. Никога да не получавате увеличение на заплатата или повишение в службата е оправдание да не се изкачвате по-нависоко в кариерата си или в компанията, в която работите. Можете да се жалвате колкото си искате, че сте самотни, с партньор, който не ви разбира, или изобщо без такъв. Но самоналожената ви изолация също така ви осигурява време да се грижите егоистично за себе си, без някой да ви пречи. Същото е и когато казвате, че искате деца, но не можете да имате. Някаква част от вас не иска съпруг, или грижовен съпруг, или деца, тъй като, ако вие с цялата си душа искахте това и ако то наистина беше част от мисловния ви модел, щяхте да го имате!
Жертва, жертва, жертва! Безброй пъти! Откажете се да бъдете жертва. Намерете си нов начин на забавление. Освободете се от този мисловен модел, за да можете да навлезете в нови области на растеж – области, които са толкова обширни, че дори не можете да си ги представите или разберете. Трябва да се освободите от старото, за да направите място за новото. Никой не може да свърши това вместо вас. Никой не може да ви "спаси"от самите вас. Никой не чака, за да помогне на тази планета. Само вие можете да осъществите промяна. Само вие можете да спасите тази планета. Направете го!
КАНДИДАТ ЛИ СТЕ ЗА УМСТВЕН КОНТРОЛ?
"Умствен контрол"звучи ли ви като нещо зловещо, което някакви хора практикуват върху някакви нищо неподозиращи жертви в някакви тъмни, мистериозни места? Четете ли с интерес оплакванията на други хора, мислейки си същевременно, че в действителност това няма нищо общо с вас? Запомнете: ако четете за това, значи то е във вашия свят. Ако то е във вашия свят, значи то е отражение на някаква част от самите вас, иначе то не би могло да съществува. Така че, вие кандидат ли сте за умствен контрол от страна на някакви зловещи сили?
За да отговаряте на профила, който те търсят, трябва да сте контролируеми. Такива ли сте? Какъв е умственият ви модел? Вие ли контролирате собствения си живот или той контролира вас?
Ако нещо, някъде ви контролира, значи у вас има установен умствен модел, който всяка сила може да използва и манипулира. Всичко, което тази сила трябва да направи, е да навлезе в ауричното ви поле през тази "дупка"в умствения ви модел. За да можете да запушите дупките и да коригирате умствения си модел, е важно да откриете кое във вашия живот ви контролира, така че да можете да го спрете.
Кое е онова, което ви контролира? Някакъв човек ли е? Всеки, който ви "дърпа конците"или ви "натиска бутоните", ви контролира. Всеки, на когото позволявате да ви унижава или да ви кара да се чувствате нищожни, ви контролира. Когато реагирате на манипулациите му, вие не държите контрола. Другият ви контролира. Това може да е родител, съпруг, дете, роднина, колега или съсед, например.
Контролират ли ви емоциите ви? Когато емоциите са извън равновесие, те могат да създават свои собствени под-личности. Всяка емоция има свой собствен цвят, тон и архетип в рамките на ауричното ви поле. Гневът се състои от червен цвят, страхът е жълт, ревността е зелена. Всеки път, когато изживявате тези емоции, без да ги издигнете към своята свръх-душа, енергията на тези специфични под-личности бива подхранвана. Гневът става по-силен, страхът става по-силен, ревността става по-силна. И тогава вие сте под техен контрол. Можете да се заричате в каквото си искате, но какво става, когато някой ви натисне бутоните? Изведнъж гневът взема контрол над вас, или страхът, или ревността. Загубили сте битката. Емоциите ви ви контролират.
Навярно ви контролира някоя болест? Имате ли нужда от тази болест, за да се чувствате важни, или като начин да получите внимание и/или любов? Имате ли хронични проблеми, които изглежда никога не отминават? Или тъкмо се отървете от едно нещо и нещо друго изскача на негово място? Коя част от вас се нуждае от и позволява този вид контрол?
Контролират ли ви алкохолът и наркотиците? А цигарите? Сексът? Има групи за подкрепа за зависими от алкохол, от наркотици и от секс; за хора, които не могат да престанат да пазаруват, да залагат и/или да крадат в магазина. Има групи за подкрепа за хора, контролирани от булимия, анорексия, маниакално натрапливо разстройство. Там навън има каквито си поискате неща, които контролират някого, някъде. Контролират ли и вас?
Контролира ли ви храната? Да ви контролира храната не означава да сте с наднормено тегло. Можете ли за един ден да минете без шоколад или захар? Можете ли да постите 24 часа само на вода? Най-вероятно няма да умрете от глад, така че можете ли?
А какво ще кажете за модата? Винаги ли сте сред първите, които се сдобиват с най-новата мода дрехи, прически, домашно обзавеждане, без дори да се замислите дали изобщо ги харесвате или не? А какво ще кажете за колите, моторите, камионите, моторните превозни средства, лодките... Списъкът е безкраен.
Или модните увлечения – било то пиърсинг, татуировки или придобиване на всякакви джаджи, които ще са станали безполезни практически преди още да сте ги извадили от опаковките им. Искате ли да имате всичко, което и всички други имат?
Пластичните операции контролират хората. Те продължават да се връщат и да преправят всяка част от тялото си, докато не остане нищо за преправяне. След което започват всичко отначало.
Някои хора започват да правят физически упражнения и не мога да спрат. Тренират продължително и постоянно, понякога изграждайки мускули, които биха накарали и Херкулес да се засрами. Други тренират, докато по тялото им не остане и капка мазнина, след което започват да разрушават мускулните си тъкани, сухожилията си и вътрешните си органи.
Вашите преживявания ли са тези, които ви използват и контролират, или вие сте тези, които използват и контролират своите преживявания? Това е което е важно в крайна сметка. Ако нещо или някой ви контролира по какъвто и да било начин или под каквато и да било форма, вие сте идеален кандидат за масов и/или индивидуален умствен контрол. Когато имате контрол над самите себе си, никой и нищо не може да ви контролира. Всяко нещо в умерени количества е приемливо, но когато нещо превземе живота ви до степен да ви контролира, вие създавате умствен модел, който казва: "Външните сили могат да и имат контрол над мен."
Това отваря дупки във вашия умствен модел и аурично поле, които казват на всеки, който разбира тази информация, че вие сте идеален кандидат за умствен контрол. Научете се да вдишвате себе си в своя център. Определете кои са силните аспекти на вашия умствен модел, както и онези, които имат нужда от подсилване. Закответе се в силата на собствената си свръх-душа и божествен ум. Поемете контрол над абсолютно всичко, което има контрол над вас, като не забравяте да поддържате равновесие. Възможно е да бъдете провокирани по всевъзможни начини да се изместите от центъра си, и със сигурност ще бъдете. Това са вашите изпитания.
Бъдете надзорник на собствения си прогрес. Колкото повече се наблюдавате сами отвътре, толкова по-малък е шансът да се намесят някакви външни надзорници и да свършат работата вместо вас. Винаги, когато снижавате гарда си, ще се появява някой или нещо, който съзнателно и с удоволствие ще ви изтласква от вашия център.
Част от причината ви да съществувате във физическата реалност е да откриете кой и какво представлявате. Изтласкването от центъра ви ви показва кои не сте. Когато действате от позиция извън центъра си, това позволява на другите да ви определят чрез своите понятия. Те могат да ви моделират и огъват като глина, за да създадат от вас човека, от когото имат нужда за своите цели. Вие сте толкова зает да се моделирате и огъвате, че не ви остава време да осъзнаете какво ви се случва.
Само когато се установите твърдо в центъра си, притежавайки контрол над абсолютно всеки аспект от живота си, всички тези дупки в умствения ви модел могат напълно да бъдат затворени и запечатани. Когато това се случи, никой и нищо не може да ви контролира. Но дори и когато вратата е затворена за външни сили, помнете, че те все така ще продължават да чукат на нея. От вас зависи да не им позволите да влязат.
Стюарт Свердлов, "Blue Blood, True Blood: Conflict & Creation"
Превод: Мария Казакова
Източник: http://virtualobitel.alle.bg/%D0%B1%D0% ... %B2%D0%B0/

Разговори с Исус
Веднъж, силна светлина привлече вниманието ми. Аз я последвах. Светлината идваше от дъното на тунел. Засилих се към нея… Когато пристигнах на “другата” страна, постепенно започнах да разпознавам различни обекти. Видях голям океан със спокойна водна повърхност. Видях планини покрити със зеленина. На върха на планината имаше сграда. Архитектурата беше перфектна.
Трудно бе да се различи, че изкуствено създаденият обект не е част от планината. Постепенно разбрах, че сградата- град е толкова голяма, че милиони могат да живеят в нея. Аз не видях пътища или заводи, или каквито и да било познати на Земята симптоми на цивилизация. Бях на брега. Там имаше някакви същества. Те изглеждаха, като хора, но ръцете им стигаха до земята. Имаха крила… те летяха. Казах си: “О, Исусе, къде си?”
– Аз съм тук, както винаги. Ти знаеш това.
– Исусе, аз не те виждам.
– Аз съм едно от тези същества на планетата.
– Колко далеч от Земята е тази планета и как се казва?
– Наричат я Зенон. Планетата на “Отците Основатели”. Тя е и далече и близко. Не забравяй, че всичко съществува на същото място и в същия момент. Само трябва да се промени вибрацията и ти може да бъдеш навсякъде.
– Аз все още не мога да разбера как това може да бъде направено, освен на духовно ниво.
– Това е пътя, по който да започнеш.
– Кои са “Отците Основатели”?
– Това са първите живи същества. Те са само дух сега, но могат да се материализират където и да било във вселената. Те имат специална грижа за Земята. Те са първите живи същества създадени от Бог. И той видя, че е добро и разпростря живота навсякъде по вселената. Той се наслаждава на чувството на създанието и развитието.
– Какво е чувството да бъдеш от “Основателите”?
– Вечен! Чувството е че си, колкото можеш да си представиш стар, архаичен… древен, …. древен … но винаги изцяло присъстващ. Вечен е чувството на “Основателите”.
– Исусе, защо си сега в това материално тяло?
– Човек не може да усети всички удоволствия на света, ако е само дух.
– Така, че ти си там, за да се позабавляваш?
– Това е нещо като “ваканция” преди идването ми на Земята.
– Значи ти сега не си вече “Дух”?
– Моето физическо превъплъщение не променя духовното ми покритие на Вселената.
– Какво място е тази планета? Много е спокойна и аз не усещам каквито и да било “лоши” вибрации.
– Може да го наречете “Раят”.
– Добре де, къде е “Адът” тогава?
– “Адът” не съществува! Но вашата планета Земя прилича на “АД” сега.
– Защо?
– Вашата планета е много специално място във Вселената. Експериментът, който ние наблюдаваме е уникален. Там живеят различни раси, има различни вярвания, има огромен антагонизъм и поляризация. Вие създавате вашия собствен “АД” на Земята. Същевременно планетата има изключително силна духовна енергия. Когато тази сила, тази енергия се канализира в една посока, тогава планетата ви ще бъде вашия “РАЙ”.
Тук ще направя малко обяснение за моя шаблон на образа за Рай, който ми е бил втълпен през годините. Беше ми казвано, че Раят ще бъде някъде където, хората ще се обичат, няма да правят нищо, ще се разхождат по зелените полета, ще галят тигрите по главите и ще слушат ангелски песни. И така във вечността… Това за мен би било добре за ден, два, но само като си помисля, че завинаги във вечността няма да правя нищо друго освен да се разхождам, да галя тигри и да слушам ангелска музика … ами че това си е жив АД!
– Знаеш ли Исусе, че образа, който ние имаме за “Рая” ме кара да съм нещо несигурен… Аз не бих искал да загубя…
Исус, разбира се, знаеше какво искам да кажа и ме прекъсна:
– Вие нищо няма да “загубите”. Вие ще имате и изпитвате същото забавление и вълнение от живота както сега. Вие ще използвате вашата изобретателност, за да създавате вашата реалност. Казано простичко, вие ще имате вашите места за танцуване, за концерти и театри, вие ще творите изкуство, вие ще правите открития, вие ще правите секс, вие ще се наслаждавате на природата, вие ще запазите вашите емоции, чувства и усещания… всичко ще бъде същото, освен че няма да има никакъв антагонизъм между хората, те ще са си припомнили кои са, те ще се разбират един друг, както никога преди, те ще се подкрепят, ще има само ЛЮБОВ!
Цялата тази информация, всичките тези разговори идват само във форма на енергия, във форма на мисли, във форма на идеи. Това са мисли, които могат да идват от подсъзнанието ми. Може да е информация, която да съм учил или чувал през годините от различни източници. Това са мисли, които ми идват по време на медитация и са “преведени” на моя език според това както аз съм го разбрал и речниковия запас, който притежавам. Разбрах обаче нещо важно и безапелационно, че който и да е, добирайки се до единствения истински източник, ще получи същата информация. Аз нямам начин да го докажа, нито пък искам да го доказвам. Нищо от което казвам не трябва да се приема като, правило догма или закон. Освен ако има някакъв смисъл за вас. Ако ви доставя удоволствие. Ако вие го желаете и ви прави щастливи.

http://psihobg.com/?p=144

Сега аз проповядвам на българите защо Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Всички проповедници, свещеници, учители, майки и бащи ще проявят доброто в себе си и ще говорят на един език. Господ казва: България ще бъде благословена! (Петър Дънов - Учителят)
Българският народ е търпелив. Той издържа турското робство. Издържа на всичко. Издържа на насилието. Ще издържи и в бъдеще. Ще дойде време, когато българският народ ще се разшири отвътре чрез Новото Учение. Духовно ще се разшири. И на него ще издържи.
Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: Няма зло за България. Българският народ ще се повдигне!
България е духовен кредитор на цяла Европа... Макар и малък народ, българите представляват банка, която ще кредитира другите народи. Невидимият свят пази България, защото тя ще бъде стълбовете, диреците на Новата култура на човечеството.

Ако човек иска да бъде здрав, то първо  трябва да бъде попитан,
 дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
 Хипократ Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден.
Едмънд Спенсър
Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.

Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.

Много малка част от хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат.

Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес.

Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.

Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на  мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и  условия на живот.

Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му, най-често  съвпадат  с времето на значителни промени  в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и  взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.

Имунната система  притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне баланса на цялостното хармонично съществуване на организма.

Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни  микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система.  Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система.

Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.



872539698

Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.

Факт е, че около 75 % от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, които отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво.

Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света.  Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА  ВЪТРЕШНИЯ.

Човешкият житейски опит е различен. Различни са и условията и средата, в която расте и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под различни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, училище, медии и т.н. На базата на тези влияния се формират вярвания , убеждения, ценности и мотивация, чрез които се изграждат модели на поведение и вътрешната нагласа на индивида, която формира личната реалност. Така още в детска възраст, всеки един човек изгражда строго индивидуален модел на лична реалност, с които живее през целия си живот.

Няма добри и лоши модели, те са просто различни. Важното е доколко моделът е полезен и успешен в различните етапи от развитието и живота на индивида. До определен момент и при определени събития моделът може да е успешен и полезен, но при внезапно променени условия, би могъл да създава дискомфорт и конфликтни ситуации. От една страна моделът помага на човека да се справя с живота си, да се адаптира към новите условия в него, но от друга създава определени ограничения и стереотипи, които в даден етап пораждат чувство за неудовлетвореност и непълноценност.

В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво.

