The origin of the word OM has convincing clues to follow on its own. The Hindu tradition links the word very strongly to:

" ...something divine yet something human ... a Trinity aspect tied to Creation... imperishable... truth... that which is beyond the sun in the cosmos... " ref.

In Romanian language the spoken word for 'MAN' has quite a surprise too... it suggests the creation name for man has similar ancient ties and it is nothing other than... OM ref .

Now look at the ancient Hindu inscription found in one of the early temples depicting the complete OM symbol. Mouse over the image and ponder on what you see... has anyone wondered where the expression 'aiming for the bulls eye' ever originated?



Произходът на думата OM има убедителни улики, за да следват по себе си. В индуистката традиция свързва думата много силно, за да:

"... нещо божествено още нещо човешко ... един аспект Троица обвързани Създаване ... нетленни ... истина ... това, което е отвъд слънцето в космоса .. . "изх .

В румънски език говоримия дума за "MAN"има доста изненада твърде ... това подсказва името на създаването на човека има подобни древни връзки и това е нищо друго, освен ... OM изх .

Сега погледнете на древния индуски надпис намерен в един от най-ранните храмове, изобразяващи пълна символ OM. Мишката върху снимката и размишлявам върху това, което виждате ... има ли някой се чудеха, когато изразът "с цел за бикове око"някога произхожда?

http://thehiddenrecords.com/om

























































http://thehiddenrecords.com/om

Учителят казва: Когато Учителят се ражда, Той се ражда като нероден. Т.е. това е само слизане, явяване – няма раждане.
Ако имате любов към Истината, ще ме познаете. Всичко друго е без значение за вас.
Ако искате да ме видите, вие трябва да обожествите своето уединение.
Аз познавам Бога отпреди сътворението, казва Учителят.
На чистия дарявам Любов; на мъдрия дарявам безмълвие; на истинния дарявам Бездна.
Аз не нося време в Себе Си, аз нося вечност и Истина.
Обиколил съм всички слънчеви системи.
Аз Съм, Който ще обърна и смекча сърцата на този народ.
Тука, казва Учителят, няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявява чрез мене.
Това, което се нарича „страшен съд“ е за тези, за които ще настане нощ за 12 милиарда години. Това е идеята на страшния съд, т.е. Бог ще се оттегли от тези същества.
Аз Съм, Който правя само веднъж опит с един човек; вторият път правят опити другите. Т.е. един път го привиква и му предлага Учението, после е свобода.
Аз много пъти съм казал на дявола да ме глътне, но той не ме иска.
И в новата епоха ще говоря пак за Любовта.
Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма – има тесен път.
Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия.
Който възприеме, ще расте; който не – остава за други еволюции.
От 7 милиарда години законите на Бялото братство не са се изменяли на една сто милионна част.
Аз 10 пъти съм умирал и 10 пъти съм възкръсвал.
Ако болният в даден случай, преди да съм го излекувал ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако той ме обикне, ще оздравее – това е закон.
Аз искам да бъда непознат на хората.
Ако ви говоря, за една година ще се оправите. Пък ако не ви говоря, на вас ви трябват 20000 или 25000 години. Те трябва да минат, за да има микроскопическо подобрение.
На мнозина казвам: Аз Съм престанал да бъда добър. Има нещо много по-дълбоко от тази доброта.
Не отлагайте за следващия си живот, ще се влоши положението ви.
Казвам: Никакъв баща нямам, без баща съм, без майка съм.
Хората плачат, нещастни са. Но Аз казвам: Това е благословение.
Тези от вас, които не работят, ще останат назад.
Ние знаем, че идва нещо страшно в света, което светът никога не е виждал. Когато светът го види, дори и на малките деца ще побелеят косите.
Казвате: Ние от 20 години, как сме тръгнали в този път... Аз от хиляди години считам, че нищо не зная, а вие от 20 години мислите, че много знаете.
Ние разполагаме с такова знание, за което съвременните хора нищо не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесън, т.е. за обикновени неща.



2 идея за размишление:
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

Невъзможните неща са възможни, а възможните са невъзможни.
Лесният път е най-мъчен; най-мъчният път е най-лесен.
Бог ще уреди всичко. Учителят казва: Не е така. Бог ще нареди всичко, но чрез тебе – чрез твоя ум, чрез твоето сърце.
За глупавия човек всичко е спънка.
Има сиромашия, която е желателна: тя развива търпението и започва да търси богатството вътре в себе си.
Смъртта е резултат от неправилно приложение на Любовта.
Лошите хора трябва да бъдат богати, за да имат с какво да се занимават, иначе те биха направили многократно повече престъпления.
Без любов всичко е загуба.
Учителят казва: Наричате ги „болки“. Не са болки, това е учене на нещата, това е изучаване.
Престанете ли да страдате, вие сте фалирали.
Нито времето ще изправи живота ти, нито Господ. Но ти ще кажеш: - Аз ще изправя живота си съобразно Божествените закони.
В противоречията и страданията се крият нова мисъл и велико благо.
Човешкото ограничение заробва, а Божественото ограничение освобождава.
Човек може да бъде лош или добър, но не и животът.
И боговете знаят, чене трябва да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си.
Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си.
Успехът е в ръцете на Бога, а доброто е в човешки ръце.
Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости.
Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже.
Всеки човек, който е бил поставен в добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал.
Каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
Ако ви дават щастието на земята, не го вземайте, защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Ако лекарите при сегашните условия на живота успеят да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло в света. Затова не им е дадено да разбират и да лекуват.
Здравият човек прави много зло и много тежки карми и за себе си, и за другите, затова болестите идат като спирачки.

3 лекция
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(продължение)

Аз не мога да обичам първо човека. Това е въобще погрешен метод – трябва да обичаш Бог в човека, не самия човек.
За мене злото не съществува, казва Учителят, Аз имам много остро ухо.
Реалността е вътре в мене, а не в огледалото.
Говоря ви, защото имам отношение към вас.
Аз съм от тия, които всякога са били в Бога – и в миналото, и сега.
Само един реален свят има за мене, няма два свята.
Аз намирам смисъла на живота на съвсем друго място. Тук само ще кажа, че смисълът не е нито в този свят, нито в другия свят.
Мога да влея в душите ви това, което никога не сте имали.
Аз съм Любов и Аз съм Пътят.
Аз не проповядвам никаква религия.
Който веднъж се е срещнал с мене реално, работите му почват да се нареждат добре.
Бог ме създаде така, че Той у мене да урежда нещата, аз нищо не уреждам. Той така ме създаде, че Той е Уредителят. По-хубаво нещо от това няма. Вие сте видяли, хората сами искат да уреждат живота си и нищо не уреждат. Това не е тяхна работа, а на висшите същества. А работата на човека е да влезе в древността си, която Учителят я нарича Любовта, Мъдростта и Истината.
Аз съм ходил до дъното на ада.
Аз искам да бъдете в огнената пещ.
Не е важно дали външният свят ни одобрява или не.
Аз мога да накарам и мухите, и пчелите даже да ви обичат.
Както Аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
За мене няма тайни на Земята.
Не може да ме обича някой, когото и аз не съм обичал.
Ако е до времето само, аз мога да ти дам време колкото искаш, стига да работиш. Става въпрос, че Учителят може да удължава и живота, стига да се определиш твърдо да работиш.
Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си.
Ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях.
Казват хората за мене: „Той там омагьосва тия хора, омотава ги“. Не! Аз омотавам хората в Истината, а ги размотавам от лъжата.
Какво значи да ме последваш? Значи да приемеш свободата и да живееш в Истината.
Сега вие чакате да дойде Христос. Там, дето има лъжа, христовият крак няма да стъпи, туй да го знаете.
Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога.
Аз казвам: Бъдещият свят ще е направен от Истина.
Кой създава кризите в света? Учителят отговаря: Сам Господ, Той ги създава. В кризата това е времето да израстваш, да покажеш благородство и истинолюбие.
Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома си? – казва Учителят. – Мога.
За Бога няма сектанти в света. Сектанти никъде не съществуват, защото всичко е в ръцете на Бога, всичко се ръководи от Един Бог. Тука само малко ще ви обясня: ако Бог те е изпратил в някакво черно място при черен Учител, то е защото след време да можеш да познаеш истинския Учител и да го различаваш. Там си, за да наблюдаваш, да се учиш и след време да знаеш разликата. Така че всичко се ръководи от Бога и Бог знае какво прави.
Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.
Повече от 30 години мене ме считат, че нещо не ми достига, (църкви и други), че моят ум не е на място. Тия, които ме считаха така, техният ум изхвръкна.
Всеки човек, който не обича Христос, не може да обича и мене, няма да му бъде дадено. Всеки човек, който обича мене, обича и Христос.
Казвам: Аз не вярвам в Бога. Аз Го виждам. Той е вътре в мене и навсякъде Го виждам. Ти вярваш, а аз Го виждам. Аз ходя в Него и навсякъде Той ме ръководи. И знанието, за което ви говоря, е за съвършените.
Само пред Бога имам страх, затова претеглям всяка своя дума.
Някои питат: Достъпно ли е вашето общество? Учителят отговаря: Щом си определен от Бога, достъпно е.
Има кой да се грижи за вас, но тези същества не са на Земята, те са извън Земята.
Ако вярваш в мене, аз мога да те избавя от ада.
Казвате: Ако Бог е с нас... Учителят казва: Той е с нас. Въпросът е вие дали сте с Него.

