"Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. "Плутарх

Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука.

Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция.

Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч. Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата.

От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно.

Не трябва да се смесва духовното тяло с душата. Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа. То е атрибут на душата също тъй, както душата е атрибут на Божественото Аз. А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност. По-далеч от това определение не може да се отиде.

Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната душа, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила. Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално. Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална субстанция и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план. Тази физическа форма е така организирана и развита, че се явява като най-съвършено изражение на физическите сетива. В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр.

Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи. Като резултат от тези смущения се явяват формата, звукът, цветът и пр. По такъв начин нашите сетива съставят единственият източник на външното знание и създават основата, при която произтичат нашите мисли, идеи и чувства. От това следва, че лошите мисли са резултат на различните състояния, през които ние минаваме. Това е състоянието на нашето външно съзнание. То е чисто интелектуално и зависи от сетивата. Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука. По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание.

Свойствата на духа, които ние наричаме душа, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото. Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение.

Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата.

По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания.

Има три закона, които трябва да се съблюдават:

1. Физическа хармония с окръжаващите.

2. Умствен мир и свобода от светски грижи.

3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли.

Развитието на вътрешните и външните състояния се разбира от самосебе си. Това са методите за развитието на душата. Чистотата е всякога камък на препъване. И Христос Казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". Могат ли мнозина да следват този кодекс? - Засега малцина могат да следват този път.

За да бъде сърцето чисто, преди всичко човек трябва да следва чиста диета - приемане на храна по възможност най-доброкачествена, което да бъде съблюдавано през целия жвот. Плодовете на земята са многочислени. Те са прости, но са достатъчни.

Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам"и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено.

Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване. Егоизмът е път, който води душата към ада. И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на душата ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ???самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят. Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята душа".

Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят.

В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните
степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества.

От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние.

За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние.

1. Адептът и неговите различни степени

Това състояние има три чина. Всеки чин има три степени на живот и могъщество, които съставят деветте степени на Мъдростта. В тези три главни чинове можем да формулираме състоянията на прогресивната еволюция на душата: естествено, духовно и небесно състояние.

Първото или естественото състояние е най-външно и се отнася към света на физическите явления. Занимава се изключително с елементарните сфери на планетите, астромагнетичните токове, които ги управляват. Способностите на адептите от този чин се простират от елементалните зони на материята в света на следствията до астромагнетичната сфера в областта на причините. Вън от този астрален свят те са безсилни. И затова всичките им най-високи действия се извършват в областта на външните магически явления.

Вторият чин, съставящ вътрешното духовно състояние на първия, се отнася към духовните и ефирни сфери на планетите. Адептите от този чин са тези, душите на които са преминали различните степени на първия чин. И като такива те изпълняват службата на учители на тези адепти от първия чин, които още преминават външните степени на духовния живот. Тяхното могъщество се развива от магнетичните зони на астралния свят до ефирните и духовни сфери на безплътното човечество. Те не могат да проникват зад пределите на тези състояния на духовния живот и най-високите им действия се извършват в сферата на безплътното съществуване. Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата. Тези адепти не могат да се спускат на Земята в този смисъл, както ние разбираме тази тема, но могат да проявят могъществото си чрез медиуми, подготвени по съответен начин в ???одилическата сфера, която те временно заемат. Други средства за съобщенията им с външния свят са адептите от първия чин и чрез тях те предават частичка от духовните истини, от каквито светът се нуждае.

Третият чин съставят вътрешното или небесно състояние на втория, т.е. най-високата степен на духовния живот, каквото духът на въплътения човек може да достигне. То се отнася към високите степени на очистените души. Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение.

Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане.

Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.

Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние.

От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни.

2. Природа и функции на адепта

И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят.

Адептът е съвършен човек и затова необходимо е да се достигне както природата на неговото съвършенство, та и това, в което тя се състои. Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно същество, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят. И затова съвършеният човек е този, който е развил до съвършенство своето сложно естество и е достигнал седемте състояния в течение на външното си физическо съществуване. Тогава, когато обикновеният човек е принуден до постигне необходимото за своето съвършенство само след смъртта, когато прекарва съществуването си в очистителните си състояния в света на душите. Невежеството и егоизмът или дисхармонията, произтичаща от тях, блъскат голямо множество хора от средния път, начертан от прогресивната еволюция, а това затруднява нормалното им прогресивно развитие.

В сегашното време човечеството е развило само пет физически сетива, съвършенния човек пък е способен да развие в себе си и седем физически и седем психически сетива, които се отнасят помежду си по следния начин:

Физически сетива Психически сетива

1. Осезание 1. Способност към психометрия.

2. Вкус 2. Способност за възприемане на най-тънките есенции от вълните на живота и да се на слаждава от тях.

3. Обоняние 3. Способност да се различават духовните аромати на Природата.

4. Зрение 4. Ясновидство

5. Слух 5. Ясно слушане или способност за възприемане на етерните вибрации.

6. Интоиция 6. Способност за получаване истинско вдъхновение.

7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества.

Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота. Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее.

3. Как може да се достигне състоянието на адепта

Сега ще се опитаме да дадем описание за начина, чрез който може да се достигне това състояние. Но тъй като не всеки може да придобие необходимите качества, и адептът, също като поета, трябва да се роди. Затова ще разгледаме каква личност трябва да бъде той.

Адептът е цар на своя род. Той е духовен и интелектуален гигант на своето време, на своята раса. Външният му живот е твърде кратък и враждебните сили, които трабва да преодолее, са твърде могъщи в течение на настоящия цикъл, затова адептът не може да бъде създаден от тези сили и зародишни психични качества, които са достатъчини за обикновения смъртен. Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'"Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия.

И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения. Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека.

Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна.

На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността.

Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата.

(В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.)

Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата.
Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство.

Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки.

Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги. И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител.

Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на душата, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността. Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум, благодарение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна. Подобно на това и душата, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда. В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото.

Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика. Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот.

С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.

Какво е медиумичност и какво е медиум, това е въпросът, който аз зададох на своя учител, на което получих следния отговор:
"Всеки предмет е медиумичен и всеки атом е медиум за изразяване на духовни сили. Само Бог е Великият центарален Дух и Управител, Който се проявява чрез всички същества и чрез всички неща".

В цялата безконечност на нашата Вселена духовното и материалното са тъй тясно свързани, че даже опитът да ги класифицираме, разделим или да обясним феномените, които се основават само на едното от тях, би било подобно на това, както да сме пожелали да построим здание без основи или на ронлив пясък. Съвременната наука е започнала с изучаването на материята и се ограничава в своето търсене само в областта на материалните сили и форми. Тя спира на този пункт, където един път достига границата на неизвестното. А Духовната наука, носител на истинското знание, бързо се спуща от духовните висини през целия материален свят, като изучава и опознава навсякъде само различните атрибути и различните прояви на единната Божествена сила във всяка форма на Творението, за да може след всичко това да завърши своето познание във формата на синтез. Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна реалност.

Бог е единствената Реалност, Която се проявява в света. Той е едно велико Единство и се проявява чрез Своите два атрибута - Любов и Мъдрост, които се смесват като Дух и материя в света на проявените същества. Материята е видим Дух. Това е Пасивният или Отрицателният Принцип в конкретна, сгъстена материална форма. Чистият Дух, това е Активният, движещият се, вечно активен положителен полюс. Между тези две състояния следват серия от всички степени на Битието.

Материята се организира и преобразува, като започне от нисшето, най-плътно състояние, т.е. от минерала, преминава през газовете и завършва с универсалния Етер. В това най-тънко състояние Активният и Пасивният Принцип на Божеството се съединяват отново и се превръщат в творческа сила. И този Етер съдържа в себе си всичко, което е, което е било и което ще бъде. Това са действителни факти в света. От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения:

1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света.

2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта.

3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса.

4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята. Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света.

Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества.

Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа.

Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия.

Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии.

Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост.

Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената.
Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества.

Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността. Тук ние се срещаме с най-важният предмет в целия окултизам. Ни една област от окултната наука не се представя по-важна и в същото време по-малко позната и тъй лошо разбрана в школите на философите. Медиумичността макар и да се управлява от определени закони, и да е основана на определени принципи, то тя е така забъркана и тъй сложна в свойте степени и фази, че е абсолютно недостъпна за обикновения ум. Фактът е този, че нейните разклонения и резултатите от нейните действия са неограничени и безконечни. Затова сега ще опишем само тези форми, които са изразени най-ясно. За по-голямо удобство ще разделим общите закони на медиумичността на два класа: клас на управляващи сили и клас на медиумични оръдия. Те са известни на посветените като закон за получаване и предаване:

Закони на предаванеЗакони на приемане

1. Активност1. Пасивност

2. Положителност   2. Сензитивност

3. Притегляне  3. Сродство

Първата тройка принадлежи на управляващата сила, а втората - на приемниците. За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния.

Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна. Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно същество става проводник на някое по-висше същество от себе си. При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи. Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши. На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка.

Сега ще отбележим накратко някои от най-забележителните медиумични форми, признати от имащите пряка връзка със съвременния окултизъм, а именно формата на спиритическата медиумичност, а след това ще опишем някои от нейните най-тъмни фази.

Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления. Това зависи първо от устройството на мозъка и второ от магнетическия темперамент на човека. Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души.

Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята. Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие. Те намират някои сензитивни натури, които подчиняват на волята си и предават на тези сензитивни натури своите идеи и доктрини като Божествено вдъхновение, които те от своя страна предават на човечеството като ново откровение, като спасително Божие вдъхновение. Това е една умствена магия, която трябва да знаят всички, които се занимават с окулти-зъм. Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия. Зад тях стоят силни извратени умове, които преследват свои егоистични цели, като се представят за учители и ръководители на човечеството. Това е най-опасната интелектуална магия, от която трябва да се пази всеки занимаващ се с окултизъм... Не трябва да забравяме, че във физическия свят няма нищо по-могъщо отколкото интелектуалната магия и че с нейните действия се срещаме по-често, отколкото си мислим.

Спиритистите смятат, че всички явления, които се срещат на техните сеанси, се произвеждат от действието на душите на умрелите хора. Теософите съвършено отричат тази възможност и твърдят, че различните форми и фази на спиритическите феномени произлизат чрез посредничеството на един или няколко от следващите агенти по отделно или в целокупност:

1. Елементали, тъй наречените лаври.

2. Човешки елемнентали, т.е. душите на такива порочни смъртни, които се намират на път за една възможна окончателна смърт.

3. Безплътните черупки - следсмъртните бездушни форми на умрелите.

4. Магнетичните влияния на живите индивиди.

Реалната истина се намира по средата на тези две крайности. Наистина това е твърде радостно и последен факт, че безплътните човешки души могат да се възвръщат към въплатеното човечество и да влизат във връзка посредством медиуми. Обаче действията на тези души са ограничени главно на сензитивното поле и това на внушенията и се предават само на тези полета на медиумичност. И дотук спиритистите са прави. Същото е и в теософската теория към неизменните истини са приложени множество заблуждения. Затова ще разгледаме всеки род деятели както ги посочихме по-горе.

Елементали - лаври. Съществуват безчислени класове и родове безлични елементали. В различните кръгове на пространството, обаче само три класа имат влияние над медиумите и медиумичните явления.

Първият най-нисш са космичните елементали, принадлежащи към четирите елемента - огън, въздух, вода и земя. Тези същества сами по себе си не могат да примамят медиума, но те са способни да олицетворят някого или да подражават на някого. Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия.

Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни.

Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс.

Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат. Главната характерна черта на човешките елементали е печалбата. Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си.

След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас.

След това идват магнетичните влияния на живите индивиди. Не е нужно да се говори за тези могъщи фактори тъй като от само себе си се разбира, че медиумът може да възприеме магнитичската воля на силния, положителен и магнетичен ум. и в известен случай да му отговори.

Най-после чрез медиуми се проявяват някой път думите на някои заминали.

Когато наблюдаваме окръжаващия свят с нашите физически сетива, струва ни се, че природата се намира в постоянна борба сама със себе си. И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим. Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива.

Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото.

През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна. Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени.

От самото начало необходимо е да се изправят някои лъжливи понятия, отнасящи се до този мрачен спътник. Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на гръцките Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане. Друг път ще говорим за изгубената орбита.

Друга лъжлива концепция е отъждествяване на Луната, видимият спътник на нашата планета с мрачната орбита. Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно.

След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят.

Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това.

Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.

Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.

С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм).

В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието.

Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги. Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата.

Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си. От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек. Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над душата, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това. Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката".

Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено. Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва:

"Те са извиквали из дълбочините на мрачната бездна форми за да въплътят в тях злите си желания".

"Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна".

"Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания".

И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват.

Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени. Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята.

Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост. Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение:

"'Малкото знание е опасно нещо'".

Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток.

Ако се разгледа извършеното в неговата истинска светлина, то това гигантско движение на черните маги е имало за цел да нанесе смъртен удар на спиритуализма, който бързо се разпространява по земята. Тези доктрини възприети навсякъде в този вид, както те са изтълкувани в будийския култ разрушават родените възможности да духовно общение на хората с безплътните същества. Обаче това движение е обречено на унищожение. Истината, спиритуализмът, без да се гледа на невежеството на неговите тълкуватели, на заблужденията и грубата измама на неговите привърженици не може да бъде угнетен от черната магия , нито задушен от източните теории. Тази истина е твърде очевидна за истинския ум. Реакцията против спекулативния интелект на Изтока, който несъмнено рано или късно ще стане в опитния ум на Запада, ще разкъса ужасната маска на тези братя от Хималаите и ще покаже на света какви са обитателите на мрачната сянка и какви са децата на светлината.

Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим. Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи душата, а следователно и да реализират безсмъртието. Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.

1. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. Което е на Земята е подобно на това, което е в Небесата.

2. Има две състояния на Битието: едното е смъртно, другото - безсмъртно.

3. Това, което е смъртно, е разложимо, а разложимите тела изчезват като утринната мъгла.

4. Безсмъртното тяло е вечна и нетленна есенция.

5. Но двете - смъртното тяло и безсмъртното тяло - не могат да съществуват всякога заедно, но всяко се възвръща там, откъдето е произлязло.

6. Смъртното тяло е чувствено, а безсмъртното тяло е разумно.

7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях.

8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето.

9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив.

10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души.

11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото.

12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт.

13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света.

Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен.

Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество.

Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни.

Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен. Това е в истинския смисъл на думата духовен медиум или интуитивно физически ясновидец. Това се явява понякога като причина, че хората от този клас стават жертва на умишленото задържане. Когато задържането стане, то почти всякога се оказва, че някой могъщ интелект, например черен маг или магьосница се нуждаят от физическо тяло, за да продължат съществуването си, ги овладяват. Когато те намерят добре приспособен медиумичен организъм, употребяват цялата сила на магнетичната си воля, да се струпа, тъй да се каже на безволния мозък на своята жертва. Бавно, но сигурно те изгонват законния собственик и после със силата на окултното си могъщество и магическо изкуство сами стават владетели на този организъм. Тези нещастни лица тогава стават съвсем други. Приятелите и познатите им се учудват на тази очевидна промяна, която е станала в характера и темперамента им. Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел.

Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена. Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество. Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.

Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него:

1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата.

2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са.

3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведена такава магнетическа ритмична вибрация, то незабавно тя се проявява в съществуването на целия елементален свят, принадлежаща по съотношение към този вид вибрации.

4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в душата. Волята и мотивът са основата на истинската магия.

Обществото ВРИЛ всъщност е едно от най-интересните тайни общества, съществували някога. То просто ТРЯБВА да бъде споменато. За него в Германия няма дори и една — единствена книга, а Съюзниците успешно са заличили всички останали материали, които биха могли да ни насочат към името. Но все пак има запазени документи. Предстои ни да разкрием с вас тази тема, за да се убедите с очите си кои кръгове на властта от „не — германска“ природа са заинтересувани случилото се да се пази в тайна от немската и други нации.
През 1919 год. Карл Хаусхофър основава втори орден — БРАТЯ НА СВЕТЛИНАТА — който по-късно е прекръстен на ОБЩЕСТВО ВРИЛ. В него се обединяват и произлязлата от Германския орден през 1917 год. нова тамплиерска формация ГОСПОДАРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КАМЪК (DHWSS) и ЧЕРНИТЕ РИЦАРИ от S — и „Туле“ — елита на ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ.
Най-очевидната разлика между обществата „Туле“ и „Врил“ е, че „Туле“ се занимава с материални и политически дела, а „Врил“ е ориентирано към ОТВЪДНОТО. Разбира се, между тях има редица пресечни точки — например Атлантида, Ултима Тули, „Островът на блажените“ на Гилгамеш, праисторическата връзка между германците и Месонотамия какво и древните светилища като Екстернщайне или Хаусберг в Щронег (Щронсдорф).

През декември тесен кръг от хора от „Туле“, DHWSS и „Врил“ се събират в специално наета за целта хижа в Рамзау — Бертесгаден. На срещата освен Мария Озрич присъства още един медиум, познат само като Зигрун. По медиален път Мария успява да получи съобщение на таен тамплиерски език — напълно непознат за нея — който съдържа технически указания за построяването на летяща машина. Телепатичните съобщения според текстовете на „Врил“ идват от слънчевата система Алдебаран, отдалечена от нас на 68 светлинни години в съзвездието Телец.
Да направим кратко обобщение на съобщенията, които телепатите на „Врил“ получават с течение на годините и които лежат в основата на всички по-нататъшни действия на това общество:
Според тях слънчевата система Алдебаран е отдалечена на 68 светлинни години от Земята и около алдебаранското Слънце кръжат две населени планети, които образуват империята ШУМЕРАН. Човечеството на Шумеран се деляло на господарска раса от „светли богочовеци“ (арийци) и различни други човешки раси, появили се на планетите от негативните мутации на арийците вследствие на климатични промени. Тези разноцветни мутанти имали по-ниско ниво на развитие. Колкото повече се смесвали расите, толкова повече изоставали в духовното си развитие, и когато Слънцето на Алдебаран започнало да се разширява, те не били в състояние да създадат космическите технологии на предшествениците си и да напуснат планетата. Поради това били напълно зависими от господарската раса и трябвало да бъдат евакуирани с нейните космически кораби на други, годни за живот планети. Въпреки съществуващите различия, расите взаимно се уважавали и не се намесвали в жизненото пространство на другите — нито т.нар. богочовеци в по-нисшите раси, нито обратното. Всички просто уважавали факта, че останалите имат свое лично развитие (за разлика от Земята).












ОБЩЕСТВОТО "ВРИЛ" - ПЪРВИ РЕАЛНИ УСПЕХИ! - Втора част...



Тогава, преди около 500 млн. години, господарската раса „светли богочовеци“ започнала постепенно да колонизира планети като Земята, защото експанзията на Слънцето на Алдебаран и последвалото затопляне влошили силно жизнените условия. Твърди се, че от нашата Слънчева система първоначално е била заселена планетата Малона (Малдек, Мардук, или, както е при нас — Фаетон), която се е намирала между Марс и Юпитер — на мястото на днешните астероиди. След това Марс — чиито пирамидални градове и познатото „лице на Марс“, заснети през 1976 г. от сондата „Викинг“, документират някогашната високоразвита цивилизация. Предполага се, че приблизително по същото време господарите на Шумеран — Алдебаран идват за първи път на Земята, което свидетелства вкаменен отпечатък от обувка от преди 500 милиона години със стъпкан от тока на обувката и също така вкаменен трилобит (праисторически рак, изчезнал преди около 400 млн. години).
Хората от „Врил“ вярват, че когато Земята постепенно станала обитаема, расата на алдебаранците се е приземила в Месопотамия и е създала господарската каста на ШУМЕРИТЕ, които са изобразявани като бели, светли полубогове. По нататьк телепатите на „Врил“ установяват, че шумерският език не само е идентичен на алдебаранския, но че алдебаранско — шумерският звучал като неразбираем немски и звуковата честота на немския и шумерския била почти същата.
Дали тези твърдения отговарят на истината, не е ясно, но инженерните планове и техническите подробности, получени от телепатите на „Врил“, идват от едно и също място и са толкова точни, че се заражда една от най-фантастичните идеи, на които хората някога са били свидетели: създаването на „отвъдна летяща машина“ (Jenseitsflugmaschine).

Узрява концепцията за „друг тип наука“ (днес бихме казали „алтернативни енергийни форми“). Нужни са обаче повече от три години, преди проектът да влезе в действие. На този ранен етап на „другата технология“ или „другата наука“ доктор В.О. Шуман изнася доклад в Техническия университет в Мюнхен, който ще бъде цитиран поне в няколко изречения:
„Във всички и във всичко ние познаваме два принципа, които определят случващото се — светлина и сянка, добро и зло, създаване и рушене — както познаваме плюса и минуса в електричеството. Значи със сигурност: или — или! Тези два принципа — да ги конкретизираме като съзидателно и разрушително — определят нашите технически средства… Всичко разрушително е от сатанински произход — всичко съзидателно: божествено наследство… Съответно всяка техника, почиваща на принципа на експлозията или на изгарянето, може да бъде наречена сатанинска техника. Бъдещата нова епоха ще бъде епоха на новата, позитивната, божествената техника!…“
В същото време по подобен проект работи ученият ВИКТОР ШАУБЕРГЕР. Йоханес Кеплер, чиито учения Шаубергер прилага, е завладян от тайното учение на Питагорейците, чиито знания са възприети и пазени в тайна от ТАМПЛИЕРИТЕ. Това е знанието за ИМПЛОЗИЯТА (имплозията в случая означава да се направи потенциалът на вътрешните светове използваем за външния свят). Хитлер, както и хората от „Врил“ и „Туле“ знаят, че божественият принцип винаги е изграждащ, тоест конструктивен. И обратното, когато една технология се базира на експлозия и съответно е деструктивна, тя е против него. Следователно трябвало да се създаде технология, която да се основава на ИМПЛОЗИЯТА. Учението на Шаубергер за вибрациите (принцип на обертоновата редица = монохорд /средство за определяне височината на тона на струната в различни нейни части/) е продължение на науката за имплозията. Опростено може да се каже: ИМПЛОЗИЯ вместо ЕКСПЛОЗИЯ! Посредством енергийната траектория на монохорда и на имплозионната техника се навлиза в областта на антиматерията и гравитацията се обезсилва.
През лятото на 1922 г. е построен първият летящ кораб с дискова форма, чийто двигателен механизъм се базира на имплозионната техника (Jenseitsflugmaschine). Той се състои от диск с диаметър 8 метра, над който има втори успоредно разположен диск с диаметър 6,5 метра, а под тях — трети диск с диаметър 7 метра. Тези три диска имат 1,80–метрова дупка в средата, където е монтиран двигателният агрегат, висок 2,4 метра. Отдолу средното тяло завършва с конусовиден връх, от който към долното ниво достига махало, което служи за стабилност на уреда. Във фазата на активност горният и долният диск се въртят в противоположни посоки, в резултат на което се създава магнитно поле.
Постиженията на този първи вариант на летяща чиния са неизвестни. Във всеки случай експериментите продължават 2 години, преди тя да бъде демонтирана и вероятно прибрана в заводите на Месершмидт в Аугсбург. Финансовите помощи за този проект се появяват в счетоводните книжа на много германски индустриални предприятия под кода JFM (Jenseitsflugmaschine, отвъдна летяща машина). Със сигурност от нея произлиза двигателят Врил, които формално носи името „SM — левитатор на Шуман“.
По принцип отвъдната летяща машина трябва да е произвеждала прекалено силно поле около себе си, което превръщало очертания сектор заедно с машината и нейните пасажери в напълно независим микрокосмос. При максимална сила на полето тя би трябвало изцяло да е независима от обкръжаващите я универсални сили — такива като гравитацията, електромагнетизма и радиацията, както и от всякакъв вид материя — и да се движи произволно във всякакво гравитационно или друго поле, без да се усеща въздействието на каквито и да било ускорителни сили.
През юни 1934 г. ВИКТОР ШАУБЕРГЕР е поканен от ХИТЛЕР и висшите представители на обществата „Врил“ и „Туле“ и от този момент започва да работи за тях.
След първия неуспех родилният час на първото т.нар. германско НЛО настъпва отново през юни 1934 г. Под ръководството на д-р В. О. Шуман на територията на самолетната фабрика Arado в Бранденбург се появява първият експериментален летящ диск — RFZ-1 (Rundflugzeug 1). При неговия първи и последен полет той се издига вертикално на 60 м височина, а след това започва да залита и да танцува във въздуха в продължение на няколко минути. Монтираният за резервно пилотиране самолетен двигател Arado 196 се оказва напълно неефикасен. С големи усилия пилотът Лотар Вани успява да приземи RFZ-1, да излезе и да избяга, преди машината да започне да се върти като пумпал, а след това да се преобърне и, както можело да се очаква, да стане на парчета. Това е краят на RFZ-1, но и началото на .
Още преди края на 1934 г. е готов новият RFZ-2, който е снабден с двигател Vril и „магнитно — импулсно управление“. Диаметърът му е 5 метра и има следните особености: оптическо размиване на контурите при увеличаване на скоростта и типичната за НЛО светлина — според степента на движение: червена, оранжева, жълта, зелена, бяла, синя или виолетова.
Следователно той функционира, а през 1941 г. му предстояла още по-забележителна мисия — по времето на т.нар. „въздушна битка за Англия“ — когато изпълнява функцията на далекобоен разузнавач, след като се оказва, че поради ограничения си радиус на действие стандартният германски изтребител МЕ 109 е негоден за презокеански разузнавателни полети.















ОБЩЕСТВОТО "ВРИЛ" - ТРЕТА ЧАСТ!