В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на съзнателно и безсъзнателно ниво. Разумът притежава свои собствени механизми за самовъзтановяване. Той има специални модели и символи, за предаване на съобщения, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.

Човек възприема информация чрез 5-те сензитивни канала – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус.  Всеки индивид има съзнателни сетивни граници на възприятие, обусловени от  органите, които ползва във всекидневния си живот. На подсъзнателно ниво тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и държавата, към която принадлежи, човек използва социалния  опит на групата. Този социален опит е пречупен през призмата на личната индивидуалност, която започва да се формира още в момента на раждането. Личната индивидуалност  е съвкупност от мисли,  емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си  и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите.

Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека. Всеки човек живее в собствения си свят, които се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната реалност, ако не ни удовлетворява може да бъде променена, чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем.  Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.

Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху  възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.

Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни.  Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света.  Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от  възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели  и наблюдаваните програми на поведения.

Най-сложният познавателен психически процес е мисленето. Мислите са форми, образувани в съзнанието, които създават моделите на света и неговото представяне, съобразно намеренията и желанията. Мисленето е процес на отражение в мозъка на обкръжаващия, реален свят. То е резултат от дейността на мозъчната кора. В неговия процес участват сложни вериги от непрекъснато усложняващи се асоциации – мисловни връзки, създадени в сферата на първата и на втората сигнална система. Мисълта притежава силна енергия, която може да създава и формира определени събития в човешкия живот.

Човек възприема съзнателно 18%, като факти, събития и явления от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност или реалност.

Светът на човека е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна закономерност. Промяната в живота е възможна чрез промяна на подсъзнателната лична програма, т.е. чрез промяната на себе си. Подсъзнанието контролира всичко, което се случва в организма, чрез мозъка и функционирането на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има способност да решава самостоятелно каква и  колко информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на личната негативна вътрешна програма води до здрав, пълноценен и хармоничен живот. Мислите са универсални форми на енергия, които притежават съзнателна плодотворна или разрушителна сила.

Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения.

Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях.  Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини отключили болестта.  По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симтоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.

Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен  от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо  ниво.

Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред.  Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Неразбирането на целта  и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, които отключва болестното състояние.

Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни  въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.

Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.

ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота.

Всяка една стресова ситуация е придружена с определени емоции. Дълготрайното натрупване на негативни емоционални състояния води до изтощение на психиката и организма, които имат предел на поносимост. Когато стресът и тревожността са дълготрайни, те в един или друг момент достигат до индивидуалният предел и отключват различни заболявания. Натрупването на непреработени стресогенни събития  води до изтощение на организма и на психиката и ги прави особено уязвими. Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, които индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда  генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, страх, придружен от все по-засилваща се негативност и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират ежедневието и нормалното му функциониране. Тялото започва да работи, с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва болести.

В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила  и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение  на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.

Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.

Към  негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.

В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, подтиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на болести.

863843369

Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора, водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си.  Всеки човек живее в собствения си  уникален и неразбираем за другите  в повечето случай свят.

Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си.

Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.

Когато човек промени начина си на поведение срещу даден човек или ситуация това  води  до промяна и на самата ситуация или взаимоотношение.  Всичко, което тръгва от нас, стига до другите, но винаги в даден момент се връща с по-голяма сила при нас. Когато човек създаде около себе си пространство на любов, разбирателство и радост, той започва да привлича същото в живота си.  Когато човек промени начина  си на мислене, действия и поведение, заобикалящият го свят също се променя. Новите мисли и модели на поведение, създават нови позитивни и благоприятни за личността ситуации.

Проявата на неуважение към другите е преди всичко проява на неуважение към себе си. Когато човек критикува, той смята, че неговият начин на възприемане на ситуацията, събитието и света е единствено правилен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно ниво е бавен и разрушителен процес, които води най-често до онкологични заболявания, наркоманна и алкохолна зависимост и злоупотреба. В момента, в който човек започне да критикува и осъжда, той започва да изпитва недоволство. От живота му си отиват радостта, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до силна агресия, насочена към външния свят, която предизвиква онкологични заболявания, кожни болести, язви, наркомании и алкохолизъм.

Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са подтисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания.

Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите.  Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато  ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката.

Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.

Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това  чрез промяна на мирогледа или чрез работа?!.. Работата – физическа, умствена, творческа, каквото и да е  помага, но временно.

По- добре е да се научим да не си създаваме ситуации, които да предизвикват гняв у нас. Никой от околните не е длъжен на никого с нищо. Когато човек смята, че към него се отнасят несправедливо, той започва да се чувства обиден. Обидата е отговор на оскърбление, огорчение, причинена болка, загуба на самоуважение, насилие във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същност е дълбоко потискан гняв. А гневът, води до проява на агресия, а не в редки случай до сляпа ярост, при която човек се ръководи единствено от инстинктите си и може да извърши най- тежко престъпление, за което след това да съжалява цял живот.

Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др.  Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си.

Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, които срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение.

Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за отмъщение води до травми, парези и нещастни случаи. Ядът е емоция, породена от неуспехи и поражения.  Той води до натрупване на подсъзнателна агресия, към себе си, която от своя страна отключва поражения в черния дроб и в бъбреците. В живота няма успехи и неуспехи, а резултати. Ако един резултат не ни устройва това означава, че нещо трябва да се промени в начина ни на поведение, което ще доведе до различен резултат.

Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор  е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света.  Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от  себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя  живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му  и във формирания му мироглед.

Една от причините за страховете е вкопчването силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.

Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел.  Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.

Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват  както вътрешна, така и насочена към външния свят  разрушителна агресия.

Ревността е едно от най-пагубните чувства. Чувство, което убива любовта, разрушава взаимоотношенията и води до сериозни заболявания.  Личната история на всеки човек се създава от събитията, опита и взаимоотношенията в живота му. Подсъзнанието съхранява цялата индивидуална /лична/ информация. Съзнателното отношение се променя и обогатява постоянно, но подсъзнанието запаметява всичко преживяно и оказва влияние върху живота на индивида. Човешкият мироглед се формира отначало под въздействието на родителите, училището, обществото, медиите. С течение на времето се превръща в подсъзнателна програма на поведенчески модели, която би могла да бъде съзидателна или разрушителна.

Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушаване на  хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране да поемане на лична  отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най- лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик.

Болестта  е такова състояние на тялото, което дава сигнал, че има нарушение на цялостта, или дисбаланс и липса на хармония между психично /духовно/  и физиологично / физическо/ ниво. Симптомите й са физически израз на психични, дълго време не разрешавани  конфликти.

Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.

Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта

–  Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
 – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
 – Амнезия – Страх , бягство от живота.
 – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.
 – Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят.
 – Радикулит – Страх и безпокойство свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, подтиснат гняв неумение за изразяване на любов.
 – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
 – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
 – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
 – Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
 – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
 – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
 – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
 – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
 – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
 – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
 – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
 – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
 – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
 – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
 – Астма – Подтиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
 – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, подтискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
 – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
 – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и  приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.
 – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните силна зависимост от тях.
 – Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
 – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
 – Заболявания на краката – Емоции свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
 – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
 – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
 – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
 – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стреса и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение  натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови заболявания.
 – Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола, като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.

Камелия Мирчева – психолог (http://www.psiholozi.com)

Блаженството е нормално
Релаксиращият живот е живот в ритъма на природата. Всичко в природата върви по пътя на най-малкото съпротивление и необходимата достатъчност.  Нито един лъв няма да се настройва да спи с час по-малко, за да успее да си наловува повече месо. Което дори и няма да успее да изяде. Нито една катеричка няма да събира орехи за други катерички. Или да взима орехи на дълг с лихва.

Като инструмент напрежението и концентрацията са много добри.  Като състояние, в което влизаш съзнателно, а не си постоянно в него. В природата всичко, което изпитва напрежение се чупи. Напрежението е временно състояние.

Слънцето и природата са много важни за психиката
Битието определя съзнанието. Позитивната и доброжелателна атмосфера предразполага за съответното повеедение. А постоянното пребиваване в бетонните клетки започва неизбежно да напряга. Домът ми се къпе в зеленина, наоколо птичките пеят на всички гласове. Често при мен идват котката с котенцето си и съседското рижо куче. Преди обхода си кучето обича да се бухне в басейна и вече мокро и с пясък идва да си играем. Под стряхата колибри сви гнездо и обгрижва малките си.

Достатъчно ми е да погледна наоколо, за да се вдъхновя. Вече не помня, кога за последен път се ядосвах или изпитах негативизъм. Единствено удоволствие е да се работи при такива условия. Подобна работа изобщо не напряга и носи къде по-добри резултати.

Повече, не значи по-добре
Да работиш повече, не означава да печелиш повече. Да харчиш повече, не означава че живееш по-добре. Концепцията за блаженството се свежда до максималния ефект с минимум усилия. Също като в айкидото – вместо неспирно да биеш противника си с ръце и крака, избираш правилния момент и с точно разчетено усилие в нужната посока и всичко останало става от самосебе си.

Смени отношението си към времето
Винаги има безплатен вариант – да отидеш да се изкъпеш на плажа. Достъпен е по  подразбиране и затова всякакво друго прекарване на времето се оценява спрямо този базов минимум. Всичко, което не е толкова интересно, просто се игнорира. Например, компютърните игри, четенето на новини, пререкания в интернет с непознати хора – всичко това от самосебе си отива в миналото. Ако ще губим време, то нека е с удоволствие.

Без суета
По правилото на Парето: „20 % усилия дават 80 % резултат”. Кое е по-ефективно: един път завинаги правилно да определите в какво точно се състоят тези 20 % или всеки ден да правите куп ненужни действия?

Очевидно е, че в блаженството правиш само важните неща. Най-важните. Концентрираш се върху тях и не се отвличаш с празни неща. С времето изцяло спираш да се суетиш, но с това резултативността само нараства.

Мисли за важните неща
Когато никой не те годи, можеш спокойно да мислиш за вечното. Задавай си въпроси, върху които рядко мислят хората, живеещи в суета (илюзия). Това ти дава нов поглед, перспектива и дълбочина на живота. Дава ти куп нови идеи и те пази от грешките.

Размишленията върху собственото предназначение ти дават шанс да изпиташ най-пълното усещане за щастие. Защото без да разбираш какво искаш всъщност, принципно няма да изпиташ истинското щастие.

Избирай кръга си на общуване
В страната на блаженството можеш да си позволиш истинския разкош да не общуваш с неприятни хора. Няма значение дали този човек ти е нужен или не. Парите му и властта му са без значение, както и чий заместник, кум или син е. Ако ти е неприятен, няма да общуваш с него, за да не те напряга. Като се обградиш само с хората, които те правят по-добър, ще се учудиш на собствената си трансформация. Ще се удивиш колко ярък може да е животът и какво място в него ти е приготвено. Общуването с правилните хора е едно от най-важните условия за израстването ти.

       8. Избягвай излишния негатив

Като заспиваш и се събуждаш в добро настроение, осъзнаваш колко е глупаво да си губиш времето с негативното. Глупаво е да гледаш новини, в които само ти казват как всичко е зле. Също толкова тъпо е да влизаш в спорове, да доказваш на другите идеите си. Безмислено е да се въвличаш във всяка негативна информация, която не те касае лично. Негативът прави всеки негативен – дори такова приятно момче като мен. Затова в блаженство просто игнорираш негатива. Оставяш  възможността за прехвърляне на горещия картоф на този, на който му е интересно.

Бъди внимателен и въвлечен
Сигурно ти се е случвало навярно като помислиш за нещо и скоро да го получиш? Например, спомнил си си за някой и той вече е върви срещу теб. Подобни неща се случват с всеки. Но колкото си по-внимателен и въвлечен, толкова по-често ще ти се случват.

За мен в страната на блаженството се случват много повече чудеса и съвпадения, отколкото в предишния ми живот. Отварят се безчетни възможности, на които просто преди не обръщах внимание, защото вниманието ми бе заето със суетата. Чудесата се случват с тези, които са готови за тях.