Ще говорим за орела и като дух, и като птица.
Орелът е същество, докоснато от най-древното време.
Орелът е същество, търсач на праобраза. Той е повече дух, отколкото е птица. Ние го виждаме като птица, но той е повече дух. Той е част от древната изконна сила и мощ, затова той прилича на древен войн.
Докато повечето птици са енергии, то орелът е концентрирана сила. Той е мълчалив, величав и недостъпен. Даже и при приятелство той си остава недостъпен.
Орелът е дихание на древно и епично същество-войн. Енергията му е мощен двигател и затова той царства, той е властител. Той никога не прави излишни полети, нито безсмислен лов или лов без необходимост. Орелът има огромна концентрация, а тя е част от първичната сила.
На него му е било позволено да се взира само в долните светове, но не и в Бога. Това същество е отпаднало от расата на боговете, но то си остава с висока сила, с могъщи криле, много гордо същество и неподвластно на време и сътворение. Макар, че изглежда сътворено, т.е изглежда уловено от сътворението, но то живее повече в духа.
Друга истина за него е, че това е много концентриран убиец, особено когато е много гладен. Енергията на орела е станала хищна, защото не е била приета от Божията Изначалност.
Орелът – това е същество от вихрова сила. Той е подвластен само на Великия замисъл. Има окултна тайна в орловата сила, нещо от Първичния вихър.
Орелът – това е изначалният стремеж да се проникне в неизбродимото, в Пустотата, но не му било позволено, има дълбока причина. Тази царственост, която я има в орела, е послание от изначалната сила и енергия; изначаланата сила и енергия, точно царствена и властна.
Да се стреля срещу орел е равнозначно на много тежка участ, защото вече нещо дълбоко те е видяло, а това означава, че те чакат много тежки и мъчителни прераждания в живота.
Това недостижимото е свързано с устрема на орела. Някога в миналото си той е искал да достигне до нивото на боговете, но нещо не му е достигнало и нещо е останало в устрема му и в осанката му... Но, нещо не е било допуснато.
Орелът е властелин на въздуха, докато боговете са властители в Любовта. Те, боговете, дълго са я преследвали и са се установили в Нея. Орелът е изключителен преследвач, но не е могъл да осмисли Любовта.
Орелът е древна духовна стихия, отстранена от Тайната на Бога.
Орелът е стар войн. Той е скачал много пъти в Бездната, както и толтеките. За да се научи на своя полет, много пъти е трябвало да скача в Безкрая.
Орелът е мощно същество, което владее своя полет, своята устременост. Дори той се опиянява от своя полет и от своя устрем. Устремът му е опиянение. Макар че е изпуснал Любовта, той владее духовни неща – сила, концентрация, изненада.
Орелът е загатване за нещо недостижимо. Учителят казва: Вие трябва да бъдете идейни орли, орли на високата мисъл в света. И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, на Мъдростта и орли на Истината.

Ако човек вземе вода от планински ручей и вода от чешмата в апартамента си, външно няма да забележи никаква разлика. Но ако се сложи една капка от планинския ручей и от водопроводната вода върху чиста стъклена пластинка, ще забележи, че структурата и формата на едната и другата капка са съвършено различни. Около капката от планинския ручей се вижда, че нейният кант има правилен строеж и по вид наподобява бисер. Капката от чешмата има неравен, начупен кант. Ако се изчака капките да изсъхнат, а след това да се изследват под микроскоп, то там, където е била капката от планинския ручей се наблюдава ясна решетъчна структура, докато на мястото на другата изсъхнала капка се виждат само малки прашинки. Този прост опит показва, че има принципна разлика между водата от планинския ручей и тя е жива вода, и водата от водопроводната мрежа – мъртва.
Последствията за организма от употребата на жива и мъртва вода са големи.

Живата вода е енергийно заредена и, изпита от човека, тя го зарежда с енергия, докато изпитата мъртва вода му отнема енергия. /Жизнената сила на водата се измерва с Бовиси. Енергията на човека е равна на 6,5 хил. Бовиса. Водата от планинския поток има 8,5 хил. Бовиса. Пиенето на такава вода зарежда всяка клетка с допълнителна енергия, нужна за нормалната й функция, извеждането на токсините от нея./ Здравата вода, подходящо енергийно заредена, участва във всички химически реакции в организма. Всеки орган, който е обезпечен със здрава, енергийно заредена вода, може да изпълнява възложените му функции ефективно и леко. Токсичните вещества, отпадъците изцяло се отстраняват, а хранителните вещества, витамините и минералите се усвояват по най-добрия начин. Такава вода действа и като антиоксидант.

Водата, която е била подложена на някакъв вид замърсяване, е енергийно мъртва. Такава е водата в градските водопроводи – там водата минава през прави и ръждясали тръби, подлагана е на хлориране. Дори и да бъде очистена по най-съвършения начин, тя ще си остане мъртва вода.

Виктор Шауберг /1885-1958 г./, австриец, лесничей, много години е отдал върху изучаването на природната вода. И установил, че
вихровото движение на водата в планинския ручей и реките,

които никога не се движат по права линия, а постоянно изменят посоката на течението си, енергийно я зарежда. Именно такава вода дава жизнена енергия на растенията, дърветата, животните и човека. Особено буйна растителност, сочи той, се наблюдава в местата на водовъртежите – където водата допълнително се завихря и енергитизира. Постепенно в резултат само на своите наблюдения Виктор стига до извода, че водата – това е жива енергия и ние трябва непрекъснато да се учим от природата и нейната безкрайна мъдрост. И най-малкото – никога да не изменяме естественото течение на природните води.

Едва в наши дни учените напълно се съгласяват с изводите, направени от талантливия самоук Виктор Шауберг, навремето осмиван от учените мъже. Косвено потвърждение за чудесата на живата вода се наблюдава сред компактните групи население с най-много дълголетници – народите, обитаващи Кавказ, Андите, Хималаите, Каракорум – тъкмо те пият жива вода от планинските ручеи. Сега учените са установили, че даже мъртвата вода от водопроводната градска мрежа може да бъде „съживена“, ако й се придаде някакъв вид вихрово движение. На този принцип са създадени различни устройства за зареждане на водата с енергия: бимер и оживител на водата „Нордик“ в САЩ, енергостимулатор ADR, Аква-вихър, система за жива вода на Грандер, енергетическа чаша на Манфред Бауер и др. Живителни свойства има и намагнитената вода.



От http://aura-1.net

Геопатогенните полета представляват високочестотни излъчвания с дължина на вълната, лежаща в дециметровия диапазон. Те имат своя характерна структура и се отличават от известните в техниката излъчвания. Тези полета се разделят на:

Геопатогенни зони, представляващи неголеми участъци от земната повърхност. Размерите на тези зони от вредоносни излъчвания и тяхната форма са много разнообразни. Нашата планета е покрита с гъста мрежа геопатогенни зони, през които тя поема енергия от Космоса или излъчва своята. Възлите на земната енергийна мрежа са разположени строго последователно: от северния полюс към южния между тях има 2,5-метрова дистанция, а от изток на запад дистанцията е 2 метра.

Известни са естествени геопатогенни зони, характерни за подземни водоносни жили, находища на руди и нефт; но има и изкуствено създадени зони от водопроводи, сметища, канализации, метро, рудници и пр.

Координатни /геобиологични/ мрежи, имащи в основата си полета на излъчвания, които произлизат от водоносни жили. Към тях се отнасят:

мрежата на Хартман, представляваща правоъгълници със страна, както бе казано, от север на юг средно 2,5 метра, от изток на запад средно 2 метра;
диагоналната мрежа на Кари, при която излъчванията образуват правоъгълник 5x6 м с две диагонални направления на излъчванията по отношение на северно-южната ос;
ромбовидната мрежа на Ватман с размери на ромба 16x16 м, с диагонал 22,5 м и с ориентировка на оста в посока север-юг.
Продължителното въздействие на излъчванията на геопатогенните зони може да причини хронични заболявания - важен фактор за възникването на злокачествени новообразувания и много други. Това важи най-вече за разположението на леглото, където човек пребивава средно около 8 часа в денонощието. В зависимост от разположението на леглото по отношение на мрежата на Хартман, настъпват следните заболявания и неразположения:



А. Световъртеж, умора сутрин след пробуждане, нарушение на равновесието, разстройство на психиката.

Б. Световъртеж, умствено изтощение, главоболие, нарушение на зрението и слуха, разстройство на психиката, инфаркт.

В. Общо отслабване на процесите на метаболизма, болести на бъбреците и жлъчката, инфаркт, рак на белите дробове, гърлото, стомаха, пикочния мехур.

Г. Заболявания без отслабване на процесите на метаболизма, болести на жлъчния мехур, рак на белите дробове, стомаха.

Д. Заболявания на ставите на долните крайници, слабост на краката.

Е. Липсват типични прояви на заболявания.

Тези схеми красноречиво говорят, че понякога сами си поръчваме заболяванията, включително рак, когато поставяме кревата си на неподходящо място.

Предпазване от геопатогенните полета и зони. Не се препоръчва човек да се намира дълго време в такива зони. Затова в някои страни проектантите ги избягват, като ги извеждат извън границите на жилището. Ако това не може да стане, възниква необходимостта да се определи разположението на вредните излъчвания в жилищните помещения. За тази цел е нужно да се потърси помощта на специалист-радиестезист.
Осезаема вреда може да причини само постоянното пребиваване на подобно място. Кухненската маса например може да остане на мястото си, ако бъдат установени геопатогенни излъчвания, но леглото, работното място трябва да се преместят в безопасна зона. Ако по една или друга причина това е невъзможно, предприемат се мерки за обезопасяване, неутрализация, екраниране или отслабване на вредните излъчвания.

Съществуват естествени и изкуствени екрани в зависимост от употребяваните средства.

Към естествените се отнасят различни материали /сяра, вар, глина, плочи от варовик, мраморни плочки/, смола, кехлибар, тамян, колофон, растения /наръч житни класове, ръж, ечемик; живи цветя: здравец, бегония, кала; главички чесън, лук; диви кестени, папрат/.

Към изкуствените екрани спадат червени тухли, мраморни плочи с дебелина 2,5-3 см, алуминиево фолио, огледало, поцинкована ламарина; спирали от меден проводник, картонени пирамиди.

Екраните, естествени или изкуствени, са най-ефективни, когато се поставят под дюшека или кревата.

Предпазване с диви кестени. Те се поставят под дюшека с такъв разчет, че един кестен екранира около себе си геопатогенно излъчване с площ 20 см в диаметър. Или, с други думи, кестените се нареждат в шахматен порядък на разстояние около 20 см един от друг под дюшека. Те притежават и друго полезно свойство, високо ценено от нашия народен лечител Петър Димков - непрекъснато излъчват мека, жива, слънчева енергия, акумулирана в тях. Условието е кестените да бъдат сухи и да се сменят през 3 месеца.
Предпазване с меден проводник. От изкуствените екрани най-достъпен и ефективен е медният проводиник. Взима се нелакиран проводник с дебелина 2-3 мм. За целта може да се използва електрически проводник от магазина, като се снеме изолиращата го материя. От него се правят 3 кръга с дължина на окръжността 100 см и се нареждат под дюшека /в областта на главата, пъпа и под коленете/.