В края на 1941 г. новият RFZ-2 е фотографиран над Южния Атлантически океан, когато е на път към плаващия в антарктически води кораб „Атлантида“. Причината, поради която той не можел да бъде използван като изтребител, е, че RFZ-2 можел да извършва маневри само на 90°, 45° и 22,5° поради импулсното управление. Нечувано, но именно тази правоъгълна промяна на полета е типична за начина на движение на т.нар. НЛО.
След успеха на малкия RFZ-2 като далекобоен разузнавач, обществото „Врил“ се сдобива със собствена опитна база в Бранденбург. В края на 1942 г. полита леко въоръженият летящ диск VRlL-1-J. Той е едноместен с диаметър 11,5 метра, има „левитационен двигател на Шуман“ и магнито — импулсно управление. Развива скорост от 2900 км/ч до 12 000 км/ч! При максимална скорост може да маневрира под прав ъгъл, без това да вреди на пилотите, не се влияе от климата и летателната му надеждност е 100%. От Vril-1 са произведени 17 броя, между тях има двуместни варианти, снабдени със стъклен купол.
По същото време възниква и един отделен проект — V-7. Под това име са създадени няколко летящи диска с конвенционални реактивни двигатели. Въз основа на разработките на АНДРЕАС ЕП се появява RFZ-7-комбинирана версия на летящ диск с реактивен двигател. По него работят специализираните екипи ШРИВЕР—ХАБЕРМОЛ и МИЙТЕ—БЕЛУЗО. RFZ-7 е с диаметър 42 метра, но също се разбива при едно приземяване в Шпицберген. Друг един RF2–7, произведен след това, обаче е фотографиран над Прага. По думите на Андреас Еп той трябвало да бъде въоръжен с атомни бойни глави и да бомбардира Ню Йорк.
През юли 1941 г. ШРИВЕР и ХАБЕРМОЛ създават отвесно излитащ дисков самолет с реактивен двигател, който обаче има сериозни недостатъци. Разработва се друг електро-гравитационен летящ пумпал с тахионен двигател, който се оказва успешен / Тахионите са елементарни частици, движещи се по-бързо от светлината. Според физиката те са носители на универсалната космична енергия, която предшества енергията на светлината /. Така се появява RFZ-7-T, дело на Шривер, Хабермол и Белузо, който е напълно функционален. Сравнени с дисковете Vril и Haunebu, V-7 обаче били по-скоро играчки.
В рамките на SS има група, която се занимава с добиване на алтернативна енергия : SS-E-IV = ЧЕТВЪРТИ ОТДЕЛ ЗА РАЗРАБОТКИ НА ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ. Нейна основна цел е да направят Германия независима от чуждестранния нефт. От наличните двигатели Врил и тахионните конвертори на капитан Ханс Колер SS-E-IV създават ДВИГАТЕЛЯ ТУЛЕ, наричан по-късно ТАХИОНАТОР НА ТУЛЕ.
През август 1939 г. излита първият RFZ-5. Той е средно въоръжен диск със странното име HAUNEBU-1. Има осем души екипаж, диаметърът му е 25 метра и първоначално развива скорост от 4800 км/ч., а по-късно — до 17 000 км/ч. Подвижните му кули са въоръжени с две шестметрови KSK (електро-лъчеви оръдия) и с четири МК 106, а летателната му надеждност е 60%.
В края на 1942 г. е готов HAUNEBU-2. Диаметърът му варира между 26 и 32 метра, а височината — между 9 и 11 метра. Има възможност за екипаж от 9 до 20 души. Задвижва се от тахионатора на Туле и в близкоземен полет развива скорост от 6000 км/ч. Haunebu-2 е годен за космически полети и има капацитет от 55 летателни часа.
Още тогава има планове за широко обемния VRIL-7, с диаметър 120 метра, който трябвало да превозва цели команди.
Малко по-късно е произведен HAUNEBU-3 — абсолютното бижу на всички дискове, с диаметър 71 метра, който полита и е филмиран. Може да превозва екипаж от 32 души, има капацитет на действие повече осемседмичен продължителен полет и достига скорост най-малко от 7000 км/ч. (според показанията на секретния архив на SS — до 40 000 км/ч).
Бившият агент на ЦРУ и зелена барета Върджил Армстронг заявява, че по време на Втората световна война германските летящи дискове можели да излитат и да се приземяват отвесно и да правят завои под прав ъгъл. Те бързо достигали 3000 км/ч и вместо оръдия имали лазерно оръжие (предполагаемото KSK — електро-лъчево оръдие), което можело да пробива броня с дебелина четири цола.
/Официално лазерите са открити през 1960 г. на базата на своите предшественици „мазерите“ (усилване на микровълни с помощта на индуктивно излъчване). Laser: Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation (светлинно усилване в резултат на принудително излъчване)/.  Уфологьт и авторът на книгата „Ключът на Енох“ професор Дж. Дж. Хъртък разказва, че германците са се опитвали да създадат нещо, което Съюзниците наричали „вълшебна оръжейна система“. Той попада на протоколи, които описват две неща:
1) Построяване на космическата база „Пенемюнде“ и
2) Прехвърлянето на най-добрите техници и учени от Германия.












ОБЩЕСТВОТО "ВРИЛ" - ЧЕТВЪРТА ЧАСТ! - ДОКАЗАНИ ИСТИНИ.



Споменават се и по-конкретни разследвания на т.нар. FOO FIGHTERS (огнени кълба). През 1942 г. ЦРУ, както и британските тайни служби вече знаят за производството и приложението на тези летящи съоръжения, но оценката им не е особено точна. Foo Fighters е наименованието за всички светещи германски летящи съоръжения. Под това понятие попадат дори т.нар. „летящи костенурки“ и „сапунени мехури“: две абсолютно различни открития, за които Съюзниците допускали, че имат връзка. ЛЕТЯЩАТА КОСТЕНУРКА е разработена от SS — E — IV във Винер Нойщат. Нейната външна форма напомня черупка на костенурка.
Става въпрос за безекипажни летящи сонди, които трябвало да предизвикат смущения в електрическото захранване на вражеските военни сили. Те произвеждали клистронни  лъчи, които SS описва като смъртоносни. Първоначално обаче те не се оказват особено ефективни. Тази технология е разработвана и по-късно и познавачите на НЛО ще потвърдят, че спирането на тока е един от най-характерните признаци при поява на НЛО! Американският пилот от Втората световна война Уендъл Стивънс описва Foo Fighters като сиво — зелени или червено — оранжеви, които се приближавали на 5 метра от самолетите и оставали в тази позиция. Нито можели да се отърват от тях, нито да ги свалят с огън и понякога въздушната ескадрила се принуждавала да се върне или да се приземи.
 „Сапунените мехури“, също наричани Foo Fighters, са съвсем друго нещо. Това са обикновени балони с тънки метални спирали във вътрешността за объркване на неприятелските радари. Освен психологическото въздействие успехът им трябва да е бил незначителен.
В началото на 1943 г. се планира създаването на кораб — майка с форма на пура — т.нар. СЪОРЪЖЕНИЕ АНДРОМЕДА (с дължина 139 м),  който да бъде произведен в заводите за цепелини. Той трябвало да превозва летящи чинии за междузвездни полети. Около Коледа на 1943 г. в Нордзеебад Колберг се състои важна среща на ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ. На нея присъстват медиумите Зигрун и Мария Озрич. Основна тема е ПРОЕКТЪТ АЛДЕБАРАН. Медиумите получават точни сведения за местонахождението на населените планети около слънцето на Алдебаран и започва подготовка за пътуването до там. На 2 януари 1944 г. се провежда съвещание между ХИТЛЕР, ХИМЛЕР, Кюнкел (общество „Врил“) и д-р Шуман (общество „Врил“), на което се обсъжда ПРОЕКТА ВРИЛ. Идеята е с големия Vril-7 да се проникне до Алдебаран през независещ от скоростта на светлината пространствен тунел. По думите на Ратхофър първият тестов полет в тунела трябва да се е състоял през зимата на 1944 г. Изглежда, че той е претърпял някакъв катаклизъм, защото снимките, направени след полета, V-7 изглеждал „така, сякаш 100 години е бил на път“. Външното му покритие било силно състарено и повредено на много места.
На 14 февруари 1944 г. в рамките на проекта V-7 в Пенемюнде пилотът Йоахим Рьолике тества конструирания от Шривер и Хабермол свръхзвуков вертолет, снабден с 12 турбоагрегата BMW 028.  Скоростта на отвесния полет е 800 м/мин, той достига височина 24 200 метра, а скоростта на хоризонталния полет е 2200 км/ч. Той можел да се задвижва и с неконвенционална енергия. Вертолетът обаче не е използван повторно, защото през 1944 г. Пенемюнде е бомбардиран, а транспортирането до Прага не променя нещата, защото още преди летящите дискове да бъдат приведени в пълна бойна готовност, американците и руснаците превземат града.
В началото на 1945 г. по времето на окупацията на Германия британците и американците откриват в тайните архиви на SS снимки на Haunebu-2 и Vril-1, както и на съоръжението „Андромеда“. След постановлението на президента Труман през март 1946 г. военноморският комитет на САЩ издава разрешение да се събират германските материали за експерименти на високи технологии. Чрез операция PAPERCLIP в САЩ са прехвърлени секретните германски учени. Между тях са ВИКТОР ШАУБЕРГЕР и ВЕРНЕР ФОН БРАУН.
В рамките на първия проект, ръководен от работещия в Техническия университет в Мюнхен проф. д-р инж. В. О. Шуман, до началото на 1945 г. се твърди, че са произведени 17 летящи чинии с диаметър 11,5 м, които извършват общо 84 тестови полета: това са VRIL-1-J?GER. През 1945 г. от Бранденбург, след взривяване на цялата опитна база, за Алдебаран трябва да са излетели поне един VRIL-7 и един широко обемен кораб — майка VRIL-7 на име ODIN с част от учените и членовете на обществото „Врил“.
Вторият проект се ръководи от Четвърти отдел за разработки на Черното слънце (SS-E-IV) и до началото на 1945 г. успява да създаде три различни по големина космически „пумпала“ с формата на камбана:
• HAUNEBU-1 с диаметър 25 м е произведен в два екземпляра, които извършват общо 52 тестови полета (скорост 4800 км/ч.).
• От HAUNEBU-2 (с диаметър 32 м) са произведени седем екземпляра и са изпробвани в общо 106 полета (скорост 6000 км/ч.). Всъщност Haunebu-2 е предвиден за серийно производство. Между самолетостроителните фирми „Дорниер“ и „Юнкерс“ изглежда е имало някаква договорка, която в края на март 1945 г. е била прекратена в полза на „Дорниер“. Официалното име на тежкия летящ пумпал трябва да е било DO-STRA (DOrnier STRAtospharenflugzeug - „ Стратосферен самолет Дорниер“).
• HAUNEBU-3 с диаметър 71 м, е произведен само веднъж и извършва най-малко 19 полета (скорост около 7000 км/ч.). УРЕДЪТ АНДРОМЕДА — дългият 139 м кораб — майка, с хангари за един Haunebu-2, два Vril-1 и два Vril-2 — съществува само на хартия.
Има документи, че след създаването на ШИРОКООБЕМНИЯ VRIL-7 в края на 1944 г. и няколко тестови полета той е използван за секретни, все още ограничени до периметъра на Земята секретни мисии:
1)    Приземяване край Мондзее в Залцкамергут, Австрия, и опит за потапяне с цел установяване устойчивостта на обвивката при повишено налягане.
2)    От март до април 1945 г. вероятно по стратегически причини и заради сигурността Vril-7 е позициониран в „Алпийската крепост“ и лети до Испания, откъдето безопасно прехвърля избягалите важни германски личности в Южна Америка и НОЙШВАБЕНЛАНД, където още по времето на войната се намират основни германски бази.
3) Непосредствено след това Vril трябва да е извършил секретен полет до Япония, за който обаче не се знае нищо.
Какво става с въздушните кораби след войната? Вероятността да е имало малка серия производство на Haunebu-2 не може да бъде изключена. Появилите след 1945 г. снимки на НЛО с типичния за германските конструкции външен вид подкрепят това.
Според някои, част от тях са потопени в Мондзее, Горна Австрия, според други — са отлетели за Южна Америка или са пренесени там на части. Дори въздушните кораби да не са достигнали Южна Америка, е сигурно, че са били построени наново с помощта на германските инженерни планове, тъй като стават важна част от технологията, използвана в „Експеримента Феникс“ през 1983 г., който е продължение на „Експеримента Филаделфия“ от 1943 г. (Експерименти на US NAVY (американските военноморски сили), свързани с телепортация, материализация и пътуване във времето, /за което съм пуснал снимков материал по-надолу в блога/ които са по-фантастични и от най-дръзките ви мечти. За тях има достатъчно материали, които са доста много за една цяла книга, но в случая не съвпадат с нашата тема.
През 1938 г. е проведена германска ЕКСПЕДИЦИЯ В АНТАРКТИДА със самолетоносача „Швабенланд“. 600 000 кв. км са обявени за германска държава — НОЙШВАБЕНЛАНД. Незаледена територия с планини и езера! По-късно за там тръгва цяла флота подводници тип 21 и 23.  До днес все още липсват над 100 германски подводници???, които между другото са снабдени с шнорхели „Валтер“, позволяващи им да стоят няколко седмици под вода, и може да се допусне, че са избягали в Нойшвабенланд с разглобените летящи чинии или най-малкото с инженерните планове. Не по-малко основателно е предположението, че  след като тестовите полети се оказват успешни то в края на войната летящите чинии директно са отлетели за там. Тази хипотеза вероятно Ви се струва пресилена, но основанията за нея съвсем не са малко.
Въпросът е защо под командването на АДМИРАЛ Е. БЪРД през 1947 г. Съюзниците извършват ИНВАЗИЯ в АНТАРКТИДА? Защо Бърд потегля с „незначителната“ войска от 4000 души, един боен кораб, изцяло оборудван самолетоносач и всички необходими боеприпаси, след като става въпрос само за експедиция? Той има осем месеца на разположение, но всичко свършва само след осем седмици, през които губи голям и официално никога неназован брой самолети. Какво се е случило?
След завръщането си адмирал Бърд заявява пред пресата, че „няма да е добре в случай на нова война да се съобразяваме с нападенията на самолети, които могат да прелитат от единия полюс до другия“.  От следващите му думи става ясно, че там имало високоразвита цивилизация, чиито напредничави технологии са използвани от SS.
В книгата си „Машини на времето“ Норберт Юрген — Ратхофър пише следното за по-късните разработки на Haunebu:
„Непосредствено след май 1945 г. космическите „пумпали“ Haunebu-1, 2 и 3 и космическите дискове Vril-1 изчезват безследно… В тази връзка е особено интересно, че след 19-тия си изпитателен полет, на 20 април 1945 г. германският Haunebu-3 трябва да е излетял от „Ношивабенланд“ — по онова време официална германска територия в източната част на Антарктика,  на космическа експедиция до Марс, за изхода на която не се знае нищо… Година по-късно обаче, през 1946, внезапно появилите се над Скандинавския полуостров многобройни светлинни обекти от непознат вид и без съмнение изкуствен произход повдигат нивото на напрежение сред Съюзниците от Изток и Запад. Отново година по-късно, през 1947, над Северна Америка  и до 50-те години броят им става все повече и то пилотирани без съмнение от интелигентни същества, изникват нови светлинни летящи обекти с кръгла, дискова или с камбановидна форма, а понякога и с формата на пура — накратко: НЛО.“

Извинявам се за дългата статия, но Вие така пожелахте! Следва продължение..., защото истината е някъде ТАМ...

Заратустра

Криволичещ е пътят на великите хора и реки,
Криволичещ е той, но води до избраната цел:
В това изразява се мъжеството им –
Не се боят те от криволичещите пътища.

Ф. Ницше.
Песните на Заратустра
    Предисловие
„И тогава Добрият Дух дарил Заратустра с божествен разум, и тогава пророкът видял всичко: онова, което е било и онова, което ще бъде в телесния свят и в духовния свят, и тогава съдбата на всеки човек , живущ на земята, се открила пред него…”
Много пророчества на великия Заратустра са достигнали до наши дни. Запазени са записите на неговите видения за бъдещите световни битки на Доброто със Злото, за края на всички времена и за Съдния ден – по своята яркост, дълбочина и обемност те едва ли отстъпват на евангелското „Откровение” на Йоан Богослов.
Заратурстра предупреждавал: не едно жестоко сражение ще трябва да издържи човечеството, но най-накрая ще се появи „Божественият царски син”, чиито воини ще запеят свети молитви, и така победоносно ще завърши той вековната битка. И тогава ще завърши Ерата на вълка и ще настъпи Ерата на овцата, тоест, враждата ще бъде заменена от любов.”Овцата” – нима това не е предвиждане на появата на Божия Агнец, много векове преди Раждането на Христос?
Но въпреки това днес много малко хора знаят кой е бил Заратустра.
Кои са били поклонниците на огъня? Да не би да са били, например, подпалвачи или привърженици на масово „ходене по огън”, на танци върху горящи въглени?
Какво е това учение с красиво наименование, наподобяващо женско име, Авеста, което той е проповядвал?
Какъв е този народ, от който произхожда Заратустра, народът на ариите?
В днешно време, особено след Втората световна война, мнозина погрешно отъждествяват понятието „ариец” с немската нация, а понякога дори с понятията „фашист” и „нацист”.
А името на самия пророк е станало известно на всички благодарение на прочутото философско-поетично есе на Фридрих Ницше, „Така говореше Заратустра”. Онези, които са чели този труд и са се доверили на ницшеанската интерпретация, обикновено свързват възгледите на реално съществуващия Заратустра с понятието „свърхчовек”, с отрицанието на нравствеността и на морала и с анархичния лозунг „Бог умря”.
Това е много дълбока заблуда! Немският философ изобщо не се е придържал към историческата достоверност. Той без съмнение е бил добре запознат със зороастризма и, нещо повече, бил е очарован от това учение. Именно затова той го е използвал като отправна точка на своето собствено творчество, но съзнателно, подчертано полемично е обърнал авестийските норми наопаки.
Вероятно чувствайки, че намеренията му са останали неразбрани, Ницше специално е пояснил в своята автобиография, „Есето на Homo”: „Никой не ми зададе този въпрос, а трябваше - какво означава името на Заратустра в моята уста, в устата на първия неморалист, тъй като именно онова нещо, благодарение на което този персиец заема толкова изключително положение в историята, е право противоположно на моите възгледи. Заратустра пръв е видял в борбата между доброто и злото онзи основен лост, който ръководи движението на нещата, именно той е осъществил преработката на моралните понятие в метафизически… Заратустра пръв е създал тази съдбоносна заблуда, морала, така че той трябва да бъде и първият, който го е познал. Не само затова, че неговият опит е по-широк и по-многообразен, отколкото опитът на който и да било друг мислител,… много по-важен е фактът, че Заратустра е по-правдив от всички тях…”
А след като са провъзгласили Ницше /и възпетия от него Заратустра/ за свой идеолог, нацистите са изопачили основно възгледите и на единия, и на другия. Те варварски са приспособили ницшеанската свободолюбива „философия на живота” към своята философия на смъртта, и са подменили зороастрийската „религия на радостта”, „религията на нравствеността”, както често наричат авестийския култ, със собствената си безнравствена идеология на убийството и скръбта.
Всъщност арийското учение отрича из основи насилието, осъждайки го и олицетворявайки го в образа на единия от трите най-страшни девове – Айшма. За основни добродетели в това учение е смятан мирния труд, творческото вдъхновение и освен молитвите и божествените прозрения, обикновеното човешко щастие, като например, щастието да обичаш, да имаш семейство и деца.
Учените не се съмняват, че Заратустра не е митична, а реално съществувала личност, основоположник на велика и светла религия.
Но дори учените са на различно мнение, що се отнася до мястото и времето на раждането му. Съществуват множество взаимно изключващи се версии. Много градове и дори страни претендират да бъдат наричани родина на пророка или прародина на древните арии.          
В нашата книга ние ще разгледаме както най-вероятните, така и напълно фантастичните хипотези. Но понякога именно истината изглежда като фантастика…
Кога и къде е живял пророкът, този въпрос засега си остава отворен, затова пък ние знаем подробности за неговата лична биография. Перипетиите на неговата съдба са отразени донякъде в съчинените от него песни или химни – гатите, а донякъде в други авестийски съчинения. Ние ще ви разкажем удивителната история на неговия живот.
Разбира се, няма да оставим без внимание и самото зороастрийско учение. По своята същност то е не само религиозна доктрина и може би първата проява на монотеизъм на земята – култът към Единствения, към Твореца, но освен това и сборник от научни знания.
Авестийската митология е първият в историята на човечеството документ, в който нашата планета Земя е описана като кръгла и свободно носеща се в пространството, а не като плосък диск, неподвижно лежащ върху три кита. И то много векове преди епохата на великите околосветски пътешествия!  
Арийските свещенослужители са знаели също така законите на движението на другите планети и светила, включително на небесните тела, открити от астрономите едва в новите времена. А някои от тях тепърва предстои да бъдат открити в бъдеще.
Освен това Авеста е произведение на изкуството. Тя е емоционална, тя е не само за интелектуалците, но и за всички онези, които са готови да съпреживяват, да се смеят и да плачат. За онези, които обичат своите близки и се боят от смъртта.
За нас…
ЗЛАТНИЯТ СИРИУС
Когато той се родил,
Докато пораствал,
Възрадвали се Водите
И израснали Растенията…
Авеста
Чрез устата на младенеца…
Само три дни оставали до края на Ерата на Смесване на Доброто и Злото, продължила три хилядолетия.
На планетата Земя настъпвала нова Ера – Ерата на Разделението.
Цялото човечество трябвало да стъпи на ново стъпало на развитие…
Три дни и три нощи подред над авестийското селище, разположило се по бреговете на пълноводната река Дареджа, светело невиждано сияние, съперничещо както на сиянието на слънцето, така и на блестящия Тиштрия – Сириус, най-ярката звезда на земния небосвод.
Жителите на селището се молели, очаквайки нещо нечувано, нещо невиждано дотогава.
Но на родилката на име Дукдауб не й било до височайши знамения. Цели три денонощия се мятала тя на своето ложе в мъчителни болки. Седем сръчни акушерки бдели над нея, но въпреки това изходът от борбата за живота на майката и младенеца още не била ясна.
Не затварял очи в тревога съпругът на Дукдауб, праведният Парушаспа от рода на Спитама. Той не чакал първо дете, вече имал двама синове. Но едва този път, третият, бременността на неговата любима жена протичала толкова тежко, а раждането било толкова трудно.
Докато носела под сърцето своята трета рожба, Дукдауб постоянно изпитвала нетърпими болки, така че веднъж дори намислила да се обърне за помощ към магьосника, за да й приготви някакво лекарство.
Обаче по пътя към жилището на карапана /така арийците наричали магьосниците/ вътрешният й глас - или Глас свише? Навреме я спрял: „Опомни се, жена!”
И Дукдауб се отказала от опасния магьоснически лек. Вместо това тя извършила очистващ обред, помолила се и след като измила ръцете си, намерила в себе си сили, за да подхвърли чисти изсушени дърва в пламъка на свещения огън, горящ в олтара.
Непрестанно се молел и Порушаспа, дано Атар, божественият огън, да отдалечи бедата от неговото семейство и да защити родилката от силите на мрака. Но това не било достатъчно, за да може да остане жива самата Дукдауб, неговата любима жена.
Ужасна е участта на жената, на която съдбата отрежда да роди мъртво дете: според обичая, тя е смятана за нечиста, осквернена. Нали това означава, че огънят, даряващ живот, я е изоставил, лишил я е от своето покровителство и от нейното лоно в света се е появила самата Смърт.
Нещастницата ще бъде обречена на продължителна, тъжна самота. Тя ще бъде затворена в тясно помещение, напомнящо гроб, чийто под ще бъде покрит с пепел, боклук или тор, за да не може дори с едно докосване на стъпалата си „престъпницата” да оскверни свещената стихия – животворната земя. Нито един човек няма да бъде допуснат до нея, докато „злото на смъртта” не напусне тялото й и докато в нея не се завърне състоянието на чистота.
Но ето че за последен път блеснала със златните си лъчи Тиштрия и избледняла, разтопила се в небето Маха – Луната, за да отстъпи място на дневното светило Хвархшайта – Слънцето. Настъпила зората.
И тогава от дома най-сетне се дочули радостните възгласи на акушерките:
-Момче! Хвала на светлите ахури, детето е живо! Дукдауб благополучно се освободи от бремето си!
Най-после се свършило! Щастливият баща се втурнал към леглото на жена си, очаквайки да чуе първия вик на своя син. Обаче така и не го чул.
Защото, вместо да заплаче, младенецът… се засмял! За всички това било неочакваност, граничеща с чудо. На Порушаспа му се струвало – или наистина било така? – че телцето на младенеца излъчва сияние.
Обаче истинското чудо започнало един миг по-късно. Детето, на което току-що били отрязали пъпната връв, заговорило, при това заговорило в стихове!
За нас, в превод от древния авестийски език, те биха могли да звучат приблизително по следния начин:
            Като най-добрия Господ,
            Като най-добрия Глава,
            Дал во Истина на Мазда
            Добро дело и власт…
         