Превод и предложение: Анита

http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=9485

Друг силен демон и пазител на адските хранилища е Астарот. Той пази съкровищата, той (заедно със своите агенти) е големият магьосник на голямата суе­та и голямата загуба на време, голямото разтакаване. Под негово влияние човек може да си обува един чорап 30 – 40 минути и накрая да не знае защо го е обул. Говоря в най-широка връзка: дълго време червисване, оглеждане в огледалото и после дълго време се чудиш защо. После, излишните приятелства – пак Астарот участва в тези приятелства, които ви губят времето, енергията и някой път успяват да ви отклонят от Пътя. Затова Учителят казва в беседата Аз съм Истинната лоза: „Няма време даже и за поздрави“. Защо? Защото някой път от едно „Здравей“ започват големите отклонения и голямото изкушение. От едно „Здравей“ може да се разгърне приятелство, което да доведе човека до голямо отклонение – и затова ученикът трябва да е много буден. Това не означава, че не трябва да поздравяваме хората...
Астарот е съветникът на мързеливите, този демон пробужда тихия мързел в човека.
В най-голямата дълбочина на Ада стои най-големият изменник на Истината. Падайки в центъра на Земята, Сатана е видял големи възможности да си построи дворци и замъци, защото тук, на Земята, е имало много минерали и дори злато; и така той е започнал своето земно строителство. Сатана е искал да създаде земен разкош, след като е изгубил Небесата. Окултната наука казва, че Адът се е оказал много богато място на строителни материали. Един от най-алчните демони, които попаднали на тези богатства и залежи, е т.нар. Мамон. Целта на разкошните дворци и замъци е била те да бъдат приятно място за сплотяването на демоните и същевременно място за техните развлечения.
Има един паднал демон, специалист и ръководител на всички пирове и угощения – защото това се е оказало много доходно. Той умее и да ласкае – това също се е оказало много доходно. Този демон е голям майстор в бодърстването, в дългите пиянски нощи, дори когато клиентите му спят. Той донякъде е и весел – и това също му носи доходи.
Един от другите силни и почитани на Земята демони – това е демонът на грубата и на фината вражда, Велиар. Той е майсторът на тънките конфликти, сеятелят на враждата и на изкусните лъжи, които целят враждата. Той е такъв майстор, че може да придаде благовидност на своите лъжи и даже на своите големи злодеяния. Така той е отстранявал много приятелски съвети, които са се насочвали към хората.
Учениците ще имат голяма борба с тези демони. Става въпрос за разумната борба.
Сатана е вложил много богатства за създаването на една своя мощна демонична армия. Сатана обича всички демони во`йни, които са жадни за мъст и отмъщение. Той е успял да ги научи да обожават войната. За тези демонични во`йни, бойното поле е поле на развлечение и буйство. Нито един богослов (въобще хората на църковно ниво) не може да тълкува Писанието, както тези знаещи демони. Те умеят да спорят и разсъждават и да водят най-тънките преговори. Те имат много висок интелект, но тяхната воля е фатална – и тя, макар и силна, е нагласена към злото. Техните методи на разговори и спорове са много дълбоко обмислени. Това важи даже и за най-незначителните демони, които работят в тази област – даже и те имат голяма сила да съблазняват хората и човечеството.
Грешката на Адам и Ева също има в своята скрита основа демоничен характер – защото те искаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Учителят обяснява: „Те искаха да станат по-големи от Бога, но това е невъзможно“. На окултен език това означава, че въображението на човека е проработило в криво направление.
Учителят казва: „Не оставяйте сърцето си да излиза само` на разходка. Нека умът и волята ви да го придружават. Ако пуснете сърцето си само`, то ще направи същата грешка, както и Ева“.
ТЕСНИЯТ ПЪТ
(втора идея за размишление)
Тесният Път е един дълбок и осъзнат вътрешен живот. Този Път е за Синовете Божии.
Учителят казва: „Вие, съвременните хора, сте християни, но не сте Синове Божии“.
Тесният Път се сформира в глъбините на Душата на ученика, но той трябва да има една основна Идея, която никога не се изменя. Тя е основата, върху която се гради. Трябва да се знае, че чрез Тесния Път се влиза във Вечността. Това е Пътят към вътрешността на живота. Тази вътрешност е Свята. Тесният Път води към най-могъщото видение на живота – това е видението на Бога. Точно затова ученикът задължително минава през големи, изключителни и специални страдания, които се отличават от страданията на хората.
Друг важен момент: в Тесния Път от ученика се изисква много висока будност, за да не се осакати. Будността е метод, който ще предпази ученика от Дървото за познаване на доброто и злото. Това е едно болно дърво, едно отклонение от Истинския Живот. Голяма будност и голямо смирение се искат от ученика, за да се освободи от старата култура на това Дърво за познаване на доброто и злото.
Учителят казва нещо много важно: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето“. Значи, трябва да разберем смирението на ново ниво – по един нов, духовен, окултен начин.
Още един важен момент, според Учителя: „Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в Душата, докато пуснат корени в живота на Духа ни“.
Главното, което трябва да се разбере, е, че във Веч­ността се влиза през Тесния Път. Тесният Път е минаване през големи страдания. Учителят казва: „Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Чрез страданията Божият Глас си разработва път в човека“. Учителят обяснява: „Хора, които не са страдали, са по-жестоки от тези, които са страдали“. (Разбира се, външно не изглежда така.) Това означава, че страданието работи за еволюцията на ученика.
Учителят казва: „Първо трябва да се придобие Веч­ният Живот, а после – знанието и Мъдростта“. Според Кабала, върховната Сефира е Кетер – Любовта. Не Мъдростта, не Разумът, не Милосърдието, а Любовта – и като се придобие този Венец, оттам се тръгва вече към една Универсална Мъдрост, към ед­но друго знание.
Лекция, държана на 4 август 1995 г. – Варна
ЦЕЛ И ИДЕАЛ
(първа идея за размишление)
Целите в живота са нещо постижимо, а Идеалът е нещо, към което винаги ще се стремим.
Стремежът към Идеала осмисля всички цели на нашия живот. В този смисъл, идеята Христос, или Син Божий, е цел, а идеята Отец е Идеал. Човекът е изгубил Истината – този Висш Идеал, защото е започнал да я нагажда към себе си. (Това е едно от опасните неща, които стават и в Окултната школа – когато хората нагаждат Учението към себе си.) Впоследствие е изгубил не само Идеала, но и целта в живота си; и сега човешките цели са смешни. Забогатявайки, човек обеднява; мислейки, той се осакатява; а чувствайки, се извращава.
Въпросът за грехопадението трябва да се разбере дълбоко в своята окултна основа. В основата не седи изкушението. То е дошло по-късно, то е нещо вторично. Причината по същина седи в това, че Адам не е останал верен на Високия Идеал. Изкушението идва впоследствие, за да прибере под крилото си негодните за истинско вътрешно развитие; а вътрешното развитие е Пътят към Свещения Идеал.
Разбира се, това не означава, че тук казвам истинската причина за грехопадението – нямам такава цел. Учителят е обяснил, че истинските причини не се изнасят в този свят. Изнасят се приблизителни причини, дълбоки причини и т.н., но истинските причини не се изнасят. Има дълбока причина за това.
Отец е Високият Идеал, а Христос представя Сина, или верността към този Идеал – и точно това показа Христос.
Защо трябва да тълкуваме страданията като идване на Бога? Отговорът е: защото това е желанието на Великото в света да се всели в малкото. Когато Великото се вселява в малкото, винаги настават страдания. Когато Великото се вселява в малкото, това е пътят, по който Царството Божие слиза на Земята.
Учителят казва, че Христос не е дошъл да донесе някакво религиозно учение или някаква философия. Неговата цел не е някаква религия или наука, а най-важното: Христос дойде да одухотвори живота. Всички култури на миналото и сегашната култура на новата раса са само отражение на Христовия духовен импулс.
На окултен език казано: да възприемеш в своята дълбочина Живота на Христос – това означава да се докоснеш до Тайната на Бога, Който е скрит в сърцевината на Христа. Вечният Живот се обуславя от познанието на Бога и на Христос, Който е изпратен да го даде. Бог и Христос са двете опорни точки на Скритата Вечност. И когато Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще Си нап­равим жилище във вас“, това означава, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас, в нашата душа – а ние трябва да се приготвим за това Велико благо.
Учителят казва: „Който не види Христос, нищо не може да стане от него“. По-нататък ще обясня какво означава виждане на Христос.

Когато човекът забележи красотата в цветето, това може да предизвика у него едно макар и мимолетно пробуждане — осъзнаване на красотата, съставляваща важна част от собственото му вътрешно естество от същинската му природа. Първото осъзнаване на красотата е сред ключовите събития в човешката еволюция. Чувствата на радост и любов са непосредствено свързани с осъзнаването на красотата. И въпреки че обикновено умът ни пропуска да го забележи, цветята са станали формата, в която изразяваме най-висшето в нас, най-сакралното и в дълбоката си същност — неподвластно на формата. Цветята, по-преходни, по-етерни и по-изящни от растенията, от които са възникнали в хода на еволюцията, са се превърнали в своеобразни посланици на едно друго царство, в мост между света на материалните форми и безформието. Те не само излъчват нежен и омайващ аромат, но и носят благоуханието на царството на духа. Ако използваме думата „просветление“ в по-широк от общовъзприетия смисъл, то бихме могли да определим цветята като просветление на растенията.
За всяка форма на живот във всяко царство — било то царството на минералите, растенията, животните или хората, — може да се каже, че тя „преживява просветление“. Просветление обаче се случва изключително рядко и е нещо много повече от чисто еволюционна прогресия: то е разрив в развитието скок, преминаване към едно изцяло друго ниво на развитието и — най-важното, — намаляване на материалността.
Нима има нещо по-тежко и по-непроницаемо от една скала, най-плътната от всички форми? При все това има скали, които претърпяват промяна на молекулярната си структура, превръщат се в кристали и така стават прозрачни, проникнати от светлина. Някои въглероди, подложени на невъобразимо висока топлина и налягане, се преобразуват в диаманти, някои тежки минерали — в други скъпоценни камъни.
Повечето влечуги, най-непосредствено зависими от земята от всички останали живи същества, са останали непроменени милиони години. Но сред тях е имало и такива, които са развили крила и пера, и са се превърнали в птици, отправяйки предизвикателство към гравитацията, която ги е държала в плен толкова дълго. Не са станали по-добри в пълзенето или вървенето, просто са преминали отвъд пълзенето и вървенето.
От незапомнени времена човешкият дух е откривал в цветята, кристалите, скъпоценните камъни и птиците някакво по-особено значение. Подобно на всички останали форми на живота, и те, разбира се, са временни проявления на таящия се в основите им един живот, едно Съзнание. По-особеното им значение и причината, поради която хората са били така омаяни от тях, така привързани към тях, изглежда се дължат на етерното им естество.
След като човек постигне известно ниво на Присъствие, на умиротворено и будно внимание към възприятията си, той може да усети природата на божествения живот, на онова единствено съзнание или дух, което пребивава във всяко създание, във всяка форма на живот, да я почувства и разбере като единосъщна със собствената му природа и да я обикне, както обича себе си. Но преди да се случи това, повечето хора виждат само външните форми, не познават вътрешната природа, точно както не познават и собствената си природа и затова я отъждествяват с материалната и физиологическата си форма.


В случая с цветето, кристала, скъпоценния камък или птицата дори човек с малко или без Присъствие може да усети, че има нещо друго, нещо повече извън чисто материалното съществуване на тази форма, без да знае, че именно поради тази причина, е привлечен към създанието, привързан е към него. Поради етерната природа на такива създания формата им прикрива обитаващия в тях дух в по-малка степен, отколкото при другите. Изключение правят всички новородени същества — бебета, кученца, котенца, агънца и т.н. Те са крехки, деликатни, все още невкоренили се в материалното. Излъчват невинност, сладост и красота не от този свят. И затрогват дори сравнително нечувствителните хора.
Така че когато сте осъзнати и съзерцавате цвете, кристал или птица, без да ги назовавате мислено в ума си, това създание се превръща в прозорец, през който надниквате в безформието. Това е един вътрешен отвор (колкото и малък да е той) в царството на духа. Затова тези три „просветлени“ форми на живот са играли такава важна роля в еволюцията на човешкото съзнание още от най-древни времена, затова, например, това съкровище, лотосовият цвят, е основен символ в будизма, а една бяла птица, гълъбът, символизира Светия Дух в християнството. Те са подготвили почвата за една по-дълбока промяна в планетарното съзнание, която е предопределена да настъпи в човешките същества. Става дума за духовното пробуждане, на което сме свидетели днес.

https://chitanka.info/text/26717-nova-zemja

"Не противодействай на омразата, понеже щом й противодействаш, ти й даваш повече сила... Мисли само за Любовта, говори само за Любовта, а остави омразата..."

Учителят Петър Дънов


Всяка една клетка от организма си има сърце. И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека – те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално състояние.