В практиката на радиестезията /способност на човека да улавя излъчванията/ се срещат и редица други информационни полета, които задължително трябва да се имат предвид при провеждането на изследвания в жилищните помещения. Към тях се отнасят излъчванията на различни материали и форми.

Радиестезичното излъчване, характерно за дадения състав на материала, от който е направено жилището, често се явява информационно. В този случай се определя радиусът на излъчванията и тяхната полярност.

Друг източник на излъчвания е излъчването на формите, зависещо от конфигурацията на един или друг предмет, конструкцията на сградата. Така например ъгловите форми имат негативно излъчване и то е характерно за панелните сгради, ъглите в помещението.

Пример на положително излъчване, отслабващо негативните явления, е формата на сградата, в чиито пропорции е залегнал принципът на златното сечение. Такива форми и пропорции имат църквите, катедралите, пагодите, джамиите, древните храмове, известните архитектурни паметници и пр.




http://www.dar-center.com/article/?article=868

ЧИСЛАТА
(Лекция 3)

От Учителя:
Числата са Древен език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа – това са първите 10 сили на Бога, Десетте пътя, десет Негови идеи, качества, 10 погледа.
Числата си имат свой таен живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.
Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.
Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.
Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая – качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала, копнежът е от сърцето, само припомням, стремежът е от Душата, Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)
Десетте пътя, десетте числа:
Единицата – Вдъхновение и чисто творчество;
Двойката – число на работа, усърдие, стараене;
Тройката – равновесие и успокояване;
Четворката – движение и търсачество, Търсач на Същността;
Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта;
Шестицата – стремеж, откриване на тънкости;
Числото седем – освобождение и Свещено знание;
Числото осем – Висш контрол, самодисциплина;
Числото девет – Достойнство и Път към завръщането;
Числото десет – Пълнота и блаженство.
Ще обясня.
Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.
Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи – но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)
Второ, двойката: тука е човекът – стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.
Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.
Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.
Петицата – тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.
Шестицата – тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.
Седмицата – тука Словото се разглежда като Храм. Тука много се държи на Словото, в седмицата. Тука се извайва Словото.
Осмицата – това е висок контрол, концентрация, умение да се събираш. Тука е Дълбокият вътрешен мир, защото тука умът е пленен. Тука се намира и себепроникването, и себеразвитието.
Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума. Тука е виждането на Скритото.
(Има хора, обяснявал съм преди, спомням си в София един разговор: „Отидох на Рила на една хубава полянка – голяма тишина, голямо вдъхновение“. „Ами, викам, това е тишината и вдъхновението на полянката, то не е твое. Когато си в шума, сред света, където бучи, където стават катастрофи, където текат коли с „Бърза помощ“ и т.н., да царуваш, да си в покой – това е Тишина, това е разбиране. Другото е една игра, взето назаем. Ти трябва да имаш Тишината в себе си, а не някъде в планината. Може да си ходиш, но трябва да разбереш, че истинската Тишина трябва да влезе в тебе и трябва да си я изработиш сред шума“.)
Десетката – Блаженството. Който го е познал, съжалява пътя на света, удоволствията и тяхната бедност. Тук Бог е открит. Случил се е изразът: Да бъде Твоята Воля. Тука е Блаженството, тука е Пълнотата, която се лее като еликсир върху избраните – тези, които истински са Го търсили. Не половинчато, не донякъде и са се отказали – които са Го търсили докрай.
По-дълбоко от всичко това е само Нулата, Мистерията. Но Мистерията не е число – тя превъзхожда числата. Тука, в Нулата, няма форми, няма числа, няма звуци, няма вкус, няма качества. Никакво зло, никакви страдания, никакви пътища, никакви граници. Тя е Безкрайност. Тука даже на по-дълбокото ниво няма Мъдрост и никакви достижения. Нулата е Абсолютна Бездна и от тук е излязла Единицата.
Накратко ще ви кажа защо числото 13 е фатално и защо е число на Вечната Любов. Учителя го обяснява. То е подобно на Любовта: когато разбереш Любовта – тя е благословена; когато не я разбереш, тя става проклятие за тебе. Същото е с тринайсет: числото 1 е Бащата, 2 е Майката, 3 е Синът, 4 е Дъщерята. В числото 13 липсва двойката, липсва Майката, липсва Любовта.
Казва Учителя: Всяко нещо, в което липсва Любовта, е фатално. Ето защо числото 13 е фатално. Много хора и досега се страхуват от него – в него има трудност. Но който е разбрал Любовта, разбира, че това число е велико. Това е число на Вечната Любов – но който има правилно познание на Любовта. Така.
Да се върна.
Нулата е Бездна – от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата – и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.


ЧИСЛАТА
Продължение
(Трета идея за размишление)

Числата са Тайна на една скрита култура. Числото е вход в собствената си идея.
Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път. Числата са сили на определени невидими Същества – те общуват помежду си. И както казах, числото 13 е и Свещено, и опасно.
Единицата е Началото на Вселената – нещо, слязло от Мистерията. Слиза и става Начало, Водач. Числото 2 се е явило при разделение, отделяне – когато Единицата е станала на две. Изгубването на Единицата означава изгубване на истинското Знание и означава гибел. Числото две е затворено от неумолимата Съдба. Но Съдбата, казва Учителя, също е Учител. Числото 2, числото на Съдбата, учи хората. Някои мислят, че животът е борба, но аз съм обяснил: животът не е борба, а Дълбочина. Тука, в Единицата, е освобождението от всички проблеми на този свят.
И Учителя казва специални числа. Кои са те?
Едното от специалните числа е едно, две и три, в този ред (123). Те винаги освобождават: ако имаш Свещено отношение към тях, освобождават от беля. Това е Любов, Мъдрост и Истина.
Друго магическо число, казва Учителя: четири–три–пет (435). То дава голяма устойчивост и голямо равновесие. Тези, които искат устойчивост и равновесие, трябва да си напишат това число, да го наблюдават дълго, да го носят в себе си, да го гледат и т.н.
Ако искате да станете истински учен човек, има строго определено число – седем–пет–шест (756). Това е числото, ако човек иска да стане (говорим за Свещена наука) истински учен, а не ученото невежество.
Числото 16, казва Учителя, е много силно: то е Пазител. Слага се зад врати и т.н. То е число, при което Дяволът е много трудно да влезе през такава врата; всъщност не може да влезе, където има числото 16. Но ти трябва да живееш по този Път на Правилността, ако искаш числата, които са Същества, да работят за тебе.
Друго специално число, казва Учителя, е 800. Това е определеното число на Царството Божие. Това число означава, според Учителя, пълна победа на Доброто над злото.
Разбира се, и числото 1 – то означава, че Бог е най-важното нещо в живота и че Той е първото нещо, а не обществото. Нито семейството, нито религията, нито учението, нито оцеляването, нито живота: преди всички тези неща е Единицата – Бог. При Единицата си Дух; при двойката си човек. Числото 1 е един вид култура; числото 2 е друг вид култура. Но и то все някога ще се смири, защото числото 2 ще се умори от себе си. Защото, без смирение, това число, двойката, няма да има Водач. Тайната на живота е съсредоточеност, казва Учителя, в числото едно, съсредоточеност в Бога. Числото 1 е Могъща неподвижност – Тайната на Древния Покой, заключената Същност. Ако те докосне това число, докоснало те е и Тайното знание.
Учителя казва: Учителят е число, повишено в трета степен.
И казва: Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме с точност една стомилионна част от секундата. Така работи Бог като точност. Ще го обясня и по друг начин: някога искате да помогнете на някой човек – нищо не може да направите, ако не е дошъл строго определеният Божий час, Часът на Бога и позволението на Бога. Разбира се, старайте се, молете се, мислете хубаво; но този час, който съумее да го привлече, и този точен миг, той решава явлението – той, и за него си струва да се работи.
Окултните числа не са за човешкия път. Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш.
Човешката светлина отговаря на мрачно число. Който освети това число в себе си, се отделя от материята, от тъмното яйце. Тука, казва Учителя, е големият майсторлък – да накараш тъмнината в тебе да свети. Това е майсторлъкът на човека; това е Духовният човек. Умственият човек нищо не може да направи.
И Учителя казва: Вие сте много близо до Царството Божие: това е една междина, която дели този свят от Онзи свят. Това е една междина, но тя е една стомилионна част от милиметъра. Толкова сте близко и същевременно далече. (Дето казва Лао Дзъ: „Най-трудно се отваря отворена врата“.)
Числата са специални сили на определени Духове.
Например едно число, дадено от един френски познавач на окултните науки: той дава числото 545 – това отстранява всички вредни влияния, ако си го напишете четливо. Но четворката трябва да я напишете така: (Елеазар Хараш пише с ръка във въздуха, отворена четворка) като чаша – а не така, затворено, за да може в чашата да тече това Същество на четворката. Пет–четири–пет (545), написано красиво, четливо, поставено от двете страни на джиесема или на телевизора и електрически неща, отстранява всички вредни енергии. Според Учителя, това е число на жертвата. И тези Духове, събрани заедно, те отстраняват тези вредни влияния. Но разбира се, ти също трябва да се пожертваш за една Свещена идея, защото иначе ще се получи една игра на числа. А това не е игра, не е някаква романтика – това е наука, и то Дълбока наука. Тука няма нищо така казано, „между другото“.
И казва Учителя: Любовта е Тайно число в Бога. Тя не общува с Църкви, ритуали и човешки действия. Тя общува само с Бога и с устремените в Истината – а другите едвам-едвам ги докосва, колкото да не обезумеят.
Любовта обожествява страданията на преданите и устремените в Бога.
След грехопадението човекът е станал число на хаоса, а Бог е винаги число на порядъка.
Знанието е число, попаднало в капан. Знаещият може всеки ден да чете Библията – и нищо съществено да не разбере. Защо? Защото разбирането е друго число. Разбирането е число на Истинността, а Учителя казва: Истинността е самата Библия. Всичко друго е странично: Истинността е Библията.