Всички били изумени. Разбира се, в онзи миг околните не разбирали смисъла на тези загадъчни думи, нали те били само обикновени смъртни!
А това била свещената формула, която самият Господ, създател на всичко живо, Добрият Дух Ахура Мазда пеел още преди сътворяването на света, а сега той вложил тази песен в устата на новородения младенец, за да може да я предаде на хората.
Скоро „Ахуна Вайря” ще се превърне в основната молитва на зороастрийската религия, сравнима по своята значимост с молитвата „Отче наш” за християните, която донесъл на хората самият Божий Син.
И родителите нарекли своя трети син Заратустра.
Според обичая, младенецът бил умит с кравешка урина и бил загърнат в одеяло от овча вълна. Майката му дала да суче и след като се наситил, той спокойно заспал, като сумтял, както правят всички малки деца на земята, и самият той още не знаел, че е пророк.
Може би в памет на онзи ден, през вековете до наши дни е достигнала поговорката „С устата на младенеца глаголи истината”…
Тайната на името
Наистина, що се отнася до Заратустра, човек на всяка крачка се сблъсква със загадки и различни тълкувания. Различните езици по различен начин са донесли до наше време звученето на неговото име. Древните гърци го наричали Зороастра, персите – Зардушт, а на руски името му звучи като Заратустра. Съществуват и различни варианти за превод на неговото име.
Самото име Заратустра /или Заратуштра/ има ирански корени. Уштра означава „камила” /на таджикски шутур/, а първата част от името му е превеждана като „жълт”, „стар”, „пастирски”. Следователно привържениците на това тълкувание се опитват да докажат, че великият пророк носи името „притежател на стара камила”, едно обикновено селско и твърде разпространено име, каквото едва ли биха дали на една митична обожествявана личност.
Според версията на Анкетил Дюперон, „жълт” се превежда като „златист”, а като втори корен се подчертава не „камилата” – „уштра”, а „Тиштрия”. Така арийците са наричали звездата Сириус. И само това име е смятано достойно за пророка – Златният Сириус.
Впрочем, в гръцката транскрипция побеждава именно тази версия – Зороастра – Сияеща Звезда. Астра на гръцки означава „звезда”, но на древно-ирански думата „звезда” е звучала като „стар”. В същия вид тя е преминала впрочем и в английския език – star. Можем да предположим, че името Зороастра се превежда като Златен Сириус.
Но защо именно Сириус, може би ще попитате вие. Защо не са нарекли пророка на името на Вега или на Полярната звезда? Пък и колко много други ярки звезди има на небосклона!
Работата е там, че според авестийската традиция, култът към Сириус /Тишрия/ заема особено място. Осмият яшт /богослужебният химн/ на Авеста се нарича именно така – Тиштр-яшт и е изцяло посветен на възхвала на Тиштрия.
Мнозина учени предполагат, че култът към Сириус, най-ярката звезда в съзвездието на Голямото Куче, е възникнал именно в онези времена, когато Сириус е била първата звезда, изгряваща на небосклона.
В Авеста има следните стихове:
        На звездата блестяща Тиштрия,
        Щастливата, да се помолим.
        Създадена от Ахура,
        Глава и надзирател да бъде той
за всички останали звезди.
Както за хората е Заратустра…
Както виждате, в този откъс Сириус е пряко свързвана със Заратустра. Така както Тиштрия е най-главната звезда, така и пророкът е вожд на хората.
        На звездата блестяща Тиштрия
        Щастливата да се помолим.
        Дето над вещиците надделява.
Дето вещиците побеждава.
Които Ангро Майню
Е пратил, за да накара
Звездите да се спрат,
Дето семето на водите пазят…

И водите изтичат,
Спитама Заратуштра,
От морето Ворукаша
Целебни и чисти;
И Тиштрия могъщи
Дели ги там по страни,
Когато е почитан той,
Когато е доволен и любим…
Тук е изложен митът за борбата между Тиштрия, в лицето на прекрасен кон със златни уши и златни юзди, и девът на сушата Апаоша /чието име буквално означава „Изсушаващ” или „Отклоняващ водите” и който се явява в образа на черен, хилав и проскубан скопен кон.
Може би на нашите древни прадеди е било известно онова, за което учените астрономи са се досетили едва през ХХ век, а именно, че Сириус е двойна звезда: ярката звезда е съпровождана от така наречената звезда-джудже, малка мъждива звезда, която не излъчва светлина, но затова пък притежава огромна маса…
Един от спътниците на Тиштрия е звездата Сатаваеса /”Притежаващ силата на сто мъже”/, най-главната от звездите от южната страна на небосклона. Смята се, че това е звездата Антарес и именно тя разпределя дъжда и водата, произвеждани от Сириус.
Според арийските вярвания, звездата Сириус – Тиштрия отговаря ни повече, ни по-малко за кръговрата на водата в природата. Водата е основа на живота, без нея настъпва смърт. Затова съществува цяла поредица от молитви, посветени на Сириус, който дарява водата и я „разпределя” по цялата земя. Авестийците, които са наричани поклонници на огъня, са почитали свещената стихия на водата не по-малко от огъня. Смятало се е за голям грях, например, замърсяването на водоем.
Впрочем, можем да сравним авестийския Тиштрия – Сириус с египетския Озирис, който се връща от царството на мъртвите и пробужда природата. Изглежда че в различните митове става дума за едно и също нещо, още повече, че наименованията Тиштрия и Сириус са очевидно съзвучни.      
Водата е основа на живота, а учението на Заратустра е основа на всички основи. Неговото слово е целебно за душата също както водата – за изсъхналата земя. Без вода хората са застрашени от физическа смърт, а без приемане на словото на пророка, носещ в света закона на Ахура Мазда, те са застрашени от духовна смърт.
Но защо все пак има такава разлика в тълкуването на неговото име? Как са наричали всъщност пророка?
Колкото и да е странно, въпросът е в това, че и двете тълкувания са верни. Златният Сириус се явява като сакрален смисъл на името, говорейки за това, че пророкът носи в света Висшия, Небесен закон.
А привържениците на теорията за произхода на живота на Земята от извънземни цивилизации дори го смятат за „дошъл от звездата”, по-специално именно от Сириус, за да даде на хората знания за истинската структура на вселената , за Единствения Бог, за Вселенския Разум. Та нали именно в Авеста за пръв път са били използвани за пръв път абстрактни схеми и понятия, било е демонстрирано абстрактно мислене, невъобразимо за една толкова древна книга.
Нека не опровергаваме категорично тяхната хипотеза, тя е тъй красива по своему. Но все пак по-правилно е да смятаме Заратустра не „слязъл от небесата”, а роден на земята, още повече, че авестийските митове ни разказват подробно за това събитие и дори старателно проследяват родословието на Заратустра. А неговото „простонародно” име го прави дори още по-земен, по-реален човек.
Впрочем, няма нищо унизително в наименованието „стара камила”. По онова време много ирански имена са съдържали в себе си корени, означаващи животни. Така например, аспа – кон – се съдържа в имената Виштаспа, Порушаспа /бащата на Заратустра/. В същото време много имена, споменавани в Авеста, имат очевидно обиден оттенък: „Не-бързо-камилски”, „Хилаво-конски”, „Хилаво-бичи”… И.М. Стеблин-Каменски, преводач и изследовател на „Авеста”, смята, че „подобни имена се отнасят към така наречените имена-защита, т.е., защитни имена, чиято непривлекателност има за цел да отдалечи враждебните сили от детето. Подобни имена се срещат и до ден днешен сред иранските народи, както и сред останалите народи на Средна Азия. Следователно, според едно от тълкуванията на името на Заратустра се подразбира неговия божествен произход, а другото му, нарочно невзрачно име се явява име-защита.
Арии или хипербореи?
Нека се върнем назад, в непостижимо далечните времена, за които до нас са достигнали само неясни предания. Ще изложим накратко достигналите до нас митове за най-древната цивилизация на Земята, народа на хипербореите, живели в далечни времена на материка Арктида, залян сега от водите на Ледовития океан.
По онова време големият полярен континент все още не е бил покрит с ледена шапка, а се е отличавал с твърде благодатния си климат, който в много отношения е бил дело на човешките ръце… Да, нашите древни предци не само умеели да управляват климата, но се стараели да предотвратят неотвратимата катастрофа. Те знаели, че веднъж на няколко хиляди години планетата ни бива застрашена от глобален катаклизъм, затова правели всичко, за да отдалечат съдбоносния час.  
Но какво е онова толкова неумолимо нещо, което ни застрашава и за което се разказва в митовете за Всемирния потоп и за огромните разрушения, за гибелта на всичко живо, какво подразбират те под предричания край на света?
Авторът на една от хипотезите, американецът Чарлз Хепгуд смята, че причината е увеличаващата се на полюсите ледена шапка. Тя е разположена около полюса толкова неравномерно, все едно е „накривена”, а въртенето на Земята оказва влияние върху тази „накривила се шапка”, като създава центробежен момент… В един съвсем не прекрасен миг натежалата шапка „се смъква”, а заедно с нея се измества и земната кора. Това се случва затова, защото недрата на Земята представляват нажежена маса, а втвърдилата се кора е само относително тънък слой. Така че тя се плъзга по тази гореща маса като върху разтопено масло… За част от секундата полюсът може да се окаже на мястото на тропиците, а тропиците – отвъд полярната област.
Впрочем, именно с това учените обясняват днес глобалната едновременна гибел на мамонтите, чиито останки биват откривани във вечния мраз. Те не са живели в сурови условия, а са обитавали субтропичната зона, но просто в следствие на поредното изместване на земната кора /учените наричат това литосферна катастрофа/ климатът се е променил рязко. След като е попаднала в района на екватора, огромната ледена шапка започнала да се топи – и ето ти Всемирен потоп. А после на новите полюси отново започнал да се образува лед.
Хиперборейците, които живеели край полюса, знаели за приближаващата катастрофа и правели всичко възможно, за да я избегнат. По средата на техния континент се намирало вътрешното Хиперборейско море – Великото Въртящо се езеро. Трудно е да се каже след толкова векове дали то е било дело на човешки ръце или е било естествено. Но езерото наистина се е въртяло постоянно, а центърът му е съвпадал географски точно със Северния полюс. На това място, на полюса, се е намирала гигантска падина в земната кора, която по своята дълбочина надвишавала съвременната Марсианска падина. Л. Виолева и Д. Логинов предлагат следната хипотеза:
„През тази огромна яма водите на океана, подобно на фуния, били всмуквани в земните недра, където се затопляли, поемайки в себе си горещината на ядрото и след като преминавали по лабиринтите на подземните морета-пещери, отново излизали на повърхността на планетата. Циркулацията на топлите течения пречела на образуването на ледени блокове около полюса. Ледът постоянно „изчезвал” във водовъртежа на вътрешното море, където бил привличан към нажеженото ядро и се стопявал. Топлите течения на свой ред значително смекчавали климата. Водите на океана се устремявали към полюса под формата на четири широки потока, така че по своите очертания континентът наподобявал кръг, пресечен от кръст.
И така, Арктида била идеално „конструирана” за предотвратяване образуването на опасна ледена шапка на полюса. По време на разцвета на Арктида нищо не застрашавало литосферата. Този период на планетен покой е представен в древното предание за Титан, поддържащ небето. Небесният свод бил неподвижен, понеже самата литосфера била неподвижна. Само че не Атлантът е държал небето, а Хиперборея.
Материкът Арктида е изобразен много подробно върху картите на Меркатор, копирани от средновековните мореплаватели. /Самият Меркатор ги копирал от някакви много древни карти, които пазел в дълбока тайна, тъй като по онова време изкуството на картографа било добре заплащано./
В Северната полярна област ясно се вижда вътрешното море с правилна кръгла форма, четирите широки потока от водите на океана, устремени към полюса под формата на огромен кръст, както и очертанията на бреговите линии на материците, съседни на Арктида. /Може би именно от това спасително кръстообразно пресичане на каналите води началото си световната символика на кръста, който в различните религии и особено в християнската, е свързван със спасението и със Спасителя?/
Известни са и карти на Меркатор, на които е изобразена не само Арктида, но и Антарктида, върху която по онова време все още нямало ледено покривало, а имало долини, високи хребети и реки. На няколкото достигнали до наше време карти се вижда ясно как ледената шапка на Южния полюс постепенно се разраства, покривайки все по-голяма част от материка. /Именно това се смята за доказателство за тяхната автентичност, а за точността на този най-древен картограф говорят съвременните измервания./
Очевидно картите на Арктида и Антарктида са били съставяни горе-долу по едно и също време. Ледената шапка, с която с такъв успех се борели на север, на юг неумолимо се разраствала …
Съществува теория, според която географската конструкция около оста била използвана от хиперборейците не само като система за предпазване от литосферните катастрофи, то и като космическа „антена”, с помощта на която те общували с разума от други планети. Те беседвали с душите на стихиите, съединявали своя дух с енергията на Земята, така че стихията на Разума се превръщала в нещо като нервна система на планетата, така че човекът и планетата образували едно цяло.
Това била „златната ера” на човечеството, така наречената хилядолетна Епоха на Везните. На нейно място обаче настъпила Епохата на Скорпиона и катастрофата все пак избухнала. Съществуват предположения, че тя била причинена от между-континентална война, по време на която, изразявайки се на съвременен език, двете страни използвали геофизическо оръжие. Именно по онова време е загинала и легендарната Антарктида, която някои изследователи смятат за колония на Арктида-Хиперборея, самата Арктида била залято от водата и престанала да съществува, а заедно с нея престанал да съществува и гигантският водовъртеж, който в продължение на толкова години спасявал планетата от литосферните катастрофи.
Трябва да се отбележи, че споменатите от нас хилядолетни Епохи не са идентични с употребяваното днес понятие „Ера на Водолея” и т.н., при което знаците на Зодиака се отчитат в обратен ред: най-напред е Скорпионът, а след това Везните…
Впрочем, за неумолимите периодични катастрофи разказват и много митове и предания. Така например, в скандинавския епос /”Най-голямата Еда”, „По-малката Еда”, „Предсказанието на велвата”/ се разказва за демона Локи, който „чака да настъпи неговия час в Големите ледове”. Той произхожда от асовете, които скандинавската митология отделя в специфична група богове, оглавявана от Один. Това са висши богове, обаче коварният Локи постоянно враждува с тях. В много легенди той се проявява като хитър пакостник и лъжльо. Въпреки това обаче името му често е свързвано с Луцифер, като го наричат „специален” бог, виновник за края на света.
Обикновено дяволиите на Локи не причиняват голяма вреда, обаче когато завършва хилядолетната световна година, Локи пуска в света три чудовища, свои деца, добити от  великанката Ангрбода /това име има еднакъв произход с авестийското име Ангро Майню, вселенският Дух на Злото/.
И така, Локи и Ангрбода родили Водния Змей Йормунганд /той може да се разрасне до такава степен, че да обгърне цялата земя и да захапе собствената си опашка/, старицата Хел /Смъртта/ и вълка Фенрир. Йормунганд живее в Световния океан, опасвайки обитаваната земя Мидгард /древна Арктида?/. Старицата Хел живее в Далечния Север /според Авеста, впрочем, именно на Север се намира адът/. Боговете държат вълка Фенрир на верига, тъй като знаят за пророчеството, че той е създаден, за да ги погуби.
Тези три чудовища напълно опустошават света. При последната битка Фенрир поглъща дори върховния бог Один, и самото слънце. В епоса „Рагнарьок”, /”Съдбата на боговете” или „Гибелта на боговете”/ се разказва за гибелта на целия свят. Настъпва „великанската зима”, продължаваща три години, звездите падат от небето, няма нито слънце, нито луна, земята трепери, водата залива цялата земя. Непоносима горещина изгаря всичко живо на земята и земята се потапя в морето…
Обаче след това, след като завършва „великанската зима”, ознаменуваща смяната на епохите, светът започва постепенно да се възражда. А това не е нищо друго, освен поетичен разказ за литосферните катастрофи.
Обожествяваните от скандинавците асове, които хвърлили Водния Змей в бездната и завързали с верига вълка Фенрир, се опитали да спасят света от предсказаната гибел. Не ви ли се струва, че тук става дума за хиперборейците, укротили стихията на водния поток, спрели /”завързали”/ фаталното отброяване на времето? Тези легендарни асове са именно хиперборейците, живяли около земната ос. Те или са предали част от своите знания на живеещите в съседство скандинавски народи, или след катастрофата някои от хиперборейците все пак са успели да се спасят и да разкажат на приютилите ги племена онова, което са знаели /според епоса, останали живи двама души, които се укрили в горичката Ходдмимир – това били Лив и Ливтрасир/.
Впрочем, в пруско-балтийския фолклор се е запазил митът за двама могъщи чужденци, братята Видевут и Брутен, пристигнали в тези краища по море. Местните жители избрали Видевут за свой крал, а Брутен – за свой върховен жрец.
Впоследствие имената на двамата братя били обожествени и в тяхна чест били издигнати кумири: два еднакви стълба. Първия наричали Ворскайто, а втория – Ишвамбрато /неговият брат/.
Тук съзираме отзвук от древния авестийски език. Видевут недвусмислено ни отпраща към Видевдат, а именно така се нарича първият раздел на Авеста /който се превежда като „Закон, даден против девовете”/.
А без съмнение, Ворскайто е трансформация на наименованието на Световния океан Ворукаша /Ворукарта/, по чиито води, според зороастрийското предание, арийците се преселвали по всички краища на света, носейки със себе си свещените огньове на Атара.
П. Глоба отъждествява този океан с Каспийско море, други изследователи го отъждествяват ту с Аралско море, ту с езерото Балхаш, сравнявайки топонимите „Балхаш”, Ворухаша” и персийското наименование „Варкаш”.
Но бихме могли да предположим и друг вариант, също съзвучен с авестийския първоизточник: не Балхаш, а Балтика. В такъв случай оттам, от север, са доплували двамата братя, носейки със себе си свещения закон Видевдат. Те са дошли от Арктида, била някога цветуща и благодатна земя, на която било писано после да се превърне в ад…      
И така, Арктида загинала. Обаче катастрофата, заплашваща материка, не била тайна за хиперборейците, и затова е естествено да се предположи, че те предварително са започнали преселване от обречената територия върху съседния материк. А ако катаклизмът все пак ги е изненадал, за оцелелите имало само един път – към Евразия. Но в такъв случай този многочислен народ не е могъл да изчезне безследно.
И така, къде са се дянали древните хиперборейци, след като са попаднали на нашия материк? Дали са се асимилирали, дали са се смесили с основното население, което далеч не било толкова високо развито, или са продължавали да живеят заедно, опитвайки се да запазят своите знания? Защо не сме чували нищо за потомците на хиперборейците?
Просто защото ние наричаме този народ по друг начин – арии. Хиперборейците са съкратили своето наименование… Може би защото вече не били „хипер” – свръх-могъщи? Така че малцината оцелели доброволно махнали от името на своя народ напомнянето за миналото величие? Кой знае…
П. Глоба също смята, че прародина на ариите е била Арктида /те са я наричали Хайрат/. След потопа те се спуснали по планините от север на юг /Глоба предполага, че по онова време съвременният север на Евразия е бил покрит с лед/. Ариите се заселили на юг от тези планини, „край великата река Даити, вливаща се в голямото солено езеро Воурукарта, и основали своя държава, която започнали да наричат царство Хайрат. Споменаваните тук планини са Уралские планини /наричани по-рано Рифейски/, реката Даити е река Урал, а езерото Воурукарта е Каспийско море. А като цяло, тук става дума за Русия”. Тъкмо нея да избрали за място за живеене древните хипербореи – ариите. И на територията на тази държава Хайрат се е родил пророкът Заратустра. Според версията на Павел Глоба,месторождението на пророка са прикаспийските степи, а самият той е пряк потомък на древните арии, хиперборейците, които според Глоба са наши прародители.
През по-късно време ариите се заселили из Европа, а една част от тях се изместила на юг /съвременен Иран и Афганистан/, други пък тръгнали на изток, достигайки до Индия. С това се обяснява фактът, че в много древно-персийски и индийски текстове се говори за прародината на тези народи, намираща се далеч на север.
Може би именно с това може да се обясни учудващото сходство между корените на санскрита, на руския език и на редица други езици, по-специално на прибалтийските езици? Възможно е в тяхната основа да лежи един общ праезик – арийско-хиперборейският… Та нали от асите произхождат и индийските асури, и авестийските ахури?
А пък в скандинавската „Сага за Инглигите” се разказва за това, че асите /ариите, хиперборейците?/ са дошли от Азия. Може би в течение на времето сведенията са се изопачили и епосът е трябвало да разкаже за нещо съвсем друго – да покаже, къде трябва да се търсят потомците на хиперборейците? Те са отишли в Азия.
И там, на новото местожителство на ариите, древната хиперборейска култура се е разделила по-късно на отделни клонове, като е дала на света две велики учения: Веда и Авеста.

Съвсем неотдавна ние бяхме свидетели на разкриването на някаква тайна сила, която обикновеният човек не вижда; тя е скрита зад пелената на всекидневните събития. Но събитията в Крим накараха тази сила да се прояви с цялата си очевидност. Америка и Евросъюзът, управлявани от нея, нахлуха в сферата на влияние на Русия – Украйна. Тази сила още от времето на Атлантида десетки пъти се опитвала да унищожи потомците на Ориана – Хиперборея, но всеки път получавала достоен отпор. Как се е зародила тази враждебна на земляните сила, кой я управлява, какви са целите й и какво ни очаква в бъдеще – за всичкото това можете да прочетете в тази увлекателна книга.

От издателя
Вие държите в ръцете си една необикновена книга. Тази книга е посвещение. Посвещение в тайната на управлението на историческия процес на Земята. Прочитайки тази книга, вие по-ясно и по-дълбоко ще започнете да разбирате кълбото от исторически и политически събития, които се случват около нас. Вие ще станете по-силни от това, защото „който е предупреден, той е въоръжен“. Авторът просто и ясно показва онази скрита сила, която води много хиляди години война против нас и обяснява нейните изтънчени методи.
Читателят ще види, че събитията в Украйна са пряко продължение на противопоставянето на Хиперборея – Даария, и Атлантида, което започна преди повече от 13 хиляди години. Противникът не се маскира особено; ние пак сме на линията на противопоставянето със Северноатлантическия алианс.

Западът използва същата технология, каквато използва по времето на Втората световна война. Само по официални данни бяха похарчени повече от пет милиарда долара за поддръжката на прозападно ориентираните сили в Украйна. С помощта на тези сили „кукловодите“ се опитват да разпалят кървавия конфликт между братските народи. Америка завършва създаването на огнен кръг около Русия, надявайки се бавно да я задуши в обятията си.

Но дойде времето и Русия, подобно на мечката след дългата зима, се пробужда от сън и започва да предявява своите геополитически права. Но в Русия не е спокойно. Враждебната антируска сила заложи много „мини със забавено действие“ в политическото пространство в нея. Русия днес е подобна на буре с барут и остава само да се подпали фитилът… Тъмните сили подготвиха десетки варианти да взривят целостта й.

Силна и независима Русия не им е нужна. Нито капиталистическа, нито комунистическа, нито демократична… никаква.

Тяхната цел е окончателно да пороби руския народ, да присвои всичките й природни богатства, а живи, както озвучи този факт г-жа Тачър, искат да оставят само 15-20 милиона души – обслужващ персонал.

Г.А. Сидоров, като опитен хирург, разкрива в книгата си застарелите белези на тялото на Русия, борейки се за живота и процъфтяването на всичките без изключение народи, които живеят в Русия. Някои жестоки формулировки са насочени към изкореняването на пороците и недостатъците и служат само на една цел – на пълното укрепване на онези не прости позитивни процеси, които започнаха съвсем неотдавна в Русия. Ние знаем, че книгите на Г.А. Сидоров четат и в апарата на Президента на РФ, и в Държавната дума, и във ФСБ и в други силови ведомства. Надяваме се, че мислите, изказани в тази книга, ще послужат за приемането на последващи мъдри решения, насочени към укрепването на Русия за благото на всичките народи, които живеят в нея.

„Ние вярваме в своето велико предназначение и сияйно величие на Русия и във всичките хора с добра воля в целия свят. „Напред, за нашата победа!“ – Й. В. Сталин.

ФЛОТЪТ НА ДААРИЯ ДА ИЗПЪЛНИ ЗАПОВЕДТА
На древното пристанище са хвърлили котва корабите. Техният старинен облик показва, че са далеч от съвременността. В този план дори светът на Древния Рим изглежда почти съвременен. В морето два кораба вече са готови да отплуват. Техните платна показват маршрута. На стоянката върховният жрец, или управител на страната Даария – Хиперборея, предава свещения ритуален меч на войната в ръцете на флотоводеца. Ще бъде издадена заповед. 33 витязи, капитани на корабите, са замрели в очакването й. Всеки от тях държи в ръката си жезъл – знака на кораба. След командата на флотоводеца капитаните поред доближават до огромния съд със свещената напитка. След като отпиват няколко глътки, те тръгват към корабите си, за да ги изведат в открито море. Ще отплува флотът в далечното море-океан, където царства Атлантида, обявила война на народа на Даария. Флотоводците добре познават това море. Целта им е победа, но рискът е огромен. Всеки от 33-имата богатири са закалени морски вълци, властелини на морските простори и ветрове. Платната на корабите имат явно спомагателна роля, тъй като основата на тягата на тези кораби е съвсем друга. Няколко кораба имат носови украшения във вид на крилат змей – дракон. Те в миналото били кораби на атлантите, но ги взеха като победен трофей даарийците. Корабите са въоръжени с огнемети и обсадни оръдия. Ято лебеди лети в небето. Лебедът винаги се е смятал за олицетворение на северните ширини.

От далечното минало идва гласът на древността под формата на руските и индийските веди, свещени предания и приказки. Те са мост, който свързва миналото и нашето време. Славяните-руси се смятат за арии и са наследници на могъщите даарийци. Ще минат може би поколения, преди пелената на забравата над тези времена да бъде повдигната.

По картината „Флотът на Даария ще изпълни заповедта“, художник В. Иванов, 2006 г.