Петър Дънов

Много демони нападат уязвимите места на мъжете и на жените. Често ги насилват и по време на сън, като внасят в тях сексуални желания. Както виждате, дори и в будно състояние да победите, борбата продължава и по време на сън. Има една категория демони, които се наричат дяволски любовници. Всички видове самозадоволявания са вътрешна връзка с тези дяволски любовници от астралния план. Това не означава, че трябва някои от вас да се отчайват – казвам го с друга цел. Демоните нямат свое тяло, но чрез силата на сексуалното желание влизат в тялото на човека и така си осигуряват физическа близост с другите същества – с хората, като изцеждат по този начин тяхната жизнена сила.
Знае се, че половият живот е най-голямото харчене на енергия, в което се разпиляват много дарби, много сили, дори и бъдещето на човека. Въобще, като видите грохнали старци с бастуни и т.н., всичко това означава тази разпиляна енергия, и то главно в тази област.
Много трудно е за жената да разбере кой всъщност е нейният любовник, защото той е от Невидимия свят. Обикновено тези любовници не са един, двама или трима, а много – и във физическото, и в невидимото поле; защото в почти всички случаи демоните, обитаващи отвътре, са невидимите любовници, които имат свои цели. Твърде късно жените разбират това и често младостта им вече е изгубена.
Една друга идея: когато хората, в това число и учениците, искат Истинска Любов, трябва да знаят, че това е много трудна работа, защото това е връзка с чисто Божествени същества, а те разбират Любовта по чисто Божествен начин.
Демоните винаги се оказват лоши (да не казвам отвратителни) любовници, но за мъже и жени със слабости те са приятни и примамливи. При сексуални смешения без чиста духовна връзка (каквато е между брат и сестра), психизмът на човека се заразява от демоните, които са се промъкнали, и така постепенно се заразява и потомството. При такива обикновени отношения, каквито има и в окултизма, има намеса на чужд психизъм – затова окултните ученици трябва да се пазят. Знам такива случаи: млади момичета се самоубиха при смесване с тази кръв – те вече не можеха да контролират духовете, които влязоха чрез тази кръв. Няма съвсем точен метод за защита от многото видове демони. Най-сигурният е молитвата. Хубаво е молитвата да се придружава с благословение към демоните, както и с благодарност, защото това са сили, парализиращи демоните. Можете да си изработите благодарност например чрез следното упражнение. Това може да ви стане много ценен навик и след време дава изключителен резултат. Когато се храним и завършим храненето, накрая произнасяме девет пъти думата „Благодарност“ с формула и с дишане, а на десетия път затваряме кръга с думите „Сияеща благодарност“. Ако това го казвате все по-съзнателно, с дълбоко чувство, до няколко месеца резултатът е много добър; дори и да е механично, пак дава добър резултат. И все пак, тук говоря за една съзнателност.
В други случаи обаче има вероятност и молитвата, и вашата благодарност, и благословението да не помогнат. Кой е другият начин? Другият начин е връзка с други хора – с други ученици от Окултната школа – и силата на тяхната молитва. Точно затова нашето обединение е много важно.
От окултна гледна точка, сексуалните желания са демонични послания. Те са демонични желания и по този път демоните са разрушили много хора. Но ако човек е овладян и разумен, тази енергия може да се превърне в Божия сила. Тези, които не разбират това, тази енергия ги разрушава – защото сексуалната енергия е слънчева, но ако човек няма Божествена Любов, тя не може да се извиси; и неразбрана, тя се превръща в разрушение. Желанието за Ангелско дете е чисто духовно желание. Но много малко хора постигат Ангелски деца, защото човешките слабости не позволяват това – освен ако Бог не благослови връзката им.
Желанието за свещена връзка между брат и сестра (с чист мотив с идея за надрастване на т.нар. „полов живот“) също е чисто духовно желание. Свещените упражнения приличат много на половия живот, но разликата е много голяма, колкото между калта и Небето – защото в свещените упражнения се изучава господството над астралния свят и над астралните сили, всички змийски тънкости се побеждават, но там вече се иска много чисто желание. След като надрасне половия живот, след като надрасне Змията, ученикът постепенно навлиза в една по-висша област.
Демоните използват сексуалните желания като оръжия за своите цели. Когато една жена има силен чар, демоните използват действието на този чар. Демоните използват силно действащия чар на жената, за да вкарат мъжа във вечно проклятие, а после – и жената. Това е една от техните цели.
Разбира се, ученикът може да тренира тези неща. Аз преди години тренирах съзнателно да викам тези, които са ми приятни, да стигам до забранената зона и после да трансформирам – и така постоянно да отчайвам Черното Братство, докато накрая нещата започнаха да стават без усилие. Значи, дълго време човек трябва да тренира съзнателно, да вика, да иска да стига донякъде и после да обръща, да трансформира – и така Черното Братство постоянно се отчайва, защото те постоянно нападат, постоянно искат да има грешки, но ученикът трябва да ги победи. Който тренира съзнателно, тези неща стават лесно. В началото може да е малко трудно, но после ще станете господари в невидимото поле; а щом сте господари в невидимото поле, много лесно ще стане и отвън.
Според Окултната наука, демоните и бесовете са много силно и сляпо развратени. Когато демоните не успяват денем в своите сексуални похоти, те се превръщат в любовници по време на сън. Ученикът може да бъде посетен дори и от кошмари. В кошмарите демоните действат главно с един метод: те застават до своята жертва и с непрекъснат и продължителен поглед я гледат. Така се стига до един определен момент, в който те докосват своята жертва и я пращат в ужасно състояние и парализиране на волята. Има случаи, когато докосването е смъртоносно. Докосването и на вампирите демони, и на вълците праща жертвата в ужасно състояние – те са едни от най-опасните. За такива хора съществуването става непоносимо. Това се отнася за хората без цел и без път в живота.
Вещиците също имат особена привързаност към бесовете и демоните от най-различни категории – те са много близки едни с други. Някои вещици хранят демоните по вътрешен път в своите гърди – със зак­линания и т.н. Това са вътрешни връзки. Разбира се, в гърдите на жената има големи тайни. Дясната гърда е свързана с едни звезди във Вселената, а лявата – с Луната. Тези подробности имат голямо значение.
Учителят казва: „Дървото за познаване на доброто и злото има много наименования: омраза, злоба, слабоволие, ненавист, страст и т.н. Това дърво е облечено с много красиви дрехи. Външният му вид е много красив. Безлюбието на такъв човек минава за любов, а злото – за добро“. Тук става въпрос за онези хора, костюмираните, в които тайно живеят демоните. Хитростта се използва така, че хората не могат да разберат и не могат да различат безлюбието от Любовта.
Учителят обяснява: „От последствията на това дърво не може да се освободите, но има един начин, един изход: да приемете страданията разумно и да устоявате в Пътя си към Бога“. Разумно значи също  с дълбока благодарност.
Има един демон на име Марбас, който се вселява в лъва и реве – ревът на лъва не е негов. Затова много жители на джунглата настръхват. Но има случаи, когато, ако някой Посветен (няма значение дали Бял, или Черен адепт) го призове, той може да покаже своя скрит човешки образ. Непосветените не могат да го привлекат.
Има демони, които могат да нанасят незаздравяващи рани. Демоните познават Библията по-дълбоко от всеки богослов. Те знаят също защо точно кучето лае, защо кравата мучи и защо птичките пеят. Хората не знаят тези неща, които са много по-дълбоки, отколкото изглеждат. Но демоните знаят тези тайни – затова нашата борба с тях е много сложна; и без една преданост към един съвършен Учител, към едно съвършено Учение, към Истината, без пречистване, без молитва и т.н., ние няма да постигнем тяхното знание, няма да можем да го надраснем; защото те знаят много тънкости, те са били Първични същес­тва и после са паднали, но са запазили много от тези тайни.
ВЪЛКЪТ ДЕМОН
(втора идея за размишление)
Вълкът се е явявал на някои места като хищник с изключителна сила. Тази сила принадлежи на определени демони, а вълкът е само служител на тези сили. Вълкът се отличава с голяма, изключителна хитрост. Освен това вълците имат неумолим апетит, който се дължи на демона в тях. Никога не трябва да ядете с настървение, дори и да имате голям апетит. Учителят препоръчва да си подредите храната и да я гледате около една минута с търпение, да направите връзка със силите, които се намират в храната. Особено когато сте много гладни – да укротите, да направите един малък опит за въздържание: това впоследствие дава хубави резултати.
От окултна гледна точка, хората вълци са едни от най-страшните врагове. Това са една категория от падналите хора в своето развитие. Много хора са паднали в прераждания на вълци – и затова говорим за тяхната хитрост. (Например окултният роман „Вълче ехо“ разкрива много дълбоко този въпрос.) Те са опасни, защото имат в себе си ума на човека и алчността на вълка, на скрития демон. Има един безотказен способ човек да се превърне във вълк, но засега не може да се говори ясно и по този въпрос. Демоните вълци убиват овцете с вълча ярост, която е всъщност скритата демонична сила. От окултна гледна точка, вълците се смятат за малките братя на демоните.
Христос е ценен затова, че Той се явява повратна точка в развитието на човешкото съзнание. Когато в окултизма се говори за развитие, преди всичко се разбира развитие на съзнанието.
Вълкът е инструмент, чрез който се задвижват де­моничните сили на природата. Разбира се, има и други малки братя: мишки, плъхове, змии, жаби и т.н. Съществата, които в миналото са били поставени в условията на силата на мрака (говоря за тежките изпитания) и не са издържали, са станали зверове. Тук е скрита една малка тайна. Навлизането в мрака е верният път към Спасението. Това се отнася до ученика, защото точно тук ученикът се самоопределя. В тези тежки изпитания той може да стане ученик – а може да стане вълк или изобщо звяр от най-различен вид. В случая човешката форма няма значение.
Окултната наука казва, че вълците говорят помежду си на особен човешки език. Учителят е говорил много по тези въпроси. Например Учителят разказва една случка, при която една змия захапала една жаба и как Той разговарял със змията. Той искал змията да пусне жабата, обаче дълго време змията не Го слушала, но накрая пуснала жабата и тя си отишла. Учителят казва: „Не мислете, че говоря със самата змия – т.е. с нейното физическо тяло, – а с Духа, който е в нея“. Това е един човешки духовен разговор във вътрешното поле.
Същевременно вълците могат да слушат демонични инструкции на човешки език. Има едно дълбоко окултно предание, в което се казва, че човек е давал инструкциите на вълците, но този човек е от вълча порода, т.е. той е могъл да се превръща и във вълк, и в човек, защото в миналото е сключил специален вътрешен договор с Дявола и оттам е постигнал това. Човекът вълк много дълго е проучвал кои пасища са ценни и кои стада са без надзор. Като човек с голямо минало в служенето на демоните, той е бил въоръжен с много голяма информация. Впоследствие този демон човек сам е ставал вълк и ръководител на вълците, и е сеел разорение – такъв е демоничният път.
Човекът вълк и човекът вампир са прокълнати същества – но вампирът е много по-опасен, защото неговите желания са по-изтънчени.
Лекция, държана на 11 август 1995 г. – Варна
ВИЖДАНЕТО НА ХРИСТОС
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Който не види Христос, нищо не може да стане от него“.
Тук въпросът не е само до вяра – трябва да видиш, но не от любопитство. Когато Го видиш, започва твоето истинско окултно и мистично развитие. (Значи, това е същевременно и мярка.) Защото, когато Го видиш, ще възприемеш от Него нова Светлина, при която спящите вътрешни сили се събуждат. Който види Христос, ще приеме от Него най-важното – Живота. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам Живот“. (Това е друга мярка: такъв човек няма да носи в себе си знание, религия и т.н., а Живот.)
Само който има Живот, само той има условия да придобие Хокма, или Универсалната Съвършена Мъдрост. Значи, едва след придобиването на Живота, от тук нататък започва придобиването на Универсалната Мъдрост. Разбира се, това става постепенно. Това означава, че Животът носи в себе си условието за проявата на Абсолютната Разумност – а тази Разумност се изявява навън като Светлина. Всичко това означава, че Животът е първата Реалност, която трябва да възприемем в себе си. А този Живот можем да възприемем само като видим Христос в себе си – и когато Го приемем изцяло, това всъщност е Новораждането. Или: когато Христос се роди вътре в нас, ние сме вече Новородени.
Христос казва: „Всички Писания говорят за Мене“. Според Окултната наука, това не се отнася само за Библията, а за всички древни Свещени писания. Всички тези древни Писания са подготвяли човечеството да възприеме Христос, да възприеме този велик Живот, който идва от Христос. Християнството е Учение за вътрешен духовен Път на човешките Души.
Според Окултната наука, християнството е призвано да положи основите на едно ново човечество. Новата окултна култура се заражда по вътрешен път тук, в недрата на съвременната култура. Крайната цел на християнството е много специфична. Тази цел е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, която ще предизвика нов световен вихър.
Тайната вечеря е много дълбок окултен символ – и в бъдеще ние ще вечеряме заедно с Тайното съзнание в Битието. Тайната вечеря е символ на бъдещето на съзнанието. Това е един закон, свързан с идеята, която е над жертвата.

Само една дума може да предизвика сериозни последствия в човешкия организъм

Учени доказаха, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика използва човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му.

От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.

Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.  В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, а така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

Експеримент с “облъчване” на семена  на растения с лоши думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а  оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата – тя можело да се произнася силно или шепнешком.

Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.

Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.

Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана  във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.

Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.

Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.

Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…” (бел. ред. – т.е. „с вулгарни текстове“).

Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали.  Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.

Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мисъл-форми човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.

Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем или какви филми гледаме. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.

Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.

По материал на rasper-bg.com

Бележки – Японският учен Масару Емото (1943-2014) прави експерименти с водата като я излага на музика, реч, фотографии, мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд, а след това фотографира замразените капчици вода, подложени на експеримента. Резултатите са поразителни.
Симфонията на Бетовен образува прекрасни, добре оформени кристали. 40-та симфония на Моцарт създава кристали, нежни и елегантни. Контрастен е резултатът при водата, изложена на хеви метал музика – фрагментирани и деформирани кристали.
Резултатът от експеримента с бутилка вода и залепен на нея надпис „Благодаря“ са красиви хексагонални кристали, а от водата, изложена на думата „глупак“ – фрагментирани и деформирани. Най-прекрасно зарежда и пречиства водата съчетанието от думите „Любов и Благодаря“.

www.jenite.net

Каква е посоката на електромагнитното поле на човека, по който тече постоянен ток отгоре надолу (по Сушумна - гръбначния мозък). Определя се по правилото на дясната ръка: палецът сочи посоката на тока, а свитите пръсти - посоката на силовите линии на магнитното поле. Или, силовите линии на електромагнитното поле на човека са по посока на часовниковата стрелка. По аналогия с движението на мантията на Земята можем да определим посоката на движение на биоплазмата на човека. А каква е посоката на движение на земната мантия (енергията Чи на човека)? Тя се определя от посоката на въртене на тежкото земно ядро (около 32 % от масата на Земята) около малката екваториална ос на Земята в посока, обратна на часовниковата стрелка, погледнато към Индия. Останалите маси на Земята (земната мантия и земната кора), според законите на механиката, ще се завъртят около същата ос, но в обратна посока. По всяка вероятност твърдото ядро в центъра на Земята представлява гигантски железен кристал. Там налягането и плътността са толкова големи, че желязото преминава в твърда форма, независимо от високата температура - 4000°С. Тази твърда сърцевина е с диаметър около 2300 км и на нея се пада по-малко от 1 % от обема на Земята. Досега се смяташе, че тя е безструктурна, аморфна и не влияе върху повърхността. Нови изследвания, обаче, показват, че това не е така. Според теорията на вашингтонския геофизик Роналд Коен твърдата сърцевина, подобно на диаманта, представлява гигантски кристал. За основания му служат резултатите от прецизни измервания на скоростта, с която сеизмичните вълни, образувани при земетръси, се разпространяват във вътрешността на планетата. Вълните от север на юг преминават земния диаметър с 4 сек. по-бързо, отколкото пътуващите от запад на изток. Тази странна разлика Коен обяснява с нееднородност на ядрото, а нееднородността е свързана с кристална структура.Така може да се обясни, периодичното движение на магнитните полюси или необичайното изкривяване на магнитните силови линии.По опитни данни е установено, че през миналите геоложки времена земното ядро се е намирало встрани от центъра на Земята - в посока на северната част на Тихия океан (сърцето на човека също е встрани!). Земята се намира в световния космически океан и, следователно, е "поставена"в зависимост от космическия магнетизъм, чиито силови линии са насочени (влизат) към нея от север на юг с натрупване на положителни заряди на север (виж фиг.265). От друга страна, Земята също има свой магнетизъм. Силовите линии на земното магнитно поле излизат от нея, пронизват пространството от север на юг, изток и запад. Така Земята бива подложена едновременно на земния и на космическия магнетизъм, при което в полюсите й се натрупват различни заряди (на северния - положителни, а на южния - отрицателни). През центъра на Земята тези заряди (силови линии) се балансират и на принципа на магнитната игла отново излизат на повърхността. Затова Земята може да се оприличи на прав магнит.Човекът и всичко живо на Земята са пронизани едновременно от взаимодействащите си земен и космически магнетизъм. Отгоре надолу и отвън навътре влизат космически енергии (Ян енергии и сили - положителни), а отдолу нагоре и отвътре навън излизат земните сили (Ин енергии и сили - отрицателни). В гръбначния мозък техните заряди се балансират и въртят около оста на въртене на човека. По аналогия със Земята човек може да се оприличи на прав магнит (главата - северен магнитен полюс с положителни заряди, а краката - южен магнитен полюс с отрицателни заряди).Може да се направи аналогия и с динамиката на човека, който се намира върху Земята и участва в нейното движение, но участва и в космическото движение. Тялото на човека се върти около една постоянна ос - около гръбначния мозък (гръбначния стълб) - главен централен меридиан (Сушумна), по посока, обратна на часовниковата стрелка. Основният ток, който тече по него, е отгоре надолу, към Земята. Тялото на човек може да се разглежда като една правоъгълна токова рамка, поставена в магнитните полета на Земята и на човека, в която при вдишване токът протича в една посока, а при издишване - в обратна. Затова изглежда, че се получава прекъсване на токовата рамка и токът протича в две рамки, а всъщност това "прекъсване"става по време на паузата, когато човек не диша. По рамката протича електрически ток, противоположен на основния, и тя започва да се върти по посока на часовниковата стрелка.Но как се запазва това въртене (бавно, незабележимо за организма)? Веднъж започнала да се върти с появата на живота, тя не може да спре, а продължава по инерция, подминава равнината, перпендикулярна на магнитната индукция, занулява се и спира. Ако в този момент сменим посоката на тока, то тогава на рамката ще действа обратна сила в друга посока (нагоре). Тя продължава въртенето до нова смяна на тока. Вероятно такава роля в човешкия организъм изпълняват двата главни меридиана (преден и заден), чрез които се контролира вдишването и издишването в междинния мозък. А чрез тези два процеса се осъществява смяна на полярността на клетката.Както човека, и Космосът, и Земята "дишат". Как диша Земята (а ние се подчиняваме на нейния ритъм)? Според проф.д.ф.н. Владислав Луговенко, на практика това става така. За да твърдим, че има дишане, трябва да са налице бели дробове и нещо, което да бъде вдишвано и издишвано. Роля на бели дробове при Земята изпълнява мрежата на Хартман. Това е решетка, образувана от перпендикулярни структуро-силови линии с правоъгълни размери 2 на 2.5 м. Тяхната големина зависи от магнитната ширина в местата на измерването им. В зоните, които те образуват, се проявява земното или телуричното излъчване, което е по-правилно да се нарече космическо-земно излъчване. Природата му е слабо изучена. Засега със сигурност може да се твърди само, че при това поле определяща е ролята на електромагнитното поле. По-точно, че енергията, излъчвана от даден организъм или от отделни негови клетки, може да се усвоява от другите живи организми. Основният физически принцип на това явление е принципът на резонанса, а това налага извода, че е напълно възможно да съществува някаква универсална връзка, свързваща всички живи същества.За момента определянето на космично-земното поле е възможно само с методите на радиестезията. Радиестезистите, чрез биолокация, правят мисловен резонанс с това поле и определят неговите точки. Като правило, в едната зона полето е ориентирано нагоре, а в следващата - надолу. Второто поле има благотворно влияние върху живите организми, а първото - отрицателно. Затова условно ще ги наречем светло и тъмно поле.Чрез опити е проследена промяната в ширината на светлите и тъмните полета в продължение на едно денонощие. Установен е пълен синхрон. Когато светлите зони се разширяват, тъмните се свиват и обратно. Сякаш Земята диша! Светлите полета вдишват, тъмните издишват. Космичната енергия прочиства до дъно цялата планета. Колосалната система от всички светли полета на Земята се разтваря, поглъща енергията, дошла от Космоса. Това е моментът на вдишването. При него тъмните полета са затворени. В следващия момент се затварят само светлите полета, а тъмните се отварят - следва издишването. Измерено по време, това вдишване и издишване става за 0.5-0.7 часа. Гигантският организъм на планетата пропуска космичната енергия през светлите полета, които го прорязват целия. Тази енергия прониква до всяка частица на Земята, пречиства планетата и бива издишвана обратно навън.За разлика от известните ни живи организми, Земята диша не цялата едновременно, а само с онази част от своята повърхност, която е обърната към Слънцето. В зависимост от годишното време и от географската ширина вдишванията и издишванията на Земята се променят. Те могат да бъдат по 1 път дневно и да прескачат по 1 или повече дни. Изучаването на космо-земното поле в средните географски ширини показва строгата зависимост на този процес от слънчевата активност - живителната слънчева енергия пада върху земната повърхност и Земята започва жадно да я диша, прекарва я през цялото си тяло. Най-активно е дишането на планетата около обяд и преди залез Слънце. Понякога едно вдишване става за няколко минути, а понякога - за няколко часа. През зимата в средните географски ширини на Северното полукълбо, когато слънчевите лъчи едва докосват повърхността й, Земята практически не диша. Каква е причината?В тази географска ширина през зимата преките слънчеви лъчи почти не въздействат върху мрежата на Хартман. През този период от годината слънчевата енергия се предава върху Земята посредством Луната. Тя преработва слънчевата енергия, която идва до нас непряко, като отразена светлина. Въздействието й е едновременно върху светлите и тъмните полета, което предизвиква спазъм или нещо като кашлица, обикновено веднъж в денонощието .В книгата "Мозайка от Агни Йога" (съставител Алла Тер-Акопян) се казва: "Магнетизмът на Луната е огромен, но не въздейства добре. Често Луната предизвиква дискомфорт и отрицателни усещания. Тя действа като хората, които смучат прана". Този цитат обяснява най-добре вредното влияние върху Земята на отразената от Луната слънчева енергия. Поради тази причина Земята не прокарва през "дробовете"си тази енергия. Тя е причината за земната "кашлица".Нашето дишане, биенето на сърцето ни са по образ на приливите и отливите на Земята, на тези фази на разширяване и свиване в Космоса. Нашите дробове не ни позволяват да предусетим нашата единна същност с Космоса. Йогите, които могат да спрат дишането и пулса си, заровени в земята, и да ги контролират напълно, добре знаят това обаче. Най-известни са денонощните лунно-слънчеви вариации на земното магнитно поле, които се дължат на допълнително магнитно поле, създадено от електрическите токове, произтичащи в йоносферата под действие на слънчевата светлина (йонизира се атмосферата на височина 80-400 км, затопля се, поради което се осъществява циркулация на въздушни маси и индуктивно възбудени електрични токове на височина 100-120 км.