АУМ

Има много поуки в чистия смях, няма да го коментирам. Ще ги изнеса нещата така, както са: 22 шеги от чистия смях, 22 тайни урока.
1. В двора на лудницата двама луди виждат два папагала, кацнали на едно дърво. Единият папагал е зелен, а другият е червен. Казал единият: - Ще се кача да ги сваля. – Свали само червения – съветва го вторият. - Защо? – Защото зеленият още не е узрял.
2. Двама луди играели на карти. Единият казал: - Шах! Другият казал: – Абе това да не ти е тенис?! Значи, има много хора, които мислят така: едно мислят, друго казват, съвсем трето излиза, а за четвъртото най-хубаво да не мислим.
3. В писхиатрията звъни телефон: - Моля, проверете има ли някой в стая № 10? – Няма - отвръща след проверката дежурния. – Благодаря Ви много, значи все пак съм успял да избягам.
4. Двама бивши пациенти от лудницата се срещат, единият водел малко пуделче за въженце. – Какво ще го правиш? – пита го другият. – Ще го продавам за 10 000 евро. – Този пудел за 10 000 евро? Никой няма да ти даде толкова много пари!
Те се разделили и на другия ден пак се срещат. – Е, какво стана с пуделчето? – Продадох го за 10 000 евро. – Как успя!? – Ами, платиха ми с две кокошки, всяка по 5 000 евро.
5. Габровка се оплаква на мъжа си: - Снахата ме обиди много тежко. Каза ми, че само съм харчела пари за лекарства, пък не съм умирала. Габровецът помълчал малко и казал: - Ама и ти, Пено, много провлачи този въпрос! Крайно време е да умреш.
6. В Япония изобретили робот, който улавя крадци. За пет минути в Америка уловил 86 крадци; в Италия за 5 минути роботът хванал 120 крадци. В България за 5 минути изчезнал роботът.
7. Един селянин се хвали на друг: - Ей, ако знаеш какво страшно плашило сложих на бостана! – И какво толкова много му е страшното? – Абе как да ти кажа, гаргите толкова много се уплашиха, че върнаха миналогодишната реколта.
8. Ако вие сте били на лов в гората и се чувствате много изморени, вземете камък и го захвърлете по мечка – умората ви ще изчезне моментално, за секунди.
9. Костенурката попитала дъщеря си: - Какво, ще се жените ли с детето на съседите? Костенурката казала: – Така мислим. Старата костенурка казала: - И дума да не става, че вие се познавате едва от 100 години!
10. Един човек пита журналист: - Абе вярно ли е, че ние българите сме продали сто хиляди компютъра на Япония? – Разбира се, само че не е Япония, а Ямайка; не са компютри, а компоти и не са ги продали, а са ги откраднали.
11. Стари хора са на плаж с внука си. Бабата влиза в морето и внучето вика на дядо си: - Дядо, към баба плува акула! Дядото казва: - Не се плаши, детето ми, който се е заял с баба ти, добро няма да види.
12. Големият молец казал на малкият молец: - Изяж си чорапа, защото няма да имаш никакво кожено палто за десерт.

13. – Най-сетне, господин Смит, започнахте да идвате навреме на работа. – Да, сър, купих си папагал. – Как папагал, нали Ви казах, купете си будилник! – Не чувам будилника, сър! Сега оставям будилника до папагала: будилникът като звънне, събужда папагала, а това което казва папагала, може да събуди и мъртвец.
14. Габровец пише писмо на баща си: „Татко, прати ми 20 лева, за да се снимам с годеницата ми и да ти пратя снимката, да я видите“. Бащата отговаря: „Сине, пращам ти 10 лева, сними само момичето, тебе вече те знаем“.
15. Двама наркомани пътуват в рейса и една баба казва на единия: - Чедо, ще станеш ли? Другият наркоман му казва: - Не ставай, знам го този номер – ти ще станеш, тя ще седне.
16. Главният готвач на една лудница издал заповед: всеки от лудите да се представя като име и да получава порцията си. Почнали да се изреждат: „Аз съм Васил Левски“, казал първият; „Аз съм Христо Ботев“, после „Филип Тотю“, „Стефан Караджа“, „Захари Стоянов“, даже „Фидел Кастро“. Накрая един казва: - Искам две порции. – Защо бе? – Аз съм Кирил и Методий. Както виждате, лудите си имат своя логика.
17. Попитали Пикасо, кое е най-голямото чудо в изкуството. Пикасо казва: - Рубенс. Защо? – Защото е нарисувал 2 000 картини, от които до нас са достигнали 4 000.
18. – Ало, Бърза помощ! Не зная какво да правя, преди малко измерих температурата на мъжа ми, 83 градуса по Целзий! – Драга госпожо, или сте объркали нещо, или извикайте пожарната.
19. – Докторе, все още ли нямам право да слагам капка алкохол в устата си? – Нали ви казах това още преди месец?! – Спомням си, но се надявах, че за това време медицината е отбелязала напредък.
20. Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го пита: - С какво храните свинете? Селянинът казал: - Ами като има царевица – царевица, а иначе – с отпадъци. Защо? – Аз съм от Асоциацията за защита на животните, не ги храните правилно – и направил голяма глоба на селянина.
След няколко дена идва друг и го пита: - С какво храните свинете си? – Ами със сьомга, със скариди, с хайвер... Защо? – Аз съм от ООН, не може така, когато милиони хора умират от глад, а вие да  храните така свинете си!... – и отново глоба.
След няколко дена идва трета проверка и го питат: - С какво храните свинете си? На селянина му омръзнало и казал: - Не ги храня! Давам им по 4 лева да си купят каквото си искат.
21. Двама скочили от самолет. Единият пита: - Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам планината?! – Няма, рано е, след пет минути! После пак: - Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам земята?! – Рано е!  И накрая: - Хайде да пускаме парашутите! – Ти за пет метра ли си?!
22. Мутра бил на екскурзия в Йерусалим, екскурзоводът разказва: - Ето на това място Христос се е възнесъл на небето, а тука – показва екскурзоводът – е живяла Дева Мария и тя се възнесла на небето. А там – показал екскурзовокът джамията –  там е живял Мохамед и мюсюлманите казват, че и Мохамед се е възнесъл. Мутрата казва: - Е-е-е, то тука цял космодрум, бе!
Това бяха, но се сетих и за една шега, която в София ми припомниха и я казах и там: Двама наркомани си говорели близо до реката. Минава една мутра и пита: - Абе тука реката плитка ли е, да мина с колата си? – Минавай смело, няма проблем, реката е плитка! Мутрата минава, колата потъва дълбоко. Връща се и казва: - Защо ме излъгахте? – Вярно е бе, плитка е, преди малко минаха едни гъски и водата им беше до кръста!

Изключително богато украсено е митологичното дърво на славяните. Те си представяли Вселената като един гигантски дъб, наречен Световното дърво. В короната му гнездо е свила вълшебната Жар птица, която е вестителят на боговете, пътуваща между световете на хората и небесните сили. Също така вълшебната птица охранява плода на живота - златната ябълка, която расте по клоните на дървото. В корените му живее огромна змия, чиято функция е да свързва световете на живите и мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са разположени 3-те вселенски свята - Прав, Яв и Нав. Прав е короната на Световното дърво - горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Това е мястото на върховната истина, където всичко е правилно. Яв е земният, явният свят на материалното. В корените на Световното дърво е Нав - подземният свят на смъртта и злото. Именно там обитават духовете на мъртвите хора (нави), змейовете и др. злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака - Чернобог, придружаван от своята страховита спътница - богинята на смъртта Мора. На входа към Нав се намира вечнозелената, винаги топла и светла градина рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В рая живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес, край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават рая, усвояват големи свръхестествени способности и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.

Над 3-те вселенски свята бди бог Троян. С 3-те си глави той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав - следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космическия баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодиянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, а равновесието между стихиите.

Тази концепция поразително съвпада с източните вярвания за Ин и Ян, доброто и злото, които трябва да се в баланс, иначе нашият свят не може да съществува.

Велика лечебна вода води до премахване на лошите помисли и негативизма у човек! Звузи невероятно, но наистина действа, при това за много кратък период от времетраене!

Здравословното състояние на даден човек не е просто плод от неговата физиологическа картина, а включва психика, емоция. Здравето е съвкупност от всичко и затова всичко трябва да върви добре, за да може организмът да функционира също така добре.

За доброто в човека и красотата на неговата душевност спомага специална лечебна вода. Тя се създава в бутилка със сини нюанси, в никакъв случай да не се използват други цветове за бутилката. Най-добре е даже тя да бъде наситено синя. Оставя се пълната бутилка на слънце за 12 часа. Това е достатъчно за създаването на лечебната вода.

Лечебна вода, наричана "синя слънчева вода", прогонва лошото от хората
Лечебна вода, наричана „синя слънчева вода“, прогонва лошото от хората

Пиенето става неограничено. Може да се консумира тази вода, наричана още „синя слънчева“, в изобилие. Това няма да навреди на нито едно сетиво, а напротив. Ще направи от човека по удовлетворен и спокоен, защото отключва хормона на щастието.

„Когато изпих първата си доза от водата, не можех да повярвам какъв човек съм. Започнах да говоря с всички, познати или непознати, но най-хубавото беше, че именно така си намерих приятелка. Винаги ме е било срам да заговарям момичета, камо ли да ги каня на среща. С лечебната вода обаче станах много по-уверен в себе си, защото всички лоши помисли изчезнаха. Станах истински щастлив, а жените усещат това и точно такива мъже харесват. Сега я пия няколко пъти в седмицата и съм щастлив постоянно.“ – споделя 25-годишният Майк Хайнен от Дортмунд.

Потребителите на специалната лечебна вода твърдят, че тя започва да действа само след час от нейната консумация. Разбира се, зависи и каква доза си изпил, но при всички случаи до 12 часа след пиенето човек вече е напълно щастлив и доволен от живота.