СТАНСИТЕ НА ЦЗЯН
Книгата на Георгий А. Сидоров „Фаталната съдба на самопровъзгласилите се богове“ посвещава читателя в тайните на управлението на историческия процес на Земята. Целта му е да го накара да разбере възела от исторически и политически събития, които се случват около нас. Сидоров просто и ясно показва тази скрита сила, която води от много хиляди години война срещу човечеството. Какво се случи в Украйна и Крим, защо в Русия е неспокойно, кой се опитва да взриви целостта й? Явно, според Сидоров, силна и независима Русия не е нужна на тази сила, нито капиталистическа, нито комунистическа, нито демократична. Целта на тази сила е да пороби руснаците, да присвои богатствата на страната, а живи, както искаше Тачър, да останат само 15-20 милиона души, които да обслужват нефтените кладенци.

Сидоров пише, че книгата му не е плод на един автор, а на няколко души, които помагали да осмисли материалът, представен в книгата, но предпочели да останат в сянка.

Днешните либерал-демократи, пише Сидоров, с упоритостта на маниаци ругаят и проклинат Сталин и забравят да запознаят обществото с нивото на знанията му. Както е известно, Сталин надигра своите опоненти. Макар и в сянка, занимавайки се с рутинна кадрова работа, той за кратък период от време изтласка от управлението на страната Троцки, Зиновиев, Каменев и други партийни лидери и чуждородци и застана начело на държавата. От този момент Сталин поема курса към построяването на комунистическото общество от нов тип. Сидоров задава въпроса откъде Сталин, човек който имал грузински произход, е имал такива знания, които му позволиха не само да победи вкусилите властта високопосветени масони, но и да обърне страната в посока възраждането на Златния век?

Според Сидоров Сталин е прочел от кора до кора най-древната и загадъчна книга в цялата история на човечеството – „Стансите на Цзян“. За пръв път за нея споменава гръцкият философ и маг Аполоний Тиански от 1 век от н.е. Този човек пътешествал из Индия, видял „Стансите на Цзян“ в един от храмовете. Той се заинтересувал от тази книга и индийските жреци любезно му предложили да я прочете. Когато я прочел, Аполоний се родил отново. Той разбрал произхода на тайните процеси на Земята, но когато се върнал в родината си, Тиански загинал при загадъчни обстоятелства. Същото се случило и с други търсачи на древната мъдрост, които се докоснали до тази книга. В „Стансите“ е разкрита тайната на нашата следпотопна цивилизация. „Станси“ означава „спирка“ на древния праезик, или пракрит; от нея произлиза днешната дума „станция“. А „цзян“ е променена дума от „изъян“ или „порок. Днешните хора, твърди Сидоров, не трябва да познават действието на скритите в обществото сили, които трябва да предизвикат самоунищожението им. Очевидно в книгата „Краят на човешкото общество заради скрития в него порок“ – така се превежда заглавието на манускрипта. В индийските библиотеки в храмовете „Стансите“ не могат да бъдат намерени. Истинският оригинал крият посветените и най-вероятно се намира в едно от тайните хранилища в Хималаите.

Какво е написано в тайнствената книга за гибелта на следпотопното човечество, знаят малко хора, онези, които са задействали на Земята деструктивния процес и успешно го управляват.

Тази тайнствена книга попаднала в ръцете на Сталин. Благодарение на нея той разбрал какво очаква човечеството в бъдеще. Според Сидоров му помогнал т.нар. Черен орден, създаден, за да скрие от човечеството тайната гибел на древната цивилизация. Главната му цел е херметизацията на Земята за древното знание. Създали го наречените от Сидоров нехора, или допотопни илюминати, защото се появили на земята преди десетки хиляди години. Днес се наричат „хибридни анунаки“. Тези демони управляват Земята и икономиката, и политиката, и науката. Сталин неведнъж и не два успял да ги постави в безизходно положение. Това се случило благодарение на древното тайно знание и не само на книгата предупреждение, но и на други източници.

Проектът на Блаватска и теософското общество – проект на илюминатите
За какво било създадено теософското общество? За да се установи контрол над разпространението на знанията за загиналата цивилизация. На неговата база последователите на Блаватска и Рьорих предприемат опит да създадат на Земята още едно подобие на религия, единна за цивилизования свят. Създаването на единна религия е един от пътищата за контрол на съзнанието. За да осъществят проекта си, те подбрали подходящите за тази цел хора и им дали възможност да се докоснат до древното знание.

Дейците на Черния орден разбирали, че руските влъхли, индуските брахмани и будистките жреци пазели много книги с древни тайни знания и има възможност те да бъдат присвоени. Тази задача била възложена на Елена Блаватска.

В Египет тя срещнала един маг, който „по звездите“ определил, че „момичето от Русия“ има специално предназначение. В един разговор магът й споменал за забранената книга „Стансите на Цзян“; естествено, Блаватска поискала да я види. Незнайно защо тя тръгнала към Лондон, а не на Изток, в щабквартирата на европейските илюминати. Там я чакал странният Кут Хуми Ланг Синг, който въвел Блаватска в тайното окултно общество, свързано със специалните служби. От този индус тя научила къде да търси заветната книга и какво трябва да направи, за да я получи.

През 1852 г. Блаватска била на гости у брахманите в Индия. Както се оказало, подготовката на Блаватска се оказала безупречна – в храмовете на Индия я приели като своя. Никой не отказал да й покаже „Стансите“. Тя получила заветния манускрипт за една година, след това трябвало да я върне в храма. Но защо брахманите й я поверили, с какво ги предразположила. Вероятно със знанията и тънкото си лицемерие. Брахманите не се сетили, че били измамени. След като получила книгата, Блаватска заминала в Лондон при своите покровители. Там тя сложила манускрипта в сейфа в банка на Ротшилд и се заела да го преведе на английски.

Тя се справила с превода за 6,5 месеца; след това отново заминала в Индия, но не да върне книгата в храма, а за да се срещне с наставника на една от школите по раджа-йога. Този път я интересувал въпросът за безсмъртието, но там я посрещнали хладно, нищо не получила нито от жреците, нито от йогите. Блаватска се върнала в Лондон. По обратния път корабът, на който плувала, през нощта бил взривен. Загинал почти целият екипаж и много пътници, но Блаватска оцеляла Възможно е Блаватска да е била тяхната цел. Тя се опитала да нанесе ответен удар. Върнала се в Лондон и решила да свика пресконференция, посветена на „Стансите“. На нея тя искала да разкаже, че написаното в книгата трябва да стигне до хората. Очевидно Блаватска не разбирала ролята си. Струвало й се, че книгата умишлено се крие. Книгата обаче изчезнала от сейфа на банката. Изчезнал и преводът й, който тя криела в сейфа на хотела. Впоследствие в ръцете на лондонските й покровители се оказал само преводът на „Стансите“?. Оригиналът, който се изпарил от сейфа на банката на Ротшилд, изчезнал. Открит е в Русия, но не в масонско хранилище или в частна библиотека, а другаде. Сидоров твърди, че няма право да съобщава къде се намира книгата сега. Според него в Индия знаят, че тя се е върнала в родината си – Русия, защото се смята, че е написана от руското жречество.

Никой не знае кога Сталин получил „Стансите“, не само в оригинал, но и на съвременен руски език. Вероятно това се случило по времето на заточението му в Солвичегодск, може да е било и по-късно. Сидоров смята, че Сталин може би е изучавал тайнствения манускрипт по времето на четиригодишното си пребиваване на Курейка. От заточенията Сталин успявал да избяга, а и му помагали. Смята се, че от Туруханското заточение Йосиф Висарионович се върнал друг човек. По знанията си за случващото се в света той превъзхождал всеки друг от обкръжението си, включително и високопосветените масони – Троцки, Каменев, Зиновиев и др. Съдейки по поведението на Сталин, той знаел кой управлява масонското задкулисие и каква е целта на този враг на руския народ. Затова той винаги бил с една крачка пред своите изтънчени противници. Този гений дълго време внимателно криел намеренията си и сблъсквайки борбата за власт на различни масонски групировки, бавно, но сигурно доближавал до заветната цел. Не бива обаче да се смята, че главната мечта на Сталин била властта заради самата власт. Целта на живота му било съвсем друго: очистването на руското общество от всичките масонски и други деструкторски организации и възраждане не само на Съветския съюз, но и в целия свят, на епохата на Златния век.

Не само за мрежата от тайни общества и за тяхното влияние върху обществото научил Сталин от „Стансите“; той научил много и за оръжието на бъдещето, защото в манускрипта някои негови видове били описани много подробно. Например ядреното, йоносферното, генетичното и психотронното. Сталин нямал доверие на генетиците и опитите им. Той заповядал да бъде унищожена лабораторията на Глеб Бокий, който заедно със заместника си А. Барченко се занимавал с разработването на психотронно оръжие. Въпросът е за кого било разработено то? Оказало се за управлението на руския народ. Йосиф Висарионович го разбрал и навреме спрял тази престъпна дейност. Когато намекнали на Сталин, че е успешно изпробвана атомна бомба, той не се учудил, просто отбелязал в себе си, че всичко се случва така, както е написано в „Стансите“. По цялото поведение и политика на Сталин личи, че той познавал тази древна книга. Зашеметяващи са гигантските знания на вожда на всичките народи, особено за структурата и могъществото на тайните общества, за техните възможности и слаби места, от които той неведнъж се възползвал. Онези, които познавали Сталин, го смятали за пророк. На практика нямало с какво да бъде изненадан, нито в областта на авиацията, нито в областта на танкостроенето, нито в областта на религията и окултизма. Онези, които често общували с него, казвали, че Сталин знае буквално всичко, че той може, ако е необходимо, дори да чете човешките мисли.

Храмът на Амон, скрит зад маската на християнството
Сталин е знаел, че тайните общества управляват съвременния свят. Но той знаел много повече и за тяхната невидима част и това личи от разговора му с маршала от артилерията Н. Н. Воронов, проведен през зимата на 1944 г.

Когато маршалът влязъл в кабинета на Сталин, той седял и рисувал върху хартия артилерийски снаряд…

„Сталин се здрависа с мене, показа ми рисунката си и попита какъв е нарисуваният снаряд. Аз разгледах изображението и казах, че според мен на листа е нарисуван бронебоен снаряд с алуминиевия или железния калпак на адмирал Макаров. Като чу отговора ми, върховният внимателно и с интерес ме погледна и след това каза:



– Вие определихте вярно, другарю Воронов, този снаряд е наистина бронебоен. Но аз не исках да проверявам вашата ерудиция. Тук става дума за друго. Вижте бронята пред снаряда – и Сталин с две движения на молива нарисува схемата на дебелата бронирана плоча. – Сега аз ще ви разкажа как снарядът ще я пробива – продължи Йосиф Висарионович. – А вие, ако сбъркам, ще ме поправите.

Аз не разбирах за какво става дума, но кимнах.

– Снарядът попада в бронята, така ли е? – Сталин показа на рисунката. – Какво се деформира у него? Алуминиевият калпак. По времето на удара той е своеобразна смазка за снаряда. Така ли е?
Не знаех накъде клони Й. Висарионович, но отново кимнах.

– Благодарение на алуминиевата смазка снарядът пробива бронята и се взривява под нея? Не греша ли?

– Не.- погледнах го аз.

– Именно за сметка на алуминиевия капак снарядът преодолява бронята.

Йосиф Висарионович, замислен, гледаше някъде над мене…

– Знаете ли, другарю Воронов, – премести той погледа си върху мене – какво виждам под алуминиевия калпак?

– Какво? – поинтересувах се аз.

– Ролята на християнската религия.

– Какво? Какво общо има тук християнството?

– Това е за сравнение – започна да пълни лулата си с тютюн Сталин. – И се отнася не само до нашето православие, колкото до католицизма.

– Но ако алуминиевият калпак е само католическата…-

– Изцяло цялата християнска религиозна концепция! – прекъсна ме Сталин. – Католицизмът трябва да се разглежда като частен случай и се отнася само до Ватикана.

– Но тогава какво представлява самият снаряд? – погледнах аз Сталин.

– Той пробива бронята и се взривява под нея? – запали лулата си Йосиф Висарионович.

Няколко минути в кабинета на Върховния цареше мълчание. Аз разбрах, че Сталин няма да ми отговори. Той искаше аз сам да се сетя. Но в този момент не знаех какво да мисля. Винаги ми се струваше, че религията е едно от най-мощните въздействия върху психиката на хората. Но тя, от разсъжденията на Сталин, се оказа смазка за нещо по-зловещо.

Какво точно искаше да ми каже той – въртеше се мисълта в главата ми.

Йосиф Висарионович пренесе разговора на друга тема… Но зад думите му беше скрита една от най-сериозните тайни в последните хилядолетия.

Каква е тази тайна?
Не е трудно да се досетим, че тя се отнася до произхода на християнската цивилизация. Нека да си спомним, че Сталин е учил в духовна семинария, следователно нелошо е познавал юдеизма и покълналата от него нова световна религия. Хората, които познават Стария и Новия завет, са много на земята, но те не се замислят за сакралната същност на християнството. Сталин е знаел още нещо, възприето от неговите учители, но е възможно да го е прочел и от древните тайни книги. Очевидно той е знаел кой навремето е създал юдеизма, откъде са корените му и най-главното защо е създаден. Ако лидерът на евреите Мойсей и брат му Арон са жреци на Амон, което се проследява от тяхното отношение към фараона и неговото жречество, много истини се изясняват. В момента, когато евреите напуснали Египет, жреците на Амон били изтласкани от управлението на страната от жреците на Ра, от град Ану или Хелиопол. Следва да се обърне внимание, че някой, занимавайки се с историята на Египет, е скрил истинското име на града, където се намирал централният храм на Амон. В учебниците по история той се нарича Тива, но то не е египетско име, а е индоевропейско или по-скоро финикийско име. Гръцката Тива е основана от преселници от Сидон – една от столиците на Финикия. Как се наричала Тива в Египет? Оказва се, че името на града е Ау-Сет, или „град на Бога на разрушението и пустинята“. Следователно Амон и Сет са едно и също лице. Както е известно, името на Сатаната произлязло от името „Сет“. Това е очевидно, затова не се изисква доказателство. Ако Сет е едновременно Сатаната и Амон, а жреците на Амон са изобретили юдеизма, много неща отиват на местата си. Ето откъде идва ненавистта към човечеството на вехтозаветния Йехова.

Дали само за юдосатанизма е мислел Сталин, разсъждавайки, че християнството в нашата епоха е прикритие и проводник на нещо по-страшно. Какво е имал предвид вождът на възродена Русия? Навярно бурната дейност на прикритите с християнска маска жреци на Амон, или Сет. Тиванският храм е безсмъртен и днес не е изчезнал, просто е променил адреса си.

Както е известно, юдеите се управляват от равините. Определен клан хора от рода на Левий се отделили и издигнали над еврейството от жреците на Амон. Равините в момента са управляеми от потомците на тиванското жречество, по-точно от съвременните жреци на Амон-Сет. Но веднага възниква въпросът къде се крие този център на световния сатанизъм? Според някои данни преди много хилядолетия той се намирал в столицата на Юдея Йерусалим. По заповед на император Тит този разсадник на злото, храмът на Яхве-Сет, бил разрушен до основи. Но тази информация е за лековерните… Йерусалимският храм винаги е бил лъжлива цел, в която се къпели римляните. Всъщност жреците на Амон, напуснали Ау-Сет, създали свой храм, първо в Тир, след това се местел. От Картаген те контролирали Гърция, по-късно – и Македония. От Картаген жреците на Сет управлявали походите към бреговете на Инд на Александър Велики. А когато македонският цар и пълководец разбрал, че го манипулират, веднага го отстранили. Жреците на Сет научили древните римляни на египетския военен строй и на желязна дисциплина, благодарение на която впоследствие възникнал Рим, за да може в Западна Европа да се възроди втората Атлантида, която да бъде хвърлена против великата Северна империя.

На читателя вероятно е ясно защо между Рим и Картаген започнали жестоки войни и защо завършили с победата на Рим, а не на Картаген. Всичко е просто: жреците на Сет нямали нужда от безлюдните африкански пустини и степи, а от влажните умерени простори в Европа. Къде свили гнездото си жреците на Сет-Амон в Рим? Естествено, в храма на Юпитер, защото върховният бог оглавявал пантеона на всичките римски Богове. От него тръгнало управлението на италийския пантеон. И в това време се подготвял християнският проект, който бил нужен на езическото жречество за неговата сигурност, но за това знаели само високопоставените масони. Първите европейски християни изпитвали притеснения от страната на властите, но не и от страната на жреците от езическия пантеон.

Заменяйки римското езичество с християнството, жреците на Амон-Сет възраждат тиванския храм под сянката на централната християнска твърдина. Така възниква известният на света Ватикан. Така се наричал един от езическите римски богове, покровител на новородените. Смисълът е напълно ясен – символично младенецът може да бъде само възроденият в Европа храм на Сет-Амон. А богът Ватикан е негов покровител и охранител. Така с времето под покрива на храма на Свети Петър започнал своята тайна дейност възкръсналият от пепелта храм на Амон-Сет. Християнството се превърнало в неговата идеологическа видима обвивка, благодарение на която жреците на Сет-Амон, след няколко века, проникнали във всичките ъгълчета на средновековния свят. Те създали престъпна идеология за всеобщо равенство и несъпротивление на злото, учението, което твърди, че всяка власт е от Бога, което от хиляди години е мощно оръжие за насилие в ръцете на онези, които го създадоха.

…

В Западна Европа католиците и протестантите отлично познават Новия Завет, но не им идва на ум, че на практика учението на Христос до крайност е извратено. Християнството е нещо по-зловещо, много кръвожадно и жестоко. Хората нито на Запад, нито на Изток се замислят защо е прието да се нарича християнство онова, което Исус винаги е отричал и смятал за сатанизъм. Имаме съвършено друго учение, насочено към унищожаване на човека като вид. В някои християнски трактати е написано, че огньовете на инквизицията спасили Европа от юдейския безпредел. Инквизицията понякога изгаряла, за да присвоят богатствата им. Но кой стоял зад това? Онези, за които този нещастен народ е просто „разходен материал“. Защо да се съжалява онзи, на който навремето е било дадено знанието как да използва лихвения процент, за да се обогати? За всичко трябва да се плаща. Ако евреинът не се сеща за какво е създаден и каква роля трябва да играе, нека да плаща с живота си. Затова не бива да се обвинява Светата инквизиция; тя защитавала интересите на църквата и християнството; инквизицията и други силови структури на църквата винаги преследвала интересите на скрития от чужди очи храм на Сет- Амон.

Каква е връзката на Ватикана със световния юдеизъм и мощния конгломерат от тайни общества
Скритият в дълбините на Ватикана храм на Сет-Амон, от началото на възникването си и до нашето време, е таен вдъхновител и наблюдател на цялото европейско масонство. Някои християнски автори се опитват да ни внушат, че масоните са продължение на делото на тамплиерите, но това далеч не е така. Ако тамплиерите имаха своята политика в контекста на храма на Амон и досега щяха да съществуват, но те са отстранени от пътя като конкуренти. Храмовниците се опитвали да се възползват от полученото от тях в Йерусалим тайно знание. В частност поискали да създадат в Евразия единна, построена на лихвения процент кредитно-финансова система; дейността на тамплиерите била прикрита успешно от действащата преди тях мрежа от тайни общества, но до 15 век никой не ги наричал масони. Не е трудно това да се докаже, а е достатъчно и да си спомним дейността на жреците на Амон в съхраняването на древното тайно знание. Ранните християни от всичките книги признавали една Библия. Не ги интересували манускриптите на езичниците. Но езическите знания под формата на хиляди книги, пергаменти и папируси някой започнал да складира в хранилищата на Ватикана. Пита се – за кого, ако се знае, че християните не четели тези книги. Отговорът се налага от само себе си – за информационното обезпечаване на тайните общества. Получава се странната картина – от една страна, имаме видима част на спектъра – католическите свещеници с маниакална упоритост преследват масоните, с огън и меч изтръгват от обществото тяхната сатанинска зараза, а от друга – обратното, висшите йерарси на католическата църква правят всичко възможно за създаването и укрепването не само на европейските масонски ложи, но и на азиатските. Малко е известно, че от недрата на Ватикана в масонските ложи се доставя нужната на тайните общества литература, която се превежда от специално занимаващи се с това свети отци. Затова е ясно къде се намира мозъчният координационен център на световното масонство – зад стените на събора на Свети Петър, в неговата гигантска подземна зала.

Ето защо за Сталин ролята на християнството се заключавала в прокарването на зловещата енергия на разрушението в обществото. Откъде е почерпил съветският лидер знанията за истинската същност на католицизма и за цялото християнство, остава загадка. Но фактът е факт. Сталин знаел с кого си има работа и кой е врагът на човечеството. Той вероятно е бил наясно кой управлява храма на Сет-Амон. Затова не го зарадвали събитията през 1933 г. в Германия; той не споделил възторга на Ворошилов, Будьони и други съветски управленци, когато му казали, че в Германия започнали репресии срещу евреи. Защото Сталин познавал същността на сатанинския проект. В разговорите за събитията, които се случват в Германия, Сталин винаги питал своите опоненти – откъде взема Хитлер огромните средства за реформи и превъоръжаване. Никой, естествено, не можел да отговори на този въпрос, но Сталин бил наясно, че парите в Хитлерова Германия идвали от касите на еврейски транснационални банки. Тогава, в началото на 40-те години, само Каганович и Сталин се досещали за това, защото и двамата били високопосветени хора. Каганович навремето преминал масонска специална школа за посветени, а Сталин изучил от кора до кора не само прочутите „Станси на Цзян“, но и други древни ръкописи.

Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени, без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.
Василид казва: Моето учение е за един на хиляда.
Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него, Първото Същество или Бог е в състояние на едно постоянно откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено гносиса; не е евангелията, гносисът, откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони евангелия и църкви. Пак ще повторя: Не могат да го дадат милиони евангелия и църкви, милони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.
Казва: Аз нося в себе си само една библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е намясто за нечистите съзнания.
Написал е най-опасното евангелие, но поради голямата му премъдрост, то смутило т.н. светци, и те са го нарекли „прекален светец“. Той ги е смутил, те го нарекли „опасно“. И понеже Василид бил безупречен аскет, това му го признавали, но се страхували от него – безупречен, отдаден аскет. И понеже те не могли да го унижат, го нарекли и така си го водят -  „прекаленият светец“, т.е. един вид някакъв странен човек.
Живял в Сирия, Персия и Египет около втори век. Той е странник в този свят и сам го казва: Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от вселената, аз съм от Безкрая.
Прекалено дълбок и оригинален мистик и учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици, и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.
Василид е древноизбран дух и както ви казах, той казва: Моят дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм дух от Бездната, а не от вселената. Животът на земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая.
Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез гносис.
И така, Василид:
Няма смисъл да се отричаш от църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.
Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист дух. Тука той не говори даже за душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за душата.
Човек трябва да бъде чист дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.
Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.
Всяка душа, която е получила тази тайна, гносиса, се превръща в поток от светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и спасителят.
По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста, древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. Сещам се, както казва Ал Халладж: Той създава водата, но не пие вода.
Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез гносис.
Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.
Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са страра, паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни  с тези слабост, с тези нисши сили и за тях е определен страшния съд.



Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида. Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, това едно на ръка, нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия-полупризраци, чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна и т.н. подобни неща, но много такива неща са се случвали в Атлантида.
Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток – напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток. Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.
Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.
Гносисът се отличава от вярата, както духът се отличава от материята и света.
Древността е била съставена от Божественост. Преди време ви казах, че има разлика между древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност голямото блуждаене.
Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена „Златния век“, тя е Златният век.
Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам по дългия път към Абсолюта и Безкрая.
Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение и чрез Себе Си Той се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.
Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във вселената. В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.
Казва: Ако църквите и света биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелското естество, щяха да надминат ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. А планът на Бога беше църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой. Църквата не можа да понесе (някои от църквите понеже са знаели, някои светци) голямата мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.
Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят - съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.
Да се върна на Василид: Поради своето неразбиране, църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? – Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, който тайно ги обича – който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.
Казва Василид: Ако църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговия замисъл.
Само който е преодолял враговете си с любов, само той може да тържестува.
Второто същество Луцифер е било родено само като светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.

Слънчевата вода е много полезна течност, от която се нуждае нашето тяло. Ако обикновената вода се зареди със слънчева енергия тя се променя в структурна и става здравословна. За предпочитане е да се използва вода, която е речна или от чешмата, но предварително пречистена през филтър.

Слънчевата вода ни зарежда с енергия и здраве
Слънчевата вода ни зарежда с енергия и здраве
За да сдобиете със слънчева вода е необходимо да налеете стъклен съд с вода и да го оставите на слънчевите лъчи за три часа. През това време тя ще се зареди с енергията ян. Така заредена водата е особено полезна за къща, където хората често се карат, така и за стая, в която е имало болен.

Ако искате да се сдобиете със слънчева вода, а няма слънце, съществува и друг метод за зареждане със слънчева енергия. Затваряте очи и мислено си представяте, че водата в съда приема силните слънчеви лъчи.

Представяйте си до тогава, докато почувствате как енергията на слънцето пълни стъкления съд, а водата в него сякаш свети. Така получената вълшебна течност пийте на големи глътки, като усещате как тялото ви се изпълва с любов, здраве, младост и красота. Мислено благодарете на водата, заредена със слънчева енергия.

Особено ефикасна е синята слънчева вода. За да си приготвите такава вода вземете синьо стъклено шише и го напълнете с чиста филтрирана или речна вода. Затворете съда с коркова тапа , но в никакъв случай не използвайте метална запушалка.