http://budha2.blog.bg/drugi/2013/08/29/elektromagnitnoto-pole-na-choveka.1144005

Душите-Близнаци са двете половинки от едно цяло. Всички ние имаме Душа-Близнак. Бог ни е създал с цел, при която ние се отдалечаваме от Сътворението, за да се научим как да се развиваме и еволюираме в нашата Божественост като се върнем отново до Първоизточника като вече усъвършенствани същества. При тази  първоначална точка на Сътворяване, всяко отделно същество или съзнателност съдържа елементите на Божествената женска част и Божествената мъжка част или алфа и омега, или Ин и Ян – двата противоположни полюса на една и съща реалност.

В момента, в който те слизат в триизмерната реалност, тези два аспекта на едно и също нещо се разделят и се създават Душите-Близнаци. Единият е алфа, другият е омега…и двамата се превъплъщават в тяло и живеят отделни животи, но на някакво ниво винаги имат съзнание за този изгубен аспект от самите тях. ОБИКНОВЕНО ТЕ НЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ ЗАЕДНО, ОСВЕН ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПО-ВИСОКА ЦЕЛ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ МНОГО ЕВОЛЮИРАЛИ ДУШИ-БЛИЗНАЦИ СЕ ПРЕРАЖДАТ ЗА ДА СПОМОГНАТ ЗА ПОВИШАВАНЕ СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Обикновено, когато единият се прероди, другият не го прави като предпочита енергийно да подкрепя преродилия се близнак. Когато се преродят заедно тяхното свързване е много често хаотично, стресиращо както физически и емоционално, така и ментално, и духовно. Тяхната връзка е много интензивна. Тази представа за романтична любов за която всички се сещаме, всъщност се отнася за сродните души. ТЕЗИ ДУШИ-БЛИЗНАЦИ СЕ СВЪРЗВАТ КАТО ДВЕ ОГЛЕДАЛА. ТЕ ОТРАЗЯВАТ ЕДИН НА ДРУГ НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА СИ, ТЪЙ КАТО КРАЙНАТА ИМ ЦЕЛ Е ПЪЛНО ЕДИНЕНИЕ, ОТНОВО ДА СЕ СВЪРЖАТ. За да постигнат това им е необходимо да достигнат съвършено равновесие на всички нива. Забелязва се, че в тези области където са постигнали хармония – това са областите, където вече няма нужда да работят. Близнаците може да имат много разлики, може да са на различна възраст, от различен пол, но може и от един и същ, да живеят на различни места, да имат различни морални ценности, вярвания, раса, доходи. ТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ КОНКРЕТНО ЗА ДА ПОДПОМОГНАТ ДРУГИ ХОРА ВЪВ ИЗРАСТВАНЕТО ИМ. ВСЕ ПАК ТАЗИ ВРЪЗКА Е ТАКАВА, ЧЕ ТЕ УСЕЩАТ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО СЕ ПРИБИРАТ У ДОМА. ПРИВЛИЧАНЕТО Е МНОГО СИЛНО НА ВСИЧКИ НИВА И ДУХОВНО ТЕ СЕ РАЗПОЗНАВАТ, ЧЕ СА ЕДНО. ТОВА РАЗПОЗНАВАНЕ ИМ ПОМАГА ДА ПРЕОДОЛЕЯТ МНОГОТО ПРЕПЯТСТВИЯ, ПОВЕЧЕТО ОТ КОИТО СА СЪЗДАДЕНИ ОТ ОБУСЛАВЯНЕ, ВЯРВАНИЯ, И ЛИЧНОСТНИ ОСОБЕНОСТИ.

Когато близнаците започнат да се балансират и тяхната работа на Земята е в служба на тяхното съзнание, те започват да израстват духовно по-бързо отколкото преди да бъдат заедно. Те откриват духовните си таланти и успяват съвсем фино да ги напаснат. Всеки от тях притежава талант, който другият няма. Те са много чувствителни за потока енергия на другия и всичките му напрежения. Раздялата ги кара да се чувстват все едно функционират на някакво притъпено ниво. Заедно те се балансират и стават повече от това, което са, просто, защото са в присъствието на енергията на другия.

Когато близнаците се свържат на физическо ниво се случва едно пробуждане от много специален вид. Това пробуждане може да се случи само, когато близнаците енергийно се свържат в третото измерение. Тогава пламъкът на единия и пламъкът на другия се запалват. До момента на това повторно единение този пламък е стоял незапален, затворен. От това запалване излиза един „златен стълб”, който се изкачва нагоре по гръбначния стълб и някои го оприличават на змия. Всъщност това е пробуждането на единството, което те някога са споделяли и което е всъщност тяхната Христова светлина, тяхното „АЗ СЪМ” присъствие, което е пробудено за това разпознаване. Докато се приближават в хода на връзката си на всички нива, тези стълбове или змии се свързват и образуват един общ жезъл или съюз на две Христови светлини. И така двата пламъка стават едно. Докато в процеса на балансирането им един с друг, този светлинен жезъл се оформя още повече и се превърща в пътя на Алфа и Омега, или пътуването обратно към дома като две части на едно цяло, които са се свързали, за да служат. Този съюз създава най-дълбоката връзка за тези двама души.

Да победиш Дявола и неговите демони – това означава да победиш и най-малкото съмнение. Според Окултната наука, победил ли си и най-малкото съмнение, победил си Черната Ложа. Съмнението е дом на демоните, което означава дом на нещастието. Демоните се развиват чрез съмнението.
За огъня на Ада:
Огънят на Ада е специфичен духовен елемент, който прониква в духовните тела и ги мъчи и руши. Това е вътрешен процес. Този процес обезличава душите на демоните. Ако те остават упорити в злото и не се преобразяват, тяхната участ е този специфичен духовен огън, духовен елемент. Този специфичен духовен огън е дом на проклятието, дом на нещастието.
Съмнението е обединение с демоните. Така човек става уязвим и попада в големи трудности. Но в трудностите има един важен момент за ученика: ако не можеш да изтърпиш една голяма трудност, ти не можеш да я проникнеш и разбереш. Щом не я разбереш, ти не можеш да се освободиш от нея. Ако трудността е по-силна, тя остава неразбрана. Ако Духът в ученика е по-силен, тя се осмисля и помага на ученика в неговото търпение и израстване.
Учителят казва: „Без търпение не може да се постигне една Свещена идея, една Велика идея“.
При трудностите има три важни момента:
1. Ако има съмнение, демоните могат да навлизат със силата си в твоето съзнание, а не всеки може да се справи с тези вражески сили.
2. Чрез трудността, Духът може да проникне и да се стабилизира в човешкото съзнание.
3. Чрез трудността, Вярата може да се събуди в душата на ученика. Това означава той да осъществи връзка с Висши същества. При това положение, ученикът винаги има изход и се освобождава от демоничните сили.
Отричането на Бога е знак, че човек е станал жертва на демоните, а степента на отричане определя степента на втвърдяването във вътрешността.
Учителят казва: „Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот, а сам Бог е вътрешното условие, средата, от която можем да черпим този Живот“.
Според Окултната наука, когато се прилагат определени закони, Животът се придобива.
Учителят казва, че трябва да се знае, че голяма част от сегашното човечество няма да постигне своята цел. Говорил съм за този закон на поляризация по Хермес, а тук само накратко го изнасям.
Важни мерки от Учителя, хубаво е да ги запомните:
1. Ако искаш да постигнеш нещо и резултатите да дойдат бързо, ти вървиш в левия път, в пътя на Черното Братство. Ако искаш да усвоиш бързо едно нещо, ти вървиш в левия път.
2. Ако, след като си работил дълго време, оставиш плода сам да дойде най-после и не бързаш, ти вървиш в десния път. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте в левия път.
3. Когато ти се безпокоиш за резултатите на своя живот, за онова, което си направил, ти си наляво.
Даже изучаването на злото изисква няколко степени на волята. Обикновените хора не могат да изучават злото в неговата дълбочина, защото слабата воля е отворена врата.
ВАМПИРИТЕ
(втора идея за размишление)
Вампирите не са само духове, те са и хора. Те носят злото със себе си. Трябва да се знае, че вампирите обладават надчовешка сила. Те са убедени, че когато пият кръвта на своите жертви, поддържат своя вечен живот – това е тяхно голямо заблуждение. Между другото, средната възраст, до която живеят демоните, е около 8000 години; после те се изморяват от омраза, от злоба, почиват в една област на астралното поле и после пак се зареждат. Вампирите са смъртни и боледуват – както и много други демони. Понеже са прокълнати същества, те са изостанали в своето духовно развитие.
Именно затова Учителят казва: „Аз искам да ви освободя от духовното пиянство“. Тук става въпрос за страстта, омразата, ревността, завистта и т.н., които подготвят пътя на демоните, пътя към вампиризма. Засега ще кажа само, че ревността е от второ измерение (животинския свят), а жертвата е от шесто измерение. В окултизма има и закони над жертвата.
Учителят казва: „Злото на Земята не е нищо друго освен добро, представено в обратен вид“.
Вампирите съществуват редом с човека от прераждане в прераждане. И демоните, и вампирите ползват комплиментите. Чрез тях те правят своите посещения, своите опити.
Вампиризмът е свързан с една от най-мръсните страни на окултната история и на Черното Братство. Знае се, че в околностите на много замъци са изчезвали много хора. В миналото вампирите не са били приети от Църквите, т.е. не са получили Спасение – и това ги е тласнало към бездната на Злото. Те са същес­тва, които са изгубили надеждата си за Спасение.
Учителят казва за този цикъл, за това прераждане, че една от задачите на окултния ученик е да превърне един лош човек в добър; а в бъдеще, когато постигне по-дълбоки методи, ще има задачи с вампири: да ги превърне в светли същества. Но в този цикъл това е много трудна задача; а сега задачата му е, ако може, с голямо търпение и Любов към тези, които обича и които са изостанали, да превърне един лош човек в добър. Даже Учителят дава пример: както часовникарят поправя един развален часовник, така и окултният ученик трябва да намери онези правила, онези методи, с които да поправи разваленото.
Някои са се определили и са станали вампири след насилствена смърт от своите врагове. След тази смърт те са се определили в злото – и по този начин са привлекли съответните демони учители.
Лекция, държана на 18 август 1995 г. – Варна
ИСТИНАТА
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Съвременните хора, били те религиозни или светски, не са доволни от живота и намират, че светът още не е съвършен. Едно трябва да знаят хората: светът е замислен и проектиран в най-съвършената си форма. Но понеже хората не са готови още да го възприемат в тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото те могат да го използват и разберат. В този смисъл, Бог още не Се е доизказал – т.е. не Се е напълно проявил“.
Друг важен момент от Учителя: „Който е разбрал Истината, той вечно я търси. Някои казват, че са намерили Истината. Не! Истината се търси вечно. Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божествената Истина, той вечно ще я търси“