Вярванията на древните славяни включват богове, както и различните духове, демони, природни обекти, приказни същества и персонификации.
Според славяните, божествата са били по-съвършени от човека същества, които са знаели, можели и имали повече. Поради тези си качества те са можели да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги уважавал достатъчно, ако ги почитал по установения от традицията начин, ако следвал предписанията им, те го закриляли и му помагали, а в противен случай всячески го затруднявали, причинявайки му множество вреди. Поради това вярване славяните виждали зад всяка беда проява на божието възмездие и възприемали несгодите като предупреждение, че са поели по грешен път. Ако пък родът благоденствал, ако реколтата била изобилна и липсвали неприятности, те били сигурни, че живеят в съгласие с божествения закон, т.е. в хармония с природата.

БОЖЕСТВА

ПЕРУН


едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка; почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен "перк", "парг", което означава "удрям", "поразявам"и в общия славянски се е развило в "пiерун", "piorun", "parom", т.е. гръм, светкавица.
Някога господар на всичко и върховен бог бил Сварог - богът на небето и първичния огън. Той бил мирен бог - баща и съзидател. Имал трима сина - Даждбог Сварожич, добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората; яростният Сварожич - бог на земния огън, чието първо име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае; и Перун Сварожич - страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред. Когато славяните започнали да се разселват, те се сблъсквали с много чужди племена и животът им се превърнал в постоянна война за оцеляване, поради което започнали да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превърнал във върховен повелител, измествайки баща си.
Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел - дъждовете които предизвиква носят живот и плодородие на земята; за да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела; а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете, защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.


СВАРОГ

върховен небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н.
Някога Сварог бил върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го изместил и усвоил властта над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.

ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС

Името му се свързва с "влас" - косъм, козина, т.е. "облечен в кожи, скотовъдец". Някои го извеждат от "власть" - власт, мощ и "власти" - владея, притежавам, господствам.
Влас е богът на мъдростта, магията, познанието, скотовъдството, покровител на стадата и оттам - на богатството (колкото по-голямо стадо има човек - толкова е по-богат!).
Влас обитава "Долната земя"и в този план също е бог на мъртвите, но той символизира по- философски аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук "прераждане"означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия.
Влас може да бъде оприличен донякъде на кеметския (древноегипетския) бог на смъртта, прераждането и обновлението, Осирис. Това оприличаване, обаче, ще е ограничитилно, тъй като голяма част от характеристиките (оплодителни, плодотворни) на Осирис са присъщи на славянския Ярило, а не на Влас.
Влас не е партньор на Морена, а по-скоро нейна алтернатива или дори повелител, като господар на Нав. Вероятно именно Власовите владения славяните са наричали "рай" - термин, известен още от предхристиянския период, зад който стояла представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.



МОРА, МОРЕНА, МАРА, МАРЖЕНА
богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името й да е изведено от общославянския корен "мор", т.е. смърт или от глагола "морити" - убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с "морз" - мраз, студ. Морена е обитателка на подземното царство, обиталището на душите на умрелите, така наречените "мори". По вертикалата на Световното дърво тя заема най-долната от трите сфери, сферата на корените, на злите хтонични сили, където обаче съобитава и богът на стадата Велес, носещ тъкмо обратни на Морена характеристики.
Морена лесно може да бъде отъждествена със старогерманската Хелл, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи "Ад", т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Мора сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не.
Не съществува подобен еквивалент между Морена и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему. Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес.

ДОЛЯ, СРЯЩА, СРЕЧА

Богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Макош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки - веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източно-славянският вариант на богина Сряща.

КОЛЕДА, КОЛЯДА, КОЛЕнДА, БОЖИК

Слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Нему се молят славяните да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 студен (декември) - 6 просинец (януари). Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.

КЪПАЛО, КУПАЛО, КОнПАЛО

бог на лятното слънцестоене. Къпало е възмъжалият, съзрелия Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от лятото - 23 липен (юни), Ярило се превръща в Къпало. Животът му на земята е достигнал апогея си и се обръща към своя край. Той е свършил работата си тук и се отправя към земята на мъртвите Нав, за да се върне отново следващата пролет. Затова и празникът Къпало, отбелязващ лятното слънцестоене, е всъщност прощаване с остарелия Ярило, подготовка за неговото ритуално погребване. По време на празненствата, за последно се изразява радостта на хората от гостуването на Ярило, щастието което той им е донесъл. Произнасят се заклинания и молби богът на плодородието да дойде и следващата година. Веднага след празника Къпало започва жалеенето по бога Къпало. Годината е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата - времето на богинята на смъртта Морена, време на мрак, студ, нищета, болести.


ЛАДА




богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, германските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака.
Във всички патриархални общества, решаваща дума относно омъжването имат родителите, особено бащите. Те преценят и определят с кого да се обвържат наследниците им. В традициите на повечето народи при взимане на такова отговорно решение, съгласието на младоженците е било без значение, но това сякаш не е така при славяните. Естествено, че и тук бащите, старейшините на рода избират подходящия партньор, но това не е така безогледно, тиранично, а по-скоро има формата на съгласие. Младите които са се харесвали, са давали израз на своите чувства пред рода, а старейшините са ги взимали под внимание и са стараели да ги уважат, когато дойдело време за задомяване. По този начин привличането, истинската любов еволюирали чрез брачната церемония в по-силно духовно обвързване, в доживотна взаимна обреченост. Затова и нямало нужда една богиня да е но сител на любовта, а друга на брака, като две различни социални явления.
Само в този контекст можем да разберем и свидетелството на византийския хроникьор Псевдомаврикий: "Жените им (на славяните) са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат вдовството за живот". Такъв обичай силно впечатлява дори възпитаника на консервативното средновековно християнско византийско общество и едва ли би бил възможен, ако славянките са били насилствено женени за мъже, които не обичат.
Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов била е също традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай бил изкоренен най-трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие, обичай младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални "нощни разходки"са изигравали ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора са затвърждавали съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознавали са се и заедно са се подготвяли да встъпят в брак, която подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода, на цялото.


ЯРИЛО, ЯРИЛА

във Веда Словена - "Яра"; бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов. Партньор на Лада. Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Във връзка с това руски сказания го посочват като ежегоден оплодител на Мати Земля - съпругата на Сварог. Представят го като млад голобрад златокос мъж. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло дълга (женска?) риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си ръка. В дясната понякога носи рог или напъпила дървена сопа (символ на мъжката сексуална сила) или дори меч (асоциацииран с мъжкия член).


ДУХОВЕ

Славянски духове тук условно наричаме всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят . Самите славяни най - често наричат тези същества бес , бесове , което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр. , без оглед на функциите и характера им (добри или зли) . В западната литература и Интернет , бесовете много погрешно са наричани "божества" , вероятно единствено поради характеристиката им на НЕ-човешки същества с особени способности . Но не всички вълшебни образи в митологията могат да бъдат отъждествявани с богове. Разликата помежду им е много ясна и пределно проста - боговете са с една дума казано "всемогъщи" ; те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот , и съответно могат да направляват , да моделират всичко по вертикала и хоризонтала на Световното дърво - живот , смърт , любов , брак , раждане , болест , плодородие , мизерия , сила , слабост , дъждове , суши , земетресения , светлина , мрак , топлина , студ и пр. При това от всичките им действия се излъчва някаква условно казано грижа , загриженост за човечеството или природата , независимо как се проявява в конкретния случай - като полза или като вреда . Грижата тук не е задължително в интерес на човека , не е насочена само към неговото добруване , но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип . Доста по - елементарни , нисши и немощни са всичките демони , духове , души и други свръхестествени създания . Вярно , че те имат едни или други магически възможности , но тия им възможности са в една доста тясна област и се използват за постигане на твърде маловажен ефект , който е повече проекция на моментната прищявка на съответното същество , отколкото проява на целенасочен стремеж към каквото и да било . Най - сетне , свръхестествените същества , посочени по - долу , сами са подчинени на боговете , макар и в по - лека степен от хората . Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение , но са принудени са се съобразяват с него , за да не станат обект на "небесно наказание"и именно наказуемостта им ги разграничава от божествените сили , които знаем са като цяло ненаказуеми . И ако боговете са най - вече обект на религиозни вярвания и почит , то останалите свръхестествени същества са обект единствено на митология и суеверия . Поради това и хората само се страхуват от тях , както се страхуват от зверовете и болестите , докато към боговете се отнасят със страхопочитание , с уважение , та дори и с обич .

ВИЛИ, САМОВИЛИ - красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.

ДОМОВИК, ДОМОВОЙ - дух на починал родоначалник или праотец на семейството; той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал на обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката. Славяните особено са почитали домовика; заделяли храна от празнични трапези и са я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална "стопанова гостба", канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

ЖАР-ПТИЦА - митологична свръхестествена птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така вълшебната птица охранява плода на живота - златната ябълка, която расте по клоните на Дървото

КАРАКОНДЖОЛ - нощни духове, типични за българския фолклор. Явяват се във форма на ниски кривокраки човечета, с голям нос, изпъкнали очи и тяло - покрито с козина, които скитат по пътищата след полунощ. Често седят край кръстовища и заговарят окъснели пътници, като им задават гатанки или ги молят за услуги. Ако човек се отнесе с внимание и добронамереност към тях, караконджулите могат да му помогнат, иначе му причиняват злини. Според някои вярвания те седят по кръстопътищата, защото там обикновено се издигат бесилките, а караконджулите имат за задача да пазят духовете на обесниците да не излизат от мъртвите тела.

ЛЕСНИК, ЛЕСИЙ - горският дух, повелител на горите. Като цяло е предразположен към хората, стига да не го предизвикват, да не нарушават реда в гората и да не й вредят. Най-често Лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или сам ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога Лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да "изправи"пътищата, така че всички да водят към правилната цел.

САМОДИВИ - красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чистоголи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не можел да помогне, а ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало даим дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня.

СИМАРГАЛ - грифоноподобно куче с огромни златни криле; във Владимировия руски пантеон, за който знаем е изкуствено уреден в сравнително късен период, Симаргал е едно от шестте върховни божества. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието - охранява обработваемата земя и бди над житата. В ролята си на пазител, Симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е бил превърнат във въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен в пантеона отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи, вероятно заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитали могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата.