Водата престоява един час под слънчевите лъчи и е готова за употреба.  Вследствие на слънцето  и синьото стъкло тази вода е силно структурирана и чисти от негативна енергия. Такава вода може да се пие, да се мие лицето, да се поливат цветя, да се мият плодове и зеленчуци, а също да се почистват стаи, за да се освободим от лошата енергия.

Особено полезно е да се пие слънчевата вода сутрин преди закуска и вечер непосредствено преди лягане, а също и половин час преди храна и два часа след хранене. Така заредената със слънчеви лъчи вода е много полезна за болни хора. Водата се пие от болния или се поставя под леглото, където спи за една нощ и така ще му помогне за по-бързо оздравяване.

Когато зареждате вода със слънчеви лъчи тя трябва да се намира далеч от телевизор, компютър, битови уреди или телефон.

Само дълбоката окултна наука разкрива и разкъсва завесата, защото тя е едновременно окултен гносис. Тайният смисъл на скрития език е голяма заплаха на видимия свят, сътворения свят. Например, змията е скритият действащ Бог, скритият древен действащ Бог. От тази змия ще дойде истинският, просветлен покой. Чрез нея Бог ръководи съществата към Себе Си: от там идват изпитанията, а от Бог идва израстването.
Дали имаш страх от Бога, според тайната библия, окултната, това означава, че това е процес древен и  благословен, защото страх от Бога в древността е означавало оздравяване, а това означава освобождение от сътвореността.
Змията е скрита част от Бога за събуждане на несътвореността, така казва окултната библия. Чрез змията Бог събужда Себе Си в човека и в човечеството и така истинският човек започва да се заражда в Бога, а другите, обикновените хора, те ще се раждат от зодиака, т.е. от зависимостта.
Сатана или змията, пак казвам, е част от Бога, Негова тайнствена действена част, която ни предизвиква и която ни изпитва, а самият Бог ни възраства. Къде? – В Себе Си. Змията е скъпоценен замисъл за нашето израстване, затова тези, които я осъждат, ще изостанат в своето развитие.
Сатана знае, че е само служител на една могъща и Всевелика Воля, иначе той е недействащ без Бога. Т.е. когато действа, Бог действа в него; когато не действа, Бог не му е позволил.
Според „Аргума“ или арамейската библия, човекът е книгата на Бога, библията на Бога. Самият човек е библията на Бога и човекът е Боговдъхновената книга, но когато съумее да влезе в единство с Бога.
За да познаеш Бога, трябва да срещнеш човек с вечен живот и тогава ще бъдеш спасен. Трябва да срещнеш Син на Бога. „Зохар“ казва: Няма дял в бъдещето у тези, които всеки ден не превръщат тъмнината в светлина и не чувстват горчивото като сладко. Исайя казва: Няма различие между учените и неграмотните, защото запечатана е не книгата, а съзнанието. Сен Мартен казва: Когато получим Духът Божий в себе си, ние се освобождаваме от духа на Сатана, което е и замисълът Божий.
Целта не е да разбереш библията, ти трябва да разбереш себе си, а след това трябва да разбереш Бога. Библията е на заден план: ти трябва да разбереш себе си, след това и Бога. Но за да стигнеш до това е необходима една много тънка енергия, иначе егото може да си чете библията колкото си иска, но то ще бъде потопено в тъмнина.
Гностичната библия не е логична, нито е буквална, нито е научна, нито е религиозна, нито е философска. Казвам: научната истина, в сравнение с Божията Истина нищо не струва, тя е пепел и прах. Същото важи и за другите изредени – религиозна, философска истина и т.н. Същото важи и за общественото мнение – и то е прах.
Имаш ли Любов, т.е. Бог в себе си, тогава и самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а библията е само малък откъс, отломък, пътечка.
Пътят към Него не е да знаеш библията, нито да си религиозен, а да си истинен. Значи не религиозен, а истинен! Истинността е път, която открива Неговата реалност. Истината не е знание, а дълбока, скрита реалност.
Без себепознание, без неизменна любов към Бога библията се обезсмисля и без тази любов човекът не може да осъществи реално самовглъбяване. Да имаш библията и да имаш истинска любов към Бога, това са много различни неща.
Когато казваме, че Бог е любов, трябва да осъзнаваме, че ние всякога сме благословени. Дори и когато потъваме при корабокрушение, ние сме пак е благословени, защото Той грешка не прави.
Истинският човек открива Бог в себе си, а не в писания, защото човекът е истинското писание. Библията е последствие, а Бог е причина. Ако не познаеш Причината, последствията се обезсмислят.
Без живот в Бога библията нищо не струва, т.е. трябва да влезеш вътре, в системата на Бога. Без живот в Бога библията се обезсмисля, а свободата става наказание, свободата се превръща в наказание.
Не е важно дали си учен, свещеник, албанец или китаец, важно е дали си любов. Много лесно е да кажеш „Бог е любов“. Въпросът е: ти любов ли си или не си? Ако ти си любов, ще влезеш в Бога.

Илюминатите се страхуват от свободата, осъзнанието и обединението на душите - това, което извежда хората и другите същества извън рамката на различните ограничения, както и извън веригата от прераждания в грубите материални светове, от колелото на самсара - но защо? Защото самите те не са свободни и са ограничени от договор с много древни нефизически същества, с дълъг живот, които в далечното минало са признавали за богове, на които те вярно служат за предоставената възможност да имат много силна и постоянна власт над този свят и хората на Земята.
Тъй като "боговете-паразити"се нуждаят от тираничната система, която съществува само в грубите и насилствени вибрации на ниските измерения, техните слуги - илюминатите, в действителност планомерно пречат на сливането и сублимацията на различни многостранни съзнателни енергии, отварящи изход за душите на хората към по-високо ефирноматериално ниво. Чрез системата от тайни общества, които образуват пирамида на знанията с посветени човешки лидери от демоничен вид на върха, тези междупространствени същества контролират еволюцията на човечеството, пренасочвайки потока на жизнената сила на масите от хора в сферата на техните интереси - за обезпечаване на съществуването си ...

Как става това?

На външно, материално ниво, поради постоянното многоизмерно разделение на хората един от друг, над тях се извършва "задкулисен"контрол и се извлича огромна полза във всички сфери на живота за също толкова контролирания "елит". И това е само онова, което лежи на повърхността. Илюминатите от векове внедряват своите агенти да заемат ръководна длъжност във всички социални структури - в религията, науката, политиката и изкуството. Тези агенти привеждат в действие и насърчават сред обществото маса планирани илюзии, предназначени да насочват мислите на хората в блуждаещ кръг от фалшиви теории и вярвания, които хвърлят умовете в съмнение, разочарование и разстройство - неспособност за концентриране и възприемане на действителността. Тази разрушителна атака на задкулисните структури използва по-специално медиите, всички видове електронно оборудване и дори храната, за да се нарушава самата способност на масите от хора непосредствено да възприемат заобикалящата действителност.
По този начин, хората губят своята сила на осъзнание и разбиране на истината, губят чистото възприятие, тъй като съзнанието им блуждае в невежество, в околни пътища и всякакви религии. За сметка на масовите нарушения на енергийните потоци и способността на възприятие, Илюминатите, водени от своите богове, нарочно удължи пътуването на човечеството със "заобиколки"на Истината, което е от огромна полза за властовите структури. Но, най-важното е, че непрекъснатия контрол и програмиране на човешкия опит, неговата повторяемост и цикличност обезпечава паразитното съществуване на много богове, започващи с дявола и завършващи с "личните"вампири на конкретни хора. Това е възможно благодарение на факта, че боговете от демоничен тип експолатират неизползваните от хората потоци от собствената им жизнена енергия, вибрираща в честотните диапазони и в области на съзнанието, от които хората умишлено са "отрязани".
Следователно, има много богове, които са заинтересувани от робството на хората и има много хора в по-високите етажи на властта, които обслужват тези богове. Този въпрос си струва разглеждане в дълбочина, тъй като от неговото разбиране зависи освобождението ни като съзнателни същества. Има много исторически данни, които са част от "загубените"древни познания, скрити от Илюминатите в тайни общества - за това от кого и как човечеството е било отделено от пълноценната си природа, за да упражняват над него контрол и паразитизъм. Но от практическа гледна точка - за избавяне от контрола ще бъде по-полезно да се разгледа практическото значение на тези процеси ...
Ако се вгледате в това, което се случва от гледна точка на подсъзнанието и фините енергии - то с помощта на "храната за ума", противоречащи си идеи и концепции, религии и умозрения, на вътрешно енергийно ниво става разделение на душите на хората. Кризи, войни, негативни емоции на стрес, болка, депресия и страх - всичко това в по-голямата си част е изкуствено създадено единствено с цел да се застави колективната енергия на хората да вибрира на нивото на долните чакри с понижена честота. Затова, чрез активиране на всеразделящото ляво полукълбо на мозъка, хората се насърчават да се дистанцират един от друг, да изпитват раздразнение, враждебни чувства и агресия, намаляващи честотата на вибрациите на тяхната жизнена енергия. Хората целенасочено и систематично са тормозени чрез внушение на масови съмнения и деструктивни мисли, което забавя тяхната съзнателна скорост и честотата на вибрациите, с което предизвикват чакрите на хората да "изхвърлят"голямо количество нискочестотна енергия.
Тази "тежка"енергия, уплътнена от вибрации с ниска честота, минава по ръба на видимата "груба"материя на веществото и невидимата "тънка"материя на звука - което дава чудесна възможност за лесно захващане и поглъщане на тази енерго-материя от по-опитните паразитни съзнателни същества. Така тандемът на нематериални същества и илюминатите, които са в основата на тайните окултни общества, нарочно създават в човешките светове конфликти, огнища на агресия и масови убийства, за да използват ниско-честотна енергия, излъчена от хората за своите цели. Колкото и странно да звучи, но голяма част от хората се използва като батерия, източник за паразитното хранене - точно като във филма "Матрицата", а хората не го осъзнават! Те само понякога чувстват липса на енергия и умора.
Нашето съзнание представлява многоизмерно пространство, състоящо се от разночестотни полета от вибрираща енергия, обединяващо същността на абсолютния център на нашата душа. Всяко енергийно поле се извежда от определена чакра във фините тела на човека, а във физическото тяло се материализира под формата на конкретни части от генетичния код на ДНК-то ни. Ако някои от енергийните полета на нашата душа са неосъзнати и разпръснати, твърде отдалечени от централната същност, съответстващите на тези вибрационни честоти чакри и генетични кодове на макромолекулите са откъснати от съзнанието, или не работят напълно.
Именно този фактор на неосъзнатост използват различни паразитни същества в интерпространствата и вампирските лидери в света на хората, под чиито контрол човечеството съществува от древни времена. Т.е., ако си представим нашите енергии под формата на плодородна земя, то тази земя, която ние не засяваме (енергиите, които ние не осъзнаваме) бива окупирана от нежелани същества от други измерения и те събират от нашите енергии урожай, за да го използват за свои цели. Те идват в нашето спящо съзнание от паралелни пространства без нищо и си отиват, преливащи от богатството на нашата жизнена сила, която ние не използваме.
Тъй като тези енергични паразити са същите тези богове, на които служат всички тайни общества в света на хората, илюминатите стриктно поддържат контрол, разделяйки човечеството с противоречия и фрагментиране на човешкия ум, за да подхранват с нашата неосъзната енергия своите древни богове.
Те са водени от дивата си природа, жестокото желание за владение и контрол, власт над другите души. Те вземат изначалната истина, която им е добре известна от древните източници и която те крият, и пренаписват всичко по такъв начин, че да оставят вратичка за появата на много противоречия между хората, които ще последват тези фалшиви учения и измислени религии. Всички тези разпокъсани истини, които те изкуствено създават са помрачени от семената на раздора, от безброй спорове и безкрайни конфликти между хората, които ги следват. Целият смисъл на тези тайни дейности на илюминатите е безкрайно примитивен и абсурдно прост: да създадат и настойчиво да култивират всякакви несъответствия в рамките на всички религии, науки, политически партии, секти и всички обществени организации, за да скарват и разделят хората, а след това дълго и систематично да ги контролират за сметка на провокираната борба помежду тях.
Всички наши скърби, страдания, ранна старост и смърт - всичко в действителност е поради това изкуствено разделение на душите ни, изваждането ни от изначалната наша природа, създадения дисбаланс от коренно различни енергии, липса на комуникация между различните области на съзнанието и стагнацията на нашата жизнена сила, която използват всички възможни богове. В по-голямата си част всичко това е умишлено предизвикано и причинено от тотално непознаване на истината, злонамерено скриване и недостъпност на древните познания за законите на Вселената, монополизирани от тъмния елит. Ако се чудите откъде идва цялата сила и мощ на демоничните властови структури (малцинство от нашето общество), отговорът е само един - от незнанието и безсилието на останалите.
По този начин, както е било в миналото и се повторя днес, с помощта на страх, масово насилие, конфронтация на енергиите, раздробяване на цялото съзнание, отдалечаване от същността си и източника на живот - Единния Създател. На рубежа на смяната на епохи и цивилизации се разрушава неделимата структура на нашето ДНК, която контролира целия ни живот във физическото измерение. Когато ДНК е раздробена на части, хората стават несъзнателни същества, биороботи с ограничен набор от емоции и пет или шест програми в главата. Наистина, съвременните хора е трудно да се нарекат докрай живи, защото те живеят и действат по някаква писана отвън програма, без да осъзнават и да се направляват сами себе си.
За да се измъкнем от контрола на всички вампирски общества, специализирани в разделението на хората един от друг и в отделянето на всеки човек от връзката с душата му, е необходимо да се повиши глобалното съзнание на човечеството до нивото на горните чакри, предизвиквайки масовата енергия да вибрира на по-висока честота. Високите честоти на енергията са твърде духовни и нефиксирани, така че те не могат да се отдават или прихващат, те не могат да бъдат паразитирани, тъй като са имперсонални. Колкото по-висока е честотата на вибрациите, толкова по-близо енергията се намира до същността на душата, а тогава всички части на съзнанието, които се придвижват с енергията се приближават до оригиналния единствен център на самите себе си. По този начин, сублимацията на енергия и сливането на души възниква естествено, когато хората се обединяват, намирайки нещо общо навсякъде наоколо и вътре в в себе си, вместо безкрайни разлики.
Ето защо, ако хората започнат да се обединяват, повишавайки съзнанието, съсредоточавайки енергията си и преминавайки към по-висока честота, независимо от религиозните различия, политически партии, социален статус и умствени нагласи, източникът на захранване за паразитните богове под формата на нискочестотна енергия бързо ще изчезне. Гладните богове ще трябва да се трансформират, да повишат честотата си или да напуснат. В този случай, илюминатите ще останат без господари и цялата пирамида на насилствена власт на тайните общества бързо ще се разпадне.
Не само, че никакви структури не ще могат насила да контролират големи групи от спонтанно обединени хора, тези групи могат да се обединят срещу самите контрольори и манипулатори, а това за тях е истински кошмар.
Предвиждайки този ужасен (за тях) изход, илюминатите постоянно следят и пресичат в обществото и най-малката склонност към междурелигиозни и надполитически обединения между хората. Те последователно поставят пречки, направлявайки всички опити за обединение във фалшива посока под контрола на фалшиви нови лидери на религиозни и политически секти, използват множество измами, манипулации, провокации и тотална лъжа. Но всичко това само допълнително доказва цялата безнадеждност на положението им и безсмислието от изграждане на тираничен контрол, защото обикновените хора са милиони пъти повече, отколкото тъмния елит.
Неконтролираното обединяване ще предизвика естественото унищожаване на всички егрегори, поддържани от сектантската идеология и предаването на енергия чрез безсъзнателните молитви за спасението на собствения си егоизъм. Всички eгрегори са егоистични формирования, в които егоизмът започва от фините духовни нива, и те са създадени предимно от слабо осъзнати и егоистични хора. Всички тези религиозни клубове, секти и общества, както и политическата структура задържат своите членове в ограничено съзнание и пространството за сметка на силовото поле на собствения им егоизъм. Единствената разлика е, че в религията действа егоизъм от фините нива, който е много по-концентриран от материалния егоизъм: това е моята практика, енергията ми, моят учител, моите духовни братя и сестри, моето постижение, и всичко това е моя път към просветлението. Това е едно и също нещо като апартамента ми, колата ми, моята заплата, моята кариера и така нататък. Различните видове духовен егоизъм и подчинението на хора от различни божествени и демонични външни сили, различни полубогове или един и същи Бог под различни имена формират съответни многобройни eгрегори и ако се унищожат - това означава да се отървете от повтарящите се прераждания и да излезете от самсара.
Излизането отвъд пределите на егрегора прави по-свободни нашия ум и енергия, тъй като безконечните идеи, концепции, практики и другото изфабрикувано и пробутано на човечеството в продължение на много векове - всичко е това, за което хората трябва да плащат постоянно. Това е просто един голям енергиен капан. В същото време истината е елементарно и директно взаимодействие с реалността, прякото осъзнаване на същността на нещата чрез своето собствено съзнание. Ето защо, в идеалния случай, на нас ни трябва само един върховен и естествен егрегор, изчистен и освободен от всички останали. Когато погледнем към живота с този нов свободен поглед, ще видим, че почти всички хора живеят, без да разбират чистата реалност такава, каквато е, а се намират в различни хипнотични състояния, държащи ги до самата им смърт с един или друг енергоинформационен егрегор.
Ние живеем в един много труден момент, когато илюзията, замъгляваща съзнанието ни е много силна. Хората гледат зашеметяващите открития и не виждат нищо, чуват големите истини и не чуват нищо. Масите хора са програмирани от интензивен поток от информация и претоварени от стрес дотолкова, че почти непрекъснато възприемат всичко наоколо като фонов шум и картинки от филма, а не като ръководство за необходимите промени и самоусъвършенстване. Влошаването на глобалната хипнотична илюзия е причинено от факта, че сега се събуждат и излизат наяве всички древни слоеве от разнообразни източници на енергия и кармични фиксации, до момента спящи в етажите на нашето многоизмерно съзнание. В тази връзка, обикновеното всекидневно съзнание и контролиращите го насилствени структури са много уплашени в стремежа си за самосъхранение и слагат самохипнотизираща защитна бариера. Въпреки това, най-различни мощни енергии и въздействието на различни видове съзнание ни дава уникална възможност рязко да се измъкнем от всички обичайни и удобни рамкови ограничения и ускорено да променим себе си.
За световните лидери, стоящи по върховете на официалната религия, политическата власт, или шефовете на най-големите корпорации, ние трябва да разберем едно нещо: те обикновено не са на страната на народа си. Те просто служат на своите демонични богове, обезпечавайки своето елитно съществуване. Те просто ни използват, за да подхранват своите древни богове, както в древността, неразбирайки нищо и действайки по заповед. Ние служим като батерии, поради което за момента не ни хвърлят в кофата за боклук и до известна степен се грижат за нас, докато ние доставяме на тираничните богове достатъчно от нашата жизнена сила.
Под претекст за установяване на нов световен ред илюминатите искат да обединят всички религии и социални системи, под ръководството на един такъв Бог, единен дух на тъмнината, Луцифер или Грифон, което се нарича еднополюсен свят. Но истинската цел на човечеството всъщност е неполярен, трансцендентен духовен свят. Това е съгласувано съзнателно обединение във вътрешния свят на всички души, което свързва светлината на всяка душа със светлината на Твореца на Вселената.
Въпросът за освобождението ни е въпрос за пълнотата и силата на осъзнаване на енергоинформационното поле на нашата душа. За да направим това има различни духовни практики, чрез които се отварят и активират подсъзнателните ни спящи чакри и енергийни потоци. Прилагайки някои от тези традиционни или езотерични практики, ние трябва за самите себе си да съберем всички разпръснати енергии на нашата душа и да се отворим към единния осъзнателен център за реализация на истинската ни същност, да вземем цялата си жизнена дейност под пълен съзнателен контрол.
Ние трябва да се издигнем над цикличността на нашето съществуване и да се научим да вземаме непрограмирани решения, които излизат извън логиката на повторение на стари преживявания. За да направим това, трябва да сме в състояние напълно да свикнем с всички източници на въздействие в различните области на нашето многоизмерно съзнание,  прецизно да разпознаваме собствените си и чуждите потоци от енергия, веднага разграничавайки своята воля от чуждата и фино да възприемаме усещанията си от различни енергийни вибрации: дали преобладават в тях страх, насилие или любов.
Борбата между светлината и тъмнината е вечна, докато Вселената съществува и в нея няма никой да спечели, защото силите са равни. Това естествено следва от факта, че светлината и тъмнината са взаимозависими огледални елементи, които отразяват противоположности, родени от разделението на единния Абсолют и съзнателното разделяне енергиите на Твореца. Всякакво грубо двойно разделение, обозначено като мъжко и женско, светло и тъмно, демонично и божествено - всичко ще се върне към Твореца, оригиналния източник на това разделение. По същество целият свят е създаден от Твореца, за да се натрупа опит и душата да търси изход от мрежите на ограниченията, да намери своя път към първоизточника, пътят към реализация и свобода.
И колкото и да говорим, никой няма да ни разкрива някаква тайна, с изключение на това, че всичко е илюзия. Всички планове на масоните, илюминатите, пророци, гурута, светли борци за истината, цялата игра на демони и богове, цялата тази вселена - всичко е моделирано и е велик експеримент, стартиран за да ни върне към Единния Бог, Създателя и по-нататък към истинското аз, абсолютната същност на душата ни.

Когато това, което сме направили се връща обратно към нас, най-голямата тайна е, че се налага да сме колкото е възможно повече и по-наясно с всички процеси, да не се обвързваме с нищо, нито към обекта (частиците на осъзнателния опит), субекта (своето аз) и към самия процес на познанието. В действителност, ние сме чисто свръхсъзнание, абсолютна същност, източникът на сътворението, централната точка на цялото съществуване. Ако ние осъзнаваме това, ще разберем същността на пустотата, Висшия Аз извън пределите на самопознанието, който надхвърля разликата между себе си и което и да е  друго.



http://neonula.blogspot.bg/2015/03/blog-post_30.html

http://thehiddenrecords.com/easter-island-rapanui-moai-orion-perseus

В змията Бог е скрил Себе Си, за да ни направи богоподобни. Бог е станал змия, казва гносисът, за да се родим в Неговото вдъхновение, което не е нито земно, нито небесно, а Безпределно. Да имаш духовно вдъхновение е хубаво нещо, то е път, но да имаш етерно, безпределно вдъхновение, това е нещо друго. Това е съвсем друг замисъл на Бога и ето защо Той е станал змия, скрил се е в змията.
Змията според гносиса е древен ключ за избраните, да могат да влязат в себе си и в Тайната на Бога, защото Бог наистина е Велика Любов.
За да се разбере скрития език, не е важно никакво положително мислене, защото то също е илюзия. То може да е подготовка, обаче, но то все пак е илюзия, докато дойде дълбоката Истина, дълбокото, истинско познание. То е в трето измерение, а за дълбокия живот се иска пето и шесто измерение, т.е. не духовно, а по-дълбоко нещо – съкровено (това е пето измерение) и Божествено (това е шесто измерение).
И така, змията е качество на Бога, но не същност на Бога. Забележете: качество на Бога, с което изпитва, повдига хората, възраства ги, но това не е Неговата същност; след време ще дойде Неговата същност.
Всичко положително се нуждае от много дълго пречистване, защото положителното все още не е съкровено. То даже не е духовно, но то може да стане и духовно, и съкровено, затова то има свое местенце. Но някога то може да стане и нещо много дълбоко, ако устои на големите изпитания.
Когато скритият език се разкрие на човека, тогава той вече може да вижда Великата Безкрайност в нещата. Защо Ал Халладж позна Бога? – Защото на своята голгота той успя да види своето собствено извисяване. За него не дяволът го мъчи на голгота, а Бог го изпраща, за да израсне той в себе си и в Бога. Той знае, че има само Един действащ Бог и Го видя на голгота. Това не се дава на всеки човек, а само на подготвените.
Според скритият език лахма, за който сме говорили, хлябът или манната, небесният хляб, това е, което вкарва същността в човека. Значи, да се храниш с този хляб, означава да увеличаваш същността си. Както ще говорим и декември за медитацията, макар и общи неща, но там ще кажем нещо много важно: какво е означавало в древността думата медитация. Макар, че тогава е била друга думата, както и да е, означава: да създаваш все повече Бог в себе си. Не разни упражненийца за радост или еди какво си – да увеличаваш и да създаваш все повече Бог в себе си – това е истниският път на медитацията. Значи, небесният хляб вкарва същността в тялото и тази същност е Любовта. Но в изначалното Любовта не е била разядена от мисълта, от ума.
Скритият език има древни очи, Очите на Бога. Тези очи са по-стари от планините, от океаните, от световете. Според скрития език изкушенията са много висше благо, защото този, който ги преодолява, влиза в системата на Мъдростта. Той се спасява от знанията: ако побеждава изкушенията и ги преодолява, той се спасява от знанията и влиза в системата на Мъдростта. Спасяване от знанията означава спасяване от заблужденията. Тука влизат (в заблужденията): информация, мнения и всякакви човешки умувания. Умувания означава и бълнувания.
Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш. „Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обвзе“. Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със своите избрани.
Христос не е същество на желанията. Ще обясня: който има желания, вярва в бъдещето, а който има любов, вярва в Бога, той вярва в същността.
Желанието създава бъдеще, а Любовта е създател на Бога.