Нашите ат­лан­т­с­ки пра­де­ди се раз­ли­ча­ва­ха от съв­ре­мен­ния чо­век по­ве­че от­кол­ко­то си пред­с­та­вя онзи, който се ог­ра­ни­ча­ва със сво­ите поз­на­ния на­пъл­но вър­ху све­та на сетивата. Тази раз­ли­ка се прос­ти­ра не са­мо вър­ху външността, а съ­що и вър­ху ду­хов­ни­те способности. Техните поз­на­ния и съ­що тех­ни­те тех­ни­чес­ки изкуства, ця­ла­та тях­на кул­ту­ра бе­ше раз­лич­на от това, ко­ето мо­же да се наб­лю­да­ва днес. Ако се вър­нем в ми­на­ло­то в пър­ви­те вре­ме­на на ат­лан­т­с­ко­то човечество, ние ще на­ме­рим ед­на ду­хов­на способност, ко­ято се раз­ли­ча­ва на­пъл­но от нашата. Логическият ум, из­чис­ли­тел­на­та ком­би­на­ци­ята ко­ито по­чи­ва всичко, което се про­из­веж­да днес, са лип­с­ва­ли на пър­ви­те атланци. В за­мя­на на то­ва те има­ха ед­на ви­со­ко раз­ви­та памет. Тази па­мет бе­ше ед­на от тех­ни­те на­й-­из­пък­ва­щи ду­хов­ни способности. Например те не изчисляваха, както, чрез това, че ус­во­ява­ха оп­ре­де­ле­ни правила, ко­ито след то­ва да прилагат. През ат­лан­т­с­ки­те вре­ме на "таб­ли­ца­та на умножението"бе­ше не­що съ­вър­ше­но непознато. Никой не за­пе­чат­ва­ше в своя ум, че 3х4 пра­ви 12. За да се спра­ви в случая, ко­га­то тряб­ва­ше да нап­ра­ви ед­на та­ка­ва сметка, той се ос­но­ва­ва­ше на то­ва, че на­соч­ва­ше ми­съл­та си към съ­щи и по­доб­ни случаи. Той си спомняше, как е би­ло при пре­диш­ни­те случаи. Трябва да изясним, че винаги, ко­га­то в ед­но съ­щес­т­во се раз­ви­ва ед­на но­ва способност, ед­на ста­ра спо­соб­ност из­губ­ва сво­ята си­ла и яснота. В срав­не­ние с ат­лан­ти­еца съв­ре­мен­ни­ят чо­век при­те­жа­ва ло­ги­чес­ки ум, спо­соб­нос­т­та да ком­би­ни­рат ко­ито го превъзхожда. В за­мя­на на то­ва оба­че па­мет­та му е отслабнала. Сега хо­ра­та мис­лят в понятия: ат­лан­ти­ецът мис­ле­ше в образи. И ко­га­то пред не­го­ва­та ду­ша из­ник­ва­ше висш образ, той си спом­ня­ше за тол­ко­ва и тол­ко­ва мно­го по­доб­ни образи, ко­ито ве­че е изживял. Според то­ва той на­соч­ва­ше той сво­ето съждение. Ето за­що в оне­зи вре­ме­на съ­що и вся­ко обу­че­ние бе­ше раз­лич­но от то­ва в по­-къс­ни времена. То не бе­ше раз­че­те­но така, че да въ­оръ­жи де­те­то с правила, да за­ос­т­ри не­говия ум. Напротив жи­во­тът му бе­ше пред­с­та­вен в наг­лед­ни образи, та­ка че по­-къс­но то мо­же­ше да си спом­ни за кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че неща, ко­га­то тряб­ва­ше да дейс­т­ва в те­зи или оне­зи условия. Когато де­тето из­рас­т­ва­ше и из­ли­за­ше в живота, при всичко, ко­ето тряб­ва­ше да върши, то си спомняше, че не­що по­доб­но му е би­ло пред­с­та­ве­но през вре­ме на не­го­во­то учение. То на­й-­доб­ре се справяше, ко­га­то но­ви­ят слу­чай бе­ше по­до­бен на ня­кой такъв, кой­то бе­ше ве­че видяло. При съ­вър­ше­но но­ви ус­ло­вия ат­лан­ти­ецът бе­ше ви­на­ги при­ну­ден да из­пит­ва от­но­во нещата, до­ка­то на съв­ре­мен­ния чо­век мно­го не­ща са му спес­те­ни в то­ва отношение, за­що­то той е въ­оръ­жен с правила.
Той мо­же да при­ла­га те­зи пра­ви­ла съ­що и в случаи, ко­ито още не е сре- щал. Една та­ка­ва сис­те­ма на въз­пи­та­ни­ето пре­да­ва­ше на це­лия жи­вот не­що еднообразно. В те­че­ние на мно­го дъл­ги пе­ри­оди не­ща­та се вър­ше­ха пос­то­ян­но по съ­щия начин. Вярната па­мет не поз­во­ля­ва­ше да се яви ни- що, ко­ето да при­ли­ча ма­кар и от на­й-­да­ле­че на бър­зи­на­та на на­шия дне­шен прогрес. Хората вър­ше­ха това, ко­ето са "виждали"по-рано. Те не из- мислеха, а си спомняха. Авторитет бе­ше не този, кой­то бе­ше учил много, а кой­то бе­ше пре­жи­вял мно­го и по­ра­ди то­ва мо­же­ше да си спом­ня за мно­го неща. През вре­ме на Атлантската епо­ха би би­ло не­въз­мож­но ня­кой да мо­же да ре­ша­ва вър­ху ня­кой ва­жен слу­чай пре­ди да е стиг­нал до оп­ре­де­ле­на възраст. Хора­та има­ха до­ве­рие са­мо на онзи, кой­то мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху един дъ­лъг опит. Казаното тук не ва­жи за пос­ве­те­ни­те и тех­ни­те школи. Защото по сте­пен­та на тях­но­то раз­ви­тие те из­п­ре­вар­ват тях­на­та епоха. И за при­ема­не­то в та­ки­ва шко­ли ре­ша­ва не възрастта, а обстоятелството, да­ли този, кой­то тряб­ва да бъ­де приет, е до­бил в сво­ите ми­на­ли пре­раж­да­ния способностите, ко­ито му поз­во­ля­ват да при­еме ед­на по­-вис­ша мъдрост. Доверието, ко­ето се оказ­ва­ше на пос­ве­те­ни­те и на тех­ни­те пред­с­та­ви­те­ли през вре­ме на Атлантската епоха, по­чи­ва­ше не на изо­би­ли­ето на тех­ния ли­чен опит, а на въз­рас­т­та на тях­на­та мъдрост. При пос­ве­те­ни­те лич­нос­т­та прес­та­ва да има значение. Той стои из­ця­ло в служ­ба на веч­на­та мъдрост. Ето за­що за не­го съ­що не ва­жи ха­рак­те­рис­ти­ка­та на оп­ре­де­лен пе­ри­од от време. Докато сле­до­ва­тел­но ло­ги­чес­ка­та мис­ли­тел­на спо­соб­ност лип­с­ва­ше още на атлантците/ имен­но на пър­ви­те атлантци/, те има­ха във ви­со­ко раз­ви­та па­мет­на спо­соб­ност нещо, ко­ето пре­да­ва­ше осо­бен ха­рак­тер на тях­но­то действие.
Обаче със същ­нос­т­та на ед­на чо­веш­ка спо­соб­ност ви­на­ги са свър­за­ни дру­ги способности. Паметта стои по­-б­ли­зо до по­-дъл­бо­ка­та при­род­на ос­но­ва на чо­ве­ка от­кол­ко­то ум­с­т­ве­на­та спо­соб­ност и във връз­ка с нея бяха раз­ви­ти дру­ги способности, ко­ито бя­ха съ­що по­-по­доб­ни на оне­зи по­-нис­ши при­род­ни съ­щес­т­ва от­кол­ко­то съв­ре­мен­ни­те чо­веш­ки ин­с­тин­к­тив­ни
способности. Така ат­лан­т­ци­те мо­жа­ха да вла­де­ят това, ко­ето се на­ри­ча жиз­не­на сила. Както днес от ка­мен­ни­те въг­ли­ща се из­в­ли­ча си­ла­та на топлината, ко­ято се из­пол­зу­ва ка­то дви­га­тел­на си­ла при на­ши­те съ­об­щи­тел­ни средства, та­ка ат­лан­т­ци­те разбираха, как да пос­та­вят се­мен­на­та си­ла на жи­ви­те съ­щес­т­ва в служ­ба на тех­ни­те тех­ни­чес­ки уреди. Можем да си със­та­вим ед­на пред­с­та­ва за това, за ко­ето ста­ва ду­ма тук чрез следното. Нека по­мис­лим за ед­но жит­но зърно. В не­го дре­ме ед­на сила. Тази си­ла прави, що­то от жит­но­то зър­но да из­рас­не ця­ло­то жит­но растение, сламка, лис­та и клас. Природата мо­же да съ­бу­ди та­зи на­ми­ра­ща се в зър­но­то сила.
Съвременният чо­век не мо­же да сто­ри то­ва чрез сво­ята воля. Той тряб­ва да по­сее зър­но­то в зе­мя­та и да ос­та­ви на при­род­ни­те си­ли да про­из­ве­дат събуждането. Атлантиецът мо­же­ше още и не­що друго. Той знаеше, как да направи, за да пре­вър­не си­ла­та на един куп зър­на в тех­ни­чес­ка сила, как­то съв­ре­мен­ни­ят чо­век мо­же да пре­вър­не си­ла­та на топ­ли­на­та от един куп ка­мен­ни въг­ли­ща в ед­на та­ка­ва воля.
През вре­ме на Атлантската епо­ха рас­те­ни­ята се от­г­леж­да­ха не са­мо за да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни ка­то хра­ни­тел­ни сред­с­т­ва­та съ­що за да пос­та­вят дре­ме­щи­те в тях си­ли в служ­ба на съ­об­ще­ни­ята и на индустрията. Както ние има­ме ус­т­ройс­т­ва­та да пре­вър­нем дре­ме­ща­та в ка­мен­ни­те въг­ли­ща си­ла в дви­га­тел­на си­ла на на­шите локомотиви, та­ка и ат­лан­т­ци­те има­ха механизми, ко­ито те отоп­ля­ва­ха - та­ка да се ка­же - с рас­ти­тел­ни се­ме­на и в ко­ито жиз­не­на­та си­ла се прев­ръ­ща в тех­ни­чес­ки из­пол­з­ва­ема сила. Така бя­ха пос­та­ве­ни в дви­же­ние ле­тя­щи­те не на го­ля­ма ви­со­чи­на над зе­мя­та пре­воз­ни средства. Тези пре­воз­ни сред­с­т­ва се дви­же­ха на ед­на височина, ко­ято бе­ше по­-мал­ка от ви­со­чи­на­та на пла­ни­ни­те от Атлантската епо­ха и има ме­ха­низ­ми за управление, чрез ко­ито мо­же­ха да се из­диг­нат над те­зи планини.
Трябва да си представим, че с нап­ред­ва­не­то на вре­ме­то всич­ки ус­ло­вия на на­ша­та Земя са се изменили. Гореспоменатите пре­воз­ни сред­с­т­ва на ат­лан­т­ци­те би­ха би­ли на­пъл­но не­из­пол­зу­ва­еми в на­ше време. Тяхната из­пол­з­ва­емост по­чи­ва­ше на това, че в то­ва вре­ме въз­душ­на­та обвивка, ко­ято об­г­ръ­ща Земята, бе­ше мно­го по­-гъс­та от­кол­ко­то днес. Дали спо­ред днеш­ни­те на­уч­ни по­ня­тия хо­ра­та би­ха мог­ли да си пред­с­та­вят ед­на та­ка­ва гъс­то­та на въздуха, то­ва не тряб­ва да ни за­ни­ма­ва тук. Науката и ло­гич­но­то мис­ле­не не мо­гат да решат, спо­ред ця­ла­та тях­на същност, ни­ко­га ни­що вър­ху това, ко­ето е въз­мож­но или не. Те имат за да­ча да обяс­нят са­мо това, ко­ето се ус­та­но­вя­ва чрез опи­та и наблюдение. А го­рес­по­ме­на­та­та гъс­то­та на въз­ду­ха е за окул­т­ния опит та­ка здра­во установена, как­то мо­же да бъ­де здра­во ус­та­но­вен днес един се­тив­но да­ден факт.
Също та­ка здра­во ус­та­но­вен оба­че е мо­же би не­обяс­ни­мия за днеш­на­та фи­зи­ка и хи­мия факт, че през вре­ме на Атлантската епо­ха во­да­та по ця­ло­то ли­це на Земята бе­ше мно­го по­-ряд­ка от­кол­ко­то днес. И бла­го­да­ре­ние на та­зи тънкост, на та­зи ряд­кост ат­лан­т­ци­те мо­же­ха да на­со­чат чрез из­пол­зу­ва­на та от тях си­ла на се­ме­на­та по та­къв на­чин водата, че тя да слу­жи на тех­ни­чес­ки цели, ко­ито днес са невъзможни. Чрез сгъс­тя­ва­не­то на во­да­та е ста­на­ло не­въз­мож­но тя да бъ­де дви­же­на и нап­рав­ля­ва­на по та­къв из­ку­сен начин, как­то то­ва е би­ло въз­мож­но през оне­зи времена. От то­ва из­пък­ва дос­та­тъч­но добре, че ци­ви­ли­за­ци­ята на Атлантическата епо­ха е би­ла ос­нов­но раз­лич­на от нашата. И по­-на­та­тък ста­ва разбираемо, че съ­що и фи­зи­чес­ка­та при­ро­да на един ат­лан­ти­ец е би­ла съ­вър­ше­но раз­лич­на от та­зи на съв­ре­мен­ния човек. Атлантиецът пи­еше ед­на вода, ко­ято мо­же­ше да бъ­де об­ра­бо­те­на от жи­ве­еща­та в не­го­во­то соб­с­т­ве­но тя­ло жиз­не­на си­ла по съ­вър­ше­но раз­ли­чен на­чин от­кол­ко­то то­ва е въз­мож­но в днеш­но­то фи­зи­чес­ко тяло. Ето за­що ста­ва­ше така, че ат­лан­ти­ецът мо­же­ше да из­пол­з­ва по своя во­ля сво­ите фи­зи­чес­ки си­ли съв­сем раз­лич­но от днеш­ния човек. Той раз­по­ла­га­ше та­ка да се ка­же със сред­с­т­ва да ум­но­жа­ва в са­мия се­бе си фи­зи­чес­ки­те сили, ко­га­то се нуж­да­еше от то­ва за из­вър­ш­ва­не на сво­ите действия. Ние мо­жем да си със­та­вим пра­вил­ни пред­с­та­ви за ат­лан­т­ци­те са­мо тогава, ко­га­то знаем, че те има­ха съ­що съ­вър­ше­но дру­ги по­ня­тия за умо­ра­та и из­раз­ход­ва­не­то на си­ли­те в срав­не­ни е със съв­ре­мен­ни­те хора.
Едно ат­лан­т­с­ко се­ли­ще - то­ва се виж­да ве­че от всич­ко опи­са­но но­се­ше един характер, кой­то в ни­що не при­ли­ча­ше на един мо­де­рен град. На- против в ед­но та­ко­ва се­ли­ще всич­ко бе­ше още във връз­ка с природата. Ние по­лу­ча­ва­ме са­мо един слаб об­раз за това, ко­га­то казваме: в пър­ви­те вре­ме­на на Ат­лан­ти­да - око­ло сре­да­та на тре­та­та под­ра­са ед­но се­ли­ще при­ли­ча­ше на ед­на градина, в ко­ято къ­щи­те се из­г­раж­дат от дървета, кло­ни­те на ко­ито са уви­ти ед­ни в дру­ги по из­кус­т­вен начин.