ТАЛАСЪМ - зли духове - обитатели на къщи и изоставени сгради; характерни за българския фолклор. През деня се крият на тавана, в избата или в стопански помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на "неживи" - мъртъвци, станали от гроба. Блуждаещите духове търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили. Според българските поверия, за да се оттърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. Слад като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (навремето е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и с думите: "Я, почакай тук, аз ще намеря сватбарите да ги доведа"залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършени домашна работа и ръкоделие край себе си - всичко разпръснато или огелпено се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци ще обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него.

ВЕЩИ ЛЮДЕ

Вещи люде основно тук наричаме различните видове хора със свръхестествени способности. Тези си способности те придобиват посредством тесен контакт с безплътни същества, т.е. в най-общи линии "вещи люде"са хората, обладани от духове.

БАБА ЯГА - събирателен образ на вещицата. Това е един от многото преексплоатирани персонажи, натоварен с доста неистинни характеристики. За Баба Яга говорят, както за Мора например - все едно, че е една конкретна божествена сила с характерния за всички божества пантеизъм, т.е. всевиждане и всеприсъствие. А всъщност Яга е приказно наименование, подобно на Кума Лиса в българските народни приказки, която не е една точно определена лисица, а всяка лисица. По същия начин Яга е всяка мизантропична магьосница, обитаваща всяка запусната колиба на кокоши крак, намираща се във всяка тъмна гора. Поради това и поради елементарните й злободневни човешки черти е глупаво тя да бъде "обожествявана"и в резултат на това - почитана.
Иначе както вече споменахме, Баба Яга е старица, замесена в съмнителни занимания с нечисти сили, която при нужда се придвижва с голямо летящо ведро и която живее в одушевена дървена колиба, подскачаща на кокоши крак сред най-непристъпните зловещи гори. Ако някой загубил се в гората човек попадне случайно на тази вещица, тя му задава глупави въпроси на които иска смислен отговор, след което го убива, изпича и изяжда. По-малко вероятно, но все пак възможно е само да го залута още по-безвъзвратно в гората или дори да му помогне в начинанието, ако това е в неин интерес. Навярно се отказва да яде онези хора, над които съвестно бди божество или друга паранормална сила, което е още една причина човек да проси помощ и застъпничество от бог или дух преди да излезе на път. Особено сгодно за горски преходи е за такава помощ да се моли господарят на горите - горският дух Лесник.

ВАМПИР, КРЪВНИК - зъл възкръснал мъртвец - кръвопиец. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове. Тия зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт. Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от триповете, за които вярвали, че са вампирясали - режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът - зад дясното ухо. За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии - техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им; също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва към бог Троян: "Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу..."или молитва към богиня Лада: "Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века". Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни - най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.


ВЛЪХВА - славянски жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител. Старобългарското влъхвъ е в основата на думата влъшьба (вълшебство) и от там - влъшьбникъ, т.е. вълшебник. Влъхви са се наричали древните славянски жреци, които освен, че служели на боговете, извършвали и различни магии в полза на рода, племето, за възстановяване на природния баланс. Въобще били оръдие на боговете, спомагали за съблюдаването на върховния божествен закон. В смисъла на "езически жреци, звездобройци"е употребено понятието "влъхви"и в Библията. Там тримата влъхви Мелхиор, Гаспар и Балтазар идват от различни народи, като представители на различни езически религии, да поздравят новородения Иисус Христос, за чието рождение са прочели по звездите.

ВЪРКОЛАК - зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове. Ако човек разяри Лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталището му, той го напада, удушава, изпива му кръвта или направо го изяжда целия. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

ЮНАК - приказен образ, особено характерен за българските славяни. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците - Крали Марко, Вълкашин, Момчил, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците - наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят - борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа; сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си.

Общи неща.
Учителя казва: Животинското царство е азбука – и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.
Кога човек е пеперуда? Учителя казва: Когато дава място на Духа в себе си, т.е. на Учителя в себе си.
Всяко животно има своя специалност – това е вид дарба. А човекът казва: „инстинкт“.
Във всяка форма, която съществува, е вложена една Велика идея. Този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света.
Всички растения и животни и всички народи изпълняват Божията Воля според Великия Божествен План. Бог се грижи – казва Учителя – едновременно и за змията, и за гълъба; и за вълка, и за овцата. Бог взима участие в живота на всички същества: от най-малките до най-големите. И дава един пример Учителя: един човек искал да се удави в Черно море (във Варна), но една мушица кацнала върху него и тоз човек забравил мисълта си и се насърчил, и не се самоубил. Някои казват: „Една мушица!“ – но тя може да изпълни Божията Воля по много начини.
Ти обичаш едно животно – казва Учителя – за това, което е скрито в него: Божественото. Животните Аз ги наричам нашите малки братя в света. Всички животни са направени със Словото Божие: като Бог е казал точната дума.
И казва Учителя: Животните са изостанали души в развитието – скъсали са ги в този клас, в оня клас, и те са изостанали. Те са степени, по които човекът се е качил. Всички животни – казва Учителя – са (забележете!) деградирали хора – всички животни. Ще кажете, казва Учителя, че това е еретическо учение – и така може да е, но Аз поддържам мисълта и казвам: животните са деградирали хора.
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви или кацне на рамото ви, трябва да знаете, че това е ваш близък, който влиза в тази птичка и ви навестява. Той използва птичката и ви... Казва Учителя: Даже някой път ви пее за Новия живот.
Ако сте забелязали, има врабчета – и врабчета. Едните пеят по обикновен начин, но някои други – по съвсем друг начин, защото влизат в тях човешки души. Само да ви кажа, че човешките души, понеже не са приети от Вечността и от Безкрая, живеят в астралния свят и там за тях е много тежко бреме. Те трябва да влязат някъде и от време на време влизат в същества и животни, и така се успокояват – иначе бремето им щеше да бъде много голямо.
Радвайте се – казва Учителя, – че някой ваш близък е влязъл в някое животно (няма значение: куче, котка, врабче, славей или каквото и да е): приютил се е в къщичката на птичката и е влязъл, а не е някъде в Ада на много големи мъчения.
На друго място Учителя обяснява: Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите, за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно – там те се успокояват.
Някои мислят, че Господ не може да връща – казва Учителя – хората назад в развитието. Ако Той е превърнал много Ангели и Висши Същества в змии и животни с рога, Той може така да направи, че да ви израснат и копита. Той може да изменя всяка форма: за Него това е лесно. Това може да смути ума ви – но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли и да се развива.
Сещам се, на едно място Учителя казва за големите философи, които не търсят Истината, но само философстват: най-често се прераждат в магарета. И хората ги бият и казват: „Дий!“ – ето ти сега философията новата. Дали вярват, няма значение – те ще си учат уроците.
Ако излезе на преден план – казва Учителя – учението, че всеки човек може да прави каквото си иска, хората ще станат животни. Всичките тия млекопитаещи също – те са все философи, които са казали на Господа: „Ние искаме да живеем за себе си!“. И Господ се оттеглил и казал: „Живейте!“.
Кои животни са най-напреднали, чиито души в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Учителя изрежда няколко – тез, които са най-близки до човешко съществуване. На първо място Учителя поставя слона, после – вола, коня, овцата, маймуната и т.н.
Както съм ви казвал, Учителя казва, че има и много хора, кандидати за животни: също ще се преродят, независимо дали вярват, или искат – просто ще преживеят.
Нашето настояще – казва Учителя – е бъдеще за животните – затова те се стремят към нас.
Един вълк, колкото и да го храните, все вълк ще си остане; една въшка, колко и да я храните, няма да я промените; една змия – също; и един комар… Техният характер е единственото нещо, което може да измени сърцето на един грешник. А това, което може да променя такива същества – това са гладът, страданията, докато стигнат до крайния предел.
Защо страдат хората? – казва Учителя. – За да се смирят. Защо страдат животните? Пак по същата причина.
От гледище на сравнителната физиология – казва Учителя, – само външно човек носи човешка форма; вътрешно обаче той има много форми: на растения, на животни, всякакви неща.
Въобще, човекът е... в едно предно интервю в Портала  казах, че човекът е по-дълбоко Същество от Ангела – наистина е така. Тука само за малко ще ви обясня. Човекът може да стане Висше Същество, Ангелско Чисто Съзнание, може да стане Бог по дългия Път; но той може да стане звяр и чудовище – докато Ангелът няма избор. Ангелът живее в нещо като светлина, в светли окови; той мечтае да слезе долу, за да тръгне към Бога на по-дълбоко ниво – защото, като Ангел, той е ограничен.
И Учителя казва: Сегашният човек още не се е изменил вътрешно. Щом изгубите – казва Учителя – Любовта, вие веднага може да станете един вълк, мечка, тигър и т.н., защото тези диви животни са отрицателните качества на тази Любов. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си – Божествения си ум; рогата са изопачаване на човешката воля; опашката е изопачаване на човешкия ум; копитото е извращение на човешката сила.
Променете Духовния стремеж в себе си – и вашата форма ще се измени.
Ако Земята се отклони от оста си – казва Учителя – на 90 градуса, всички хора ще станат четириноги. (Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.)
И казва после Учителя: животните имат практически познания, те нямат теория и теоретични познания. Животните са души, които не мислят за последствията.
Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът – така мисли и жабата, и охлювът.