Това странно и неразбрано същество, както съм ви казвал, велик посветен и Велик учител, отново ще говорим за него.
Юда е бил едно с Бога и едно с Христос от хиляди години. От хиляди години Юда държи на това единство и му остава верен докрай. Това е стар посветен от древността, както ви казах преди още от школите на Атлантида и Египет. Той отдавна е приключил със света. Посвещението само по себе си при него, още в миналото означава, въобще посвещението означава края на света – това е краят на света.
Да осъждаш Юда, това означава да осъждаш замисъла на Бога. Капитална грешка! Не обикновена, а капитална грешка! Всеки осъдител (Бог е предупредил в библията – „не съдете!“), всеки осъдител ще получи своя застой, своето връщане назад. Човек, който осъжда нещата, той умъртвява нещо в себе си.
Юда излезе от миналото и се върна в древността, която е наречена в Писанието „Аз Съм Съществуващият“. Юда се е отделил от Висшето си Аз и е влязъл във Великото Аз – в Аза на Бога. Но Юда е бил приет; той е бил подготвен и е бил приет. Той е бил призован да влезе в Тайната на Бога, защото в миналите си животи много пъти е умирал за Бога, но не е бил приет. Бил е посветен, влязъл е в духовното Царство, но не в Божието Царство.
На Юда е била оказана огромна чест, но Юда е гностик, а не евангелист, а това означава, че Христос има с Юда съвсем други отношения, за разлика от неговите ученици – съвсем други разговори, насаме. И библията потвърждава, че те често са се виждали насаме. Съвсем други разговори означава съвсем други разкрития, много по-дълбоки от бедните евангелия.
И така, Юда:
Предателството е една скрита истина от земното мислене, от света и от цялото човечество. Тука само ще добавя, че дори и ясната Истина е нещо скрито за земното бедно мислене. Това предателство е мистерия, то е мистично, то е скрито от хората, скрито от света. То не е за хора, то не е за религиозни – то е за посветени, то е за мистици и затова хората не разбират този въпрос, както не разбират и кладите като велика привилегия за завръщане в Единствения Бог, понеже не им е дадено.
Мисията на Юда е тайна, тя не е за християни и не е за хора – това е окултна мисия. Предателството на Юда е акт на велика, страшна тайна и абсолютна вяра, такава, която имаше на кладите. А Юда е любимият ученик и същевременно гностик. Гностик означава притежател на чистото несмесено знание, защото там духът е влязъл; умът е напълно отстранен – духът е влязъл.
Юда каза на Христос (в Писанието): Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртната обител, а аз съм недостоен да произнеса Името на Този, Който те е изпратил. Голямо познание и голямо смирение! Отговорът на Христос: Отдели се от останалите, аз ще ти открия тайни на моето царство. Ти ще можеш да ги постигнеш. (Няма такива разговори с другите ученици). Ти ще можеш да ги постигнеш, но заради това много трябва да претърпиш, много трябва да понесеш.
Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда го разбира и го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие. Казвал съм ви: някой път живеете с хора по 20-30 години и нямате доверие; срещате на улицата човек и в първия миг му имате доверие за цял живот, защото това е старо доверие, то е изработено от миналото. На много свои познати може да нямате доверие, но на този човек да му имате винаги, защото това е нещо старо.
Защо Юда и Христос се разделят с целувка и прегръдка, а е можело просто да си обърнат гръб? Нали Юда е уж предател? Ще обясня: изпълнено е великото дело на Бога – и двамата насаме знаят това. И те се прегръщат със старото си приятелство, с древното си доверие, с братска целувка между велики посветени. Тази прегръдка символизира тяхната вечна и същевременно скрита близост, скрита от погледа на земните хора. Това е среща на Велик Учител и избран Ученик от древността.
В света има много съвършени Учители, но истинските ученици са рядкост. Юда е бил истински ученик. Ще ви кажа какво казва Учителят за сегашните ученици в най-различни школи: Изпратени са многобройни ученици, които не са си завършили развитието във всякакви школи – и йога-центрове, окултни центрове и каквито се сетите. Те имат да си довършват много неща тука и затова хората се чудят какво е това братство, какъв е тоз Йога-център и т.н., щото просто те са стигнали до това ниво и имат още много да работят и да довършват.
Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

И казано е в Матея: „И приближи се Юда до Иисуса и рече: - Радвай се, Рави! - и го целуна“. Защо Юда каза точно тези думи в библията? – Много просто, тук той изразява това, което Христос е искал. Тук Юда изразява Неговата повеля, един вид казано: - Рави (Учителю), изпълнено е според както е твоята воля и Тайната воля на нашия Бог. И разбира се – радвай се, защото това е Неговата воля, волята на Бог Отец. Няма по-голяма радост, да изпълниш тази тайна задача. Това са чудни думи, точни думи. Така могат да общуват и да се разделят само древни приятели.
Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил също много необходим за Божия план. Тази целувка за учениците на Христос е някак си неудобна, несъвместима. Те нямат гносис, нямат откровение от Бога и за тях тя е някак си неразбираема. Така е, за тях е така – дори и Йоан я изключва от своето описание в евангелието си, той я избягва. Но тази целувка е жива легенда и тя е останала до днес, защото тя открива Божията воля, а важно е как мисли Божията воля, а не някакъв си Йоан, някакъв беден ученик. А в сравнение с Бога, какво значение може да има мнението на един човек, който няма гносис, откровение?
И така, трагичната фигура на Юда е лицето му пред света. Така трябва да изглежда и в известен смисъл, така е. Но зад тази фигура е скрита изключителна любов, изключително голямо благородство. Това е лицето му пред Бога – не пред света – това е тайното му лице пред Бога. Така трябва да бъде: светът трябва да вижда едно, а насаме пред Бога е друго.
Разпятието на кръста е друг велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били измислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл. Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото голгота е само за Синове, които са възлюбени, избрани от Бога.
Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.
На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за тайната на голгота! (в апокриф) Христос му казва: В страданието на голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на битието. А голгота – това е позволението да го видиш. Това е голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и Самия Бог.

Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането. И сам Юда казва: Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си.
Юда е старо същество на Истината и Любовта. Разбира се, както казах, неразбран от хората, но това е без значение. Но пък нито един посветен, никога, по всяко време, не е държал да бъде разбран от хората, той въобще няма такава идея, всеки посветен – да бъде разбран от хората или от обществото. Той държи единствено на Бога и живее за Бога; какво казват хората е без значение.
Никога не е лесно да разбереш посветен като Юда, такова дълбоко, древно същество. Същество с такава огромна любов не можеш да разбереш лесно; даже ако ти е позволено, не може да разбереш лесно този въпрос. Сам Христос е споделил с Юда много свои съкровени тайни – не духовни, съкровени тайни, а това е мярка за велико доверие. Такова доверие, както казах, не се изработва само за няколко прераждания. Ще обясня: да имаш хора, които са ти много близки и да споделяш с тях някои дълбоки неща, това са много различни неща (става въпрос да споделяш съкровени неща). Да са ти близки е едно, а да споделяш съкровени неща е друго. А в евангелието на Юда се казва, че Христос и Юда често се отделяли на уединени разговори.
Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе.
Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито. Тука двама велики посветени се жертват за великия замисъл на Бога и за Неговата истина, защото тази Истина за тях е всичко; не нещо донякъде – за тях тя е всичко.
Тези две велики и древни същества, действащи пред лицето на своя Отец, на Когото служат с цялата си любов, разбират, че това е грандиозен момент в окултната история. И тази мистична целувка, която е древното братство между тях, която още един път запечатва древното доверие завинаги и в други светове. Защото любовта им към живия Отец е безусловна, пък и затова те са избрани. Колко велико, колко ясно и колко е неразбрано това събитие и това евангелие, гностично евангелие. Но както казах, това е тайно евангелие, това е гносис.
Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.
Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.

Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, избора им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самият Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, защото тези дълбоки, окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени. Освен това Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят. Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. Подобно, както Учителят казва за своите ученици на Рила: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Питат го, блъскат се в Него, какви ли не въпроси и т.н. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.
Да отиде Христос на кръста, това не е никакъв проблем. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.
И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.
Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при ангелите: има чистота, но има много голямо несъвършенство.
За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят истината – истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.
Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука при Юда случаят е съвсем друг.  Юда е бил подготвен, защото при любов към Бога и Неговия замисъл, в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство – в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.
За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За посветените това е друго – това е любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.
Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова мъдрост за една още по-голяма любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението, поради бедното и влачещо се земно мислене.
Юда е наистина едно велико същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? – Защото Бог го е скрил в своята Тайна, както и много други неща.

https://magnaaura.wordpress.com/2016/10/09/%D0%B1%D0%B0%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%B0%D0%BB-%D0%B1%D0%B5%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F-2-0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/


За злонамерената трансформация на един слънчев бог до рогат дявол с течение на вековете и за пътя към изчистването на името му.

Препрочетох старата си статия за бога Бал и видях, че мога, а и че трябва да я напиша отново, за да подобря някои части от нея, които могат да звучат объркани. Статията си беше добра за онова време, в което имах по-малко данни и повече интуиция, но сега искам да я представя по-добре и да я допълня.

По онова време изчетох няколко форума, в които се намира информация за Бал. До това име стигнах сам две години преди да прочета, че изобщо съществува и, че наистина е бил почитан бог с такова име в миналото. Не бях чел нищо по въпроса преди, а по-късно намерих изключително много информация за него. Така се движи информацията понякога и затова е добре да се доверяваме на идеите си, дори да изглеждат налудничави. В настоящия момент може да нямаме потвърждение, но след време да намерим.

Името Бал изведох от името Магребал, което всъщност е по-скоро титла и се отнася за хора, който са постигнали голямо умение в осъществяването. Знаех, че МАГ значи умел, способен. Това научих, когато търсех смислено обяснение за произхода на името Магура и ми се наложи да стигна чак до шумерския език, за да намеря нужните корени. Там думата УР значи място, средище и град. В древния персийски пък МАГ е обучен и способен човек и така МАГ-УР е средището на обрзаованите или това е Училището.

От къде идва магът и как се става маг? fig 51

Триединната (проявена чрез три аспекта) Богиня-Майка от Магура.

В древността се считало, че всички познания и умения идват от Богинята-Майка и, че всеки, който иска да се научи, трябва да се обърне към нея. Това беше лесно да се проследи, като се има предвид пълното сходство на елинистичната богиня Хеката с Богинята-Майка от Магура:

hekate

Съпоставка на Богинята-Майка от Магура и елинистичната (и по-късна) богиня Хекате.

BM

Аспектът на Учител и Просветител на Богинята-Майка от Магура.

И така, най-левият от аспектите е Учителят. Самото име на Богинята-Майка е Ма. В шумерския Богинята на Ума се казвала Умма = Ум и Ма. Та, нейното име е Ма. Ма, която е Учител, е Ма, която е Майстор, а това значи наставник или Уста по стара българска традиция. В румънския пък пък думата за уста е gura, а там по някаква причина някои познания за думата Магура са се съхранили много по-добре отколкото при нас. Затова Майката-Учителка може да се прочете и като Ма-Гура. Така и така в индийските традиции гуру е учител в устна познавателна традиция, у нас пък уста е наставникът – очевидно, отново в устна традиция.

Важното е, че посвещението в някакви познания идва само от Ма. Ученикът на Ма се нарича Маг, защото буквата Г значи целенасоченото, преднамереното, търсеното да се прояви построение на нещата. Това е култивираната част от описанието на явленията. Затова Г в маг значи, че същността на мага е целенасочено формирана и той е култивиран в следствие на посещението си.

От думата маг пък произлизат думите магистър (учител, наставник) и магистрат.

magister

Магистрите и магистратите наследяват дори и шапките си от символа Т, който значи Слово, Промисъл.

И така, в титлата Магребал разгледахме първата част – МАГ.

Магребалът е човек, който владее, умее РЕ като БАЛ, а РЕ е въплъщаването на образа в съществуване. От това следваше, че Бал умее това най-добре и навярно въплъщаването на образа в съществуване е самата му природа. Следователно, Бал трябва да е самият бог. Така разсъждавах, но то беше по-скоро интуитивно. Едва сега, като познавам донякъде значението на буквите мога да го изкажа по-аргументирано.

Ето, че българските букви произлизат директно от рисунките от Магура:

bukvite ni

В следната редица на трансформации на рисунките:

fig 52

се вижда, че символът Б е производен на рисунките на Богинята-Майка, която пък въплъщава светлината в образ. Това става така:

 male spirit male spirit dead male spirit materialized male spirit materialized personal
Един дух или един светлинен лъч получава запълненост, което значи, че в него се влага задача за изпълнение, но като е обърнат с кръгчето нагоре, това значи, че той действа. Като обърнем тоя плътен символ наобратно, това значи, че духът се материализира според вложената в него задача или построение. От този символ лесно се създават рисунките на трите аспекта на Богинята-Майка, която очевидно въплъщава духа в материя. Следователно, буквата Б и производна на тази вселенска функция и се отнася до втъкаването на светлината в образ, защото всички символи на духа произлизат от Слънцето:



origin-nad-nature-of-gm

Буквата А пък значи „задействам“, „задвижвам“. Буквата Л се отнася до телесното равнище на осъществяване на битието. Тогава БАЛ трябва да значи онова култивирано въплъщение (оформление) на светлината, което задейства, задвижва тялото. Или това е онзи механизъм зад всичко проявено, който го кара да се проявява. Тук може да си спомните за Бофомет, който карал цветовете да цъфтят, плодовете да зреят и пчелите да летят. Но по-късно ще говорим отново да Бафомет.

Дотук титлата МАГРЕБАЛ беше разтълкувана като умеещият (наученият) така да задава образ на нещата, че като бог да предизвиква проявленията на битието.

Думата Магребал ми стана известна в близките няколко дни, след като сънувах един от най-впечатляващите си сънища – този за Звездата на Магребал. Ползвах отдавна една техника за намиране на отговори – това е целият да се превърна във въпрос и да се отнеса към това, което ме интересува. Това е един вид вглъбяване, медитация. След това идва период, в който отговорът идва като усет и като подсказки чрез привидно случайни събития. Отговорът никога не е натрапчив. Нужно е човек да има нагласата да обръща внимание на дребни неща, за да може да го чуе и види.

Конкретно за Звездата се питах от къде е, но усещах, че по-правилният въпрос е на кого е и започнах да се питам. Бях се занимавал с подобни неща и преди и затова имах опит и развито донякъде умение. Мислено минавах през буквите от азбуката и търсех първата. При тази техника, когато попаднем на вярната буква, можем да почувстваме, че тя има различно отношение към темата в сравнение с останалите букви. Това се усеща като повишено вълнение във връзка с буквата. Така търсих първата буква и на буквата М вълнението ми показа, че е тя. За втората буква се определи А. След това – Г. Последваха Р и Е. И тогава, изведнъж се появи цялото име – Магребал. Така изясних името Магребал, което се заех да търся в интернет. Оказа се, че това име изобщо не съществува. Единственото най-близко е планината Магреб в Северна Африка. Тогава още нищо не знаех, но по-късно се оказа, че Северна Африка има отношение към магурските въпроси. От името Магребал установих, че най-висшата същност следва да е Бал. Знаех, че е свързан с рисунките от Магура, но не ми беше много ясно как, даже минаха години, преди да намеря няколко връзки между тях.

Можах да видя връзките благодарение на тази снимка от форума Ти си това:

baal-koloni

Баал (Бал)

В статията се уточнява, че този мъж е заел позата на Бал и носи типична за него шапка. Разбира се, това не е Бал, защото бал е фундаментален бог, а не човек, който може да се изобрази. Това вероятно е Магребал – някой човек, който е могъл да сподели с останалите мъдростта и умението.

Беше много полезно да науча, че тази поза е характерна на Бал, защото вече я бях виждал и веднага можах да я позная.

cilindar

Рисунка от Магура – в ляво. Картагенски статуи на Баал – в дясно. Цилиндричната шапка – един от признаците на Бал. Ръцете около главата – друг признак на Бал.

Изобщо, прочетете и кратката статия за произхода на шапките като начин за наподобяване на съответните състояния на духа и душата.

Ето го Баал, нарисуван в Магура преди около 43 000 години (по последни данни).

А ето и сродно на него изображение, създадено преди между 32 500 и 38 000 години върху плочица от слонова кост:

orion

Прочетох също, че символи на Баал били кръгът с точка в средата му и шестоъгълникът. Звездата на Магребал определено съдържа и двете. Освен това, четири години след съня я намерих издялана на скала до Белоградчик, но почти напълно разрушена.

mandala-1

Звездата на Магребал от съня ми.

zvezda-real-1

Останката от Звезда на Магребал на скално светилище Чачин камък над Белоградчик.

Друг символ на Бал (Бел) и силата му Кибела (Ки – ци – чи + бел) били „бичите“ рога. Аз си мисля, че става дума най-вече за рогата изобщо, отколкото конкретно за тези на бик. Наскоро установих, че рогата като символ на мощ и сила са представени отново в Магура. Това са архетипове, които представляват най-древни и изначални образи. Поради това те са вплетени в осъществяването на света, както като рога на животни, така и като вдигнати в полукръг около главата ръце – както това е в Магура.

Ето от къде мисля, че произхождат рогата:

SPIRIT.png

Тук са показани множество символи на духа на Магура, които могат да се нарекат и светлинни лъчи или енергия заради това, че произхождат от лъчите, които Слънцето разпръсва. Разбира се, трябва да се мисли за Слънцето не само като за нашето Слънце, а за някакъв източник на светлина и енергия изобщо – за някакъв вселенски принцип.

Понеже цивилизациите Шумер, Вавилон, Асирия възникват от началото до края на епохата Телец, то това има своето отражение върху възприятието на света, а съответно и на бог. Така темата за бика като върховно божество и за неговите рога тогава изглежда е била актуална, но отдавна вече не е. От края на Телец са изминали вече цели две епохи – Овен и Риби и понятията за бог са се изменили много силно в тон с духа на епохите.

Много е лесно от тези символи на духа от Магура, които сами по себе си са просто символи, отразяващи функционалната същност на духа, светлината и енергията, да се произведе бик с рога чрез художествено доукрасяване – просто дъгата в горната част се представя като два рога и това е. И, понеже двата рога ще са завити един към друг, за да се запази все пак конфигурацията на символите, то това най-добре съответства на формата на рогата на някои породи бикове.

Връщайки се отново към името Бал, лесно го разпознаваме в дума като балкан, както и в имена като Балкани, българи, Балчик, Белоградчик, Бяла и т.н. – общо малко над 70 села и градове с това име в България.

Самата дума балкан може да се разложи на корените си БАЛ и КАН и да се прочете като домът на бог или като царството на бог. В днешните северозападни части на България пък е живяло тракийското племе трибали, което чета като хората на триединния бог. Според книгите на Стефан Гайд от поредицата „Тракийското писмо декодирано“, траките считали Тракия за дома на триединния бог, като глифът за Тракия бил ТТТ.

А не каза ли Ванга, че откъдето са минели българите, все са оставяли Бел град след себе си?

Името българи пък може да се прочете много лесно с шумерската дума gur, която значи род, потомство. Тогава балгур е потомството на бог, по-конкретно на Бал.

А пък Белоградчик, част от земите на трибалите, се намира в центъра на Балканите:

05

Не, че това е достатъчно само по себе си, но цялата околност на Белоградчик представлява една огромна буква Ф, изобразена чрез самия терен:

07

В центъра на този геоглиф пък се намира друг, 216 пъти по-малък:

09

Най-сетне, точно този символ е изобразен и в Магура:

10

Там символът Ф е производен от рисунките на Богинята-Майка:

fig 52

от които произхожда и символът Б. Ф значи въплъщаване и това е именно функция на Богинята-Майка. Можете да прочетете следната статия.

Имаме центъра на Балканите, където живели трибалите, където има символи на бог, където живеят българите. Там, сред Белоградчишките скали имало старо тракийско светилище, което после било направено на римско укрепление, после на българска крепост и накрая на турска крепост – това е Белоградчишката крепост. В най-високите й скали още личат 5-6 малки ритуални кладенеца от времето, когато е била светилище, както и едно изображение на човек в скална стена:

73%d0%b0

По странно съвпадение изображението е с вдигнати около главата си ръце – точно като рисунките от Магура и като „позата на Бал“. Е, името Белоградчик все от някъде идва. Оригиналното име на града е Белград. Очевидно става дума за града, формирал се около старото светилище на Бел/Бал, на което била построена крепост.

И така имаме няколко връзки на бог с името Бал/Бел с Белоградчик и неговия район. Тук, сравнително наблизо са и селата Бела, Белотинци, Бело поле, Белимел. В близкия район е и пещерата Магура, където са изобразени множество рисунки с атрибути, подобни на тези на Бал.

Съществува някаква възможност богът Бал/Бел да е обитавал района чрез свое проявление – чрез някой Магребал.

Става ясно от многото общи признаци между Магура и Богомилството, че богомилите са опит да се възстанови древната философия, която е била силно изкривена и манипулирана от Църквата. „Основателят“ й не се казва Богомил. Това в действителност е съществително, което означава деец по отношение на бога. След това се превръща в име. Истинското му име е било Боян и има сведения, че в действителност това е княз Боян, внук на Борис Покръстителя. За пещерата Лепеница до Белоградчик се говори, че там е живял Боян Мага – вторият след поп Богомил. Дали не е един и същи човек, а това да е само игра на думи? Защото Богомилството е изключително сродно на записаното в Магура, която също като него е създавала магове.

За общото между Белоградчик и Богомилството можете да прочетете тук.

А за общото между рисунките от Магура и Богомилството ще разкажа сега накратко. По принцип мисля някога да напиша една по-подробна статия за тези връзки.

В Богомилството се счита, че човешкият дух идва от бог чрез Слънцето. В Магура е същото – източникът на духа в различните му състояние е нарисуваното там Слънце.

В Богомилството се счита, че Дяволът е създал човешкото тяло и е помолил бог да постави духа в него. В Магура е същото – духът бива поставен в плътно тяло:

construction

В Богомилството се твърди, че материалният свят е създаден от Дявола. Магура казва, че материалните проявления се създават от Богинята-Майка, която втъкава светлината в образи. Действително, думата материя произлиза от думата матер, което значи майка. Но да не бързаме с изводите, че Богинята-Майка еднозначно е Дявола. Това зависи от гледната точка. Но да, действително в Магура тя е посочена като Архитекта на света и като Великия Учител, който при масоните стои на върха на пирамидата и се нарича Велик Магистър.

В Богомилството най-висшата степен на посвещение е маг, в Магура – магът е висша степен на посвещение, но изглежда, че Магребалът е най-висшата, в която се проявява като съвършен. Най-висшите посветени в Богомилството са също съвършени.

Светът и човекът са създадени от Дявола, според Богомилството. В Магура началото на човешката история и на света е посочено преди 42 680 години с началото на епохата Дева (което значи богиня).

human-history

Според притча на Богомилството, бог е дал на Дявола да управлява света за седем „века“ и после щял да дойде да си вземе света. В Магура лентата на световната история започва в Дева (богиня) и в продължение на седем квадратчета нещата остават непроменени. В осното квадратче идва мъжки бог, който радикално променя нещата.

Освен това, Богомилството води цяла Западна Европа до подем и до Ренесанса. Както преди това десетки пъти е правела Магура за цялото човечество чрез своите Магребал. Дали наистина Магребал са съществували и дали наистина са били обучавани в Магура и околността на Белоградчик? Близо до пещерата Магура се намира село Макреш, там изобщо всичките села имат особени имена, които изглеждат да са много древни. Възможно е в далечното минало Макреш да се е казвало Магреш или Магреж, като това да значи, че там е била и школата на Магребал.

Магура е дала на света десетина азбуки, както и алхимията.

alchemy

Добро ли е разпространението на просвета или е лошо? То е дело на Богинята-Майка и нейните магове, тъй като всички знания и умения идват от нея. Но това е и свойство на Дявола – той знае и умее. Богът според богомилите нищо не знае и не умее и затова е имал нужда от Сатаната, за да създаде битието.

Намирам поради много причини, че Богомилството е продължение на Магурската философия и познание и, че всъщност води началото си от Бал, от когото водят началото си и българите. То е било опит да се запази първохристиянството (вижте съпоставка на Християнството с рисунките от Магура), т.е. действителното християнство  идващото от Бал, а не измисленото на църковните събори.

Търсенето ми продължи с голям успех. Попаднах на тази статуетка на бога на етруските:

etrus

Няколко години по-късно видях тракийска чиния със същия мотив в офиса на един приятел в София, когото не искам да назовавам, но е много силно свързан с разпространението на нови знания за траките и тяхната писменост.

Следователно, такъв тип изображения не са били някаква рядкост и тази статуетка на етруските не е изключение в тракийския свят, част от който са и самите етруски. А пък азбуката на етруските си е на 80% магурски символи.

Обърнете внимание на дантелата около главата му. Това по принцип е ореол и, както виждаме, такъв има изобразен много преди светците на църковното Християнство. Смятам, че цветята са разположени именно според конфигурацията на Звездата на Магребал. Това е указание, че той е свързан с Баал и най-вече с подобните му Магребал. Цветята са едно художествено представяне на самата геометрична постановка, както и ореолите са графично представяне на духовното извисяване на човека.

Изобщо, много пъти виждаме, че един принцип и един символ могат да се представят художествено с различни орнаменти, разположени по конфигурацията на символа.

Най-вероятно етруският бог е бил Магребал – много развит в способностите и разбирането си ЧОВЕК, който е бил обожествен поради огромните си заслуги към този народ. Етруският бог има рога (уши), които са завити като дъга нагоре. Това също е магурско. То се среща първо там и произлиза от вдигнатите в полукръг ръце над главата – те са представяне на изначален праобраз.

Друго изображение отново на Баал:

baal1-1

Обърнете внимание на цилиндричната шапка на бога Бал.