Това, ко­ето чо­веш­ка­та ръ­ка из­ра­бот­ва­ше в оне­зи времена, из­рас­т­ва­ше та­ка да се ка­же от природата. И са­мият чо­век се чув­с­т­ву­ва­ше на­пъл­но сро­ден с природата. Ето за­що ста­ва­ше така, че съ­що и об­щес­т­ве­но­то чув­с­т­во бе­ше съ­вър­ше­но раз­лич­но от днешното. Природата е об­ща на всич­ки хора. И това, ко­ето ат­лан­ти­ецът из­г­раж­да­ше на ос­но­ва­та на природата, той го счи­та­ше съ­що та­ка ка­то об­що благо, как­то днеш­ни­ят чо­век мис­ли естествено, ко­га­то счи­та ка­то час­т­но бла­го това, ко­ето не­го­во­то остроумие, не­го­ви­ят ум изработва. Който се за­поз­нае от­б­ли­зо с мисълта, че ат­лан­т­ци­те са би­ли на­да­ре­ни с та­ки­ва ду­хов­ни и фи­зи­чес­ки си­ли и способности, как­ви­то описахме, ще се на­учи съ­що да разбира, че в още по­-с­та­ри вре­ме­на чо­ве­чес­т­во­то по­каз­ва един образ, кой­то на­пом­ня още мал­ко за това, ко­ето днес сме свик­на­ли да виждаме.
И не са­мо хората, но съ­що и за­оби­ка­ля­ща­та при­ро­да се е из­ме­ни­ла в те­че­ние на времената. Формите на рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те са ста­на­ли други. Цялата зем­на при­ро­да е ми­на­ла през преобразования. Населявани по­-ра­но об­лас­ти на Земята са би­ли разрушени; дру­ги са възниквали. Прадедите на ат­лан­т­ци­те са оби­та­ва­ли вър­ху ед­на из­чез­на­ла част от сушата, глав­на­та об­ласт на ко­ято се е на­ми­ра­ла на юг от днеш­на Азия. В те­ософ­с­ки­те пи­са­ния те се на­ри­чат лемурийци. След ка­то бя­ха ми­на­ли през раз­лич­ни степе­ни на развитието, по­-го­ля­ма част от тях пре­ми­на­ха в упадък. Те ста­на­ха ат­ро­фи­ра­ни човеци, чи­ито по­том­ци и днес още на­се­ля­ват оп­ре­де­ле­ни час­ти на Земята ка­то та­ка на­ре­че­ни ди­ви народи. Само ед­на мал­ка част от ле­му­рийс­ко­то чо­ве­чес­т­во бе­ше спо­соб­на да се раз­ви­ва по-нататък. От нея се об­ра­зу­ва­ха атлантците. Също и по­-къс­но ста­на не­що подобно. По-голямата част от на­се­ле­ни­ето на Атлантида пре­ми­на в упа­дък и са­мо ед­на мал­ка част от не­го про­из­хож­дат та­ка на­ре­че­ни­те арийци, към ко­ито при­над­ле­жи на­ше­то днеш­но кул­тур­но човечество. Според на­име­но­ва­ни­ята да­де­ни от окул­т­на­та наука, лемурийци, ат­лат­ци и арий­ци са ко­рен­ни ра­си на човечеството. Ако си пред­с­та­вим две та­ки­ва ко­рен­ни ра­си пред­хож­да­щи ле­му­рий­ци­те и две след­ва­щи арий­ци­те в бъдеще, по­лу­ча­ва­ме всич­ко 7 ко­рен­ни раси. Винаги ед­на­та пред­хож­да от дру­га­та по начина, как­то бе по­со­че­но по­-го­ре от­нос­но лемурийците, ат­лан­т­ци­те и арийците. И вся­ка ко­рен­на ра­са има фи­зи­чес­ки и ду­хов­ни качества, ко­ито са на­пъл­но раз­лич­ни от предхождащите. Докато нап­ри­мер ат­лан­т­ци­те до­ве­до­ха до осо­бе­но ви­со­ко раз­ви­тие па­мет­та и всичко, ко­ето е свър­за­но с нея, в нас­то­яще­то арий­ци те имат за­да­ча­та да раз­ви­ят мис­ли­тел­на­та спо­соб­ност и то- ва, ко­ето и принадлежи.
Но съ­що и във вся­ка ко­рен­на ра­са тряб­ва да бъ­дат пре­ми­на­ти раз­лич­ни степени. А имен­но те­зи сте­пе­ни са ви­на­ги 7 на брой. В на­ча­ло­то на пе- риода, кой­то при­над­ле­жи на ед­на ко­рен­на раса, глав­ни­те ней­ни ка­чес­т­ва се на­ми­рат та­ка да се ка­же в ед­но мла­ден­чес­ко състояние; те пос­те­пен­но сти­гат до уз­ря­ва­не и нак­рая съ­що до упадък. Чрез то­ва на­се­ле­ни­ето на ед­на ко­рен­на ра­са се раз­де­ля на 7 подраси. Само че не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме то­ва така, ка­то че ед­на под­ра­са из­чез­ва веднага, ко­га­то се раз­ви­ва ед­на нова. Всяка ед­на от тях се за­паз­ва още мо­же би дъл­го време, ко­га­то на­ред с нея се раз­ви­ват дру­ги подраси. Така на Земята ви­на­ги жи­ве­ят ед­ни до дру­ги населения, ко­ито по­каз­ват раз­лич­ни сте­пе­ни на развитието.
Първата под­ра­са на ат­лан­т­ци­те се раз­ви от ед­на мно­го нап­ред­на­ла и спо­соб­на да се раз­ви­ва част на лемурийците. При те­зи пос­лед­ни­те дар­ба­та на па­мет­та се про­яви в ней­ни­те на­й-­пър­ви на­чен­ки и то са­мо в пос­лед­но­то вре­ме на тях­но­то развитие. Трябва да си представим, че един ле­му­ри­ец мо­же­ше на­ис­ти­на да си об­ра­зу­ва пред­с­та­ви за това, ко­ето изживяваше. Той вед­на­га заб­ра­вя­ше от­но­во това, ко­ето си бе­ше представил. Но фактът, че въп­ре­ки то­ва жи­ве­еше в оп­ре­де­ле­на култура, нап­ри­мер има­ше оръдия, пра­ве­ше стро­ежи и т. н., то­ва той дъл­же­ше не на сво­ята соб­с­т­ве­на спо­соб­ност да се об­ра­зу­ва пред­с­тав­ка на ед­на ду­хов­на си­ла в се­бе си, която, ако мо­жем да упот­ре­бим то­зи израз, бе­ше инстинктивна. Само че при то­ва не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме днеш­ния ин­с­тинкт на животните, а един ин­с­тинкт от дру­го естество.
В те­ософ­с­ки­те пи­са­ния пър­ва­та под­ра­са на ат­лан­т­ци­те е на­ре­че­на Рмоахали. Паметта на та­зи под­ра­са бе­ше на­со­че­на пре­дим­но вър­ху жи­ви впе­чат­ле­ния на сетивата. Цветовете, ко­ито око­то бе­ше виждало, тонове, ко­ито ухо­то бе­ше чувало, дейс­т­ву­ва­ха след то­ва про­дъл­жи­тел­но вре­ме в душата. Това са из­ра­зи на факта, че Рмоахалите раз­ви­ха чувствата, ко­ито тех­ни­те ле­му­рийс­ки пра­де­ди още не познаваха. Например при­вър­за­нос­т­та към това, ко­ето е би­ло из­жи­вя­но в миналото, при­над­ле­жи към те­зи чувства.
С раз­ви­ти­ето на па­мет­та бе­ше свър­за­но съ­що то­ва на говора. Докато чо­ве­кът не за­паз­ва­ше още в се­бе си миналото, не мо­же­ше съ­що да ста­ва съ­об­ща­ва­не на из­жи­вя­но­то чрез говора. И по­не­же през пос­лед­но­то време на Лемурия се ро­ди­ха пър­ви­те за­ча­тъ­ци на паметта, то­га­ва съ­що мо­жа да бъ­де пос­та­ве­но на­ча­ло­то на спо­соб­нос­т­та да се на­зо­ва­ва ви­дя­но­то и чутото. Само хора, ко­ито имат спо­соб­нос­т­та на спомена, мо­гат да за­поч­нат не­що с ед­но име, ко­ето е да­де­но на нещо. Ето за­що Атлантската епо­ха е съ­що онази, в ко­ято го­во­рът на­ме­ри сво­ето развитие. И с го­во­ра бе­ше съз­да­де­на ед­на връз­ка меж­ду чо­веш­ка­та ду­ша и не­ща­та на­ми­ра­щи­те се вън от човека. Човекът ро­ди звуч­на­та реч вът­ре в се­бе си; и та­зи звуч­на реч при­над­ле­жи на пред­ме­ти­те на външ­ния свят. Роди се съ­що ед­на но­ва връз­ка меж­ду чо­ве­ка и чо­ве­ка чрез съ­об­ще­ни­ето по пъ­тя на говора. Всичко то­ва бе­ше при Рмоахалите в ед­на още мла­ден­чес­ка форма; оба­че все пак то­ва ги раз­ли­ча­ва­ше по един дъл­бо­ко про­ник­ващ на­чин от тех­ни­те ле­му­рийс­ки прадеди. Но си­ли­те в ду­ши­те на те­зи пър­ви ат­лан­т­ци има­ха още не­що от ро­да на при­род­ни­те сили. Тези чо­ве­ци бя­ха още та­ка да се ка­же срод­ни със за­оби­ка­ля­щи­те ги при­род­ни същества, по­-с­род­ни от­кол­ко­то тех­ни­те следовници. Техните ду­шев­ни си­ли бя­ха още по­ве­че при­род­ни си­ли от­кол­ко­то те­зи на съв­ре­мен­ни­те хора. Така съ­що и звуч­на­та реч, ко­ято те произвеждаха, бе­ше не­що по­доб­но на при­род­ни­те сили. Те не прос­то на­зо­ва­ва­ха нещата, а в тех­ни­те ду­ми се кри­еше ед­на си­ла над нещата, а съ­що и над тех­ни­те себеподобни. Когато се го­во­ри за ед­на въл­шеб­на си­ла на думите, то­га­ва се за­гат­ва за нещо, ко­ето за те­зи хо­ра бе­ше да­ле­че по­-дейс­т­ви­тел­но от­кол­ко­то за съвременността. Когато чо­ве­кът Рмоахал про­из­на­ся­ше ед­на дума, той раз­ви­ва­ше ед­на си­ла по­доб­на на са­мия предмет, кой­то обозначаваше. На то­ва се основа, че ду­ми­те от то­ва вре­ме има­ха ле­чеб­на сила, че те дейс­т­ву­ва­ха бла­гоп­ри­ят­но вър­ху рас­те­жа на растения- та, мо­жа­ха да опи­то­мя­ват жи­вот­ни­те и още дру­ги по­доб­ни действия. Всичко то­ва на­ма­ля все по­ве­че и по­ве­че по си­ла при по­-къс­ни­те под­ра­си на Атлантида. Бихме мог­ли да кажем, че изо­би­ли­ето на си­ли­те по­доб­ни на те­зи на при­род­ни­те се из­гу­би постепенно. Хората от ра­си­те на Рмоахалите чув­с­т­ву­ва­ха то­ва изо­би­лие от си­ли на­пъл­но ка­то един дар на мощ­на­та природа; и то­ва тях­но от­но­ше­ние към при­ро­да­та но­се­ше един ре­ли­гиозен характер. Особено го­во­рът има­ше за тях не­що свещено. И не­въз­мож­на бе­ше ед­на зло­упот­ре­ба с оп­ре­де­ле­ни звуци, в ко­ито се кри­еше ед­на осо­бе­на сила. Всеки чо­век чувствуваше, че та­ка­ва зло­упот­ре­ба би до­нес­ла го­ля­ма в реда. Вълшебството но по­доб­ни ду­ми би се пре­вър­на­ло в не­що противоположно; това, ко­ето из­пол­зу­ва­но по пра­ви­лен начин, би до­нес­ло благословение, при­ло­же­но по прес­тъ­пен на­чин би би­ло във вре­да на причинителя. В оп­ре­де­ле­на не­вин­ност на чув­с­т­во­то Рмоахалите при­пис­ва­ха тях­на­та си­ла по­-мал­ко на се­бе си, от­кол­ко­то нап­ро­тив на дейс­т­ву­ва­ща­та в тях бо­жес­т­ве­на природа.
Това ста­на ве­че раз­лич­но при Втората под­ра­са /та­ка на­ре­че­ни­те на­ро­ди Тлаватли/. Хората на та­зи под ра­са за­поч­на­ха да чув­с­т­ву­ват тях­на­та лич­на стойност честолюбието, ко­ето при Рмоахалите бе­ше ед­но не­поз­на­то качество. Започна да се про­явя­ва при тях. Споменът се пре­не­се в оп­ре­де­лен сми­съл вър­ху схва­ща­не­то на съв­мес­т­ния живот. Който мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху оп­ре­де­ле­ни дела, изис­к­ва­ше от сво­ите се­бе­по­доб­ни приз­на­ние за това. Той изис­к­ва­ше не­го­ви­те про­из­ве­де­ния да бъ­дат за­па­зе­ни в спомена. И вър­ху то­зи спо­мен за де­ла­та се ос­но­ва­ва­ше съ­що фактът, че ед­на гру­па от свър­за­ни по­меж­ду си хо­ра из­би­ра­ше един за свой ръко- водител. Разви се един вид цар­с­т­вен чин. Даже то­ва приз­на­ние се прос­ти­ра­ше до от­въд смъртта. Споменът за пра­де­ди­те или за онези, ко­ито бя­ха си спе­че­ли­ли зас­лу­ги в живота, се разви. И от то­ва про­из­ле­зе пос­ле при от­дел­ни­те пле­ме­на един вид ре­ли­ги­оз­но по­чи­та­не на умрелите, един култ на прадедите. Този култ се пре­да­де по­-на­та­тък в мно­го по­-къс­ни вре­ме­на и прие на­й-­раз­лич­ни форми. Още при Рмоахалите чо­ве­кът има­ше зна­че­ние дотолкова, до­кол­ко­то в да­ден мо­мент мо­же­ше да се про­яви чрез изо­би­лие на сила. Ако там ня­кой ис­ка­ше приз­на­ние за това, ко­ето бе­ше на пра­вил през из­ми­нали­те дни, той тряб­ва­ше да по­ка­же чрез но­ви дела, че още при­те­жа­ва ста­ра­та сила. Той тряб­ва­ше та­ка да се ка­же да из­ви­ка в спо­ме­на ста­ри­те де­ла чрез нови. Извършено- то ка­то та­ко­ва ня­ма­ше ве­че стойност. Едвам вто­ра­та под­ра­са раз­чи­та­ше та­ка да­ле­че на лич­ния ха­рак­тер на един човек, че взе­ма­ше под вни­ма­ние не­говия ми­нал жи­вот при оцен­ка­та на то­зи характер.
Едно дру­го пос­лед­с­т­вие на па­мет­на­та спо­соб­ност за съв­мес­т­ния жи­вот на хо­ра­та бе­ше фактът, че се об­ра­зу­ва­ха гру­пи от хора, ко­ито бя­ха свър­за­ни чрез спо­ме­на за об­щи дела. По-рано об­ра­зу­ва­не­то на та­ки­ва гру­пи бе­ше обус­ло­ве­но на­пъл­но от при­род­ни­те сили, от об­щия произход. Човекът не при­ба­вя­ше чрез своите соб­с­т­ве­ни де­ла ни­що към това, ко­ето при­ро­да­та бе­ше нап­ра­ви­ла от него. Сега ед­на сил­на лич­ност съ­би­ра­ше из­вес­тен брой хо­ра за ед­но об­що пред­п­ри­ятие и спо­ме­нът за то­ва об­що де­ло об­ра­зу­ва­ше об­щес­т­ве­ната група.