Ако затворите – казва Учителя – човешкото съзнание във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Ако го затворите в съзнанието на риба, ще действа като рибата. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Може да ядете и месо – казва Учителя, – но ще знаете, че Бог не е с вас. Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне – това е строг кармичен закон. Хората ядат животните, а животните – казва Учителя – се обръщат в бацили и те почват да ядат човешките тела и с това те си отмъщават. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големи страдания. Това – особено по празници. И Небето наказва хората със същото наказание: животните ядат хората. Кучето се опитва да говори – казва Учителя, – но лае; волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която са създадени животните, им пречи да говорят. Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората – това са души, които влизат в съюз с хората, за да им помогнат в самотата и в трудностите. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – те са много опасни за света. Някой път едно животно е много весело и радостно, защото Божественото е в него. Някой път лицето на човека отвън е благородно, благовидно – а астралното, вътрешното му лице е на вълк. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее само известно време там. Няма право продължително – но известно време има право да влиза там.
За един котарак, Учителя казва, в Братството, който се въртял в краката Му: Този котарак не е обикновен… И обяснява кой е той, прероден: това е един владика, който поведе борба срещу Братството, когато беше жив, след което катастрофира и си замина. Сега е прероден тука и слуша, и си учи уроците.
Конят също се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане – казва Учителя, – за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане по най-разумния начин, той пак може да остане в конска форма. Животните са човешки души, изостанали в своето развитие: покривали са се, ходили са – казва Учителя – на рандеву и са закъснели. Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня. Ще обясня. Това, което трябва да се обясни, то е нещо отвътре: в ума, в съзнанието – и затова е казано: „Ако не се родите изново... “
Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.
Ако човек е без правилна мисъл, той е животно. Човек мисли – животните чувстват. Животните са будни за много дребни работи, но те не се интересуват за причините и последствията. В животните липсва палецът – Висшата разумност. И Учителя казва: Половината от енергията на човека е вложена в палеца.
Всички хора са минали през животинското царство. Дали го приемат, или не – това е друг въпрос. Ние, културните хора, мислим, че животните са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава нека да заповядваме на болестите, на земетресенията, а не на животните.
Мога – казва Учителя – да се разговарям с животните. (После ще видим как е наблюдавал един славей, защото славеите се крият... и те се изненадват.) Всички същества си имат език, имат си начин на общение. С хиляди години заекът все ще бяга и все ще се плаши. Защо, защо се плаши? Защото в душата му няма Любов.
Окултната Наука казва, че душата на рибата не живее във водата, а извън водата.
Кой организира мравките и кой организира пчелите?
Играта на животните не е само игра. Тя е учение, обучение и придобиване на умения. Външно изглежда като игра, но там се развиват качества за бъдещето на Бялото Братство и на Бога, за Плана на Бога. Така че всички животни със своите инстинкти са си на своето място. В бъдеще те ще изпълняват друг замисъл, когато си развият до най-дълбока степен своите инстинкти. А думата инстинкт – казва Учителя – означава Древен разум. Едно животно или птица никога не би се приближило до тебе и до твоя живот, ако не носи ценен урок за тебе.

Учителя казва: Гъсеницата е религия; пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност – нещо, което и човекът трябва да направи. Гъсеницата – това са земните желания, земният живот, робството на земното мислене. Пеперудата, това е освобождението от това гъсто и бавно мислене, освобождение от капана на времето – и така тя се е родила в Свободата, в друго измерение, защото е жадувала за Духовност и за Бога. Пашкулът – казва Учителя – е Тайнство: в него е посято развитието. Пеперудата е изгубеният Рай: тя е разбрала Любовта – това е нейното отношение към Невидимото. Пеперудите – наричат ги Летящи цветя. Толтеките ги наричат Лекият вятър; Даосите ги наричат Лекият свят.
Спомняте си, Чуан Дзъ казва: Лекото е вярно – въобще, леките неща, фините неща, Духовните неща, Душата, леките неща... Лекото е вярно.
Финият свят – това е Освободеността. Тук само мога да кажа, че лекотата е награда за едно по-високо знание и по-високо съзнание. Аз говоря, и тогава, когато ти е тежко, да ти е леко. Това е Тайно изкуство.
И Учителя казва: Крилата на някои пеперуди имат около 40 цвята. Кой е наредил цветовете върху пеперудата с такова голямо внимание? Пеперудата е едно малко чудо на Духовното изкуство.
Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда.
И Учителя казва: Кога ще се оправи светът? Когато гъсениците се превърнат в пеперуди.
Пеперудата показва, че човек трябва да пресъздаде себе си. Пашкулът е особен вид Храм и Тайнство: тука се натрупва Светлина, подход, мисли – и това чака Ново Раждане; така впоследствие се ражда пеперудата. Ето какъв пашкул трябва да си подготви човекът.
Душата е родена не за да пълзи – казва Учителя, – а за полет: полет в Духа.
Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат Пътуващите леко, а Толтеките казват, че вътре в себе си те имат скрит Огън, който ги освобождава от земното, хаотично тяло.
И Учителя казва: Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората, и обикалят хората, дори и кацат върху тях. Пеперудата е – казва Учителя – едно малко аеропланче и Ангелът се качва в него и ходи от цвят на цвят, разхожда се заедно с пеперудата. Пеперудата е Ангелско дете.
И Учителя казва: Пеперудите взимат много добре тона сол. Те са музикални – в туй отношение, и тонът сол... (Както ще видим после, не всички славеи, според Учителя, пеят правилно. Някои мислят, че всички славеи, но... Учителя има страхотно ухо и общуване – и казва разликите.) Затова те имат хубави дрехи, а който иска да научи тона фа, той трябва – казва Учителя – да отиде при мравките и при пчелите. Малко хора знаят това.
Гъсеницата – това е кармата; пеперудата – това е Освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното мислене, т.е. мъртвото мислене.
Сега – казва Учителя – Аз говоря на онези от вас, които осъзнават, че имат Душа. Ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот на трансформиране, вие сте разбрали Дълбокия смисъл на живота.
Ще кажете, че спасяването на човека е в Църквата. Учителя казва: Не, спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата.
Пеперудата – това е способността за преобразяване, това е чудото: да се превърнеш от едно състояние в друго; от земен човек – в Духовен, свободен човек; от тромава гъсеница да станеш нежна, красива пеперуда. В това послание е скрита надеждата на човека, защото и в него я има тази способност за преобразяване и за завръщане във Висшия свят.

Змията е заключен дух, който е обречен дълго време да пълзи. Вие знаете: змията няма крака, тя не се движи с крака – тя се движи с енергия. Тя трябва дълго да пълзи, докато научи своите уроци. Защо? Защото отровата в нея е стара натрупана омраза от много прераждания и колкото отровата е по-голяма, толкова по-силна е тази омраза – дори някой път човек не може да я преодолее и да се справи с нея. Този паднал дух – казва Учителя – е наказан със земно развитие. Както знаете, няма крака, но се движи много бързо: тя е паднала форма на енергията и тази енергия дълго време трябва да пълзи, докато се очисти в своето мислене. Змийското мислене е нещо, което много трудно се променя, защото тука волята за зло и омраза дълго време се е развивала, дори се е разгръщала – от там идва тази голяма трудност. Това, че няма крака – казва Учителя, – означава, че няма Добродетели; а това, че няма чело, означава, че няма Истина в нея. Змията е стара култура на омразата. Както казах, отровата е натрупана омраза, а омразата са натрупани земни желания, които не са се сбъднали. Отровата се движи от силата на енергията. Самата енергия е движение, действие. Енергията може да се сгъстява, да се концентрира – и така отровата се концентрира. Когато змията умре, и отровата умира, защото енергията излиза, защото я няма енергията, няма го двигателя.
И Учителя казва: Някога змията е имала крака, в миналото. Даже е била мъдра – но това е в Древността, когато временно Бог е живял в нея. После тя е направила нещо, с което е изпъдила Бога. След като Бог я напуска, в нея – казва Учителя – се е вселила тъмна сила, случило се е тъмно вселяване, защото в лъжата винаги се случва тъмно вселяване и голямо обвързване. Лъжата винаги е тежка съдба. Там, където е лъжата, Същността спи – и затова Учителя нарича лъжата двоен грях. Ето защо змията върви по тежка съдбовна пътека.
От друга страна – Учителя казва, – змията е много музикална. И тази музикалност, в бъдеще, точно тази музикалност в бъдеще ще я спаси. И казва Учителя: Змията представя злото в ума. Как се е образувала силната отрова в змията? Как се е случила? Змията е била – казва Учителя – в миналото ухапана от демон: не от дявол, а от демон, който й предал тази отрова и после тя се разнася. Ето защо дълбоко в себе си змията има мъртво сърце и затова тя отдавна е изгубила своя Път. Сам Бог е заключил омразата в отровата: тя е като вид съхранение. По този начин отровата носи наказание в себе си, но тя може да променя и природата на човека; освен това, може да се използва и като лекарство в правилните ръце.
И Учителя казва: Ония, Висшите Ангели, които са били Херувими и които са излъгали първите хора, впоследствие са станали змии. Какво унижение е това! И от там насетне те са били заключени в змийска форма, защото те са погубили своята Висша воля. Тези Висши Същества, които са изкривили съзнанието си, те са били заключени в телата на змии – и така озлобени от падението, те са натрупали голяма отрова.
Древноегипетската Мъдрост казва: Змията е въплътен дух убиец. Тя е мрачен демон – но има случаи, когато тя може да бъде и пазител. Зависи с кого общува, с какъв човек и с какъв дух в човека. Змията за някои индуси е голям дар в къщата, за някои е наказание. Тя е и като домашно животно, но може да бъде и като посещение на едно наказание. И Учителя казва: Има хора – изключение: не ги хваща отровата на кобрите; има същества, невъзприемчиви към змийската отрова: мангустата, таралежът, враните, орлите, лешоядите и т.н. нямат връзка с тази отрова.