Има цилиндрична шапка точно като човека с вдигнатите ръце над главата от Магура. Предположението ми е, че това също е Магребал, защото самият Бал не е човек, а сияен равностранен триъгълник, от който излизат всепроявяващите трептения. Но един Магребал е много лесно да бъде наречен Бал, защото Магребал е надраснал личността си и фактически няма такава, защото тя не се проявява в мислите и делата му. Той се превръща в съвършен проводник на Бал. Ясно е, че определяме цвета на стъклото по това кой цвят пропуска, а не по цветовете, които поглъща, защото тях не виждаме. По същата причина Магребал се явява на човека като Бал, защото това нещо провежда и Бал е този, който се вижда от всеки Магребал. Това обяснява защо са смятали, че изобразяват Баал, когато всъщност са изобразили човек, а не абстрактната идея, която създава лъченията.

baal4

Друго изображение на Баал. Държи предмет, който много прилича на магурска рисунка. Вижда се колко са малки човекът и лъвът в сравнение с него. Това е указание за изключителната му мощ и способност.

zhenski-duhove-1

Подобия на скиптъра на Баал.

Дотук видяхме доста препратки и причини за връзката на Бал, Баал, Бел с рисунките от Магура и с тяхното огромно влияние върху целия просветен свят, доказателство за което е разпространението на името Магура по света:

magura name map

Разпространение на името Магура по света.

Сега да видим нещата, пак свързани с Магура, но и в един допълнителен ракурс.

baal5

Баал като символ на силата и нейното призоваване.

Ето древно изображение на Баал, на което богът е представен особено схематично – като символ. А това съответства на някакъв вселенски принцип, на нещо фундаментално. Тук се получава и едно странно „объркване“, което се прокрадва през цялото изложение – този символ и неговите подобни в множество изследвания се възприемат като символ на Богинята-Майка! Е, как така ще е хем на мъжкия бог Бал, хем на Богинята-Майка, какви са тези безобразия?

baal2

Баал като художествено представен символ.

Тук вече виждаме Баал представен като бик. Но това е изображение от Месопотамия и то от времето на епохата Телец. Вижда се как по-горният, по-прост и схематичен символ вече е придобил крака, рога и уши и вече прилича на говедо.

Ама да видим от къде идва всичко това:

magura12

Символи на духа/лъчите светлина от Магура.

В Магура има огромно множество такива символи, които не значат бог, но значат порции от бог, лъчи от него. Естествено, когато гледаме към бог, самият той не се вижда, защото е отвъд възприятията ни, но ние виждаме онова, което той излъчва. Затова е разбираемо вместо бога да виждаме излъчващата се от него светлина, което по никакъв начин не значи, че бог е светлина или дух. Но пък определено е някакъв вид излъчвател.

fig 23

Слънцето. Богът-Баща в Магура.

Ето го излъчвателят на различните състояния на духа в Магура – нарисуваното там Слънце. Това е Богът-Баща, защото той може да задвижва и да опложда. И, като имаме предвид, че Бал и Бел са български диалектни форми на думата бял, която пък значи светъл, сияен, то лесно можем да заключим, че Бал е Богът-Слънце.

Понеже най-старите символи за Бал са еднакви със символите на духа от Магура, не е чудно, че Баал се превръща в бога на гръмотевиците и бурите (като е възможно да е праобраз на Зевс) за народите от Месопотамия. Ушите под рогата са пълна глупост според мен. Те идват от оприличаването му с бик заради „рогата” и потентността – способността да прави. Важни са „рогата“ и правото тяло. Това е символ на призоваването на силата и самата сила в същото време, а рогата са свързани с мълниите. От личния си опит мога да потвърдя, че магурските фигури с „рога”, които направих от тел, действително предизвикваха мълнии.

За по-подробни сведения относно предизвикването на мълнии с помощта на магурски фигури, прочетете тази статия.

elektromagiosnik

В Индия, в област с множество имена Магура съществува скален заслон с разнообразни рисунки. Част от тях са представените отгоре, където най-вероятно виждаме тракийския военен поход на цар Дионисии, обожествен за заслугите си към човечеството чрез просвещаване, включително и на индийците. Става дума за събития от преди около 5 000 години.

Зад тракийската войска върви много голям маг. Това, че е голям значи, че въздействието му върху сцената е огромно – повече от на цялата останала войска. Този магурски по конфигурацията си маг може да призовава огън и/или мълнии. Значи, моят опит с мълниите намери по-късно потвърждение в скални рисунки и в разпространението на името Магура чак в Индия.

Затова е лесно да се предположи, че този месопотамски Магребал е впечатлил местните с умението си да създава бури и мълнии, а това умение той имал, защото произходът му е магурски.

Възможно е на някакъв етап народите от Близкия Изток да са влезли в тежък конфликт с някой Магребал, който силно е злоупотребил със знанията си в опит да потуши конфликт със сила. Това може да е причината за ненавистта на тамошните народи към него, но то си остава само предположение. Най-вероятната, според мен, възможност е да е опитал да унищожи в зародиш тамошния стремеж към създаване на властови центрове, защото е можел да предугади далечното бъдеще, в което стремежите за запазване и увеличение на властта и богатството ще доведат до гибелта на собствената му Балканска цивилизация. Логично е да е направил опит да постигне това чрез обучение и просветление, но идеите му да не са били възприети и дори към него да е подходено с жестокост.

Най-накрая пресметливи хора като юдеите и сродните им народи го обявяват за дявол, за да проправят пътя за лъжебоговете си и да изкопаят гроб за народите от Балканите. Те вече трайно го изобразяват като животно, което иска жертвоприношение. Но нека си спомним, че жертвоприношението не е било на почит на Балканите, а продължава да не е и до днес, освен за поислямченото население. От това можем да си представим колко дълбоко в психологията ни е залегнало това разбиране, че животът е свещен и не трябва да се отнема. Затова е много трудно да си представим, че един най-изявен представител на древната ни култура би поискал да му се принесе жертва. А от друга страна знаем, че жертвоприношението е начинът на народите от Близкия Изток да измолват облаги от боговете си. И, разбира се, че те виждат като зъл всеки, който не играе по техните правила. От Магребала вероятно се е искало да овласти някого за сметка на останалите, като е бил въвлечен в жестоки сплетни и коварства. Но понеже не се е поддал, местните са започнали да го хулят.

baal3

Баал, представен като демон, искащ най-съкровена жертва.

Видяхме една плавна трансформация на представянето на Бал от фундаментален символ, през рогат бик, до бик-демон.

Баал, обаче е толкова смислен във философията си и толкова незаменим за развитието, че се завръща като Бафомет – вече силно преиначен от тамплиерите и масоните. За него те научават от богомилите, но са чули-недочули. Заслепени от алчността си, те успяват да го разберат само като изпълнител на желанията им да се обогатяват и да властват.

Богомилите са най-пряк път към философията от Магура. Така нещата отново се връщат там. Затова Баал е в основата на всички днешни богове, дяволи и ангели. Така да се каже, той е „разчленен“ на различните си аспекти и по този начин са направени те. Дори боговете на монотеистите са само бледи сенки на пълнотата и завършеността на Баал в неговия оригинален смисъл от Магура.

moloh

Молох (Баал).

Молох (Баал) – 18 век н.е. Вече трайно насаден в представите като дявол. Отново магурски атрибути. Вдигнатите ръце от Магура са преживели дълъг път на изопачаване, докато накрая биват представяни като рога на дявол. Възможно е това да се дължи на системни злоупотреби със силата от владеещите я и затова с времето те да са придобили образа на демони в очите на хората. Дори и така да е, по-вероятно е да са били провокирани да се държат така от набезите на народи, изкушени от богатството на балканските култури, а също и от тяхната дружелюбност. Всички знаем, че недоразвитите общности не проявяват никаква толерантност, а искат сега и веднага да се облагодетелстват. Те навярно са били истинско бедствие за населението на Балканите и накрая са го довели до поголовно погиване.

За себе си съм убеден вече, че Баал е магурски в основите си.
Представете си само какво могъщо въздействие върху съзнанието на хората – образ и философия, които не са заглъхнали напълно вече поне 14 000 години. Само най-великите неща имат такава жизненост.

Той е математика, геометрия. Цялото това доукрасяване само е изкривило нещата – придаване на животински, човешки и демоничен образ и по всяка вероятност показва какви хора са го представили по този начин, защото всеки вижда света наспоред себе си.

На земята може да има само Магребали – способните като Бал хора, еднаквите с него. А самият Бал е всичкото, което изобщо някога е било, е и ще бъде възможно. Той е над Триединството, защото то е само негово вторично сияние. Най-вярното изображение на Бал, което може да се направи, е сияещ равностранен триъгълник, защото това е единственото, което може да се съзре и то е чак на етапа на вторичното сияние, когато едното взаимодейства със себе си и става три. Преди това за никакъв образ изобщо не може да става дума, да не говорим за бог-дявол, на когото се принася жертва. Това са невероятни измислици, които най-често са плод на злонамереност.

Справедливо е образът му да бъде изчистен.

А сега на въпроса с непрестанното преплитане на две „непримирими“ крайности – как така Бал е едновременно свързал с Богинята-Майка и с Бога-Баща?

Светът не може да се сътвори нито само от едната крайност, нито само от другата.

Богинята-Майка в Магура е триединна – проявена чрез три нейни аспекта, но всеки от тях значи именно Богинята-Майка, а не нещо друго.

Слънцето (Богът-Баща) в Магура също е тройно:

sl-tr-03

Лъчите от това Слънце само се движат, но не създават. А Богинята-Майка е лъч, който е изпълнен със задача и е обърнат наобратно, т.е. да материализира задачата.

Освен това, Богинята-Майка и Богът-Слънце в Магура са нарисувани диаметрално едно срещу друго:

zala-small

Това значи, че са диаметрално противоположни проявления на едно и също. Т.е., те не са различни, не. Те са едно и също, което се проявява в две крайности.

Но обърнете внимание на нещо допълнително:

zala-small-novo

Нещата са с малко по-сложни. Разположени в върховете на триъгълник са рисунките представящи Бога-Баща, Богинята-Майка и Пространството.

Това точно съответства на няколко неща:

Според магурската математика, която описва развитието на идейните зародиши, в началото има един елемент, който се отнася сам към себе си и поражда три нови.

Според Будизма изначалната същност на битието е единна, но непознаваема, защото не е проявена чрез качества. Едва на второ равнище, като вторично сияние, тя се проявява като трисъщностна.

Според Богомилството, първоначално бог бил едноличностен, едносъщностен и непроявен. Той извършил първото си действие и се завършил към себе си. Тогава станал триличностен, трисъщностен и проявен.

Това виждаме изсечено и на Чачин камък, където пък е и предполагаемата останка от Звездата на Магребал.

Е, имаме един изначален бог, който е непознаваем, защото не е проявен по никакъв начин. Той се проявява като три същности – дух (задвижваща енергия), душа (описание на построението на нещата) и тяло (пространството, в което се осъществяват проявленията). Макар да изглеждат отделни и даже противоположни, тези три начала на проявеното битие са един и същи изначален бог и са едно и също, представило се по три начина. И тези съставки взаимодействат една с друга.

И, сега, окончателната ми теза на този етап от живота ми – какво е БАЛ.

Буквата Б се отнася до построението на нещата. Буквата А се отнася до духа. Буквата Л се отнася до телесното равнище на осъществяване.

Мисля, че БАЛ значи съвкупното действие на трите начала, на трите проявления на изначалния бог. Затова БАЛ трансцедира, преминава отвъд мъжкото и отвъд женското. Там няма конфликт. Всеки от пръстите на ръката ми може да изглежда самостоятелен и в противовес на останалите, но те са проявления на ръката ми и тя управлява техните взаимодейства, затова те са едно и също, а ръката ми и съществото ми ги трансцедират.

Това е моята концепция за Бал, който веднъж е Бог-Слънце, друг път е Богиня-майка.

Благодаря за отделеното време и внимание!

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=3162.0

Статията "Великденските яйца и възкръсването на Христос"ще ви запознае с истинския смисъл на това, което празнуваме всяка година и сами ще решите какво да изберете - или да продължавате да боядисвате яйца в чест на Убийство на невинен човек .... без да вниквате в смисъла на действията си, или след докосване до корените на древните ни предци да започнете да влагате истинския смисъл в това, което правите.

Съвсем скоро цялата християнска общност тържествено ще отбележи своя главен празник – възкръсването на разпнатия бог Иисус Христос. В «чистия четвъртък» от ранни зори вярващите старателно чистят тялото си от грехове, чистят вкъщи, боядисват яйца и пекът великденски козунаци. След което е прието да не се чисти чак до Великден, като че ли за да «не влезе нещо в очите на лежащия в ковчега Христос». Такава християнска културна традиция днес съществува в Русия и България.
Жените енергично ходят по магазини и купуват ингредиенти за великденската трапеза и с ентусиазъм си разменят рецепти за козунаци и начини за боядисване на яйцата, с които буквално е запълнен Интернет. Магазините в изобилие предлагат сувенири: зайци, кокошки, дървени яйца и същите неща в шоколадов вариант. При цялата тази предпразнична суета рядко някой от вярващите си задава въпрос: «Какво отношение имат козунаците, боядисаните яйца и шоколадовите зайци към факта, че преди много години един хубав човек е бил жестоко убит  чрез разпъване на кръст?» Отговорът на този въпрос е до безобразие прост: «Абсолютно никакво»!
Единственото блюдо, което действително отразява същността на този християнски празник, е собствено пасха (или паска) – специално блюдо, което се готви в Русия от цедено кисело мляко със сметана или заквасена сметана и се пресова във вид на отсечена пирамида. Върху околните страни на пасхата се издялва кръст и буквите «ХВ», което означава «Христос Възкресе». Свещениците казват, че това е символът на Гроба Господен, който замества задължително присъстващото на празнична трапеза пасхално агънце – агне, което по традиция трябва задължително да се принася в жертва на иудейския Песах (Пасха). Освен това пасхалното агне трябва да се яде с безквасен хляб - евр. "Маца"и с горчиви треви – Марор (маруля и хрян), а тестените изделия от мая са абсолютно забранени за ядене. Във Ветхия Завет са дадени ясни и точни указания по този повод, а за неспазването им е имало едно - единствено наказание – смърт:

«18. От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.
  19. Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.
   20. Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.» - (Ветхия Завет, Исход, гл.12, стихове 18-20)

А в съответствие с текста на Новия Завет Иисус Христос е отпразнувал ветхозаветната Пасха с печено агне, а след това както се твърди той е въвел празнуването на новозаветната пасха - Великден (1 Кор. 11:23-26), когато трябва да се яде безквасен хляб като тялото му и да се пие вино като кръвта му.

«26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
  27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;» (Новия Завет, евангелие от Матея, гл.26, стихове 26-27)

Тук няма да обяснявам скрития смисъл на този странен "завет"от арсенала на черната магия, макар че това безусловно е интересно и разпръсква светлина над християнските «тайнства».
Темата на тази статия е по-скоро за кулинарните обичаи на християнския празник. В Библията, както виждаме, те са записани недвусмислено ясно – безквасен хляб и вино. Това е! Няма нито дума за козунаци и боядисани яйца – главни атрибути на традиционното празнуване. От къде тогава това се е появило в християнството? Защо на Великден (Пасха) боядисват яйца и пекът сладки козунаци? Защо на козунаците се предава именно такава цилиндрична форма, а отгоре се заливат с разбити белтъци или захар и се посипват с разноцветни топчета? Защо на Великден е прието да се играе с боядисани яйца – всички се чукат с яйца? Защо яйцето, което надвие всички други яйца се нарича борец?
Нито един християнски поп няма да каже истината по този повод, дори и да я знае. Те ще повтарят измислиците за Мария Магдалина, която, както те твърдят, е поднесла първото великденско (пасхално) яйце на император Тиберий, когато е дошла при него с вест за възкръсването на Христос. Според свещениците императорът е казал, че това е невъзможно, както и това, че кокошето яйце изведнъж ще стане червено. След тези думи кокошето яйце в ръцете му веднага е станало червено. Това е обяснението, което ще получите от поповете.
Но никога няма да получите обяснение, че обичаят да се боядисват яйцата в червен цвят взима началото си от така наречените «езически времена», когато червеното яйце се е смятало за символ на слънцето, събуждащо природата след дълга зима. Няма да Ви кажат и че рисувани яйца са намерени и в древен Египет, и в скитските могили, че при разкопките на легендарната Троя е било намерено каменно яйце с нанесени върху му символични знаци.
И никога няма да чуете от черковниците, че обичаят да се «чука» с боядисани яйца е бил установен в далечното минало, в памет на грандиозната   планетарна катастрофа, която е станала преди над 100 000 години:

«Помня из Вед о деяниях Даждьбога,
как он порушил оплоты Кощеев,
что на ближайшей Луне находились...
Тарх не позволил коварным Кощеям
Мидгард разрушить, как разрушили Дею...
Эти Кощеи, правители Серых,
сгинули вместе с Луной в получастьи...
Но расплатился Мидгард за свободу,
Даарией скрытой Великим Потопом...
Воды Луны тот Потоп сотворили,
на Землю с Небес они радугой пали,
Ибо Луна раскололась на части
и ратью сварожичей в Мидгард спустилась…»
( Сантии Веды Перуна , Саньтия 9, шлоки 11-12).

На български (преводът по-скоро не е точен, защото Ведите носят много по-дълбок смисъл):
«Помня от Ведите за деянията на Даждбог,
как той е разрушил базите на Кащеи,
които са се намирали на най-близката Луна...
Тарх не е позволил на коварните Кащеи
Да разрушат Мидгард, както са разрушили Дея...
Тези Кащеи - управители на Сивите
са загинали заедно с Луната в получаст...
Но скъпо е платил Мидгард за свободата си
с Даария, скрита от Великия Потоп...
Водите от Луната са причината за този Потоп,
на Земята от Небесата са паднали във вид на дъгата,
Защото Луната се е разбила на части
и като войската на сварожичи се е спуснала на Мидгард …»
( Сантии Веди на Перун , Сантия 9, шлоки 11-12).

В чест на победата на Даждбог и спасяването на хората от Потопа е бил установен празник ПАСХЕТЪ , преводът на който от х’Арийска Руническа писменост означава: «Път, по който са вървели Богове (АСове)» (36 дайлетъ е приблизително 5 април,), а също така е бил приет обичай да се «чука» с боядисани яйца, за да се провери на кой яйцето е борец. Разбитото яйце са наричали яйцето на Кащей, т.е. то е представлявало образ на разрушената Луна Леля с базите на Чуждоземци, а цялото е обозначавало Силата на Тарх Даждбог.
И разбира се, че християнските функционери никога няма да Ви обяснят, че писанки – славянската живопис – рисуване върху несвареното яйце и крашенки – върху свареното имат древно обредно и оберегово значение (опазващо значение на талисман). Слагали са ги в люлката на новороденото, подарявали са ги на сватбата на младоженците, с тях са правили помен на предците. Затова боядисаните яйца могат да бъдат покрити със стотици оберегови (опазващи) символи, всеки от които е пазил от различни напасти – от болести, магия, раздяла, завист и т.н.
Съществувала е цяла култура на рисуване върху яйцата. За да се запази обереговата (опазващата) писанка, трябвало е да се знаят много неща: и значението на обереговите (опазващи) символи, и символиката на рисунките, и цветовете, какви треви, листенца от какви цветя или кора от какво дърво или комбинацията им се използват за тази или друга боя, кога и откъде се налива вода. И разбира е трябвало да има търпение, за да се нанесе последователно, слой след слой нужният орнамент с помощта на горещ восък. Първо, яйцето се е топвало в една боя и върху него с помощта на восък са се нанасял орнамент, запазвайки по този начин частите от орнамента, които е трябвало да бъдат в този цвят. След това яйцето се е потапяло в друга боя и отново са е нанасяла тази част от орнамента, която е трябвало да бъде с този втория цвят и т.н. След като са били нанесени всичките бои, предпазливо се е разтапял восъкът и писанката се е появявала в цялата си красота.
Хората са започвали да рисуват върху яйцата още през пролетта, когато се е разтапял снегът и са избивали подземните извори и кладенци, разбивал се е ледът на реките и са се събуждали пчелите. А приблизително на 16 април (ако използваме съвременния календар) славяните са празнували завършването на сватбата на небето и земята, началото на пролетта, празник на освобождаването на земята от снега и готовността й към сеитба или с други думи - Празник на Плодородието. В този ден е било прието да се пече специален хляб с формата на мъжкия детероден орган, специална форма, с кафява шапка, полята с бяла захар (излято семе) и посипано със зърно – символ на плодородието и началото на пролетта, началото на събуждането на природата.
Яйца са се боядисвали и в дохристиянска Европа, в което няма нищо чудно. Известно е, че до XI век в нея са живели мощните съюзи на славянските племена – венети и лютичи. Съгласно свидетелството на Плиний Старши, при друидите рисуваните яйца са били в ролята на талисмани. Боядисвали ги в червен цвят в чест на Слънцето. Келтската богиня на красотата и любовта Клиодна е имала две неземни червени птици с зелени глави, които са снасяли сини и ярко червени яйца.
Така че изводът е само един – християнската църква не се е погнусила и си е присвоила древните обичаи на народите и ги е представила като свои. За да стане това, поповете дори са нарушили заповедите на своя бог, който ясно и точно им е казал – яжте безквасен хляб. А те какво правят? Освещават в църквите си козунаци с мая и боядисани яйца.
Денят на пролетното равноденствие в езъческите времена се е наричал Велик Ден. Днес в България така се нарича главния християнски празник в чест на възкръсването на разпнатия бог Иисус Христос. За това, че християнският Великден (Пасха) е заимстван от езически празници, свидетелства названието му в Англия и Германия: съответствено Easter на английски, Ostern на немски. До налагането на християнството по времето на пролетното равноденствие (21 март) там са празнували денят на богинята Остара (Еостре). В качеството на свещено животно тя е имала заек, защото той е бърз и плодовит. Хората са смятали, че яденето на заешко месо помага за зачеването на синовете – продължители на рода, а също така за процъфтяването и късмета. Далеч не всички са могли да си позволят да ядат заешко, но пък всички са искали да станат богати според поверието. Както се казва - необходимостта е майка на изобретението, поради което истинският жив заек е бил заменен с изкуствен. Важно е било да има заек на празничната маса, а от какво е направен той, вече не е било важно. Точно от тук и взимат своето начало великденските (пасхалните) зайци от шоколад, тесто, а също така и от глина, стъкло и кожа.
Не е ли забавно?
Но в тази история не всичко е тъй розово и пухкаво. Всички тези «заимствания» изобщо не свидетелстват за веротърпимостта или уважението на християнските попове към другите вероизповедания. Причината им е в друго.
В действителност християнската религия е култ на Озирис – идеологическо и психологическо оръжие на социалните паразити, превзели нашата планета. В различно време и в различни страни този култ е имал различни названия. В Мала Азия той се е наричал култ на Атис (Attis), в Сирия – култ на Адонис (Adonis), в земите на Ромея – култ на Дионис (Dionysius). Променяло се е само името на убития и възкръсналия Божи син (виж статия   «Кой се е родил на Рождество?») и се е добавяло немного от местната екзотика с използване на местните празници, богове и обичаи и ... «новата» религия е била готова.
Всичко това са правили тези, които са искали да подчинят на волята си завоювания народ, да зомбират хората, за да ги превърнат в роби духовни и телесни. Единият от инструментите, който са използвали за тази цел се е състоял в измама на генната памет на хората. Черковниците са подменяли смисъла и духа на изначалните народни празници на нужните за тях, като са им давали свое название, но са запазвали формата и обредността на празнуването. Академик Н.В. Левашов е нарекъл такова действие «принцип на кукувицата», която подхвърля яйцата си в гнездата на други птици (виж 5-та глава на 2-ри том на книгата   «Огледалото на душата ми»).
Затова за всеки славянски ведически празник свещениците са измисляли своя. Така денят на бог Ярила се е превърнал в празник на пренасяне мощите на св. Николай (летни), денят на Иван Купала – в рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден), Масленица – в Благовещение, Коледа – в Рождество Христово, Триглав – в св. Троица, денят на бог Перун – в деня на св. Славен пророк Илия (Илинден) и т.н. Дори в названието на черковната организация е използвано изконно славянска ведическа дума – Православие. Това не е станало веднага.
През 7161-7164 лето от С.М. (1653-1656 г.г. от р.х.) патриарх Никон е провел религиозна реформа, след което на поредния Вселенски Събор са го накарали да се откаже от патриаршеството и той е «изпаднал в забвение». Каква такава «мръсна работа» е извършил поредният «слуга на народа» – патриарх Никон, след което е станал «ненужен»?!
Работата е в това, че до Никон християнството е било правоверно и, макар и да е било държавна религия, се е приемало от основната част на руския народ по-скоро като неизбежна необходимост отколкото потребност, поради това, че то е било противно на самия дух на руския човек. По онова време хората са живели по нормите на православието – система на представления и норми на живота на славянския ведизъм, основан на мъдростта на много хилядолетия. Тези норми на православие, съгласно които славяните са потомци на Рода Небесен и внуци на Дажд бог, не са се вписвали в догмите на християнството, превръщащи всички хора в божии роби, които е трябвало безропотно да приемат всички мъчения и неуспехи като изпитания, пратени от Бог за изкупване на греховете.
И не е важно, че всяко бебе още не е успяло да съгреши! За да се сломи руската душа е била проведена тази реформа-диверсия, която за съжаление не е била последната... Така за да е по-приятно за ушите на славяните, християнството е започнало да се нарича православно и в него са били включени още цяла редица древни православни обреди при запазване на робската същност на християнството. Тази религия е била измислена, за да се оправдае робството, необходимо на робовладелците в робовладелските страни и империи като инструмент на властта за удържане на по-голямата част от хора в качеството им на роби.
Промяната на названието на християнството от правоверно на православно е било още една крачка в измамата на генната памет на руския и другите славянски народи и подчинението им, защото Православието никога е нямало никакво отношение нито към християнството, нито към каквато  и да е друга религия и не е могло да има!