Тази фор­ма на об­щес­т­вен съв­мес­тен жи­вот се из­ра­зи ис­тин­с­ки ед­вам в Третата под­ра­са /Толтеки/. Ето за­що хо­ра­та на та­зи ра­са ос­но­ва­ха съ­що пър­во това, ко­ето мо­же да се на­ре­че общественост, пър­ва­та фор­ма на държава. И ръ­ко­вод­с­т­во­то уп­рав­ле­ни­ето на та­зи дър­жа­ва пре­ми­на­ва­ше от пра­от­ци­те на потомците. Това, ко­ето по­-ра­но жи­ве­еше са­мо в па­мет­та на себеподобните, се пре­на­ся­ше се­га от ба­ща­та на сина. Делата на пра­де­ди­те не тряб­ва­ше да бъ­дат заб­ра­ве­ни за це­лия род. В по­том­ци­те още се це­не­ше това, ко­ето пра­де­дът бе­ше извършил. Трябва да бъ­дем са­мо на­яс­но вър­ху факта, че в оне­зи вре­ме­на хо­ра­та дейс­т­ви­тел­но има­ха съ­що си­ла­та да пре­да­ват сво­ите дар­би на потомците.
Възпитанието бе­ше под­ре­де­но така, че да пред­с­та­вя пред­ва­ри­тел­но жи­во­та в наг­лед­ни образи. А дейс­т­вието на то­ва въз­пи­та­ние по­чи­ва­ше на лич­на­та сила, ко­ято из­ли­за­ше от възпитателя. Той не раз­ви­ва­ше ум­с­т­ве­на­та способност, а дарби, ко­ито има­ха по­ве­че ин­с­тин­к­ти­вен характер. Чрез ед­на та­ка­ва сис­те­ма на въз­пи­та­ни­ето спо­соб­нос­ти­те на ба­ща­та дейс­т­ви­тел­но се пре­да­ва­ха в по­ве­че­то слу­чаи на сина.
При та­ки­ва ус­ло­вия при тре­та­та под­ра­са лич­ни­ят опит до­би все по­-го­ля­мо значение. Когато ед­на гру­па хо­ра се от­де­ля­ше от друга, тя до­на­ся­ше със се­бе си за ос­но­ва­ва­не­то на но­ва­та об­щ­ност жи­вия спо­мен за това, ко­ето бе­ше из­жи­вя­ла на ста­ра­та сцена. Обаче съ­щев­ре­мен­но в то­зи спо­мен има­ше нещо, ко­ето тя тър­си не на­ми­ра­ше от­го­ва­ря­що на нея, в ко­ето тя не се чув­с­т­ва­ше добре. Поради то­ва тя тър­се­ше не­що ново. И та­ка с вся­ко по­доб­но но­во ос­но­ва­ва­не се по­доб­ря­ва­ха условията.
И бе­ше не­що естествено, по­-доб­ро­то да на­ме­ри сво­ето подражание. Те- зи бя­ха фактите, на ос­но­ва­та на ко­ито през вре­ме­то на тре­та­та под­ра­са се стиг­на до оне­зи про­цъф­тя­ва­щи държави, ко­ито се опис­ват в те­ософ­с­ка­та литература. И лич­ни­те опитности, ко­ито се добиваха, на­ми­ра­ха под­к­ре­па от стра­на на онези, ко­ито бя­ха пос­ве­те­ни във веч­ни­те за­ко­ни на ду­хов­но­то развитие. Самите сил­ни вла­де­те­ли по­лу­ча­ва­ха посвещението, за да има лич­на­та спо­соб­ност ед­на сил­на опора. Чрез сво­ето лич­но усър­дие и чрез сво­ята лич­на спо­соб­ност чо­ве­кът ста­ва спо­со­бен да бъ­де посветен. Той тряб­ва да раз­вие сво­ите си­ли пос­те­пен­но за­поч­вай­ки от до­лу нагоре, за да мо­же да по­лу­чи след то­ва оза­ре­ни­ето отгоре. Така се ро­ди­ха пос­ве­те­ни­те ца­ре и ръ­ко­во­ди­те­ли на на­ро­ди­те в Атлантида. В тех­ни­те ръ­це има­ше го­ля­ма власт; го­ля­мо бе­ше съ­що и уважението, ко­ето им се оказваше. Обаче в то­зи факт се кри­еше съ­що и при­чи­на­та за упа­дък и разложение. Развитието на па­мет­на­та спо­соб­ност до­ве­де до пъл­нов­лас­ти­ето на личността. Човекът ис­ка­ше да пред­с­тав­ля­ва не­що чрез то­ва свое пълновластие. И кол­ко­то по­-го­ля­ма бе­ше властта, тол­ко­ва по­ве­че ис­ка­ше той да я из­пол­зу­ва за се­бе си, честолюбието, ко­ето се бе­ше развило, се пре­вър­на в из­ра­зен егоизъм. И с то­ва бе­ше да­де­на зло­упот­ре­ба­та със силите. Когато се помисли, как­во мо­же­ха ат­лан­т­ци­те чрез вла­де­ене­то на жиз­не­на­та сила, ще се разбере, че та­зи зло­упот­ре­ба тряб­ва­ше да има мощ­ни последствия. Една ши­ро­ка власт над при­ро­да­та мо­жа да бъ­де пос­та­ве­на в служ­ба на лич­но­то себелюбие.
Това ста­на в пъ­лен раз­мер чрез Четвъртата под­ра­са /пра-Туранците/. Принадлежащите на та­зи ра­са хора, ко­ито бя­ха за­поз­на­ти с вла­де­ене­то на го­рес­по­ме­на­ти­те сили, ги из­пол­зу­ва­ха мно­го пъти, за да за­до­во­лят сво­ите соб­с­т­ве­ни же­ла­ния и алчност. Обаче из­пол­зу­ва­ни по то­зи начин, те­зи си­ли се раз­ру­ша­ват дейс­т­вай­ки ед­ни вър­ху други. Това е също, как­то ко­га­то кра­ка­та на чо­ве­ка би­ха се дви­жи­ли твър­дог­ла­во напред, до ка­то гор­на­та част на тя­ло­то би ис­ка­ла да вър­ви назад. Такова раз­ру­ши­тел­но дейс­т­вие мо­же­ше да бъ­де въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­но са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че в чо­ве­ка се раз­ви ед­на по­-вис­ша сила, ед­на по­-вис­ша способност. А то­ва бе­ше си­ла­та на мисълта. Логическото мис­ле­не дейс­т­ву­ва за­дър­жа­що вър­ху его­ис­тич­ни­те лич­ни желания.
Произхода на то­ва ло­ги­чес­ко мис­ле­не тряб­ва да тър­сим при Петата подраса /пра-Семитите/. Хората за поч­на­ха да се из­ди­гат над чис­тия спо­мен за ми­на­ло­то и да срав­ня­ват раз­лич­ни­те преживявания. И го­ре­щи­те же­ла­ния бя­ха ре­гу­ли­ра­ни спо­ред та­зи раз­съ­дъч­на способност, въ­об­ще вся­ко ед­но желание. Хората започ­на­ха да смятат, да ком­би­ни­рат чрез раз­ви­та­та раз­съ­дъч­на способност.
Те се на­учи­ха да ра­бо­тят в мисли. Ако по­-ра­но се от­да­ва­ха на вся­ко ед­но желание, се­га те пър­во се питат, да­ли ми­съл­та мо­же съ­що да одоб­ри же- ланието. Ако хо­ра­та на чет­вър­та­та под­ра­са се нах­вър­ля­ха ди­во в за­до­во­ля­ва­не­то на тех­ни­те желания, те­зи на пе­та­та под­ра­са за­поч­на­ха да се вслуш­ват в един вът­ре­шен глас. А то­зи вът­ре­шен глас дейс­т­ву­ва за­дър­жа­що вър­ху желанията, ма­кар и да не мо­же да уни­що­жи пре­тен­циите на его­ис­тич­на­та личност. Така пе­та­та под­ра­са пос­та­ви под­ти­ка за дейс­т­вие във вът­реш­нос­т­та на човека.
Човекът ис­ка да уреж­да в та­зи своя вът­реш­ност със се­бе си това, ко­ето има да вър­ши или да изостави. Обаче това, ко­ето бе при­до­би­то във вът­реш­нос­т­та ка­то спо­соб­ност на мисленето, до­ве­де до из­губ­ва­не­то на влас­т­та над при­род­ни­те сили. С то­ва ком­би­ни­ра­що мис­ле­не той мо­же­ше да по­ко­ря­ва са­мо си­ли­те на ми­не­рал­ния свят, но не и жиз­не­на­та сила. Сле- дователно пе­та­та под­ра­са раз­ви мис­ле­не­то за смет­ка на влас­т­та над жиз­не­на­та сила. Но имен­но бла­го­да­ре­ние на то­ва той съз­да­де за­ро­ди­ша за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на човечеството. Сега личността, себелюбието, его­из­мът мо­жа­ха да бъ­дат кол­ко­то и да е големи; чис­то­то мислене, ко­ето ра­бо­ти на­пъл­но във вът­реш­нос­т­та и не мо­же ве­че да за­по­вяд­ва не­пос­ред­с­т­ве­но на природата, не мо­же да при­чи­ни та­ки­ва уни­що­жи­тел­ни действия, как­то зло­упот­ре­бе­ни­те по­-ра­но сили. От та­зи пе­та под­ра­са бе из­б­рана на­й-­на­да­ре­на­та част, ко­ято на­джи­вя упа­дъ­ка на чет­вър­та­та ко­рен­на ра­са и об­ра­зу­ва за­ро­ди­ша на петата, Арийска раса, ко­ято има за­да­ча да раз­вие на­пъл­но мисли­тел­на­та си­ла с всичко, ко­ето е свър­за­но с нея.
Хората от Шестата под­ра­са /Акадийци/ раз­ви­ха още по­ве­че мис­лител­на­та си­ла от­кол­ко­то петата. Те се раз­ли­ча­ва­ха от та­ка на­ре­че­ни­те пра­-Се­ми­ти чрез това, че до­ве­до­ха го­рес­по­ме­на­та­та спо­соб­ност до при­ло­же­ние в един по­-ши­рок сми­съл от­кол­ко­то първите. Казано бе, че раз­ви­ти­ето на мис­ли­тел­на­та си­ла не поз­во­ля­ва­ше пре­тен­ци­ите на его­ис­тич­на­та лич­ност да стиг­нат до уни­що­жи­тел­ни действия, ко­ито бя­ха въз­мож­ни при по­-пред­ни­те раси, но че те­зи пре­тен­ции не бя­ха уни­що­же­ни чрез нея. Пра-Семитите уреж­даха пър­во тех­ни­те лич­ни от­но­ше­ния така, как­то им вдъх­ва­ше тях­на­та мис­ли­тел­на способност. На мяс­то­то на прос­ти­те же­ла­ния и по­хо­ти се яви остроумието. Настъпиха дру­ги ус­ло­вия и от­но­ше­ния на жи- вота. Докато пред­хож­да­щи­те ра­си бя­ха склон­ни да приз­на­ят ка­то ръ­ко­во­ди­тел този, чи­ито де­ла се бя­ха за­пе­ча­тали дъл­бо­ко в паметта, или ко­ито мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху един жи­вот на бо­гат спо­мен сега, та­ка­ва ро­ля бе приз­на­та на умния. И ако по­-ра­но бе­ше ме­ро­дав­но това, ко­ето жи­ве­еше в един до­бър спомен, се­га ка­то на­й-­доб­ро се счи­та­ше това, ко­ето на­й-­доб­ре прос­вет­ва­ше на мисълта. По-рано под вли­яни­ето на па­метта хо­ра­та се пре­дър­жа­ха към да­де­но не­що до тогава, до­ка­то то се ока­же­ше ве­че недостатъчно, не­за­до­во­ли­тел­но и тогава. . . в то­зи пос­лед­ния слу­чай се по­лу­ча­ва­ше от са­мо се­бе си, че с ед­но но­ва­тор­с­т­во про­ник­ва­ше онзи, кой­то бе­ше в със­то­яние да по­мог­не при един недостатък. Обаче под въз­дейс­т­ви­ето на мис­ли­тел­ната спо­соб­ност се раз­ви ед­на жаж­да за но­ва­тор­с­т­во и за изменение. Всеки ис­ка­ше да про­ка­ра това, ко­ето не­го­вия ум му подсказваше. Ето за­що в пе­та­та под­ра­са за­поч­на­ха да се явя­ват нес­по­кой­ни състояния, ко­ито в шес­та­та до­ве­до­ха до там, че се по­чув­с­т­ва не­об­хо­ди­мос­т­та сво­ен­рав­но­то мис­ле­не на от­дел­ния човек, да бъ­де пос­та­ве­но под об­щи закони. Блясъкът в дър­жа­ва­та на тре­та­та под­ра­са по­чи­ва­ше на това, че об­щи­те спо­ме­ни про­из­веж­да­ха ред и хармония. В шес­та­та под­ра­са то­зи ред тряб­ва­ше да бъ­де про­из­ве­ден чрез из­мис­ле­ни закони. Така в та­зи шес­та под­ра­са тряб­ва да тър­сим про­из­хо­да не на прав­ни­те и за­кон­ни разпореждания. И през вре­ме на тре­та­та под­ра­са ста­ва­ше от­де­ля­не­то на ед­на гру­па хо­ра са­мо тогава, ко­га­то та­ка да се ка­же тя бе­ше из­т­лас­ка­на от общността, за­що­то тя не се чув­с­т­ву­ва­ше доб­ре сред съ­щес­т­ву­ва­щи­те чрез спо­ме­на състояния. В 6-та под­ра­са то­ва бе­ше съв­сем различно. Властву- ващата мис­ли­тел­на си­ла тър­се­ше но­во­то ка­то такова, тя под­буж­да­ше към пред­п­ри­ятия и но­ви основания. Ето за­що Акадийците бя­ха един на­род из­пит­ващ ра­дост да пред­п­ри­емат не­що ново, да колонизират. Особено тър­го­ви­ята тряб­ва­ше да под­х­ран­ва но­во­раз­ви­ва­ща­та се мис­ли­тел­на и раз­съ­дъч­на способност.
При Седмата под­ра­са /Монголите/ съ­що та­ка се раз­ви мис­ли­тел­на­та способност. Обаче в нея бя­ха ос­тана­ли ка­чес­т­ва на пре­ди­ду­щи­те раси, а имен­но на 4-та подраса, в мно­го по­-си­лен раз­мер от­кол­ко­то при 5та и 6та. Те ос­та­на­ха вер­ни на чув­с­т­во­то за спомена. И та­ка те стиг­на­ха до убежде- нието, че на­й-с­та­ро­то е най-умното, това, ко­ето мо­же да се за­щи­та­ва пред мис­ли­тел­на­та спо­соб­ност най-добре. Те съ­що из­гу­би­ха влас­т­та над жиз­не­ни­те сили; оба­че това, ко­ето се раз­ви в тях ка­то си­ла на мисълта, има­ше са­мо­то не­що от при­род­на­та мощ на жиз­не­на­та сила. Вярно е, че те бя­ха из­гу­би­ли влас­т­та над живота, оба­че ни­ко­га не­пос­ред­с­т­ве­на­та на­ив­на вя­ра в та­зи власт. За тях та­зи власт бе­ше ста­на­ла те­хен Бог, по по­ръ­че­ни­ето на кой­то вър­ше­ха всичко, ко­ето счи­та­ха за правилно. Така за тех­ни­те съ­сед­ни на­ро­ди­те из­г­леж­да­ха ка­то об­се­бе­ни от та­зи тайн­с­т­ве­на си­ла и се от­да­ва­ха със сля­по доверие. Техните по­том­ци в Азия и в ня­кои ев­ро­пейс­ки об­лас­ти по­ка­за­ха и още по­каз­ват та­зи особеност.
Посадената в хо­ра­та мис­ли­тел­на спо­соб­ност мо­жа да дос­тиг­не сво­ята пъл­на стойност в раз­ви­ти­ето ед­вам тогава, ко­га­то тя по­лу­чи един нов под­тик в 5-та, ко­рен­на раса. 4-та ко­рен­на ра­са мо­же­ше да пос­та­ви та­зи спо­соб­ност са­мо в служ­ба на това, ко­ето бе­ше въз­пи­та­но в нея чрез дар­ба­та на паметта. 5-та дос­тиг­на пър­во до та­ки­ва фор­ми на живота, за ко­ито спо­соб­нос­т­та на мис­ле­не­то е ис­тин­с­ки­ят инструмент.
http://acapt.blogspot.bg/2016/01/blog-post_16.html?spref=fb


Рудолф Щайнер