Суфи казват: Славеят пее, защото е зърнал нещо от Смисъла на Живота. Понеже е зърнал Смисъла, той пее омайно – защото в самия Смисъл има нещо омайващо. Суфи го наричат Певецът на гората и го наричат още Захласнатият – въобще славеите много се захласват. Чудни звуци като нежни звънчета изпълват простора. Така славеят иска да покаже какво му е състоянието и какво е видял в миналото си. Иначе външно това е малка птичка, много красива – дълго време съм я наблюдавал, много чудна. Тя често гледа нагоре към Слънцето и е много малка и скромна, и обича да пее със затворени очи. Донякъде е медитативна. Тя обича слънчеви места, много красиви кътчета с много зеленина и встрани от другите птици. Славеят обича да се усамотява и не обича съжителство с други птици.
Суфите казват, че славеят има специална Любов към розата, има сродство с розата. Заратустра казва: Розата е съставена от една искра Светлина, паднала от Ахура Мазда. Розата е следа от Древния свят и Суфи казват, че тя има велико ухание, защото няма желания – то е просто Любов: няма желания, а Любов.
Учителя казва: Човекът има миризма, Ангелът има аромат, а розата има ухание. За да стигнеш до това ухание, трябва да си учил – казва Учителя – в специални училища. Славеят пее, защото е създал общуване с Ангел.
Египетската Мъдрост казва: Славеят е стар търсач на Светилището. Но понеже не е бил достоен, дали са му да пее, докато си създаде светлинна пътека в Пътя си – и тогава ще му бъде позволено да се завърне. Той е паднал Ангел и Учителя обяснява защо – не някаква душа, а паднал Ангел. Учителя дава причината, за която е слязъл долу: славеят – казва – някога е имал сърце вечно и чисто в Духовния свят, но е допуснал една грешка в Ангелския свят – и Учителя обяснява точно грешката: допуснал е една обида срещу друг Ангел. Само една обидна дума!
Ще обясня. В този свят можеш да обиждаш колкото си искаш; в другия свят – също. Разбира се, ще плащаш по всички правила… Но когато говорим от Ангелския свят нагоре, там малките неща са много големи, даже са огромни. Великите планове на хората са нещо малко и дребно – малките неща в човека са важни за Висшия свят, също и тука. Той е допуснал обида на друг Ангел и сега много пее, за да изкупи тази грешка, за да се върне в Духовния свят. Учителя казва, че е наказан за 10 хиляди години в тяло: това е обидата, която той е допуснал – и дълго време ще пее, докато създаде тази чиста Духовна Пътека... Защото той има спомени там и затова пее – защото иска да се върне.
На друго място казва какво е наказанието му: огромно наказание – много прераждания в тяло. И той пее, за да си върне Душата, защото той е виждал и познава Душата си – и макар да е изгубена, той има ясен спомен. Славеят е видял Неизменния свят и той тъгува по него, той живее всеки ден с тоз спомен. В Япония се смята, че славеят пее Сутрата за лотоса, пее чисто Духовни неща. Той пее за Чистия Закон на Истината, който някога е изгубил. Името му означава Блага поезия.
Вие знаете как пеят магарето и жабата. И затова има поговорка: Когато магарето пее, славеят мълчи – няма как! И когато жабата пее, славеят плаче. Те пеят за света. Това са същества, които са обвързани много дълбоко със света: те пеят за света, а славеят е нещо съвсем друго. Славеят не вижда света – той вижда Любовта и Свободата. Славеят е част от изгубената Ангелска природа – както казах, някога е бил в нея, но той е излязъл от тази реалност поради тази грешка; той се е отделил и сега светлата част в него пее и понякога даже много пее, защото този спомен му е скъп. Това пеене е търсене, а търсенето е вътрешен процес. По тази нишка, по тази пътека, той иска да се завърне в своята Душа. Според Толтеките славеят е същество, което има в сърцето си глас, т.е. умение: умението да търси.
И Учителя казва: Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си – престане ли този славей да му пее, човекът става нещастен.

Лебедът е ефирно Същество – той е глас от ефира и Същество на Слънцето. Древните египтяни казвали: Лебедът се движи като Безсмъртието: тихо, леко, вглъбено, като Древен кораб. От тук е изразът: Божествените неща са лебеди, т.е. тихи неща. Не всяко същество може да носи белия цвят – разбира се, има и черни лебеди.
Белият цвят, в своето чисто значение, означава реализация – това е друг Път на лебеда, за разлика от черния лебед.
И Учителя разказва: Когато Бог е създал Адам, пратил някои от птиците да се произнесат за Адам. Най-напред изпратил гаргата: тя заплюла Адам и го подминала, без да каже никаква дума. Затова – Учителя казва – именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама – Учителя казва – враната си затворила очите и казала: „Нищо особено!“ – тя даже не видяла, че гаргата плюла върху Адама. Най-после Бог изпраща лебеда, и той да се произнесе. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой е плюл върху него, спрял се внимателно и почистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“.
Дрехата е бяла, когато едно Същество има истинско разбиране за нещата, когато има Свещено Знание. Ще обясня. Белият цвят не е в ума, нито в дрехата, а той е качество на Душата. Постъпката на лебеда към Адам е била бяла, бяла като Светлината, и затова той си заслужил белия цвят, той е бил докоснат от белотата. Разбира се, че има и черни лебеди, но те са смесили постъпките си с ума и затова има дълго време да се учат. Вътре в лебеда се оглеждат много красиви Души, които понякога влизат. Именно тези Души се движат грациозно и духовно – не самите лебеди, а тези Души, които имат много хубаво чувство за красота. Тези Души лебеди са като украшение за водата.
Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието. Според Толтеките лебедът е Душа с бяло дихание. Кабалистите казват: Лебедите носят нещо от тържеството на Светлината. Египтяните казват: Лебедът е носител на Тайното Знание. И Толтеките пак казват: Лебедът е красив, защото има старо умение да чува Истината. Суфи казват: Лебедът се движи като Слънце. Дзен казва: Лебедът е роден чрез Духовно докосване. И Суфи казват още: Да гледаш лебеда, то е да гледаш нещо от Рая.
Лебедът символизира душевната красота, самата красота на Душата. Сред съществата лебедът е като цвете. Той носи в себе си нещо от Райското състояние на Душата.
Когато лебедът умира, в миналото Посветените... (Не говоря за учените, те не могат да чуят такова нещо.) Когато лебедът умира, в него се заражда музика, стар спомен за завръщане към Свободата. Но това е било в миналото. Лебедите са се разкривали на Мъдреците и на Посветените, както и фениксът, след време ще говорим за него: много скрита птица. Но много са жреците, които пряко са общували и с такива Тайни Същества. Но това е било миналото, както казах, пред Посветените. Сега това почти не се случва.
Посланието на лебеда е, че: Когато умираш с будно съзнание и с Любов, ти достигаш Висше състояние в следващото си въплъщение.
Друго характерно за лебеда е, че когато има трудност, той също започва да пее. Той не се оплаква, не посреща трудностите с някаква отрицателна идея – той тихо започва да си напява неща, събира сила, за да се справи с нещата. Той, лебедът, е изгубил смъртта в себе си, той я е надраснал чрез тази музика, чрез тоз подход.

И накрая ще ви кажа нещо. Преди съм ви говорил за делфините – малко ще ви допълня. Често на морето, много хора, които са се удавили, т.н. „удавници“, сутрин водата ги изхвърля и хората казват: „Водата ги изхвърля“ – но Учителя казва: Не, делфините ги изхвърлят на брега. Защо? Защото... (Друг път ще обясня по-подробно как се е случило в Атлантида, как делфините са видели за първи път Тайната на Водата – в Първата раса на Атлантида – и са се смаяли. Пожелали са да станат делфини и Бог ги е превърнал... И още оттогава се наричат морски хора.) Но тука само искам да кажа, че делфините, понеже много обичат хората, обичат човешката форма, обичат Душата на човека – и изхвърлят удавниците на брега, за да може хората да си ги погребат.

Понеже дотук изложих накратко Принципите на Херметичната доктрина, както сa предадени от древността, сега накратко ще предам изложенията на тези идеи от един съвременен херметист — Томас Хенри Бургон, който образувал специално херметическо общество в Луксор, Америка, пред което той излага своите схващания на Херметичната доктрина.

Бургон е един от херметистите на 19-ти век. Написал е книгата "Светлината на Египет"в два тома, в която излага Херметичната доктрина малко в особена светлина. Написал е също няколко астрологически съчинения, като "Езикът на звездите", "Небесната динамика"и др. Ще изложа накратко неговите схващания за Херметичната доктрина, която той рязко противопоставя на източната философия; нея той счита като плод на някои източни адепти, заблудени от учителите на Черното Братство. Той отхвърля учението за прераждането и кармата, както са изнесени от философите, като им дава друго тълкувание и изнася доктрината за странстването на душата през планетните сфери.

Във втория том на съчинението си "Светлината на Египет", той най-напред се спира на въпроса за медиумизма, който е разгледал много обширно и дълбоко. След това разглежда проблема за душата и духа. След това разглежда въпроса за триумфа на душата, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта. Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството.

Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината.
Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина. Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за душата, след това въпросът за Адепта и неговите степени.



Влад Пашов

"Истинният, Несътвореният, Вечният, Единственият", казва д-р Джон Юнг за Твореца на творенията. И наистина нито един от вдъхновените не е написал по-висока истина от тази, която се съдържа в тези думи.

Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност.

Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности. Тази Троица представя от себе си това, което се нарича творчески Логос и творческо Слово.

Преди да отидем по-нататък, ще направим добре, ако запомним добре следната доктрина, предадена ни от окултистите и посветените в истинската Мъдрост.

1. "Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея.

2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление).

3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца. Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя.

Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното, Свръхсъзнателно и Безформено. А великото средство да се реализира това се заключава в усъвършенстването на Божествения интелект. Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум. Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца. Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове.

Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята. Едната е неразделна от другата. Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото.

За да разберем по-лесно тази Тайна трябва да рибегнем към серия символи. Да си представим Божественото огнище на първоночалната Есенция като духовен Център на света. Този Божествен Център ще представя от себе си триединна-та Глава на Бога, откъдето излиза чистата бяла Светлина на Единния Безформен. С други думи, този Център представя Царството на Сефиротите - Слънцето в сферата на живите потенциалности. Божествените същества, безкрайно висшите и най-високите чинове от ангелската йерархия. Ние можем да си представим това като точки в безкрайния океан на Любовта, заобиколен с блясъка на неизречената Корона. Тази Божествена сфера в това състояние е пасивна. Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно. Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света.

От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни. Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя.

И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит.
Да резюмираме накратко гореказаното:

Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция. Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения. От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши  от които са разделени. Те са по-нисши само по умствена сила и възможности. По-нататък произхождат още по-нисшите небесни състояния. И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява. Но макар всяко състояние на низходящата лестница да е подобно на родилото го състояние, то губи в могъществото си и става по-материално. Духовната сила, произведена от ангелските раси, става все по-слаба, т.е. по-малко активна, затова че все повече се увлича в материята, по който начин се спуска по стъпалата на инволюционната стълба.

По такъв начин става духовната еволюция, постепенно развивайки се сфера след сфера, като образува серия от кръгове, линии на движения или падения, които вече не се намират в плана на първоначалната орбита. Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка. По-нататък това движение става невъзможно понеже безкрайно голямото е станало безкрайно малко. Това е крайната точка на поляризацията. Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата планета, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.