«…Мы – православные, ибо мы правь и славь прославляем. Знаем мы воистину, что правь – Мир Светлых Богов наших, а славь – Светлый Мир, где обитают Великие и Многомудрые Предки наши. Мы – Славяне, ибо славим от нашего чистого сердца всех Светлых Древних Богов и Святомудрых Предков наших...» («Славяно-Арийские Веды», Книга Третья).

На български: «… Ние сме православни, защото прославяме прав и слав. Ние наистина знаем, че прав – това е Мир на Светлите Богове наши, а слав е Светъл Мир, където обитават Великите и Многомъдрите Предци наши. Ние сме Славяни, защото славим от чистото си сърце всичките Светли Древни Богове и Светомъдрите наши Предци...» («Славяно-Арийски Веди», Книга Трета).

Православието е съществувало само в славянската ведическа традиция преди много хиляди години до появата не само на християнството, но и на първоизточника му, измисления от социалните паразити египетския лунен култ на смъртта – култът на Озирис.
И вече при Петър Алексеевич Романов, по-известен като Пътр I, е била проведена още една грандиозна диверсия. Той е отменил патриаршеството и по този начин е подчинил християнската църква на държавата и фактически е оглавил и църквата също. След което Пътр I през летото 7208 от С.М. е въвел на земите на Московска Русия християнския календар. По желание на Петър І  с едно движение на перото му летото 7208 от С.М. се е превърнало в  1700 година от р.х. По такъв начин с помощта на Петър I от руснаците са били откраднати 5508 години история, започвайки от сътворяването (заключението, подписването) на мира (мирния договор) между   Славяно-Арийската империя и Древен Китай (Аримия) и до нововъдената от Петър І 1700 година от р.х., както са били откраднати и много хиляди години до подписването на този мирен договор. И това е било само начало на геноцида на славяните...

Използвани статии:
Елена Любимова, “Пасхальные яйца и воскрешение Христа”
Николай Левашов, „Замалчиваемая история России“, Част 1 (мисли от книгата «Русия в криви огледала»)

Акашови записи са енергиен отпечатък на всяка мисъл, действие, емоция и опит, случвали се някога във времето и пространството. Акашовите записи, също могат да се разглеждат, като отпечатък от всички преживявания на всички животи във всички реалности. Знанията, съдържащи се в акашовите записи са отпечатани върху фино вещество, наречено Акаша. То описва енергията на любовта, която създава всичко във Вселената.
Записите съдържат не само минали и настоящи знания, но и бъдещи възможности. Те наподобяват ДНК със своята информация. Всяка душа има индивидуален акаша запис, както всеки човек има своите неповторими гени. Те са като книга съдържаща цялата информация за вашата душа.
Каква е историята на акашовите записи?
Концепцията на акашовите записи е посочена във всяка духовна традиция на планетата. В Библията се споменава като Книгата на Живота. Наричани са още, като Космическия разум, както и Очите на Бога и Божието Слово. Познанията за акашовите записи, или вечната книга на живота, датират от древността до наши дни.
Вселенски разум
Енергията, която съдържа информацита в акашовите записи, се нарича Акаша, която е термин на санскрит и означава "първична субстанция"Това е енергията, която прави всичко във Вселената - енергията на любовта. Акаша се смята за основен принцип на природата в индуския мистицизъм, от който са създадени другите четири физически принципи - огън, въздух, земя и вода.
Думата Акаша произлиза от тибетска и северно-индийска думи. "Ака"означава пространство, място за съхранение, или склад, и "Sa"означава небе, скрито или тайно. Буквалният превод на думата е пространство или място за съхранение."За акашовите записи се смята, че съществуват от началото на планетата Земя.
Кой има достъп до акашовите записи?
Медитация
Всеки може да има достъп до информацията от акашовите записи, по всяко време, достъп до личните си записи и до тези на групата, към която принадлежим. Тази информация получаваме в моментите на проблясъци на интуиция, предчувствия, които се случват всеки ден.
Всяко същество във Вселената допринася за достъп до акашови записи, защото всички ние сме създадени и свързани с енергията на любовта. Обикновено, никой няма достъп до нашите записи без нашето позволение. Акашовите записи са защитени от духовни пазители, които ни помагат да стигнем до собствените си записи.
Можем да се научим да придобиваме достъп до записите, чрез различни техники, като медитация, устни молитви и дихателна техника.
Каква инфомация можем да получим от акашовите записи?
Вашите лични акашови записи съдържат цялата информация от опита на душата ви. От записите можете да научите повече за отношенията ви, здравето ви и пътят на душата ви.

Ангел Бонов  Митове и легенди за съзвездията







Всяка ясна и безлунна нощ небосводът е осеян с хиляди звезди. Едни блестят като брилянти, а други едва се виждат, но всички блещукат, сякаш разговарят помежду си… Кой не би насочил погледа си към тях и не би се възхищавал с часове на величествената картина на звездното небе! Тя е привлякла погледа на хората още в зората на цивилизацията. По звездите и съзвездията те са се ориентирали при своите пътувания из непознати местности по суша или с кораби в открито море. Дори и днес в алегоричен смисъл често се казва „пътеводна звезда“ — понятие, останало от онези далечни времена.
Онова което е привличам и ще привлича погледа на хората върху земното небе, са съзвездията — характерни фигури, образувани от по-ярките звезди в неголяма област от небесната сфера. Вдъхновявани от поетична фантазия, древните са дали на съзвездията чудни имена. Небето е изпъстрено с герои от митологията и древни легенди — Персей, Касиопея, Андромеда, Дракон, Херкулес, Лира… На съвременния човек имената на съзвездията звучат странно и удивително. За да ги разбере, той трябва да се запознае с мита или с легендата, от които произхождат. А тези митове и легенди са толкова увлекателни и емоционални с богатата си фантазия и дивна поезия, че всеки независимо от своята възраст и професия би изпитал дълбока естетическа наслада и удоволствие от тях.
В митовете и легендите за съзвездията са отразени общочовешки добродетели и идеали, вълнували хората от всички времена. В тях виждаме герои, например Херкулес, надарени с фантастична сила, които убиват ужасните чудовища и разбойници, причинявали нечувани страдания и мъка на народа. Виждаме герои, самопожертвували се за своя народ, за да го избавят от непоносимо зло — например Тезей отива на явна смърт, за да избави народа си от жестокия данък, наложен му от критския цар Минос.
Митовете и легендите за съзвездията винаги са били обект на творческо вдъхновение на великите майстори, създали шедьоври на световното изкуство. Това е характерно особено за епохата на Възраждането, когато светлината на просветата започва да разпръсква мрака на средновековието, например картините „Персей и Андромеда“ на Рубенс, Ванлоо и Менгс.
Познаването на митовете и легендите за съзвездията улеснява твърде много, опознаването на самите съзвездия. А опознаването на съзвездията открива пътя към големите, вълнуващите проблеми на съвременната астрономия. Ето защо, преди да изложим мита или легендата за съзвездието, ние даваме разположението му върху небесната сфера. След това посочваме периода, в който съзвездието най-добре се вижда от географската широчина на нашата страна, и описваме най-интересните обекти в него, които могат да се наблюдават предимно с просто око. По такъв начин книгата ще бъде ръководство за опознаване на съзвездията, предназначено за всеки любител на астрономията. Тя ще бъде полезна за учителите, преподаващи астрономия, при запознаването на учениците със съзвездията, а също така и на лекторите в планетариумите, разкриващи пред посетителите явленията на звездното небе.
Надявам се, че книгата ще усили интереса на читателите от всички възрасти не само към съзвездията, но и въобще към космическите явления, ще развие техните наблюдателни способности и ще ги увлече във вълнуващите проблеми на съвременната астрономия.
София, 3 март, 1975 г.
А. Бонов











В ясна нощ, където и да се намираме по земната повърхност, винаги ни се струва, че звездите и въобще небесните тела са еднакво отдалечени от нас, като че ли са разположени върху вътрешната повърхност на една сфера, наречена небесна сфера[1], в центъра на която е нашето око. Тази видима небесна сфера е илюзия, дължаща се на невъзможността на човешкото око да прави разлика между огромните действителни разстояния до небесните тела.
В продължение на хилядолетия е господствувало схващането, че небесната сфера съществува в действителност и е границата, до която се простира Вселената. Но през 1837–1839 г., когато за пръв път бяха измерени годишните паралакси на някои звезди, се доказа, че звездите са на огромни и различни разстояния от нас. Така се доказа, че небесната сфера в същност е резултат от зрителна измама. Но понятието небесна сфера се запази в астрономията, понеже е удобно при определяне положенията на небесните тела (със сферични координати).
Върху видимата небесна сфера фактически се виждат проекциите на звездите и на небесните тела, т.е. точките, в които я пробождат зрителните лъчи. Поради това, ако проекциите на две звезди са близко разположени върху небесната сфера, на нас ни се струва, че и звездите са близко разположени, докато в пространството те могат да бъдат на огромно разстояние една от друга. Въобще както звезди, така и други небесни тела, които в пространството са разделени с огромни разстояния и нямат нищо общо помежду си, върху небесната сфера могат да се виждат съвсем близко разположени (видима близост!). В това отношение правят изключение физическите двойни звезди, кратните звезди, звездните купове (разсеяни и сферични), звездните асоциации и др. Отделните звезди (компоненти) при тях са не само видимо близки, но и истинските разстояния между тях не са големи (в астрономически мащаб).
Първото впечатление, което добиваме, когато насочим погледа си към звездното небе, е, че звездите са безброй и са хаотично разпръснати. В действителност видимите с просто око звезди върху цялата небесна сфера са около 6000. От всяко място в даден момент могат да се видят само половината от тях.
При по-продължителни редовни наблюдения на звездното небе непременно се забелязва, че фигурите, образувани от по-ярките звезди, остават „неизменни“ и въобще изгледът на звездното небе остава „неизменен“[2] с течение на времето. Твърде е възможно „неизмеността“ на фигурите, които звездите образуват върху небесната сфера, да е било първото откритие, направено от хората още в зората на техния съзнателен живот.
Няколко хилядолетия преди нашата ера областите от звездното небе, в които по-ярките звезди образуват характерни фигури, са били разграничени в отделни съзвездия. Вероятно най-напред са били разграничени съзвездията, които с ярките си звезди и фигурите, които те образуват, най-силно привличат погледа. Също така правело впечатление и появяването на едни и същи съзвездия на звездното небе през пролетта, лятото, есента и зимата. Видимостта на някои от тези съзвездия е била свързана (по време) със стопанската дейност и в съответствие с това те били подходящо наименувани.
Според достигналите до наше време сведения разграничаването на зодиакалните съзвездия и на по-голямата част от съзвездията на Северната небесна полусфера е станало в Египет около 2500 г. пр.н.е. Но египетските имена на съзвездията не са известни. Древните гърци възприели египетското разграничаване на съзвездията, но са въвели нови имена. Кога е станало това, не може да се каже. Може само да се отбележи, че Омир в „Илиада“, като рисува с ненадминато художествено майсторство знаменития щит на Ахил, описва изобразените на него от бог Хефест съзвездия Голямата мечка, Орион, Плеяди, Хиади със същите имена, които са запазени и днес.
По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата небесна сфера е 88. От тях 47 имат „възраст“ около 4500 години. Най-древните съзвездия са: Голямата мечка, Малката мечка, Дракон, Воловар, Бик, Водолей, Козирог, Стрелец, Везни, Девица, Скорпион, Близнаци, Рак, Лъв, Овен, Риби, Орион, Голямото куче, Заек, Херкулес, Стрела, Делфин, Еридан, Кит, Южна риба, Южна корона, Малкото куче, Центавър, Вълк, Хидра, Чаша, Гарван, Косите на Вероника, Южен кръст, Малък кон, Северна корона, Змиеносец, Колар, Цефей, Касиопея, Андромеда, Пегас, Персей, Лира, Лебед, Орел и Триъгълник.
Тези съзвездия се виждат добре от Гърция и, както се вижда, имената на повечето от тях са взети от гръцката митология. Техният брой е запазил и Хипарх (II в. пр.н.е.) в своя звезден каталог. Същите съзвездия е описал и Птолемей (II в. от н.е.) в своя прочут Алмагест. Изобщо това са били съзвездията до началото на XVII в.
През 1603 г. Байер публикувал своя звезден атлас, в който към древните съзвездия добавил още 11 нови съзвездия; Паун, Тукан, Жерав, Феникс, Хвърчаща риба, Южна хидра, Златна рибка, Хамелеон, Райска птица, Южен триъгълник и Индийска птица. Имената на тези съзвездия не са свързани с митологията (с изключение на Феникс). Повечето от тях носят имена на фантастични животни и птици — отражение на вълнуващите тогава велики географски открития, когато на европейските народи са станали известни непознати страни и острови с тяхната екзотична природа, обикновено украсявана от фантазията на пътешествениците.
През 1690 г. излязъл от печат „Звезден атлас“ на Ян Хевелий. В „празнините“ между древните съзвездия Хевелий поместил още 11 съзвездия; Жираф, Муха, Единорог, Гълъб, Ловджийски кучета. Малка лисица, Гущер, Секстант, Малък лъв, Рис и Щит. Интересно е, че Хевелий е наименувал тези съзвездия, като се е основавал и върху твърде своеобразни съображения. Например, както той сам обяснява, съзвездието Рис е нарекъл с това име, защото в областта, която то заема, звездите са толкова слаби, че „трябва да имаш очи на рис, за да ги видиш и различиш“. Но Хевелий скромно оценява работата си по отношение на добавените от него съзвездия. Той пише, че „който не е доволен от моя избор, може да нарисува тук нещо друго, каквото му се харесва, но във всеки случай тук на небето има голяма празнина, която не трябва да остане незапълнена“.
Що се отнася до съзвездието Ловджийски кучета, получило се е интересно допълнение към древния мит, което Хевелий вероятно не е имал пред вид. В областта на това съзвездие той е нарисувал в своя атлас две кучета, които, настръхнали от ярост, се нахвърлят върху Голямата мечка. Но Воловарят (син на Калисто) здраво държи синджирите им и пази своята майка (Голямата мечка) от кучетата, които в яростта си биха я разкъсали.
Изучаването на звездното небе в най-южната част от небесната сфера (недостъпна за наблюдение от Европа) е станало много късно. Едва в 1752 г. френският астроном Лакайл, известен изследовател на южното звездно небе, разграничил и наименувал 14 съзвездия от него; Скулптор, Пещ, Часовник, Микрометър, Длето, Живописец, Жертвеник, Компас, Пневматична машина, Октант, Пергел, Телескоп, Микроскоп и Маса. Както се вижда, имената на тези съзвездия са съвременни. На южното звездно небе са увековечени най-вече инструменти и уреди.
Общият брой на всички посочени дотук съзвездия е 83. Останалите пет съзвездия са: Кораб, Кормило, Корабни платна, Змия и Прав ъгъл. По-рано трите съзвездия — Кораб, Кормило, и Корабни платна са били разглеждани като много голямото съзвездие Кораб. В него са виждали митическия кораб на аргонавтите, които под предводителството на Язон предприели поход до далечна Колхида, за да вземат Златното руно.
Съзвездието Змия е единственото, което е разположено в две отделни области на небето. В същност то е разделено от съзвездието Змиеносец и така се е получило интересно съчетание от двете съзвездия. На старинните звездни атласи те се представят от човек (Змиеносецът), държащ в ръцете си огромна змия.
За първи път в своя звезден атлас Байер е въвел означенията на звездите с гръцки букви. Най-ярката звезда от всяко съзвездие е означил с α (алфа), следващата по блясък (по-слаба) с β (бета), после с γ (гама) и т.н. Само в няколко съзвездия тази подредба не съответствува на намаляването на блясъка на звездите. В астрономията е прието след гръцката буква, означаваща звездата, да се пише (съкратено с три букви) и името на съзвездието, в което тя се намира. Например Вега се означава α Lyr. (α от съзвездието Лира или по-кратко α от Лира).
Променливите звезди в отделните съзвездия се означават по друг начин. Първите девет променливи звезди от едно съзвездие се означават с буквите от латинската азбука R, S, T, U, V, W, X, Y и Z, като се посочва съзвездието, в което е променливата звезда, например W Del (W от съзвездието Делфин или W от Делфин). Ако в съзвездието има повече променливи звезди, те след деветата се означават с по две букви RR, RS, … RZ, SS, … SZ и т.н. до ZZ. Следващите променливи звезди се означават вече с буквите AA, AB, … AZ, BB, BC, … QQ до QZ. Като се използуват тези комбинации от по две букви, могат да се означат 334 променливи звезди във всяко съзвездие. За съзвездията, в които променливите звезди са повече, променливите след 334-ата се означават с V 335, V 336 и т.н. (V е първата буква от думата variable (променлива)) След тези означения винаги следва съкратеното (с три букви) име на съзвездието, към което принадлежи променливата звезда, например RV Tau (RV от съзвездието Бик, или RV от Бик), V 410 Sgr (V 410 от съзвездието Стрелец, или V 410 от Стрелец). Ако звездата, означена с гръцка буква, е променлива, означението й не се изменя, например δ Cep, β Lyr.
Около 300 измежду по-ярките звезди имат и собствени имена, като на повече от половината имената са дадени от арабите. Интересно е, че те са ги наименували в зависимост от това, какво положение заема звездата в митологичния образ на съзвездието. Например β от Бик се нарича Алдебаран („окото на бика“), α от Орион се нарича Бетелгейзе („рамото на гиганта“), α от Лъв се нарича Денебола („опашката на лъва“) и др. Не от такива съображения гърците са дали имената на някои звезди, например Сириус е наречена така заради големия й блясък (от „сириос“ — блестящ).
Когато се разглежда някой старинен звезден атлас, прави силно впечатление, че съзвездията са очертани с неправилни, криволичещи граници и между тях има „празнини“, т.е. области от звездното небе с по-слаби звезди, които не са причислени към никое съзвездие. Това обстоятелство е било използувано в миналото от някои астрономи, за да очертават и въвеждат нови съзвездия, на които давали имена за прослава на своите крале. Например през XVII в. английският астроном Хил поместил сред съзвездията „Арфата на Джордж“. Флемстид наименувал най-ярката звезда от съзвездието Ловджийски кучета с името „Сърцето на Карл II“, немският астроном Боде „отрязал“ протегнатата ръка на Андромеда, за да помести съзвездието „Регалията на Фридрих II“, Хевелий поставил на небето съзвездието „Щитът на Собески“ в чест на полския пълководец и крал Ян Собески. С изключение на последното съзвездие, което е запазено като Щит, всички други са отхвърлени и изчезнали (заедно с тези, в чест на които са били наименувани).
Някои църковници са правили многократни опити да заменят „нечестивите езически“ имена на съзвездията с християнски. Предлагали са съзвездието Овен да се нарича „Апостол Петър“, Персей — „Св. Павел“, Касиопея — „Мария Магдалена“, Андромеда — „Гроб господен“, Риби — „Апостол Матей“ и пр. Тези предложения са били единодушно отхвърлени от астрономите.
Заслужава да се отбележи и последния опит, направен през XIX в. за преименуването на някои древни съзвездия. Немските астрономи от раболепие пред Наполеон предложили да се нарече съзвездието Орион на негово име. Но даже френските астрономи категорично отхвърлили това предложение.
В резултат от разширяване на международното астрономическо сътрудничество се появила необходимостта от по-определени граници на съзвездията, понеже в различни атласи едни и същи звезди били отнасяни към различни съзвездия. Още в 1801 г. Боде очертал границите на съзвездията, като по-слабите звезди в „празнините“ между тях, които преди не влизали в никое съзвездие, той разпределил между съседните им най-близки съзвездия. Така вече не останали никакви „празнини“ и същевременно били очертани границите на съзвездията върху цялата небесна сфера. Обстоятелството, че границите между съзвездията са били неправилни (криволичещи), наложило Международният астрономически съюз (МАС) да разгледа специално този въпрос на своя конгрес през 1922 г. Взето било решение да се изхвърлят 27 съзвездия с неподходящи имена, да се запазят имената на древните съзвездия и на тези, добавени от Байер, Хевелий и Лакайл, като границите на съзвездията се прекарат по небесни паралели и деклинационни кръгове. МАС препоръчал новите граници на съзвездията, доколкото това е възможно, да следват старите им граници и да не се отклоняват значително от тях.
Работата по очертаването на новите граници на съзвездията върху цялата небесна сфера извършил Делпорт. МАС приел новите граници на съзвездията на своя конгрес през 1930 г. и решил да не бъдат повече изменяни. По силата на това решение никой никога не може нито да премахва, нито да въвежда нови съзвездия.
Върху цялата небесна сфера останаха само 88 съзвездия, границите на които са по небесни паралели и деклинационни кръгове. Границите са определени по отношение на основните координатни равнини (на небесния екватор и на еклиптиката) за епохата 1875,0 г. Поради прецесията с течение на времето границите на съзвездията бавно се изменят. След изтичането на един прецесионен период (25 800 години) от 1875,0 г., границите на съзвездията ще се възстановят приблизително такива, каквито са били в 1875,0 г. Но върху небесната сфера границите на съзвездията са строго фиксирани и неизменни; по координатите на една звезда винаги може да се намери положението й в съответното съзвездие.
С решението на МАС същевременно се разшири и определението на понятието съзвездие. Сега под съзвездие се разбира не конфигурацията, която образуват по-ярките звезди, а 88-те области (участъци), на които е разделена цялата небесна сфера, вътре в които са и фигурите, образувани от по-ярките звезди, характерни за съзвездието. Следователно в едно съзвездие освен ярките и въобще видимите с просто око звезди трябва да се включат и всички космически обекти, изобщо достъпни за наблюдение с всички наблюдателни средства. Поради това например за променливите звезди след означението им се посочва винаги и съзвездието, в което се намират. Също така за новите и свръхновите звезди винаги се посочва съзвездието, в което се наблюдават. За всяка комета непременно се казва в кое съзвездие е в даден момент, за да може лесно да се намери и да се наблюдава. Радиантите на метеорните потоци обикновено се определят от съзвездието, в което се намират. Даже за по-забележителните галактики се посочва съзвездието, в което се намират — например известната и най-близка до нас галактика в съзвездието Андромеда. Всичко това налага добре да се изучат съзвездията, които са незаменими ориентири за всеки, който се интересува от астрономическите явления и от проблемите на астрономията.
За улеснение на читателите даваме списък на утвърдените от МАС съзвездия. В него са дадени латинските и българските имена, като в скоби е прибавено и разпространеното народно наименование.
Списък на съзвездията
№Латинско имеБългарско име
1AndromedaАндромеда
2AntliaПневматична машина
3ApusРайска птица
4AquariusВодолей
5AquilaОрел
6AraЖертвеник
7AriesОвен
8AurigaКолар
9BoötesВоловар
10CaelumДлето
11CamelopardalisЖираф
12CancerРак
13Canes VenaticiЛовджийски кучета
14Canis MajorГолямо куче
15Canis MinorМалко куче
16CapricornusКозирог
17CarinaКораб
18CassiopeiaКасиопея
19CentaurusЦентавър
20CepheusЦефей
21CetusКит
22ChamaeleonХамелеон
23CircinusПергел
24ColumbaГълъб
25Coma BerenicesКосите на Вероника
26Corona AustralisЮжна корона
27Corona BorealisСеверна корона
28CorvusГарван
29CraterЧаша
30CruxЮжен кръст
31CygnusЛебед (Кръст, голям)
32DelphinusДелфин (Кръст, малък)
33DoradoЗлатна рибка
34DracoДракон
35EquuleusМалък кон
36EridanusЕридан
37FornaxПещ
38GeminiБлизнаци
39GrusЖерав
40HerculesХеркулес
41HorologiumЧасовник
42HydraХидра
43HydrusЮжна хидра
44IndusИндийска птица
45LacertaГущер
46LeoЛъв
47Leo MinorМалък лъв
48LepusЗаек
49LibraВезни
50LupusВълк
51LynxРис
52LyraЛира
53MensaМаса
54MicroscopiumМикроскоп
55MonocerosЕдинорог
56MuscaМуха
57NormaПрав ъгъл
58OctansОктант
59OphiuchusЗмиеносец
60OrionОрион (Ралица)
61PavoПаун
62PegasusПегас
63PerseusПерсей
64PhoenixФеникс
65PictorЖивописец
66PiscesРиби
67Piscis AustrinusЮжна риба
68PuppisКормило
69PyxisКомпас
70ReticulumМикрометър
71SagittaСтрела
72SagittariusСтрелец
73ScorpiusСкорпион
74SculptorСкулптор
75ScutumЩит
76SerpensЗмия
77SextansСекстант
78TaurusБик
79TelescopiumТелескоп
80TriangulumТриъгълник
81Triangulum AustraleЮжен триъгълник
82TucanaТукан
83Ursa MajorГолямата мечка (Колата)
84Ursa MinorМалката мечка (Малката кола)
85VelaКорабни платна
86VirgoДевица
87VolansХвърчаща риба
88VulpeculaМалка лисица
Бележки
[1] В говоримия език се използува небосвод или небе. ↑
[2] Поради прецесията видът на звездното небе се изменя с период около 25 800 години. Изменят се и фигурите на съзвездията (поради собствените движения на звездите). Но тези изменения са толкова бавни, че стават осезаеми след хиляди години и е невъзможно да бъдат забелязани в продължение на един човешки живот, ако не се прилагат астрономически методи за наблюдения. Разбира се, тук изключваме видимите движения на Луната, Слънцето и планетите. ↑